Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 06:49 17.06.24 
Религия и мистика
   >> Християнство
*Кратък преглед

Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | (покажи всички)
Тема Езотерични идеи за християнството  
Автор Mish-o ()
Публикувано14.06.05 14:12



В отговор на предизвикалата интерес<a target="_blank" href="http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=christ&Number=1943797180&page=0&view=collapsed&sb=5&part=">
Тема,</a>
за да удовлетворя желанието на уважаемите модераторка
и други колеги от клуба,
реших да обособя тази тема,
в която ще бъдат привеждани материали,
описващи изследванията на Езотеричното Християнство,
като си запазвам правото да участвам с мои мнения в други теми,
както и да правя препратки към и от тях.

Заглавието на Темата считам за достатъчно красноречиво
и се надявам, че с това отговорям на страховете на някои
колеги за бъдещето и съдбата на малолетни и неориентирани читатели,
които са предупредени за възможните опасни последствия.

Благодаря на всички взели участие по Темата.
Ще се опитам по възможност да отговоря на мненията,
на които мога.

Поздрави и най-добри пожелания на всички

Редактирано от White Raven на 14.06.05 22:49.



Тема Re: ВНИМАНИЕ! ОПАСНО! ЕЗОТЕРИЧНО ХРИСТИЯНСТВО!нови [re: Mish-o]  
Автор famulusМодератор (нищожен)
Публикувано14.06.05 14:20



Ние сме на път да се превърнем в най-възпитания клуб. След като няколко православни се автобаннахме от Православие, сега Миш-о се автомодерира в отговор на мнения относно постингите му. Това се казва да бъдем в мир с всички човеци, според Писанието



Тема Re: ВНИМАНИЕ! ОПАСНО! ЕЗОТЕРИЧНО ХРИСТИЯНСТВО!нови [re: famulus]  
Автор Griph (женски род:))
Публикувано14.06.05 15:02



Ъхъм

Абе тук трябва да има нещо хитро


Тема Re: ВНИМАНИЕ! ОПАСНО! ЕЗОТЕРИЧНО ХРИСТИЯНСТВО!нови [re: Mish-o]  
Автор kaмъчe (.)
Публикувано14.06.05 15:44



според мен точния термин би бил: лъжехристиянство

извинявай Мишо, но това за мнозинството от нас (както се установи) не е християнство.

нищо лично.

аха, и не колежка, а съклавиатурничка

Редактирано от kaмъчe на 14.06.05 15:54.



Тема Re: ВНИМАНИЕ! ОПАСНО! ЕЗОТЕРИЧНО ХРИСТИЯНСТВО!нови [re: famulus]  
Автор cuddly ()
Публикувано14.06.05 16:14



направо сме simply the best; остава и да сме толкова скромни



Тема Re: ВНИМАНИЕ! ОПАСНО! ЕЗОТЕРИЧНО ХРИСТИЯНСТВО!нови [re: cuddly]  
Автор kaмъчe (.)
Публикувано14.06.05 16:32



... и (почти) толкова умни ...

Редактирано от kaмъчe на 14.06.05 16:37.



Тема Re: ВНИМАНИЕ! ОПАСНО! ЕЗОТЕРИЧНО ХРИСТИЯНСТВО!нови [re: Mish-o]  
Автор ann ()
Публикувано14.06.05 17:33



Ех, направо си железен!



Тема Re: ВНИМАНИЕ! ОПАСНО! ЕЗОТЕРИЧНО ХРИСТИЯНСТВО!нови [re: cuddly]  
Автор last roman (LEG.XIII.GEM)
Публикувано14.06.05 20:41



Сега започнахте и да се самохвалите - няма смирение във вашите сърца....
Черните точки горе продължават да се трупат....

Captat non muscas aquila!



Тема Re: ВНИМАНИЕ! ОПАСНО! ЕЗОТЕРИЧНО ХРИСТИЯНСТВО!нови [re: last roman]  
Автор cuddly ()
Публикувано14.06.05 20:50



мда..и положението става още по-кофти, когато всичко това е съзнателно...



Тема Re: ВНИМАНИЕ! ОПАСНО! ЕЗОТЕРИЧНО ХРИСТИЯНСТВО!нови [re: Mish-o]  
Автор Prokimen (наблюдател)
Публикувано14.06.05 21:04



От опит зная, понеже е "ОПАСНО", ще привлича повече внимание. Забраненият плод е всякога по-сладък

Лаконичността Ви е по-приятна за четене.

В очакване съм да Ви чета

Редактирано от Prokimen на 14.06.05 21:04.



Тема към християните (не езотерични)нови [re: Prokimen]  
Автор kaмъчe (.)
Публикувано14.06.05 22:41



"От опит зная, понеже е "ОПАСНО", ще привлича повече внимание. " - именно това е целта - да привлича внимание. и защо не, след като има кой да го търпи? и какво, вместо да го ограничим, че му дадем доброволен достъп?
...

само според мен ли не е редно в клуб ХРИСТИЯНСТВО да се пускат текстове на Щайнер, Мормоните, окултизъм и прочие?
...

има достатъчно други клубове за това! от 16 клуба само 2 са християнски и ние да позволим на заблудителните учения ЛЕГАЛНО да публикуват свои учения в тях? ааа, това ми идва много!
...

ето клуб подходящ за Щайнеровците - "Религия - За вярващи и атеисти. В спора се ражда истината. "
...

... ТОВА НЕ БЕШЕ ЛИ КЛУБ ХРИСТИЯНСТВО ? ? ?




Тема Re: към християните (не езотерични)нови [re: kaмъчe]  
Автор White RavenМодератор (grachesht)
Публикувано14.06.05 22:48



Мишо може да е много добър човек, но неговата мисия е да разпространява идеите си на всяка цена. Много е последователен и неуморим. Работи ни всички.



Тема Re: към християните (не езотерични)нови [re: White Raven]  
Автор kaмъчe (.)
Публикувано14.06.05 22:59



мда, всички нас, хладните християни...



Тема Re: към християните (не езотерични)нови [re: kaмъчe]  
Автор Prokimen (наблюдател)
Публикувано14.06.05 22:59



Прочетох с внимание постинга Ви. Така както сте се израли, съждението Ви е много основателно.

Първоначално не ми се искаше да се огорчава Мишо, но Вашето съждение е резонно.

Откровено казано, затруднен съм в окончателно мнение. Имам примера с клуб "Православие". Вярно е че там модераторката не се допита открито както модераторите в "Християнство" правят, започвайки да налага своите си критерии. Ето го резултатът сега. Би трябвало да се очаква да разцъфти клуб "Православие" с отсъствието на тримата РАЗДОРНИЦИ, но не би.

Едва ли е имало период, когато клуб "Християнство" да е функционирал така оживено. Евентуалната санкция няма ли да тласне клуба към замиране?

Не съм чел правилника. Ако има точка, че не се приемат изказвания чужди на християнството, то да се пристъпи към ограничение. Ако пък се самоизолира клубът както стана с "Православие", то ще бъде интересно?

Размислям по всичките тези въпроси и не мога да дам твърд отговор.

Редактирано от Prokimen на 14.06.05 23:21.



Тема Re: към християните (не езотерични)нови [re: Prokimen]  
Автор kaмъчe (.)
Публикувано14.06.05 23:17



аз също не искам да огорчавам Мишо, но ако искам Мишо да се спаси трябва ясно да му кажа, че е на погрешен път.
в случай че Мишо продължава да пуска агитки за Щайнер, то това застрашава и колебаещи се и неукрепнали във вярата.
на това аз не искам да съм съучастник по никой начин.

аз съм за Мишо да води диалози с нас, да търси истината, да обсъжда, да пита, но без постоянно да пуска предълги цитати.
искам да разговаряме, а не да ни ползва за поле за изява на учения противни на Библейското Християнство.

ако нетолерирането на окултизъм ще убие клуба, то за какво ни е такъв клуб?

като си помисля колко сме далече, далече от първите християни - те буквално даваха живота си .... а ние .....




Тема Re: ВНИМАНИЕ! СКРОМНОСТА...нови [re: cuddly]  
Автор Bloodsigned (a nice one.)
Публикувано15.06.05 00:33



...КРАСИ ЧОВЕК ТОГАВА, КОГАТО НИЩО ДРУГО НЕ ГО КРАСИ!



Тема Re: към християните (не езотерични)нови [re: kaмъчe]  
Автор Bloodsigned (a nice one.)
Публикувано15.06.05 00:44



Ми като го модерира(ме), нищо няма да му обясним.
Като го игнорираме - също де ...
Но аз лично, наистина нямам сили да чета Щайнер ...
Както каза Прокимен в една друга тема, стига Щайнер, айде малко Мишо!!!!

И не че се изтъквам, но аз когато "прохождах" в Пътя, се запознах "пътьом" и с Дънов и с будизма и с още няколко подобни ... хм ... глупостчици ...
Това не ме спря. Спря ме доста по-късно високоумието на разни "братя", както и собствената ми гордост.

Да избереш Христос, не означава да избереш кауза или лайф-стайл. Означава да погледнеш битието честно, в очите.

Камъче, това не е конкретно срещу теб, опониране. Излагам си гледната точка.



Тема Re: към християните (не езотерични)нови [re: Bloodsigned]  
Автор kaмъчe (.)
Публикувано15.06.05 01:00



ти май не разбираш, той нищо не пита, основното му действие е копи/пейст.
не пита, не се интересува, не обсъжда. просто копи/пейст.

това казвам и аз - нека р а з г о в а р я с нас, не само да цитира.

а ако толкова го сърбят ръцете да цитира - ей му клуб Религия, ей му Езотерично лечение, може и друг някой клуб да хареса - има избор - цели 14 клуба.



Тема Re: към християните (не езотерични)нови [re: kaмъчe]  
Автор Prokimen (наблюдател)
Публикувано15.06.05 05:23



Струва ми се, че отговорът по въпроса е ясен от този Ви последен постинг. Никой не въстава срещу Мишо, но клуб "Християнство" не е за текстовете на Щайнер.



Тема Re: Защо пишете тук, бре? .нови [re: Mish-o]  
Автор 3eфиpнa плaмъчka (от суров нефт)
Публикувано15.06.05 07:37



Това е тема само за поствания на Миш-о по езотерично християнство и мненията по тях.... А не, за да си пишем с него. без да се обиждате, ама така си е .


Поздрави.

Бог с Вас !

ВНИМАНИЕ!!! Огнеопасна!!!!!


Тема Re: Защо пишете тук, бре? .нови [re: 3eфиpнa плaмъчka]  
Автор kaмъчe (.)
Публикувано15.06.05 09:41



това е въпроса, че ние, поне аз не искам да ми пейства никакви щайнеровски текстове.
искам да чуя мислите на Мишо.
той се обади - ние също.
сега чакам да го чуя.



Тема ОТГОВОР на PROKIMENнови [re: Mish-o]  
Автор Mish-o ()
Публикувано15.06.05 09:54



Уважаеми Прокимен,

В отговор на:



Кой е отегчителен? Мишо или Щайнер? Аз досега не срещнах нещо, написано от самия Мишо. Бих искал да видя какво мисли и пише той.

----------------------------------

Забележката Ви има резонност, но може ли човек да се надбягва с вятъра? Колкото до Щайнер, някога се опитах да отговоря на уважаемия Мишо, но той не споделя свои лични мисли, а чисто и просто бомбардира с готови текстове.




поместени съответно във Вашите
и

привеждам избрани от мен няколко мои мнения,
с които искам да илюстрирам своя принос в работата на клуба:















Надявам се, че приведените мнения, както и съседните с тях,
достатъчно ясно посочват готовността ми да коментирам
личните си убеждения и възгледи.
Безспорно, те са повлияни от тези на уважавания високо от мен
Рудолф Щайнер, които бяха подложени от мен на задълбочено обмисляне
и дългогодишна проверка на логическите, фактологически
и документални основания, в това число, на първо място,
сравнение с Библейските текстове.

Впрочем, готовността ми за открит диалог беше посочена и
от нашата "съклавиатурничка" ann, която в

пише:

Ако трябва да бъда честна, той е водил диалог с мен - но аз не съм била достатъчно търпелива, за да извеждам диалозите докрай ... :(


С уважение и най-добри пожелания



Тема Мислите на Мишонови [re: kaмъчe]  
Автор Mish-o ()
Публикувано15.06.05 09:57



В отговор на:


искам да чуя мислите на Мишо




Желанието ти е удовлетворено:
погледни по-долу в отговора ми на Прокимен.



Тема Re: Мислите на Мишонови [re: Mish-o]  
Автор kaмъчe (.)
Публикувано15.06.05 10:00



моля те, опитай се да водиш разговор/диалог, а не да даваш цитати или препратки, нека си поговорим със свои думи. нека да опитаме. става ли?



Тема Re: Езотерични идеи за християнствотонови [re: Mish-o]  
Автор cuddly ()
Публикувано15.06.05 10:10



хей, Мишо, ти намали рекламата, а?
Поздрави



Тема Re: ВНИМАНИЕ! СКРОМНОСТА...нови [re: Bloodsigned]  
Автор cuddly ()
Публикувано15.06.05 10:13



бре, бре, бре...



Тема Опит за диалог с камъченови [re: kaмъчe]  
Автор Mish-o ()
Публикувано15.06.05 10:17



Уважаема съклавиатурничке,

аз разбирам добре твоите чувства.
За твое съжаление, аз не ги подкрепям.

Защо?

Първо, защото ти постоянно говориш, че
Езотеричното Християнство е Лъжехристиянско, заблудително учение,
без обаче да приведеш
нито един довод в подкрепа на своето твърдение.

Мнения, които не са подкрепени от доводи,
се класифицират в най-добрия случай като Спам.

Сега ние живеем във време, когато хората (повечето)
не се задоволяват да приемат на доверие възгледи и убеждения,
времето на догматизма е отминало,
хората искат да знаят, защо едно нещо е добро или лошо.

Така че постарай се да приведеш основания за своите твърдения,
ако не искаш да ги представиш самата ти в негативна светлина.
Иначе хората, с които разговаряш, няма да ти повярват.

Второ, аз неведнъж и навсякъде съм посочвал,
че Езотеричното Християнство е християнско учение.

За да не се повтарям, ето само две мои мнения в подкрепа:







Тема Re: Мислите на Мишонови [re: kaмъчe]  
Автор Mish-o ()
Публикувано15.06.05 10:20



В условията на виртуалния клуб няма нищо лошо от препратки и цитати:
би било смешно и излишно отново да пиша неща,
които вече съм написал.

А ти малко се замисли:
поиска да видиш мои мисли,
а когато аз ги приведох, не ги четеш, а се оплакваш, че
съм бил цитирал - себе си.



Тема Re: към християните (не езотерични)нови [re: kaмъчe]  
Автор ann ()
Публикувано15.06.05 10:28



с мен е разговарял.

Ок, Хора - давайте да го опровергаваме този Щайнер и това Езотерично християнство - стига сме говорили не по същество вече



Тема Re: Опит за диалог с камъченови [re: Mish-o]  
Автор Ask2OO4 (питанка)
Публикувано15.06.05 10:30



"Така че постарай се да приведеш основания за своите твърдения,
ако не искаш да ги представиш самата ти в негативна светлина.
Иначе хората, с които разговаряш, няма да ти повярват. "

Уважаеми Мишо, Камъчето няма никаква нужда да привежда каквито и да било основания за да й вярва някой. Ако не си чел анкетата - прочети я. Още никой тук не е заявил доверие и още по-малко удоволствие от четенето на Щайнер и езотерични боклуци. Просто ние тук види се единодушно сме съгласни, че това, което пишеш, няма нищо общо с християнство. На кой да го доказва? На теб ли? Общо взето ти си човекът, който не дава (смислени) доказателства. И определено считам по тази причина, че Щайнер наистина заслужава да се окачестви като СПАМ.



Тема Заглавието на Тематанови [re: cuddly]  
Автор Mish-o ()
Публикувано15.06.05 10:32



Ако имаш предвид заглавието на Темата,
то беше променено от уважаемата модераторка, а не от мен.

Аз го бях избрал друго, с цел да предупредя всички
за опасността от мненията, които не съвпадат с идеите
на официалната църква, както препоръча Легион в



цитирам:


Или му направи отделна тема - да си я пълни и да си я чете сам + който там проявява интерес; или сам да пише в началото на всяко свое изказване с
ТЛЪСТИ ГОЛЕМИ ЧЕРВЕНИ БУКВИ, че не е християнско

Всичко изпълних, както поискаха и пак са недоволни



Тема Re: Заглавието на Тематанови [re: Mish-o]  
Автор cuddly ()
Публикувано15.06.05 10:34



да, заглавието на темата инах предвид



Тема Поздравлениянови [re: ann]  
Автор Mish-o ()
Публикувано15.06.05 10:35



Браво, това е нещо смислено.



Тема Re: към християните (не езотерични)нови [re: ann]  
Автор Griph (женски род:))
Публикувано15.06.05 10:37



Дайте да направим обща клубна тема "Опровергаваме езотеричното християнство" и да я закачи някой от модераторите. Така хем ще водим диалог с Мишо, хем ще имаме възможност да покажем с какво не сме съгласни и посетителите ще могат да видят и двете гледни точки. Три в едно.
Щото тая тема я напълнихме с лични нападки един към друг - полза нула за момента.

Абе тук трябва да има нещо хитро


Тема Re: Опит за диалог с камъченови [re: Ask2OO4]  
Автор Mish-o ()
Публикувано15.06.05 10:41



В отговор на:


Общо взето ти си човекът, който не дава (смислени) доказателства.



Напротив, неведнъж съм давал смислени основания и обяснения,
в това число и на теб, ето тук:


на което ти не възрази нищо.
Повече мои основания съм привел в отговора си на Прокимен,
а нито едно не съм прочел от камъче.



Тема лекциинови [re: Mish-o]  
Автор Griph (женски род:))
Публикувано15.06.05 10:45



Може ли някакъв линк към лекциите на Щайнер. Има ли ги някъде в интернет?

Абе тук трябва да има нещо хитро


Тема Re: Опит за диалог с камъченови [re: Mish-o]  
Автор kaмъчe (.)
Публикувано15.06.05 10:55



Езотеричното Християнство е Лъжехристиянско учение защото отхвъря напълно ясни и недвусмислени Библейски мнения - пример - прераждането.
вече съм ти го писала, със съответните Библейски цитати за подкрепа, но ти игнорираш ясното Божие слово и преди него слагаш авторитета на Щайнер. в отговор получих пак пестнати щайнерови текстове, което за мен е чисто губи време и не ги чета. а да повтарям все едно и също смятам за безмислено.

ако всички казват, че не четат това, което пействаш защо продължаваш да го натрапваш? това най-малкото не се вписва в доброто възпитание и зачитането на другите.
моя съвет е: намери друго място за пропаганда на щайнеровите идеи.



Тема Re: Езотерични идеи за християнствотонови [re: Mish-o]  
Автор ng (Надя®)
Публикувано15.06.05 10:57



Драги братя и сестри, да си бяхте казали с ясен глас какви препоръки имате за клуб Християнство. Не трябва да има недомислици по въпроса. Ето нещата, които мен ме натоварват:
1. Богохулниците, мразещи Бог и християните. Гадни гаври с православието, да бъде наричано "празнословие", да се обиждат нашите практики на пост и пр., да се наричат определени изповедания "сатанински" (темата на Пламен)
2. Цинизми, обсъждания на разни сексове, полюции, самозадоволявания и пр.
3. Неетично поведение от участник към участник, обиди, злоупотреба с никове и проклетия към ближния. Особено недоумявам пред проклетията към ближния.
--------------------------------------
Благоволете да забележите, че винаги съм се изразявала с много ясен глас по точките 1, 2 и 3. Пожелавам ви и вие да сте последователни и да сте наясно какво искате от колегите-съклубари.
Представата на Православната Църква за християнстки църкви (еретични, нееретични, но им казваме "християнски църкви", а не "секти") се знае, знае се какви са основните положения, за да се определи някакво вероизповедание като християнско. Естествено, прераждането няма там място. Тук възниква въпросът какво може да се каже за участници, които не са християни, на какво да ги "подложим" и какви права имаме (или НЯМАМЕ!)
Да не станем като Данчо, който питаше в православие може ли да се молим в църква, ако там има протестант (в храма) и какъв точно грях православните правим. Тази тема се отрази много зле на мнозина протестанти, нарани ги и не беше особено богоугодна, според мен.
Тъй че не бъдете като животните от Мунка, малката маймунка на Николай Зидаров. Девиантното Щайнерово интерпретиране на Новия завет не е по-лошо от атеизма на мнозина, от богохулствата и пр.

Гледайте клуб Християнство да не сподели съдбата на опустелия клуб Православие, който, от банвания, триения, обиди и небратолюбие, сега пустее, докато тук кипят оживени дискусии. Да не станем като клуб "Бъчварство" или "Чизмарство" - не че има такива, но биха били също толкова мъртви откъм участници, ако останем само хора, които си знаем "занаята", вкопчени в know-how-то си, постигнали абсолютния, самодостатъчен консенсус, отвъд който няма какво да се каже.

Яко первее умрети хотел бых, неже сия на Тя - благаго Бога моего - помыслы хульные прияти...


Тема Re: лекциинови [re: Griph]  
Автор Mish-o ()
Публикувано15.06.05 11:00



Някои материали могат да бъдат намерени ето тук:







Тема Re: лекциинови [re: Mish-o]  
Автор Griph (женски род:))
Публикувано15.06.05 11:01



Благодаря:)

Абе тук трябва да има нещо хитро


Тема Re: Опит за диалог с камъченови [re: Mish-o]  
Автор Ask2OO4 (питанка)
Публикувано15.06.05 11:35



Да, знам, че не съм привел несъгласието си писмено точно с този постинг. Имах намерение, понеже той не е верен като фактология и разсъждения. Бих могъл точка по точка да изпиша 10 пъти по-голямо опровержение. Обаче се отказах, понеже прецених, че спорът е излишен. Но това не означава, че за мен доказателствата ти са смислени и още по-малко, че съм съгласен с изводите от тях.
Но за теб е важното да разбереш защо спорът е излишен. Основно считам, че това е отказът от твоя страна да влезеш в нашите представи за християнството. И колкото и да пишеш, че няма яснота по въпроса кое е истинското учение, ние съвсем определено виждаме, че твоите схващания не са съвместими с нашите, те се опитват да ги обезсмислят. Съвсем логично е да се заключи, че ако искаме да вярваме на теб, трябва да се откажем от това, в което вярваме ние. Да го обявим за невалидно. Това би било справедливо, ако ти проповядваше истината. Но какво проповядваш ти? Карма, прераждане, личностен егоцентризъм (там за аз-а става въпрос и глупостите по темата), изопачаваш разбирането за избора и свободата на човека, хулиш Бога. Това са все неща, които са отдавна отречени и предадени на анатема. ТОВА НЕ Е ХРИСТИЯНСТВО, защото ти отричаш основни негови истини. И, въпреки твоите твърдения, езотеризмът не само противоречи на Библията, но е и вътрешно ужасно противоречив, както и цялото далекоизточно наследие от щуротии.



Тема ясен ли е въпросът за преражданетонови [re: kaмъчe]  
Автор Mish-o ()
Публикувано15.06.05 11:43




10. А учениците Му Го попитаха и думаха: защо пък книжниците казват, че първом Илия трябва да дойде?

11. Иисус им отговори и рече: Илия първом ще дойде и ще уреди всичко;

12. но казвам ви, че Илия вече дойде и го не познаха, а сториха му, каквото си искаха; тъй и Син Човеческий ще пострада от тях.

13. Тогава учениците разбраха, че Той им говори за Иоана Кръстителя.

(Матей, гл. 17)


Уважаема съклавиатурничке,

В отговор на:



Езотеричното Християнство е Лъжехристиянско учение защото отхвъря напълно ясни и недвусмислени Библейски мнения - пример - прераждането.
вече съм ти го писала, със съответните Библейски цитати за подкрепа, но ти игнорираш ясното Божие слово и преди него слагаш авторитета на Щайнер.



искам да посоча, че въпросът за Прераждането,
съвсем не е "напълно ясен и недвусмислен", както ти пишеш.

Сега ще обясня защо това е така,
както впрочем съм обяснявал и преди
и забележи, това е мое мнение, а не цитат от Щайнер
(впрочем, всичките цитати, които съм привел днес,
са от мои мнения).

Eдното мнение по този въпрос е разбирането
на църквата, всички нейни последователи,
тяхното приемане на принципа

"Веднъж е дадено на човек да живее, а след това- смърт".

разбиране за нуждата от символично, преносно тълкуване
на приведените горе думи от Ев. Матей,
съвременната наука и култура,

а другoтo разбиране е
разбирането на Щайнер и много други за нуждата от
буквално
тълкуване на думите на Христос,
подкрепено от Евангелиста Матей, свидетелстващ, че:

Тогава учениците разбраха, че Той им говори за Иоана Кръстителя,

един древен пророк - МАЛАХИЯ (4,5):

Ето, Аз ще пратя при вас пророка Илия,
преди да настъпи денят Господен - велик и страшен,

както и вярата на хората (в това число апостолите)
в това пророчество
(плюс думите на Христос, който освен това никъде не отрича прераждането).

Първото мнение, което подкрепяш ти, счита,
че Христос не е казал това, което той е казал,
според Евангелиста Матей, като тълкуваш
по един или друг начин Неговите думи.

Каква е гаранцията, обаче,
че Той не е искал да каже точно това, което е записано,
както го разбирам например аз,
а именно, че Духът на Илия се е въплътил в тялото на Йоан Кръстител?

Такава гаранция няма, ако има - моля те да ме убедиш.

Защото за мен авторитетът на Христос и Евангелиста,
записал тези думи, както и моето разбиране на тези думи
тежи не по-малко от т.нар. Библейско мнение по въпроса.

Следователно, този въпрос трябва да считаме за открит,
неясен, неизяснен, допускащ както единия, така и другия отговор
на настоящия етап.

Оттук произтича заключението, че ние нямаме право въз основа на
"неприемливостта на идеята за прераждането"
да обявим идеите на езотеричното християнство
за нехристиянски, защото съществува
немалка вероятност
самият Христос да подкрепя прераждането.

Помисли,
какво ще стане, ако прераждането е факт?

Ще изчезне ли Христос?
Ще изчезне ли Християнството?

Не, дори ако това е така,
животът продължава,
Христос продължава своята работа по нашето спасение,
и ние трябва да следваме Неговите напътствия
и да се уповаваме на Неговата помощ.

Тези разбирания доказват християнската основа и същност
на Езотеричното Християнство,
а едно лъжехристиянско учение би отхвърляло Христос.



Тема Свобода за различни мнениянови [re: Ask2OO4]  
Автор Mish-o ()
Публикувано15.06.05 11:54



В отговор на:


И, въпреки твоите твърдения, езотеризмът не само противоречи на Библията, но е и вътрешно ужасно противоречив, както и цялото далекоизточно наследие от щуротии.




Надявам се, добре разбираш, че за да бъдеш възприеман сериозно,
трябва да приведеш основателни доводи за това твърдение,
както впрочем за всички свои твърдения, което често правиш доста сполучливо.

В отговор на:


Съвсем логично е да се заключи, че ако искаме да вярваме на теб, трябва да се откажем от това, в което вярваме ние. Да го обявим за невалидно. Това би било справедливо, ако ти проповядваше истината.



Аз не желая да убеждавам никого да променя възгледите си.
Но тъй като много въпроси са неясни, допускат различни тълкувания,
никой не знае точно истината,
защо да нямам право да приведа
едно възможно и логично тълкуване в един форум,
свързан напълно с тематиката и претендиращ да бъде свободен и открит?



Тема Re: Свобода за различни мнениянови [re: Mish-o]  
Автор Ask2OO4 (питанка)
Публикувано15.06.05 12:14







Тема Re: ясен ли е въпросът за преражданетонови [re: Mish-o]  
Автор Griph (женски род:))
Публикувано15.06.05 12:17



Пророк Илия е бил взет жив!
Той не е умирал първо, след което душата му да се преселва в друго тяло!

За какво прераждане говориш?
Ти самия призоваваш да се търсят, които не били очевидни. Ами да вземем за пример това:
На евреите им е бил известен Илия, бил е Божи човек, пророк, чрез който Бог е действал. (дъждове, суши и прочие). Малахия както и Господ Исус са направили паралел между Илия и Йоан. Исус казва, че между родените от жена няма по-голям от Йоан-Кръстителя.
И тъй като е евреите вече са имали някой, който е бил "голям"(Илия) Господ е направил паралел.
Друго Йоан сам казва за себе си, че не е Илия!
Пробвай с това обяснение(не претендирам, че е най-правилно.)

Абе тук трябва да има нещо хитро


Тема Re: ясен ли е въпросът за преражданетонови [re: Mish-o]  
Автор Ask2OO4 (питанка)
Публикувано15.06.05 12:19



Много приказки за нищо.

”3. И ще дам на двамата Мои свидетели, и те, облечени във вретище, ще пророкуват хиляда двеста и шейсет дена.
4. Това са двете маслинени дървета и двата светилника, що стоят пред Бога, Господа на земята.
5. И ако някой иска да ги увреди, огън ще излезе из устата им и ще погълне враговете им; ако някой поиска да ги увреди, така трябва той да бъде убит.
6. Те имат власт да затворят небето, за да не вали дъжд в дните на тяхното пророкуване, и имат власт над водите да ги превръщат в кръв и да поразят земята с всякаква пораза, колчем поискат.” (Откр.11)

Тези двама пророка са точно Илия и Енох, за които Библията твърди, че са взети живи на небето. Но както всички хора и те трябва да умрат. Това обяснява и пророчеството на Малахия, защото великият и страшен ден на Господа е Второто пришествие.

Всички останали разсъждения нататък са просто гола вода.



Тема Re: Свобода за различни мнениянови [re: Ask2OO4]  
Автор Mish-o ()
Публикувано15.06.05 12:22



В отговор на:


Ако не си чел анкетата - прочети я.




Анкетата прочетох внимателно.
Започнах да отговарям на някои мнения.
От темата се вижда, наистина,
че някои са против публикуването на езотерични материали.

Съгласи се, обаче,
че ако 10 или 20 човека са против дадено нещо,
в условията на виртуалния клуб това не е достатъчно
основание да се наложи подобна забрана.
Защото може да има един или двама, които пък искат да четат.
Какво право имаме да им попречим?



Тема Re: Свобода за различни мнениянови [re: Mish-o]  
Автор Ask2OO4 (питанка)
Публикувано15.06.05 12:41



Тук не става дума за 10-20 човека, а за останалите постоянни участници в клуба. Просто няма никой друг освен теб, който да приема езотеризма като християнство. В тази връзка искам да кажа, че доказателства не са необходими за нас. Необходими са за теб само. Ти обаче не желаеш да вникнеш в тях. Твое право си е, обаче всички останали сме на едно мнение, че езотеризмът ни е крайно неприятен за четене и осмисляне. И не се вписва в ничие разбиране за християнство.

Ти как би реагирал ако тук се намъкне някой мюсюлманин и започне с повод и без повод да ни обяснява за исляма и Моамед, който според неговата представа по-добре и по-обективно разбира Евангелието. Ми и той може да се пише християнски сектант, щото коранът съдържа доста части от Библията, а да не говорим, че те признават Иисус за пророк, та даже и непорочното Му зачеване приемат.

Тук не става дума да попречим на тези, които искат да те четат. Обаче нека стане на подходящо за това място. Клуб езотеризъм, религия, окултизъм или подобни са подходящи за това. Обаче не и клуб християнство. Разбира се ти можеш да пишеш тук мнения, да взимаш отношение по разни въпроси. Обаче не е допустимо да пускаш дълги нишки с постинги, от които нито се интересува някой, нито ги чете. Има доста теми, в които 80% от постингите са твои. Не е ли показателно, че това не е за тук?



Тема Re: ясен ли е въпросът за преражданетонови [re: Ask2OO4]  
Автор Griph (женски род:))
Публикувано15.06.05 12:47



за това не се сетих

Абе тук трябва да има нещо хитро


Тема Re: ясен ли е въпросът за преражданетонови [re: Mish-o]  
Автор BrandofAmber (Shante Ishta)
Публикувано15.06.05 14:00



Хе-хе, виж това е странно да го видя тук.
Реално езотеричните идей за християнството обаче не се изчерпват с щайнер, все пак и исляма го признава за пророк, както и някои други религии, а и доста други окултисти също не могат да отрекат, че е имал своята доста важна роля (35-ти Аватар на Безусловната Любов, 36-тия трябва вече да се е задействал).

Идеята, че е единствен син на бога, а всички останали са "грешни" и че вместо да си разширяват съзнанието и да обичат целия свят около тях, трябва да вярват в разни догми и се страхуват от бога, ми се струва много странна, но щом това искат да изживеят хората.
В един от другите клубове се спомена преди време, че единствения истински християнин е умрял преди 2000г. на кръста, не че съм напълно съгласен, но е готина гледна точка.

Обаче мислиш ли че тази тема е за тук?
Всеки си има право на гледна точка, щом хората са решили да бъдат православни християни не е ли offtopic да пишеме тук за щайнер и другите окултисти?

Truth is as variable as all of the beings who seek it.

Редактирано от BrandofAmber на 15.06.05 14:11.



Тема Re: Езотерични идеи за християнствотонови [re: Mish-o]  
Автор R. (непознат)
Публикувано15.06.05 14:48



Здравейте на всички! Понеже тук май всички са срещу Mish-o, аз реших да напиша нещо в полза на езотеричното Християнство.

Бих искал да започна от това, че пред всеки човек, запознат добре със съвременната естествена наука, възникват много въпроси. Въпроси за произхода на Вселената, на Земята, на човека. Една част от хората приемат научните истини за чиста монета и се задоволяват с тях. Друга част от хората обаче не ги приемат - но не ги и отхвърлят. Защото научният начин на мислене може да си има много недостатъци, но си има и едно голямо предимство - той е обективен. Разглеждайки научните доказателства - защото това наистина са доказателства - за развитието на Земята през различните епохи например, пред всеки здравомислещ човек излизат на преден въпроси като например следния: "Да, има достатъчно доказателства за развитието на човешкия вид през милионите години еволюция на тази планета. Как да съчетаем това с твърдението, че Бог е сътворил човека - в почти завършен вид - за един ден?"

И тук отново има два вида хора. Едните се правят, че такива научни доказателства не съществуват - и приличат на вица за шопа, който видял жираф в зоопарка и казал: "Е те такова животно нема!" Те си вярват дословно в Библията и не искат и да чуят за това, че например Земята не се появила изведнъж от нищото, бидейки сътворена от Бога, ами че е имало една огромна космическа мъглявина, която вследствие на милиарди години въртене около центъра си, е довела до формирането на различните планети. Или пък си казват - "ама те двете твърдения не си противоречат". Но на въпроса могат ли да обяснят нещата в детайли тези хора - ако бъдат искрени и честни пред самите себе си - би трябвало да кажат: "не, аз не мога да обясня това".

Другият вид хора пък вярват, че такова обяснение може да бъде намерено. И тогава тези хора - които не искат да вярват в религията като коне с капаци - извинявам се за израза, сигурно веднага ще последва обвинение в маловерие и съмнение в Библията - тези хора се опитват да намерят това обяснение. И единственото място, където това обяснение може да бъде намерено в пълна степен, е творчеството на Рудолф Щайнер. Това не е съмнение в Библията - напротив, това е безрезервна вяра - но в един по-висш смисъл - в Библията - защото аз си казвам следното: "аз твърдо вярвам, че написаното в Библията е вярно и достоверно и че това може да обясни съвременните научни открития" - т.е. аз поставям Библията над науката, но не отхвърлям самата наука.

И не мога да приема, че това ме прави "лъжехристиянин" - откога Бог забранява търсенето на истината? Човекът вече е изгонен от Рая, това е свършен факт. Ако някой иска да се върне назад към Рая - искрено му желая успех и всичко най-хубаво. Но аз искам да продължа напред - и отново да стигна в Рая, но вече знаейки разликата между Добро и Зло и направил напълно свободен избор. Който отрича съществуването на такъв път - той просто ми казва, че трябва да вървя назад, а не напред. Но именно Църквата гореше на клади хората, които търсеха истината - като Коперник и Галилей например - и спираше прогреса на човечеството.

Аз твърдо вярвам, че всеки човек сам избира своя път. Аз не твърдя, че всички вие грешите - всички ние просто следваме своята съдба. Аз не критикувам вашия избор - и ви моля и вие да не критикувате моя. Аз не мога да кажа, че вие не вярвате в Христос - но точно по същия начин и вие нямата право да казвате, че аз не вярвам! И докато прилагаме за себе си различни критерии отколкото спрямо другите, то не мисля, че ще постигнем какъвто и да било напредък.

Благодаря Ви, че имахте търпението да прочетете всичко това. Надявам се то да е било от полза дори и само за един човек - тогава е имало смисъл да го напиша!

Редактирано от R. на 15.06.05 14:54.



Тема Re: Езотерични идеи за християнствотонови [re: R.]  
Автор BrandofAmber (Shante Ishta)
Публикувано15.06.05 14:59



По-весело е.
Според същата съвремена наука преражданията са що годе доказани. Не че нещо такова може да се докаже 100%, но психологията ги е приела напълно, просто защото в твърде много случай на хипноза хората си спомнят предишните си животи и дори и преди няколко десетки години някои да е измислял теории за обясняването на това с колективното несъзнавано на Юнг или пък гени, то в днешно време се е приело, че когато се прави регресия с хипноза почти със сигурност ще се появят спомени от предишни животи, работата с които е също толкова важна колкото с настоящите спомени.

Това обаче е психология, няма много общо с религията според мене и едва ли с нея може да се "докаже" нещо, още по-малко пък тук. Някъде казваха че нищо не може да се докаже на никого, ако той не иска да му се докаже. От тази гледна точка едно удобно обяснение е че дявола праща тези спомени за да изпитва миряните. В днешно време седи малко смешно, но както знаем всеки си решава в какво ще вярва...

Truth is as variable as all of the beings who seek it.

Редактирано от BrandofAmber на 15.06.05 15:00.



Тема Re: Езотерични идеи за християнствотонови [re: R.]  
Автор ng (Надя®)
Публикувано15.06.05 15:01



Драги Р,
изобщо не се нуждаем от Щайнер или Дънов (защо пък намирате Щайнер за уникален и единствен?) да обясни Библията и да ни представи нещата в научен контекст. Едва ли аз мога всичко да обясня, но защо мислите, че и Щайнер всичко обяснява?
И какво му е научното на прераждането?

Не се бъркаме във Вашия мироглед, ами Вие сте в "християнство". Християнството изключа възможността да се прераждаме ли, прераждаме.
За Дънов знам, че смята, че сме произлезли от маймуната, но пък се и прераждаме. Щайнер сигурно застъпва същите концепции. Както правилно отбелязаха всички участници, има всякакви гледни точки, но не всички от тях са за този клуб.

Яко первее умрети хотел бых, неже сия на Тя - благаго Бога моего - помыслы хульные прияти...


Тема Re: Свобода за различни мнениянови [re: Mish-o]  
Автор last roman (LEG.XIII.GEM)
Публикувано15.06.05 15:05



Екзотични идеи за Християнството...

Captat non muscas aquila!



Тема Re: Езотерични идеи за християнствотонови [re: R.]  
Автор kaмъчe (.)
Публикувано15.06.05 15:17



здравей, здравей,
охо, ето я агитката на Мишо или негов клонинг.
но нали не смяташ, че ще ви чета/четем.
доста отегчително почна да става.
смятам да престана да хабя време с езотериката, не че съм хабила много де. има къде по-полезни и приятни неща за правене.
а който не се интересува от собствената си съдба - това е негово право.



Тема Re: ПРЕДЛОЖЕНИЕ към УчАстниЦиТе в темата.нови [re: kaмъчe]  
Автор 3eфиpнa плaмъчka (от суров нефт)
Публикувано15.06.05 15:37



Предлагам Ви да помолим White Raven да изтрие всички разговори в тази тема, които би трябвало да се водят на бележки. Не намерих мнение без едно , което да не е заяждане. Тук не е тема за заяждания, а за Щайнер на Мишо . В темата ОПРОВЕРГАВАМ на Griph пък са опроверженията за Мишовите и щайнерови изказвания така, както ги виждат православните, католиците и протестантите в този клуб. Спорът се води с ДОВОДИ. Не се дръжте като деца от забавачката- големи хора сте вече.

Хайде със здраве и Бог с Вас!



ВНИМАНИЕ!!! Огнеопасна!!!!!


Тема Re: Езотерични идеи за християнствотонови [re: R.]  
Автор Griph (женски род:))
Публикувано15.06.05 15:39



Извини ме, но аз не съм виждала в Библията да пише, че земята не се върти.
Това какво е правила църквата някога си ....... какво общо има с Библията видяна по различен начин и незнам какво си тълкуване.

Абе тук трябва да има нещо хитро


Тема Re: ПРЕДЛОЖЕНИЕ към УчАстниЦиТе в темата.нови [re: 3eфиpнa плaмъчka]  
Автор kaмъчe (.)
Публикувано15.06.05 16:12



въобще не съм се заяждала.
а какво би казала за изказванията на Йоан Кръстител, ап. Павел?
да, някой сме на известна възраст и с известен опит, за разлика от други с малък жизнен и духовен опит. а ти от кой си?

хайде и с духовно здраве!



Тема Re: Езотерични идеи за християнствотонови [re: R.]  
Автор Ask2OO4 (питанка)
Публикувано15.06.05 16:25



Не може да твърдите, че науката е обективна. Това просто не е вярно. Или пък в друг вариант трябва да се изхвърлят доста науки. Философията наука ли е? Наука е. Обективна ли е? Не. Първият й постулат е, че няма абсолютна истина, т.е. за субективността на истината, бяз него тя не може да съществува. Литературата обективна ли е? Също толкова. Въобще хуманитарните науки трябва да бъдат изритани според вас от науките. Какво остана? Точните науки. Математика, физика и т.н. Чудесно. Математиката е една абстракция и точно по тази причина е строго обективна. Но само в определен контекст. Физиката също е твърде последователна наука и е залегнала върху математическа база. Да, за нея може да се каже, че е обективна, но тя непрекъснато се развива и не може да се твърди, че изводите й са окончателни. А има и една друга особеност. Проблемът идва когато определени факти се обличат в определена физическа теория. Нагласациите при това са толкова далеч от всяка обективност, че не смятам да се задоволя само с празни лозунги.

Обаче човекът е сложно същество. Той има богата душевност. Има освен разсъдъка и чувства. Аз съвсем съзнателно посочих, че всички науки, които могат да претендират за по-интуитивно и по-реалистично и немеханистично опознаване на човека са субективни. Какво може да помогне математиката в областта на чувствата? Всеки знае, че такъв опит води до див материализъм. Така че оставете науката да си върши работата в нейната си област и недейте да я поставяте като по-висше средство от вярата в тълкуването на библейските истини. Защото науката и много по-елементарни неща е безсилна да обясни. Ще кажете може би, че тя ще се развие? И за какво да я чакам да се развива, без да съм сигурен дали и кога изобщо ще стане, след като ДНЕС както и вчера, както и утре, чрез вярата може да се достигнат вечните истини? И днес науката дава своите отговори на редица битови въпроси, но за житейските питаме вярата. Такава е йерархията и всеки, който иска да я обърне обратно, всъщност поставя нещата с главата надолу.

Бог не забранява търсенето на истината. Но човек обича да си слага пречки и да обвинява другите, че му пречат. Има си утъпкан начин да се стигне до истината - него ни го е дал Сам Бог и по него са вървяли огромно количество християни. Вие като желаете да си търсите собствен път никой не иска да Ви върже. Само казваме, че вървейки през просото няма да се натъкнете на истината. Пък като искате - търсете си я. Но затова Бог се въплъти за да ни покаже пътя, защото за човек собствено е невъзможно да го открие сам. Нещо, което езотеризмът се опитва да направи чрез науката. Да открие нещо различно от вече предаденото. Само че и ап.Павел ни казва ”ако някой ви благовести нещо ПО-ДРУГО от това, що ние ви благовестихме, анатема да бъде”. Сам съди дали Щайнер трябва да слушаме или Библията.



Тема Re: Езотерични идеи за християнствотонови [re: ng]  
Автор R. (непознат)
Публикувано15.06.05 16:57



Драга ng,

Разбира се, че Щайнер не обяснява всичко, но обяснява много неща - лично за мен повече от който и да е друг автор в тази област. Но това е лично мнение. За научността на прераждането - Щайнер има специална статия за това, но не съм я виждал в интернет. Ако е намеря ще ти пиша отново.

Да, ние сме в клуб "Християнство", а не в клуб Католицизъм, Православие, Протестанство или Евангелизъм - накратко не сме в клуб "Църковно Християнство". Християнството си има своите различни направления - както живописта е част от изобразителното изкуство и физиката е част от естествената наука, така и езотеричното Християнство е част от Християнството.

Езотеричното Християнство приема прераждането. Не знам възгледите на Дънов по този въпрос, но според Щайнер човекът не е произлязъл от маймуната и е напълно обособено и самостоятелно същество без прародители от животинското царство.

"... има всякакви гледни точки, но не всички от тях са за този клуб."

А кои са за този клуб? Кой определя кои са за този клуб? Коя е онази височайша личност, която има правото да решава какво е Християнство и какво - не?

Редактирано от R. на 15.06.05 16:58.



Тема Re: Езотерични идеи за християнствотонови [re: Ask2OO4]  
Автор BrandofAmber (Shante Ishta)
Публикувано15.06.05 17:00



Понеже това конкретно си важи и за моя пост, то веднага се включвам. :)
Значи не става въпрос дали науката е "точна" без съмнение не е. С времето напрадва наистина, става въпрос за това, че ако човек е решил, че може да научи всички истини на света от една книга, то седи малко несериозно особенно след като се получава, че хората които определят тълкуването и са самоназначили се(Исус не знам да е имал претенции да му правят църква, а и много се съмнявам че би го допуснал, но няма как да знаем).

Ако за повечето проблеми свързани с хилядите несъответсвията в стария завет на библията(например откъде са се взели хората при които е отишъл Кайн, след като ако се тълкува буквално библията, то няма кой да ги е създал) се казва - "това са си божи работи, не е наша работа да питаме", се получава смешно.

От една страна отричате целия свят около вас с идеята, че не е достатъчно дълбок от друга вярвате сляпо на институция, която освен да претендира за единственост(в което претендират обаче и 90% от другите религии които бяха малко над 10,000, просто сме се родили в християнска страна и за това ни се струва по вярно), и да се опитва да контролира и увеличава вярващите си(доста често и избивайки много,много хора за да го постигне) друго не прави.
Не е обаче това въпроса, лично според мене човек да вярва в някаква система твърдяща, че бог е "той" и казваща, че всеки които не вярва в нейния бог("да нямаш други богове освен мене") ще го чакат огромни наказания, но тези наказания ще трябва да са след смърта, защото така няма как да се докаже, е най-кофтия вариант които човек може да си избере, но пак е въпрос на избор. Щом сте си я избрали ваша си е. :)

П.С. Не се заяждам, просто си изказвам мнението. Освен това не съм и фен на Щайнер, но не смятам че е това въпроса в случая. Що се отнася до темата, без съмнение конкретно това мнение е доста нехристиянско(можеше да е доста повече, но се мъча да не съдя:), така че спокойно може да се трие. От друга страна пък не виждам,защо да не го постна. Разбира се, силно подчертавам че всичкото това си е лично мое мнение. :)

Truth is as variable as all of the beings who seek it.


Тема Re: Езотерични идеи за християнствотонови [re: R.]  
Автор last roman (LEG.XIII.GEM)
Публикувано15.06.05 17:04



Tuk razglevdame Hristiqnstwoto i negowite formi, a ne razli4nite sekti, naroili se naposledyk...
A toq 6tajner kato go gledam golemi gluposti ple6ti - opitwa se hem nau4no, hem religiozno da go podkara - e, ne stawa taka.... Milioni godini ewoliuciq i izwednyj se poqwqwa 4oweka ej taka ot ni6toto...


Captat non muscas aquila!



Тема Re: Езотерични идеи за християнствотонови [re: Griph]  
Автор R. (непознат)
Публикувано15.06.05 17:05



Извинена сте!

Да, в Библията не пише, че Земята не се върти.

Но в Библията пише, че светът е сътворен за шест дни.
В Библията пише, че човекът е сътворен за един ден.
В Библията пише, че Ева е сътворена от реброто на Адам.
В Библията пише, че някаква си там змия е говорила с човешки глас на Ева.
В Библията пише, че човешкият род произлиза от двама души - Адам и Ева - което неминуемо би довело до кръвосмешение - заклеймявано от всички Църкви.

... и така нататък. Още цитати?



Тема Re: Езотерични идеи за християнствотонови [re: R.]  
Автор Griph (женски род:))
Публикувано15.06.05 17:08



Е и?
Какво следва от това?

Абе тук трябва да има нещо хитро


Тема Re: Езотерични идеи за християнствотонови [re: last roman]  
Автор R. (непознат)
Публикувано15.06.05 17:10



Знам, че няма смисъл да отговарям, но... от изказването Ви се вижда, че нищо не сте прочели, или което е по-лошото, не сте вникнали ни най-малко в това, което сте прочели. Никъде Щайнер не пише, че човекът се е появил ей-така от нищото... И най-искрено Ви моля следващия път прилагайте цитат на Щайнер преди да го плюете по най-долния начин. Предварително Ви благодаря!



Тема Re: Езотерични идеи за християнствотонови [re: Griph]  
Автор R. (непознат)
Публикувано15.06.05 17:15



С риск да се повторя:

Има две решения - или вярваме дословно на Библията и си затваряме очите за всякакви научни открития, т.е. безусловно вярваме в напълно абсурдни твърдения - извинявам се за грубостта, но не мога да го кажа по-деликатно - или тръгваме да търсим по-смислено обяснение на тези думи - например в езотеричното Християнство и в лекциите на така отричания тук Рудолф Щайнер. Всеки сам решава!



Тема Re: Езотерични идеи за християнствотонови [re: BrandofAmber]  
Автор R. (непознат)
Публикувано15.06.05 17:26



Не съм съгласен само с едно нещо - кое в мнението си считаш за "нехристиянско"? Това, че в Стария Завет има противоречия? Или това, че Църквата налага догми и анатемосва хората, които не вярват в тях? Или това, че всеки си е харесъл някакъв Бог и се кълне в него и счита всички друговерци за заблудени нещастници? Аз лично не виждам в мнението ти нищо нехристиянско. Напротив, за мен ето такова мнение е християнско!

А който е на противното мнение, моля да го защити!



Тема Re: Езотерични идеи за християнствотонови [re: BrandofAmber]  
Автор Ask2OO4 (питанка)
Публикувано15.06.05 17:34



"От една страна отричате целия свят около вас с идеята, че не е достатъчно дълбок от друга вярвате сляпо на институция, която освен да претендира за единствености да се опитва да контролира и увеличава вярващите си(доста често и избивайки много,много хора за да го постигне) друго не прави. "
Това просто не е истина. Никой не отрича света, който е Божие творение. Нито вярваме сляпо в каквото и да е. А още по-малко е вярно, че църквата се стреми единствено да контролира и увеличава членовете си. А това за избиването е пълен абсурд. Ако си говорим за католицизъм или някакъв друг вид християнство може би. Но в православието така не е било, няма и начин да бъде. Защото в момента, в който се осъществи, то престава да бъде православие.

Христос дойде на земята за да ни спаси от греховете и духовния мрак. С тази цел той основа Църквата Си като всички вярващи и спасяващи се в Него. С тази цел Той си избра ученици и ги прати да пропоядват и да учат повярвалите на единение в този богочовешки организъм, който беше запечатан на Петдесетница по Христовото обещание със слизането на Св.Дух над апостолите. Определено Новият Завет говори за Църква, като за обществото от вярващи, чиято глава е Христос.

Ако си позволим да кажем, че никоя вяра не може да претендира, че богът, в когото вярва, е истински то това е форма на безбожие. Защото не само утвърждава, че Бог е непознаваем, но Му забранява каквото и да било право да ни се открие. Е какъв е тоя бог, за когото е невъзможно дори да се разкрие качествено? Това е гротеска, живо безбожие си е. От друга страна ако речем, че всички или някои богове са истинаски това е многобожие (езичество). Смятам, че нито атеизмът, нито езичеството отговарят на истината обаче.

А колкото до науката мисля, че в моят постинг се коментираше обективността, а не точността. Има разлика.



Тема Re: Езотерични идеи за християнствотонови [re: R.]  
Автор Ask2OO4 (питанка)
Публикувано15.06.05 17:45



Решенията далеч не са само тези две, но на Вас така Ви изнася. Все едно да се препират шиити и сунити и да ми дадат да избера кое от двете е истината и, че ако отхвърля сунизма, значи трябва да приема шиитската вяра и обратно. Какво има да решавам и избирам? То е ясно, че и двете алтернативи са погрешни, защото са на еднакво крива основа.

Защо не искате да разберете, че истински християни съществуват много преди езотеричните глупости да дойдат в нечия глава? Научните открития никога не са пречели на тълкуването на Библията и обратното. Не е ли по-логично да вървим по вече прокарания от Христос път?



Тема Re: Езотерични идеи за християнствотонови [re: Ask2OO4]  
Автор BrandofAmber (Shante Ishta)
Публикувано15.06.05 17:46



Ъъъъ... извинявай, но точно е един от другите клубове коментирахме идеята за "Исус основа църквата". Църквата е основата след записването на новия завет(мисля че е що годе в същата година), а това става 30 години след смърта на Исус. Напрактика доста е спорно колко от написаното в новия завет всъщност са думи на Исус, защото за 30 години устно предаване се сещаш колко се изменя информацията.
То всъщност и с будизма е така, затова и повечето хора са напълно наясно че всяка от свещените книги съдържа много истини, и всяка от тях не е 100%-ната истина, защото е през гледната точка на някой, а в случая дори и десетки години след смърта на "основателя".

П.С. Това в клубовете за избиването много сме го говорили. Клуба е християнство, но дори и православието си има изцепките с богомилите.

Truth is as variable as all of the beings who seek it.


Тема Re: Езотерични идеи за християнствотонови [re: R.]  
Автор Ask2OO4 (питанка)
Публикувано15.06.05 17:48



Ами не се притеснявайте, отговорете на мен, не се крийте зад човека. Неговият постинг, без да вземам отношение доколко е християнски или не е, не е отговор на моите мисли, адресирани към Вас.



Тема Re: Езотерични идеи за християнствотонови [re: R.]  
Автор BrandofAmber (Shante Ishta)
Публикувано15.06.05 17:49



Мерси. :)
Обаче за повечето религиозни християни не е така. То нали за това е езотеризъм, религията е буквалното представяне(ендотеризъм) и в повечето случай е за масите. Които иска някаква истина трябва да потърси другаде.

Затова и ако тук клуба е за религия, няма много място за езотеризъм...

Truth is as variable as all of the beings who seek it.


Тема Re: Езотерични идеи за християнствотонови [re: R.]  
Автор Griph (женски род:))
Публикувано15.06.05 17:53



или вярваме дословно на Библията и си затваряме очите за всякакви научни открития, т.е. безусловно вярваме в напълно абсурдни твърдения

Само ще спомена, че въз основа на "абсурдни" твърдения са открити - Вавилон, стените на Йерихон, Ниневия; освен това археологически разкопки доказват факти описани в Библията.:)

Абе тук трябва да има нещо хитро


Тема Re: Езотерични идеи за християнствотонови [re: BrandofAmber]  
Автор Ask2OO4 (питанка)
Публикувано15.06.05 17:54



Ъъъъъъ, леко не сте в час. Църквата е основана 50 ДЕНА след Възкресението и 10 дена след Възнесението на Христос. Това е записано в Библията. Интересно как е записано след като тя е писана преди това?! Новият Завет е писан повечко от една година и то от различни хора. За нас достоверността му като Божие слово е несъмнена.

”но дори и православието си има изцепките с богомилите.”
Май на вас обясняваха в клуб православие, че това няма нищо общо с истината. Става дума за историческа истина, а не за скалъпен комунистически учебник.



Тема Re: Езотерични идеи за християнствотонови [re: Ask2OO4]  
Автор BrandofAmber (Shante Ishta)
Публикувано15.06.05 17:57



Явно разбирането(или информацията) ни за историческата истина доста се разминава. ;)

Няма лошо, както споменах всеки е свободен да вярва в какво иска.

Truth is as variable as all of the beings who seek it.


Тема Re: Езотерични идеи за християнствотонови [re: Griph]  
Автор BrandofAmber (Shante Ishta)
Публикувано15.06.05 17:59



Да, но същите места са описани и в по ранни шумерски текстове, в които има и повечето от нещата описани в библията. Освен това повечето от откритите градове са доста бегло споменати, докато при шумерите и доста по пространно.

Truth is as variable as all of the beings who seek it.


Тема Re: Езотерични идеи за християнствотонови [re: Ask2OO4]  
Автор R. (непознат)
Публикувано15.06.05 18:01



Благодаря Ви за мнението! Ето това вече прилича на истинска дискусия, основана на вникване в чуждото мнение и на стремеж да се намери истината.

Но имам и няколко забележки. Православната Църква - забележете, дори го пиша с главна буква - през своята история е гонила не малко еретици - например богомилите. Това може да се прочете в учебниците по история.

Христос не е основавал никаква институция, която да разпространява учението Му. Понятието "Църква" в съвременния му смисъл възниква през 325 год. на Никейския Събор. Църквата е изцяло творение на Неговите последователи. Доколко това творение е упълномощено да изпълнява Божията Воля - ето това аз поставям под въпрос.

А относно "езичеството" и "многобожието" - не става въпрос за това кой е истинският Бог, а за това, че във всяка религия и духовно учение има зрънце истина. Може да е едно зрънце, но я има. А на твоя въпрос има няколко разрешения. Едно от тях например е, че Бог е един, но се открива по различен начин и в различна степен на различните хора през различните епохи.

Старозаветният Бог е призовавал "око за око, зъб за зъб". Новозаветният Бог призовава "обичайте враговете си". И не можем да кажем, че това са различни Богове - това е един и същи Бог, изявявал се в различни епохи и пред различни хора. По същия начин какво пречи този Бог да се е изявявал и пред други народи, под други форми и по други начини?

Но това не означава, че Християнството е равно на всички останали религии - нищо подобно. Напротив, именно Рудолф Щайнер разкрива защо Християнството е уникална и единствена по рода си религия - и защо тя ще остане такава и в бъдеще. Защото единствено в Християнството Богът се изявява като човек - живее като човек, страда като човек, умира като човек. Това го няма в никоя друга религия - и затова Християнството е уникално. Уважението на другите религии и учения не води до многобожие, а до това да намираме Единственият Бог навсякъде, където Той присъства.



Тема Re: Езотерични идеи за християнствотонови [re: Ask2OO4]  
Автор R. (непознат)
Публикувано15.06.05 18:08



ОК, решенията не са само тези две. Ще ми предложите ли трето или просто цял ден ще си говорим празни приказки?



Тема Re: Езотерични идеи за християнствотонови [re: BrandofAmber]  
Автор Griph (женски род:))
Публикувано15.06.05 18:23



Незнам, ама в епоса за Гилгамеш е споменат потоп.

Абе тук трябва да има нещо хитро


Тема Re: Езотерични идеи за християнствотонови [re: R.]  
Автор famulusМодератор (нищожен)
Публикувано15.06.05 18:30



"Новината за смъртта ми е малко преувеличена" - се казва в един известен виц. Новината, че има несъмнени научни доказателства за евол\ционната поява на човека е също малко преувеличена. Предлагам на вниманието на клубарите един сайт за евол\цията.



Като университетски преподавател в една област близка до биологията, застъпваща се с нея, искам да кажа, че тоя сайт систематизира и поднася много истини за голямата евол\ционна заблуда.



Тема Re: Езотерични идеи за християнствотонови [re: Griph]  
Автор BrandofAmber (Shante Ishta)
Публикувано15.06.05 18:37



Него го има и в цивилизациите из коренните цивилизации на америките(ацтеки и тн.)

Truth is as variable as all of the beings who seek it.


Тема Смешно?нови [re: BrandofAmber]  
Автор famulusМодератор (нищожен)
Публикувано15.06.05 18:37



Какво смешно има в наличието на зли сили в духовната сфера и възможността им да влияят върху човека? Като Ви чете човек, ще рече, че вчера сте слезли от небето или от "командния пулт" на Вселената и ни носите великата новина, че дявол няма... Има, уви. Уви!



Тема Re: Езотерични идеи за християнствотонови [re: famulus]  
Автор R. (непознат)
Публикувано15.06.05 18:40



Да, напълно съм съгласен, че дарвинизмът - доколкото касае произхода на човешкия род - е една голяма заблуда, това е вярно. Но в този сайт има ли обяснение защо маймуната прилича повече от всички други животински видове на човека? И не приемам отговори от рода на: "Ами сигурно е случайност, сега какво да се задълбочаваме в подробности."

Но не става въпрос само за дарвинизма - а за произхода на планетата Земя, на Слънчевата Система, на Вселената. Как се отнася Земята към всички други планети в Космоса? Вярно ли е, че сме само едни нищожества на фона на безкрайния Космос? Има ли живот на други места във Вселената? Наистина ли всичко във света се свежда до игра на атоми? Съществуват ли атомите изобщо или са плод на нечие болно съзнание?

Някой може ли да отговори на всички тези въпроси, базирайки се само и единствено на Православието?

Редактирано от R. на 15.06.05 18:40.



Тема Re: Смешно?нови [re: famulus]  
Автор BrandofAmber (Shante Ishta)
Публикувано15.06.05 18:42



Ами може, въпрос на гледна точка предполагам. Обаче ако човек реши да забрави за малко за дявола ще установи, че около него се е ширнал огромен свят за които не знае нищо, защото не е смеел да погледне или да се опита да го опознае, защото това би разколебало вярата му.

Truth is as variable as all of the beings who seek it.


Тема Re: Езотерични идеи за християнствотонови [re: R.]  
Автор Griph (женски род:))
Публикувано15.06.05 18:45



Пак гледай в клуба:)
Има хора от различни деноминации, не само православни!
Щом отричаш науката и Библията очевидно остава Щайнер, нали?
Някакси не ми се връзва да е по-голям от Бог!
Да разбирам ли, че вярваш в Щайнер?

Абе тук трябва да има нещо хитро


Тема Re: Езотерични идеи за християнствотонови [re: famulus]  
Автор last roman (LEG.XIII.GEM)
Публикувано15.06.05 18:53



Хайде без креационистични фантасмагории, а???

Captat non muscas aquila!



Тема Re: Езотерични идеи за християнствотонови [re: R.]  
Автор famulusМодератор (нищожен)
Публикувано15.06.05 18:58



Защо маймуната прилича на човека, а мухата - не чак толкова? Не виждам смисъла на подобен въпрос. Творецът създал милиони видове животни, растения и други живи твари, вложил закони, по които основната им структура да остава неизменна и в същото време да могат да се приспособяват към промени в околния свят... Защо има голямо сходство между нас и по-малките братя - защото сме създадени за живот в една и съща среда, с еди-колко процента кислород, еди-каква температура и пр.

А за атомите, връзката материя-енергия и пр фундаментални основи на материалното битие - съвсем лаически са познанията ми. Но наскоро гледах с интерес един филм по ББС, според който тая връзка (частиците като "размазана енергия", вибрираща в определени орбитали и пр) оставала необяснена и според последните постулати можела да се обясни, ако се допусне съществуването на 11 измерения, в които различните Вселени се пресичали, не се разширявале (напук на Големия Взрив отпреди 20-тина години) и наподобявали някакви мембрани от пространство с 10 измерения и време... Само така можело да се опише математически вярно вселената. Така - 2005 година, догодина може да дочакаме още по-научно описание.

Ако Ви е по-лесно да вярвате в тия предпоследни научни напъни да се обясни фундаменталния строеж на Вселната - Ваша воля. Но не е ли по-разумно да признаем ограничеността на разума ни и да оставим науката на мястото й - да събира и систематизира емпирични знания, без да се мъчи да влиза в области, недостъпни за ограничения разум?



Тема Re: Езотерични идеи за християнствотонови [re: last roman]  
Автор Griph (женски род:))
Публикувано15.06.05 18:58



Предпочиташ пра-пра-пра-пра-пра-пра-пра-пра-.......................... (и така амнайсе пъти)
баба ти да е била маймуна?

Абе тук трябва да има нещо хитро


Тема Re: Смешно?нови [re: BrandofAmber]  
Автор famulusМодератор (нищожен)
Публикувано15.06.05 19:04



А ако погледне навътре в себе си, ще види още по-огромен свят, който е много по-важно да опознае. Ще види нападките на злите сили - духовете на поднебесната злоба, които обач рядко ни се показват в цялата си гнусота. Ще види и добрите духовни същности - ангелите. Ще види и себе си - една материална прашинка, и в нея безсмъртна душа - затворена в животноподобното тяло, в която обаче Великият Бог е вложил способности, необясними нито със сходството с мозъка на маймуната, нито с някаква случайна и безлична комбинация от атоми... Абе много работи ще види и опознаването на най-интересните черти от материалния свят - като например разликите в секса с блондинки и с бр\нетки може да му се сторят безинтересни



Тема Re: Езотерични идеи за християнствотонови [re: last roman]  
Автор famulusМодератор (нищожен)
Публикувано15.06.05 19:09



Винаги съм се възхищавал на способните хора, но такива способности - да възприемеш за 5 минути 5 гигабайта информация, да я осъзнаеш и да я опровергаеш - надвишават въображението ми. Да не би затова да са изчезнали последните римляни - от бърза преработка на научни данни забравили да се размножават?



Тема Re: ПРЕДЛОЖЕНИЕ към УчАстниЦиТе в темата.нови [re: kaмъчe]  
Автор 3eфиpнa плaмъчka (от суров нефт)
Публикувано15.06.05 19:11



Така е камъче - не си.
И аз наистина много уважавам мнението ти.
но няма нужда от мнения в тази тема. Пусни ги в ОПРОВЕРГАВАМ , с доводите, които сметнеш за добре.
Това имах впредвид , не друго.
Съжалявам, че е прозвучало толкова остро. Моля те- не ми се обиждай.

Хайде със здраве и Бог с Вас !
Поздрав.

ВНИМАНИЕ!!! Огнеопасна!!!!!


Тема Re: Езотерични идеи за християнствотонови [re: famulus]  
Автор last roman (LEG.XIII.GEM)
Публикувано15.06.05 19:25



Приятелю, нищо не остава неизменно - всичко се променя - организмите се приспособяват и се променят постоянно - Panta Ray!

Captat non muscas aquila!



Тема Re: Смешно?нови [re: famulus]  
Автор BrandofAmber (Shante Ishta)
Публикувано15.06.05 19:34



Аха и всички те имат много малко общо с религията според мене, независимо дали ще ги нарича ангели, душа и тн.

Пък и не знам дали някой ще може да намери себе си без да взаймодейства със света навън, то според мене за това е и тук.
Но никой не отрича, че вътрешното е важното, просто взаймодействието със света навън е това с което опознаваме себе си, защото за да видим отражението на нещо в нас, първо трябва да видим самото нещо.

От там и проблема с дявола, отричането и тн. Ако всичкото това е сложено за да помага да се опознаем, а ние го отричаме с идеята, че е творение на дявола, а не на бог(нямам и идея как точно може нещо да не е творение на бог, но явно това е идеята), само си режеме от света отвън, а с това режем и от себе си, защото двете са едно.

Това обаче вече е окултизъм и не му е тук мястото(според мене), така че се изпоотеглям от темата.
Интересно е в такива моменти човек да е модератор. Ако изтриеш темата значи нетолерантност към чуждите вярвания, ако я оставиш рискуваш клуба доста да се промени и то не към православно християнство, но пък така като гледам клубчето е станало доста готино, та предполагам и Щайнер ще преживеете. :)
Що се отнася до мене можеш спокойно да ме триеш и без това не смятам, че е тук мястото на такива теми.

Truth is as variable as all of the beings who seek it.


Тема Re: Смешно?нови [re: BrandofAmber]  
Автор famulusМодератор (нищожен)
Публикувано15.06.05 19:48



Никой не твърди, че материалният свят е творение на дявола. Просто от опознаването му може наистина да стигнеш до някакви истини за Бога - като Творец на съвършената и прекрасна Вселена. Но нали всичко материално за нас е сътворено. Защо да се съсредоточаваме върху него? Все едно вратите на Божията лечебница са отворени и Бог ни очаква да ни просвети и изцели, но ние не влизаме вътре, а обикаляме по кърове и драки да търсим билки по своя си разум или по съветите на някои подобострастни нам човеци. Ако продължим с тая аналогия - Апостолът казва - всичко изпитвайте, дръжте доброто. Изпитвайте, не опитвайте!

Ако пък говорим за света - социума, там наистина царува зло, щом князът му е самият сатана. Оттам всъщност, не от природата идва злото и за опазване на душите си от изкушенията на тоя свят говорим.

За триенето - не знам защо си решил, че тук вилнее такава цензура. Мисля, че това е много толерантн клуб. А ако някои клубари защитават вярванията си по-енергично - то си е тяхно право. Пък и много нагли гости има понякога, които за разлика от Михо и тебе забравят елементарното възпитание.



Тема Re: Езотерични идеи за християнствотонови [re: Griph]  
Автор R. (непознат)
Публикувано15.06.05 20:14



Явно не съм се изразил правилно някъде по-горе, за което моля за извинение.

Не знам защо реши, че отричам науката - но и не я и боготворя. В науката има много верни неща и който я отрича напълно, то той отрича развитието на човечеството в последните 5-6 века. Но цялата истина не е в науката. Науката се занимава с това да констатира и обяснява материалния свят. По-висшата реалност е поле на религията, философията, езотериката и окултизма.

Не отричам и Библията - дори напротив, аз твърдо вярвам, че всяка дума в Библията е абсолютна истина - но не и че това е буквално казана истина. Всеки стих си има своето дълбоко значение - и когато си изучавал известно време Щайнер разбираш, че всичко казано в Библията е неимоверно по-дълбоко и смислено от елементарните интерпретации, давани в традиционната религия. Аз се научих да оценявам Библията едва когато започнах да чета Щайнер - преди това за мен Библията беше просто един неразбираем и непонятен текст.

Ще споделя и нещо лично, плод на изцяло личен опит. Когато за пръв път прочетох текст на Рудолф Щайнер, това, което ме порази, беше невероятното преклонение, с което той говореше за Христос и за Християнството. Никъде другате аз не бях срещал подобно отношение към Християнството - и когато прочетох тази негова лекции, аз вътрешно си казах: "Да, ето това е гледната точка, която защитавам и аз". Защото през целия си живот съм вярвал, че няма нищо по-велико от Христос и от Християнството - но под "Християнство" нямам предвид това учението, което за добро или зло се преподава днес в Църквата.

Рудолф Щайнер не отхвърля нито религията, нито науката, нито философията, нито изкуството, нито каквото и да било друго. Той събира и съчетава това в една "всеобхватна наука за човека". Не знам от какво направихте заключение, че отричам науката и Библията... Явно не съм се изразил точно някъде по-горе.

"Някакси не ми се връзва да е по-голям от Бог!" - без коментар. Логиката на това съждение е отвъд моите логически способности. Явно ще трябва да си ги доразвия.

При Щайнер няма "вярвам", а има "разбирам" и "приемам". В известен смисъл - да, аз вярвам на Рудолф Щайнер, защото всичко, което съм прочел от него, ми е помогнало да намеря отговори на много въпроси, които са ме вълнували. Защото всичко, което съм прочел от него, ми е помогнало да си обясня света по един нов и всеобхватен начин - извън тесните рамки и ограничения както на религията, така и на науката. При Щайнер не можеш да вярваш - трябва да го разбереш, да се огледаш в света около себе си и сам да намериш потвърждение на думите му. И когато това стане, ти разбираш, че вече не просто вярваш сляпо в него, а приемаш думите му като насока, върху която да работиш и сам да потърсиш и да намериш истината.

Надявам се, че отговорих на въпросите Ви. Ако не съм - ще се постарая отново!



Тема Re: ПРЕДЛОЖЕНИЕ към УчАстниЦиТе в темата.нови [re: 3eфиpнa плaмъчka]  
Автор kaмъчe (.)
Публикувано15.06.05 22:16



опитах се да помогна на Мишо, добронамерена съм.
нарочно си казах казваницата в тази тема, защото смятам, че не трябва да има въобще такова кътче в клуб Християнство, където да се публикуват лъжеучения свободно.
просто исках и нови или минаващи хора да не останат с погрешно впечатление за християнството.
не се обиждам, не се притеснявай.



Тема Re: Езотерични идеи за християнствотонови [re: Griph]  
Автор Prokimen (наблюдател)
Публикувано15.06.05 22:21










Тема Re: Езотерични идеи за християнствотонови [re: Prokimen]  
Автор Griph (женски род:))
Публикувано15.06.05 22:47



Здравейте,
Тъкмо наското четох за окултизма и Библията. Това само го прегледах, но Мишо ми даде линк с лекции на Щайнер(някъде малко по-нагоре в темата).
Там човека си е написал, че видиш ли окултизма е много основен. Че го криели от хората, но щял да изиграе важна роля в развитиео на човечеството.

Обаче определено не съм от хората дето си мислят, че такова нещо няма връзка с нещо за което писах



Извинявам се, че се самоцитирам ама не ми се пишеше пак всичко.

Направо не знам

Ти вярваш, че има само един Бог, добре правиш; и бесовете вярват и треперят.

Тема Астрологията в Християнствотонови [re: Mish-o]  
Автор R. (непознат)
Публикувано16.06.05 14:08



Здравейте отново на всички!

Тъй като напоследък форумът нещо опустя, а и до този момент той така и не изпълни своята задача - а именно да излага и коментира изследванията на езотеричното Християнство, то аз ще си позволя да изложа някои страни от него. Доста се чудих с какво да започна, и накрая реших да обърна внимание на един въпрос, към който за съжаление в нашата съвременност и научните, и религиозните кръгове се отнасят с голямо пренебрежение - а именно астрологията.

Безспорно, днес астрологията се комерсиализирала до толкова голяма степен, че се е превърнала в една отломка, в един жалък остатък от онова, което в била някога. Но това не винаги е било така - в древността, във Вавилон, Асирия, Халдея и особено Египет астрологията е била на почит повече от всяко друго учение, от всяка друга доктрина. Но с времето тя постепенно запада и по времето на Христовото Събитие тя вече е бледо подобие на онова величествено учение, което е било в миналото. Въпросът, който ще се опитаме да разгледаме, следният: Оставила ли е астрологията някакви следи в Новия Завет - и най-вече в Евангелията и в Апокалипсиса на св. Йоан?

Безспорно, астрологията не е била на почит всред юдейския народ. И все пак според изследванията на езотеричното Христистиянство тази астрология все пак преминава - но под една нова форма - в християнската ера. Но преди да посочим точните цитати от Евангелията и от Апокалипсиса, ние трябва да направим първо няколко предварителни уточнения:

Според Християнството - дори и според Православието - между човека и Бога съществуват девет йерархии Ангели. В Църквата източник на познанието за тях е съчинението на св. Дионисий Ареопагит "За Небесната Йерахия", написано в ранните векове на новата ера. В него той описва деветте ангелски йерархии така: (редът е низходящ, т.е. от най-висшите към по-низшите):

I степен:
1) Серафими - Духове на Любовта
2) Херувими - Духове на Хармонията
3) Престоли (Тронове) - Духове на Волята

II степен:
1) Господства (Кариотетес) - Духове на Мъдростта
2) Сили (Динамис) - Духове на Движението
3) Власти (Елохими) - Духове на Формата

III степен:
1) Архаи (Начала) - Духове на Личността
2) Архангели - Духове на Огъня
3) Ангели - Духове на Здрача.

Тези девет Висши Йерархии стоят неимоверно над човека в своята същност и развитие. И понеже всичко в материалния свят е Божие творение и е отражение на божествения свят, то и тези девет висши Йерархии се изявяват и във физическия свят чрез зодиакалните съзвездия - те са външен, физически израз на духовните сили, изливащи се от тези Висши Йерархии към Земята. Съответствията се следните:

Близнаци - Серафими
Рак - Херувими
Лъв - Престоли
Дева - Господства
Везни - Сили
Скорпион - Власти
Стрелец - Архаи
Козирог - Архангели
Водолей - Ангели

Но както е добре известно, зодиакалният кръг се състои от 12 съзвездия, а не от 9. На какво съответстват останалите три съзвездия - Овен, Телец и Риби?

Йерархически погледнато, съзвездието Риби се намира след Водолея - т.е. под Ангелите - и напълно закономерно на него съответства самият човешки род, самото човечество. А сега нека разгледаме следния цитат от Евангелието на св. Матей, глава 4, стихове 18-19:

18. И като вървеше покрай Галилейско море, видя двама братя, Симона, наричан Петър, и брата му Андрея, да хвърлят мрежи в морето, понеже бяха рибари";
19. и казва им: "Вървете след Мене, и Аз ще Ви направя ловци на човеци.

В този цитат от Евангелията, както и навсякъде, където се говори за риби, рибари, риболов и т.н. не се има в предвид просто животното риба или професията рибарство, а се има в предвид нещо неимоверно по-дълбоко - космическият смисъл на човечеството - а именно като отражение на съзвездието Риби, или казано по друг начин - като следваща, Десете Йерархия, която ще се намира под Ангелската Йерархия.

А сега ни остава да разгледам съзвездията Телец и Овен. Както казахме, въпросните девет Висши Йерархии се намират между човека и Бога, т.е. над тях стои единствено троичната божествена същност - Отец, Син и Светият Дух. И според езотеричното Християнство над Серафимите, над най-висшата ангелска йерархия, се намира това, което се обозначава като Светият Дух. На Него съответства съзвездието Телец.

А сега нека да разлгедаме едно старозаветно събитие - когато Мойсей отива да говори с Бог Яхве на Синайската планина, в негово отсъствие евреите изразботват "златния телец" - статуя на телец от чисто злато. Когато Мойсей се завръща, той се вбесява от това и унищожава статуята. Как да разбираме всичко това?

Евреите построяват статуята на Златния Телец, защото се опитват да омилостивят своя Бог - и използват именно образа на Телеца, на Светия Дух, за тази цел. Но това е едно почитане на Божеството не по духовен, а по материален начин - и затова Мойсей разрушава статуята - защото Бог е духовна същност и трябва да се почита по духовен път, а не по материален.
С това изяснихме образа на Телеца.

А сега преминаваме към най-сложния образ - този на Овена. Овенът е най-висшето от 12-те съзвездия и съответства на понятието за Сина от Светата Троица. На много места в Евангелието на Йоан и в Апокалипсиса се говори за Христос като "жертвения агнец", като за "жертвеното агне" или "агнецът Божий". Агнето всъщност представлява млад овен. Какво означава това - нищо повече от езотеричното наименование, което се е давало в пред-християнските времена на тази божествено същност.

И все пак би могъл да възникне въпросът: "Защо в Евангелията не се казва овен, а се казва именно агне"? За да отговорим на този сложен въпрос, трябва първо да кажем, че всичко съществуващо в този свят, всяко Битие произлиза от Бог Отец - Той твори и създава всичко. А Бог Син е Този, Който оживотворява всичко същестуващо, Той дава живот - "И в Него имаше Живот, и Животът беше светлината на човеците." (Йоан, I глава). Затова и централният момент на Християнството е Възкресението - победата на живота над смъртта, извършена от Христос - от Божия Син.. А животът се изразява най-пълно в едно младо, а не в едно старо същество - едно дете е пълно с живот за разлика от стареца. И когато в Евангелията се казва "агне", а не "овен", се набляга точно на това - че това не е старият израз на Христос от пред-християнските времена, а е нов израз на Неговия Божествен Живот.

"А Бог-Отец" - би могъл да попита някой - "защо няма съзвездие, което да Му съответства?" Защото Бог-Отец е отвъд всичко, което можем да си представим. Неговата Същност обхваща в себе си всички останали съзвездия. Той е като една Сила, като една Същност, което прониква всички останали съзвездия и се изявява чрез тях. И така, в крайна сметка получаваме следното:

Бог Отец
Бог Син - Овен
Светият Дух - Телец
Серафими - Близнаци
Херувили - Рак
Престоли - Лъв
Господства - Дева
Сили - Везни
Власти - Скорпион
Архаи - Стрелец
Архангели - Козирог
Ангели - Водолей
Човек - Риби

Надявам се, че с това поне малко изяснихме позицията на езотеричното Християнство по едни от най-дълбоките въпроси на Битието. Разбира се, тази тема може да бъде допълвана и разширявана до безкрайност - тук исках само да изложа основата. А всеки, който желае, може да потърси повече информация в езотеричната литература. Успех на всички!

Редактирано от R. на 16.06.05 14:16.



Тема Re: Астрологията в Християнствотонови [re: R.]  
Автор ng (Надя®)
Публикувано16.06.05 14:21





Яко первее умрети хотел бых, неже сия на Тя - благаго Бога моего - помыслы хульные прияти...

Тема Re: Астрологията в Християнствотонови [re: ng]  
Автор R. (непознат)
Публикувано16.06.05 14:30



"В света няма нищо по-мразено от истината." (д-р Рудолф Щайнер)

"Ако говорих зле, докажи злото; ако ли не - защо Ме биеш?" (Йоан, 18:23)

Редактирано от R. на 16.06.05 14:34.



Тема Re: Астрологията в Християнствотонови [re: R.]  
Автор ng (Надя®)
Публикувано16.06.05 14:33



Туй не е ли камерунска народна мъдрост?

Яко первее умрети хотел бых, неже сия на Тя - благаго Бога моего - помыслы хульные прияти...


Тема Re: Астрологията в Християнствотонови [re: ng]  
Автор R. (непознат)
Публикувано16.06.05 14:36



Виж отново постинга ми - допълних го с още един цитат, който определено не е "камерунска народна мъдрост".



Тема Re: Астрологията в Християнствотонови [re: R.]  
Автор ng (Надя®)
Публикувано16.06.05 14:41



Е, хайде сега, кой пък Ви бие? Пишете си, пишете си.

Яко первее умрети хотел бых, неже сия на Тя - благаго Бога моего - помыслы хульные прияти...


Тема Re: Езотерични идеи за християнствотонови [re: R.]  
Автор Ask2OO4 (питанка)
Публикувано16.06.05 15:21



Православната Църква никога не е гонила еретиците по начина, който някои искат да изкарат. Безспорно тя е гонела еретическите учения, но не си е служила никога със силови мерки против неправославните и техните учения. За разлика от тези същите неправославни. Наказанията срещу еретиците са постановени от държавната власт, а не от Църквата. А колкото до гоненията срещу богомилите учебниците по история, които сме чели, са твърде тенденциозни по въпроса.

Христос е основал Църквата. Това не е институция, нито на Първия вселенски събор е станала такава. Вярно е, че Църквата си има администрация, но това са несъществени неща. И днес понятието цъква няма по-различен смисъл от това в първи век. Църквата е апостолска, т.е. наистина Христовите последователи я създават. Обаче да направят това ги праща Христос, Който им казва също ”и ето Аз съм с вас до свършека на света”. Така, че Църквата е от Бога, Който винаги е неин Глава. Да се схваща християнството възможно без църквата е еретическо учение. А и руснаците правилно са казали:”На когото Църквата не е майка и Бог не му е Баща”.

Може различните религии и да имат някакви частични прозрения за Бога, но ние знаем, че Бог никой никога не е видял, единородният Син, Който е в недрата на Отца, Го обясни. Така че единствената истина, която можем да знаем за Бога е от Самия Него. Христос е нашият Бог, какво да търся истината другаде?

Бог е винаги един и същ. Ако някои имат огромната грешка да четат Стария Завет както им попадне си е техен проблем. Въпросът е, че Бог ни казва чрез Светото Писание, че съвършената истина можем да научим само чрез Сина. Като изгря Слънцето защо ми е мъждукащата свещ?

Това, което е казал Щайнер за уникалността на християнството е вярно, но далеч не е негово откритие.
”Уважението на другите религии и учения не води до многобожие, а до това да намираме Единственият Бог навсякъде, където Той присъства.”
Бог не присъства в другите религии. Техните божества са бесове и това много ясно си го пише в Библията. И то не в смисъл, че те познават Бог по друг начин, а в смисъл, че това е друго божество.



Тема Re: Езотерични идеи за християнствотонови [re: Ask2OO4]  
Автор ng (Надя®)
Публикувано16.06.05 15:26



При което е добре да се зафиксираме върху един зададен от теб към мен въпрос - защо съм била наричала сатанисти някои клубари.
А как да ги наричам, когато служат на бесовете?

Яко первее умрети хотел бых, неже сия на Тя - благаго Бога моего - помыслы хульные прияти...


Тема Re: Езотерични идеи за християнствотонови [re: Ask2OO4]  
Автор R. (непознат)
Публикувано16.06.05 15:43



Скъпа Ask2004, тъй като много внимателно прочетох мнението, ми направи впечатление едно нещо - на няколко места срещнах твърдения, в подкрепа на които няма нито доводи, нито разсъждение, нито каквото и да било друго освен просто едно изказано твърдение - много напомнящо на догма, между другото. Защото как иначе да прима твърдението ти:

"Бог е винаги един и същ. Ако някои имат огромната грешка да четат Стария Завет както им попадне си е техен проблем."

Добре, обясни ми как един и същи Бог веднъж казва "Око за око, зъб за зъб", а няколко хилядолетия по-късно "Обичай врага си". И те моля - обясни ми го, не ми го налагай!



Тема Re: Езотерични идеи за християнствотонови [re: ng]  
Автор Ask2OO4 (питанка)
Публикувано16.06.05 15:49



Надя, когато грешим ние също служим на бесовете. Ако искаме да сме искрени и последователни в тази логика, трябва да ги наричаме колеги.



Тема Re: Езотерични идеи за християнствотонови [re: ng]  
Автор R. (непознат)
Публикувано16.06.05 15:57



Нека и аз ти задам едни въпрос:

С какво всички вие, които отхвърляте всичко друго освен така нареченото от вас "Християнство", сте по-различни от еврейските първосвещенници, които разпънаха на кръст Спасителя?

Те твърдяха, че служат на единствения Бог - вие също.

Те твърдяха, че всички другомислещи са обладани от бесове и служат на сатаната - вие също.

Те наказваха със сила всеки такъв другомислещ - вие не го правите, но за сметка на това изливате върху му такива обвинения, критика и нападки, че той накрая изобщо се отказва да говори с вас.

Те твърдяха, че като първосвещеници са упълномощени от Божията Воля - вие твърдите същото за вашата Църква.

Или накратко: Именно хора с вашия начин на мислене преди 2000 год. разпънаха на кръст най-великото Същество, живяло някога на тази Земя! Защото да не забравяме, че Христос бе обвинен като лъжепророк и служител на Сатаната и осъден - макар това да не е точната дума - за това.



Тема Re: Езотерични идеи за християнствотонови [re: R.]  
Автор Ask2OO4 (питанка)
Публикувано16.06.05 16:11



Да, ще предложа. Църквата от създаването си върви по един път, който Христос й е завещал.Нима можем да кажем, че Бог не би могъл да създаде Църквата Си така, че тя да не рухне? Защото такова е обещанието -”и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин.” (Мат.28:20), ”...Божия дом, който е църква на живия Бог, стълб и крепило на истината.” (1Тим.3:15). Значи трябва да намерим Църквата на живия Бог. Тя е съществувала винаги без прекъсване, в нея винаги се е знаела истината, и Христос винаги е бил с нея. Винаги в нея са се изпълнявали Христовите думи да бъдат учени членовете й на всичко, което Той е заповядал. Това е Православната Църква, защото единствено в нея всичко това, както и всичко друго, е изпълнено.
В нея се пази учението и всеки, който иска да го приеме и разбере е добре дошъл. Правилното разбиране на Библията се съхранява в живота на Църквата, защото тя живее с него.





Тема Re: Езотерични идеи за християнствотонови [re: R.]  
Автор Ask2OO4 (питанка)
Публикувано16.06.05 16:27



Май още не са ми бъркали рода из форумите. Но да предположим, че си сбъркал едно 'и' с 'а'.

Някъде съм чел, че евреите са имали най-справедливия закон. Зъб за зъб, око за око. Т.е. законът предвижда точно такова наказание, каквото съответства на провинението, не повече, не и по-малко. Това е от гледна точка на справедливостта съвсем издържано.

Никой не е могъл да изпълни старозаветния закона. Законът е даден за да бъде изпълнен съвършено от Христос. Христос ни донесе съвършеното знание. Донесе ни прощението и благодатта. Той ни донесе и нещо повече от справедливостта - законът на любовта. Ако можеше това съвършенство да бъде възприето от хората по друг начин, то нямаше да има нужда да идва Христос. Това щеше да бъде предадено още на Адам. Но хората тогава не са могли да възприемат дори закона. Законът, който визираш, не е отпаднал. Просто днес имаме истината, която го превъзхожда. А Бог, Който винаги ни дава това, което е максимално полезно за нас, е дал в свое време ”зъб за зъб”, а в последствие, когато моментът е узрял за това е дал ”обичай врага си”. Но както ”зъб за зъб” важи и днес (законът за справедливостта), така и в старозаветната епоха са се виждали наченки на любов към всички.

Тук обикновено обяснявам надълго и нашироко защо догматите са точно такива. Догматът е истина на нашата вяра. Не мога да предположа кой какъв догмат не приема. А да обяснявам всичко подред е доста трудоемко. После нещата се изясняват. Пък и не винаги има полза да се обяснява всичко. Трябва човек да заяви сериозно желание да разбере, а не толкова да отрече.



Тема Re: Езотерични идеи за християнствотонови [re: Ask2OO4]  
Автор R. (непознат)
Публикувано16.06.05 16:34



Ето това вече прилича на истински отговор. Макар и да не съм съгласен с думите ти за Църквата, благодаря!



Тема Re: Езотерични идеи за християнствотонови [re: Ask2OO4]  
Автор ng (Надя®)
Публикувано16.06.05 18:51



Аз не говоря ние дали се всатаняваме, а който служи на Тангра и Перун.

Яко первее умрети хотел бых, неже сия на Тя - благаго Бога моего - помыслы хульные прияти...


Тема Re: Езотерични идеи за християнствотонови [re: Ask2OO4]  
Автор R. (непознат)
Публикувано16.06.05 18:59



Благодаря за изчерпателния отговор!!! Но нещо ми направи впечателение. Някъде по-нагоре във форума аз написах, че:

"Бог е един, но се открива по различен начин и в различна степен на различните хора през различните епохи... Старозаветният Бог е призовавал "око за око, зъб за зъб". Новозаветният Бог призовава "обичайте враговете си". И не можем да кажем, че това са различни Богове - това е един и същи Бог, изявявал се в различни епохи и пред различни хора."

Ти опроверга това и написа следното:

"Бог е винаги един и същ. Ако някои имат огромната грешка да четат Стария Завет както им попадне си е техен проблем."

A сега пък ми казваш, че:

"А Бог, Който винаги ни дава това, което е максимално полезно за нас, е дал в свое време "зъб за зъб", а в последствие, когато моментът е узрял за това е дал "обичай врага си"."

Значи от една страна Бог не се открива по различен начин в различните епохи - самата ти опроверга това по-горе във форума. А сега пъм ми пишеш, че Той тогава дал "око за око, зъб за зъб", а по-късно, като хората били узрели за това, е дал закона за любовта - или с други думи, е дал различни нареждания в различните епохи.

Е това не мога да го разбера! В крайна сметка кое от двете е вярно - Бог винаги по един и същ начин ли се изявява или не?

Редактирано от R. на 16.06.05 19:00.



Тема Астрологията и Богомилитенови [re: R.]  
Автор Maktub (обичаща)
Публикувано16.06.05 20:04



Из „КНИГА ЗА ЗВЕЗДИТЕ”

Петър Осоговец


Петър Осоговец е един от Богомилските епископи, известен още като Доростолски епископ. Основава църкви в Доростол, където година след встъпването си става епископ в Рига, Севастопол, Краков и Виена.

Като човек от народа, той е с искрен и жив темперамент, правдив и рязък характер.

Благодарение на писателя Николай Райнов – носител на Богомилския Дух, ние можем да се докоснем до магичните слова за звездите и небето :

„А в Четвъртия Ден Господ създаде звездите – да красят твърдта небесна – и да бъдат знамение за векове и народи.

Създаде ги Вечният от най-тънката си плащеница – от бисерната багреница на своя блян ги създаде.

Седем едри звезди сътвори Предвечният – и седем области от небето им повери.

Най-първо създаде Слънцето с неговата бяла нимба и му даде да владее над царството.

После изсече с резец Месечината, забули я с прозирно седефно покривало, пусна я в бездните – и повели и да властва над Целомъдрието.

След нея от златен сплав изля Звездата на Вожда, която ромейци зват Зевс, - поръси я с вино от своя потир – и заповяда и да бди над Славата.

Тогава от своя божествен ум изригна два сърпа, склопи ги, та сътвори Вечерницата, която ромейци зват Афродита, - и нареди я да владее над Любовта.

Подир това създаде една загадъчна звезда, която съдържа в себе си смисъла на вси останали, - Звездата на Посланника, която ромейците зват Хермес – и сложи я да повелява над Посвещението.

След нея създаде кървава звезда – Звездата на Бранника, която ромейци зват Арес – и ней заповяда да владее над Кръвопролитието.

И накрай проля своя царствен гняв в простора и метна своята диадема, разпален от ярост - . че звездата не изгрява още.

И чакаше цели часове Господ да се разпали звездата, а тя не изгряваше още.

Та тогава архангел Михаел сложи кротко едър едър елмаз сред пръстена на Божията диадема; и сжалиха се вси ангели над изгубената Божия корона – и заплакаха.

И сълзи обляха диадемата на Бога – и разпалиха огън сред – дано изгрее.

Та блесна голяма звезда, - черна звезд се роди – мрачна и замислена - : Звездата на Отшелника, която ромейците зват Хронос – и повеля и даде Господ да пази Тайната.

И обгледа после Бог делото на своята ръка – и всичко бе гиздаво.

И засмя се Иехова и рече:

- Добро е!

И тогава настъпи властно Четвъртата Нощ.

И през нощта на творчеството си Вечният разсипа в простора бисерите на своя сетен блян – и родиха се безчет звезди, а сетне възторжено погледна безкрайната звездна плащаница, що се диплеше пред окото му – и в прехлас метна пъстър лентион в простора.

И роди се тогава Млечният Път –

................................................................................................................................................

И вложи Елохим седем духа в седемтях светила небесни, та седем ангела се родиха.

И повери на всеки ангел по един от седемте народа – да го води.

И ангелите, на които бе поверено да водят народите, се сдружиха с ангелите, що бяха пазители на тези народи, та всеки народ имаше по два ангела: един – да го води, а друг – да го пази. –

Слънцето разпери крила над Масър, Месечината – над Междуречието, Вечерницата се спря Гърция, Звездата на Посланника покри с лъчи Иудея, Звздата на Бранника – Рома, за Звездата на Отшелника – Бизанс.

А народите се не бяха родили още на земята, но те живееха в чертозите на Господнята Всемъдрост.

И вси народи получиха от Вечния по един звезден дух. – Само над България тъмнееше мрачина – и звезден ангел не развя крила над нея.

И ронеше сълзи ангелът, що пазеше България, чче всички си имаха другар, а той – нямаше.

И с плач поиска от Бога звезден дух, - другар да му бъде.

Та се смили над него Иехова, ала нямаше вече звезда и звезден дух.

И духна тогава Бог в простора – и осени с божествено мановение Млечния Път, та рой светли ангели се родиха там – повели Бог на Млечния път да властвува над България.

................................................................................................................................................

И превратна участ спря крила над българи: през изкус и съсипни ще мине България, ала – ще изтрае.

Погасна нимбата над Масър, умряха двата народа – близнаци на Междуречието, изгоря Гърция, погина Иудея, разсипа се Рома: само Бизанс и България останаха.

... Но този, що се вслушва в пророчески вещаниа, знае твърдо, че неповолни бранни дни ще разсипят Бизанс навсегда, а България като Огнена Птица ще се възражда из собствена пепел, та до край на векове ще пребъде.

Защото – гаснят звезди една по една. Ала Божият Лентион ще свети вечно – и Млечният Път ще бъде светъ саван на мъртвата вселена _ _ _.



Тема Re: Езотерични идеи за християнствотонови [re: Griph]  
Автор Prokimen (наблюдател)
Публикувано16.06.05 21:06



Аз смятам, че тази нова езотерична вълна сред псевдохристияните е силно повлияна от КАБАЛАТА.

Апостолите са били категорични. Те не се зарадвали на слугинята гадателка, която ги приветствала като слуги на Бога, а направо, без никакви церемонии, запретили на духа, който я бил овладял. Всякакви други човешки бръщолевения не могат да опонират на св. Апостоли.

Вие точно сте назовали източника на тази странна сила. Никой не оспорва "чудесата" или чудесните тълкувания, но никой не може да ни убеди, че тези "таланти" идват от Бога.

Наш християнски дълг е да изследваме както Писанията, така и не на всеки дух да се доверяваме.



Тема Re: Езотерични идеи за християнствотонови [re: R.]  
Автор Ask2OO4 (питанка)
Публикувано16.06.05 22:40



Да, точно така е. Ако правилно съм те разбрал ти приемаш еволюцията на религиите както еволюцията на хората. Но ние не смятаме, че еволюцията протича по този начин.

Ние делим богообщението на два принципно различни периода. До раждането на земята на Христос и след това. В старозаветно време таванът на богопознанието е било опитът да се спази нравствения закон и надеждата за идването на Месията. Това е максималната възможност, до която човечеството е достигнало чрез патриарсите и пророците. Всеки човек, независимо от способностите му, е бил ограничен до толкова поради отпадането на човечеството от Бога. В старозаветното разбиране като цяло няма еволюция, има израстване на отделния човек в богооткровената иситина.

Христос дойде и ни примири с Бога. Той ни даде съвършеното знание. Той ни даде Себе Си. Не съществува нищо по-висше от Него. Затова и сега еволюцията на вярата е невъзможна. Възможен е растежът на всеки човек в Църквата.

А днес който се опитва да търси богопознание извън Христос се опитва да го постигне със старозаветни средства. Обаче ще се провали защото надеждата да дойде друг Месия ще го посрами. А както отбелязах това е таванът.

Ето това исках да отбележа. Бог не е различен. Човешката възможност да Го опознае беше нищожна след Адам. Но дойде Христос и тя стана принципно неограничена. Няма много различни епохи, в които Бог се открива по различни начини. Принципно са само две.

Освен това Бог може и да дава различни ”нареждания”, но се открива по един и същи начин. Аз опровергах да има противоречие и принципна непоследователност между ”зъб за зъб” и ”обичай врага си”. Второто надгражда първото съвършено.

ПП: Какво още трябва да ти напиша за да се сетиш, че съм в мъжки род? Ако си се подвел от това, че съм се писал вид потребител ”питанка” трябва да уточня, че ”питанка” няма мъжки род. От това не следва, че Пенчо Питанката е жена.

ППП: Можех да мина и само с последните два абзаца, но реших да обясня някои неща по-подробно.



Тема Re: Езотерични идеи за християнствотонови [re: Ask2OO4]  
Автор R. (новак)
Публикувано16.06.05 23:09



Извинявай за недоразумението с рода, точно заради "питанка" останах с впечатлението за женския род... Както и да е. Извинявай!!!

Но от друга страна например думата "душа" на всички езици е в женски род, а "дух" е в мъжки, което е много интересно като закономерност. И тъй като според църквата човекът няма дух, а има само тяло и душа - тази догма е приета на Църковния събор в Константинопол през 869 год, т.е. преди разделението на Църквата - то може би женският род е най-подходящ за обръщенията ни един към друг (нямам в предвид нас двамата, а хората изобщо). Както и да е, това са малко абстрактни разсъждения.

Може да се каже, че съм общо взето съм съгласен с това, което си написал. Може да се поспори по някои подробности, но това вече би било издребняване от моя страна.

Имам само един напълно конкретен въпрос - правилно ли съм разбрал, че според теб Православието е върхът на развитието на религиите - и в този смисъл е най-съвършената религия, която никога няма да бъде надмината по какъвто и да било начин?



Тема Какво е езотерично християнствонови [re: Mish-o]  
Автор pakpak (непознат)
Публикувано17.06.05 18:58



Може ли да ми обясните какво всъщност е езотерично християнство?

Не аз, а Христос в мен!


Тема Re: Какво е езотерично християнствонови [re: pakpak]  
Автор Griph (женски род:))
Публикувано18.06.05 00:54




и


Ти вярваш, че има само един Бог, добре правиш; и бесовете вярват и треперят.

Тема Re: Какво е езотерично християнствонови [re: Griph]  
Автор pakpak (непознат)
Публикувано18.06.05 08:44



o не, не, не така.
Моля ви да ми обясните с ваши думи, защото чета чета ама нещо не ми е ясно. А винаги съм си задавал въпроса - защо хората не разбираме Библията, Евангелията а уж сме християни....и винаги съм си мислил, че има нещо скрито зад техните послания, обаче то не достига до нас.....
Защо е така? И какво ще ми даде това езотерично християнство?

Не аз, а Христос в мен!

Редактирано от pakpak на 18.06.05 08:47.



Тема Re: Какво е езотерично християнствонови [re: pakpak]  
Автор Griph (женски род:))
Публикувано18.06.05 12:04



За тези неща питай Мишо.
Аз лично не смятам, че мога да ти обясня. Нещо, което се основава на окултизма, на мен ми е съмнително.

"защо хората не разбираме Библията, Евангелията а уж сме християни....и винаги съм си мислил, че има нещо скрито зад техните послания"
Матей
18:3 Истина ви казвам; ако се не обърнете като дечицата, никак няма да влезете в небесното царство.

Децата приемат нещата направо и по простичкия начин. Така си мисля и аз, че трябва да се приема Словото. Въперки,ч е възрастните сме склонни да търси винаги някакви сложни, тайнствени и завоалирани неща.

Ти вярваш, че има само един Бог, добре правиш; и бесовете вярват и треперят.


Тема История на езотеричното Християнствонови [re: pakpak]  
Автор R. ()
Публикувано18.06.05 15:49



Здравейте! Наистина е трудна задача да се определи какво точно е езотеричното Християнство, още повече без да се позоваваме и да цитираме различни авторитети. Тук ще направя един опит, но в никакъв случай не претендирам за изчерпателност. Ще разделя отговора си на две части – история на езотеричното Християнство и същност на езотеричното Християнство. Започваме с историята:

Най-напред нека разгледаме понятието “езотеричен”. От гръцки от означава вътрешен – т.е. таен, скрит, достъпен за малцина избрани, а не за целия свят. От най-дълбока древност в Индия, Вавилон, Египет, дори Гърция и Тракия – например Орфей е типичен пример за това – знанието се е считало за свещено, и достъпно само за избрани жреци и свещенослужители. Дори писмеността и буквите са се считали за свещена, а какво остава за въпросите, касаещи произхода на света и на човечеството. Считало се е, че предаването на тези знания за народа би било много опасно – най-вече защото биха могли да бъдат погрешно разбрани. За овладяването на тези знания и на техния смисъл е била необходима продължителна подготовка – а е самопонятно, че един обикновен земеделец или търговец например не е притежавал тази подготовка. И затова тези знания са се пазели в тайна с цел да не навредят на обикновените хора – нещо повече, в Гърция например най-голямото престъпление е било да се изнесе нещо от тези знания. Според някои изследователи самият Сократ е осъден на смърт именно заради това.

В Християнството понятието “езотеричен” е малко по-слабо изразено, и все пак може да се даде следният цитат за него:

“А учениците Му го попитаха: какво значи тая притча? Той отговори: вам е дадено да знаете тайните на царството Божие, а на другите се говори с притчи, та като гледат да не виждат, и като слушат да не разбират”. (Лука 8:9-10)

Това е ясен намек за това, че Христос говори пред народа с притчи, а на апостолите - които формират нещо като езотеричен кръг около Него – говори самата истина, изказвайки я директно и не завоалирано. Християнската религия – подчертавам религия – е външната страна на Християнството, тя използва образите – например иконите, песнопенията, образите на Архангел Михаил, на Дева Мария, на белия гълъб – но в религията те си остават само образи, без да се достига до дълбокия смисъл на тези символи.

Макар исторически това да не е известно, първата езотерична християнска школа е основана от апостол Павел в Атина. Начело на нея застава Дионисий Ареопагит, един от най-влиятелните хора в Атина, чиято биография е изключително интересна, но за съжаление не е предмет на настоящата тема.

През IV-V век обаче започва една тенденция за опростяване на Християнството. От едно учение, пропито с безкрайна мъдрост, то бива опростено от тогавашните апостоли до едно лесноразбираемо и сравнително просто учение – Христос е Божи Син, Той е умрял за човешките грехове, Той е спасил човечеството и т.н. Това е вярно, разбира се, но изказано по този начин е само едно бледо копие от онази величествена мъдрост, бликаща от Евангелията и от целия Нов Завет. Все едно да сравняваме учебник по физика за 5 клас с теорията на относителността на Айнщайн. Хората, противопоставящи се на това – най-известните от тях са Ориген, Арий и Манес, един по един са обявени за еретици, а ученията им за ереси. Тези хора бяха изключително образовани хора, с огромни познания в предхристиянския езотеризъм и се стремяха да разглеждат Християнството именно в дълбочина, а не чрез повърхностните представи на повечето проповедници. И съответно бяха наказани за това.

По-късно всички езотерично-християнски учения бяха преследвани като ереси – манихейството, арианството, богомилството, катарството, розенкройцерството. И в началото на XX век трима души – Рудолф Щайнер, Макс Хайндл и Петър Дънов – почти по едно и също време започват едновременно да изнасят публично идеите на езотеричното Християнство – но от различни гледни точки и с различна методика. Това е предпоставено от факта, че човечеството вече е достатъчно узряло да узнае тези истини, и няма смисъл те повече да бъдат пазени в тайна както преди. И това довежда до съвременните направления на езотеричното Християнство – Антропософията на д-р Рудолф Щайнер, Дъновизмът на Петър Дънов и онази форма на Розенкройцерството, чиито представител е Макс Хайнд.

Толкова за историята, в следващия постинг ще се опитам да разгледам същността на идеите на езотеричното Християнство.



Тема Re: История на езотеричното Християнствонови [re: R.]  
Автор pakpak (непознат)
Публикувано18.06.05 18:26



Да , това е доста интересно. А този цитат страшно ме впечатли.
“А учениците Му го попитаха: какво значи тая притча? Той отговори: вам е дадено да знаете тайните на царството Божие, а на другите се говори с притчи, та като гледат да не виждат, и като слушат да не разбират”. (Лука 8:9-10)
Така си и мислех, - не всеки може да разбере какво точно искат да кажат Библията и Евангелията... пък то дори го е имало и написано..
--------
Добре и след като казваш, " че човечеството вече е достатъчно узряло да узнае тези истини" ако искам да ги узная какво да направя....
По-горе в мненията прочетох, че езотеричното християнство също си е християнство- значи не е секта, нали? И няма нищо лошо човек да се интересува от - както сте се изразил- съшността на християнството....
Много искам да науча повече неща за това. Защото съм присъствал на служби в църквата, присъствал съм на разговори със свещеници..........обаче нищо конкретно....
Ще чакам продължението...

Не аз, а Христос в мен!

Редактирано от pakpak на 18.06.05 18:29.



Тема Същност на християнския езотеризъм – I частнови [re: Mish-o]  
Автор R. ()
Публикувано18.06.05 20:55



За да разгледаме същността на езотеричното Християнство, нека първо изложим онова, което е характерно като цяло за езотеризма, а после ще наблегнем именно на идеите на християнския езотеризъм.

Като цяло духовният живот на човечеството винаги е протичал в две направления – външно и вътрешно. Външното – или екзотерично – направление се нарича религия, докато вътрешното, езотерично направление, се нарича най-често с думите мистика, езотеризъм или окултизъм.

В религията основният компонент винаги е бил вярата – безусловната вяра в това, което проповядва съответната религия. Оттук идват и неизбежните в нашата съвременност критики от страна на научните среди срещу религията – именно защото всичко в нея е основано на вяра, а не на доказателства, логични доводи и т.н. В Християнството начало на този възглед за вярата като основен компонент на религията поставя св. Августин през IV-V век.

В езотеризма е точно обратното – там основният компонент не е вярата, а познанието. От последователя на езотеризма не се изисква никаква вяра – той напълно самостоятелно изучава съответната литература, и разсъждавайки, мислейки върху нея, сам достига до съответните изводи – но изцяло основавайки се на своето собствено чувство за истината и без да му бъдат налагани никакви догми. Другата страна на езотеричното развитие е развиването на способност за виждане на по-висшата реалност. В езотеризма тази по-висша реалност обикновено се нарича “духовен свят” или “Девакан” или “ментален план” – зависи от съответното течение. В Християнството най-висшите сфери на тази отвъдна реалност се наричат “Божието Царство”. И именно развитието на тези висши способности позволява на последователя на езотеризма да не е длъжен “да вярва” в каквото и да било; той не вярва, просто защото той реално го вижда в духовния свят. Точно както ние “не вярваме”, че около нас има природа – ние знаем, че около нас има природа, просто защото я виждаме с очите си - така и последователят на езотеризма вижда директно в духовния свят съответните явления и не е длъжен да вярва в тях – той знае за тях. Пътят за развитие на тези способности е изключително труден, той изисква продължителна воля, себеотрицание, жертвоготовност и изключително високо морално развитие.

И съответно в християнския езотеризъм висшата цел на това развитие – на развитието на тези свръхсетивни способности – е възприемането на Христос в духовния свят – а след Събитието на Голгота това реално е възможно за всеки човек, за разлика от преди това. Но освен възприемането на Христос, последователят на езотеричното Християнство се стреми да изпълни цялата си душа, целият си вътрешен свят с Христовото Същество – така че да осъществи думите на апостол Павел “Не аз (живея), а Христос (живее) в мен”. (Галатяни 2:20)

Всичко това е представено от един символ – символът на Граала - чашата, в който Йосиф Ариматейски събира кръвта на Спасителя след Разпятието Му. Чашата представлява индивидуалната човешка душа, пречистена от егоизма, гордостта, страха, омразата и всичко низше – и тогава тази празна чаша, тази пречистена човешка душа, може да бъде изпълнена от Христовия Дух - символизиран от Христовата кръв.

Но това е една възвишена и крайна цел на езотеричното развитие – и тя е невъзможно да бъде постигната в един ограничен човешки живот. Изискванията за такова развитие са изключително високи и една човешка душа може да ги изпълни само в поредица от прераждания. За езотеричното Християнство прераждането е факт – тук не смятам да се впускам в доказателства “за или против” прераждането. Мисля, че темата е многократно обсъждана в клубовете – идеите за прераждане и Карма по никакъв начин не противоречат на Христовото учение – това, че Църквата не ги приема е съвсем отделен въпрос. Интересното е, че именно според изследванията на езотеричното Християнство е било правилно тези идеи да отсъстват от Църковното Християнство – но днес времената вече са други, хората са се променили за 2000 год. и разбиранията ни не могат да останат същите.

И тук се докосваме до една друга важна идея на езотеризма – тази за Еволюцията. Християнството е едва в своето начало – то тепърва ще се развива и ще се превръща в съдържание на човешките души. Всъщност не се променя Христовото Учение – Евангелията ще си останат винаги същите – но хората се развиват и ще осъзнават на все по-високо ниво идеите на Християнството. Хората се променят и разбирането на Християнството също ще се променя – който отрича това, значи иска да стои на едно място и прилича на едно малко дете, което не иска да порасне. Или пък е сигурен, че децата и внуците му никога няма да го надминат в каквото и да било… Но нашите деца и внуци трябва да ни надминават, трябва да постигат повече отколкото сме постигнали ние – защото само така светът ще върви напред. Християнството също ще се развива – всъщност то вече се развива, макар и мнозина да отричат това - но отрицанието не променя никой факт.

В следващия постинг ще се опитам да разгледам две от най-важните идеи на християнския езотеризъм – тази за Аз-а и за изкупуването на човешките грехове, извършено от Христос.



Тема Re: История на езотеричното Християнствонови [re: pakpak]  
Автор R. ()
Публикувано18.06.05 21:17



Не, езотеричното Християнство не е секта. Малко по-долу в постинга "Същност на християнския езотеризъм - I част" съм изложил двете страни на духовния живот на човечеството - религиите и сектите изцяло принадлежат към екзотеричната страна и нямат нищо общо с езотеризма. Това, че някои хора определят различните направления на езотеричното Християнство за "секти" само показва - извинявам се за израза - невежеството им по отношение на тези въпроси.

Ако искате да узнаете повече за езотеричното Християнство, то първо трябва да определете кой автор най Ви подхожда като начин на мислене. Като познания най-обширно е творчеството на д-р Рудолф Щайнер, но много хора го намират трудно за четене - защото изисква много мислене и вътрешна активност за овладяване на съответните идеи. Но за сметка на това пък почти няма област, в която той да не е направил впечатляващи от духовна гледна точка разкрития.

Най-систематизирана е "Космогония на Розенкройцерите" на Макс Хайндл, но в нея са изложени само основите на езотерическото Християнство - нещо като "азбуката" - основни понятия и т.н. И съответно някои важни неща само едва са споменати без да бъдат подробно разгледани.

Като че ли най-достъпно - особено за българина - е творчеството на Петър Дънов, но и там някои въпроси - поне според мен - са засегнати твърде бегло, особено що се отнася до научния стил на мислене. Но за сметка на това пък дъновизмът си има и други предимства, така че Вие трябва да си решите какво точно търсите.

Аз лично ценя най-високо творчеството на Рудолф Щайнер, но това е въпрос на изцяло лично разбиране. Една от най-основните идеи в езотеричното Християнство е идеята за човешката свобода - всеки човек сам избира своя път и върви по него без ръководството на никакви външни институции... Така че Ви пожелавам да намерите своя път и се надявам, че успях да отговоря на въпросите Ви!



Тема Re: Същност на християнския езотеризъм – I частнови [re: R.]  
Автор pakpak (непознат)
Публикувано19.06.05 09:31



ООО, много благодаря.... но продължавай...
"там основният компонент не е вярата, а познанието. От последователя на езотеризма не се изисква никаква вяра – той напълно самостоятелно изучава съответната литература, и разсъждавайки, мислейки върху нея, сам достига до съответните изводи – но изцяло основавайки се на своето собствено чувство за истината и без да му бъдат налагани никакви догми."

Да , вярвам, обаче искам да знам и да разбирам........
Това грешно ли е? Грях ли е?

Не аз, а Христос в мен!


Тема Re: Същност на християнския езотеризъм – I частнови [re: pakpak]  
Автор R. ()
Публикувано19.06.05 12:55



Лично аз никъде не съм срещал цитат от Евангелията, където Христос да забранява стремежа към познание. Напротив - "Истината ще ви направи свободни". И който си мисли, че вече напълно е овладял тази истина и няма какво повече да научи за Христос и за Християнството, то той проявява невероятна гордост - защото си мисли, че неговите разбирания са съвършени и никога няма да бъдат надминати. Но те ще бъдат надминати, защото утре винаги е по-добре от вчера.

Редактирано от R. на 19.06.05 12:58.



Тема Същност на християнския езотеризъм - II част:нови [re: Mish-o]  
Автор R. ()
Публикувано19.06.05 18:24



В този постинг ще се опитаме да разгледаме Събитието на Голгота от гледна точка на Езотеричното Християнство и да разберем какво се крие зад думите, че “Христос е умрял заради човешките грехове”.

За да направим това обаче, първо трябва да си изясним две от основните понятия на езотеризма – а именно понятията прераждане и Карма. Мисля, че вече почти всеки човек на Земята има някаква представа какво е прераждането, затова ще премина направо към Кармата. Според езотеризма съществува един Закон, който поддържа в равновесие цялата Вселена – и това е законът на Кармата. Ако едно същество – да речем един човек – наруши този закон, това веднага довежда до определени последствия и събития, винаги касаещи самия човек. Да речем, че аз нараня някой друг човек, че причиня зло на някой друг човек. Какво ще се случи тогава?

От една страна Кармата ще доведе до това един ден аз отново да го срещна и да имам възможност да поправя грешката си, т.е. да му направя точно толкова “добро”, колкото “зло” съм му причинил преди това. Така нарушеното от мен равновесие ще бъде възстановено. Но аз трябва също и да осъзная, че съм сгрешил, и повече да не повтарям тази грешка. И тук идва ролята на страданието – понасяйки съответното "наказание" за своите грехове, аз така да се каже ги “изкупувам”, защото страданието ни прави по-съвършени. Ето един напълно конкретен пример, който ще изясни това. Ако в този живот аз съм лош родител – да речем алкохолик – в някой следващ живот е вероятно аз да се родя именно като дете на родител алкохолик – защото чрез страданието, което ще изпитам тогава, аз ще се проникна от мисълта колко е лошо да бъдеш родител-алкохолик и никога повече няма да повторя тази грешка. И тук става въпрос за дълбоко подсъзнателни сили и импулси – в следващите си животи, разбира се, аз няма да си спомням това – но то ще живее някъде дълбоко в мен. Това обяснява цялата привидна “несправедливост”, която срещаме по Земята – защо един се ражда богат, друг - беден, трети болен и т.н. – всичко това е вследствие на тяхната вече натрупана Карма.

Или накратко, извършеният грях води до страдание, до “наказание” на този, който го е извършил. Същественият момент обаче е, че това наказание не идва защото на Бог така му е хрумнало да бъде, а идва, за да ни направи по-съвършени и да ни даде възможност да поправим миналите си грешки. Това страдание, което ние трябва да понесем, за да изкупим своите грехове, се нарича наша “негативна, тъмна Карма”.

И сега да си представим един човек, чиято Карма е толкова негативна, толкова тежка, че той вече не успява сам да я понесе, т.е. греховете му са толкова много, че той не може сам да ги изкупи и вместо да напредва, той все повече “затъва” в своята негативна Карма. С всеки следващ живот той натрупва повече грехове, отколкото поправя, или с други думи, си навлича все по-негативна Карма. И ако това би продължило достатъчно дълго време, би довело до това този човек да изгуби всякаква възможност за спасение и изкупление. И тогава има едно-единствено решение: някой друг човек да му помогне и да понесе част от неговата Карма, т.е. да поеме част от съответните негативни последици. Защото тези последици така или иначе трябва да се случат – в противен случай би се нарушил балансът във Вселената.

Но както отделният човек си има своя Карма, така също и народите, расите и цялото човечество си имат своя Карма. И ако сега си представим, че по времето на Събитието на Голгота една огромна част от човешките души вече са били натрупали една крайно негативна Карма, т.е. цялото човечество е натрупало една крайно негативна Карма и не може само да си я изкупи, то трябва да получи помощ. Но тази помощ не може да дойде от един човек или от група хора – тя може да дойде само от едно Божествено Същество, което свободно е решило да поеме върху Себе Си човешките грехове, т.е. да понесе страданието, което иначе би трябвало да понесат отделните хора. И така това Същество спасява тези хора от опасността да изгубят завинаги всяка надежда за спасение. Това означават думите, че Христос поема върху Себе Си греха на света – а именно, че поема върху Себе Си Кармата на цялото човечество.

Но тук трябва да се направи едно много важно уточнение. Христос не “прехвърля” човешката Карма от хората изцяло върху Себе Си, така че те вече да не носят никаква отговорност за нея. Той заедно с тях понася собствената им Карма, т.е. това Божествено Същество поема онази част от Кармата на отделния човек, която той не може да изкупи сам, т.е. оставя му толкова лична Карма, колкото той вече може да поправи със собствените си усилия. Така че след Събитието на Голгота на всеки човек е дадена възможността сам да изкупи своите собствени грехове – защото допреди това той не е можел да го направи, дори и да иска – това е било отвъд неговите способности. Така Христос освобождава цялото човечество от тежестта на неговите грехове и изправя всеки отделен човек пред напълно свободен избор – дали ще поправи своите грехове или не. Но всеки отделен човек трябва да участва активно в този процес, а не само да стои и да се самоуспокоява, че някой друг вече му е изкупил греховете.

С това се опитахме съвсем накратко да изложим един от многобройните аспекти на Събитието на Голгота. До скоро!



Тема Re: Същност на християнския езотеризъм - II част:нови [re: R.]  
Автор pakpak (непознат)
Публикувано20.06.05 00:07



Мда, има смисъл това... това е друго нещо....горе долу започвам за разбирам, за което благодаря и ще се радвам ако има други подобни пояснения.
А онези от темата за петдесятницата гък не могат да обяснят.... та ще помоля ако е възможно... нещо за петдесятница да ми кажете...
но за да не се повтарям , там съм написал въпроси, а също и в темата какво е езотеризъм съм изложил питанията си обаче никой не може нищо да ми отговори...

Не аз, а Христос в мен!


Тема Re: Същност на християнския езотеризъм - II част:нови [re: pakpak]  
Автор R. ()
Публикувано20.06.05 12:23



Съвременният смисъл на Петдесятница от гледна точка на езотеричното Християнство може да бъде прочетен тук -

,

както и тук - .

Редактирано от R. на 20.06.05 12:35.



Тема Re: Същност на християнския езотеризъм - II част:нови [re: R.]  
Автор ng (Надя®)
Публикувано20.06.05 12:28



А може и да не бъде прочетен.

Яко первее умрети хотел бых, неже сия на Тя - благаго Бога моего - помыслы хульные прияти...


Тема Re: Същност на християнския езотеризъм - II част:нови [re: ng]  
Автор R. ()
Публикувано20.06.05 12:31



Разбира се, че може - всеки човек е свободен да чете каквото си иска. Просто ми бе зададен въпрос за Петдесятница - виж малко по-горе в темата - и аз отговорих.



Тема Re: Същност на християнския езотеризъм - II част:нови [re: R.]  
Автор ng (Надя®)
Публикувано20.06.05 12:50



Е, и аз отговарям.

Яко первее умрети хотел бых, неже сия на Тя - благаго Бога моего - помыслы хульные прияти...


Тема Re: Същност на християнския езотеризъм - II част:нови [re: ng]  
Автор pakpak (непознат)
Публикувано20.06.05 22:05



ng
няма нищо смислено в твоя отговор! и това отговор ли е въобще!
пък и R отговори на мен, а не на теб! А аз решавам какво ще чета и какво не!
И искам да ви призова към по толерантно отношение ....към един полезен диалог...а не да се заяждаме... все пак сме големи хора...
R. благодаря за отговора. но ще ми трябва време да прочета тези неща , а също и да ги осмисля... И си запазвам правото ако нещо не ми е ясно да питам.
Надявам се , да не досаждам.



Не аз, а Христос в мен!


Тема Re: Същност на християнския езотеризъм - II част:нови [re: pakpak]  
Автор R. ()
Публикувано20.06.05 22:57



Разбира се, че не ми досаждаш, pakpak. Ето още един линк за Петдесятница -

. Приятно четене!

Редактирано от R. на 20.06.05 22:57.



Тема Re: Същност на християнския езотеризъм - II част:нови [re: pakpak]  
Автор ng (Надя®)
Публикувано20.06.05 23:07



Напротив, отговорът ми е във висша степен смислен.
Това е форум и няма - на мен, на теб. Ако е за лични бележки - пишете си на лични бележки.
Тук има теза да се банне езотеричната блъвоч въобще. Моля, запознайте се с дискусията.

Яко первее умрети хотел бых, неже сия на Тя - благаго Бога моего - помыслы хульные прияти...


Тема Re: Същност на християнския езотеризъм - II част:нови [re: R.]  
Автор Prokimen (наблюдател)
Публикувано20.06.05 23:13



ВСЕКИ Е СВОБОДЕН ДА ДАВА ВОЛНОСТ НА ФАНТАЗИЯТА СИ И ДА ОБЛИЧА БОЖЕСТВЕНОТО ВЪВ ВСЕВЪЗМОЖНИ ТЪЛКОВНИ ФОРМИ.

ИСТИНАТА Е ТАЗИ, ЧЕ ТОВА СИ Е ЧОВЕШКО И НИЩО НЕ ПРИНАСЯ ЗА ДУШАТА.



Тема Re: Същност на християнския езотеризъм - II част:нови [re: ng]  
Автор pakpak (непознат)
Публикувано20.06.05 23:40



Хм, езотерична бълвоч... и защо го наричате така,
моля обяснете.....
И тъкмо защото форума е за всички, кое ви дава право тогава на такова отношение

Не аз, а Христос в мен!


Тема Re: Същност на християнския езотеризъм – I частнови [re: R.]  
Автор Ask2OO4 (питанка)
Публикувано20.06.05 23:43



"В религията основният компонент винаги е бил вярата – безусловната вяра в това, което проповядва съответната религия. Оттук идват и неизбежните в нашата съвременност критики от страна на научните среди срещу религията – именно защото всичко в нея е основано на вяра, а не на доказателства, логични доводи и т.н. В Християнството начало на този възглед за вярата като основен компонент на религията поставя св. Августин през IV-V век.

В езотеризма е точно обратното – там основният компонент не е вярата, а познанието. От последователя на езотеризма не се изисква никаква вяра – той напълно самостоятелно изучава съответната литература, и разсъждавайки, мислейки върху нея, сам достига до съответните изводи – но изцяло основавайки се на своето собствено чувство за истината и без да му бъдат налагани никакви догми. "

"Иисус му казва: Тома, ти повярва, защото Ме видя; блажени, които не са видели, и са повярвали." (Иоан.20:29)

Хайде сега да не ти давам цитати от ап.Павел и други апостоли, които ти набеждаваш за езотерици, в полза на превъзходството на вярата. В това, че вярата е основополагаща и жизнено необходима за спасението. На езотериците не им трябвала вяра. Изглежда не им трябва и спасение.

Блажени Августин просто изяснява връзката между вяра и познание. Познанието идва чрез вярата. ”Науката” днес критикува религията понеже толкова й са възможностите. Истинската наука просто си признава, че в някои сфери не може да се бърка и си гледа тези, в които може. Религията пък не й се бърка в решаването на диференциалните уравнения. От какъв зор се поставя на науката, която е много по-външна и далечна на всеки мистицизъм, такъв акцент? Та даже да бъде коректор на религията?

Колкото до догмите ап.Павел (обвинен в езотеризъм) казва ”ако дори ние или ангели от небето ви благовестяха нещо по-друго от това, що ние ви благовестихме, анатема да бъде” (по памет). Догматите са постоянните истини на вярата и тях апостолът строго ни наставлява да пазим. Антидогматист?! Друг път.



Тема Re: Същност на християнския езотеризъм – I частнови [re: Ask2OO4]  
Автор R. ()
Публикувано21.06.05 00:01



Благодаря за отделеното внимание да прочетете предишния ми постинг и да вникнете в него!

Цитатът, който Вие прилагате - "Иисус му казва: Тома, ти повярва, защото Ме видя; блажени, които не са видели, и са повярвали." (Иоан.20:29) - не противоречи по никакъв начин на написаното от мен. Аз просто твърдя, че към вярата може да бъде прибавено и познание. Освен това както съм заявил по-долу в същия постинг, езотеричното Християнство приема идеята за Еволюцията - думите, които Вие цитирате, са били напълно достатъчни в I век. Но днес е XXI век и нещата просто са други. На Вас може да Ви е достатъчна само вярата, но има много хора, които пак си вярват, но към вярата си искат да добавят и познание. И не можете да ги вините за това. А Православието не може да им даде това познание - иначе аз отдавна щях да съм твърдо в Правословието и да не чета нищо друго. Но Правословието не може да отговори на въпросите, които си задавам аз.

"Познанието идва чрез вярата" - ами ето един често задаван въпрос: Според Православието ще се спасят единствено вярващите в Христос, и то само част от тях - такива като мен например според Православието няма да се спасят. Но аз съм имал шанс и съм се отказал от него. А да си помислим за един човек, живеещ в едно затънтъно тайландско село, който никога не е чувал за Християнство - и съответно той няма да се спаси, защото не вярва в Христос. Не е ли малко нечестно? Не е ли малко несправедливо? От гледна точка на езотеризма понятията прераждане и Карма обясняват това напълно логично и разумно. Ще ми отговорите ли от гледна точка на вярата - защото според Вас "Познанието идва чрез вярата". Ето, аз търся познание по един въпрос - ще получа ли отговор от гледна точка на вярата?



Тема Re: Същност на християнския езотеризъм – I частнови [re: R.]  
Автор Ask2OO4 (питанка)
Публикувано21.06.05 10:29



И аз също се нуждая от познание, както и всеки друг. Но познанието идва чрез вярата. Познайте истината и тя ще ви направи свободни. Тук акцентът е върху истината, а не върху познайте, защото Бог нарече Себе Си Истина. Истината трябва да се преживее. Също както науката не може да обясни пеенето така, че да прочете някой човек и да започне да пее добре, така не може да обясни и множество други неща, които обаче могат да се преживеят и усетят чрез вярата. Вярата вижда там, където науката е безсилна да се справи. Тя е именно средството да се опознае вътрешното. За външното си има наука.

Ето виж справедливите думи на св.Теофан Затворник:
”§ 131. (Деян. 21:26-32; Иоан. 16:2-13).

«А кога дойде Оня, Духът на истината, ще ви упъти на всяка
истина». Защо в науката за логиката не се упоменава този
източник на познание? Не е удивително, че в езическите
логики този пункт липсва, ала защо го няма в християнските?
Нима когато започне да размишлява, християнинът трябва да
престане да бъде християнин, като забрави всички дадени му
обещания, верни и несъмнени? Мнозина разсъждават за това
как да виждаме и слушаме; за това как от видяното и чутото
да правим обобщения и изводи също достатъчно учат. Когато
обаче работата стигне дотам да се разгадае значението на
всичко — тук питомецът на логиката бива оставян на
произвола на собствената си досетливост. Защо да не му бъде
внушено: ти имаш словото на Духа на истината — следвай
него; именно словата на Духа разкриват значението на всичко
съществуващо и ставащо по непререкаем начин, понеже излизат
от Бога, в Когото е и източникът на самото съществуване. Не
е ли тъкмо в забравянето да се внуши това и причината да се
размножи мисленето чрез догадки дотам, че всички книги (за
Божия свят) днес да са препълнени само с догадки? И хубаво,
ако те само бяха със стойност; а то веднага става ясно, че
са плод на детинско въображение.”


Не може да се каже, че всички, които не са чули за Христос ще загинат. Както не може да се каже, че всички, които са чули за Него ще се спасят. Бог съди всеки според обстоятелствата на живота му и неговите възможности. Нека оставим тази задача, която не е наша, на Бога.

Мен са ме учили да не проявявам напразно любопитство. Иначе мога да кажа, че е погрешно всяко учение, което не може пряко да ми отговори на въпроса колко косми е имало в косата на Чингиз хан примерно. Какво отношение към твоето спасение има въпросът кой и как ще се спаси? Има огромно значение ти как ще се спасиш, а не как ще се спаси аборигена от Папуа-Нова Гвинея. И за него Бог е промислил, не му бери грижата. Но като си задаваме такива въпроси ние пропускаме много по-важни. Или заради неправилните отговори на въпроси, на които не можем да знаем точният отговор (а не е и нужно), внасяме заблуда върху други, които са много по-важни.



Тема Re: Същност на християнския езотеризъм – I частнови [re: Ask2OO4]  
Автор R. ()
Публикувано21.06.05 10:46



Благодаря за отговора!

Наистина, въпросът за спасението на аборигена от Нова Гвинея не е особено смислен, така е. Но просто бях чел в труд на православен свещеник, че всички католици, протестанти, окултисти, мюсюлмани и тъй нататък - с други думи всички неправославни - ако не се обърнат към Православието си купуват еднопосочен билет за ада - и това лично мен много ме шокира, затова зададох и този въпрос. И не мисля, че това е любопитство - да искаш да знаеш колко са космите на главата на Чингиз Хан наистина е любопитство, но когато един невярващ човек ме попита: "Как ще ме убедите, че Вашият Бог е всемилостив и че дава шанс за спасение на всички хора?" аз искам да мога да му отговоря точно, ясно и конкретно - не за друго, а за да му помогна да намери пътя към истината. Нима в това има нещо лошо?



Тема "Вяра или Христос"нови [re: Mish-o]  
Автор R. ()
Публикувано21.06.05 10:57



Ето едно прекрасно стихотворение на Макс Хайндл, илюстриращо същността на християнския езотеризъм:


"Тоз, който мрази своя ближен, и Бога не обича.
Не го обича газещият братовите си души,
ни онзи, който с адски мъки те зарича.
О, не разбират всички те целта ни.

В духа благодатни са посланиците Божии.
Христос е Пътят, Истината и Животът.
Почивка дава Той, умораа ще уталожи
и мир дарява в грях, борба, страдание.

Космическият Дух дойде, о, напрегни ти свойто зрение,
във Църквите по цялата Земя Му сторват път.
И в утрото на петдесети ден от Неговото Възкресение
Апостолските ореоли пак блестят.

Потънали във бяс, звероподобни
ний сме се били за фалшиви имена.
И заслепени с вяра, култ и догми,
отправяли сме другите във огъня.

Христос дали е двама? И в Павел, и в Кифа Той беше ли,
Спасявайки света, разпънат на Кръста.
Между мен и теб съществуват ли разлики,
щом всички нас Христос обхваща в любовта?

Но любовта Му не, не могат я затворят
те, верите, издигащи стени и укрепления,
защото чистата Му обич е за всички хора
и ритуалите, и имената нямат никакво значение.

Тогаз защо не Му повярваме, защо?
Защо държим на верите, които ни разделят?
Сега в света е важното едно:
Да никне любовта в душите безпределно.

Едно е нужно само на всички хора,
Един е балсамът на всяко страдание,
един е само пътят за Небесата горе
и този път е любов и състрадание."

Редактирано от R. на 21.06.05 10:58.



Тема Re: Същност на християнския езотеризъм – I частнови [re: R.]  
Автор Ask2OO4 (питанка)
Публикувано21.06.05 15:56



"Как ще ме убедите, че Вашият Бог е всемилостив и че дава шанс за спасение на всички хора?"

Ще му отговоря както Филип отговори на Натанаил - Дойди и виж. Който търси искрено, Бог го намира. Не е необходимо да се обяснява кой знае какво, човешката душа сама усеща къде е истината, само трябва да й се даде възможност да се докосне до нея.



Тема Re: Същност на християнския езотеризъм – I частнови [re: Ask2OO4]  
Автор R. ()
Публикувано21.06.05 21:45



"Който търси искрено, Бог го намира. Не е необходимо да се обяснява кой знае какво, човешката душа сама усеща къде е истината, само трябва да й се даде възможност да се докосне до нея."

Ето с това съм напълно съгласен и аз! Благодаря!



Тема Re: Същност на християнския езотеризъм – I частнови [re: R.]  
Автор филocoфeн (solo dei)
Публикувано21.06.05 22:11



Темата е интересна и предизвиква към размисъл не само почитателите на този клуб. В този клуб влизат всякакви хора и четат, макар по обясними причини да не участват пряко в дискусиите. Ще ви призная нещо: дразни ме самодоволното отношение на някои редовни клубари към мнения, различаващи се от ортодоксалните. Не мога да разбера например високомерието на ng, макар да имам впечатление от изявите й в други клубове и да съм се уверил, че е талантлива жена. Според мен клубът трябва да бъде трибуна на по-свободни и отворени идеи спрямо християнството, да се дава възможност за свободна изява, разбира се, и на алтернативното християнство, каквото е езотеричното.
Не мога да разбера защо тук не се спори по някои същностни страни на християнската религия и култура, изобщо защо не давате възможност за един по-плодотворен и принципно ориентиран диалог с по-широка публика, която би могла и да не е на мнението на модераторите и изявяващите се пишещи братя и сестри тук? Догматизмът в някои мнения и неуважението към алтернативното е меко казано озадачаващ, да не кажа нещо повече.
Понякога ми минава през ума да се обърна към админите на DIR.BG и да попитам дали клуб "Християнство" по презумпция е просто и само трибуна на попски и ортодоксално-догматични възгледи за християнството, изобщо дали християнството не е нещо много повече от църковност? Например - култура, образование, философия, окултизъм, ако щете - изкуство и магия?! И всичко това, разбира се, свободно проявяващо се под шапката на клуб "Християнство"? Помислете, чакам мненията ви!!!

Редактирано от филocoфeн на 21.06.05 22:16.



Тема Re: Същност на християнския езотеризъм – I частнови [re: филocoфeн]  
Автор ng (Надя®)
Публикувано21.06.05 22:31



Нито съм талантлива, нито високомерна. За това могат да свидетелствуват клубари, които вече ме познават, а и Вие бихте го забелязали от пръв поглед, ако ме видите.
За езотеризма е писано тук от по-начетени клубари.
Самата идея за прераждането няма нищо общо с християнството. Тук всичко е било обяснявано от начетени възрастни хора, един от които - епископ, благочестиви протестанти, отец Адриан рядко пише (той е католик и монах, доколкото знам), но винаги се радвам да го чета.
Християнство е протестантски форум, най-вече. Това Ви го давам като информация, ако пишете на админите, да не се изложите, че не знаете за какъв клуб става дума.

"...култура, образование, философия, окултизъм, ако щете - изкуство и магия..."-има си такива клубове. Навсякъде в инфото за клубовете типово е написано "Всички мнения, които не са за този клуб, се трият", но тук модераторите нищо не трият, освен сквернословия (предполагам).

Яко первее умрети хотел бых, неже сия на Тя - благаго Бога моего - помыслы хульные прияти...


Тема Re: Същност на християнския езотеризъм – I частнови [re: филocoфeн]  
Автор kaмъчe (.)
Публикувано21.06.05 22:46



" изобщо дали християнството не е нещо много повече от църковност? Например - култура, образование, философия, окултизъм, ако щете - изкуство и магия?! И всичко това, разбира се, свободно проявяващо се под шапката на клуб "Християнство"?" това е като да отидете примерно в клуб класическа музика и да питате, ама музиката не включва ли и чалга, и маанета, цигански песни ... и ... (извинявай, но не ги познавам тези ..) - е, за някой това може да е музика, но не за всеки. но дори да е музика, не е класическа музика. о, ей го там клуб чалга, що не наминете и останете там, щом ви харесва такъв тип звуци .... и образи.

п.с. сега слушам gospel channel и звучи много различно от чалга, направо няма нищо общо.



Тема Re: Същност на християнския езотеризъм – I частнови [re: филocoфeн]  
Автор White RavenМодератор (grachesht)
Публикувано21.06.05 23:00



Не мисля, че сте прав. В светското пространство има достатъчно подобни дебати, а и тук присъстват и хората пишат ако им е интересно. Тук е клуб по убеждение, не сме длъжни да даваме платформа на всеки. Вие пък от друга страна не можете насила да ни накарате да се вкл\чим в тях, нали? Пускайте теми, никой няма да ви ги изтрие.

Гласувайте за БХК с бюлетина номер
18


Тема Re: Същност на християнския езотеризъм – I частнови [re: kaмъчe]  
Автор филocoфeн (solo dei)
Публикувано21.06.05 23:09



Разбирам те, и аз съм за естетската музика, и аз съм против пошлотиите в културата и изкуството, но тук става въпрос за нещо друго. Самата ни цивилизация се нарича християнска, тук става въпрос за ценности, които и в популяризацията и профанизацията си пак могат да бъдат наричани "християнски", т.е. християнството не е само религиозна, а културна идентичност.



Тема Re: Същност на християнския езотеризъм – I частнови [re: White Raven]  
Автор филocoфeн (solo dei)
Публикувано21.06.05 23:12



Благодаря, ще го правя, стига да има повод!



Тема Re: Същност на християнския езотеризъм – I частнови [re: филocoфeн]  
Автор ng (Надя®)
Публикувано21.06.05 23:14



Тук ни събира вярата, разберете, а не културната идентичност. Аз съм музикант-класик, но не съм стъпвала в "класическа музика", защото не ми се обсъждат тези проблематики.

Яко первее умрети хотел бых, неже сия на Тя - благаго Бога моего - помыслы хульные прияти...


Тема Re: Същност на християнския езотеризъм – I частнови [re: филocoфeн]  
Автор R. ()
Публикувано21.06.05 23:29



Да, Християнството е култура – защото последните 2000 години от развитието на Европа – и на целия свят - бяха белязани от него.

Да, Християнството е образование – защото образова хората – т.е. учи ни какви да бъдем, учи ни още и на знания и на отношение към света.

Да, Християнството е философия – защото е цялостен светоглед, който изповядват милиони хора по света.

Да, Християнството е окултизъм – от една страна, защото във всяка религия има елементи на окултизъм, от друга – точно поради езотеричното Християнство.

Да, Християнството е изкуство – всяка икона го показва, както и творчеството на гениални творци като Рафаел например.

Да, Християнството е магия – в добрия смисъл на думата – защото може да те завладее и да промени цялата ти същност.

Християнството не е затворено в църквата – то се намира в сърцата на хората. Християнството е религия на свободата – и е крайно време да осъзнаем това…



Тема Re: Същност на християнския езотеризъм – I частнови [re: ng]  
Автор филocoфeн (solo dei)
Публикувано22.06.05 00:00



Разбирам те, но вярата не е всичко! Ние живеем в цивилизация на разума, християнството вълнува ума, а не само сърцето. Христос за мен е преди всичко философия, християнството в езотеричен аспект е тъкмо самопознание, откровение за "творчество от осмия ден". Човекът не е пасивен наблюдател на творението, а призван към творчество наравно с Бога. Творението продължава, то не е завършило! Вяра в Христа, но и упование в себе си; Бог не е вече Бог на Старозаветния Изход, а преди всичко "вътрешният Христос", разпятието в самия теб. Езотеризмът е откровение на монадата, Всеобщото след Христа е вече в Единичното, вълненията и страстите на нашата рационалистична епоха са съвсем други. "Отец" е езотеричен код, а не просто "Баща"; тълкуванията изискват нов подход, други визии, които Писанията сами по себе си не разкриват или само загатват. "Гет-си-ман" не е вече просто въпрос, а изисква отговор; не пасивно очакване и преклонение пред Гласа, който така и не Отговаря (за Чашата), но Отговорност да проявиш Бога и Волята Му из себе си, а не да чакаш пасивно, отвън, като жертвено агне. Времето на агнето безвъзвратно отминава, предстои Армагедон, предстои Агнето само да разбули Невестата си, победата се кове екзистенциално. Гласът е вече иманентен, а не трансцендентен, небесата са в самия човек, земята получава своята небесовска благодат в самите нас като индивиди Христови.

Принципът на езотеризма за мен: сила, страст и ум в едно! Не покорни божии раби, а достойни ученици Христови.

За всичко това, разбира се, е нужна не само църква от камък, но и неръкотворен храм в самите нас! А този храм се строи с воля, активност и разбира се, не на последно място, с вяра и упование!



Тема Re: Същност на християнския езотеризъм – I частнови [re: филocoфeн]  
Автор ng (Надя®)
Публикувано22.06.05 00:41



Не Ви разбрах, чий е гласът, вече станал иманентен от трансцедентен и по отношение на какво да е иманентен?
И откъде знаете какво е вярата, ако я нямате?
Казвате - живеем в цивилизация на разума, християнството вълнувало ума. Това винаги е било така. Мисля, че бях обстоятелствена по този въпрос във физика.
Под разпятието на Вас самия в самия Вас какво разбирате, "практикувате" ли подобно нещо?
"Принципът на езотеризма за мен: сила, страст и ум в едно! "- ами да разпъваме плътта си, това означава да се борим със страстите.
За Господ - Той си е същият, ако и времената да се менят и в една позорна дискусия в Православие (фиксирана върху православния секс) някои стигнахме до този извод. Не бях аз, не помня кой кого цитира, но много ми хареса и много често го повтарям в живота. Бог си е същият, господине. И Символ Веруюто си е същото (това за Отца)
Тука сме покорни раби божии. Можете да уведомите админите за това безобразие.
Упование значи опиване. "И чаша твоя уповающи мя, яко державна."
Това го научих в клуба (вж. дискусията ми "Преводи на 22 псалм")
Не мога да се опивам от самата себе си, както любезно ми предлагате, така наистина ще стана самомнителна и високомерна (по необясним за Вас начин.)

Яко первее умрети хотел бых, неже сия на Тя - благаго Бога моего - помыслы хульные прияти...


Тема Re: Същност на християнския езотеризъм – I частнови [re: филocoфeн]  
Автор R. ()
Публикувано22.06.05 00:51



Благодаря!

Това, което сте написали, е прекрасно. Искрено се надявам посетителите и участниците в клуба да вникнат в него. Успех!

Редактирано от R. на 22.06.05 00:55.



Тема Re: Същност на християнския езотеризъм – I частнови [re: R.]  
Автор cvete13 (усмихната)
Публикувано22.06.05 11:39



Християнството е ХРИСТОС! Христос е ЖИВОТЪТ! Извън НЕГО живот няма!
Църквата е ТЯЛОТО ХРИСТОВО! ЦАРСТВОТО БОЖИЕ е вътре в нас!
А това, че християнството е религия на свободата, всички тук много отдавна сме го осъзнали и затова сме християни. Само че за нас свобода значи свобода от грях!

Имам една молба, която имах преди време и кък един друг участник езотерик - запознайте се малко с автентичното християнство, преди да ни поучавате, просвещавате и т.н. .... Ще се учудите като разберете, че християните не сме толкова безпросветни, манипулирани и ограничени, за каквито ни мислите! разговорите с АСК могат да са ви от голяма полза!

Всичко добро



Тема Re: Същност на християнския езотеризъм – I частнови [re: филocoфeн]  
Автор Ask2OO4 (питанка)
Публикувано22.06.05 11:44



"...изобщо дали християнството не е нещо много повече от църковност? "

Църковността е нещо много повече от вашето ( Вашето + на езотериците тук) разбиране за християнство. Извън Църквата Христова християнство изобщо не съществува. И докато някой отрича това, не е възможно Христос да бъде в сърцето му.

Може да казвате, че това е разширение на християнството, че е свобода, но всъщност е точно обратното. Това е опит да се закопае християнството и да му се отнеме думата. Това е опит да си го нагаждате по ваш си акъл. А християнството е учението, което Бог е дал за да се възпита (промени) човекът така, че да стане възможно обратно съединяването му с Бога.

Християнството е дадено за да променя нас, а не ние да променяме него. Ако пък кажете, че не се стремите да го променяте, то разберете, че щом ние се учим (а не ”ние учим”) трябва да си намерим кой да ни научи на истината. А не да даваме определения - ”АЗ МИСЛЯ, че християнството е еди-какво-си”. Защото щом имаме някакво СОБСТВЕНО (което не е породено от друг източник) виждане за нещо значи, че ние сме източник на истината (а не Бог). Това не е християнство, а някаква си наша (погрешна) представа за него.



Тема Re: Същност на християнския езотеризъм – I частнови [re: cvete13]  
Автор Ask2OO4 (питанка)
Публикувано22.06.05 13:33



За съжаление виждам, че твърде много надценявам значението на разговорите, а това не носи полза. Не му са необходими приказки на човека, особено пък с мен. На всички ни е жизнено необходим Христос. Тогава и разговорите ни щяха да бъдат действително ползотворни и съзидателни.

Бог да ни помага да преодолеем себе си.



Тема Re: Същност на християнския езотеризъм – I частнови [re: Ask2OO4]  
Автор cvete13 (усмихната)
Публикувано22.06.05 13:48



Да, май за разговорите всъщност си прав . Христос е Единственият, който ни е нужен!

Обаче, специално впечатлението ми от R. е, че е искрен човек и ако наистина е такъв, то разговорите могат да му помогнат да види и другата гледна точка.

А, иначе, без да те лаская, съвсем обективно и чистосърдечно искам да споделя, че ми е много полезно да чета мненията ти. Наистина съм съвсем прохождаща във вярата и някои от дискусиите ми помагат да се ориентирам за доста неща, а твоите мнения са обективни, добронамерени и компетентни, за което искрено балгодаря.

Поздрави



Тема Re: Същност на християнския езотеризъм – I частнови [re: Ask2OO4]  
Автор филocoфeн (solo dei)
Публикувано22.06.05 14:16



Християнството е дадено за да променя нас, а не ние да променяме него. Ако пък кажете, че не се стремите да го променяте, то разберете, че щом ние се учим (а не ”ние учим”) трябва да си намерим кой да ни научи на истината.

Християнството е дадено, за да променя нас, но то не е дадено само на себе си, то е дадено НА НАС, то има своята изява ЧРЕЗ НАС. Няма такова нещо като абстрактно християнство, християнството се конкретизира, добива плът и кръв чрез личността, чрез дейността на богочовечеството. Тази дейност е и църковна, но църквата е съборно понятие, а не просто специфично, сакрално, макар да е преди всичко такова. Но самата сакралност не е едноизмерна, плоска, тя е такава именно заради своите скрити, езотерични, податливи на творческо изменение и конкретно-субективна намеса пластове. Епохалността на църковното послание се пречупва през конкретни индивиди - така, както Господ благоволява красотата и пъстротата през множество цветя и множество (различни) лица.
Що се отнася до истината - тя е парадоксална и тъкмо затова не можете да я определите от раз, не можете да я уловите или еднозначно разтълкувате. Вярно е, че истината е в началото на нещата, но заедно с това е и в края на всичко. Вярно е, че началата са извън човека, извън субективните възможности, но Истината не е само начало, тя е и Път, и Живот, т.е. Истината е заедно с това човешко постигане на истината, изкупление, но и Творчество; пасивно съзерцание, но и творческо преобразяване. Не можете да изключвате живия, конкретния човек априори от Истината. Не може да има свобода извън конкретния богочовек, който синтезира в своята собствена конкретност и съборното богочовечество. Църковността не е просто всеобщност, а въплътена всеобщност, мистериите на Голгота не могат да важат ако не бъде докоснат конкретният ученик Христов, на който се разкриват.

Това е опит да си го нагаждате по ваш си акъл.

Християнството за някои хора тук не е само догма, а и творчество. Творчеството е преди всичко индивидуална дейност, макар вдъхновението да кореспондира и корелира със сили, стоящи извън и над Човека. Затова казвам, че религията и ръкотворната църковност е само един от аспектите на християнството. Християнството е много повече от всичко, което униформените духовни лица искат да ни кажат за него. Затова се обявих против самомнителното отношение на някои клубари тук към тематичното простиране в клуб "Християнство". Няма да ви преча, няма да ви се натрапвам, защото усещам колко много бремето на възгледите ми ще ви тежи. Но ви казвам, че е редно да се разшири тематиката на дебатите в този клуб и на християнството да се гледа от различни гледни точки и даже парадигми, разбира се, като се спазват основни комуникационни правила и не се обиждаме помежду си.

Редактирано от филocoфeн на 22.06.05 14:22.



Тема Re: Същност на християнския езотеризъм – I частнови [re: cvete13]  
Автор Ask2OO4 (питанка)
Публикувано22.06.05 14:53



Дано съм наистина полезен. Аз имам сериозни основания да считам, че този вид комуникации носят и доста вреда. Най-малкото защото човек не може да предвиди всички странични ефекти от думите си. А още по-малко да се бори с тях. А какво остава до това, че християнството е живот, а ние живеем толкова виртуално. Същественото няма как да се предаде чрез форума.

Поздрави.



Тема Re: Същност на християнския езотеризъм – I частнови [re: Ask2OO4]  
Автор cvete13 (усмихната)
Публикувано22.06.05 15:09





Още веднъж благодаря, а за разликата между християнския и виртуалния живот си много прав.

Въпреки това за искрения човек остава ползата от добронамерените мнения, особено когато са компетентни.



Тема Re: Същност на християнския езотеризъм – I частнови [re: филocoфeн]  
Автор Ask2OO4 (питанка)
Публикувано22.06.05 18:17



Да, вярно е, че християнството не е абстрактно понятие и добива плът чрез църквата. Църква е и сакрално понятие доколкото ми е известно. ”Вярвам ... в Една Свята, Съборна и Апостолска Църква” гласи символът на вярата. Това, че Христовото учение се пречупва през различни индивиди и дава различни конкретни форми никак не пречи то във всички тях да е цялостно и съвършено. Само че Вие оспорвате правото на църквата да санкционира всички тези форми. Всички форми, които действително не противоречат на християнството църквата е приела и развила. Всичко това не е определено с раз и точно затова ни обвиняват протестантите. Според тях всички тези форми са еднозначно определени в Библията и се забелязват веднага. Но формата, която предлагат езотериците не е християнска, защото противоречи на учението. Тя иска да прескочи огражденията на канона, който само предупреждава за отдалечаване от същността. Иска да влезе в църковниата сграда през прозореца, а не през вратата. Само че няма кой да я пусне от там.

Развититето на всеки човек в църквата е истинаския път. Но това преобразяване не е творческо. Какво му е творческото? Първо имаме задачата да си възвърнем състоянието на човека преди грехоадението. Това става чрез смирение, чрез живот според Евангелието. Това става като се откажем от претенциите за творчество и се хванем за работа над себе си. И оставим творчеството върху нас на Бога. По този начин хората са се качвали на небето и са вършели велики дела в Божието име. Когато Бог очисти човека тогава в него започват да се проявяват даровете на Духа. Тогава Бог Сам започва да твори чрез човека, защото Той живее в него. Ако не мине по този път (което може да означава различни форми за постигане, но само един път) ”творчеството” на човека е просто жалка картинка.

Така че ако ще си говорим за истинския живот и творчество нека да е по утвърдения начин, по който много хора са го постигнали, и който Христос ни завеща. Ако пък не, бихме могли да си говорим и за ланшния сняг.

ПП:”Но ви казвам, че е редно да се разшири тематиката на дебатите в този клуб и на християнството да се гледа от различни гледни точки и даже парадигми, разбира се, като се спазват основни комуникационни правила и не се обиждаме помежду си.”
А защо пък трябва да се спазват точно комуникационните правила? Кой казва, че те са по-важни от останалите? Аз викам ако действително искаме да разчупим канона да вземем да пробваме какво ще излезе. Например да Ви друсна едни попръжни тука. Пътищата са много, защо да не се пробва?!



Тема Материално и духовно. Кръвообращението и Азанови [re: Mish-o]  
Автор Mish-o ()
Публикувано27.06.05 16:31



Продължаваме темата за Кръщението,


езотеричният смисъл на Водното Кръщение.
В долния откъс Щайнер описва връзката между физическите, материалните явления и духовните такива, както и ролята на Кръвообращението, представляващи една предпоставка за разбирането на езотеричния смисъл на
Кръщението с Огън и Дух.


Първо трябва добре да отбележим,
че зад всяко физическо събитие СЕ намира едно духовно явление,
даже и зад физически събития, каквито са делата на хората.
Съвременният човек трудно може да повярва това.
Той трябва да СЕ издигне до това разбиране само постепенно и само тогава ще стигне до пълното разбиране на Христа.
Даже и онези, които днес допускат съществуването на духа,
не вярват действително,
че зад всички физически събития се НАМИРА нещо духовно,
един духовен план.
Даже когато те са идеалисти, тяхното подсъзнание така да се каже отказва
да вярва в това.

Има например един американец,
който грижливо събира всички факти,
способни да докажат, че в ненормални състояния човекът се издига в един духовен свят:
И ТОЙ СЕ НАДЯВА ДА ОБЯСНИ ПО ТОЗИ НАЧИН ГОЛЯМ БРОЙ ЯВЛЕНИЯ.
Този човек - Уйлям Джеймс - преследва много съвестно своята работа;

НО И НАЙ-ДОБРИЯТ ОТ ХОРАТА НЕ МОЖЕ НИЩО ПРОТИВ СИЛАТА НА ОКРЪЖАВАЩИТЕ ГО ИДЕИ.
Той не би искал да бъде материалист, но въпреки това си остава такъв. Философията на Уйлям Джеимс ИМА известно влияние върху някои учени в Европа и поради това бих искал да илюстрирам чрез някой пример това,
което току-що казах.
Между другото Уйлям Джеймс заявява:
ЧОВЕК НЕ ПЛАЧЕ ЗАЩОТО Е ТЪЖЕН, НО ТОЙ Е ТЪЖЕН, ЗАЩОТО ПЛАЧЕ.

Досега хората винаги са вярвали, че първо трябва нещо да се случи в духа и в душата, за да се отрази след това в тялото,
да се отпечати във физическата природа.
Когато сълзите текат, ова значи, е в душата е станало нещо,
което ги е предизвикало.

Но в нашата епоха, огато всичко духовно е така да се каже погребано под булото на материалността, за да може да бъде намерено там чрез един нов духовен път, ние още чувствуваме в нас явления, които ни идват от минали времена, когато духът беше запазил още цялата си сила,
и които ни показват достатъчно, по какъв начин действува духът.

Нека споменем днес два примера:

ЧУВСТВОТО НА СРАМ И ЧУВСТВОТО НА УПЛАХА, НА СТРАХ.

Първо нека отбележим, че е лесно да изброим всички хипотези,
които се създават за обяснението на тези две чувства.
Ние познаваме тези хипотези, но нарочно ги оставяме настрана.

Когато човек се срамува, той изпитва вътрешно нужда да скрие от окръжаващите го това, което става в неговата душа.
И какво е физическото действие от това?
Кръвта нахлува в лицето и произвежда изчервяването.
Така следователно, под действието на едно движение на душата,
каквото е чувството на срам, нещо се изменя в кръвообръщението.
Кръвта е изтласкана към периферията и нейното движение - което е едно физическо явление - се намира изменено чрез едно духовно явление.

Когато човек изпитва страх, това значи,
че той се опитва да се брани против нещо, което счита, че го застрашава:
той прибледнява, кръвта се оттегля от периферията към центъра.

И тук също едно външно явление е произведено от едно движение на душата.

Спомнете си, че кръвта е израз на АЗа.

Какъв е подтикът на един човек, който вижда,
че към него се приближава една опасност?

Той ще събере своите сили, ще ги концентрира.

А Азът, който иска да се съсредоточи в себе си,
привлича също и кръвта към центъра на съществото.

Ето следователно примери, които ни показват физически действия, предизвикани от движения на духа и на душата.

Същото е и действието за сълзите,
които са резултат на едно състояние на душата.
Тук няма някакви тайнствени физически влияния,
които изкарват сълзите от очите и които после правят човека тъжен,
защото той вижда да му текат сълзите.
По този начин материалистичното схващане обръща с главата надолу всички неща, даже и най-простите.

Човешките злини и тяхната връзка с това, което става в душата,
се схващат в нашата епоха под една форма,
която е напълно обърната с главата надолу чрез материалистичното разбиране.

Но това, което е важно засега, е да разберем,
че едно физическо явление е наистина резултат от това,
което става в душата, даже и когато изглежда, че не е така;

КОГАТО НИ СЕ СТРУВА, ЧЕ ЕДНО ФИЗИЧЕСКО ЯВЛЕНИЕ СЕ ОБЯСНЯВА ЧРЕЗ
САМОТО СЕБЕ СИ, ТРЯБВА ПОСТЕПЕННО ДА СИ ДАДЕМ СМЕТКА,
ЧЕ ОЩЕ НЕ СМЕ СТИГНАЛИ ДОТАМ ДА ПОЗНАЕМ ИСТИНСКАТА ПРИЧИНА, ДУХОВНАТА ПРИЧИНА.

Днес хората никак не са склонни да познаят веднага духа там,
където той се намира.

Ученият изучава как човекът се развива от зародиша
до състоянието на възрастен.
И понеже тези наблюдения се базират на средствата,
които науката му предлага, той вярва,
че човешкото същество започва едва със зародиша на физическата форма.
Той не вярва, че зад този физически зародиш има една духовна причина
и че тази духовна причина, съединявайки се с физическото, изработва всичко, което идва от едно минало въплъщение.

Без съмнение, може много добре да се възрази,
че всичко това е интересна теория,
но тя не почива на нищо действително,
защото човек не може да наблюдава духовното зад физическото.
Или пък може още да се помисли,
че не е интересно човек да добие познание за духовното;

ЗАЩОТО КАКВО МОЖЕ ДА ИЗМЕНИ В ХОДА НА СВЕТА ТОВА,
ДАЛИ ЧОВЕК ГО ДОПУСКА ИЛИ НЕ?

Но хората горчиво се лъжат, мислейки,
че резултатите на това познание нямат значение за практическия живот.

Р. Щайнер



Тема Практическата полза от духовното познание: Щайнернови [re: Mish-o]  
Автор Mish-o ()
Публикувано28.06.05 16:24



В този откъс Щайнер описва, каква е ползата от духовното познание за живота на човека.
Какво друго още е необходимо, за да бъде здрав човешкият дух,
както и каква е езотеричната същност на Кръщението с Огън и Дух,
това ще разберем в следващия откъс.


Да вземем като пример един човек,
който абсолютно отрича съществуването на духа и на душата
и който не разбира също,
че едно духовно действие може да се изрази в един такъв случай като този,
да речем, на хипертрофията на черния дроб.

Под влиянието на Духовната наука един друг човек приема идеята за това проникване на духовното в материята,
която отначало е за него само едно предчувствие,
после се превръща във вяра,
и най-после става познание, свръхсетивно наблюдение на духа.

Ето следователно двама души,
от които единият отрича духа и се задоволява да наблюдава само със своите сетива,
а другият има това, което може да се нарече "ВОЛЯТА ДА ПОЗНАЕ ДУХА".

Този, който отказва да познае духа, постепенно става слаб;
ЗАЩОТО НЕ ДАВАЙКИ ХРАНА НА СВОЯ ДУХ –
ТАКАВА ХРАНА МОЖЕ ДА БЪДЕ САМО ДУХОВНОТО ПОЗНАНИЕ –
ТОЙ ГО ОСТАВЯ ДА ГЛАДУВА, ДА ПРЕСЪХНЕ.
Този дух става слаб;
ТОЙ НЕ ИЗДЪРЖА ПОД НАТИСКА НА ВСИЧКО,
КОЕТО В ОРГАНИЗМА НЕ СЪДЪРЖА ПОДТИКА НА ДУХА,
ПРИНЦИПА НА ОРГАНИЗАЦИЯТА.
Силите на неговото физическо тяло и на неговото етерно тяло все повече не
се подчиняват на неговия контрол.

Що се отнася за този, който храни своя дух и го укрепва,
чрез това той добива постепенно контрол над всичко,
което става във физическото тяло и етерното тяло.

Това е един много важен въпрос,
за който веднага можем да цитираме един пример,
който днес играе голяма роля.

Ние знаем, че човекът, който идва на света, има двоен произход.
Той е получил своето физическо тяло от своите родители,
с някои добри или лоши разположения, записани в кръвта на поколението.

Но към тези разположения се прибавя това,
което детето донася от своите минали въплъщения.

Вие знаете, че днес, за да обяснят болестите прибягват към призоваването на наследствените разположения.
Днес се злоупотребява с този израз, който все пак от известна гледна точка е оправдан.
Щом даден човек прояви някаква черта, която се намира у неговите прадеди, призовава се наследствеността.
И понеже не се познава това, което духовните сили донасят от миналите съществувания, вярва се, че тези наследствени разположения упражняват едно непреодолимо влияние.

Ако се знаеше, какво донася човек като духовна заложба от
миналото въплъщение, би се разбрало какво действие има то наред с действията на наследствеността.
Тогава хората биха знаели, че увеличавайки духовната сила,
тя ще вземе надмощие над материалната част,
т.е. над наследствените фактори.


Човек, който би се издигнал до духовното познание,
би могъл да си каже;

КОЛКОТО И СИЛНА ДА БЪДЕ НАСЛЕДСТВЕНОСТТА В МЕНЕ,
АЗ МОГА ДА УВЕЛИЧА МОЯТА ДУХОВНА СИЛА
И БЛАГОДАРЕНИЕ НА НЕЯ ДА ВЪЗТЪРЖЕСТВУВАМ НАД НАСЛЕДСТВЕНИТЕ РАЗПОЛОЖЕНИЯ.

Но когато човек не работи над своята духовна природа,
в която не влиза нищо от наследствеността,
той става роб на предадените от родителите черти;

ТАКА НИЕ ВИЖДАМЕ, КАК СУЕВЕРИЯТА НА МАТЕРИАЛИЗМА НИ ОБВЪРЗВАТ
ВСЕ ПОВЕЧЕ ВЪВ ВЕРИГИТЕ НА НАСЛЕДСТВЕНОСТТА.
Хората ще бъдат напълно оковани в нея,
ако във всеки момент не въздействуват върху миналото чрез един силен
подтик на духа.

Естествено в една епоха като нашата човек не бива да изпада
в една противоположна прекаленост и да мисли,
че всички онези, които вярват в духа, са по необходимост здрави.
Човекът не е един изолиран индивид в света.
Той е част от едно цяло и
неговата духовна природа трябва още да укрепне.

Но когато той е оставил тази духовна природа да отслабне,
даже ако сега дава храна на своя дух,
той няма още достатъчно сили да възтържествува над това,
което идва от физическата страна.
Неговата духовна работа ще донесе плодове най-малко в следващото въплъщение, в следващото прераждане.
Всичко зависи от отношението, което човек заема спрямо духа.
Нека не се мисли, че някой би могъл да обгърне с един поглед всичко,
което влиза тук в действие.

Човек може много лесно да се измами,
когато съди нещата само по техния външен изглед.
Например някой може да каже:

"АЗ ПОЗНАВАМ ЕДИН ЧОВЕК, КОЙТО БЕШЕ МНОГО РЕВНОСТЕН УЧЕНИК НА АНТРОПОСОФИЯТА.
А антропософите твърдят, че тяхното схващане за вселената укрепва
здравето и даже животът на човека може да бъде удължен по този начин.
Наистина хубаво учение!
Този човек почина на 43 години!"

Това, което е било констатирано външно, е,
че този човек починал на 43 години.
Но какво не са видели хората?

Те не са могли да видят, кога би починал той,
ако не би познавал Антропософията.
Би ли достигнал той тогава даже и четиридесет години?

Твърде е възможно, благодарение на Антропософията
неговият живот да се е
удължил до 43 години.

Колкото повече Антропософията прониква живота,
толкова повече нейното въздействие се чувствува в него.

Ако някой иска да види тези последствия веднага в периода,
който протича между раждането и смъртта,
той действува само с егоистични цели
и усвоява Антропософията само с оглед на лична изгода;

АКО ИСКА ДА Я УСВОИ ЗА БЛАГОТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО,
ТОЙ ЩЕ Я ПРИТЕЖАВА ПРЕЗ ВСИЧКИ СВОИ БЪДЕЩИ ПРЕРАЖДАНИЯ.

Човек наистина може да повлияе на своя дух,
като се залови да укрепне своята духовна природа.
И това, което трябва да разберем е,
че винаги е възможно да получим действието на духа
и чрез това да добием по-голям контрол над цялото наше същество.

Р. Щайнер



Тема Re: Практическата полза от духовното познание: Щайнернови [re: Mish-o]  
Автор ng (Надя®)
Публикувано28.06.05 16:33



Антропософът, без антропософията си, може би би живял само 23 години?
Въпросът е, след като успешно или безуспешно е удължил живота си, какво е станало с душата му. Ако и без друго ще се преражда, то Щайнер би трябвало да се радва на неуспеха му, защото така би имал шанс, раждайки се наново, да се отърси от антропософките си заблуди. Тъй че той е вярвал ПРАВИЛНО и, един вид, прогресивно, правейки така, че да пукне по-млад.

Яко первее умрети хотел бых, неже сия на Тя - благаго Бога моего - помыслы хульные прияти...


Тема Антропософията ЗаЖивотаСледСмърттаИчистилищетонови [re: ng]  
Автор Mish-o ()
Публикувано29.06.05 16:04



Ако се приеме теорията за прераждането и се допусне следващо въплъщение,
ясно е от една страна, че човек (в болшинството случаи) не си спомня предишния живот.

Според приемащите тази теория обаче, в подсъзнанието на човека остава някакво усещане от миналия опит. Това, според тях, обяснява донякъде, защо един човек има склонности и симпатии към едно, антипатии към друго, при друг е различно и т.н.

Ако допуснем, че това е така, тогава в следващия живот ние ще имаме положително или отрицателно подсъзнателно отношение към Антропософията и подобни идеи в зависимост от това, дали те са ни доставили нещо положително или отрицателно през миналия живот, както и последиците от това, които неизбежно ще последват след нашата смърт, които също ще ни влияят.

Така че, ако попаднем в ада, така да се каже, в следствие на занятията ни с Антропософията, това със сигурност ще ни настрои доста негативно към нея.
Засега обаче самостоятелно трудно можем да имаме сигурност в оценката.

Впрочем, като стана въпрос за ада, ето някои неща, които Антропософията ни описва. Според нея, след смъртта се случват различни събития, в частност среща с Върховния Съдия, който сега е Христос (а преди време е бил Моисей), пред Когото държим отчет за делата си.

После пък попадаме в една област от духовния свят, която се нарича "чистилище" или "областта на пояждащия огън", ако правилно се изразявам.
Интересно е, че там ние, разбира се, нямаме тяло, което сме оставили на Земята, но запазваме същите желания и привързаности, които сме имали приживе.
Например, ако човек е много пристрастен към цигарите, това негово усещане и привличане си остава.
Обаче, както е ясно, човекът няма никаква възможност да задоволи своето желание, поради липсата на физическо тяло!
И той започва да страда така, както би страдал тук, ако е лишен от възможността за удовлетворяване на страстта си (тук е уместно да си припомним страданията на наркоманите) и дори повече, защото тук все пак има някаква надежда и вероятност за изпълнение на желанието.

И човек започва да "изгаря в огъня на желанието", което страдание трае много дълго и постепенно довежда до "изчистване" на дадената страст или привързаност към сетивни удоволствия.

Ако човек си вземе "поука" от това, много вероятно е в следващия живот, ако такъв съществува, да е по-малко привързан към дадената наслада.
Така счита Антропософията.



Тема Кръщението с Огън и Дух: Р. Щайнернови [re: Mish-o]  
Автор Mish-o ()
Публикувано29.06.05 16:32




Кое е най-действеното средство, при нашето настояще развитие,
за да получим така в нас действието на духа?

Ние видяхме, че Духовната наука, езотеричните изследвания дават храна на духа. Но тази храна е още твърде малко нещо;
ТЯ ЩЕ СЕ УВЕЛИЧАВА ВСЕ ПОВЕЧЕ В НАШИТЕ БЪДЕЩИ ВЪПЛЪЩЕНИЯ.
Но за това е необходимо едно условие, което сега ще разгледаме.

Антропософията учи, какъв е съставът на човека, каква е неговата невидима природа, която се намира зад това, което виждаме;
ТЯ НИ УЧИ, ЧЕ ДУХОВНАТА ПРИРОДА НА ЧОВЕКА ПРЕМИНАВА ОТ ЕДИН ЖИВОТ В ДРУГ И ПРИ ВСЯКО РАЖДАНЕ СЕ СЪЕДИНЯВА С ФИЗИЧЕСКИЯ И МАТЕРИАЛЕН ЕЛЕМЕНТ, НАСЛЕДЕН ОТ РОДИТЕЛИТЕ.

Тя ни показва освен това, как се е развило човечеството на Земята,
минавайки през дълги епохи и достигайки,
след Атлантската епоха (завършила с Библейския Потоп),
до Следатлантската, в която сега живеем.

Самата Земя е минала през преобразувания.
Преди да получи своята настояща форма, тя е била това,
което наричаме Старата Луна, преди това Старото Слънце,
а още по-рано - Старият Сатурн.

Така, от това, което е близо до нас, което е достъпно за нашите сетива,
което нашата наука изучава, ние се издигаме до тази история на вселената,която завършва в свръхсетивното.
Чрез това Антропософията дава на човека една духовна храна,
която не идва от сетивата.

Ако навлезем повече в подробностите на това развитие,
ние ще възкресим в нашата душа цялостната картина на всички свръхсетивни събития; и тази картина ще има едно особено качество.

Когато нашето Слънце се отделя от Земята (в далечното минало, преди това, според Антропософията, те са били слети),
с него заедно заминават и духовни същества.

Техният водач е Христос;

ТОЙ СЕ ОТДАЛЕЧАВА ЗАЕДНО СЪС СЛЪНЦЕТО ПРЕЗ ВРЕМЕ НА ТОВА ОТДЕЛЯНЕ.

Отначало той изпраща лъчите на своята сила към Земята отвън,
после все повече и повече се приближава до Земята.

Заратустра го вижда още като Аура Маздао;
МОЙСЕЙ ГО СЪЗЕРЦАВА ВЪВ ВЪНШНИТЕ ЕЛЕМЕНТИ НА ЗЕМЯТА,
И КОГАТО ХРИСТОС СЕ ЯВЯВА НА ЗЕМЯТА В ТЯЛОТО НА ИСУСА ОТ НАЗАРЕТ,
ЦЯЛАТА ХРИСТОВА СИЛА СЕ СЪЕДИНЯВА В ЕДНО ЧОВЕШКО ТЯЛО.

Така за Антропософията Христос е истинският център
в цялостната картина на преражданията,
на същността на човека и на Космоса и т.н....

Който наистина разбира учението на Антропософията, си казва:

АЗ МОГА ДА ИЗУЧАВАМ ВСИЧКО ТОВА,
НО АЗ ЩЕ ГО РАЗБЕРА САМО ТОГАВА,
КОГАТО ЦЯЛАТА ТАЗИ ОГРОМНА КАРТИНА ЩЕ МИ СЕ ЯВИ,
СВЪРЗАНА С НЕЙНОТО ОГНИЩЕ, С НЕЙНИЯ ЦЕНТЪР:

ХРИСТОС.

Аз разбирам добре учението за прераждането,
за човешките раси, за планетарното развитие и т.н....

Но към всичко това трябва да прибавя този център,
който природата на Христа образува
и от който се излъчва една светлина, разливаща се върху всичко.
Това е централният образ и всичко останало е свързано с него,
отнася се към него,
това останало, което аз не мога да разбера освен като функция на централното Същество!


Така се представя антропософското учение.
То разкрива един велик цялостен поглед върху събитията на духовния свят,
но в центъра поставя главния образ:

ОБРАЗА НА ХРИСТА,

И САМО ТОГАВА ОТДЕЛНИТЕ ЧАСТИ НА КАРТИНАТА СТАВАТ РАЗБИРАЕМИ,ДОБИВАТ СМИСЪЛ.


Тези, които са следили прогреса на Духовната наука,
чувствуват добре, че всичко трябва да бъде разбрано според тази прогресия.Самата Духовна наука ще се усъвършенствува
и равнището на нашето познание на Христа ще бъде надминато чрез едно още по-висше познание.

Следователно Антропософията постоянно ще расте и ще направи да расте същевременно и този, който черпи от нея своята сила.
У него надмощието на духовното над материалното ще се утвърждава все повече и повече.
Поради това, че днес човекът има едно наследено тяло,
той не може да предизвика в него друго нещо освен явленията на изчервяване, прибледняване, смях, плач;

НО ПО-КЪСНО ТОЙ ЩЕ ДОБИЕ ВСЕ ПО-ГОЛЯМА ВЛАСТ,
ЩЕ БЪДЕ В СЪСТОЯНИЕ ЧРЕЗ СВОЯТА ДУША
ДА ОДУХОТВОРИ ФУНКЦИИТЕ НА ТЯЛОТО И ДА ЗАЕМЕ ВЪВ ВЪНШНИЯ СВЯТ РОЛЯТА НА РЕГУЛАТОР НА ДУХОВНИТЕ СИЛИ.


В него ще царува и ще действува Христовата сила.


Това е импулсът, който, когато е достатъчно силен,
може още от сега да достигне същата цел,
която си е поставяло древното посвещение.

Това посвещение е ставало по следния начин.
Първо човек съзерцавал великата картина на развитието на света,
която днес Антропософията ни дава.
След тази подготовка той бивал потопяван през време на три и половина дни в дълбок сън, подобен на смъртта,
неговото етерно тяло се отделяло от физическото и плувало свободно в духовния свят, възприемайки го.


Тогава беше необходимо това етерно тяло да се отделя по този начин,
за да може ученикът да съзерцава духовния свят чрез тези етерни сили.

При нормалното будно съзнание човек не можеше да разполага свободно с тези сили; за това беше необходимо едно ненормално състояние.


Но даже и за посвещението Христос донесе на Земята една нова сила, защото днес е възможно човек да стане ясновиждащ без отделянето на етерното тяло.

Когато човек се е подготвил достатъчно,
за да приеме в себе си Христовия импулс с такава сила,
че този импулс да действува чак върху кръвообръщението
/макар и за много кратко време/,
той е вече способен да приеме посвещението в такова състояние на съзнанието, каквото е будното съзнание, свързано с физическото тяло.

Този, който може да се вглъби така дълбоко в събитията,
разиграли се някога в Палестина чрез тайната на Голгота,
да се слее с тях,
да ги вижда живо пред себе си като че би могъл да ги напипа,
да ги изживява така силно,
че те да се предадат на самото кръвообръщение,
той ще може да получи резултата,
който в миналото можел да се получи само чрез отделянето на етерното тяло.


Така чрез Христовия импулс в света е проникнало нещо,
което позволява на човека да действува върху това,
което прави да пулсира кръвта в неговото тяло.

Тук вече нямаме едно ненормално състояние,
нямаме потопяване във водата,
а единствено всемогъщото влияние на индивидуалността на Христа.

Кръщението не се извършва с помощта на някакъв физически фактор,
но чрез едно действие на духа и без обикновеното съзнание да изпита
и най-малкото смущение.

Чрез духовния импулс на Христа в тялото се влива нещо,
което не може да бъде обикновено предизвикано освен чрез физически и физиологически действия, - вътрешният огън,
който се изразява в движението на кръвта.


Йоан Кръстител още потопяваше своите ученици във водата;
ЕТЕРНОТО ТЯЛО СЕ ОТДЕЛЯШЕ И КРЪЩАВАЩИЯТ СЕ МОЖЕШЕ ДА ВИДИ ДУХОВНИЯ СВЯТ.

Но когато Христовият импулс е този, който действува,
всичко, което става в астралното тяло
се влива в етерното тяло и човек става ясновиждащ.

Ето как трябва да се разбира изразът:
КРЪЩЕНИЕ С ДУХ И ОГЪН.

Вие долавяте също разликата между кръщението на Йоана и кръщението на Христа чак в действителните факти.

Р. Щайнер




Тема Щайнер за тайната на Възкресяването на Лазарнови [re: Mish-o]  
Автор Mish-o ()
Публикувано30.06.05 17:50



В приведения текст Щайнер продължава темата за Кръщението с Огън и Дух,
като я свързва със старото и новото Посвещение, което донася Христос.
Направено е и уточнение на един израз от Евангелието на Йоан.
Разкрива се и една дълбока езотерична тайна -
тайната за "възкресяването на Лазар".



И така, благодарение на Христовия импулс се явява една нова категория посветени.
В миналото само някои отделни хора ставаха ученици на великите учители и намираха достъп в мистериите.
Те минаваха през процеса на отделянето на етерното тяло,
за да могат да кажат на другите, като свидетели:

Съществува един духовен свят, ние го видяхме.
Както вие виждате растенията и животните,
ние видяхме духовния свят!

Тези "ОЧЕВИДЦИ", които изливаха така познанието от глъбините на мистериите, възвестяваха Евангелието на духа -
но съобразно с мъдростта на миналото.

И докато те насочваха хората към тази древна мъдрост,
от която всичко е произлязло,
новото посвещение,
което настъпва благодарение на Христа,
което бе направено възможно чрез Христа,
позволява да наблюдаваме духовния свят като оставаме напълно във
физическо тяло и в обикновеното дневно съзнание.


Но чрез този нов импулс човек добива познанието на това,
което са знаели и древните посветени:

ЧЕ СЪЩЕСТВУВА ЕДИН ДУХОВЕН СВЯТ И ЧЕ ОТНОВО МОЖЕ ДА СЕ ВЪЗВЕСТИ
ЕВАНГЕЛИЕТО НА ТОЗИ ДУХОВЕН СВЯТ.

И така, за да стане човек посветен и да възвести това Евангелие в новия смисъл, в смисъла на Христа, беше необходимо силата,
която се съдържа в Христа, да се разлее върху тези,
които щяха да бъдат вестители на тази сила.

Кога се появява за първи път един посветен в Христовия смисъл?

За да напредва развитието,
винаги е необходимо старото да се свърже с новото.

Самият Христос трябваше да осъществи този преход от старото към новото посвещение.
Той трябваше да осъществи този преход и да се счита с някои неща на старото посвещение, но така, че всичко,
което идваше от старите богове,
да се влее чрез Христовото Същество.

Христос предприе посвещението на едного от своите ученици,
този, който впоследствие трябваше да възвести неговото Евангелие
по най-плодотворен начин.

Разказът, който евангелистът Йоан ни ДАВА
за възкресението на ЛАЗАРА,
е едно було, което покрива това посвещение.

Писани са най-невероятни неща върху разказа за Лазара.
Но този разказ е бил разбран само от онези,
които знаеха от езотерическото учение и от тяхните собствени изследвания,
какво съдържа той.

Първо искам да Ви предам няколко думи,
които са твърде характерни в този разказ за Лазара.

Когато съобщават на Христа Исуса, че Лазар е болен, той отговаря:

"ТАЗИ БОЛЕСТ НЕ Е НА СМЪРТ, А ЗА ДА СЕ ИЗЯВИ БОГ В НЕГО!"

(да погледнем в превода на Евангелието:

4. Като чу това, Иисус рече: тая болест не е за умиране, а за слава Божия, за да се прослави чрез нея Син Божий.

(Йоан, 11))

Тази болест служи за изявяването на Бога в него.
Само поради неразбиране на текста,
гръцката дума ДОКСА в този текст е била преведена със "СЛАВАТА НА БОГА".

Тази болест не е дошла за да се прослави Бог,
но за това, щото Бог, който е скрит в Него, да се изяви.

Този е истинския смисъл на тави дума.

Божественото, което се намира в Христа,
трябва да се предаде на индивидуалността на Лазара,
и това божествено, намиращо се в Христа,
трябва да стане видимо у Лазара и чрез Лазара.

Когато така разбираме възкресението на Лазара,
то става за нас наистина ясно.
Въпреки това не мислете,
че фактите обяснени от Духовната наука,
могат да се явят веднага с такава яснота,
че кой да е може да ги приеме.
Често пъти е необходимо да се покрие с було това,
което стои зад езотеричните факти.

И това трябва да бъде така.
Защото този, който иска да разбере добре този вид тайни,
трябва първо да работи чрез себе си
и да превъзмогне привидните трудности.
Чрез това неговият дух расте и укрепва.
Чрез усилието, което прави,
за да намери своя път през това, което му се казва,
той достига да открие духа там, където същият се крие.

Спомнете си, че когато се говори за "ЖИВОТА", който напуснал Лазара
и Марта и Мария съжаляват, че този живот не е бил запазен за тяхния брат,Исус отговаря:

"АЗ СЪМ ВЪЗКРЕСЕНИЕТО И ЖИВОТЪТ!".
(Йоан, 11:25)

Животът трябва да се върне в Лазара.
В Евангелията всичко трябва да се взема буквално.
Не внасяйте в тях лъжливи тълкувания,
но вземайте думите буквално.

"АЗ СЪМ ЖИВОТЪТ И ВЪЗКРЕСЕНИЕТО!"


Следователно, какво донася Христос, когато възкресява Лазара?
Какво преминава от него в Лазара?

Това е силата, която се излъчва от Христа, - Животът.

"ТАЗИ БОЛЕСТ НЕ Е НА СМЪРТ, НО ЧРЕЗ НЕЯ БОГ ЩЕ СЕ ИЗЯВИ".

Древните посветени бяха потопявани три дни и половина в сън,
подобен на смъртта и след това Бог в тях ставаше видим;

ТАКА И ЛАЗАР ОСТАНА ТРИ ДНИ И ПОЛОВИНА В ГРОБА В ЕДНО СЪСТОЯНИЕ ПОДОБНО НА СМЪРТТА.

Но Христос Исус знаеше много добре,
че чрез това се слагаше край на старите начини на посвещение.

Той знаеше, че тази привидна смърт водеше до нещо по-висше,
до един по-висш живот и че през това време
Лазар беше възприел, беше видял духовния свят.

Лазар беше приел в себе си силата на Христа,
виждането на Христа, на този, който е Господар на духовния свят.
Христос беше влял своята сила в Лазара и след своето възкресение
Лазар беше станал един нов човек.

Р. Щайнер




Тема Кой е написал Йоановото Евангелиенови [re: Mish-o]  
Автор Mish-o ()
Публикувано04.07.05 17:55



Тук Щайнер посочва, кой според езотеричните проучвания, е авторът на Евангелието на Йоан.

Лазар беше приел в себе си силата на Христа,
виждането на Христа, на този, който е Господар на духовния свят.
Христос беше влял своята сила в Лазара и след своето възкресение Лазар беше станал един нов човек.

В Евангелието на Йоана се намират думи, които трябва да отбележим;

ТОВА СА ДУМИТЕ, КОИТО СА КАЗАНИ ЗА ЛАЗАРА:

"ГОСПОД ГО ЛЮБЕШЕ".

Тези думи се отнасят за "УЧЕНИКА, КОГОТО ГОСПОД ЛЮБЕШЕ".

Зад тези думи се крие един смисъл,
който могат да ни разкрият само Акашовите записи.

Кой е Лазар след възкресението?

Той е самият автор на Евангелието на Йоана.


Лазар е бил посветен от самия Христос.
Христос е влял в съществото на Лазара съдържанието на своето собствено същество, това, което е той самият, за да може чрез четвъртото Евангелие,чрез Евангелието на Йоана да се възвести истинската природа на Христа.

Ето защо в Евангелието на Йоана не се говори за ученика Йоан
преди разказа за възкресението на Лазара.
Прочетете добре текста и не се оставяйте да бъдете заблудени от онези странни богослови, който са открили, че ИМА едно място в Евангелието на Йоана, в първа глава, стих 35, където името Йоан се споменава вече от евангелиста Йоан.

Там е казано:"НА ВТОРИЯ ДЕН ЙОАН СЕ НАМИРАШЕ ТАМ С ДВАМА ОТ СВОИТЕ УЧЕНИЦИ."
Тук няма абсолютно нищо, което да показва,
че може да става дума за този,
който по-късно трябваше да бъде "УЧЕНИКЪТ,КОЙТО ИСУС ЛЮБЕШЕ".

Този ученик не се явява преди възкресението на Лазара.

А коя е причината за това?

Причината е, че той е един и същ с Лазара,
който още преди това Господ любеше.

И ако той го любеше така, причината е,
че беше проникнал в неговата душа и беше познал,
че той ще бъде ученикът,
който ще възкръсне и ще разнесе в света Христовото послание.

Ето защо ученикът, ”КОГОТО ГОСПОД ЛЮБЕШЕ",
не се явява преди възкресението на Лазара.

Едва тогава индивидуалността на Лазара е преобразена в тази на Йоана, в смисъла на Христа.

Тук имаме работа с едно кръщение,
което Христовият импулс извърши в най-висшия смисъл на думата с Лазара.

Лазар стана един посветен от нов тип,
преминавайки през старата форма на летаргията,
и чрез това се извършва един
преход от старото към новото посвещение.


От това можете да видите, с каква дълбочина ни предават Евангелията духовните истини, които могат да бъдат намерени независимо от текста на тези Евангелия.
Духовният изследовател трябва да знае, че всичко,
което се намира в Евангелията,
може да бъде намерено по този начин от самия него.

Но когато среща в Евангелието на Йоана това,
което предварително е открил,
той вижда, че това Евангелие е наистина едно свидетелство на онзи,
когото сам Христос посвети.
Ето защо това писание е толкова дълбоко.

Днес твърде много се изтъкват различията,
които съществуват между Евангелието на Йоана и останалите три Евангелия.За това има причина.
Когато ще сме напреднали в изучаването на другите Евангелия,
ние ще видим, че причината за тази разлика се крие в това,
че авторът на Евангелието на Йоана е бил посветен от самия Христос.

Ако се опитаме да намерим връзките, които съществуват между другите Евангелия и това на Йоана и да видим до каква степен другите евангелисти са получили кръщението с огън и дух, то чрез това ние ще открием връзките,които съществуват между Евангелието на Йоана И ДРУГИТЕ ТРИ И ЩЕ ПРОНИКНЕМ ВСЕ ПО-ДЪЛБОКО В ДУХА НА НОВИЯ ЗАВЕТ.




Тема Re: Кой е написал Йоановото Евангелиенови [re: Mish-o]  
Автор Prokimen (наблюдател)
Публикувано04.07.05 17:59



Аз не разбрах кой е авторът на Йоановото евангелие, според Щайнер?

Този път пък Вашият Щайнер може да отвори поле за дискусия.

Според Преданието, авторът е св. Йоан Богослов. Като такъв то (Православието) смята и по отношение на Откровението. Протестантската богословска наука има възражения относно авторството на св. Йоан Богослов за Откровението.

Филолозите като сравнили текстовете, установили, че авторът на Евангелието не може да бъде същият и за Откровението. Имало много граматични грешки на гръцки език, които не се срещали в Евангелието.

За православните няма никакъв проблем и място за съмнения, защото вярваме на ПРЕДАНИЕТО.

Точно тук е проблемът на протестантите. Хем учените им доказват, че нито пророк Даниил може да е автор на едноименната библейска книга, нито пък апостол Йоан Богослов да е автор на откровението.

При все това, те хем критикуват православното предание, хем го приемат по отношение авторите на книгите в Новия Завет. <P ID=&quot;edit&quot;><FONT class=&quot;small&quot;><EM>Редактирано от Prokimen на 04.07.05 18:04.</EM></FONT></P>

Редактирано от Prokimen на 04.07.05 18:05.



Тема Re: Кой е написал Йоановото Евангелиенови [re: Prokimen]  
Автор Mish-o ()
Публикувано04.07.05 18:15



Щайнер счита, че авторът на Евангелието и Лазар са едно и също лице.

Лазар получава от Христос новото Кръщение с Огън и Дух,
чрез което бива посветен в тайните на духовния свят,
чийто свидетел става по времето на неговата т.нар. смърт,
а след неговото т.нар. Възкресение описва някои от своите
"наблюдения".



Тема Re: Кой е написал Йоановото Евангелиенови [re: Mish-o]  
Автор Prokimen (наблюдател)
Публикувано04.07.05 18:20



А откъде черпи убеждението си Щайнер? Никой друг до него не е изказвал такова мнение. Като се вземе предвид възрастта на възкресения Лазар, то едва ли е бил жив за времето, когато е писано Евангелието.



Тема Re: Кой е написал Йоановото Евангелиенови [re: Prokimen]  
Автор ng (Надя®)
Публикувано04.07.05 18:26



Чакайте сега, Щайнер има други представи за "жив", както и за "самоличност" на някого (Лазар.)
От Щайнерова гледна точка аз също мога да съм Лазар.

Яко первее умрети хотел бых, неже сия на Тя - благаго Бога моего - помыслы хульные прияти...


Тема Re: Кой е написал Йоановото Евангелиенови [re: Prokimen]  
Автор Mish-o ()
Публикувано05.07.05 15:47



В отговор на:


Като се вземе предвид възрастта на възкресения Лазар, то едва ли е бил жив за времето, когато е писано Евангелието.





Аз разбирам написаното от Щайнер по следния начин.

В Лекцията си от 23 май 1918 Щайнер пише:

"При всяко изследване на Йоановото Евангелие никога не трябва да изпускаме от вниманието си основния факт, до който стигнахме вчера, а именно че първоначалният автор на това Евангелие е посветеният от самия Христос Исус любим ученик."


Това би могло да означава, според мен,
че не е изключено Лазар да е изложил текста на Евангелието устно,
а в писмен вид то да е оформено от друг човек,
познаващ този текст.

В отговор на:


А откъде черпи убеждението си Щайнер?




Отговорът на този въпрос е същият, който е валиден за
всички изследвания на Щайнер, а именно,
те са резултат на неговите духовно-научни проучвания,
т.е. са извлечени от наблюденията на т.нар. Акашова Хроника,
една Летопис, в която, според езотериците,
са записани всички случили се някога в историята на света събития.

Да добавя и някои по-приемливи за общоразпространеното съвременно мислене аргументи.

Според Щайнер, Лазар е именно ученикът, за когото се казва,
че е "този, когото Исус обичаше" (13: 23).

И именно

24. Този е ученикът, който свидетелствува за тия неща и ги написа; и знаем, че свидетелството му е истинско.

(Йоан, 21:24).

Щайнер обяснява, че едно предчувствие за това, че Лазар е този ученик,
може да се получи от размишлението върху особения композиционен строеж на Евангелието, в което никъде преди Възкресението на Лазар не се споменава за този обичан ученик, а едва след описанието на Възкресението той се споменава.

Важно значение, според Щайнер, има и думата "обича" или "люби",
която в древните Мистерии е означавала действия, свързани с процеса на Посвещението.
В това Евангелие, според Щайнер, е описан именно един такъв акт на Посвещение на Лазар от Христос, осъществен вече по един коренно различен начин.

Още един кратък цитат от споменатата Лекция:

С други думи, истинският автор на Йоановото Евангелие иска да подскаже:

Това, което давам преди възкресението на Лазар, все още не произтича от познанието, до което стигнах чрез посвещението; ето защо вие трябва да се абстрахирате от мен.

Едва по-късно той споменава ученика, "когото Господ обичаше".




Тема Възкресението на Лазар: Р. Щайнернови [re: Mish-o]  
Автор Mish-o ()
Публикувано05.07.05 16:08




ЛЕКЦИЯ в Хамбург, 22 май 1908

ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ЛАЗАР

Досегашните три лекции би трябвало да покажат,
че антропософските истини могат да бъдат открити също и в Евангелието на Йоан.

Но от друга страна би трябвало да стане ясно, че за да бъдат намерени тези истини, всяка дума от Евангелието на Йоан трябва да бъде премерена наистина точно.

При подобен религиозен източник, нещата се свеждат до там,
съответните текстове да се разбират дословно, буквално.
Защото всичко в тях, както ще се убедим и в други случаи,
е пропито с възможно най-дълбок смисъл.

И тук в съображение идва не само текста на едно или друго изречение,
а нещо съвсем друго.
То се отнася до постройката, до композицията на историческия документ.
Днешният човек вече няма верния усет за подобни неща.
Древните автори - ако можем така да ги наречем - влагат в своите произведения много повече архитектоника,
отколкото обикновено си представяме.

В потвърждение на това, нека да се обърнем към един сравнително нов поет, към Данте.
Да си припомним как всичко в неговата "Божествена комедия" е изградено от отделни части, в чиято основа е залегнало числото три.
Не случайно всяка част на Дантевата комедия завършва с думата "звезди". Споменавам това само за да загатна, с какъв архитектоничен усет древните автори са изграждали своите произведения.
А особено при историческите религиозни документи,
нито за миг не трябва да изпускаме предвид архитектоничния замисъл, понеже при известни обстоятелства той означава твърде много. Впрочем хората тепърва трябва да стигнат до това значение.

В края на 10. глава от Евангелието на Йоан се намира едно изречение,
което е добре да запомним.
В 41. стих се казва:

Мнозина дойдоха при Него и казваха, че Иоан не бил сторил никакво чудо; но всичко, що Иоан бил казал за Него, било
истинско.

Следователно, този стих от 10 глава показва, че свидетелството, което Йоан дава за Христос Исус, е истинно;
а че свидетелството е истинно, се потвърждава с помощта на един особен израз.

И сега стигаме до края на Йоановото Евангелие, за да намерим съответното място. Там, в 24. стих на 21. глава се казва:

Този е ученикът, който свидетелствува за тия неща и ги написа; и знаем, че свидетелството му е истинско.

Така в края на цялото Евангелие, стигаме до указанието, че свидетелството на този, който говори, е истинно.
В древните съчинения такива хармонични връзки и съвпадения - когато тук или там с една дума се подчертава нещо особено - никога не са без значение; и тъкмо зад тези съвпадения се крие нещо изключително важно.

И само ако разгледаме истинската причинна за този архитектоничен строеж на Йоановото Евангелие, ще можем да го разбираме в неговия дълбок и точен смисъл.

В средата на Йоановото Евангелие е описано едно събитие,
без чието точно обяснение това Евангелие изобщо не може да бъде разбрано.
Непосредствено след мястото, където става дума за истинността на Йоановото свидетелство, е разположена главата за възкресението на Лазар.
Тази глава за възкресението на Лазар разделя цялото Йоаново Евангелие на две части.
И в края на първата част става ясно, че за всичко, което се твърди относно Христос Исус, е валидно свидетелството на Йоан Кръстител, а съвсем накрая ни се обръща внимание върху това, че за всичко, което се намира след главата за възкресението на Лазар,
трябва да важи свидетелството на ученика, за когото често чуваме думите: "този, когото Исус обичаше" (13, 23).

Какво всъщност означава "възкресението на Лазар"?

Напомням Ви, че след разказа за възкресението на Лазар, в Евангелието на Йоан се намира едно наглед твърде загадъчно изречение.
Представете си за миг цялата ситуация:

Христос Исус извършва нещо, което обикновено наричаме "чудо", а и самото Евангелие го определя като "знамение": възкресението на Лазар.

Следват и други изречения, които потвърждават:
"Този човек върши много знамения" (11, 47).

Още по-нататък става ясно, че заради тези знамения неговите обвинители не искат да имат нищо общо с него.

Ако се замислите върху тези думи, както и да са преведени - в моята книга "Християнството като мистичен факт" аз вече загатнах някои неща - Вие трябва да попитате:

Какво лежи в основата на всичко това?

Защо именно възкресението на един човек дразни противниците на Христос Исус?
Защо те са обезпокоени тъкмо от възкресението на Лазар?
Защо точно сега започва гонението?

Р. Щайнер



Тема Какво представлява "смъртта" на Лазар: Р. Щайнернови [re: Mish-o]  
Автор Mish-o ()
Публикувано06.07.05 16:35





Продължение на ЛЕКЦИЯТА от 22 май 1908


Защо те са обезпокоени тъкмо от възкресението на Лазар? Защо точно сега започва гонението?

За всеки, който умее да чете, следва да е ясно, че в тази глава е скрита една голяма мистерия.
Тази мистерия, която е скрита тук, се състои в следното:

пред нас се открива, кой всъщност е истинският автор на Йоановото Евангелие, кой всъщност казва всичко онова, което е казано в Йоановото Евангелие.

За да разберем това, трябва да насочим погледа си към онзи тайнствен процес, наричан в древните Мистерии с името "Посвещение".
Как ставаше това Посвещение в древните Мистерии?

Всеки човек, минал през посвещение, можел да има лични изживявания и опитности в духовните светове, така че можел да бъде свидетел на разиграващите се там събития.

Онези, които били достатъчно напреднали, за да бъдат посветени, били привличани в съответните мистерийни центрове.

Навсякъде - в Гърция, Халдея, Египет, древна Индия - имало такива Мистерии. Там кандидатите за посвещение били продължително обучавани и запознавани с приблизително същите неща, които ние днес изучаваме в Антропософията;
и в подходящия момент погледът им се отварял и те вече можели да виждат в духовния свят.

Обаче в древността всичко това не можело да се постигне по друг начин, освен чрез специални съотношения в четирите съставни части на човешкото същество:
физическото тяло,
етерното тяло,
астралното тяло
и Аза.

Инициаторът или йерофантът - т.е. лицето, което отговаряло за посвещението и разбирало нещата – потопявал кандидата в едно състояние, подобно на смъртта, траещо три дни и половина.

Това ставало поради следните причини.

Когато в днешния стадий на еволюцията човек заспива, неговите физическо и етерно тяло остават в леглото,
а Азът, заедно с астралното тяло, напускат цялата етерно-физическа организация на човека.

Тогава човекът не може да възприема никакви духовни събития около себе си, защото неговото астрално тяло все още не притежава духовните възприемателни органи за света, в който човек пребивава докато спи.

Едва след като неговите астрално тяло и Аз отново се "вмъкнат" в неговите физическо и етерно тяло, той започва да си служи със своите очи и уши, и да възприема околния физически свят.

Благодарение на обучението си, кандидатите за посвещение можеха да изграждат духовните възприемателни органи в своето астрално тяло.

А след приключването на този процес, настъпваше необходимост от следното:

всичко, което астралното тяло беше приело в себе си, трябваше да се "отпечата" в етерното тяло, както формите на един печат се отпечатват в червения восък.

Именно до това се свеждаха нещата.
Всяка подготовка за посвещението изискваше от човека да се включи в такива вътрешни процеси, които да реорганизират неговото астрално тяло.

По-рано човешкото физическо тяло не е притежавало очи и уши, както днес; на тяхно място са стояли индиферентни органи, какъвто е случаят с онези животни, които никога не излизат на светлина и нямат очи.
Светлината формира окото, звукът формира ухото.

Вътрешните изживявания, които възникват у човека чрез медитацията и концентрацията, действуват също както светлината върху окото и звукът върху ухото.
Те преобразяват астралното тяло и обособяват в него познавателни органи за възприемане на по-висшия, астрален свят.

Но тези органи все още не са достатъчно консолидизирани в етерното тяло; там тяхното утвърждаване става чрез това, че първоначалните образувания в астралното тяло се отпечатват в етерното тяло.

Но докато етерното тяло се намира все още във физическото тяло, невъзможно е постиженията от медитациите действително да се отпечатат в етерното тяло.
За тази цел етерното тяло трябваше периодически да се откъсва от физическото тяло.

Следователно, когато през подобния на смъртта сън, траещ три дни и половина, етерното тяло беше отделено от физическото тяло, в него се отпечатваше всичко, което вече беше постигнато в астралното тяло.
Кандидатът за посвещение изживяваше духовния свят.

И когато жрецът-инициатор отново го връщаше във физическото тяло, той вече беше свидетел - чрез своите собствени опитности - на това, което се разиграва в духовните светове.

С идването на Христос Исус тази процедура стана излишна.
Подобният на смъртта сън, траещ три дни и половина, беше заменен от силата, идваща от Христос Исус.
Защото ние веднага ще видим, че в Евангелието на Йоан се намират могъщите сили, благодарение на които днес астралното тяло - дори и когато етерното тяло е вътре във физическото тяло - притежава силата да "отпечата" там своите предварителни постижения.

Но преди това трябваше да се появи Христос Исус.
Защото в по-ранните епохи хората не бяха така напреднали, че да пренасят в етерното тяло своите астрални последици от медитирането и концентрацията.



Тема Лазар - "обичаният от Господ ученик": Р. Щайнернови [re: Mish-o]  
Автор Mish-o ()
Публикувано07.07.05 17:16





Продължение на ЛЕКЦИЯТА от 22 май 1908




В древните Мистерии често се извършваше описаният процес:

Жрецът-инициатор потапяше кандидата в един дълбок сън,
подобен на смъртта;
така ученикът беше развеждан из висшите светове,
и когато жрецът-инициатор отново го връщаше в неговото физическо тяло,
той се явяваше вече като един свидетел за духовните светове чрез своите лични изживявания там.

Всичко това ставаше в най-голяма тайна и външния свят не подозираше нищо за процесите в древните Мистерии.

Чрез Христос Исус на мястото на старото посвещение трябваше да изгрее ново посвещение, и то благодарение на онези сили,
за които ще говорим по-късно.

Със старата форма на посвещение трябваше да се приключи веднъж за винаги.
Трябваше да бъде извоюван преходът от старото към новото време!


За целта някой трябваше да бъде посветен по стария начин,
но в смисъла на християнския езотеризъм.

Това можеше да осъществи единствено Христос Исус,
а посвещаваният беше този, когото наричаме Лазар.

"Тази болест не е смъртоносна" (Йоан, 11, 4), се казва там;
тя е подобният на смъртта сън, продължаващ три дни и половина.

Този факт е вън от съмнение.

Вие ще се убедите, че под твърде завоалираното описание - ако човек изобщо може да го разбули - се крие не друго, а самият процес на посвещението.

Индивидуалността на Лазар трябваше да бъде посветена по такъв начин, че Лазар да се превърне в свидетел за духовните светове.

Пред нас прозвучават думи, които са от изключително голямо значение в езика на Мистериите:

"И Господ обичаше Лазар".

Какво означава на езика на Мистериите "да обичаш" някого?

Този израз подсказва отношението на ученик към учителя.
Този, когото "Господ обичаше", е най-близкия, най-дълбоко посветения ученик.
Христос сам посвещава Лазар, и Лазар се изправя от гроба като един посветен; гробът е мястото на неговото посвещение.

Същият израз - "когото Господ обичаше" - непрекъснато се употребява по-късно и за Йоан, или по-добре казано, за автора на Йоановото Евангелие; защото името "Йоан" не се произнася, а носителят на името е тъкмо любимият ученик, на когото се преписва Йоановото Евангелие. Той е не друг, а възкресеният Лазар.

С това авторът на Йоановото Евангелие иска да заяви:

Всичко, което имам да кажа, го дължа на посвещението, което приех от самия Господ.




Тема Re: Лазар - "обичаният от Господ ученик": Р. Щайненови [re: Mish-o]  
Автор famulusМодератор (нищожен)
Публикувано07.07.05 21:05



Какъв сън, тялото на човек разлага ли се по време на сън



Тема Разликата между съня на човек и "смъртта" на Лазарнови [re: famulus]  
Автор Mish-o ()
Публикувано11.07.05 19:51



Точно това е интересното,
че това е бил специален сън,
при който посветителят е "изкарвал" от физическото тяло
на посвещавания не само Аза и астралното тяло,
както е при обикновения сън,
но и етерното (жизненото) му тяло,
което при обичайния сън остава вътре във физическото тяло и го
предпазва от разлагане, поддържайки жизнените процеси.

В обикновения живот етерното тяло напуска физическото след смъртта,
както и при някои редки случаи на много силен страх, например
при падане в пропаст, при потапяне под вода (както е ставало
при истинското водно кръщение),
а частично излизане на етерното тяло
всеки може да наблюдава при изтръпване на дадена част от тялото,
като последващото му "прибиране" е много ясно усещано
като пробождане с "иглички".

Фактически, при древното посвещение се наблюдава
един процес на контролирана и обратима смърт,
осъществяван от посветителя.

Тази обратимост на "смъртта" и представлява приликата със съня.

Такъв е бил и случаят с Лазар, последният посветен по стария начин,
след което е възможно посвещаване по нов начин,
благодарение на Христовото влияние,
без да е необходимо станалото тогава вече небезопасно
за посвещавания човек "контролирано умиране".



Тема Лазар преди и след възкресението: Р. Щайнернови [re: Mish-o]  
Автор Mish-o ()
Публикувано11.07.05 20:07



Продължение на ЛЕКЦИЯТА от 22 май 1908


Ето защо авторът на Йоановото Евангелие ясно разграничава това,
което става преди възкресението на Лазар,
от това, което става след възкресението на Лазар.

Преди
възкресението на Лазар, ние имаме пред себе си един древен посветен, който е стигнал до познанието за Духа, и подчертава се, че неговото свидетелство е истинно.

А след възкресението той иска да каже:

"Именно върху
най-дълбоките неща, върху Мистерията на Палестина говоря аз, възкръсналия; и аз мога да говоря за тях само след моето възкресение."

Ето защо в първата част на Евангелието на Йоан имаме свидетелството на стария Йоан, а във втората част - свидетелството на новия Йоан, когото сам Господ беше посветил.

Йоан и възкресеният Лазар са едно и също лице.

Едва сега разбираме тази глава в нейния истински смисъл.

Йоан искаше да каже:

Аз се позовавам на моето свръхсетивно виждане, а не на моите физически възприятия;
аз ви разказвам това, което видях в духовния свят, благодарение на посвещението, което получих от Господа.


И така, характеристиката на Христос Исус, каквато е тя в първите глави на Йоановото Евангелие включително до края на 10 глава, се опира на онова познание, което би могъл да притежава даден човек, който още не е бил посветен в най-дълбокия смисъл на думата от самия Христос Исус.

Сега Вие ще кажете:

Да, в тези лекции ние чухме дълбоки разсъждения за Христос Исус, описващи го като въплътения Логос, като Светлината на света и т.н. - ето защо не е чудно, че тези дълбоки думи за Христос Исус са казани още в първите глави.

Защото в древните Мистерии Христос Исус - а това значи онзи Христос, който трябваше да се появи по-късно - далеч не беше едно неизвестно Същество.

Всички Мистерии говореха за Него; за това, че ще се появи на Земята.

Знаем, че древните посветени са наричани "пророци", защото те можеха да предвиждат бъдещето.

Ето защо посвещенията са имали за цел да внесат яснота по един съществен въпрос:
Христос ще се яви на бъдещото човечество.

От всичко онова, което Йоан Кръстител можеше да знае още тогава, той стигна до истината, която го накара да пророкува:

онзи, за когото говореха Мистериите, сега стои пред него в лицето на Христос Исус.

А как са свързани нещата, как Кръстителят се отнася към Христос, това ще си обясним най-добре, ако си отговорим на два въпроса.

Първият е:

Как е поставен Йоан Кръстител в своето време?

А другият въпрос ни отпраща към изясняване то на някои подробности от началото на Йоановото Евангелие.




Тема Причината за гонението на Христос: Р. Щайнернови [re: Mish-o]  
Автор Mish-o ()
Публикувано15.07.05 09:09



Продължение на ЛЕКЦИЯТА от 22 май 1908



И така:

Как е поставен Йоан Кръстител в своето време? Кой всъщност е Кръстителят?

Той е един, който – също както и други, които са чули нещо за посвещението - узнава за идването на Христос;
но в същото време той е
единственият, комуто се открива истинската тайна за Христос Исус; че появилият се е именно Христос.

Докато онези, които се наричаха "фарисеи" или с други имена,
в Христос Исус виждаха един човек, който всъщност се противопоставя на техния стар принцип на посвещение;
в техните очи той вършеше нещо, което тяхното консервативно мислене не можеше да допусне.
Именно защото бяха консервативни, те настояваха:

Трябва да зачитаме стария принцип на посвещение!

Ето противоречието, което е в основата на техния консерватизъм:

непрекъснато да говорят за бъдещия Христос, а да се разминат с неговото действително появяване.


И точно поради тази причина, когато Христос Исус извърши посвещението на Лазар, те видяха в този акт едно потъпкване на старите мистерийни традиции.

"Този човек върши много знамения." С него не можем да имаме нищо общо!

Според тях Христос издава Мистериите, той открива пред народа това, което беше длъжно да остане заключено в дълбоките тайни на Мистериите.

И чак сега ние разбираме, че за тях това наистина изглежда като едно предателство, и че те трябваше да се обявят срещу Христос.

Ето защо тук е повратната точка; започва гонението на Христос Исус.




Тема Уточняване превода на пролога към Ев. Йоан:Щайнернови [re: Mish-o]  
Автор Mish-o ()
Публикувано18.07.05 15:01



В приведения текст Р. Щайнер посочва правилния, според него,
превод на началото на Евангелието. Обяснението на разликите
с това, което ние имаме в българския превод, ще приведем в следващите части.



Продължение на ЛЕКЦИЯТА от 22 май 1908



Като какъв се представя Йоан Кръстител в първите глави на Йоановото Евангелие?

Най-напред, като човек, познаващ мистерийната същност на Христос, който трябваше да дойде, и то толкова добре, че самият автор на Йоановото Евангелие можа да потвърди всичко онова, което Йоан Кръстител вече знаеше, и за което се беше убедил благодарение на фактите, към чието обсъждане ще пристъпим по-нататък.

Ние разбрахме какво означават първите думи от Евангелието на Йоан.
Сега да насочим вниманието си към това, което се казва за самия Йоан Кръстител.

Нека да си представим текста в неговия възможно най-точен превод.
Досега пред нас прозвучаха само първите думи на Йоановото Евангелие.

„В началото беше Словото, и Словото беше у Бога
и Бог беше Словото
То беше в началото у Бога.
Всичко чрез Него стана и без Него не стана нищо от онова, което е станало.
В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците.
И Светлината свети В мрака, и мракът я не обзе.

Имаше един човек, пратен от Бога, името му Йоан.
Той дойде за свидетелство, да свидетелствува за Светлината, та
Всички да повярват чрез него.
Той не беше Светлината, а беше един свидетел на Светлината.
Защото истинската Светлина, която озарява Всички човеци, трябваше да дойде в света.
В света беше, и светът чрез Него стана, но светът не Го позна.

Дойде /Словото/ в отделните човеци (до Азовите човеци), но отделните човеци (Азовите човеци) не Го приеха.

Но всички ония, които Го приеха, можаха чрез Него да станат чеда Божии.

Те, които повярваха в Неговото име, се родиха не от кръв, не от Волята на Плътта, нито от човешката воля, а от Бога.

И Словото стана плът и живя между нас, и ние чухме Неговото учение, учението на единородния Син на Отца, пълно с преданост и истина.

Йоан свидетелствуваше за Него, говорейки ясно:

Този беше, за Когото казах: След мен ще дойде Този, Който беше преди мен. Защото Той съществува преди мен.

И от Неговата пълнота Всички ние приехме благодат въз благодат.

Защото Законът беше даден чрез Мойсей, а благодатта и истината произлязоха чрез Исуса Христа.

Бог никой досега не е Видял с очите си. Единородният Син, който беше В недрата на мировия Отец, стана предводител на това Виждане." (1, 1-18)

Ето, тези са думите, които предават приблизително смисъла на първите изречения от Евангелието на Йоан.

Преди да пристъпим към тяхното изясняване, налага се да прибавим още нещо.

Като какъв ни се разкрива самият Йоан Кръстител?

Вие помните, че фарисеите бяха изпратили хора, които да узнаят кой е Йоан Кръстител.
При него дойдоха свещеници и левити, за да го питат, кой точно е той.
А защо той отговаря по този начин, ще видим по-нататък.
А сега да се спрем на неговия отговор.
Той казва:

„ Аз съм гласът на Викащия
в усамотение" (1, 23)

Точно тези думи са записани в Евангелието:
"Аз съм гласът на викащия в усамотение!"

Буквално така е записано там - "в усамотение", ...... .........(текста на гръцки).
На гръцки думата "еремит" означава "самотният".
И сега ще разберете, че по-правилно е да се казва:

"Аз съм гласът на викащия в усамотение", отколкото:

"Аз съм гласът на викащия в пустинята".

Ние ще разберем първите изречения от Евангелието на Йоан много по-добре, ако не изпускаме от погледа си характеристиката, която Йоан сам прави на себе си.

Защо Йоан Кръстител нарича себе си "гласът на викащия в усамотение"?

Р. Щайнер



Тема Постепенното развитие на човешкия Аз: Р. Щайнернови [re: Mish-o]  
Автор Mish-o ()
Публикувано19.07.05 16:58



В продължението на Лекцията Щайнер подготвя отговора на въпроса:

Защо Йоан Кръстител нарича себе си "гласът на викащия в усамотение"?


В хода на развитието, през което човечеството минава, видяхме,
че истинската мисия на Земята, е развитието на Любовта.

Обаче тя е мислима само ако идва като доброволен дар от
себесъзнателни човешки индивиди,

а човекът овладява своя Аз стъпка по стъпка,
и Азът прониква в човешката природа бавно и постепенно.


Ние знаем, че животните, като такива, не притежават свой собствен Аз.
Ако отделният лъв би могъл да каже "Аз",
с това би се разбирало не отделното животно,
а "груповият Аз" в астралния свят;

всички лъвове биха се обръщали към него с думата "Аз".

Точно тук е голямото предимство на човека пред животните:
той има свой индивидуален Аз.


Обаче индивидуалният Аз подлежи на бавно и сложно развитие.

Човекът също тръгва от един групов Аз, от един Аз, който първоначално е
принадлежал на цяла група хора.
Ако мислено се върнете назад към древните народи, към древните раси,
навсякъде ще установите, че първоначално хората са живеели в малки групи.

Що се отнася до германските народи, дори не е нужно да се връщаме много далеч в миналото.
В съчиненията на Тацит е пределно ясно посочено, че отделният германец е
зависел много повече от своето племе, отколкото от своята индивидуалност.
Отделният човек се усещал по-скоро като член от племето на херуските или зигамбрите, отколкото като самостоятелна личност.

Ето защо индивидът се застъпвал за съдбата на цялото племе;
в този случай е напълно безразлично кой точно отмъщава за една обида,
независимо дали тя е нанесена на човек от племето или на цялото племе.

После нещата се променят, отделните индивиди преодоляват племенната
зависимост, племената престават да бъ дат компактни и се разпръскват.

Човекът постепенно се освобождава от груповата душевност и се издига до усещането за Аза в своята собствена личност.


Р. Щайнер




Тема Защо патриарсите са живели толкова дълго: Р.Щайнернови [re: Mish-o]  
Автор Mish-o ()
Публикувано20.07.05 14:11



Тук Щайнер продължава темата за развитието на Аза, чието начало може да се проследи в



Разкрива се голяма тайна: Защо Патриарсите са живели толкова дълго.

Обяснява се мисията на Христос.



Продължение на Лекцията от 22.05.1908


Ние можем да вникнем в някои неща, и особено в религиозните източници и
документи, само ако сме на ясно с тайната на груповите души, на
груповите Азове.


При народите, които вече са стигнали до там,
че техните представители могат да възприемат своя собствен Аз,
съществувал такъв Аз, който се простирал над живеещите поколения не
само в пространствен, но и във времеви смисъл.


Днес човешката памет е такава,
че индивидът може да си спомни само времето на своята младост.

Но имаше епохи, когато съществуваше друг вид памет
и човекът можеше да си спомня не само своите дела,
но и делата на своя баща, на своя дядо, сякаш те са негови собствени дела.

Паметта се простираше далеч назад в рамките на кръвното родство
и стигаше до най-далечните прародители,
чиято кръв течеше през поколенията.

Паметта беше свързана с кръвта и се пренасяше от поколение на поколение
в продължение на стотици години.
Един далечен потомък смяташе делата и мислите на своите прародители
за свои собствени дела и мисли, и се обръщаше към тях, назовавайки ги "Аз",
сякаш се обръща към самия себе си.


Следователно, човек не се усещаше затворен между раждането и смъртта,
а се изживяваше като звено от наследствената връзка,
в чийто център стоеше прародителят.

Опората на Аза се свеждаше тъкмо в това, че човек можеше да си спомня
делата и мислите на своя баща, дядо и т.н.

Навремето този факт е оставил отпечатък и в начина,
по който са били давани имената.
Синът си спомняше не само за своите собствени дела, но и за тези на бащата, дядото и т.н.
Паметта се простираше далеч назад през поколенията.
Всичко, което паметта обгръщаше по този начин, в древността се наричаше например "Ной", или "Адам" и т.н.
С тези имена бяха назовавани не отделните хора, а Азовете, които
съхраняваха паметта в продължение на стотици години.


Тази тайна е скрита и зад имената на патриарсите.
Защо патриарсите живееха толкова дълго?

В древността никому не би дори хрумнало да назове с едно име отделния
човек, намиращ се между раждането и смъртта.
Името "Адам" се запазваше в продължение на стотици години в общата
памет на хората, именно защото
пространствените и времеви ограничения изобщо
не влизаха в съображение при стария начин,
по който се даваха личните имена.

Ето как, бавно и постепенно, отделният човешки Аз се освобождава от
груповата душа, от груповия Аз;
бавно и постепенно човекът идва до съзнанието за своя индивидуален Аз.

По-рано той усещаше своя Аз като принадлежащ на племето, на групата хора,
с които е кръвно свързан, както в пространството, така и във времето;
оттук и изразът" "Аз и Отец Авраам сме едно!", с други думи,
Аз и Авраам сме един Аз.
Така отделният човек се усещаше като подслонен в една общност,
защото във вените на всички представители на даден народ тече обща кръв.

Обаче развитието напредва.
Назрява времето, когато всред тези народи човеците трябваше да усетят своите отделни Азове.

Мисията на Христос се състоеше в следното:

да предостави на човеците това, от което се нуждаят, за да се чувстват
сигурни в този единичен, индивидуален Аз.

Така следва да разбираме и думите, които иначе е твърде лесно да бъдат преиначени:

"Който не напусне жена и деца, баща и майка, брат и сестра, той не
може да бъде Мой ученик"
(Марк. 10, 29).

Това изречение далеч не трябва да се разбира в тривиалния смисъл,
че някому се дава съвет, да напусне своето семейство.

Тук става дума за друго:

Вие трябва да почувствате, че всеки от вас е един индивидуален Аз и че този
индивидуален Аз е едно цяло с духовния Отец, който е навсякъде в света.

По-рано старозаветният човек казваше:
"Аз и Отец Авраам сме едно", защото Азът се крепеше на кръвното родство.

Сега Азът трябва да се освободи от ограниченията на кръвното родство и да
се обърне към духовните първопричини на Космоса.

Кръвното родство вече не може да бъде никаква гаранция, че човекът
принадлежи на една общност; гаранцията е в познанието за чисто духовния
принцип на Отца, в който всички сме едно цяло.


Р. Щайнер



Тема "Аз съм гласът на викащия в усамотение."нови [re: Mish-o]  
Автор Mish-o ()
Публикувано21.07.05 11:34



Продължение на Лекцията от 22.05.1908


И така, Евангелието на Йоан се обръща към нас и ни казва,
че от Христос идва великият Импулс, от който човек се нуждае, за да се почувства сигурен и вечен в своя индивидуален Аз.

Точно тук е обратът от стари те към новите отношения; старите връзки между
хората се основаваха на груповата душевност, където отделният Аз е слят с
другите Азове и не чувствува ясно нито себе си, нито другите Азове, а е под
въз действието и закрилата на общата кръв, под закрилата на народностния
Аз, на племенния Аз.

Следователно, как трябваше да се чувствува един Аз, който беше узрял до
такава степен, че вече не може ше да усеща връзката с другите индивидуални
личности на груповата душа?

Как трябваше да се чувства индивидуалният Аз в една епоха, за която можеше
да се твърди:

Днес съпринадлежността към другите личности, към другите Азове, не представлява вече никаква житейска истина; обаче тепърва трябва да дойде
Този, който ще даде на душата духовния хляб на живота, така че
индивидуалният Аз да получи своята истинска храна.

Индивидуалният Аз трябваше да се чувства извънредно самотен

и предшественикът на Христос щеше да потвърди:

Аз съм един Аз, който е откъснат и извънредно самотен.
И тъкмо защото се научих да бъда самотен, се усещам и като пророк,
на когото - в усамотение - Азът дава истинската духовна храна.


Ето защо Йоан Кръстител нарича себе си "викащият в усамотение",
с други думи той вече е самотният Аз, откъснатият от груповата душа Аз,
устремен към това, което представлява източник на сили за индивидуалния Аз.

"Аз съм гласът на викащия в усамотение."

Тук ние отново чуваме дълбоката тайна:
Всеки индивидуален човешки Аз е предоставен изцяло на себе си;
Аз съм гласът на онзи Аз, който е откъснат от другите и търси своята истинска
опора, върху която може да застане като един нов, освободен Аз.

Едва сега разбираме думите: "Аз съм гласът на викащия в усамотение."

Р. Щайнер



Тема Тълкуване на Библията: Р. Щайнернови [re: Mish-o]  
Автор Mish-o ()
Публикувано22.07.05 11:13



Продължение на ЛЕКЦИЯТА от 22 май 1908


За да разберем съвсем точно определени места от Евангелието на Йоан,
трябва да вникнем поне малко в начина, по който някога са били давани
личните имена и въобще наименованията. Това не е ставало така абстрактно,
както става днес. И ако тълкувателите на Библията се замислят поне донякъде
върху значението на този факт, щяха да ни бъдат спестени много от тривиалните обяснения на евангелските текстове.
Вече посочих, че когато Христос казва:

"Аз съм Светлината на света",

с това практически се разбира, че Той пръв даде импулса за всичко, което стои
зад думите "Аз-съм".

Ето защо навсякъде в първите глави, където срещаме "Аз-съм",
този израз трябва да бъде специално подчертан.

В древността всички имена и названия са употребявани в известен смисъл
абсолютно реално и в същото време - дълбоко символно.

Тук често възникват огромни грешки, и то в две основни направления.
При едно повърхностно разглеждане, някой би могъл да каже:

Да, според този възглед много от нещата се приемат символно, обаче ние не
искаме да се доверим на подобно тълкуване, при което всичко се третира само
откъм символната му страна, защото в този случай историческите библейски
събития просто се подминават!

А онези, които нямат никакъв усет за историческите събития, могат да кажат:

Всичко това са само символи!

Но хора, които говорят по такъв начин, не разбират нищо от Евангелието.

Символното тълкуване не от хвърля историческата действителност; тук трябва
да изтъкнем, че езотеричното обяснение обхваща както историческите факти,
така и това, което добавяме към тях, защото - доколкото са именно
исторически - те означават и нещо много повече. Несъмнено, ако се спираме
само върху външните, груби факти и разглеждаме например даден човек,
роден в една или друга епоха, ние няма да се доберем до познанието, че този
човек, наред със своето име и своята биография, притежава и нещо друго.

Но ако познаваме духовните връзки между нещата, ще разберем:

човекът, който е роден в определено място, този жив човек е освен всичко друго и един символ на своята епоха, а в неговото име е вложено цялото му
значение за развитието на човечеството.

Едновременното символно и историческо разглеждане, а не само едното или
другото, до това се свежда истинското тълкуване на Евангелията.

И така, ние ще се убедим, че при всички събития, Йоан или авторът на
Йоановото Евангелие, всъщност има свръхсетивни възприятия, и наред със събитията вижда откровенията на дълбоки духовни истини.

Пред погледа си той има историческия образ на Кръстителя, вниква в този образ; но в същото време реалният исторически образ се превръща за него в
символ на всички човеци, които в онази епоха бяха вече призвани да изградят
Аза в себе си; макар и те да бяха само на път да го сторят; човеци, за които
Светлината на света можеше да проблесне в индивидуалния Аз, но не и онези,
които все още не бяха в състояние да разберат Светлината в своя мрак.

Р. Щайнер



Тема Отделните, Азовите човеци и Светлината: Р. Щайнернови [re: Mish-o]  
Автор Mish-o ()
Публикувано25.07.05 10:49




Продължение на ЛЕКЦИЯТА от 22 май 1908



Всичко, което се проявява в Христос Исус като Живот, Светлина и Логос, винаги е съществувало в света, само че не можеше да бъде разбрано от напредващите в своята еволюция човешки индивиди.

Светлината винаги е била тук.
Защото ако Светлината не беше тук, изобщо не би възникнала и първоначалната готовност за изграждането на Аза.

На Старата Луна (предишното, третото въплъщение на нашата планета,
което е съществувало преди Сътворението на Земята, описано в "Битие")
от днешния човек са съществували само физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло (така, както е днес при животните); за никакъв Аз не може да става и дума.

Само защото Светлината беше преобразена по един специфичен за Земята начин, тя събра необходимата сила, за да възпламени индивидуалните Азове и да ги тласне към едно бавно, постепенно развитие:

"Светлината свети в мрака и мракът не я обзе" (Йоан 1, 5).

"Светлината дойде в отделните човеци", в Азовите човеци;
защото Азовите човеци изобщо не биха могли да възникнат, ако тя не беше се вляла в тях чрез Логоса.

"Обаче Азовите човеци не я приеха".


Приеха я само отделни личности, посветените, а те винаги са били наричани "чеда Божии", защото имаха познанието за Логоса, Светлината и Живота, и винаги можеха да свидетелствуват за тях.

Малцина бяха тези, които имаха познание за духовните светове още от времето на древните Мистерии.

Следователно, какво живееше в тези личности?

В тях живееше - и то напълно съзнателно - онова, което представлява вечната същност на човека.

Те вече предусещаха великите думи "Аз и Отец сме едно" (10, 30),
а именно, че Аз и великата Първопричина сме едно!

И най-дълбокото откровение, което носеха в своето съзнание, с други думи техния Аз, те имаха не от своите родители, а от Посвещението си в духовния свят.
Не от кръвта и от плътта, не от волята на бащата или майката, а "от Бога", т.е. от духовния свят.

Тук Вие имате правилно тълкуване на Евангелието, според което, въпреки че имаха импулса да станат Азови човеци, по-голяма част от хората не приеха Светлината;
тя слезе до груповия Аз, но отделните индивиди не я приеха.

Обаче онези, които я приеха - а те бяха малцина - можаха да се превърнат чрез нея в "чеда Божии"; те повярваха в нея, те се родиха "от Бога" чрез Посвещението.
Сега картината става ясна.

Но за да могат
всички Земни жители да познаят Бога със своите физически сетива, Той трябваше да се появи на Земята по такъв начин, че да бъде видян с физическите очи, а това означаваше да приеме образ от плът и кръв, защото само под тази форма Той можеше да бъде видян от физическите очи.

По-рано можеха да Го виждат само посветените в Мистериите; сега, заради спасението на всички, той трябваше да се появи в плът и кръв.

"Словото или Логосът стана плът" (1, 14).

Така авторът на Йоановото Евангелие свързва историческото появяване на Христос Исус с цялата еволюция на света.

"Ние чухме Неговото учение – учението на
единородния Син и Отца" (1, 14)

Какво представлява това учение? По какъв начин са родени другите хора?



Р. Щайнер





Тема единородния Син на Отца,пълен с преданост и истинанови [re: Mish-o]  
Автор Mish-o ()
Публикувано26.07.05 14:57



Продължение на ЛЕКЦИЯТА от 22 май 1908

"Словото или Логосът стана плът" (1, 14).

Така авторът на Йоановото Евангелие свързва историческото появяване на Христос Исус с цялата еволюция на света.

"Ние чухме Неговото учение – учението на единородния Син на Отца" (1, 14)


Какво представлява това учение? По какъв начин са родени другите хора?

През древните времена, когато са написани Евангелията, "двоеродни" са наричали онези, които се раждат чрез смесването на бащината и майчината кръв.
А всичко, което се ражда не от плът и кръв, не от човешките намерения, е "родено от Бога"; то е "единородно".

Онези, които по-рано се наричаха "чеда Божии", винаги бяха в известен смисъл "единородни", и учението за Сина Божи е учение за "единородния".

Физическият човек е "двоероден", а духовният човек е "единороден".

Този израз не означава примерно, че даден човек се ражда "в себе си", не, единороден е противоположно на двоероден.

С други думи, освен физическото раждане човек може да мине също и през едно духовно раждане, да се съедини с Духа; раждане, чрез което той става единороден, дете, или Син на Бога.

Такова учение можеше да бъде чуто най-напред от Този, в който Словото стана плът.
Едва Той превърна това учение в общо достояние,
"учението за единородния Син на Отца, пълен с преданост и истина".
Тук думата "преданост" трябва да се преведе в по-дълбок смисъл, защото нещата се отнасят до един процес на раждане и отделяне от Бога, като в същото време човек остава свързан с Него и освободен от всякакви илюзии.
Илюзиите идват от "двоераждането" и обричат човека на сетивни заблуди, за разлика от учението за истината, което в лицето на Христос Исус живя между хората като въплътен Логос.

Обаче Йоан Кръстител нарича себе си буквално "Предтеча", "Предшественик", който идва, за да възвести Аза.
Йоан определя себе си като човек, който знае:

в отделния индивид Азът трябва да стане напълно самостоятелен, но преди това той трябва да свидетелствува за Този, чрез Когото Азът ще се пробуди за своя самостоятелен живот.

Йоан е пределно ясен:

"Този, който ще дойде, е "Аз-съм", той е вечен и наистина може да каже за себе си - Преди Авраам да бъде, беше "Аз-съм".

Йоан знае:

Азът, за когото става дума тук, съществува преди мен; макар и да съм негов предшественик, той е преди мен; аз свидетелствувам за нещо, което и до сега е присъствувало във всеки човек.

"След мен идва Този, който беше преди мен" (1, 15).


И сега идва ред на многозначителните думи:

"Защото от Неговата пълнота всички ние приехме благодат въз благодат" (1, 16).


Много хора, наричайки се християни, минават покрай думата "пълнота", без да вникват в нейния дълбок и точен смисъл.

Р. Щайнер

Редактирано от Mish-o на 26.07.05 14:59.



Тема Тълкуване на думата "плерома"("пълнота"): Щайнернови [re: Mish-o]  
Автор Mish-o ()
Публикувано26.07.05 21:31



Тук Щайнер се спира на малкоизвестния факт, че Христос е "общото съзнание"
на шестте Елохими, участвали (заедно със седмия Елохим - Яхве) в Сътворението.
Посочва се изключителното значение на установяването на смисъла на използваните термини за правилното разбиране на Евангелието на Йоан.



Продължение на ЛЕКЦИЯТА от 22 май 1908



И сега идва ред на многозначителните думи:
"Защото от Неговата пълнота всички ние приехме благодат въз благодат" (1, 16).

Много хора, наричайки се християни, минават покрай думата "пълнота", без да вникват в нейния дълбок и точен смисъл.

На гръцки език "пълнота" се нарича "плерома".
И в Евангелието на Йоан е записано:
"Защото от "плерома" всички ние приехме благодат въз благодат!"

Вече казах:

всяка дума от Евангелието на Йоан, ако изобщо искаме да я разберем,
трябва да бъде претеглена като на златарска везна.


Защото, какво всъщност означава "плерома", "пълнота"?

В тази дума може да вникне само този, който знае, че в древните Мистерии под "плерома' или "пълнота" се е разбирало нещо съвсем определено.
Защото тогава вече се проповядваше учението, според което в миналото едно от духовните Същества, наречени Елохими (постигнали своята божествена степен по време на Старата Луна (предишното въплъщение на Земята)), се отдели от останалите:

Един от Елохимите остана на (сегашната) Луната и оттам отразяваше към Земята силата на Любовта, докато човеците узреят достатъчно за Светлината на другите шест Елохими.

Така в миналото са различавали Яхве, отделния Бог, отразителя, от останалите шест Елохими в тяхната "пълнота" или "плерома".

Но понеже под общото съзнание за Слънчевия Логос се разбира Христос, трябваше - когато беше необходимо да се насочи вниманието към Него - да се говори за "пълнотата" на Боговете.

Точно тази дълбока истина се крие зад думите:

"Защото от плерома приехме всички ние благодат въз благодат."

Р. Щайнер




Тема Христос и освобождаването от закона: Р. Щайнернови [re: Mish-o]  
Автор Mish-o ()
Публикувано27.07.05 12:29



Продължение на ЛЕКЦИЯТА от 22 май 1908


Сега нека да се върнем назад в епохата на груповите души,
когато отделният човек усещаше своя Аз като групов Аз.
Нека да се замислим какъв социален порядък определяше груповия живот.

Човеците, доколкото те бяха видими човеци,
живееха като отделни индивиди.
Но понеже не усещаха себе си като отделни индивиди,
те все още не можеха да разгръщат Любовта в нейния дълбок и вътрешен смисъл.
Индивидът обичаше другия, защото между тях имаше кръвно родство.
През онези времена кръвното родство е в основата на всяка любов.
Любовта цари преди всичко всред родствениците по кръв, и всяка любов, която не е полова любов, също произлиза от кръвното родство.

Хората все повече и повече трябва да се освобождават от тази любов на груповата душа и да постигат Любовта като един вид свободен дар на Аза.

В края на Земното развитие хората ще са стигнали до там, че техният самостоятелен Аз ще поражда дълбоко в себе си импулса, да върши това, което е правилно и добро.
Именно защото Азът притежава този импулс, той върши това, което е правилно и добро.

И едва когато Любовта ще бъде толкова одухотворена, че никой няма да иска да следва някакъв друг импулс, ще се изпълни това, което Христос Исус искаше да внесе в света.

Защото една от тайните на християнството е тази, че то учи:

"Погледнете Христос и се изпълвайте със силата на Неговия образ, опитайте се да Го следвате;
и тогава вашият свободен Аз няма да има нужда от никакъв закон, защото - като едно свободно същество - ще поражда в своите дълбини само онова, което е правилно и добро".

Така Христос се явява като носител на импулса за освобождаване от закона. Доброто ще бъде вършено не по силата на закона, а по силата на Любовта, живееща в човешката душа.


Рудолф Щайнер




Тема Кога човек става свободен: Р. Щайнернови [re: Mish-o]  
Автор Mish-o ()
Публикувано27.07.05 17:26



Продължение на ЛЕКЦИЯТА от 22 май 1908


Така Христос се явява като носител на импулса за освобождаване от закона.
Доброто ще бъде вършено не по силата на закона, а по силата на Любовта, живееща в човешката душа.

Обаче, за да се развие докрай, този импулс се нуждае от целия планетарен цикъл на Земята.
Началото му беше поставено от Христос Исус и образът на Христос винаги ще
бъде силата, която ще възпитава човеците.
Докато те не бяха още достатъчно напреднали, за да приемат в себе си самостоятелния Аз и съществуваха като членове на една група, техният социален порядък трябваше да се ръководи от един външен закон.


Но в много неща, дори и днес, хората не са се издигнали над груповия Аз.
В колко много неща съвременният човек не е свободно, а групово същество!

Свободният човек - на определена степен от езотеричното обучение, той се нарича "безотечествен" - е все още само един идеал!

Само този, който доброволно се включи във всеобщата мирова еволюция, става индивидуален, свободен и престава да се ръководи от закона.

В Христовия Принцип е вложено и преодоляването на закона:

"Защото Законът бе даден чрез Мойсей, а благодатта чрез Христос" (1, 17).

В християнски смисъл под благодат се разбира душевната способност да се върши добро по вътрешен подтик.
Благодатта и познаваемата по вътрешен път истина идват чрез Христос.

Вие виждате, колко дълбоко свързана е тази мисъл с цялата еволюция на човечеството.
В предишните епохи онези, които бяха посвещавани, можеха да изграждат в себе си по-висши, духовни възприемателни органи.
Никой по-рано не беше виждал Бога с физическите си очи.

Единородният Син, обитаващ вътре в Отца, е първият, който ни довежда до там, да виждаме един Бог по същия начин, по който Земните жители виждат заобикалящия ги свят, с помощта на земните сетива.
По-рано Бог оставаше невидим.
На хората Той се откриваше по свръхсетивен начин в мистерийните центрове.

Сега обаче Бог стана един сетивно-исторически факт, едно тяло от плът и кръв.

Точно това се разбира под думите:

"Бог никой досега не е видял. Единородният Син, който беше в лоното на мировия Отец, стана ръководител на този вид виждане" (1, 18).

Той доведе хората дотам, да възприемат един Бог със своите земни сетива.


Рудолф Щайнер




Тема Христос и духовната любов: Р. Щайнернови [re: Mish-o]  
Автор Mish-o ()
Публикувано28.07.05 16:55



Продължение на ЛЕКЦИЯТА от 22 май 1908

И така, ние виждаме какво огромно значение придава Йоановото Евангелие на историческото събитие в Палестина, и с какви точни, стегнати думи е описано всичко.
Ако искаме да си послужим с тези думи за разбирането на езотеричното християнство, трябва да ги теглим, както вече казах, на златарски везни.

В следващите лекции ще се убедим, че евангелистът продължава тази тема и същевременно показва, че Христос е предводител не само на хората, свързани с груповата душа, но че Той идва към всеки отделен човек, за да предостави на неговия индивидуален Аз Своя божествен Импулс.

Естествено, кръвното родство остава, но към него се прибавя духовният трепет на Любовта.
Импулсът за тази Любов, която се разгръща от един свободен Аз към друг свободен Аз, идва от Христос.

За навлезлия в посвещението (траещо три дни и половина) човек, всеки нов ден открива нова истина.
А на третия ден се открива една особено важна истина:
в развитието на Земята идва момент, когато свързаната с кръвта материална любов започва все повече и повече да се одухотворява.

Ето събитието, което нагледно показва прехода от кръвнородствената любов към духовната Любов.
С това са свързани и многозначителните думи на Христос Исус:

Идва време, което е Моето време, и тогава най-важните неща ще се вършат не от хора, свързани с кръвното родство, а от индивидуални, свободни същества.
Обаче това време тепърва ще дойде.


Сам Христос, който дава този Импулс, казва по един друг, важен повод, че споменатият идеал ще се осъществи някога, но че неговото време още не е дошло.
На сватбата в Кана Галилейска, когато Майка Му, която е там, Го подканва да направи нещо за човечеството, Той пророчески загатва за новото време.
Тя е права, когато Му дава повод да извърши нещо важно за хората.
Но Той отговаря:

Да, но това, което днес ние можем да извършим, е все още свързано с кръвните връзки, с отношението между "мен" и "теб", защото "моето време още не е дошло" (2,4).

Епохата на самостоятелния човешки Аз обаче идва и това е подчертано в разказа за сватбата в Кана Галилейска.
Майката казва: "вино нямат" (2, 3), а Исус отговаря:

"Това е нещо, което все още е свързано с "мен" и "теб";
моят час още не е дошъл."


Този текст от Евангелието има отношение към една голяма тайна.

Но както и в много други случаи, текстът е грубо изопачен.

Думите: "Жено, какво имаш ти с Мен?", трябва да се преведат по следния начин:
"Това е свързано с отношението между Мен и твоето кръвно родство".
Ето колко фини са нюансите в текста, но и напълно разбираеми за онези, които искат да го разберат.
И когато днес виждаме всевъзможни тълкуватели на този религиозен документ, уместно е да попитаме:

Нима тези, които се наричат християни, изобщо имат някакъв усет, когато - подведени от неточния превод - приписват на Христос думите:
"Жено, какво общо имам Аз с теб?"

За голяма част от това, което днес се нарича християнство и се позовава на Евангелието, трябва да поставим въпроса:

Имат ли тези хора всъщност Евангелието?


Защото нещата опират тъкмо до това, да имаме Евангелието.
А при един толкова дълбок религиозен документ, какъвто е Евангелието на Йоан, важното е най-вече да претеглим всяка дума като на златарска везна и да вникнем в нейната истинска стойност.


Рудолф Щайнер



Тема Двете части на Йоановото Евангелие: Р. Щайнернови [re: Mish-o]  
Автор Mish-o ()
Публикувано11.08.05 09:14



Лекция от 23 май 1908

ПРЕДХРИСТИЯНСКОТО ПОСВЕЩЕНИЕ. СВАТБАТА В КАНА


СЪДЪРЖАНИЕ

Двете части на Йоановото Евангелие: преди и след възкресението на Лазар.

Седемте степени на предхристиянското посвещение.

Разговорът с Натанаил.

Сватбата в Кана.

Мисията на Христос: да вложи в човешката душа пълната Азова самостоятелност.

Дионисиевият култ и мисията на алкохола.

Разговорът с Никодим и разговорът със самарянката.

Синът на царедвореца и неговото изцеление.

Последното свидетелство на Йоан Кръстител за Исус.



При всяко изследване на Йоановото Евангелие никога не трябва
да изпускаме от вниманието си основния факт, до който стигнахме вчера,
а именно че първоначалният автор на това Евангелие
е посветеният от самия Христос Исус любим ученик (Лазар).

Естествено, някой би могъл да попита:

Добре, но като оставим настрана езотеричното познание,
съществува ли и някакво външно доказателство,
чрез което авторът на Йоановото Евангелие да показва,
че чрез посвещението, чрез т.нар. възкресение на Лазар,
той стига до едно по-висше знание от Христос?

Ако внимателно четете Евангелието на Йоан, ще установите нещо важно.

Вие ще установите, че никъде в това Евангелие, както и никъде преди
главата, в която се описва възкресението на Лазар,
не се говори за ученика, "когото Господ обичаше" (13, 23).


С други думи, истинският автор на Йоановото Евангелие иска да подскаже:

Това, което давам преди възкресението на Лазар, все още не произтича от
познанието, до което стигнах чрез посвещението;
ето защо вие трябва да се абстрахирате от мен.

Едва по-късно той споменава ученика, "когото Господ обичаше".

По този начин Евангелието на Йоан се разделя на две големи части:

първата част, където не се споменава нищо за ученика, когото Господ
обичаше, защото той още не беше минал през посвещението;

и втората част, в която става дума за този ученик едва след
възкресението на Лазар.

Никъде в евангелския текст няма да срещнете противоречие с изнесеното от мен през последните лекции.

Естествено, ако някой чете Евангелието повърхностно, той ще пропусне много подробности.


Рудолф Щайнер



Тема Винаги ли са верни Не-Езотеричните възгледи:Щайнернови [re: Mish-o]  
Автор Mish-o ()
Публикувано12.08.05 13:42



Продължение на Лекцията от 23 май 1908


А точно днес, когато всичко се популяризира и всякакъв вид мъдрост напира към хората, трябва внимателно да изпитваме всичко, защото много често под един или друг вид мъдрост се крият твърде съмнителни неща.

Кой не би приветствувал например достъпната литература на "Рекламише
Универсал Библиотек", която се стреми да запознае широките маси с всякакъв вид знание.

Но ето че в последните издания на тази поредица срещаме и заглавие като "Възникването на Библията".
От корицата разбираме, че авторът е доктор по теология, следователно той е теолог.
Той смята, че за автора на Йоановото Евангелие се говори всъщност във всички глави на това Евангелие, като името Йоан се споменава още в 35 стих на първата глава.

Когато взех тази книга, просто не повярвах на очите си и си казах:

тук сигурно има нещо странно, което противоречи на всички досегашни езотерични възгледи, според които обичаният ученик не се споменава преди възкресението на Лазар.

Но все пак един теолог би трябвало да го знае!

А сега, без никакви прибързани разсъждения, вземете Евангелието на Йоан и прочетете глава 1, стих 35:

"На другия ден пак стоеше Йоан, и двама от учениците му".

Става дума за Йоан Кръстител и двама от неговите ученици.

Най-доброто, което може да се допусне за този теолог, е че неговото
съзнание е завладяно от старото екзотерично предание, според което
единият от двамата ученици, е Йоан.
Това предание идва от Евангелието на Матей, 4:21.
Обаче Евангелието на Йоан не може да се обяснява с помощта на другите Евангелия.
Следователно, един теолог вкара в тази популярна поредица една направо вредна книга.

И след като знаем какво произтича нататък и как бързо тази достъпна и
евтина литература се поглъща от народа, лесно е да измерим вредите, които
тя нанася.

Направих тази забележка само между другото, за да осигуря известна защита срещу всевъзможните възражения, които биха могли да възникнат срещу всичко, което смятам да кажа тук.


Рудолф Щайнер





Тема Какъв е израилтянинът Натанаил: Щайнернови [re: Mish-o]  
Автор Mish-o ()
Публикувано14.08.05 11:26




Продължение на Лекцията от 23 май 1908


Нека сега да спрем вниманието си на факта, че събитията, предхождащи възкресението на Лазар, носят в себе си велики истини, но и че авторът е запазил най-важните подробности за главите след възкресението на Лазар.
И той навсякъде подчертава, че съдържанието на неговото Евангелие може да бъде разбрано само от човек, който е до известна степен посветен.
Ето защо на различни места той посочва, че относно нещата, съобщени в първите глави, сме изправени пред един вид посвещение.

А всъщност има посвещения от различна степен.
В една от формите на източното посвещение например, се различават седем степени и те се означават с различни символни имена.

Първата степен се наричала "Гарванът", втората - "Окултният", третата - "Воюващият", четвъртата - "Лъвът".
Петата степен в различните народи, които все още са усещали кръвното родство като един вид израз на тяхната групова душа, се означавала с името на съответния народ;
например, петата степен на посвещение при персите гласяла "Персиец".

След като вникнем в значението на тези имена, ще се убедим, че употребата им е напълно оправдана.

Посветен в първата степен е онзи, който осъществява връзката между окултния и външния живот; който бива изпращан тук или там.
В първата степен човекът е все още отдаден на външния свят, обаче всичко, което научава там, той трябва да го внася в центровете за посвещение.
Следователно, за "Гарван" се говори там, където думите служат за посредници между външния и вътрешния свят.
Припомнете си гарвана на пророк Илия или гарвана на Вотан, или за гарваните от сагата за Барбароса, където те трябва да узнаят дали е дошло времето да се излезе навън.

При втората степен на посвещение човекът е вече напълно в окултния живот.

При третата степен на посвещение, човекът трябва да се застъпи за окултния свят; степента "Воюващ" не означава човек, който воюва в обикновения смисъл на думата, а такъв, който се застъпва за окултните учения, за всичко, което може да произлезе от окултния живот.

Степента "Лъв" означава човек, който осъществява окултния живот в себе си; той се застъпва за окултния свят не с думи, а с действия, с един вид магически действия.

Шестата степен носела името "Слънчев герой", а седмата степен - името "Отец".

Сега за нас е важна петата степен.

През древността човекът усещал своята социална общност по твърде особен начин и дори когато се обръщал към своя Аз, той се усещал по-скоро като съставна част от една групова душа.

Но посветеният в петата степен пренасял определена жертва; освобождавал се от своята личност и в същото време приемал в нея същността на народа.

Докато останалите хора усещали своите души в душата на народа, посветеният приемал в себе си душата на народа, защото всяка личностова подробност преставала да има значение за него; значение имал само всеобщия народностен Дух.
Ето защо такъв посветен се наричал с името на съответния народ.

Обаче от Евангелието на Йоан ние знаем, че между първите ученици на Христос Исус е също и Натанаил.
Съдбата го отвежда пред Христос.
Но той не е посветен до такава степен, че да разбере кой стои пред него.

Естествено Христос е Духът на всеобхватното познание, който един Натанаил, посветен в петата степен, не може да разбере.

Обаче Христос веднага разбира Натанаил.
Това се потвърждава от два факта.

Как сам Христос нарича Натанаил?

„Ето един истински израилтянин!" (1,47)

Степента на посвещение носи името на съответния народ.
Както при персите посветеният в петата степен се наричал "персиец", така и всред израилтяните той трябва да носи името "израилтянин".

Ето защо Христос нарича Натанаил "израилтянин".

А после му казва:

„Преди Филип да те повика, видях те, когато ти беше под смоковницата!" (1, 48).


Пред нас е символното обозначение за един посветен, както например "стоенето на Буда под дървото Боди".
Смокиновото дърво е символ на египетско-халдейското посвещение.

С тези думи Христос иска да му каже:

О, аз добре зная, че в известен смисъл ти си посветен и можеш да прозреш някои неща, защото аз те видях.

И сега Натанаил Го познава:

„Натанаил Му отговори: Учителю! Ти си Син Божий и цар В Израел." (1, 49)

Думата "цар" тук означава:

Ти стоиш по-високо от мен, защото иначе не би могъл да кажеш:
"Видях те, когато стоеше под смоковницата".


На това Христос отговаря:

„Ти ми Вярваш, понеже ти казах, че те Видях под смоковницата; и по-големи неща от това ще Видиш." (1, 50)

Думите "Истина, истина" (1, 51) ще разгледаме по-нататък.

После Христос казва:

„Отсега ще виждате небето отворено и Ангелите небесни да Възлизат излизат над Сина Человечески!" (1, 51)

И така, онези, които могат да познаят Христос, ще виждат още по-велики неща от всичко, което са видели досега.

Какво означават тези забележителни думи?



Рудолф Щайнер









Тема Човекът и Ангелите Небесни: Р. Щайнернови [re: Mish-o]  
Автор Mish-o ()
Публикувано16.08.05 09:44



Продължение на Лекцията от 23 май 1908


„Отсега ще виждате небето отворено и Ангелите небесни да Възлизат излизат над Сина Человечески!" (1, 51)

И така, онези, които могат да познаят Христос, ще виждат още по-велики неща от всичко, което са видели досега.

Какво означават тези забележителни думи?

За да ги обясним, нека отново да припомним какво представлява всъщност човекът.

Вече подчертахме, че през нощта човекът е съвсем различен от това, което е през деня. През деня неговите четири съставни части са здраво свързани помежду си:
физическото тяло,
етерното тяло,
астралното тяло
и Азът.

Те непрекъснато си взаимодействуват.
Нека да повторим, че когато денем човекът е буден, неговото физическо и етерно тяло са проникнати и поддържани по особен начин от неговата астрално-Азова организация.

Обаче ние показахме също, че за да съществува изобщо в своя днешен период от развитието, в етерно-физическата му организация трябва да действува и още нещо.

Вече посочихме, че всяка нощ човекът излиза със своите астрално тяло и Аз извън физическото и етерното тяло, преставайки да се грижи за тях, така че цялата нощ те са изоставени на своята собствена съдба.
Всяка нощ Вие вероломно изоставяте вашите физически и етерни тела.

Ето защо ще се съгласите с основанията на Духовната Наука, когато тя твърди, че нощем духовно-божествени сили и Същества пронизват човешкото физическо и етерно тяло, така че тези две тела се включват в божествено-духовните сили и Същества.

Ние обърнахме внимание също и на това, че именно когато астралното тяло и Азът се намираха вън от физическото тяло и етерното тяло - тук става дума за онези древни времена, които нарекохме епоха на Яхве или Йехова - същият този Йехова действуваше инспириращо върху тях.

Обаче истинската Светлина, пълнотата на Бога и Елохимите, Плерома, е нещо, което винаги озарява и прониква също и във физическото и етерното тяло;
но човекът не можеше да я разпознае, защото все още не беше приел от Христовия Принцип необходимия за тази цел Импулс;
Христовият Принцип все още не беше слязъл на Земята.

Принципите, които се проявяват във физическото тяло, живеят във висшите духовни области, в Девакана.
Духовните Същества и сили, действуващи върху физическото тяло, обитават висшите небесни сфери, висшия Девакан;
а силите, действуващи върху етерното тяло, обитават по-низшите небесни сфери.

Нека да обобщим: в човешкото физическо тяло непрекъснато действуват Същества от най-висшите области на Де вакана, а в етерното тяло непрекъснато действуват Същества от по-низшите области на Девакана.

Човекът може да разпознае тези Същества едва когато приеме в себе си Христовия Импулс.

"И когато действително познаете Сина Человечески, ще виждате как духовните Същества възлизат и слизат над човека от небесните сфери.
До тези неща ще стигнете чрез Импулса, който Христос дава на Земята!"


Рудолф Щайнер




Тема Сватбата в КАНА ГАЛИЛЕЙСКА: Щайнернови [re: Mish-o]  
Автор Mish-o ()
Публикувано18.08.05 21:19



Продължение на Лекцията от 23 май 1908


А сега ще се спрем на нещо, за което загатнахме още вчера:
Сватбата в Кана Галилейска, която често наричат "първото чудо", макар че би било по-добре да го наречем "първото знамение", което извърши Христос Исус (2, 1-11).

Но за да разберем могъщите истини, скрити в това събитие, необходимо е да обобщим много от нещата, за които стана дума през последните лекции.

Първоначално тук става дума за една сватба.

Но защо точно в Галилея?

Ние ще разберем защо сватбата е в Галилея, ако още веднъж изправим пред душата си цялата мисия на Христос.

А тази мисия се състои в това, да предостави на човека величествената сила на Аза, както и вътрешната самостоятелност на неговата душа.

Индивидуалният Аз трябва да усеща себе си в пълна самостоятелност, в пълна независимост, и чрез свободния дар на Любовта да води един човек към друг човек.

Следователно, чрез Христовия Принцип, в Земната мисия трябваше да се влее такъв вид Любов, която все повече и повече се издига над материалния свят и все повече и повече навлиза в духовния свят.

Любовта тръгва от своите най-низши форми, свързани със сетивния свят.

В най-древните епохи на човечеството, Любовта се осъществявала между онези, които били обединени от кръвното родство, и извънредно голямо значение се отдавало на обстоятелството, че любовта се опира на кръвното родство.

Но Христос дойде и Той дойде, за да одухотвори тази любов;
от една страна да я откъсне от веригите на кръвното родство, и от друга страна - да внесе силата, импулса за духовната Любов.

Всред хората, изповядващи Стария Завет, виждаме в завършен вид доминирането на онова, което нарекохме принадлежност към груповата душа като фундамент на отделния Аз в общия Аз.

Ние видяхме, че за старозаветния човек, изразът "Аз и Отец Авраам сме едно", означава твърде много; той означава, че съответният човек се чувства подслонен в общото съзнание, според което в него самия, и във вените на Отец Авраам, тече обща кръв.

Така този човек се усещаше като подслонен в едно общо цяло; а за принадлежащи към това цяло се считали само онези, които обикновеното човешко размножение поставяло в рамките на съответното кръвно родство.

В самото начало на Земното човечество, бракосъчетанията ставали само в изключително тесните кръгове на отделни кръвнородствени семейства.
В началните периоди от развитието на Земното човечество, "близките бракове" отразявали естественото състояние на нещата.

Но кръвното родство непрекъснато разширявало своите граници. Бракосъчетанията вече ставали и извън племето, но не и извън етническата общност.

Народът на Стария Завет държал извънредно строго за съхраняването на кръвното родство. "Евреин" е този, който е евреин по кръв.


Христос Исус не се обръща към този принцип;
Той се обръща към онези, които разрушават кръвно-родствения принцип, и извършва "чудото" не в Юдея, а навън, в Галилея.

Галилея била област, където се смесвали жители от всевъзможни племена и народности.
"Галилеец" означава "мелез".
Христос Исус се отправя към галилейците, към тези, които са смесени в най-голяма степен.

И тъкмо от това, което е залегнало в основата на този вид размножение, трябва да израсне нещо ново и то вече няма да е свързано с материалния характер на любовта.

Ето защо това, което Той има да каже, е казано по време на сватбата в Галилея.

И все пак - защо по време на сватбата?

Рудолф Щайнер




Тема Физическото тяло и приемането на Аза: Р. Щайнернови [re: Mish-o]  
Автор Mish-o ()
Публикувано19.08.05 15:32



Продължение на Лекцията от 23 май 1908


И все пак - защо по време на сватбата?

Защото сватбата загатва за размножението.

А това, което Той иска да покаже, го показва не там, където женитбите стават в тесните рамки на кръвното родство, а там, където те надхвърлят кръвното родство.

Ето защо Евангелието описва една сватба, сватбата в Галилея.

И ако искаме да разберем за какво става дума тук, трябва отново да хвърлим поглед върху цялото развитие на човечеството.

Често се споменава, че за езотерика не съществува нещо външно, нещо чисто материално.
За него всеки материален процес е израз на нещо душевно-духовно.
И както Вашето лице е израз на Вашата душевно-духовна същност, така и светлината на Слънцето е израз на една душевно-духовна светлина.
Всичко, което привидно е чисто материално, е в същото време израз на дълбоки духовни процеси.

Езотеризмът съвсем не отрича материалния свят; само че за него дори най-грубо материалното е израз на нещо душевно-духовно.

Така на духовните еволюционни процеси в света винаги съответствуват успоредно протичащи материални събития.

Ако отправим духовен поглед към ранните етапи от развитието на човечеството, когато то се намираше още на стария континент между Европа и Америка, на старата Атлантида (преди Потопа),
и как през следващите следатлантски епохи различни генерации стигнаха най-после до нас, тогава ще съумеем да разберем и целия смисъл на прехода от четвъртата раса към петата раса, особено ако разглеждаме еволюцията от гледна точка на расите.

На Атлантида древното човечество беше изцяло потопено в груповата душа, като бавно и постепенно в следатлантските епохи се разви индивидуалният Аз на човешката личност.

Това, което Христос внесе чрез своя могъщ духовен импулс, трябваше да бъде подготвено с помощта на други импулси.

Яхве (Йехова) също постигна нещо важно: той вложи в астралното тяло груповия Аз и го подготви до там, че да приеме в себе си напълно самостоятелното "Аз-съм".

(Информация за дейността на Йехова върху нощното човешко съзнание може да се прочете в



Обаче това "Аз-съм" не можеше да бъде обхванато от човека по друг начин, освен когато и самото физическо тяло можеше да се превърне в подходящ инструмент за приемането на "Аз-съм".

Лесно ще си представите, че колкото и способно да е астралното тяло за приемането на Аза - ако физическото тяло не е подходящия инструмент за възприемането на "Аз-съм" също и в будното дневно съзнание - тогава цялостното приемане на "Аз-съм" става невъзможно.

Физическото тяло също трябва да бъде адекватен инструмент за възприемането на всичко, което се разиграва тук, на Земята.

Следователно, след узряването на астралното тяло, физическото тяло също трябваше да бъде подготвено, за да се превърне в инструмент на "Аз-съм".

Всичко това стана в хода на човешкото развитие.

Процесите, чрез които физическото тяло беше подготвено, за да стане носител на самостоятелния Азов човек, могат да бъдат проследени съвсем точно.

Библията загатва една важна подробност:

Ной, който в известен смисъл е родоначалник на следатлантското човечество, става и първия винопиец; той пръв изпитва действието на алкохола.
Тук се натъкваме на определени езотерични факти, които за мнозина могат да са извънредно шокиращи.

Рудолф Щайнер




Тема Азовият човек и МИСИЯТА НА АЛКОХОЛА: Р. Щайнернови [re: Mish-o]  
Автор Mish-o ()
Публикувано20.08.05 14:22



Продължение на Лекцията от 23 май 1908


Процесите, чрез които физическото тяло беше подготвено, за да стане носител на самостоятелния Азов човек, могат да бъдат проследени съвсем точно.
Библията загатва една важна подробност:
Ной, който в известен смисъл е родоначалник на следатлантското човечество, става и първия винопиец; той пръв изпитва действието на алкохола.

Тук се натъкваме на определени езотерични факти, които за мнозина могат да са извънредно шокиращи.

В следатлантската епоха особено се проявява култът на Дионисий.
Всички знаем, че култът на Дионисий е свързан с виното.
Тази забележителна течност, тази забележителна субстанция е дадена на човечеството едва през следатлантската епоха и тя действува върху него.
Вие знаете, че всяка субстанция действува по някакъв начин върху човека; алкохолът също има точно определено действие върху човешкия организъм.

Накратко, алкохолът имаше определена мисия в развитието на човечеството; той имаше - колкото и странно да изглежда това - задачата, така да се каже, да откъсне човешкото тяло от връзката му с божествения свят, да го "препарира" и да направи възможна появата на "Аз-съм".

Алкохолът има такова въздействие, че той буквално откъсва човека от духовния свят, в който досега той е пребивавал.
Това въздействие алкохолът има и днес.
Алкохолът не напразно се появява в живота на човечеството.
И бъдещото човечество ще може да твърди в пълния смисъл на думата, че алкохолът имаше задачата да въвлече човека толкова дълбоко в материята, че да го превърне в завършен егоист, който ангажира Аза за самия себе си и не го поставя вече в служба на целия народ.

Следователно, в името на човечеството, и алкохолът има да извърши една задача, която е противоположна спрямо тази на груповата душа.

Той отне на човека способността му да се чувствува като едно цяло с висшите светове.

Оттук идва и култът на Дионисий, само че той поддържа съвместния живот с Боговете под формата на едно външно опиянение.
При него имаме едно ликуващо нахлуване в света на Боговете, но този свят изобщо не може да бъде видян.

Ето защо развитието в след атлантската епоха е свързано с култа на Дионисий:

защото този култ символизираше историческата задача, мисията на алкохола.

Обаче днес, когато човечеството отново се стреми да открие пътя за такова развитие на Аза, че човек отново да се включи в божествено-духовните сили, идва часът когато - отначало несъзнавано - ще настъпи определена реакция срещу алкохола.
Тази реакция настъпва, защото и днес много хора усещат, че не може да бъде оправдано за вечни времена нещо, което някога е имало - макар и голяма! - стойност за човека.

Тези разсъждения върху мисията на алкохола не трябва да се приемат като негова защита; необходимо беше обаче да изясним, че тази мисия на алкохола е изпълнена и че за различните епохи са в сила различни
принципи.


И все пак, в същата епоха, когато чрез алкохола човечеството потъна в най-дълбокия егоизъм, бликна и най-могъщата сила, която даде на човека великия импулс да намери отново връзката с духовния свят.

От една страна човекът трябваше да бъде смъкнат до най-ниското стъпало, за да се превърне в само стоятелно същество; от друга страна трябваше да се появи могъщата сила, която отново можа да вложи в него импулса за връщане в духовния свят.

Ето това трябваше да покаже Христос в своето първо знамение.


Рудолф Щайнер



Тема Мисията на ХРИСТОС: Щайнернови [re: Mish-o]  
Автор Mish-o ()
Публикувано23.08.05 12:12



Продължение на Лекцията от 23 май 1908


... в същата епоха, когато чрез алкохола човечеството потъна в най-дълбокия егоизъм, бликна и най-могъщата сила, която даде на човека великия импулс да намери отново връзката с духовния свят.
От една страна човекът трябваше да бъде смъкнат до най-ниското стъпало, за да се превърне в самостоятелно същество; от друга страна трябваше да се появи могъщата сила, която отново можа да вложи в него импулса за връщане в духовния свят.

Ето това трябваше да покаже Христос в своето първо знамение.

Най-напред Той трябваше да покаже, че Азът е длъжен да стане самостоятелен и виждаме, че Христос се обръща към тези, които вече бяха разрушили веригите на кръвното родство.

Христос трябваше да се появи всред една такава сватба, където телата бяха под влиянието на алкохола; на тази сватба се пиеше вино.

И тук Христос Исус показва каква е Неговата мисия през различните периоди на Земното развитие.

Колко често се говори за превръщането на водата във вино и за смисъла на този чуден процес.
От амвоните на църквата може да се чуе, че в случая се загатва за това, как блудкавата вода на Стария Завет трябва да се замени с буйното вино на Новия Завет.
Вероятно към подобни тълкувания прибягват любители на виното.

Защото тези символи съвсем не са така прости.

Трябва да е ясно, че Христос казва:

Моята мисия се отнася към далечното бъдеще; тя трябва да укрепи връзките между самостоятелното човешко същество и духовния свят, да пробуди Любовта към духовния свят като един свободен дар на самостоятелния Аз.

Тази Любов - в пълна свобода - трябва да свърже хората с Боговете, докато по-рано те бяха свързани с тях чрез принуждаващите импулси на груповата душа.


Рудолф Щайнер



Тема Re: Мисията на ХРИСТОС: Щайнернови [re: Mish-o]  
Автор FireHead (християнин)
Публикувано23.08.05 12:32





Абе дълго време игнорирах лекциите на Щайнер, ама най-накрая реших да попрочета малко от така систематично пусканите парченца велика "мъдрост" от елена Рудолф... аааааа имах в предвид Рудолф Щайнер...

Абе доста се забавлявах... направо се изкривих от смях... Ама не мога да разбера хора като Мишо... Някой им плаща да четат Щайнер или са преживяли някаква духовна лоботомия в детството си...? Незнам...



Тема Re: Мисията на ХРИСТОС: Щайнернови [re: FireHead]  
Автор Mish-o ()
Публикувано23.08.05 13:04



И какво те разсмя най-много?



Тема Re: Астрологията в Християнствотонови [re: R.]  
Автор Oзиpиc (екс-Галахад)
Публикувано24.08.05 15:57



Току що разглеждах една изложба на икони и на две от тях видях нещо много интересно - седем кръга с крила и очи на тях. Имат ли нещо общо със седемте планети, познати на древните астролози?



Тема Истинатанови [re: Mish-o]  
Автор FileOO99 (добре познат)
Публикувано24.08.05 17:07



Езотерично християнство ли? Има само едно християнство и това е православното!Нещата стоят така - ние живеем в материален свят над нас е пренаселеният космос над него е злото и чак отатък най-горе в безкрайността е Бог. По някаква причина се поражда зло и то се отделя от Бог и ражда неизвестен брои извънземни, които създават нас. Яростта на Хитлер води до нуждата от създаването на атомна бомба но на огромна цена, защото е проектирана с помощта на извънземни, които са платили нещо на злото, което е било отхвърлено от Бог и веригата се връща обратно надолу и сега някои трябва да издуха супата, защото извънземните се връщат да си вземат каквото са ни дали. И то е генетично и затова поколенията растат идиотски, защото горе се води люта невидима война. Не се бият американци и руснаци, те едни други, а водят война с НЛО които ни манипулират генетически. Искат цената за смазването на фашизмът а тя може да коства съдбата на човечеството. Ако победи злото край със светът той ще се превърне неминуемо в истински ад и злото ще спечели битката за съдбите ви. Но ако победи доброто ние печелим цялата Вселена. Замислете се защо циганите се раждат цигани и защо българите ги плюят - защото не плащат данъци затова. Защо не плащат данъци? Защото не работят. Защо не работят - защото искат всичко на готово. Така не става трябва кървав труд за всичко иначе долу в пламъците. Всичко което пиша е абсолютна научна истина и не съм нито луд нито умопомрачен. Доброто ще победи и всички родени хора - евреи, цигани, турци, българи, англичани всички ще бъдат спасени от адът. Не вярвайте на Волен Синдеров той попадна в сатанински капан - използват супер технологии за промяна на мозъка му и реве като заколение. Само едно момче от Юридическият факултет разбра истината и него призовавам да се откаже навреме, за да не се бие за Хитлер стотици години под звуците на Рамщайн и накрая смъртта да погълне душата му. Останалите са слаби и страхливи и нищо не разбират. Искам да ги видя как ще попаднат под хеликоптерите на НАТО и какво ще им се случи ТОГАВА!Ще ги размажат като пилета. Но българинът е твърд мъж и той ще разбере истинита кое е добро и кое зло и кое побеждава в крайна сметка.



Тема Още за Водното Кръщение и Кръщението с Дух: Щайнернови [re: Mish-o]  
Автор Mish-o ()
Публикувано24.08.05 19:10



Продължение на Лекцията от 23 май 1908


Нека сега да вникнем в едно от настроенията на древното човечество.
Нека преди всичко да вникнем в мислите на тогавашните хора.
Вече казахме:

В миналото човекът беше слят с груповата душа и чрез нея чувствуваше своята връзка с духовния свят.
После неговото развитие напредна в посока на все по-нарастващо индивидуализиране.

На това обаче се гледаше като на един вид вплитане в материята, като дегенерация, като един вид отпадане от божествения свят, и възникваше въпросът:

"Откъде води началото си това, което човекът притежава днес?
Откъде е паднал той?"


Колкото по-назад се връщаме в миналото на Земното развитие, толкова повече откриваме, че под влияние на топлинните състояния твърдите субстанции все повече преминават в течно състояние.

Обаче ние знаем, че човекът съществуваше дори и тогава, когато Земята беше течна планета (в една от предишните фази на своето съществуване).

Но тогава човекът беше в много по-голяма степен свързан с духовния свят, отколкото по-късно.
Колкото повече Земята се втвърдяваше, толкова по-бързо се материализираше и човекът.
Човекът се съдържаше във водата на течната Земя; но той можа да стъпи върху нея, едва когато тя се втвърди до необходимата степен.
А втвърдяването на човека пораждаше следните мисли:

Човекът е роден от водната Земя и тогава той е бил дълбоко свързан с божествения свят.

Онези, които трябваше да си спомнят тази древна връзка с божествения свят, бяха кръщавани с вода.
Водното кръщение трябваше да бъде символът за миналите епохи:

Не забравяйте своята древна връзка с Боговете, както и това, че сте станали нечисти, слизайки до днешното състояние!

Така кръщаваше и Йоан Кръстител, за да приближи по този начин човека до връзката му с божествения свят.
Всяко кръщение имаше в древността точно този смисъл.
То представлява краен израз на процесите, които човекът трябваше да пази в своето съзнание.


(Подробно описание на същността на тайнството ВОДНО КРЪЩЕНИЕ Щайнер дава в

)

Но Христос Исус трябваше да кръщава по друг начин. Той трябваше да посочва на хората не миналото, а бъдещето, към което те могат да се устремят с помощта на своите вътрешни, духовни сили.
Човекът може да се свърже с Боговете чрез "светия" и непомрачен Дух.


Водното кръщение беше един вид напомнящо кръщение.
Обаче кръщението със "Светия Дух" е пророческо кръщение, което сочи към бъдещето.

(Дълбоката тайнствена същност на Кръщението с ОГЪН и ДУХ Щайнер описва )

Онази древна зависимост, за която кръщението с вода трябваше да напомня, е окончателно изгубена; тя е изгубена също и в това, което символизира виното, жертвоприношението с вино.
Дионисий е разкъсаният Бог, който се вмъква в отделните души, така че отделните части не знаят вече нищо една за друга.
Човекът е раздробен в безброй отломки, захвърлен в материята чрез всичко онова, което благодарение на алкохола - символа на Дионисий - беше дадено на човечеството.

Обаче сватбата в Кана Галилейска загатва за друг, велик принцип.
Това е педагогическият принцип на еволюцията.

Разбира се, има и абсолютни истини, обаче те не могат да се дават на човечеството по всяко време.
Всяка епоха има своите особени тенденции, своите особени истини.

Защо днес ние трябва да говорим за реинкарнацията и т.н.?
Защо трябва да се събираме в групи и да изучаваме Антропософията?

Рудолф Щайнер



Тема Адекватност на представянето на истините: Щайнернови [re: Mish-o]  
Автор Mish-o ()
Публикувано25.08.05 20:15



Продължение на Лекцията от 23 май 1908


... сватбата в Кана Галилейска загатва за друг, велик принцип.
Това е педагогическият принцип на еволюцията.
Разбира се, има и абсолютни истини,
обаче те не могат да се дават на човечеството по всяко време. Всяка епоха има своите особени тенденции, своите особени истини.

Защо днес ние трябва да говорим за реинкарнацията и т.н.?
Защо трябва да се събираме в групи и да изучаваме Антропософията?

Ние трябва да правим това, защото всички души, които днес са във Вашите тела, са били многократно инкарнирани на Земята.

Дори някои от душите, които днес са във Вашите тела, някога са живели всред германските земи, където жреците на друидите са заставали пред тях и са им предавали духовната мъдрост под формата на митове и саги.
И понеже тогава душите са можели да приемат мъдростта в онази форма, днес те са в състояние да я приемат под друга форма,
под формата на Антропософията.
Тогава - в образи, днес - под формата на Антропософия.

Естествено, в миналите епохи истината не би могла да бъде поднесена в нейната днешна форма.
Не трябва да вярваме, че древните жреци-друиди биха могли да проповядват истината в нейната днешна форма.

Обаче тъкмо Антропософията е онази форма, която е подходяща за съвременното и бъдещо човечество.
В бъдещите епохи истината ще се предава в съвършено други форми; а за това, което днес наричаме "Антропософия", ще се разказва само като за един спомен, както днес се разказват предания и легенди.

Антропософът не би могъл да бъде толкова повърхностен, че да си казва:
В миналото хората са имали само детински и наивни възгледи, а "блестящият напредък" е единствено наше постижение.

Това правят например онези, които се смятат за монисти.

Ние обаче сме в Антропософията, за да подготвим следващата епоха.
Защото ако нашата епоха не беше тук, не би могла да настъпи и следващата епоха.

От друга страна обаче, никой не може да оправдава настоящето, като си служи с бъдещето.
В този смисъл, дори с учението за реинкарнациите се злоупотребява извънредно много.
При мен са идвали хора, които смятат, че в сегашната си инкарнация те нямат нужда да са порядъчни, защото ще постигнат това по-късно.
Но ако човек не започне още днес, последиците ще се проявят именно в следващата инкарнация.


Следва да сме наясно: не съществуват абсолютни форми на истината, но всеки път стремежът към познание се насочва към това, което съответствува на дадената епоха от човешката еволюция.

Необходимо беше, така да се каже, най-висшият импулс да бъде смъкнат до житейските навици на съответната епоха.
Защото той трябваше да облече най-висшата истина в думи и действия, които да бъдат адекватни за разбирането на епохата.

Така, чрез един вид Дионисиево жертвоприношение, чрез жертвоприношение на виното, Христос искаше да покаже как човечеството трябва да се издигне до божествения свят.

Не бива да задаваме фанатично въпроса:

Защо Христос превърна водата във вино?

Трябва да имаме предвид епохата.
С помощта на един вид Дионисиево жертвоприношение, Христос трябваше да подготви следващата епоха.
Христос се отправи към галилейците, които представляваха смесица от всевъзможни народности и не бяха свързани с веригите на кръвното родство; тук Той направи и своето първо знамение, като навлезе толкова навътре в техните навици, че превърна водата във вино.

Рудолф Щайнер



Тема Re: Истинатанови [re: FileOO99]  
Автор Maktub (обичаща)
Публикувано25.08.05 23:16



Hahaha


Ne che postinga ti ima neshto obshto s ezotetichnoto ili hristiqnstvoto, no shtom si imal/a nujda da si go kajesh.... tuk ne mu e mqstoto, no nali sme hristiqni, ste te obgyrnem s Lubov.
Nadqvam se da ne mislish naistina tova, koeto si napisal/a...

P.P. Mnogo se izvinqvam za laniticata



Тема шок!нови [re: FileOO99]  
Автор мaлkaтa (новаче)
Публикувано25.08.05 23:46



Хахахахахаа

вяра~надежда~любов


Тема Разговорът с Никодим: Р. Щайнернови [re: Mish-o]  
Автор Mish-o ()
Публикувано26.08.05 15:42



Продължение на Лекцията от 23 май 1908


С помощта на един вид Дионисиево жертвоприношение,
Христос трябваше да подготви следващата епоха.

Христос се отправи към галилейците, които представляваха смесица от всевъзможни народности и не бяха свързани с веригите на кръвното родство; тук Той направи и своето първо знамение, като навлезе толкова навътре в техните навици, че превърна водата във вино.

Нека спрем вниманието си на това, което всъщност Христос искаше да каже:

Аз искам да подновя духовните връзки и на онези хора, които са потънали в материалния свят, символизиран тук с употребата на алкохола.

Обаче Той не иска да е на Земята само за онези, които могат да се издигнат чрез акта на кръщението с вода.

И сега следва една многозначителна подробност.

В Евангелието на Йоан се споменават "шест каменни делви за очистване" (2, 6).
Към числото шест ще се върнем по-късно.
А "очистване" е нещо, което става чрез кръщението.

В епохата, когато са написани Евангелията, за "кръщението" хората са говорели като за едно "очистване" или "пречистване".

Всъщност хората никога не са казвали "кръщение", а единствено "кръщавам" и това, което настъпвало след "кръщението" наричали "пречистване".

В Евангелието на Йоан никъде няма да срещнете съответната дума, т.е. ............ (гръцкия глагол), освен под формата на глагол.

А когато се употребява като съществително, тя винаги означава пречистване, или целия процес, свързан с чистотата на първоначалното единение с божествения свят.

Следователно, Христос Исус извършва знамението, чрез което - в съответствие с епохата - загатва за своята мисия, в самите каменни делви, предназначени за жертвата на пречистването.

Така в сватбата от Кана Галилейска пред нас е загатната една от най-дълбоките страни в мисията на Христос.

И там Той трябваше да каже:

"Моето време е в бъдещето; днес то още не е дошло.
Това, което имам да извърша тук, отчасти зависи от всичко, което трябва да се преодолее чрез моята мисия."


Христос стои в настоящето, но е вгледан в бъдещето, подсказвайки чрез това, че работи не в абсолютен, а в културно-педагогически смисъл.

Майката е тази, която Го подканва: "Вино нямат".

Но Той отговаря:

Това, което ще извърша сега, е свързано със старите времена, с отношението между "мен" и "теб";
защото моето време, когато виното ще бъде превърнато във вода, още не е дошло.


Изобщо, какъв смисъл би имало да каже:
"Жено, какво общо имаш ти с Мен?",
след като все пак извършва това, за което майката Го подканва?!

Смисълът се крие в следното:

да разберем, че до днешното състояние на човечеството се стига по пътя на кръвното родство; знамението беше дадено в името на старите традиции, които все още се нуждаеха от действието на алкохола,
но и че идва време, когато самостоятелният Аз ще се освободи от кръвните връзки.


С други думи, Той временно може да остане в рамките на старите традиции, обаче се задава нещо ново, задава се "Неговото време".

И сега, с всяка следваща глава, Евангелието на Йоан ни открива нещо двойнствено:

най-напред това, че всичко, което то изнася, е предназначено за онези, които в известен смисъл могат да разбират окултните истини.

Днес за Антропософията или Духовната Наука се говори открито, обаче навремето духовнонаучните истини можеха да бъдат разбирани само от онези, които бяха посветени в една или друга степен.

Кой можеше да разбере нещо от това, което Христос Исус имаше да каже за по-дълбоките окултни факти?

Единствено онзи, който беше в състояние да получава възприятия извън своето тяло, който можеше да излиза вън от тялото и да запазва своето съзнание в духовния свят.


Ако Христос Исус искаше да говори на хора, които Го разбират, те трябваше да са по един или друг начин посветени и да виждат в духовния свят.

Когато например говори за новораждането на душата в главата, описваща разговора с Никодим, Той открива тази истина на човек, който вижда с духовни сетива.

Нека да припомним:

Между фарисеите имаше един човек, на имe Никодим началник юдейски.
Той дойде при Исуса нощем..." (3,1-2).

Нека отново и най-внимателно да претеглим смисъла на тези думи.

Казва ни се, че Никодим отива при Исус "нощем", с други думи, че той приема онова, което Христос Исус му съобщава,
извън своето физическо тяло.

"Нощем" означава, че той отива при Христос Исус независимо от тялото, служейки си със своите духовни сетива.

Както Натанаил и Христос Исус се разбраха за смокиновото дърво като посветени, така стоят нещата и тук.


Рудолф Щайнер



Тема Re: Истинатанови [re: FileOO99]  
Автор FireHead (християнин)
Публикувано26.08.05 17:45



File0099, твоята версия май ми звучи достааааааа по логична от тая на Mish-o и елена Рудолф...



Редактирано от FireHead на 26.08.05 17:46.



Тема Разговорът със самарянката: Р. Щайнернови [re: Mish-o]  
Автор Mish-o ()
Публикувано31.08.05 15:13



Продължение на Лекцията от 23 май 1908


От друга страна, Евангелието на Йоан ни посочва, че Христос непрекъснато се стреми да изпълни една мисия, която не държи сметка за кръвните връзки.

Това става пределно ясно, когато Той разговаря със самарянката.
Към нея Христос отправя думи, които са за хора, чийто Аз е освободен от кръвното родство.

„И така, Исус дохожда В самарийския град, наричан Сихар, близо до землището, което Яков бе дал на сина си Йосиф.
А там беше кладенеца на Якоб.
Понеже беше уморен от пътуването, Исус седна при кладенеца.
Часът беше около шестия.
Тогава дойде една жена от Самария, за да черпи Вода.
Исус й каза: дай Ми да пия.
Защото учениците Му бяха отишли В града да купят храна.
Жената самарянка Му отговори:
Как Ти, бидейки юдеин, искаш да пиеш от мен, която съм жена самарянка?
(Защото юдеите не общуват със самаряните)." (4, 5-9)


Тук ние сме изправени пред твърде странния факт, че Христос отива при един народ, чиито Азове са откъснати от груповата душа, изтръгнати са от нея.
Тъкмо за това става дума.

По-нататък, от разказа за царедвореца, се разбира:

Христос разрушава не само това, което е свързано с кръвните връзки на женитбите в рамките на народа, но и това, което кръвните връзки предопределят като съсловия.

Той се обръща към тези, чийто Аз е, така да е каже, изтръгнат от общите връзки:

Той изцелява сина на царедвореца, който според разбирането на юдеите, Му е чужд.

Навсякъде в Евангелието, Вие ще се убедите, че Христос е мисионер на свободния, самостоятелен Аз, който е скрит във всяка човешка индивидуалност.

Ето защо Той може да допълни:

"Когато говоря за Себе си в по-висш смисъл, аз съвсем не говоря за моя личен Аз; когато говоря за "Аз-съм", говоря за едно Същество, за нещо, което всеки може да намери в себе си.
Моят Аз е едно с Отца; но всъщност Азът, който се намира във всяка личност, е едно с Отца."


Този е по-дълбокият смисъл на думите, които Христос отправя към самарянката.


Рудолф Щайнер




Тема Re: Истинатанови [re: FireHead]  
Автор Mish-o ()
Публикувано31.08.05 15:14



С какво е по-логична?



Тема Злобата.нови [re: FireHead]  
Автор Aнoнимчo (неизвестен)
Публикувано31.08.05 15:21



Питал ли си се откъде иде злобата у нас срещу нещата, които не разбираме?
От страха?
От страха, че може да се окаже, че досега сме били 'неправи'?

* Въпросите не са страшни. Такива понякога са отговорите. *


Тема Re: Злобата.нови [re: Aнoнимчo]  
Автор FireHead (християнин)
Публикувано01.09.05 10:46



Това не е злоба...
Аз искрено се забавлявам...
Не мисля, че християнин, който е "опитал" Бог, докоснал се е до благодатта му, има пълноценно общение с Него в молитва и в изучаване на Словото Му, би обърнал сериозно внимание на тезе малоумни брътвежи...
Това е и причината никой да не се нагърбва с кръста на апологета за да оборва тези ереси нямащи допирни дочки с Християнството...



Тема Re: Омразата.нови [re: FireHead]  
Автор Aнoнимчo (неизвестен)
Публикувано01.09.05 10:56



Какво ли влагаш в думата "искрено" ?....
"с отворено сърце" и "не прикривайки нищо" ?
.........
Подигравката е факт.
А дали източника на подигравка е злоба, омраза, страх, горделивост?...
Не ми отговаряй на мен, отговори на себе си.
.........

* Въпросите не са страшни. Такива понякога са отговорите. *


Тема Re: Омразата.нови [re: Aнoнимчo]  
Автор FireHead (християнин)
Публикувано01.09.05 11:07



3 Царе 18:27 "А около пладне Илия им се присмиваше като казваше: Викайте със силен глас, защото е бог! той или размишлява, или има някаква работа, или е на път, или - може би - спи и трябва да се събуди"

Прочети целият пасаж и ще разбереш, защо на Илия му е толкова смешно...

Редактирано от FireHead на 01.09.05 16:34.



Тема Новото Кръщение: Р. Щайнернови [re: Mish-o]  
Автор Mish-o ()
Публикувано01.09.05 14:52



Продължение на Лекцията от 23 май 1908


Сега бих искал да спра вниманието Ви преди всичко върху глава 3., стих 31-34. Нещата, които са казани там, водят до едно много по-дълбоко разбиране, особено ако ясно съзнаваме, че идват от Йоан Кръстител:

„Онзи, който идва отгоре, е над всички. Който е от Земята, земен е и говори за земното.

Който идва от небето, той е над Всички и свидетелствува за това, което е видял и чул; и никой не приема неговото свидетелство.

Но който го приема, той потвърждава, че Бог е истинен.

Защото този, когото Бог е изпратил, говори Божиите думи; понеже Бог не му дава Духа с мярка."

Бих желал да срещна някога онзи човек, който действително разбира горните думи според този превод.
Що за противоречие:

"Който идва от Бога, говори Божиите думи, понеже Бог не му дава Духа с мярка!"

Какъв е смисълът на тези изречения?

Всъщност на много места Христос иска да каже:

Когато говоря за Аза, аз говоря за вечния Аз в човека,
който е едно цяло с духовната Първопричина на света.
Когато говоря за този Аз, аз говоря за нещо, което е спотаено в най-дълбоките бездни на човешката душа.

Ако някой ме слуша - а сега Той говори само за низшия Аз, който няма никакъв усет за вечността, той не приема Моето свидетелство;
той просто не ме разбира.
Защото аз не мога да говоря за нещо, което преминава от Мен към него.
В този случай той не би бил свободен, не би бил самостоятелен.
Всеки трябва да намери Бога, когото проповядвам, в самия себе си, като своя вечна същност.

А само няколко стиха преди това срещаме думите:

„А Йоан кръщаваше също и В Енон, близо до Салим, защото там имаше много Вода; и отиваха там и се кръщаваха.
Защото Йоан още не беше хвърлен В тъмницата.
Тогава между Йоановите ученици и юдеите Възникна спор за очищението"
(3, 23-25),


т.е. спор за формите на кръщението.

Когато в тези среди се повдига подобен спор, той винаги засяга връзката с божествения свят и за потопяването на човека в материята, и за начина според който - в съответствие с древната идея за Бога - човек остава свързан с божествения свят чрез груповата душа.

Тогава идват другите и казват на Йоан:

Исус също кръщава!

И сега Йоан трябва да им обясни, че чрез Исус в света навлиза нещо съвършено ново:

Исус не се застъпва за онази връзка, която е символично представена в старото кръщение; той учи как човек може да ръководи себе си чрез своя освободен Аз; и всеки трябва да намери в себе си това, което е "Аз-съм", Бога; само така той е в състояние да намери Бога в себе си.

И когато човек прочете думите по този начин, проумява, че самият Той,
че "Аз-съм" е изпратен от Бога.
А такъв, който е изпратен от Бога, за да възпламени искрата на "Бога" у всеки човек, Той проповядва Бога в истинския смисъл, а не в смисъла на кръвното родство.


Рудолф Щайнер




Тема Re:нови [re: FireHead]  
Автор Aнoнимчo (неизвестен)
Публикувано01.09.05 15:02



Не ми занимава с викане. Предпочитам да съм тих.
Когато човек заглучи гласа на високомерието си може "да чуе" ....

* Въпросите не са страшни. Такива понякога са отговорите. *


Тема Re:нови [re: Aнoнимчo]  
Автор Ask2OO4 (питанка)
Публикувано01.09.05 16:29



Аз пък съм привърженик на още по-тихото изместване на разговора.
Ехаааа, дай да пляснем нещо в стил ”нищо общо”.

ПП: Ти питаше какъв е коренът на присмиването. Или не?



Тема Re: присмеханови [re: Ask2OO4]  
Автор Aнoнимчo (неизвестен)
Публикувано01.09.05 17:04



Наслушал съм се на присмехулства. Примерно в клуб "Религия".
Често пъти идват от хора , които могат да бъдат наречени интелигентни. Обаче са си поставили определени ограничения в мисленето и не желаят да ги надхвърлят. Защо? Защото надхвърлят ли ги ще трябва да признаят пред себе си, че сами са ограничавали мисленето си. Страхуват се, че ще разберат, че не са били прави.
.....
Естествено е, че в дискусия ще има критики. Има доброжелателна и недоброжелателна критика ('плюене', присмех).
Присмехулството няма нищо общо с доброжелателността.
Присмехулството не поправя грешки. То е грешка.

* Въпросите не са страшни. Такива понякога са отговорите. *


Тема Един протестантски пастор за срещите си с Р.Щайнернови [re: FireHead]  
Автор Mish-o ()
Публикувано01.09.05 17:28



В отговор на:


Не мисля, че християнин, който е "опитал" Бог, докоснал се е до благодатта му, има пълноценно общение с Него в молитва и в изучаване на Словото Му, би обърнал сериозно внимание на тезе малоумни брътвежи...
Това е и причината никой да не се нагърбва с кръста на апологета за да оборва тези ереси нямащи допирни дочки с Християнството...




Ще приведем откъси от книгата на протестантския пастор
Фридрих Рителмайер
Моята среща с Рудолф Щайнер


Нека любознателните читатели да преценят,
дали този човек се е "докоснал" до Бога
и как той преценява ролята на Щайнер за Християнството.


Ще започнем с Предговор към книгата от
Лисансие Емил Бок.


Тази книга се появи за пръв път три години след смъртта на д-р Рудолф Щайнер. Тя остава като един прекрасен и смел израз на преклонението, което д-р Фридрих Рителмайер изпитваше към човека, в когото той видя най-великия син на нашата епоха и най-могъщия духовен предводител на човечеството.

Днес, 1947, девет години след смъртта на своя автор, тя се оказва исторически документ от най-висш порядък. Срещата, за която разказва д-р Рителмайер, е действително историческа: тя стана отправна точка за бъдещата еволюция на човечеството. В рамките на тази среща се осъществи и решителната крачка, която направи съвременното християнство.

Представителите на исторически утвърденото християнство - както в църквата, така и в теологията - не можа ха да разберат, че идеята на която служат - независимо от самите тях - претърпя едно разтърсващо обновление и се отвори по съвсем нов и неочакван начин за бъдещето. За съвременните теолози, дори апокалиптичните планетарни катастрофи, които последваха описаната тиха среща, се оказаха недостатъчни, за да проумеят радикалните промени, пред които се изправи християнството. Едва бъдещите поколения ще осветлят онези епохални събития, за които загатнаха трима души още пред Първата световна война: Михаил Бауер, Кристиан Моргенщерн и Фридрих Рителмайер. Макар и всеки от тях да беше майстор в своята област, те станаха ученици, а с това и предвестници на новата християнска епоха.

Михаил Бауер, най-тихият от тях, беше свързващата нишка между великия поет Моргенщерн и големия проповедник Рителмайер, макар и те лично да не се познаваха. Благодарение на своето сърдечно приятелство и духовна близост,той можа да озари последните години от живота на Кристиан Моргенщерн, след като още преди това беше улеснил пътя на Фридрих Рителмайер към Рудолф Щайнер. Наред с по-късните стихотворения и максими на Кристиан Моргенщерн, многостранните проучвания на Фридрих Рителмайер върху Евангелието на Йоан се оказаха по един прекрасен начин първия творчески акт на извоюваното от Рудолф Щайнер ново познание за Христос. Измежду тримата, които в душевен смисъл са за нас истински съвременни апостоли, Фридрих Рителмайер беше онзи, чрез когото развитието на християнската църква пое по нова и съдбовна посока.

Този факт не може да се омаловажи дори от острите и презрителни нападки, на които църковните деятели подлагаха Фридрих Рителмайер след неговото присъединяване към Рудолф Щайнер, още повече, че те се стремяха да му поверят важни задачи в самата църква.

Фридрих Рителмайер винаги поемаше върху себе си тежкия упрек, че не е останал верен и е пожертвувал многообещаващото начало, заложено в неговите ранни проповеди и книги. Да, той стана ученик на Рудолф Щайнер. В действителност, за много хора днес е вече напълно ясно: историческото величие на Фридрих Рителмайер - което го различава от толкова много "велики" съвременници - се състои в това, че не остана "в пътя", а от висотата на една световно-историческа необходимост направи крачката към Антропософията.

А каква душевна пропаст го делеше от този другия (Щайнер)! След като сам беше станал майстор чрез своето ясно и точно мислене в областта на религиозното чувство, след като беше напреднал в дълбочините на християнското обучение, той се преклони пред този, който по един най-строг и свръхличен начин издигна човешкото мислене до една нова степен.

Срещата с големия Учител не само че тласна Фридрих Рителмайер към самия него, а тя го доближи и до неговите задачи, засягащи цялото човечество. Всичко това се съдържа в неговите описания, то личи ясно и ако обозрим цялото му жизнено дело, ако проследим пътя водещ от малката му книжка "Исус" (1912) до "Христос" (1936). Целият му живот, цялото му дело бихме могли да охарактеризираме с думите "От Исус към Христос", които впрочем са и заглавието на един лекционен цикъл, изнесен от Рудолф Щайнер по времето на тяхната първа среща (октомври, 1911).



Тема Re: присмеханови [re: Aнoнимчo]  
Автор Ask2OO4 (питанка)
Публикувано01.09.05 17:59



Може би и св.Илия е постъпил неправилно?

ФайърХед много добре го е казал - за християнин, който е вкусил от Божията благост, тази плява, която е писана под името езотерично християнство е безкрайно блудкава. Все едно след фин сладкиш, направен от майстор-виртуоз, вкусиш оставената на слънце суроватка от миналата седмица. След добронамерените, но безрезултатни опити да се обясни дълбоката погрешност на представеното учение, нищо друго не ни остава освен хумора като отговор.



Тема Re: присмеханови [re: Ask2OO4]  
Автор Aнoнимчo (неизвестен)
Публикувано01.09.05 18:13



Най-широко са отворени устите на тези, които са си запушили ушите.

* Въпросите не са страшни. Такива понякога са отговорите. *


Тема безрезултатност при опровергаването на езотеризманови [re: Ask2OO4]  
Автор Mish-o ()
Публикувано01.09.05 18:21



В отговор на:


След добронамерените, но безрезултатни опити да се обясни дълбоката погрешност на представеното учение, нищо друго не ни остава освен хумора като отговор.




Дали обаче тази безрезултатност не произтича от това,
че представеното учение - езотеризмът - може и да не е погрешно?



Тема Re: безрезултатност при опровергаването на езотеризманови [re: Mish-o]  
Автор Ask2OO4 (питанка)
Публикувано01.09.05 18:36



Видът на самият разговор показва, че проблемът не е в някакви безупречни аргументи, които представяте. По-скоро избягвате и преиначавате неудобните въпроси, на които не бихте могли да отговорите. Брой само моите постинги със сериозно поставени въпроси, на които няма отговор. После можеш да преброиш и тези, на които има уклончлив отговор или отклоняване на темата. Такова нещо от моя страна няма да видиш.

Например нямаше сериозен отговор на въпроса защо вашия начин на изследване (четенето на Акашовата хроника) не почива върху Евангелието (това го твърдите вие). А е основна истина, че няма и няма да има по-висше откровение от Евангелието.

Дори само на един толкова ”прост”, но основен въпрос, да не можете да отговорите смислено, праща учението ви в 9-та глуха, където трябва и да си остане. А такива се събраха доста.



Тема Re: присмеханови [re: Aнoнимчo]  
Автор Ask2OO4 (питанка)
Публикувано01.09.05 18:38







Тема безрезултатност при опровергаването на фарисеитенови [re: Ask2OO4]  
Автор Aнoнимчo (неизвестен)
Публикувано02.09.05 09:09



След като ми бе обяснен 'божествения характер' на присмеха въпреки дадени от мен аргументи за възможните причини и следствия от него ме убедихте, че сте фарисеи и книжници.
Всичко добро!

* Въпросите не са страшни. Такива понякога са отговорите. *


Тема Re: безрезултатност при опровергаването на фарисеитенови [re: Aнoнимчo]  
Автор Ask2OO4 (питанка)
Публикувано02.09.05 10:15



Да, ти даде някои възможни причини и следствия. Защо отричаш обаче, че е възможно да има и други?

Ето ти тезата, която не си опровергал: св.Илия присмиваше ли се на жреците на Ваал? Да. Твоята диагноза подхожда ли за него? Не. Тогава следва, че тезата ти за произхода на смеха не е съвсем еднозначна. Ние твърдим, виждайки ясно подбудите си, че се смеем съвсем не по такива причини, които ти ни прикачаш. Ти ни обвиняваш в лицемерие. Но защо? Нима искаме да се ”измием” с действията на св.Илия?

Помисли си добре на какво почива твоята реакция. На тезата, че всяко учение си има ценност и не бива да го съдим. Само че тази теза е изначално погрешна. И точно защото смятаме, че е погрешна, ние не можем да бъдем лицемери по тази линия. Разбираш ли? Можеш да ни обвиняваш, че вярваме неправилно, можеш да ни обвиняваш, че се смеем нередно, но не можеш да ни обвиниш в лицемерие. Ние говорим това, което мислим.

Погледни нещата трезво и не ни обвинявай просто ей така.



Тема Re: присмеханови [re: Aнoнимчo]  
Автор Ask2OO4 (питанка)
Публикувано02.09.05 10:22



”Най-широко са отворени устите на тези, които са си запушили ушите. ”

От това изказване следват две неща:
1. Че съм устат.
2. Че не чувам отсрещната страна.

Но лошото е, че правиш две големи грешки:
1. Не е вярно, че не чувам другата страна - много внимателно чета с голямо желание да вникна в това, което пише.
2. Така се получава, че самият ти си си запушил ушите и не разбираш какво ти се говори.

Иначе че съм устат е вярно.



Тема Лошо ли е, че езотеризмът не почива на Евангелиетонови [re: Ask2OO4]  
Автор Mish-o ()
Публикувано02.09.05 12:52



В отговор на:


Например нямаше сериозен отговор на въпроса защо вашия начин на изследване (четенето на Акашовата хроника) не почива върху Евангелието (това го твърдите вие). А е основна истина, че няма и няма да има по-висше откровение от Евангелието.

Дори само на един толкова ”прост”, но основен въпрос, да не можете да отговорите смислено, праща учението ви в 9-та глуха, където трябва и да си остане. А такива се събраха доста.




На този въпрос не е трудно да се даде съвсем сериозен отговор:

Резултатите на езотеризма са получени от същия източник,
от който са получени и сведенията на съставителите на Евангелието.

Авторите на Евангелието също не са се базирали върху Евангелието!

А никой не ги анатемосва по тази причина, нали?

Защо тогава да не е възможно да се появят и други хора, които
да черпят от същите извори?
И по този начин да напишат пояснения, тълкувания или допълнения към досегашнитеПисания?
Или дори едно Пето Евангелие?



Тема "Бог дава Духа не според мярката": Р.Щайнернови [re: Mish-o]  
Автор Mish-o ()
Публикувано02.09.05 13:10



Продължение на Лекцията от 23 май 1908


А сега да преведем и другия стих според неговия точен смисъл.

„Онзи, който идва отгоре, е над всички.
Който е от Земята, земен е и говори за земното.
Който идва от небето, той е над Всички и свидетелствува за това, което е видял и чул; и никой не приема неговото свидетелство.
Но който го приема, той потвърждава, че Бог е истинен.
Защото този, когото Бог е изпратил, говори Божиите думи;
понеже Бог не му дава Духа с мярка."


Ние получаваме необходимите за това данни, когато се обърнем към ученията на древните. Те са съхранени в много книги под една или друга художествена форма. Нека само да си припомним псалмите от Стария Завет, в чиито изящно подредени фрази се говори за божествения свят. Там се говори само за старите кръвни връзки като за връзки с Бога. Всичко това би могло да се изучи основно, но и нищо повече, нищо повече от факта, че така човек остава свързан с древния божествен свят.

Но ако човек иска да разбере Христос, той няма нужда от всички тези стари закони, от всички тези художествени форми.
Христовото учение можеше да бъде обхванато дотолкова, доколкото човек обхващаше духовния Аз в себе си.
Дори и да нямаше пълно знание за Бога, човек можеше да разбере това, което чува от устата на Христос Исус.
Налице бяха предварителните условия за това разбиране.

Човекът нямаше вече нужда от псалмите, от художествено построените учения, а от най-простите изразни средства, и това бяха неумелите, сричани думи.
За да свидетелствуваш за Бога, достатъчно е само да сричаш твоите думи.
Това можеше да стане и в най-простите, сричани думи, на които липсваше всякаква "мярка".
Дори и само да сричаше, човек можеше да разбере Христовите притчи, стига да усещаше в своя Аз, че е изпратен от Бога.


А който познава само земните връзки с Бога, той говори с метриката на псалмите, обаче тя го отвежда не другаде, а до старите Богове.

Само този, който усеща своите първоизточници в духовните светове, е над всички, и може да свидетелствува за видяното и чутото в духовните светове.

Обаче това свидетелство не може да се приеме от хора, свикнали с друг вид свидетелства.
А тези, които го приемат, показват - чрез самия факт на приемането - че усещат себе си като Божии пратеници. Те не само вярват, но и разбират думите на другия, и чрез своето разбиране ги потвърждават.

"Който чувствува Аза, той и в самото сричане стига до Божието Слово."
Ето как стоят нещата.

Защото Духът, който е сега тук, не се нуждае от никаква метрика, а може да изрази себе си дори с помощта на най-простото сричане. Подобен начин на изразяване лесно може да се приеме като отсъствие на мъдрост. Обаче всеки, който отхвърля мъдростта само защото - според неговото лично мнение - най-висшите тайни трябва да бъдат изразявани в най-простата форма, върши това, често пъти несъзнавано, единствено поради склонност към душевно удобство.

Когато четем: "Бог дава Духа не според мярката", това означава, че мярката не подпомага Духа, обаче истинското присъствие на Духа, поражда и мярката.
Далеч не всеки, който разполага с мярката, има Духа; но който има Духа, непременно стига и до мярката.


Разбира се, нещата не трябва да бъдат обърквани: ако някому липсва каквато и да е мярка, това не е белег за присъствие на Духа, както и усета за мярка също не гарантира присъствие на Духа.

Знанието с положителност не е признак за мъдрост, но не по-малко вярно е, че същото се отнася и незнанието.

И така, навсякъде ни се показва, че Христос апелира към освобождаването на самостоятелния Аз във всяка човешка душа.
Тук под "мярка" следва да се разбира "мярка в сричките", която е в основата на художествено построената човешка реч.
А предхождащото изречение гласи буквално:

"Този, който обхваща Бога в "Аз-съм", дори и в сричането свидетелствува за божествената или Божия реч и намира пътя към Бога."


Край на Лекцията

Рудолф Щайнер


Редактирано от Mish-o на 02.09.05 13:12.



Тема Re: Лошо ли е, че езотеризмът не почива на Евангелиетонови [re: Mish-o]  
Автор cvete13 (усмихната)
Публикувано02.09.05 13:22



Е, стига де, Мишо!

Авторите на Евангелието са си общували много директно, очи в очи с Христос



Тема Re: Лошо ли е, че езотеризмът не почива на Евангелиетонови [re: cvete13]  
Автор Mish-o ()
Публикувано02.09.05 15:40



Но за кои очи говориш?

Физическите или духовните?

А можеш да направиш и справка, кога са написани Евангелията.



Тема Re: Лошо ли е, че езотеризмът не почива на Евангелиетонови [re: Mish-o]  
Автор cvete13 (усмихната)
Публикувано02.09.05 15:50



Хайде стига глупости наистина!

Св. апостол и евангелист Йоан сигурно ще да го е гледал Христос всякак в очите!



Тема Любопитен въпроснови [re: cvete13]  
Автор Aнoнимчo (неизвестен)
Публикувано02.09.05 16:04



Кога са писани Еванлиетата? Колко години след 33-та? Върху какви писмени и устни предания на кои христови съвременници стъпват? Как са запазени от преиначаване или изгубване думите Му?

* Въпросите не са страшни. Такива понякога са отговорите. *


Тема Re: присмех .нови [re: FireHead]  
Автор Aнoнимчo (неизвестен)
Публикувано02.09.05 16:17



Хубав пример за .... 'светиилийство'. Но да не се отклоняваме от темата, тихо или шумно...
Да се върнем към християнството.
Кому се е присмял Божият Син?

* Въпросите не са страшни. Такива понякога са отговорите. *


Тема Още няколко думи за Фридрих Рителмайернови [re: Mish-o]  
Автор Mish-o ()
Публикувано02.09.05 16:34



Продължение на Предговора от Емил Бок


В лицето на Фридрих Рителмайер най-благородното и чисто преклонение пред Исус - утвърдено в най-честните духовно-познавателни стремежи на протестантството - намери пътя към едно всеобхватно познание за Христос, към едно ново Христово благовестие.

Наред с всичко това, горното означава и действителното повторно откриване на Йоановото Евангелие. Сега теологичното мислене и медитативните постижения се сливат в едно прекрасно единство; те ускориха развитието на Фридрих Рителмайер, а чрез него човечеството вкуси първите плодове от дървото на онова Йоаново благовестие, което занапред ще сложи своя отпечатък на цялото християнство.

Душевната нагласа на Фридрих Рителмайер - дори и след като напусна Евангелистката Църква и застана на върха на Християнската Общност - винаги се определяше от изгарящия копнеж: от моята предишна среда аз трябва да отведа в новия свят колкото е възможно повече хора. Той усещаше себе си като естествения притегателен център за всички онези, които и в рамките на официалното християнство поискаха да се отправят по новия път. И за Фридрих Рителмайер беше истинско страдание, че само неколцина от приятелския кръг наистина тръгнаха с него. Тук се разделиха пътищата на единния дотогава борчески авангард от Нюрнберг, включващ хора като Рителмайер и неговия приятел Кристиан Гайер.

Описанието на съдбовната среща с Рудолф Щайнер ни показва преди всичко усилията, които Фридрих Рителмайер вложи, за да изгради мостове между своите кармично предопределени спътници в живота.

Сборникът "Жизненото дело на Рудолф Щайнер" издаден преди 60-я рожден ден на Рудолф Щайнер (1921) беше съставен в условията на една тежка борба с болестта. А по-късно, след като беше дал завършен вид на своя жизнен стил, с една особена загриженост за християнски настроените хора, които не желаеха да тръгнат по пътя на Антропософията и изградиха новата Християнска Общност, той написа своята книга "Медитация. Дванадесет писма върху себевъзпитанието" (1929).

Ето че описанието на тази съдбовна среща, едно от първите произведения на Фридрих Рителмайер, застава отново пред нас след дълъг период на забрана, за да утвърди повторно онези цели, на които той посвети своя живот.



Тема Re: Лошо ли е, че езотеризмът не почива на Евангелиетонови [re: Mish-o]  
Автор Ask2OO4 (питанка)
Публикувано02.09.05 18:42



”Резултатите на езотеризма са получени от същия източник,
от който са получени и сведенията на съставителите на Евангелието. ”


Доказателства? Но от Евангелието, ако обичаш.

Ето какво ти пише св.Иоан Богослов:
”1. Което е било отначало, което сме чули, което сме видели с очите си, което сме наблюдавали и което ръцете ни са попипали, за Словото на живота
2. (и животът се яви, и ние видяхме, и свидетелствуваме, и ви възвестяваме вечния живот, който беше у Отца и се яви нам),
3. което сме видели и чули, ви възвестяваме, за да имате и вие общение с нас; а нашето общение е с Отца и Неговия Син Иисуса Христа.
4. И това ви пишем, за да бъде радостта ви пълна.
5. И благовестието, което чухме от Него и ви възвестяваме, е това, че Бог е светлина, и в Него няма никаква тъмнина.”

”което сме чули, което сме видели с очите си, което сме наблюдавали и което ръцете ни са попипали

Не е възможно да се появят допълнения. Просто няма какво да се допълва. Бог ни е дал Словото Си чрез Библията, другият начин е чрез живата апостолска проповед. Друг начин не съществува.



Тема Въведениенови [re: Mish-o]  
Автор Mish-o ()
Публикувано03.09.05 09:24



Фридрих Рителмайер

Моята среща с Рудолф Щайнер

Въведение


Тази книга е отправена към хората, които непрекъснато си задават изгарящия въпрос, какъв е бил Рудолф Щайнер като личност; към онези, които биха дали много, за да чуят нещо от един очевидец, независимо дали той е противник или пък неутрален страничен наблюдател. В тази книга ще узнаете как един протестантски теолог се откъсна от духовната атмосфера на своето време, как се устреми към Рудолф Щайнер и как изживя срещата си с него. Разбира се, подобно описание има своите граници; на лично-интимния тон не може да се придаде никаква гражданственост, макар че самото убеждение израства тъкмо тук; окултно-духовният акт не винаги може да бъде споделен с широките кръгове, макар че тъкмо в него се разиграват най-силните човешки изживявания.

И сега - спазвайки тези деликатни граници - аз бих желал да разкажа някои свои спомени, без да се смущавам от евентуалната злоупотреба с тях, на каквато са способни най-вече католическите среди. Да, последният повод за написването на тази книга дойде тъкмо от един изпълнен с омраза памфлет срещу личността на Рудолф Щайнер, публикуван във виден наш вестник.

Аз не съм водил дневник на срещите си с Рудолф Щайнер. Винаги ми се струваше, че има нещо неестествено и нечовешко да пристъпвам към всеки наш разговор с предварителната нагласа: после ти трябва да документираш всичко! Струваше ми се, че това би застрашило свободата, непосредствената и интимна прелест на нашето общуване. Думите на д-р Щайнер едва ли са казани от него точно в този вид, както ги възпроизвеждам сега след толкова години. Аз ги предавам така, както са останали в моите спомени и гарантирам не за техния буквален звук, а за техния смисъл, за тяхното съдържание.

Винаги по време на разговорите си с Рудолф Щайнер аз имах усещането, че представлявам нещо повече от една отделна личност. Аз просто си казвах:

"До един такъв човек могат да се приближат само малцина, но те са задължени пред цялото човечество - както за това, което питат, така и за отговорите, които получават!"

Рудолф Щайнер добре схвана тази моя нагласа и ми повери много. Той знаеше, че не питам за себе си, а за човечеството.




Тема Библията - Езотерична Книганови [re: Ask2OO4]  
Автор Mish-o ()
Публикувано03.09.05 10:46



В отговор на моето твърдение, че

”Резултатите на езотеризма са получени от същия източник,
от който са получени и сведенията на съставителите на Евангелието. ”

ти питаш:

Доказателства? Но от Евангелието, ако обичаш.

и привеждаш като опровержение на моята теза думите на Йоан:

което сме чули, което сме видели с очите си, което сме наблюдавали и което ръцете ни са попипали

cvete13 също казва:
Хайде стига глупости наистина!

Св. апостол и евангелист Йоан сигурно ще да го е гледал Христос всякак в очите!




Откъде произтича неразбирането на езотеричната гледна точка?

Както неведнъж подчертава Щайнер, причина за това е фактът,
че преди няколко века в разбирането и тълкуването на Библията
е било "внедрено", внесено материалистичното възприемане на света
(дори преди още то да бъде разпространено в областта на естествените науки).

Това материалистично светоусещане се стреми да убеди хората,
че единствено реалните неща са тези, които могат да бъдат възприемани
с помощта на физическите сетива.
Ако човек възприема този мироглед - материалистичния -
естествено е единственото му разбиране на думи като
чувам, виждам с очите си и т.н. да се свежда
до физическите, материални възприятия на съответните
сетива и органи.
Това е напълно разбираемо и естествено.

Нематериалистичното разбиране на езотеризма пък твърди,
че освен физическите органи и сетива има и духовни такива.
С тяхна помощ, ако при даден човек те са развити,
а не в латентно състояние (както е при повечето днешни хора),
човек може да възприема, да чува, да вижда неща от
духовния, свръхсетивния свят, невидим за физическите сетива.

И сега, въпросът е как човек иска да тълкува, да разбира Библията:

-материалистично, както правят официалните, неезотерични църковни среди

или

-нематериалистично, както предлагат езотериците.

Ясно е, че допустими са и двете възможности.
Всеки човек може да избере тази от тях, която предпочита.

В отговор на зададения ми по-горе въпрос аз ще приведа
доказателства, опиращи се върху Евангелията.

Първо, ясно е, че когато например Йоан казва
чул съм, видял съм с очите си той не уточнява
в какъв смисъл - материалистичен или нематериалистичен -
трябва да разбираме това (за пипането с ръцете, да кажем, че е ясно).
Следователно, Йоан не изключва възможността за нематериалистично, езотерично тълкуване.

Второ и считам - напълно ясно - е следното:
всички пророчески предсказания, описани в Стария и Новия Завет,
отнасящи се до бъдещето, са били получени по начин,
подобен на езотеричния метод:
чрез свръхсетивни възприятия!
Това е напълно сигурно поне за случаите, когато авторът на предсказанието
вижда едно или друго събитие от бъдещето.
Ще приведа само един пример, който е абсолютно ясен - от началото на Откровението на Йоан:

1. Откровение на Иисуса Христа, що Му даде Бог, за да покаже на рабите Си онова, което трябва да стане скоро. И Той го яви, като го изпрати чрез Ангела Си на Своя раб Иоана,
2. който възвести словото Божие и свидетелството Иисус Христово, и всичко, що е видял.


Йоан вижда всички описани впоследствие събития.
На всеки дори малко логически мислещ човек е ясно,
че тези събития той не е в състояние да ги види с физическите си очи!
Това са събития от бъдещето. Нашите физически очи виждат само това,
което се разиграва пред тях сега, в настоящето!
Следователно, Йоан вижда чрез духовните си, свръхсетивни очи.

Този пример от Евангелието, който може да бъде допълнен с множество други,
доказва истинността на езотеричния възглед:

Много неща от Библията са били записани като резултат на свръхсетивни, езотерични наблюдения!
Библията е езотерична книга!




Тема "Смъртта" на Лазар и Знамението на Йона: Р. Щайнернови [re: Mish-o]  
Автор Mish-o ()
Публикувано03.09.05 12:23



В коментарите на Р. Щайнер върху Евангелието на Лука можем да намерим допълнителна информация относно стария начин на посвещение, подкрепена с факти от Библията.
Тя потвърждава изнесеното за Езотеричната същност на Възкресението на Лазар.


Христос посочва, че това, което Той дава на света, е нещо съвършено ново, нещо съвършено различно от досегашните религиозни системи, понеже е свързано с онези човешки способности, които придобиваме не по наследствена линия, а с помощта на небесното царство.
Той посочва още, колко трудно е на хората да се издигнат до разбирането на едно такова учение, на едно такова Евангелие; и как те искат да бъдат убеждавани, както са били убеждавани столетия наред.
Но в същото време той казва и друго:

„Вие не можете да бъдете убеждавани по същия начин за новите истини, защото това, което свидетелствува за старите форми, е неизползваемо за новите форми."

Така както ги разби ра човек, старите истини могат да бъдат представени най-добре в знамението на пророк Йона.

То символизира начина, по който човек постепенно израства до познанието за духовните светове, или - за да се изразим по библейски - начина, по който човек става пророк (Лука 11,29-32).

Това е старият начин за постигане на посвещение: най-напред човек да подготви узряването на душата си и после - в продължение на три дни и половина - да изпадне в състояние на пълно откъсване от външния свят и от своите сетивни възприятия.

Ето защо тези, които трябваше да бъдат „пренесени" в духовния свят, бива ха най-напред старателно подготвяни; душите им придобиваха, така да се каже, известна устойчивост, необходима за свръхсетивните изживявания.

После, в продължение на три дни и половина, те бяха откъсвани от света и пренасяни на определени места, където не можеха да си служат повече със своите физически сетива и където тялото им изпадаше в състояние, подобно на смъртта, за да бъдат отново пробудени след три дни и половина; и тогава душата отново се връщаше в тялото. Сега вече тези хора можеха да си спомнят своите опитности от по-висшите светове и сами да говорят за тях. Ето каква беше голямата тайна на посвещението: предварително подготвената душа беше пренасяна за три дни и половина в един съвършено друг свят; там тя беше откъсвана от физическите условия и издигана в духовния свят. Всред отделните народи винаги имаше такива личности; те бяха вестители на духовния свят; те бяха преживели това, което Библията описва като
„пребиваването на Йона в корема на кита (или рибата в някои преводи)" (Йона 2,1).

Ето за какво бяха подготвяни древните посветени и когато се явяваха пред един или друг народ, те носеха в себе си „знака на Йона", т.е. способността сами да се произнасят относно живота в духовния свят.

Този беше единият вид посвещение. И Христос казва, че на народа няма да се даде друго знамение, освен знамението на Йона (Лука 11,29).





Тема Библията - Езотерична Книга (или врели-некипели)нови [re: Mish-o]  
Автор Ask2OO4 (питанка)
Публикувано03.09.05 17:51



Първото, което се набива на очи е, че отговорът няма нищо общо с поставената теза. Ние акцентирахме върху това, че писателите на Евангелията са познавали Христос ЛИЧНО. И точно поради това, че духовните реалности се приемат много по-трудно от видимите с просто око е било нужно това лично познанство. За да бъдеш ученик на някого в духовен план, трябва да имаш личен досег с него, трябва ТОЙ да има възможност да те учи, а не всичко да става в твоя мозък. Иначе кой може да ти докаже това внушения ли са, халюцинации или какво?

Второ на първия въпрос също не си отговорил. Твърдиш, че вашият начин на изследване и Евангелието са писани по един и същи начин. Това разбира се не е вярно, понеже Евангелието е писано от ПРЕКИ ФИЗИЧЕСКИ СЛУШАТЕЛИ на Христос. НО ВЪПРОСЪТ БЕШЕ откъде Щайнер се е добрал до този негов метод? Какъв е източникът му. Очевидно източникът му не е Евангелието, тогава кое? Ето на този въпрос ти отказваш да отговориш. Пък и не би могъл да дадеш задоволителен отговор. Отговорът ти е повтаряне на твърдението, заради което зададох въпроса.


Понеже методът ви е съмнителен и недоказан отникъде, затова следва да разбереш, че не мога да му имам доверие. Единствения метод, който ни е известен и който е доказан, това е този на ПРЕКИЯ ФИЗИЧЕСКИ СЛУШАТЕЛ, който е минал процес на ПРЯКО УЧЕНИЧЕСТВО. Ако чрез източници дошли чрез него (например Евангелието), успееш да ми докажеш вашия, тогава може да говорим нататък. Но дотогава теориите на Щайнер са просто дървени философии.

Трето - за да не кажеш, че не съм уважил писаното от теб в горния постинг, нека изкажа някои мисли.

"Както неведнъж подчертава Щайнер, причина за това е фактът,
че преди няколко века в разбирането и тълкуването на Библията
е било "внедрено", внесено материалистичното възприемане на света
(дори преди още то да бъде разпространено в областта на естествените науки).

Това материалистично светоусещане се стреми да убеди хората,
че единствено реалните неща са тези, които могат да бъдат възприемани
с помощта на физическите сетива. "

Това са просто дрънканици, в които може и да имат някаква истина за западния човек. Но тук те нямат покритие. Всички православни философи и светии от първите векове до днес са до един МИСТИЦИ. Техните писания нямат нищо общо с материализма или дори с помен от него. Следователно Щайнер провъзгласява за основна истина някакво си частно негово наблюдение. Това е жива спекулация.

Освен това нашата православна вяра, която е изяснена прекрасно в творенията на тези наши предшественици, не е в материален дух. Настоявам когато се говорят такива лъжи за нашата вяра (цитирам: И сега, въпросът е как човек иска да тълкува, да разбира Библията: материалистично, както правят официалните, неезотерични църковни среди ) да се представят съответните доказателства. В противен случай ще сметна, че не е редно да участвам в дискусия, основана на недобросъвестни клевети и недоказано злословие.

Нашата вяра ни учи, че човек има две същности - материална и духовна. Освен това човешката природа е паднала. Духът, който трябва да търси Бога и в Него да намира щастието си, се е обърнал към душата, а тя на свой ред към тялото. Порядъкът у нас следователно е надолу с главата. Христос дойде за да ни избави от този обратен порядък. И така, понеже навиците на човека са плътски и той мисли по плътски, неговият духовен взор е дотолкова замъглен, че той не може да вижда в духовната област ясно. Христос ни избавя от това. Но как? Чрез вярата. Понеже от грехопадението насам ние нямаме духовно ясен поглед, ни е необходима вяра. И чрез тази вяра ние можем да видим ясно и да угодим на Бога, т.е. да започнем да живеем нормален живот. На всичко това трябва да се учим, но как е трябвало да бъдем научени - отдолу нагоре, а не обратното. От материалното към духовното. И така се учи всеки един и расте, ако сложи правилната основа и черпи от правилния източник.

Ако пък някой каже, че без правилната основа е израснал дотам, че да вижда ясно в духовния свят - той жестоко се мами. Това просто е невъзможно. Откъде виждаме, че Щайнер няма правилна основа? Просто е - първо той отрича Църквата като единствен на земята носител на истината, която (истината)може да бъде само една, монолитна (не на части) и непротиворечива (за сведение Църквата е организмът от всички истински последователи на Христос). Второ той няма обяснение откъде е измъкнал тази прословута Акашова хроника, която му служи за основа. В историята на Църквата има запазена представа за такъв тип основа - нарича се ПРЕЛЕСТ. Това е състояние на духовна самозаблуда, което е изключително опасно. Казва му се още гордост на ума. Дали е случайност, че гордостта на ума според Църквата все се занимава с АЗ-а? Не мисля. Преброй си из постингите колко пъти се възхвалява този прословут Аз и тогава нека си говорим пак.

ПП: Нека някой ме поправи ако греша, но ВИДЕНИЕТО става с ТЕЛЕСНИТЕ, а не с духовните очи. Също както съня - не съществува реално, но го виждаме като реалност. Това пък, което се нарича духовно виждане, е съвсем друго нещо и не се употребява с думата "видение".



Тема Смъртта на Лазар и Откровението на Соломон: Щайнернови [re: Mish-o]  
Автор Mish-o ()
Публикувано04.09.05 08:46



Този беше единият вид посвещение.
И Христос казва, че на народа няма да се даде друго знамение, освен знаме нието на Йона (Лука 11,29).

А напълно в смисъла на Евангелието от Лука, той подчертава още по-ясно:

„Несъмнено, като едно наследство от древността, още съществуват и случаи, при които определен човек - но без личното му участие, без посвещение - може да изпадне в състояние на едно смътно, сумрачно ясновидство и чрез откровения „от горе" да бъде пренесен в духовния свят."

Христос посочва, че наред с току-що описаното посвещение има и втори вид посвещение, когато поради особения си произход, даден човек, макар и без посвещение, може да получи откровения „от горе", изпадайки в една от разновидностите на трансовите състояния.

Ето на какво обръща внимание Христос: че тези два вида посвещение идват от старите времена.

И сега той казва:

„Замислете се за цар Соломон. В негово лице Вие сте изправени пред една индивидуалност, която без лично участие, а само чрез откровения „от горе", можеше да вижда в духовния свят."

Ето защо Савската царица идва при цар Соломон като носителка на мъдростта „свише", като представителка на онези, които носят в себе си всички наследствени признаци на смътното, сумрачно ясновидство, което през Атлантската епоха беше присъщо на всички хора (Лука 11,31).

Да, навремето съществуваха точно тези два вида посвещение:

единият вид, представен от Соломон и символичното поклонение на Савската царица, царицата на юга;

и другият вид, представен от Йона и неговото знамение, т.е. старото посвещение, при което в състояние на пълно изключване от външния свят, човек беше пренасян в духовния свят за три дни и половина.

Но сега Христос допълва:

„Тук има повече от Соломон... тук има повече от Йона" (Лука 11,31-32),

подсказвайки, че в света е навлязло нещо напълно ново; че сега вече духовният свят не се открива просто външно на човешките етерни тела чрез едни или други откровения, както при Соломон, и че сега вече той не се открива на етерните тела чрез вътрешни откровения, когато подготвеното астрално тяло би могло да ги внесе в етерното тяло, както при тези, които носят в себе си знамението на Йона.

Христос иска да каже:

“Тук има нещо ново, а именно: след като е подготвил своя Аз, човек се свързва с това, което принадлежи на небесните царства, понеже и силите на небесните царства се свързват с девствената част на човешката душа - тъкмо тя принадлежи на небесните царства и хората могат да я покварят, ако отхвърлят Христовия Принцип, но те могат и да я спасят, ако се проникнат от всичко онова, което струи от Христовия Принцип.”

Ето как - в смисъла на Евангелието от Лука - Христос Исус внася в своето учение онова, което идва като един напълно нов елемент в еволюцията на Земята, и ние виждаме как чрез Събитието в Палестина се променят всички стари начини за възвестяването на царството Божие.

Ето защо той се обръща към онези, за които можеше да предположи, че благодарение на своята подготовка ще го разберат поне отчасти:

„Истина ви казвам, между вас има такива, които могат да видят царството Божие не само чрез откровението на Соломон или чрез посвещението в това, което наричаме „знамението на Йона"; и ако не бихте съумели да постигнете нещо ново, в сегашната си инкарнация не бихте могли да видите царството Божие, по-скоро бихте умрели."

С други думи, ако не биха били посветени, преди своята смърт те не биха могли да видят царството Божие; ето защо в този случай те би трябвало да минат през едно състояние, наподобяващо смъртта.




Тема Пасторът за книгата синови [re: Mish-o]  
Автор Mish-o ()
Публикувано04.09.05 09:46



И ето че подходящото време настъпи. Ако човек днес се огледа около себе си, ако надникне в списания и вестници, той ще изтръпне пред факта, че човечеството навсякъде е достигнало до такива опасности, пред които може да му помогне единствено Антропософията. Едва ли минава ден, без да ни отрупа с нови примери и потвърждения.

Обаче човечеството не знае нищо и не иска да знае за тази помощ. За да се стигне дотук, е виновна най-вече антипатията, която се издигна като отровен облак над Рудолф Щайнер - създателя на Антропософията. Нарастващите беди от всевъзможен порядък и безсилието на всяка къв друг вид помощ - въпреки епохалните технически открития - вече насочват изстрадалото човечество към Антропософията.

И тази книга си поставя не друга цел, а именно да приближи човечеството до Антропософията! Тук не става дума да се превеждат доказателства в полза на Антропософията - това трябва да става по съвсем други начини - а да се каже нещо за нейния създател. А тази задача ставаше все по-належаща, особено след като отново се потвърди древната разбойническа практика - да се ограби човекът, който е вече умъртвен. Да, противниците опитват духовно да умъртвят Рудолф Щайнер. Те обсебват духовните му постижения и искат да разполагат с тях като със своя собственост.

И така, в тази книга се разказва как от християнството на своята епоха един човек се устреми към Рудолф Щайнер, а чрез него - към Антропософията и Християнската Общност. Макар и да съдържа незначителни разговори, тази книга трябва да бъде отнесена към цялото. Естествено към Рудолф Щайнер водят най-различни пътища. И една друга надежда, свързана с тази книга е, че хора от най-различни области ва живота - лекари, педагози, хора на изкуството, политици, на свой ред трябва също да опишат как са стигнали до Рудолф Щайнер. Защото едва с помощта на такива допълващи разкази и описания ще се оформи един действителен и завършен образ на Рудолф Щайнер.

Фр. Рителмайер





Тема Материалистично тълкуване на Библиятанови [re: Ask2OO4]  
Автор Mish-o ()
Публикувано04.09.05 12:52



В отговор на:


Ние акцентирахме върху това, че писателите на Евангелията са познавали Христос ЛИЧНО.




Този въпрос е спорен.
Бих искал да ми приведеш доказателства:
кой и кога ги е написал.

А съвсем сигурно това не е вярно за авторите на книгите,
включени в Стария Завет. Старият Завет е една неотделима част от
Библията, следователно Библията не е написана от очевидци на Христос.


В отговор на:


Настоявам когато се говорят такива лъжи за нашата вяра (цитирам: И сега, въпросът е как човек иска да тълкува, да разбира Библията: материалистично, както правят официалните, неезотерични църковни среди ) да се представят съответните доказателства. В противен случай ще сметна, че не е редно да участвам в дискусия, основана на недобросъвестни клевети и недоказано злословие.




Представям едно измежду многото възможни доказателства.
Цитирам твоето твърдение:

Единствения метод, който ни е известен и който е доказан, това е този на ПРЕКИЯ ФИЗИЧЕСКИ СЛУШАТЕЛ, който е минал процес на ПРЯКО УЧЕНИЧЕСТВО.

Нека някой ме поправи ако греша, но ВИДЕНИЕТО става с ТЕЛЕСНИТЕ, а не с духовните очи. Също както съня - не съществува реално, но го виждаме като реалност. Това пък, което се нарича духовно виждане, е съвсем друго нещо и не се употребява с думата "видение".


Ти не искаш да допуснеш, че човек може да вижда с духовните си очи (ако правилно те разбирам).

Ясно е обаче, че много неща са видени от древните пророци,
а и от автора на Откровението именно с духовните им очи:
физическите очи виждат само това, което се извършва пред тях
в настоящия момент, а техните видения се отнасят за бъдещето.

И сънищата ние виждаме не с физическите, а с духовните си очи:
просто тогава физическите очи са затворени.

Още един пример за описание на духовно виждане от Библията:
Мария от Магдала вижда Възкръсналия Христос именно с духовните си очи,
а не с физическите.
Той е в ново тяло след Възкресението, духовно:
ако беше със старото си физическо тяло, тя нямаше да има проблем да го
разпознае.


„Като рече това, обърна се назад и видя Исуса да стои,
ала не знаеше, че е Исус.

Исус й казва:
Жено! Защо плачеш? Кого търсиш?

А тя мислеше, че е градинарят..." (Евангелието на Йоан 20, 14-15)



Още описания за виждането в духовния свят, за ясновиждането
могат да се прочетат в


В отговор на:


НО ВЪПРОСЪТ БЕШЕ откъде Щайнер се е добрал до този негов метод? Какъв е източникът му. Очевидно източникът му не е Евангелието, тогава кое? Ето на този въпрос ти отказваш да отговориш. Пък и не би могъл да дадеш задоволителен отговор. Отговорът ти е повтаряне на твърдението, заради което зададох въпроса.




Да, източникът не е Евангелието.
Но такъв не е и източникът на авторите, включени в Библията.

Кой например е източникът на информацията на старозаветните автори?
Кой е източникът за автора на Откровението?

Отговор за източника на езотериците съм давал неведнъж, например

Дали този източник е същия или не, както при пророците и Евангелистите,
аз няма да те убеждавам.
Но не виждам причина едните и другите видения да имат общ източник.


А сега да се спрем на една друга страна на навлизането на материалистичния мироглед в живота на човечеството, започнало от около 16-ти век и продължаващо и до наши дни.

Р. Щайнер че това явление е довело до Второ разпятие на Христос през 19ти век!
До такава степен е повлияло то на Него!

В същата тема Щайнер и върху последващото Второ Възкресение и Второ Пришествие на Христос.

Ако всичко онова, което изнася Езотеризмът е вярно, тогава става
съвсем очевидно неговото огромно значение за Християнството:

защото по какъв друг начин, чрез какъв друг източник ние можем
да разберем за събития и факти от живота на Христос през 16-ти, 19-ти или 20-ти век?
В състояние ли е Евангелието или църквата да дадат толкова точна, подробна и актуална информация за събития от изключителна важност за човечеството?



Тема Re: Материалистично тълкуване на Библиятанови [re: Mish-o]  
Автор Ask2OO4 (питанка)
Публикувано05.09.05 13:29



Ясно, разбрах. Не си ми отговорил по същество на нито един въпрос. Не искам да се замислям на какво се дължи това, но е просто жалко. Не желаеш да разбираш елементарни неща на чист български и ми даваш "аргументи", които аз вече съм оборил.

Ако искаш да ти обясня по-подробно в какво се състои несъответствието на този ти отговор с нашия разговор - питай. Иначе е безпредмертно да се замеряме с думи.

ПП: Ако смяташ, че сънуването е духовен акт, то теорията ни наистина не струва повече от на този, който смята, че сексът заради самия секс е нещо духовно.



Тема Re: Материалистично тълкуване на Библиятанови [re: Ask2OO4]  
Автор Maktub (обичаща)
Публикувано06.09.05 22:29



Сънуването не е ли духовен/душевен акт?



Тема Re: Материалистично тълкуване на Библиятанови [re: Maktub]  
Автор Ask2OO4 (питанка)
Публикувано06.09.05 22:53



Сънуването е свойствено на тялото. Очевидно е, защото човек сънува когато спи, а душата не се нуждае от сън. Сънят е нужен само на тялото. Сънуването е поредица електрически импулси, които са идентични с тези при гледането. Т.е. това е съвсем телесен акт.

Друг е въпросът кой е източникът на съня. Сънят може да произхожда от самите нас, от впечатленията ни през деня. Може да бъде внушен и отвън също както и мислите.

Дух е тази част от душата, която общува с Бога. Той разбира се може и да не общува с Бога, тогава е в ненормално състояние.

Душата има разумна, емоционална и волева част. Ако те са насочени към материалния свят и черпят щастието си оттам, се казва, че човекът е душевен или плътски (в Библията например така е употребено). Ако са насочени към духа се казва, че е духовен.

Сънят е свойстрвен на тялото, в него участва и душата разбира се, но той не е нещо по-различно от гледането наяве или някакво друго телесно изживяване.



Тема За гордостта на Азанови [re: Ask2OO4]  
Автор Mish-o ()
Публикувано07.09.05 08:51



В отговор на:


Ако пък някой каже, че без правилната основа е израснал дотам, че да вижда ясно в духовния свят - той жестоко се мами. Това просто е невъзможно. Откъде виждаме, че Щайнер няма правилна основа? Просто е - първо той отрича Църквата като единствен на земята носител на истината, която (истината)може да бъде само една, монолитна (не на части) и непротиворечива (за сведение Църквата е организмът от всички истински последователи на Христос). Второ той няма обяснение откъде е измъкнал тази прословута Акашова хроника, която му служи за основа. В историята на Църквата има запазена представа за такъв тип основа - нарича се ПРЕЛЕСТ. Това е състояние на духовна самозаблуда, което е изключително опасно. Казва му се още гордост на ума. Дали е случайност, че гордостта на ума според Църквата все се занимава с АЗ-а? Не мисля. Преброй си из постингите колко пъти се възхвалява този прословут Аз и тогава нека си говорим пак.




Отговор -



Тема Първи впечатления на пастора за антропософиятанови [re: Mish-o]  
Автор Mish-o ()
Публикувано07.09.05 11:57





B своя живот рано или късно човек стига до решителния миг, когато в сърцето си той улавя един слаб и нежен камбанен звън. Един нов час удря в хода на неговата съдба. Изглежда така, сякаш божествени духовни Същества отправят погледа си към него. И от извънредно голямо значение е както за самия човек, така и за другите - как ще отговори той сега.

Един такъв миг настъпи за мен в края на 1910 година, когато получих предложението да изнеса в голям северногермански град лекция върху религиозните течения на съвременната епоха.
Отдавна вече моите вътрешни интереси бяха насочени към борбата за религиозно обновление.
И ето че сега, когато бях изправен пред задължението да изготвя този духовен обзор, ми хрумна, че поради липса на симпатии винаги съм прескачал едно от духовните явления на нашата епоха.
Имах предвид "теософията".
А сега, заемайки се с лекцията, аз поемах и задължението да се запозная с нея основно.
И наистина до този момент аз познавах твърде бегло нейния свят.

Към основните принципи на теософията изпитвах явна антипатия.
Какво виждах в нея? Един хаос от необосновани твърдения, едно нескромно, дръзко и прибързано навлизане в духовните тайни на света, една упадъчна смесица от ориенталство и християнство, която не може да издържи пред строгото духовно изпитване, една душевно-духовна нагласа, която е непоносима за истинското религиозно чувство, студена, нагла, жадна за сензации - така ми изглеждаше теософията.

Обаче сега трябваше да открия духовните движещи сили на тези хора. Самите те даваха забележителни жертви и показваха несъмнена жизнена сила. За да обхвана религиозния живот на съвременниците си, аз трябваше да положа усилия и да вникна по-дълбоко в техния особен свят.


Фр. Рителмайер



Тема няколко думи за М. Бауернови [re: Mish-o]  
Автор Mish-o ()
Публикувано08.09.05 12:51




По това време бях протестантски пастор в Нюрнберг и веднага се обърнах към представителите на различни теософски кръгове, за да си изясня някои неща с тях и да ги помоля за съответна литература.

След няколко дни в кабинета ми дойде Михаил Бауер.
Впечатлението, което ми направи този човек, беше огромно.
Пред себе си видях един забележителен мъж, готов за борба от най-висш и духовен порядък.
Михаил Бауер произхождаше от трудово семейство в Горна Франкония и не беше "нищо повече от обикновен учител", но вече беше пребродил духовните пространства на своята епоха.
Като последовател на Ернст Хекел, той беше привлечен от естествените науки и преди всичко от физиката и химията.
Една могъща потребност от по-нататъшно самоусъвършенствуване го беше тласнала към съчиненията на швабския окултист Кернинг, чиито "упражнения" той следваше със завидна енергия.

В немската философия беше ориентиран много добре.
"Негов" философ беше станал Хегел и Михаил Бауер го познаваше отлично.
За да пие направо от изворите, той владееше не само английски и френски, но също и латински, гръцки и санскрит.

По това време Михаил Бауер, моят бъдещ приятел, навършваше 40 години.
С високата си аскетична фигура и с удълженото си, покрито с черна брада и силно одухотворено лице, той можеше да мине за индуски мъдрец, пътуващ из големите градове на Европа.
За много хора той се превръщаше в събитие, мнозина го запомняха за цял живот, дори и само като го зърваха - него, непознатия висок мъж - да се разхожда всред цветята на своята градина.

Обаче най-силното въздействие напираше от очите му.
В тях вече нямаше нищо индийско.
От тези очи навън в света преливаше истинска Христова светлина.
Никога през живота си – като изключа Рудолф Щайнер - аз не срещнах подобно човешко излъчване.
От Михаил Бауер бликаха сърдечна доброта, мъдрост и тези качества веднага се поглъщаха от неговото обкръжение.
Той беше винаги готов да признае и утвърди един човек, макар и най-младия, и никога да се подчини само за това, че отсрещната личност е с особени заслуги или пък на почтителна възраст.
Една ненакърнена детинска сила на уважение, почит и обожание пулсираше в осанката на вече зрелия мъж, когото тежката съдба бе прекарала покрай самата смърт.
Но тази вродена и чиста способност за обожание - каквато никога вече не успях да открия в друг възрастен човек - беше здраво свързана с една непоколебима сигурност в силите на неговия собствен Аз.

И това, което ме облъхваше при всеки разговор с него, беше тъкмо тази чудна хармония между свободата и страхопочитанието.
Сякаш самото провидение ми изпрати този човек, в дните, когато насочвах неуверения си поглед в тайните на теософията.

Ако не беше той, моят път щеше да бъде друг.
Така или иначе, щях да чуя Рудолф Щайнер в някоя от неговите лекции, щях да подложа на критично осмисляне едно или друго негово съчинение, за да "имам своето мнение".
Но без Михаил Бауер, аз можех да пропусна решителния миг и да мина покрай Рудолф Щайнер съвършено неподготвен и без никакво предчувствие за неговото величие - тъй както сториха това стотици и хиляди мои съвременници.

Фр. Рителмайер



Тема Подготовката за срещатанови [re: Mish-o]  
Автор Mish-o ()
Публикувано09.09.05 08:59




Впрочем към подготовката ми за този съдбовен час се прибави и нещо друго. Наскоро преди това имах да държа една лекция пред южно германското общество "Приятели на Христовия свят", което напълно признаваше методите и резултатите на модерното естественонаучно познание и се стремеше към свобода и истинност на религиозния живот през бъдещите епохи на нашата цивилизация.

В тогавашните си теологични среди аз се чувствувах съвсем близък с тези хора. Сега си спомням и темата на моята лекция:

"Какво липсва на модерната теология?"

Тази беше единствената лекция, която някога съм изнасял пред толкова много теолози. Веднага след лекцията беседвах с Ернст Трьолч, по-късно професор по философия в Берлинския университет. Това, което той каза за лекцията ми, прозвуча съвсем приятелски. Но после добави:

"Да, ние отново чухме как говори един човек, който просто иска да изскочи извън своята кожа, извън тялото си; само че това е невъзможно."

При тези думи ме заля силен гняв и аз отвърнах:

"Тъкмо Вие сте един от онези хора, които с вечния си релативизъм потискате и парализирате нас, младите теолози; и щом Вие казва те: Невъзможно е за човека да напусне своето тяло - аз възразявам:
Човекът е длъжен да го направи; аз искам да съм вън от своето тяло и ще продължавам да го искам!"

Трьолч се усмихна снизходително, а с него и мнозина други. Но по-късно стана така, че моят закрилящ Ангел се вслуша в тези думи и насочи съдбата ми към онзи човек, който наистина можеше да излиза навън от кожата си, навън от тялото си.

И още една подробност, която не е без значение. Години наред аз си казвах:

моето единствено желание към съдбата е да не се размина с най-великото духовно събитие на епохата, в която живея. Нима бих искал да приличам на Фридрих Велики, който беше съвременник на Гьоте, но не се срещна с него.

Как ли възникват тези желания в човешката душа? Не са ли те предчувствия за това, което трябва да дойде? Не са ли те смътни спомени за един дълг, нашепнат от нашия Ангел?

Обаче тъкмо това умонастроение беше изтълкувано съвсем превратно от "доброжелателните приятели".
Тук липсваше най-вече - особено подчертавам това - стремежът към истината. Липсваше също и сигурност на истината, на себесъзнанието. Тук липсваше чувството за отговорност, което - без трескавата ревност на най-способния - оставаше като едно далечно пожелание.



Фридрих Рителмайер



Тема Развитието на човешкото съзнание: Р. Щайнернови [re: Mish-o]  
Автор Mish-o ()
Публикувано09.09.05 11:23






Нека разгледаме истинския смисъл на някои стихове от Евангелието на Йоана и тяхната връзка със съдържанието на другите евангелия.

Ние се опитахме да проникнем в естеството на Христовия импулс според данните на Акашовите записи, като сравнихме тези данни с онези стихове от евангелията, които са едно тяхно потвърждение.

Нека да хвърлим един поглед върху Евангелието на Йоана, което, както вчера казахме, не е никак разбрано от съвременното богословие, покварено от материализма, което богословие не разбира историческия смисъл на това евангелие.

От езотерична гледна точка Евангелието на Йоана ни се разкрива като един от най-чудесните документи, които човечеството притежава не само сравнено с другите религиозни документи, но и с всичко, което въобще е писано досега. Нека го разгледаме от тази гледна точка.

В първите глави ние виждаме, че по своята форма като съчинение и по своя стил, ако наистина разбираме какво се крие зад тези думи, това произведение е най-съвършеният документ, който съществува в света.
Но за да си дадем сметка за това, не е достатъчно само едно повърхностно четене.

На първо място може да се отбележи, че евангелистът изброява седем чудеса до възкресението на Лазара. По-късно ние отново ще се върнем върху значението на числото седем. Кои са тези седем чудеса?

1.Сватбата от Кана галилейска;
2.Изцелението на сина на царския служител;
3.Изцелението на болния от 38 години при езерото Бетезда/Витезда/;
4.Размножението на хлябовете;
5.Чудото с ходенето на Исуса по водата;
6.Изцелението на сляпородяния;
7.И най-после най-голямото от чудесата, посвещението на Лазара-който става автор на Евангелието на Йоана.

Поставя се въпросът:

КАКВО ОЗНАЧАВАТ ТЕЗИ ЧУДЕСА?

В течение на последните лекции ние видяхме, как се е развило човешкото съзнание.
В началото на своето развитие човекът не е произлязъл от животните,
но от една форма, която притежаваше известни дарби на ясновиждане.
Първоначално човекът беше ясновидец, но в замяна на това той не можеше да каже на себе си: АЗ СЪМ.

3а да добие постепенно своето себесъзнание, човекът е трябвало да се откаже от своето ясновидство.

В бъдеще ще дойде отново време, когато всички човеци ще бъдат ясновиждащи, запазвайки същевременно напълно своето себесъзнание.

Тези са трите етапа на развитието, които човечеството отчасти вече е изминало.

На Атлантида хората бяха надарени със съновидното ясновидство;

ПОСЛЕ ТЕ ПОСТЕПЕННО ДОБИХА СЪЗНАНИЕ ЗА ВЪНШНИТЕ ПРЕДМЕТИ;

СЕГА ИМ ОСТАВА ДА ДОСТИГНАТ ЕДНО ЯСНОВИЖДАЩО СЪЗНАНИЕ,
КОЕТО ДА БЪДЕ СЪЕДИНЕНО С ЧУВСТВУВАНЕТО НА АЗА.

Така човекът минава от едно несъзнателно ясновидство към едно външно съзнание за предметите;
СЛЕД ТОВА ТОЙ ЩЕ СЕ ИЗДИГНЕ ДО СЪЗНАТЕЛНОТО ЯСНОВИДСТВО.

Едновременно с човешкото съзнание в човечеството се е изменило всичко.
Човек трябва да бъде с ненапълно отворени очи, за да вярва, че и днес светът е такъв, какъвто е бил винаги. Всичко се изменя. Изменили са се и самите отношения на човешките същества помежду им.

Видяхме, че в миналото, до идването на Христовия импулс, хората са имали твърде силно влияние едни върху други.
Достатъчно беше само някой да слуша думите, които излизаха от устата на неговия събеседник; КОГАТО ЖИВО ЧУВСТВУВАШЕ НЕЩО ИЛИ КОГАТО МИСЛЕШЕ КОНЦЕНТРИРАНО, ДРУГИЯТ СЪЩО МОЖЕШЕ ДА ГО ЧУВСТВУВА И ДА ГО ЗНАЕ.


Р. Щайнер



Тема християнството на бъдещия векнови [re: Mish-o]  
Автор Mish-o ()
Публикувано12.09.05 11:17




И ето че Михаил Бауер отново застана срещу мен. Леко усмихнат, аз се опитах да подхвана разговор и подхвърлих:

"И така, Вие вярвате в идеята за прераждането?"

Но веднага разбрах, че занапред напълно трябва да изключа подобен тон, подобно отношение. Укорна сянка се спусна върху откритото, одухотворено лице. Отговорът дойде с любезните и все пак непоколебимо сериозни думи:

"Друг начин за мен няма!"

И в следващите дни той ми разказа, че най-дълбокият му копнеж винаги е бил отправен към Христос. А че можеше да носи Христос като Син Божи в гърдите си - въпреки непредубедената си свързаност с идеите и духа на времето - всичко това той дължеше на "теософията". На този най-висш дар той дължеше както своето минало, така и своето бъдеще.

И най-доброто доказателство за истинността на неговите думи беше самият той, самият човек. В него израстваше една християнска душа, твърде различна от Фридрих Фон Боделшвинг например или пък от Кристоф Блумхард - хора, които ве че познавах. Тук, в дълбините на едно човешко сърце, в устрема към истините на един по-висш свят, се откриваше сякаш самият Христос.

Тук, в светилището на свободния Аз, вече изгряваше светлината на Духа. Да, при този човек нещата изглеждаха много по-напреднали. Боделшвинг например беше достоен за уважение образец на протестантската вяра.

Михаил Бауер обаче беше неочакваният пратеник от християнството на бъдещия век. Именно християнското себесъзнание като връх на мировата будност, на утвърждаващия се Дух и на свободния човешки Аз - това предусетих аз в онзи час.


Фр. Рителмайер



Тема Лекуващата сила на любовта: Р. Щайнернови [re: Mish-o]  
Автор Mish-o ()
Публикувано12.09.05 12:07





През времената, когато любовта зависеше много от роднинските връзки, чувството беше съвършено различно от това, което ние днес познаваме.
Без съмнение днес то има по-интимен характер, но не е вече така силно.

Чувството на любовта ще добие своята пълна сила само тогава,
когато всички души ще бъдат завладяни от Христовия импулс.

В миналото Любовта лекуваше, тя действуваше на душата като балсам.
С постепенното развитие на мисълта и на ума изчезнаха и силите,
които преминаваха от една душа към друга.
Силата да се упражнява такова влияние върху душата на другите, способността да се влива като поток силата на собствената душа в тази на другите, беше една обща дарба на древните народи.
И това влияние, тази сила бяха тогава много по-мощни.

Никакъв исторически документ не ни предава това, никакъв паметник, нито камък ни говорят за него;

НО ИЗСЛЕДВАНЕТО НА АКАШОВИТЕ ЗАПИСИ С ПОМОЩТА НА ЯСНОВИДСТВОТО НИ РАЗКРИВА, ЧЕ В МИНАЛОТО МНОГО БОЛНИ СА БИЛИ ИЗЛЕКУВАНИ БЛАГОДАРЕНИЕ НА ТОВА ПСИХИЧЕСКО ВЛИЯНИЕ,
КОЕТО ЕДИН ЧОВЕК МОЖЕШЕ ДА УПРАЖНЯВА ВЪРХУ ДРУГ.

Душата притежава още много други сили.
Това ни се струва като приказка, но въпреки това в миналото то е било действителност.

Упражнявайки се редовно, човекът се научаваше да подчинява на своята воля растежа на растенията, да го ускорява, или забавя;
ДНЕС ОТ ТОВА СА ОСТАНАЛИ САМО ЖАЛКИ ОСТАТЪЦИ.

Животът на човечеството имаше в миналото една съвършено различна форма. Тогава никой не би се учудил, виждайки как някой упражнява влияние върху душата на другия.

Все пак трябва да отбележим, че това влияние не можеше да се упражни освен ако не включваше взаимодействието на две или повече човешки същества.

Даже и в наше време човек може да си представи, че един човек надарен със силата на Христа се явява между хората, но онези, които биха повярвали в него, биха били твърде малцина, те биха били единици, така щото той не би могъл да осъществи това, което трябва да мине от една душа към друга.

Не е достатъчно само човек да иска да действува;
НЕОБХОДИМО Е СЪЩО ДА ИМА СЪЩЕСТВА, КОИТО ДА ПРИЕМАТ ТОВА ВЛИЯНИЕ.


В миналото хората,които бяха чувствителни към тези влияния, бяха мнозина;

СЛЕДОВАТЕЛНО НЕ ТРЯБВА ДА БЪДЕМ ИЗНЕНАДАНИ, ЧЕ ТОГАВА БОЛЕСТИТЕ СА БИЛИ ЛЕКУВАНИ ЧРЕЗ ДУХОВНИ СРЕДСТВА – И ЧЕ ДАЖЕ НЯКОИ РЕЗУЛТАТИ, КОИТО ДНЕС СЕ ПОЛУЧАВАТ ЧРЕЗ МЕХАНИЧЕСКИ СРЕДСТВА, ТОГАВА СА БИЛИ ПОЛУЧАВАНИ ЧРЕЗ ТОВА ДЕЙСТВИЕ НА ДУШАТА.

Явяването на Христа е станало в една съвършено определено епоха.
През тази епоха още имаше известни остатъци, наследени от Атлантската епоха, още съществуваха известни духовни течения.
Човечеството трябваше да навлезе все повече и повече в материята и чрез това изгуби способността да действува чрез духа.

Именно в този момент трябваше да дойде Христовият импулс и да действува дълбоко върху онези, които още бяха чувствителни на влиянието на духа.


Р. Щайнер




Тема Защо се подчертава, че Кана е Галилейска:Р. Щайнернови [re: Mish-o]  
Автор Mish-o ()
Публикувано13.09.05 08:32





Когато човек истински познава развитието на човечеството,той разбира,че Христос е могъл да действува с особена сила в това тяло на Исуса от Назарет, на възраст около тридесет години.
Защото това тяло е било подготвено от най-далечни времена.

Вчера видяхме, че индивидуалността на Исуса от Назарет е имала едно минало прераждане в древна Персия - и че от тогава насам тя е изминала пътя на духовното развитие от въплъщение вьв въплъщенне.

Ако Христос можа да дойде да обитава в едно тяло, причината е, че това тяло му бе предложено в жертва.
И евангелистите знаеха много добре това.
Ето защо те са описали всичко така, че това да стане явно за духовния поглед.
В евангелията всичко трябва да се взима буквално - но първо човек трябва да се научи да чете.


Защо, например, се споменава по особен начин, в чудото на сватбата от Кана Галилейска, че това чудо е станало в "Кана от Галилея"?

Можете да търсите навсякъде в тогавашна Палестина, но никъде не ще намерите друго населено място с името Кана.

Защо тогава беше необходимо да се прибавя специалното прилагателно "галилейска"?

Защото е било важно да се изтъкне, че извършеното чудо трябваше да стане именно в Галилея;

т.е.ХРИСТОС НЕ БИ НАМЕРИЛ НА ДРУГИ МЕСТА ОСВЕН В ГАЛИЛЕЯ ТОВА,
КОЕТО ПОЗВОЛИ ДА СЕ ПРОИЗВЕДЕ ТОВА СЪБИТИЕ.

Аз вече Ви казах, че за да бъде произведено едно действие, необходим е не само този, който трябва да го извърши, но също и тези, които са способни да го приемат.

Христос не би могъл да се прояви за първи път сред юдейсвото общество;

ЗА ТОВА БЕШЕ НЕОБХОДИМА ГАЛИЛЕЯ, ЧИЕТО НАСЕЛЕНИЕ БЕШЕ СМЕСИЦА ОТ НЯКОЛКО РАСИ.


Тази смесица от най-различни народности беше заличила в Галилея кръвните връзки и особено онази изключителна вяра в тези кръвни връзки, която съществуваше в Юдея у еврейския народ.
Населението на Галилея беше напълно смесено.

Но кое беше това, за което Христос трябваше да се чувствува особено призван с оглед на Неговата мисия?

Р. Щайнер




Тема Съзнанието за Аза при Старозаветния човек: Щайнернови [re: Mish-o]  
Автор Mish-o ()
Публикувано14.09.05 09:15




Но кое беше това, за което Христос трябваше да се чувствува особено призван с оглед на Неговата мисия?

Едни от най-знаменателните думи, които той е произнесъл, са тези:

"ПРЕДИ АВРААМ ДА БЪДЕ, БЕШЕ "АЗ СЪМ!"

А също и следните:

"АЗ И ОТЕЦ СМЕ ЕДНО!"

С това той искаме да каже, че за онези, които са свързани със стария начин на живот, Азът се чувствува в сигурност само в лоното на едно братство, основано на кръвните връзки.

Когато почитателите на Стария Завет чуваха думите:

"АЗ И ОТЕЦ АВРААМ СМЕ ЕДНО"

те чувствуваха нещо, което съвременният човек съвсем не може да разбере. Това, което човекът нарича свой индивидуален аз, което се развива между пределите на раждането и смъртта, може да му изглежда краткотрайно, преходно.

Но този, който наистина вярваше в Стария Завет и беше получил ученията, изпълващи душата на човечеството през онези древни времена, той не говореше алегорично, но конкретно, когато казваше:

"БЕЗ СЪМНЕНИЕ, АЗ СЪМ ЕДИН ИНДИВИД, НО СЪЩЕВРЕМЕННО АЗ СЪМ СВЪРЗАН С ВЕЛИКИЯ ОРГАНИЗЪМ, КОЙТО СЕ ПРОСТИРА ДО ОТЦА АВРААМА.
Пръстът няма съзнание за тялото освен до тогава, докато е свързан с него;
ТАКА И АЗ НЯМАМ СПОМЕНИ, ОСВЕН ДОКАТО СЕ ЧУВСТВУВАМ СВЪРЗАН С ВЕЛИКИЯ ОРГАНИЗЪМ НА МОЯ НАРОД, КОЙТО СЕ ПРОСТИРА ДО ОТЦА АВРААМА.

Аз завися също така тясно от моя народ, както моят пръст зависи от моето тяло. Ако този пръст бъде отрязан, той престава да бъде вече пръст; неговият живот е осигурен само докато той е свързан с моята ръка, моята ръка с моето тяло.
Иначе той няма смисъл да съществува.

Аз също имам смисъл да съществувам само когато се чувствувам като член на една редица от поколения, през които тече кръвта на отца Авраама.
Тогава аз чувствувам, че съм свързан с нещо, моят индивидуален аз е преходен, но този велик организъм на моя народ ще съществува вечно.
Когато чувствувам, че живея изцяло в този организъм, аз съм надмогнал това, което в мене е преходно, аз съм подслонен в един по-велик аз, азът на народа, който започвайки от отца Авраама слиза до моя аз!"


Силата на вътрешната опитност, предадена в думите:
АЗ И ОТЕЦ АВРААМ СМЕ ЕДНО,
Е ТАЗИ, КОЯТО Е ПРЕДИЗВИКАЛА СЪБИТИЯТА, КОИТО ДНЕС НАРИЧАМЕ ЧУДЕСА, С КОИТО Е ИЗПЪЛНЕН СТАРИЯТ ЗАВЕТ.



Р. Щайнер




Тема Re: Съзнанието за Аза при Старозаветния човек: Щайнови [re: Mish-o]  
Автор ann ()
Публикувано14.09.05 10:53



Ок, мисля, че е крайно време да престанеш да постваш Р. Щайнер тук.

Пък да не говорим, че се повтарявш, а може би и потретваш - специално с този откъс.

В който има неверен цитат от Библията - "Аз и Отец Авраам едно сме" - това никога не е казвано от Христос.



Тема Re: Съзнанието за Аза при Старозаветния човек: Щайнови [re: ann]  
Автор Mish-o ()
Публикувано14.09.05 11:33



Вярно, това не е казвано от Христос.
Според Щайнер, така са мислели Старозаветните хора.

Вярно е и че точно този откъс се е появявал в друга тема.
Тук го поставих за целостта на изложението.
Ще се старая да не се повтарям



Тема Re: Съзнанието за Аза при Старозаветния човек: Щайнови [re: Mish-o]  
Автор ann ()
Публикувано14.09.05 18:28



Виж Мишо, проблемът не е в повторението ...

а в това, че отново няма никакъв диалог и отново ти във формата на монолог използваш християнски форум за пропаганда на нехристиянски учения.

Идеята на тази тема беше да има някакъв диалог и обмен на мисли между хората като теб, които изповявдват езотеризма и християните.

Но такъв диалог гледам от извество време насам няма. И ти отново започна да използваш темата като трибуна за лекциите на Щайнер.

Напомням ти отново, че ние НЕ желаем да слушаме тези лекции.
Можеш да ги постваш например в клуб "Религия".



Тема Re:нови [re: ann]  
Автор Aнoнимчo (неизвестен)
Публикувано15.09.05 11:32



ние НЕ желаем - Коректно би било да говориш от собствено име.

* Въпросите не са страшни. Такива понякога са отговорите. *


Тема Re:нови [re: Aнoнимчo]  
Автор ann ()
Публикувано15.09.05 12:24



имах предвид християните в клуба.

мисля, че неведнъж да са го казвали.

иначе тук влизат хора с всякакви убеждения. но не можем, за да угодим на всички да пускаме всякакви материли - например мюсюлмански, будистки и т.н. все пак клубът е християнски.



Тема Re:нови [re: ann]  
Автор Aнoнимчo (неизвестен)
Публикувано15.09.05 12:36



аха.... християните еретици не са християни.

* Въпросите не са страшни. Такива понякога са отговорите. *


Тема Re:нови [re: Aнoнимчo]  
Автор ann ()
Публикувано15.09.05 12:48



все пак християнството се изразява в определени учения.
и за основните християнски учения всички християни са съгласни.

не зная какъв смисъл влагаш под "християни еретици"?

Редактирано от ann на 15.09.05 12:49.



Тема Re:нови [re: ann]  
Автор Aнoнимчo (неизвестен)
Публикувано15.09.05 16:44



Християни еретици - християни, които вярват, че .... Земята е кръгла, примерно ...
Защо да ги наричаме християни, след като вярват, че Земята е кръгла?
Може би защото вярват, че Христос е Спасител ...

* Въпросите не са страшни. Такива понякога са отговорите. *


Тема Re:нови [re: Aнoнимчo]  
Автор ann ()
Публикувано16.09.05 16:45



По тази логика всеки може да е християнин.

Това, че са изгорили някои учени на клада - изобщо не е било поради техни религиозни убеждения. А по политически.

И това, че някои така наречени религиозни водачи навремето са вярвали, че Земята не е кръгла и не са си чели Библиите - това не означава, че всички християни не си четат Библиите.



Тема Необходим ли ни е сега този Щайнер: Фр. Рителмайернови [re: Mish-o]  
Автор Mish-o ()
Публикувано16.09.05 17:36




Години по-късно, в обществото на мои познати от Берлин, срещу мен бе отправен упрекът:

"Ние имаме Христос! Необходим ли ни е сега и този д-р Щайнер?"

Тогава отвърнах:

"Аз бих се учудил, ако тук всред нас няма такива, които да потвърдят -
Да, без д-р Щайнер ние нямаше да намерим Христос."

Четири или пет души застанаха с топлота и разбиране на моя страна.

Михаил Бауер ми разказваше подробно за своите усилия да помага на болни чрез силите на Духа. След няколко успехи в тази област, определени хора станали напълно зависими от него и това състояние се оказало още по-мъчително. Аз се запознах с тези човешки слабости в една атмосфера на чистота и доверие.

Михаил Бауер сподели с мен и още нещо: своите опитности с мъртвите. Той разказваше с такава овладяна сила, с такова спокойствие, че аз можах да се ориентирам без страх в тези нови за мене области. И от извънредно голямо значение беше, че открих Рудолф Щайнер именно с помощта на Михаил Бауер. Той ми разказа, как в един нощен влак Рудолф Щайнер се произнесъл върху упражненията на Кернинг, как веднага проличал истинският познавач и как със съветите си бързо отстранил неприятните странични последици от медитациите. Пътят към истинското и здравото духовно развитие бил открит.

Така ние потъвахме в разговори за такива светове, които и днес са чужди за повечето хора. Но тези светове вече проникват и все повече ще проникват в живота на човечеството. Разбира се, тук нямам намерение да изнасям всичко, което ми довери Михаил Бауер; възможно е това да се окаже една от задачите ми през следващите години.

Фридрих Рителмайер



Тема Re: Необходим ли ни е сега този Щайнер: Фр. Рителмнови [re: Mish-o]  
Автор ann ()
Публикувано16.09.05 18:38



В отговор на:


Михаил Бауер сподели с мен и още нещо: своите опитности с мъртвите. Той разказваше с такава овладяна сила, с такова спокойствие, че аз можах да се ориентирам без страх в тези нови за мене области.
[\quote]

Какво се има предвид тук, под "опитности с мъртвите"?



Тема Re: Необходим ли ни е сега този Щайнер: Фр. Рителмнови [re: ann]  
Автор abi (ABYSSINIA)
Публикувано17.09.05 22:40



На мен пък са ми супер интересни разговорите около Мишо. Както и публикациите му. Сверявам си инфото.



Тема Re: Необходим ли ни е сега този Щайнер: Фр. Рителмнови [re: ann]  
Автор Mish-o ()
Публикувано18.09.05 17:16



За съжаление, от текста това не става ясно.



Тема Теологът за библейските тълкувания на Щайнернови [re: Mish-o]  
Автор Mish-o ()
Публикувано18.09.05 17:28




Ето как аз натрупах грамада от "теософска" литература в моя дом.

Набавих си и книгите на американката Катерин Тайнглис, чийто немски издател се оказа, че също живее и работи в Нюрнберг. Но тези последни книги бързо изоставих, защото направо усетих презрението на Хегел и Фихте върху себе си: тяхната детинска наивност не можеше да се приеме сериозно.

Теософските книги черпеха сякаш знание от най-древни подземия, при това с един жив и съвременен усет.

Ани Безант и сродните с нея автори също не пробудиха у мен никакъв интерес. Там Духът се представяше в една смесица от древни предания и субективни чувства. Над тези писания се носеше атмосфера на произвол и копнеж към неосъществимо щастие.

Единственият, към когото се стремях, беше Рудолф Щайнер.
И все пак, не беше ли той като долетял от една друга звезда?
Как можеха да се твърдят такива нечувани и шокиращи неща, непрекъснато все нещо ново и ново?
И как можеха да се изнасят тези нечувани неща с похватите на един трезв регистратор?

Тогава все още нямах дори и предчувствие, че преди да заработи като духовен изследовател, Рудолф Щайнер вече основно познаваше и философията, и естествените науки.

Имах само ясното усещане: този човек трябва да се приеме сериозно. Духовният отблясък от неговите думи заличи напълно срама ми пред Хегел и Фихте.

Още в самото начало достъпът ми до най-дълбоките и интимни лекции, т. нар. цикли, беше открит. Преди всичко се заех с онези неща, които се явяваха като дръзко предизвикателство срещу теолога в мен. Изписах листове хартия, за да си отбележа местата от библейските тълкувания на Рудолф Щайнер, които ми изглеждаха направо абсурдни. В моята безпомощност пред такова "духовно изследване" аз напразно търсех един пункт, за да изтъкна твърдо и безкомпромисно:

"Ето, тук има явна грешка! А с това вече всичко останало става съмнително!"

Намери ли поне един теолог такава грешка?
Аз лично не открих нито една.

Разбира се, някои тълкувания оставаха за мен трудно достъпни и неправдоподобни. До много от тях се докосвах с предубеждение, с резерви и антипатия. Но щом преодолях това първо впечатление, с всяка нова крачка напред се разкриваха нови и нови възможности.


Фридрих Рителмайер




Тема Re: Теологът за библейските тълкувания на Щайнернови [re: Mish-o]  
Автор orwjenosec (алкохолик)
Публикувано18.09.05 18:09



Mishka-a!

Нямаше нужда от шрифтa - забележете ме.Вече си забелязан.Не се напъвай толкова.Гордоста ти е за уважение.Ти ще кажеш не съм горд.А някой луд да е признал,че е луд?



Тема Защо чудото се извършва в Галилея,а не при евреитенови [re: Mish-o]  
Автор Mish-o ()
Публикувано18.09.05 18:29





Силата на вътрешната опитност, предадена в думите:

АЗ И ОТЕЦ АВРААМ СМЕ ЕДНО,

Е ТАЗИ, КОЯТО Е ПРЕДИЗВИКАЛА СЪБИТИЯТА, КОИТО ДНЕС НАРИЧАМЕ ЧУДЕСА, С КОИТО Е ИЗПЪЛНЕН СТАРИЯТ ЗАВЕТ.

Но когато наближи времето човечеството да излезе от тази форма на съзнанието, тази сила постепенно намаля.

Ето защо Христос не можеше да отиде при онези, които от една страна бяха вече изгубили магическата сила на кръвта, но които от друга страна сляпо вярваха в кръвните връзки.
У тях Христос не би намерил силата, необходима за да започне действието, което трябва да лъчезари от неговата душа към другите души.


Той се обърна към онези, у които смесването на кръвта беше угасило тази вяра, той отиде при галилейците и от там започна своята мисия. Там именно той намери една смесица от народи, където смесването на кръвта беше станало до значителна степен. Там се бяха събрали най-различни племена, у които по-рано кръвните връзки бяха в сила, и това смесване от племена представляваше първия преход към едно ново състояние. У тях още живееше чувството, че техните бащи са притежавали едно съвършено различно състояние на съзнанието, че те са притежавали магически сили, които съединяваха душите.

Чрез тях Христос можа да предприеме новата мисия да даде на човечеството едно себесъзнание, което да не зависи вече от кръвта, - онова съзнание, което си казва:


АЗ СЪМ СВЪРЗАН ЧРЕЗ САМИЯ СЕБЕ СИ С ДУХОВНИЯ ОТЕЦ, С ОТЦА, ЧИЯТО КРЪВ ВЕЧЕ НЕ ТЕЧЕ ПРЕЗ ПОКОЛЕНИЯТА, НО ЧИЯТО ВЪТРЕШНА СИЛА СТИГА ДО ВСЯКА ИНДИВИДУАЛНА ДУША,
ТОЗИ АЗ, КОЙТО Е В МЕНЕ И КОЙТО Е НАПРАВО СВЪРЗАН С ДУХОВНИЯ ОТЕЦ, ТОЗИ АЗ БЕШЕ ПРЕДИ АВРААМ ДА БЪДЕ.

Аз съм призван да влея в този Аз една сила, която нараства още повече от съзнанието, че съм свързан с духовния Отец на вселенната.

"АЗ И ОТЕЦ СМЕ ЕДНО", а не вече "АЗ И ОТЕЦ АВРААМ", т.е.физическият прадед.


Следователно Христос отиде при онези, у които се беше вече появило разбирането на тези неща. Той имаше нужда именно да намери в тяхната душа силата, която щеше да позволи на хората да направят, щото духовните действителности постепенно да слязат до физическия свят.

Защо днес не виждаме вече да стават такива събития, като това, което е станало тогава?

Без съмнение, този, който би искал да види нещо подобно, би могъл да стори това. Но трябва също да помислим, че хората са минали вече в едно друго състояние на съзнанието, че те са излезли вече от това преходно състояние и са слезли напълно в света на материята.

Времето, когато е живял Христос, се намира именно на границата на този преход и Христос трябваше да покаже властта на духа над физическото именно у тези последни екземпляри на едно древно човечество, което се намираше в процес на преобразуване.

Тези чудеса, които са извършени тогава, когато старото състояние на съзнанието беше вече на изчезване, бяха извършени като знамения, като символи, които трябваше да събудят вярата.

Да разгледаме сега тази сватба от Кана Галилейска. За да изследваме всички подробности на Евангелието на Йоана, всичко, което то съдържа, ще бъдат необходими не четиринадесет лекции, а няколко години. Но всичко това би представлявало само подробно тълкуване на кратките изяснения, които ще Ви дам тук.

По отношение на това първо чудо е казано:

В КАНА ОТ ГАЛИЛЕЯ ИМАШЕ СВАТБА.

В Евангелието на Йоана няма нито една дума, която да няма своето значение.

Защо една "СВАТБА"?

3ащото чрез женитбата се осъществява една връзка и цялата мисия на Христа, в нейния най-висок смисъл, е също така една връзка, едно съединение.
Това, което Христос искаше да извърши, имаше нещо общо със смесването на кръвта, каквото ставаше в Галилея.

Сега ще Ви кажа нещо, което ще предизвика учудване.

Когато още се практикуваше женитбата между близки роднини, какво чувствуваха хората?

Вие знаете, че тази женитба между близки роднини постепенно се е превърнала в женитба на отдалечени родове с чужда кръв.

У всички древни народи ще намерите закони, които забраняват женитбите извън племето, извън семейството.
Потомците на едно племе, членовете на което бяха сродни по кръв, притежаваха чрез женитбата между близки роднини магически сили, които действуваха върху душите.

Какво би се случило на една от тези древни сватби, ако питието, от което имаха нужда, виното например, би липсвало?

Достатъчно би било между тези така тясно сродени хора да се явят благоприятни обстоятелства и чрез магическата сила на любовта, основана на кръвното родство, водата подадена вместо вино при един по-късен час на празненството, да има вкуса на виното.

Толкова голяма беше психическата сила на тези хора едни върху други.

Ако магическата сила на едного от тях би се разпростростряла върху другите, те биха почувствували, че пият вино.

Не казвайте:

Но това вино не би било нищо друго освен вода.

Всеки разумен човек допуска, че за хората нещата са това, което те са за техния организъм, това, което те стават за този организъм, а не това, което те изглеждат да са.

И днес бихте срещнали любители на виното, които на драго сърце биха се съгласили да пият вода, ако тя имаше вкуса на виното и ако чрез някакво действие тя би имала същото действие върху техния организъм.

И не е необходимо нещо повече, за да изглежда тя за хората като вино.

Следователно, какво беше необходимо, за да стане едно чудо и за да се превърне водата, намираща се в делвите, във вино, в момента когато я вземаха от там?

Необходима беше магическата сила, произлизаща от тясното родство на кръвта. Наистина силата за да имат това усещане съществуваше действително в душите на тези, които участвуваха в сватбата от Кана Галилейска. Необходимо беше още да се създаде една връзка.



Р. Щайнер




Тема Re: Защо чудото се извършва в Галилея,а не при евреитенови [re: Mish-o]  
Автор orwjenosec (алкохолик)
Публикувано18.09.05 20:20



Щайнер,я ми кажи що сега не гориме вещиците на клада?Вещици ли няма или кръвта им се е смесила с нашата кръв?Или щото не вярваме,че вече има вещици,а?
Ето например ти и аз имаме кръвна връзка.Аз пия вино,а ти се напиваш.Ти си мислиш,че водата дето я пиеш е вино,а аз пия вино и си мисля,че е вода.
По твойта логика ако чoвек яде курешки може да си мисли,че яде фъстъци,така ли?Ами тогава ти си яж курешките пий вода си мисли,че ядеш фъстъци и пиеш вино,а аз ще ям фъстъци и ще пия вино и ще мисля,че ям курешки и пия вода.



Тема Re: Необходим ли ни е сега този Щайнер: Фр. Рителмнови [re: Mish-o]  
Автор ann ()
Публикувано18.09.05 20:31



Което значи, че никой не знае нищо по въпроса и няма мнение ли?



Тема Re: Необходим ли ни е сега този Щайнер: Фр. Рителмнови [re: abi]  
Автор ann ()
Публикувано18.09.05 20:35



привет Аби,

Ще ми кажеш ли плс. кое ти е интересно в разговорите около Мишо и какво инфо си сверяваш? Щото на мен ми стана интересно ;)

А иначе моето мнение за Мишо и Щайнер съм го казвала и в тази тема, и в други.



Тема мъртвитенови [re: ann]  
Автор Mish-o ()
Публикувано19.09.05 13:29



А какво точно те интересува за мъртвите?



Тема Начинът да се разбере Антропософията: Рителмайернови [re: Mish-o]  
Автор Mish-o ()
Публикувано19.09.05 13:40




Но подобни опити свършваха с това, че трябваше да си кажа:

"Може би той е съвсем прав!"

И наред с малкото неясни пасажи, в които лесно се обърквах, пред мен се откриваха нови и примамващи перспективи.

Като теолог преди всичко ме впечатляваше пълната независимост, с която този човек се произнасяше върху Библията, сякаш той черпеше от съвсем други духовни източници.

И аз трябваше да реша:

или Щайнер няма представа за начина, по който ние гледаме на Библията като теолози,
или пък той предлага нещо съвършено ново!

По-късно беше нещо обикновено за мен да се запътя към Рудолф Щайнер с приготвен списък в джоба, съдържащ някои от неговите смущаващи коментарии върху Библията. Но в хода на разговорите изпъкваше нещо много по-важно от моите предварителни бележки.

Аз постоянно се убеждавах, че тези Щайнерови тълкувания имат съществени и неоспорими причини. Сякаш самият дух на Рудолф Щайнер се обръщаше към мен с дълбока загриженост:

"Погледни само как всичко тук разчита на теб! Потопи се чист и непредубеден в този свят! Ако първо вникнеш в цялото, ще разбереш и онези неща, които сега те измъчват! И всъщност толкова ли важни са те?

Нима една нова духовност може да се съчетае и помири с традицията!

Нима човек може да се приближи до тази духовност, ако се улови за няколко трудни места и поиска да си осигури "готова" картина за целия нов свят?

Нима този нов свят не трябва да бъде изпитан върху собствения живот, върху собствената съдба?"


Фридрих Рителмайер




Тема Чудото в Галилея : Р. Щайнернови [re: Mish-o]  
Автор Mish-o ()
Публикувано19.09.05 14:10




Необходима беше магическата сила, произлизаща от тясното родство на кръвта. Наистина силата за да имат това усещане съществуваше действително в душите на тези, които участвуваха в сватбата от Кана Галилейска. Необходимо беше още да се създаде една връзка.

А в Евангелието на Йоана (гл.2) се казва:

1. На третия ден имаше сватба в Кана Галилейска, и Иисусовата майка беше там.
2. Поканен беше на сватбата също Иисус и учениците Му.
3. И като се привърши виното, казва Иисусу майка Му: вино нямат.


Казах, че необходимо беше да се създаде една връзка, един посредник, за да се произведе събитието.
Психическата сила трябваше да се опре на нещо.

И тук ние стигаме до онези думи, които по начина, по който са били преведени, изглеждат като едно богохулство.

Защото не вярвам един по-чувствителен човек да не почувствува едно неприятно впечатление при тези думи на Исуса към неговата майка:

"ЖЕНО, КАКВО ОБЩО ИМА МЕЖДУ МЕНЕ И ТЕБЕ? МОЯТ ЧАС ОЩЕ НЕ Е НАСТЪПИЛ!"


Невъзможно е да приемем такива думи.

НИЕ СИ ПРЕДСТАВЯМЕ ОТНОШЕНИЯТА НА ИСУСА ОТ НАЗАРЕТ С НЕГОВАТА МАЙКА КАТО ИДЕАЛ НА ЛЮБОВТА И ВЪПРЕКИ ТОВА ТОЙ ДА СИ ПОСЛУЖИ С ТАКИВА ИЗРАЗИ!

Но в действителност, не това е било казано.

Прочетете оригиналния гръцки текст.
Там не ще намерите нищо друго освен тези прости думи, чрез които Исус загатва за една тайна:

"О ЖЕНО, ТОВА ПРЕМИНАВА ОТ МЕНЕ КЪМ ТЕБЕ!"

Тук той загатва за онази ефирна сила, която преминава от една душа към друга и която от него се предава на неговата майка.
А именно от тази сила има той нужда в този момент.
В този момент той не може да извърши висши "ЗНАМЕНИЯ";
ЗА ТОВА Е НЕОБХОДИМО НЕГОВОТО ВРЕМЕ ДА УЗРЕЕ.


Той казва:

"МОЕТО ВРЕМЕ НЕ Е ДОШЛО ОЩЕ, ВРЕМЕТО, КОГАТО ЩЕ МОГА ДА ДЕЙСТВУВАМ ЧРЕЗ МОЯТА СОБСТВЕНА СИЛА."

Магнетическата връзка, която преминава от душата на Исуса от Назарет към тази на неговата майка, тази връзка е необходима още:

О, ЖЕНО, ТОВА ПРЕМИНАВА ОТ МЕНЕ КЪМ ТЕБЕ.

Ако той би казал:

ЖЕНО, КАКВО ОБЩО ИМА МЕЖДУ МЕНЕ И ТЕБЕ,

КАК БИ МОГЛА ТЯ ТОГАВА ДА КАЖЕ НА СЛУГИТЕ:

"КАКВОТО ВИ КАЖЕ ДА СТОРИТЕ, НАПРАВЕТЕ ГО"?

Тя притежава древните сили, за които днес хората нямат никакъв спомен;
И ТЯ ЗНАЕ, ЧЕ ПРИЗОВАВА СИЛАТА НА КРЪВТА, КОЯТО СЪЕДИНЯВА СИНА С МАЙКАТА И ОТ ТАМ ДА ПРЕМИНЕ КЪМ ДРУГИТЕ.

Тя знае, че тогава една невидима сила действува, която ще произведе нещо.


Р. Щайнер




Тема Как трябва да се чете Антропософията: Рителмайернови [re: Mish-o]  
Автор Mish-o ()
Публикувано20.09.05 08:23





През онези месеци на моето писалище лежеше "Въведение в Тайната Наука". Аз я поглеждах отстрани и не успявах да навляза навътре. Тя ме отегчаваше. Опитвах ли се да прочета няколко страници, веднага ме обвземаше досада и отвращение. Сякаш цялото това "познание" натежаваше като несмилаема храна в стомаха ми.

Разбрах, че трябва да опитвам с голяма предпазливост, ред по ред, иначе всичко можеше да пропадне. Оказа се, че имам нужда от една цяла година, за да проумея какво има вътре. Тогава все още не бях открил как трябва да се чете Антропософията. Днес обаче зная,. че ако хората искат тези книги да им проговорят, те трябва да приложат съвсем нов начин на четене.

И според мен точно тук се крие една от причините, за да не бъде приет Рудолф Щайнер от по-старото поколение. Човек трябва да чете вътрешно свободен, с много по-голяма непредубеденост, отколкото тази, с която се отнася към всякакви други книги и да не избързва нито с отхвърлянето, нито с одобрението си, да е проникнат е душевно спокойствие и да не изпитва страх, когато старите устои започнат да се клатят на всички страни.

Човек трябва да чете активно й постоянно да сверява с живота, да брани външната си позиция в обществото пред застрашаващия потоп от новите и тежки разкрития.

Човек трябва да чете медитативно и да вмъква все по-дълги паузи, като същевременно възпроизвежда в себе си всяка нова мисъл, вслушвайки се - в свобода и внимание - във всяка нова дума.

Ако той не върши това, духът на тези книги ще се открие едва на идните поколения. Дотогава цялата антропософска литература ще си остане като нещо ненужно и объркано. Колко често се питах:

"Защо е необходимо това ужасно Сатурново развитие? Не е ли всичко това дяволската уловка, която отклонява човек от неговите истински задачи и която го поваля в цяла бездна от въпроси?"

В онази първа година аз сам изживях всички мъчителни противоречия, които по-късно сполетяха и много други теолози. Единствената ми заслуга беше, че аз не спрях дотук. Като че ли в мен се носеше непрекъснат шепот:

"Ти няма да си честен пред Непознатото, ако се отклониш в тоя миг! По-скоро трябва да запиташ: коя е истината?

Ти не трябва да решаваш бързо, според това коя истина желаеш, нито пък според това, коя истина е полезна за света! Ти си длъжен да разбереш всичко, и то без да изоставяш непосредствените си земни задачи."

Само така ще прогледнеш бавно в прекрасния нов свят! За да развиеш душата и духа си, ти трябва да им предоставиш търпение!


Фридрих Рителмайер



Тема Re: мъртвитенови [re: Mish-o]  
Автор ann ()
Публикувано20.09.05 11:25



Ами мисля, че ясно си зададох въпроса в конктекста на онова съобщение.

Но ще го задам пак - какво значи "опитност с мъртвите" - каква е целта на тази опитност и какви са средствата за постигането й, в езотеричното християнство?



Тема Re: мъртвитенови [re: ann]  
Автор orwjenosec (алкохолик)
Публикувано20.09.05 19:02



Ами мисля, че ясно си зададох въпроса в конктекста на онова съобщение.

Но ще го задам пак - какво значи "опитност с мъртвите" - каква е целта на тази опитност и какви са средствата за постигането й, в езотеричното християнство? - Anna Mariq
-----------------------------------------------------------------------------------------

И Саул се допита до Господа; но Господ не му отговори, нито чрез сънища, нито чрез Урима, нито чрез пророци.
Тогава Саул каза на слугите си: Потърсете ми някоя запитвачка на зли духове, за да ида при нея и да направя допитване чрез нея. И слугите му му рекоха: Ето, има в Ендор една запитвачка на зли духове./1 Царе 28:6-7/


Тогава жената рече: Кого да ти възведа? А той каза: Самуила ми възведи.
И когато жената видя Самуила, извика със силен глас; и жената говори на Саула и рече: Защо ме измами? Ти си Саул.
И рече й царят: Не бой се; но ти какво видя? И жената каза на Саула: Видях един бог който възлизаше из земята.
И рече й: Какъв е изгледът му? А тя рече: Един старец възлиза, и е обвит с мантия. И Саул позна, че това беше Самуил, и наведе се с лицето си до земята та се поклони.
И Самуил каза на Саула: Защо ме обезпокои, като ме направи да възляза? И Саул отговори: Намирам се в голямо утеснение, защото филистимците воюват против мене, а Бог се е отдалечил от мене, и не ми отговаря вече нито чрез пророци, нито чрез сънища; затова повиках тебе да ми явиш що да правя.
Тогава Самуил рече: А защо се допитваш до мене, като Господ се е отдалечил от тебе и ти е станал неприятел?
Ето, Господ си извърши, според както бе говорил чрез мене; защото Господ откъсна царството от твоята ръка и го даде на ближния ти Давида.
Понеже ти не се покори на гласа на Господа, като не извърши върху Амалика според големия Му гняв, затова Господ ти направи това нещо днес.
При това, Господ ще предаде Израиля с тебе в ръката на филистимците; и утре ти и синовете ти ще бъдете при мене; и Господ ще предаде множеството на израилтяните в ръката на филистимците. /1 Царе 28:11-19/


Не знам това дали това ще ти върши работа.Правя каквото мога.



Тема ПриносътНаЕзотеризмаЗаПрекрачилитеПрагаНаСмърттанови [re: ann]  
Автор Mish-o ()
Публикувано20.09.05 22:13



Езотеризмът хвърля светлина върху този въпрос.
В

Щайнер описва подробно какво виждат от нашия свят прекрачилите прага на смъртта и показва, с какво бихме могли да бъдем полезни за тяхното по-нататъшно развитие.

В други текстове могат да бъдат намерени допълнителни данни.

Човек придобива едно живо чувство за света на отвъдното и разбира, че нашият свят и другият са реално свързани и си взаимодействуват.

Предполагам обаче, че за много хора отвъдният свят се свързва основно със страх и че не би им било лесно да разберат, че тези хора в отвъдното са по-своему реални и съществуващи, макар и без физически тела и с по-различно съзнание от нашето.



Тема Re: ПриносътНаЕзотеризмаЗаПрекрачилитеПрагаНаСмъртнови [re: Mish-o]  
Автор ann ()
Публикувано21.09.05 11:23



а как се свързвате с тях (мъртвите)?



Тема Re: мъртвитенови [re: orwjenosec]  
Автор ann ()
Публикувано21.09.05 11:27



Мерси Санчо,

Питането ми беше към езотериците, но твоето попадение беше добро - понеже показва ясно един пример на "свързване с мъртвите" - който беше мерзост пред Бога.



Тема Езотеризмът и Медиумизмът-коренно различни подходинови [re: ann]  
Автор Mish-o ()
Публикувано22.09.05 11:56



Ако си прочела внимателно приведения по-горе фрагмент, ще ти стане ясно, как човек може да се свързва с мъртвите и, нещо повече, как може да им допринесе голяма полза.

Считам, че е важно да направя едно пояснение по тази сериозна тема.

Общо погледнато, има два начина на свързване с духовния свят и, в частност, с областта, обитавана от човешките същества след тяхната смърт и преди следващото им въплъщение.

Пример за единия начин е този на медиумите.
Те изпадат в особени състояния, при които загубват своята будност, своето собствено съзнание и чрез тях "се включват" други същества и започват да предават някаква информация.
Това е един остатък от древните атавистични човешки способности.
Към такива прояви, мисля, може да се отнесе казаното от теб, че това е
един пример на "свързване с мъртвите" - който беше мерзост пред Бога.

Много важно е да се подчертае,
че тези стари форми на ясновидство
нямат нищо общо с езотеричното християнство:

т.к. при него познавателният акт се извършва в пълна будност
и дори повишено състояние на съзнанието,

за разлика например от проявите на медиума,
който става проводник на други същества.

По-подробно за основателно отричаните и в Библията стари подходи и прогресивните нови такива, както и за медиумите и отношението на езотеричното християнство към тях, което рязко се разграничава от тези методи, може да се прочете в





Тема Фридрих Рителмайер за покаяниетонови [re: Mish-o]  
Автор Mish-o ()
Публикувано22.09.05 12:17




И най-после аз разбрах, че едно потапяне в отдавна отминали епохи на мировото развитие може да укрепи духовната свобода на човека, да утвърди характера му над неизбежните битови проблеми, че едва тогава индивидът правилно осмисля процесите на своето човекоставане.

И струваше ми се, че си помагам, когато си казвах:

"Е добре, след 300 години хората ще гледат съвсем различно на този свят, а не като днес; и ако тази теософия не ти помага по друг начин, освен че изостря вниманието ти към тази забележителна вътрешна разлика в преценките за отделните епохи - които иначе ти не би различил - дори и тогава излиза, че тя постоянно ти служи, защото оставен сам, трудно би постигнал всичко това."

Да, сега вече аз исках да отворя душата си пред един съвършено нов свят. Това беше решението, до което стигнах без ничия друга помощ.

Разбрах ясно и още нещо:

аз не мога да изнеса своята лекция!

Нима бих могъл да заявя:

виждате ли, тук има и друго, което още не разбираме!

Защото ако в Антропософията има някаква истина, това променя из основи целия духовен строй на епохата.

Аз бях стигнал до най-важния повратен миг в моя живот. Потънал в книгите на Рудолф Щайнер, аз постепенно долових един нежен шепот в душата си:

"Ако този човек е прав, тогава ти с цялото твое знание си един жалък пигмей, едно жалко джудже. Ако той е прав, ти трябва да започнеш от самото начало! И все пак никога няма да успееш да провериш всичко с обещаваните "органи за висше познание". Дори и да приемеш всичко, ти завинаги ще си останеш един посредствен ученик! Повярваш ли, че хората биха те потърсили като учител, в този миг ти трябва да промениш радикално цялата си духовна организация! А какво ще постигнеш в този нов свят никой не знае!"

Който е чул този глас от свой личен опит, той започва да го различава и в другите хора - дори и те да нямат представа за него. Например идва един човек и написва прегледна книга, в която доказва, че човечеството изобщо не се нуждае от никаква нова мъдрост, че тази мъдрост му е дадена по начало в неговите религии "стига да ги приеме сериозно" или пък доказва, че всяка новост има своите отдавна известни исторически аналогии, че "след Кант" и "нещото в себе си" вече не трябва да се полагат никакви усилия, или пък че цялото това ново познание съвсем не е толкова важно и само отклонява човека от най-важното, от "Бога".

Вслушаме ли се в подобни възгледи, ние често долавяме и гласа, който идва от малкото джудже. Да, ние възприемаме този глас с недоволството на човек, комуто са отказали една проверка на новото, и то с онова привидно превъзходство, зад което обикновено е спотаена нечия слабост. И особено когато мнозина теолози погрешно намесваха в Антропософията "истинското познание на греха" и "призивът към покаяние", аз винаги бих искал да попитам:

"А може би самите вие избягвате да осъществите смелото изискване на "покайте се", защото и покаянието има много нюанси: възможно е щото за една "интелектуална" епоха покаянието да се състои тъкмо в смелостта да се смалим пред новите познания? Точно тук е изпитанието за нашата духовна зрялост! Може би и съдът за нашата епоха! Какво ще стане с хората, които казват: това е съвсем ново за нас, ние трябва първо да го осмислим, а после - ще видим!?

Имаше и малцина университетски възпитаници, които на четири очи споделяха примерно следното:

"В това аз не мога да взема участие! Или поне не мога според големите изисквания, а за тях ми липсват време и сили! За тези неща ще се произнесе по-младото поколение! А аз не мога да говоря за непроверени факти."

Такива думи бяха поне честни, макар и да не съдържаха отговора, очакван от един борец за истината.


Фридрих Рителмайер




Тема Re: Необходим ли ни е сега този Щайнер: Фр. Рителмнови [re: ann]  
Автор abi (ABYSSINIA)
Публикувано22.09.05 21:15



Много дълъг отговор трябва да ти дам - а време нямам.
Да се опитам... накратко. Интересувам се от историята на някои формации чиито убежедния се базират на подбни гледни точки. И прочетеното ми помага да ги разбера по-добре.
Освен това няколко години наблюдавам някои....да ги нарека явления...да ги нарека съвпадения...които се обясняват много добре през подбна призма. Някой друг път ще птворя нова тема по въпроса.
Поздрави,
Аби.



Тема Re: Защо чудото се извършва в Галилея,а не при евреитенови [re: Mish-o]  
Автор abi (ABYSSINIA)
Публикувано22.09.05 21:28



Абсолютно не съм съгласна с написното. Разочароваща гледна точка.
Друг път ще ти обясня защо.



Тема Христовата сила при първото чудо: Р. Щайнернови [re: Mish-o]  
Автор Mish-o ()
Публикувано24.09.05 12:29





И сега също четете много внимателно текста.
Как можем да вярваме в евангелията и да смятаме, че става дума за една обикновена подробност, когато се казва, че там имаше шест каменни делви, поставени, както се казва, за да служат за "ОЧИЩЕНИЕ НА ЮДЕИТЕ";

И СЛЕД ТАЗИ БАНАЛНА КОНСТАТАЦИЯ ИДВА ЧУДОТО С ПРЕВРЪЩАНЕТО НА ВОДАТА ВЪВ ВИНО.

Как да обясним това, от чисто външна гледна точка, ако не станеше нищо друго?
Каква вяра може да има онзи, който вярва в това чудо, който мисли, че едно вещество е могло да се превърне в друго?

С едно обикновено тълкуване не можем да решим този въпрос.

Трябва да си представим, че тези каменни съдове, тези делви, вероятно не са били напълнени с вода.
Съвсем не е казано, че те трябваше да бъдат изпразнени и отново напълнени; казва се просто, че те са били напълнени.
Но ако те биха били изпразнени, за да бъдат после отново напълнени, би трябвало да вярваме, че водата, която се намирала първоначално в тях, е била превърната във вино, би трябвало наистина да повярваме, че тогава става дума за някакъв фокуснически номер....

Това е невъзможно. Явно, делвите са били празни, защото фактът, че са били напълнени, има един особен смисъл.

"ТОВА, КОЕТО ВИ КАЖЕ ДА СТОРИТЕ, НАПРАВЕТЕ ГО!"
беше казала майката към слугите.

От каква вода имаше нужда Христос?

На него му трябваше вода, извираща от изворите на природата.

Ето защо изрично се казва, че водата е била извадена, почерпена в същия момент. Тази вода, която още не беше изгубила силите, както всеки елемент притежава, докато той е свързан с природата, тя именно му беше необходима.

В Евангелието няма нито една излишна дума.

Необходима беше прясно почерпена вода, за да послужи на Христос, чието същество се приближаваше до Земята и се съединяваше със силите действуващи в нея.

От момента, когато живите сили на водата действуват в съединение с това, "КОЕТО ПРЕМИНАВА ОТ МЕНЕ КЪМ ТЕБЕ", чудото, описано от Евангелието може да бъде извършено.

Повикан е председателят на трапезата; той има впечатлението, че нещо особено е станало, но не знае какво е то;
ИЗРИЧНО Е КАЗАНО, ЧЕ ТОЙ НЕ БЕШЕ ВИДЯЛ КАКВО БЕШЕ СТАНАЛО, А САМО СЛУГИТЕ БЯХА ВИДЯЛИ.

И под впечатлението на това, което беше станало - водата има вкуса на виното - това ясно се казва:
ТАКА ЩОТО ЕДНА СИЛА, ИДВАЩА ОТ ДУШАТА Е ПРОИЗВЕЛА ДЕЙСТВИЕ ЧАК ДО ФИЗИЧЕСКИЯ ЕЛЕМЕНТ НА ЧОВЕШКОТО ТЯЛО.

Но какво е съществувало в майката на Исуса от Назарет, което в този момент е могло да придаде достатъчно сила на нейната вяра, за да произведе един такъв резултат?

В нея живееше това убеждение, че този, когото другите наричаха неин син, беше станал дух на Земята.

Тогава голямата сила, която живееше в нейната душа, съединена със силата, която живееше в Исуса - действуваща от него към нея - можа да има резултата, който знаем.

Така това първо чудо и всички обстоятелства, които го заобикалят, показват много добре, как върху физическия свят можа да бъде упражнено едно действие, което идваше от хармонията на душите, от това, което още беше свързано с кръвните връзки.

В това първо чудо Христовата сила се проявява най-малко.

Тя още имаше нужда да бъде подкрепена от силите на майчината душа и от силите на природата, които се намират в прясно черпената вода.
Тук Христовата сила се намира още в своята най-слаба проява.

Но важното е, че тази сила преминава в една друга душа, подготвена да я приеме, и от там произвежда своето действие.

Същественото е, че Христовата сила има мощ да подготви също и другите души, за да се прояви действието:
ГОСТИТЕ СЪЩО СТИГАТ ДО УБЕЖДЕНИЕТО, ЧЕ ВОДАТА ИМА ВКУСА НА ВИНОТО.

Но една истинска сила нараства, действувайки.

Вторият път, когато Христос трябва да упражни своята мощ, тази последната е вече нараснала. Както е вярно, че всяка сила расте като се упражнява, това още повече важи за една духовна сила, когато при нейната първа употреба тя е дала добър резултат.

Р. Щайнер




Тема Рителмайер за една книга на Щайнернови [re: Mish-o]  
Автор Mish-o ()
Публикувано24.09.05 13:57




Всеки, който наистина желае да види Рудолф Щайнер, може да бъде преди всичко сериозно посъветван:

"Вслушвай се в гласа на малкото джудже, но не позволявай на този глас да се маскира зад фасадата "на някаква образованост или "вяра" в Бога".


Ако този глас не съществуваше, тогава например книгата "Как се постигат познания за висшите светове" щеше да има съвсем друг вид.
В нея Рудолф Щайнер ясно е показал начина, по който е достигнал до своите резултати. Обаче занапред тази книга може да замлъкне напълно.

Нито един човек не се осмели да каже:

"Ето, аз развих тези органи, обаче стигнах до съвсем други резултати."

Или пък да се измъкне с ирония:

"Да, знам я тази книга "Как се постигат познания за висшите светове".
Тя мина и през мен, защото като образован човек, аз бих искал да вникна преди всичко в изследователските методи, с които се постигат тези резултати. Но за жалост, не се получи нищо!
В началото всичко ми изглеждаше чудесно - етика, морални предписания, които просто грабват сърцето.
Но после се появиха тези "лотосови цветове" и се завъртаха един след друг: двулистен, шестлистен, десетлистен.
Само че в мене нищо не се промени - като изключим едно тежко воденично колело, което загърмя в главата ми.
Така изгубих и всяка надежда."

Фридрих Рителмайер




Тема Планът на пастора за неговия животнови [re: Mish-o]  
Автор Mish-o ()
Публикувано25.09.05 16:04




Дори аз едва ли бих успял да продължа нататък, ако самият живот не ме бе тласнал откъм една друга страна в този нов свят. Нещата тук засягат най-интимните сфери на съдбата.

Пред прага на 20-та си година, аз бях подготвил един вид план на своя живот. В този план предвиждах за следващите 20 години да размишлявам и да пиша за противниците и мъчениците на Христос, а примерно на 40-годишна възраст да издам една всеобхватна книга за Христос. Какво щеше да последва - не знаех. Надявах се то да израсне от самата книга за Христос.

В този младежки план не можех да предвидя, че от 38 години нататък ще подготвям поредица от лекции върху Христос, за да ги издам после в друга книга. Стана така, че ме погълна именно тази работа. Но всичко това се разигра в подсъзнанието и аз го разбрах много по-късно.

Когато в хода на моите теологични занимания се стремях да обхвана личността на Исус от начина, по който тя е загатната в думите и действията му, аз винаги се натъквах на една трудност. Нещо в мен постоянно ме предупреждаваше:

"Този Исус не е Исус.
И той изобщо не ни помага, ако си служи само с призивите на един религиозен водач, без да се обръща към днешния човек с присъщите му нови изживявания и нов начин на мислене.
Да, тук е скрита някаква тайна. Догмата не може да помогне, критиката - също.
Как стоят нещата с този наш Исус?
И не може ли днешният човек да проникне още по-дълбоко в устрема си към него? Трябва ли да промени своето мислене, за да го разбере още по-добре?"

Относно тайната на Христос, цялата съвременна теология разкри пред мен своята пълна безпомощност.

И веднъж, обхванат от подобно скептично настроение, аз се обърнах към Михаил Бауер, който междувременно беше станал мой близък приятел:

"Моля Ви, бъдете така добър и след зимните ми лекции върху Исус, поканете тук Вашия теософски първосвещеник. Помолете го и може би той ще има какво да каже за Исус. Обещавам Ви да го изслушам без предубеждение, сякаш започвам да уча от самото начало."


Фридрих Рителмайер




Тема Христовата сила при второто чудо : Р. Щайнернови [re: Mish-o]  
Автор Mish-o ()
Публикувано25.09.05 16:19




Второто чудо е излечението на сина на царския човек.

И тук Вие не бихте разбрали това, което е станало в действителност, освен когато можете добре да четете думите, които са най-важни в тази глава от Евангелието на Йоана.

След като царският човек изказва своята неволя пред Исуса от Назарет, в ст. 50 от IV гл. е казано:

"ИСУС МУ КАЗА: ИДИ СИ, ТВОЯТ СИН Е ЖИВ.
ТОЗИ ЧОВЕК ПОВЯРВА ДУМИТЕ, КОИТО ИСУС МУ КАЗА И СИ ОТИДЕ."


Ето и тук стоят една срещу друга две души:
ТАЗИ НА ХРИСТА И ТАЗИ НА ЧОВЕКА, ЧИЙТО СИН Е БОЛЕН.

А как действуват думите на Христа:
"ИДИ СИ, ТВОЯТ СИН Е ЖИВ"?

Действието на тези думи събуждат в душата на царския човек силата да вярва в това, което му се казва.

Тези две сили действуват заедно.

Ако царският човек не би имал вярата, неговият син не би бил излекуван.

Така една сила действува върху другата, необходимо е присъствието и на двете.

Тук вече ние виждаме как Христовата сила е нараснала до по-висока степен. Защото при сватбата от Кана още бяха необходими майчините сили, за да подкрепят действието на Христовата сила и й дадат възможност да действува.

Но сега Христовата сила може непосредствено да влее в душата на царския човек думите, които запалват неговата вяра.


Р. Щайнер




Тема Пасторът за една повратна точка за човечествотонови [re: Mish-o]  
Автор Mish-o ()
Публикувано26.09.05 07:53




И Рудолф Щайнер действително пристигна през декември 1911 година, непосредствено след моята лекция върху Исус. Тогава той изнесе своята лекция "От Исус към Христос."

Малко по-късно излязоха от печат моите лекции върху Исус и аз ги изпратих на Рудолф Щайнер с молбата да се произнесе върху тях. Образът на Исус, каза той, бил верен и просто го зарадвал. Но този образ бил на Исус, не на Христос. Така че имало да се добави още много нещо. И все пак желателно било, ако някога се заема и с образа на Христос, както вече съм направил това и с образа на Исус.

Спомням си, че години по-късно Рудолф Щайнер отново държа в Берлин една лекция върху Исусовия живот, в която подложи на остра критика основните принципи на модерната теология.

Тогава аз му казах:

"Щом Вие се произнасяте по този начин за становището на Вайнел, не попада ли под същата критика и моята книга за Исус?"

"О не, беше отговорът, тук има една съществена разлика; последиците от Вайнел ги виждаме в лицето на Артур Дрюс; а от Вашата книга за Исус тръгват пътища към Антропософията."

Обръщайки се към миналото, аз не мога да премълча тези скъпи за мен събития. Днес вече е напълно ясно, че през онези години "модерната теология" беше застанала на един кръстопът. Тя трябваше или да се превърне в несигурна и безжизнена доктрина и окончателно да се размине с истинското християнство, или да приеме новите "изследователски" методи за овладяването на един по-висш свят, или пък да се върне назад към католицизма.

Ето защо аз съм убеден, че моята забележителна среща с Рудолф Щайнер се извърши в една повратна точка от духовното развитие на човечеството.


Фридрих Рителмайер



Тема Третото чудо на Христос: Р. Щайнернови [re: Mish-o]  
Автор Mish-o ()
Публикувано26.09.05 08:18




Третото чудо е излечението на човека при къпалнята Витезда, болен от 38 години.
Нека и тук отново да прочетем същественото, което хвърля светлина върху всичко останало:

"ИСУС МУ КАЗА: СТАНИ, ВЗЕМИ ЛЕГЛОТО СИ И ХОДИ!" (Йоан, 5:8)

Болният беше обяснил на Исуса, че му беше невъзможно да стане:

"ГОСПОДИНЕ НЯМА НИКОЙ, КОЙТО ДА МЕ ПРЕНЕСЕ ДО КЪПАЛНЯТА, КОГАТО ВОДАТА СЕ РАЗДВИЖИ; И ДОКАТО АЗ ОТИДА, ДРУГ МЕ ИЗПРЕВАРВА И СЛИЗА ПРЕДИ МЕНЕ."

Тогава Христос му казва - важното е, че това става един съботен ден, когато царува празнична атмосфера и събужда повече любов между хората:

"СТАНИ, ВЗЕМИ ЛЕГЛОТО СИ И ХОДИ!"

Тези думи трябва да бъдат съпоставени с другите не по-малко важни, които той ще каже по-нататък:

"ЕТО СЕГА ТИ СИ ИЗЦЕЛЕН; НЕ ГРЕШИ ПОВЕЧЕ ОТ СЕГА НАТАТЪК, ЗА ДА НЕ ТЕ ПОСТИГНЕ НЕЩО ПО-ЛОШО."

Това, което Исус иска да каже с тези думи е, че болестта, която този човек има от 38 години, е свързана с неговия грях.
Дали този грях е бил извършен в този или в един минал живот, това за сега не е важно.
Това, което ни интересувал момента е, че Христос е влял в тази душа силата да извърши едно действие, засягащо чак неговата морална природа.
Тук ние викдаме,че Христовата сила е нараснала още повече.
Това, което бе извършено по-рано, може да се изрази чрез физически резултати.

Но ето една болест, която, според казаното от самия Христос, е свързана с греха на болния. Следователно в този момент Христос може да се намеси и действува върху самата душа.

В извършеното преди това чудо на него все още му беше необходима помощта на бащата. Сега неговата сила прониква в душата на болния и това, което му дава още повече сила е, че действието се извършва в съботен ден.

Съвременният човек е изгубил смисъла, на тези неща;
ОБАЧЕ ТОЗИ, КОЙТО ЖИВЕЕШЕ В ДУХА НА СТАРИЯ ЗАВЕТ, РАЗБИРАШЕ КАКВО ИСКА ДА СЕ КАЖЕ С ТОВА.

Ето защо юдеите са така раздразнени, когато виждат, че този човек носи леглото си в съботен ден. Това, което направи впечатление не юдеите, не беше толкова излечението на този човек, а това, че виждаха той да носи леглото си в съботен ден;

"ТОГАВА ЮДЕИТЕ КАЗАХА НА ТОЗИ, ЩО БЕ ИЗЛЕКУВАН:
ДНЕС Е СЪБОТА И НЕ Е ПОЗВОЛЕНО ДА НОСИШ ЛЕГЛОТО СИ."


Фактът, че този ден е осветен, е следователно съществен за излечението на болния.
И в самия Христос живее тази мисъл:

"ЗА ДА БЪДЕ СЪБОТАТА ЕДИН СВЕЩЕН ДЕН В ОЧИТЕ НА БОГА, ПРЕЗ ТОЗИ ДЕН ДУШИТЕ ТРЯБВА ДА МОГАТ ДА ИЗВЛЕКАТ ЕДНА ОСОБЕНА СИЛА ОТ БОЖЕСТВЕНАТА СИЛА."

Именно чрез тази сила Христос можа да действува върху болния, или по-скоро той е направил тази сила да премине в душата на болния.
И докато по-рано болният не беше намерил в себе си сили да заличи последствията от греха, сега той получава тази сила от Христа.
Тази сила е нараснала още повече.


Рудолф Щайнер




Тема Re: Третото чудо на Христос: Р. Щайнернови [re: Mish-o]  
Автор Joro Hrasta (Жори Уолкър)
Публикувано26.09.05 13:26



Браво, Мишо, продължавай да показваш какъв кретен е Щайнер!



Тема Re: Третото чудо на Христос: Р. Щайнернови [re: Joro Hrasta]  
Автор kain7 (новак)
Публикувано26.09.05 14:21



Жоре,тоя ако е на близо,що не го удариш по главата с една Библия.

Попето64 е тука.Имаш много поздрави от него.И не съблазнявай,че снощи цяла нощ се сънувам с една чиния зад главата,като светец.
Умен циганин има ли,бе Жоре?



Тема Четвъртото чудо на Христос: Р. Щайнернови [re: Mish-o]  
Автор Mish-o ()
Публикувано27.09.05 17:08




По-късно ние ще говорим за естеството на чудесата въобще.
Но първо нека разгледаме четвъртото чудо, умножаването на хлябовете за пет хиляди души. Нека и тук да потърсим най-важните думи.

И нека си припомним, че в този род изследвания трябва да се освободим от схващанията на съвременният човек.
Ако онези, които пишеха върху Христа по времето, когато бе написано Евангелието на Йоана, имаха същото схващане, което имат съвременните хора в нашата материалистична епоха, те биха писали съвършено различно.
НА ТЯХ БИХА НАПРАВИЛИ ВПЕЧАТЛЕНИЕ СЪВЪРШЕНО ДРУГИ НЕЩА.

А най-важните думи при опи санието на това чудо в Евангелието са следните:

"И ИСУС ВЗЕ ХЛЯБОВЕТЕ; И КАТО БЛАГОДАРИ, РАЗДАДЕ ГИ НА СВОИТЕ УЧЕНИЦИ, А УЧЕНИЦИТЕ НА ТЕЗИ, КОИТО БЯХА НАСЯДАЛИ; ПО СЪЩИЯ НАЧИН ТОЙ ИМ РАЗДАДЕ РИБИТЕ, КОЛКОТО ИСКАХА".
(Йоан, 6:11)

За да извърши това, което му предстоеше, Христос Исус се обръща тук към душите на учениците, на тези, които бяха с него и които постепенно се издигаха до неговото равнище.

Учениците, които го заобикалят, УЧАСТВУВАТ В ДЕЙСТВИЕТО.
В този момент той може да събуди в тяхната душа вътрешната сила на милосърдието. Неговата сила се разлива върху тях. Нека отбележим тук, че неговата сила се повишава още повече.
Преди това тя се беше разляла в душата на болния; сега тя се простира до душите на учениците му, добива по-високо напрежение, което й позволява да премине от Учителя в учениците;
ТЯ СЕ РАЗШИРЯВА ОТ ДУШАТА НА ЕДИН ЧОВЕК ДО ДУШИТЕ НА ДРУГИТЕ.

За да разберем какво може да произведе това действие, трябва да наблюдаваме това, което се произвежда, когато Христовата сила не действуваше сама, но възпламенявайки другите души, разпростираше своето лъчезарене.

Днес не се среща вече такава вяра, достатъчно силна, за да разбере това, което е станало и което Духовната наука прави разбираемо.


Р. Щайнер




Тема Re: Четвъртото чудо на Христос: Р. Щайнернови [re: Mish-o]  
Автор kain7 (новак)
Публикувано27.09.05 17:14



Mish-o,супата е гореща.Сещаш ли се какво трябва да направиш?

Ако не се сещаш питай бат' Любо.

Бат' Ицо не го питай.Той е по груб.



Тема Първата среща на Рителмайер с Щайнернови [re: Mish-o]  
Автор Mish-o ()
Публикувано03.10.05 15:13




Аз видях за пръв път Рудолф Щайнер на 28 август 1911 година, рожденият ден на Гьоте. Бях замислил кратко пътуване до Мюнхен, така че през неделята да взема участие и в едно от теософските заседания. Почти половин година аз използувах цялото си свободно време, за да чета книгите на д-р Щайнер. Но да се свързвам с Антропософското Общество - това изобщо не ми минаваше през ума. Имах желание да участвувам в тези заседания, но не и да се обвързвам с тях.

Когато влязох в залата, останах изненадан от настроението, което цареше там. Хората ми изглеждаха чужди. Изобщо този тип духовност - пасивна и жадна за сензации - винаги ми е създавала грижи. Особено щом зърнах дългокоси мъже, веднага помислих да си изляза. По-късно, когато Рудолф Щайнер започна да привлича хора с афинитет към естествените науки - тези "теософски" перуки значително оредяха. В онези ранни години обаче той страдаше от тези неща, но по принцип отминаваше всичко външно и зачитайки ли чната свобода, се надяваше на постепенно вътрешно превъзпитание.

Но това, което веднага ми хареса, беше празничното молитвено очакване. Не беше трудно да се усети, че след малко тук ще се чествува един празник на човека. Тези мъже и жени изпитваха радост, защото очакваха един изключителен човек, един предводител на човечеството, когото те дълбоко почитаха и който се движеше съвсем по човешки всред тях.

Долових ясно: хората гледат на този човек като на едно велико Събитие, те го изживяват просто и силно, без никаква романтика. Хората бяха събрани тук, за да се докоснат до най-благородните сили на човечеството. Трябва лично да си преживял подобно очакване, за да знаеш с каква неподозирана мощ един велик човек може да властвува в сърцата на другите. Тези неща изпъкват особено ясно в произведенията на изкуството.

Но тук съучастниците градяха своето изкуство не като публика, а като хора, пронизвани от мистичната енергия на един по-висш човек. Сега те бяха озарени само от едно чувство - без показност и суета да принесат своята жертва пред новооткрития божествен свят. И аз запомних, че в този миг душата ми трепна от далечното предчувствие за една реална сила: изкуството като култ.

Впрочем д-р Щайнер изнесе една съвсем кратка беседа. Не бих могъл да кажа, че тя ми направи някакво особено впечатление. Моят слух още не беше отворен за главното, за същественото. Имах да преодолявам твърде много външни пречки. Д-р Щайнер често си служеше с обстоятелствени и многословни изречения, но както по-късно разбрах от самия него, той прибягвал до тези езикови особености само с оглед нагласа та и моментното състояние на своите слушатели. Аз седях на моя отдалечен стол с решението да не се поддавам на масова сугестия, но и съвършено свободен пред всяко ново впечатление. Непрекъснато си задавах въпроса:

"За какъв би взел този човек, ако го срещнеше на улицата? Преди всичко - отговарях си аз - за един католически духовник."

Обаче бях видял само черния костюм, към който веднага пренесох антипатията си на пастор, а не самото лице.

Бях радостен, че под защитата на моята анонимност, ще наблюдавам всичко, без да бъде смущаван от никого. Като обигран в проповедническата дейност човек, аз имах и изострения поглед за евентуалните човешки слабости на "теософския първосвещеник", които веднага биха хвърлили сенките си върху неговото изложение:

Срещу Рудолф Щайнер бяха отправяни много упреци - че бил суетен, с вкус към ефектното и нелепо-фантастично мислене и т.н., но за съвсем кратко време аз ги отхвърлих като една пълна заблуда. Тези упреци явно почиваха на повърхностни впечатления и при една истинска близост до неговата личност, те се оказаха съвършено безпочвени. И ако можеше да съществува обратният полюс на една човешка суетност, сигурен съм, че това щеше да бъде Рудолф Щайнер. А за ефектни трикове той беше не само прекалено съвестен, но и твърде умен.

И така, първото впечатление само усложни моята преценка. Не без усмивка забелязах, как веднага след лекцията д-р -Щайнер спонтанно се превърна в център на група почитатели, така че можеше да прекрачи само през трупа на някого от тях. Разбира се, с годините всичко това се промени; така или иначе вината не беше негова. Но в онзи момент аз също не издържах и с известна вътрешна напрегнатост се отправих към възторжените слушатели, за да видя как ще завърши всичко.

Смесих се с другите и вече бях съвсем близо до големия човек. Следвайки дискретния знак на моя приятел Михаил Вауер, аз благодарих, че съм допуснат като гост на тази лекция, и попитах дали не бих могъл да присъствувам и на вечерта. Рудолф Щайнер ме погледна само за миг и веднага сведе поглед надолу. В продължение на този кратък миг, аз трябваше да затвърдя представите си за духовната същност на човека пред мен. После той сухо отвърна:

"След като вече бяхте тази сутрин, бихте могъл да дойдете и довечера"
- и продължи по-нататък. Така протече моят пръв разговор с Рудолф Щайнер.


Фридрих Рителмайер




Тема Re: Първата среща на Рителмайер с Щайнернови [re: Mish-o]  
Автор promtrei (непознат )
Публикувано03.10.05 15:36



Бате Мишо,тате и мама казаха да ти пиша и дa ти кажа да не забравиш,че на 22.10.05 г. си на операция.Жабата в главата ти е станал голяма вече и можело да ти се извади чрез хирургическа намеса.Като ти я извадят сложия в бъркан,за да я видим като дойдем у вас на гости.Ако е много голяма ще те запишем в рекордите на Гинес.Парите са добри и ще ти платим лечението в психиятрията.

Твои брат с поповата лъжичка в главата.



Тема Щайнер и Гьоте : Рителмайернови [re: Mish-o]  
Автор Mish-o ()
Публикувано07.10.05 13:57




Вечерта той изнесе, наред с други лекции, една странна лекция в чест на Гьоте.
Такъв Гьоте аз не бях срещал. Това не беше поетът, човекът, а световният мислител Гьоте.

Пълната независимост и сигурност, с която Рудолф Щайнер говореше за Гьоте, го издигна високо в моите очи.
Мислех си с нарастващо доверие:

"Ето, този е необходимият човек за нашата епоха."

Толкова леко беше да се взира човек с погледа на Гьоте в природния свят.

Доколкото бях слушал теолози да говорят върху Гьоте, си спомням, че те довличаха от къде ли не религиозни доводи в негова защита.

Доколкото бях слушал теолози да говорят върху естествените науки, те винаги кокетираха с тях, за да ги обвинят после в "ограниченост" и изправят на тяхно място своя предишен Бог.

Съвсем иначе беше при Рудолф Щайнер. Той позволяваше на Гьоте да бъде истинският Гьоте. Самият той се взираше в света с погледа на Гьоте. Само че тогава Рудолф Щайнер насищаше този поглед с още по-голяма сила, така че зад Гьотевия свят изгряваше един още по-богат и духовен свят.

И този нов свят беше такъв, че в него можеха задружно да живеят всички Богове на човечеството, но преди всичко - Богът на християните.

Явно тук, в царството на познанието, израстваше нов и царствен дух, свободен и с огромна проникваща сила. Той позволяваше едно стремително разгръщане на естествените науки, правеше ги несравнимо по-живи от дотогавашното сковано и неплодотворно мислене. Този нов дух увличаше също и религията, като я караше да диша свободно и уверено.

Тръгнах си оттам с ощастливяващото предчувствие, че най-после идва епохата, която ще обедини величието на вярата с ясното мислене и неудържимата инициатива на човешкия изследователски дух.


Фридрих Рителмайер



Тема Re: Щайнер и Гьоте : Рителмайернови [re: Mish-o]  
Автор Joro Hrasta (Жори Уолкър)
Публикувано07.10.05 15:06



Щайгер, Гьоринг, Дора Габе, Мишо, Пешо, Любо Пенев, автор на "Ода за супата" и прочее спам.



Тема разбирането на пастора на Щайнер в началотонови [re: Mish-o]  
Автор Mish-o ()
Публикувано11.10.05 13:33




Три месеца по-късно заминах за Нюрнберг, където д-р Щайнер щеше да изнесе лекцията "От Исус към Христос".
Поканих и неколцина мои приятели лекари.

"Ние трябва да изслушаме този човек без предубеждение, защото може би е в състояние да каже повече неща за Христос, отколкото аз".

Лекцията се оказа едно пълно разочарование за мен. Ядосах се още преди да бях чул първата дума: коженото палто, с което пристигна д-р Щайнер, пенснето, с което оглеждаше присъствуващите, огромната черна вратовръзка. Въпреки това се обърнах към моя съсед:

"Погледнете внимателно този мъж; ако изобщо свръхчовекът съществува в нашата епоха, тогава това е той!"

След лекцията ме обвзе мъчителното чувство: е, сега вече зная, че и този човек не може да ми каже нещо задоволително за Христос.
Трябва да остана поне с надеждата, че ще дочакам някакъв подем в моята собствена област, в протестантството. Особено ме нарани сдържаното и хладно описание на телесните процеси в Христос - солеви процеси, процеси на изгаряне.

Все още не можех да разбирам думите на д-р Щайнер и ги приемах в прекалено естественонаучен смисъл.


Фридрих Рителмайер



Тема Re: разбирането на пастора на Щайнер в началотонови [re: Mish-o]  
Автор promtrei (непознат )
Публикувано11.10.05 13:40



Здравей,Миш-о!Искам да ти се извиня.Няма повече да се заяждам с тебе.Пиши си спокойно.



Тема Пасторът и Щайнер за преражданетонови [re: Mish-o]  
Автор Mish-o ()
Публикувано14.10.05 13:48




Четири години по-късно, след една лекция, по време на която имах подобни мисли в главата, Рудолф Щайнер се приближи до мен и каза:

"Аз говоря за тези неща и съвсем преднамерено си служа с такъв стил на изразяване. Ако говорех по друг начин, би пострадала човешката смелост. Но почакайте само 50 години и ако човечеството ги приеме, ще видите как ще се разразят те в чувствата и волята на хората!"

Тогава, докато траеше лекцията в Нюрнберг, аз имах само едно позитивно впечатление:
извънредната духовна сила и подвижност, с която д-р Щайнер постоянно променяше своя лицеизраз. Изглеждаше ту съвсем млад, ту повехнал; ту несравнимо мъжествен, ту плахо женствен; сега скован и сух проповедник, след малко - един беснеещ Дионисий.

Аз наблюдавах тези промени с нарастващ интерес. Досега не бях срещал подобно нещо. Неговата сила и способност за преобразяване беше поне десеторно пъти по-голяма от тази на другите оратори.

Превъзходство на Духа над тялото - това ли беше обяснението? Свръхчовекът? Или пътят към него?

След лекцията помолих д-р Щайнер за кратък разговор.

След като нещата стигнаха дотам да застана лично пред Рудолф Щайнер, аз се обърнах към моя приятел Михаил Бауер:

"Знаете ли, аз изпитвам голяма неловкост. Ако този човек наистина вижда аурата около всекиго?"

Михаил Бауер се усмихна:

"Само Бог знае това... Изобщо според мен му е все едно какво гледа. Той може да види това, което иска".

На път към хотел "Максимилиян", където тогава живееше д-р Щайнер, през ума ми мина:

"Е, добре, днес ти имаш много последователи, а този човек - съвсем малко; ако обаче той има право, след 20 години неговите последователи ще са много повече!?..."

Впрочем той предпочиташе да се среща с хора, които не задават излишни въпроси. Рудолф Щайнер стоеше горе, зад полуотворената врата на апартамента си и изпращаше своя пореден гост, като в същото време се вглеждаше с нарастващо внимание в мен: аз тъкмо изкачвах последните стъпала.

Никога не бих могъл да си представя, че един човек може да бъде наблюдаван с такова внимание, с такава настойчивост и сила. Съсредоточен и неподвижен, той сякаш позволяваше на другия да се организира отново, да се преустрои, но вече с градивните елементи на неговата собствена душа, предоставяйки му ги за тази цел напълно безкористно. В този случай нямаше размисли за другия човек, нито пък някаква проверка или контрол, а едно вътрешно и духовно преизграждане, в чиято светлина се откриваха очертанията на неговата бъдеща съдба. Едва по-късно стигнах до разбирането на този проникващ поглед.

"Дори от походката на един човек - така ми каза веднъж Рудолф Щайнер -може да се научи твърде много за неговите минали инкарнации."

Едва ли моите първи думи са допаднали на д-р Щайнер.

"Вашите окултни познания - казах му аз - не ме интересуват особено. Моите собствени опитности в областта на религията, поставят пред мен безкрайно големи задачи. Освен това нямам дарба за окултното, пък и се боя за нервите си. Обаче с огромно желание бих искал да науча нещо от Вас, което е свързано с по-нататъшното развитие на човека."

Рудолф Щайнер ме изслуша с търпение и продължи спокойно да ме наблюдава. Стаята беше съвсем малка и дори пътническият куфар отнемаше голяма част от пространството. Той стоеше откъм светлината и не можех ясно да различавам неговото лице. В него не потрепваше нищо, освен горният от двата кръстосани крака.

"Вашите познания - продължих аз - не ми помагат твърде много. Но Вие постоянно подчертавате, че те трябва да помагат на здравото човешко мислене. Оттук аз заключавам, че те помагат преди всичко на Вас. И след като те са резултатни за Вас, а не и за другите, не считате ли, че тези познания идват по несъзнателен начин от мислите, а не от някакво ясновидство."

Рудолф Щайнер се защити съвсем спокойно:

"Мога само да кажа, че с помощта на обикновеното мислене аз никога не бих могъл да стигна до моите други опитности. Напротив, те често са в пълно противоречие с обикновеното мислене; и едва допълнително успявам да ги помиря, да ги приведа в състояние на единство."

Но това също не ме удовлетворяваше. Защо например човек да не разполага с едно двойно мислене; едното си въобразява, че мисли, а другото наистина мисли?

Днес това мое първо възражение срещу Рудолф Щайнер не съществува, както впрочем и упреците на противниковата страна. Той дори не го прие сериозно. Той добре знаеше, че битката ще се води в една съвсем друга област.

После неусетно подхванахме идеята за прераждането. Аз казах, че за мене няма никакво съмнение - след смъртта си човек продължава да живее и да се развива; обаче дали трябва повторно да слезе на Земята, е според мен твърде съмнително.

"Съвсем не - отвърна Рудолф Щайнер - християнското учение наистина не ни насочва към прераждането; Но прераждането е несъмнен факт, който се потвърждава тъкмо от окултното изследване. Трябва да го приемем такова, каквото е."

Отново предишната небрежна защита. Но изведнъж ме погледна остро и каза:

"Защо впрочем мислите, че Ви липсват дарби за окултния свят? Вие сте отлично, подготвен за него."

Веднага последваха четири съвета за окултни упражнения; те се оказаха и отговор на моя въпрос за по-нататъшното развитие на човека. Не успях да отговоря - сториха ми се твърде особени.

"Изглеждат Ви странни, но въпреки това те са правилни."

Когато излязох на улицата, се запитах:

"Какво иска всъщност този човек? Нима прави опит да спечели един нов привърженик?"

Премислих още веднъж всичко и си казах:

"Не, ни най-малко! А упражненията? Не при стъпваш ли с тях в един необозрим свят? Не изпадаш ли в зависимост от един друг човек? Не намирисва ли тук на сугестия, на магия? Не е ли това опасната примка на едно робство?"

Мина близо месец, без да се докосна до упражненията. И тогава в мен изведнъж заговори чувството за дълг:

"Нима можеш да се произнасяш за тези неща без да си ги опитал?

А човечеството, не твоя личен интерес, а човечеството - не разчита ли то, че ще направиш правилния избор! Ще откажеш ли своя дял в еволюцията на човечеството? И самият Рудолф Щайнер не потвърди ли току-що, че ти можеш да напредваш само по този път? Не се ли чувствуваш достатъчно зрял за тази стъпка? Впрочем от теб не се изисква да правиш нещо, което не разбираш. Ти ще се придържаш към упражненията, само ако виждаш техния смисъл и необходимост, само ако те произтичат от твоите собствени мисли, ако имат истинско място в твоя живот. Ти ще приспособиш всичко към твоя собствен стил на живот. Ти постоянно ще проверяваш дали крачиш по този път безкористно, или пък преследваш някакви цели. Ако нещата започнат да ти изглеждат етично съмнителни или пък се окажат духовно непосилни за тебе, ти ще си готов да преустановиш всичко. Ако така подредиш нещата, не може да ти се случи нищо лошо. Ти трябва да повериш живота си на своя добър Ангел".

Така че аз започнах с "упражненията" и споделих всичко при следващата ми среща с д-р Щайнер.

Той одобри моите думи и оттогава заживя още по-пълно в съзнанието ми. Едва постепенно аз разбрах, че предпазните ми мерки бяха прекалени. Моите собствени изживявания потвърдиха напълно формулировките на д-р Щайнер.


Фридрих Рителмайер



Тема Re: Пасторът и Щайнер за преражданетонови [re: Mish-o]  
Автор famulusМодератор (щастливец)
Публикувано14.10.05 14:01



И какви са били четирите упражнения - казва ли?



Тема Антропософски път на развитиенови [re: famulus]  
Автор R. ()
Публикувано19.10.05 11:58



Конкретно не - упражненията, които Рудолф Щайнер е давал на най-близките си ученици, са били строго индивидуални и съобразени с техните способности и тяхното ниво на развитие.

Но пътят на развитие, подходящ за всеки съвременен човек, е описан в книгата на Рудолф Щайнер "Как се постигат познания за висшите светове" още през 1904/1905 год. Книгата може да бъде намерена на адрес:

.



Тема Пасторът за упражненията, препоръчани от Щайнернови [re: Mish-o]  
Автор Mish-o ()
Публикувано30.10.05 14:18





Тъкмо защото по въпроса за "упражненията" се разпространяват най-фалшиви и вредни слухове, аз бих желал да кажа нещо върху тях. Никой не трябва да си въобразява, че с помощта на такива упражнения се стига бързо до висшите познания. В повечето случаи това изобщо не е вярно.

Много често тяхното въздействие се проявява в съвсем неочаквани области. Самият аз бих могъл да определя първото въздействие на медитациите върху себе си като чувство на повишено телесно здраве. Упражненията имаха ефекта на оздравителна баня. Целият ми организъм ставаше като че ли по-естествен, по-хармоничен. Изгубените инстинкти за природосъобразен живот заработиха отново. Неврастените симптоми изчезнаха. Убедих се от собствен опит, че лечението на неврастенията се постига не с релаксация, отпускане и безделие, а с усилване на вътрешната активност спрямо хаотичния и съсипващ обществен живот.

По-нататък забелязах определено нарастване в моите умствени и духовни постижения. Вероятно то се дължеше на факта, че в медитациите станах много по-концентриран и че засилих вниманието си при заспиваме и пробуждане. След няколко месеца умствената работа започна да ми отнема половината от предишното време.

Една друга последица беше тази, че обикнах по съвсем нов начин цветята и растенията, научих се да наблюдавам хората внимателно и точно. Нарасна цялата ми духовна енергия. Все още липсваха каквито и да са "висши познания" - може би само с изключение на някои далечни предчувствия, но затова пък заживях в спокойствие и напълно уверен: този е пътят към Духа.

Телесни увреждания от медитациите, дори съвсем леки и бързопреходни, никога не съм имал; а медитациите аз провеждах с пределна концентрация на силите, поне доколкото тялото успяваше да издържа.

В такъв смисъл се изказваха и всички, които следваха упражненията на Рудолф Щайнер. Само няколко думи, разменени с малцината "отрицатели" на Рудолф Щайнер, показваха, че те са зле осведомени и недобросъвестни хора. Особено се налага да изтъкна, че нито един от тях не е получавал специални упражнения за непосредствено развитие на висши познавателни органи. Такива упражнения Рудолф Щайнер довери само на отделни ученици. Всички останали разполагаха с общите духовно-морални основи на медитациите-сентенции, антропософски максими, цитати от Библията; и всеки може да потвърди, че телесни увреждания от медитациите са невъзможни.

Ако няколко души са имали неприятни последици - при съвсем конкретни обстоятелства - това изобщо не е основание да се забраняват медитациите. И ако дори за миг сравним тези случаи с нормалното и здраво медитиране, веднага ще констатираме блестящата сила на Рудолф Щайнер като духовен възпитател.

В своите съвети той беше извънредно предпазлив и внимателен. Ако някой в подобни случаи можеше да види неговата загриженост - а аз често имах тази възможност и съм го наблюдавал с часове - той щеше да се изправи пред самата квинтесенция на човешката съвест. Потънал в дълбок размисъл пред неуловими за другите хора духовни събития, той напътстваше всеки тихо и нежно, с неописуема доброта и човечност. Доверието към него израстваше най-естествено, тъй както човек се изпълва с доверие към надвесения над болничното легло лекар.

Разговарял съм със стотици хора, които бяха получили съвети от Рудолф Щайнер. Винаги съм се удивлявал към колко много човешки съдби трябваше да откликне той, как всеотдайно и сигурно ги насочваше в правилния път. В хода на времето изобщо спрях да се учудвам, когато някой ми разказваше как получения от д-р Щайнер съвет идвал като осветяващо разрешение на тежки конфликти и личностни драми. Никога, и от нито един човек не чух да е претърпял каквато и да е неприятност, свързана с напътствията на д-р Щайнер. Всички, които следваха неговите съвети - без изключение - говореха за този човек с израз на най-голяма благодарност. Всички бяха усетили могъщия импулс и новото вътрешно ликуване пред величието на човека. Всички без изключение усещаха, че крачат по пътя към Духа.

Световноисторическият час удря тогава, когато човекът трябва да поеме духовното си възпитание в своите собствени ръце. Ако не се научи да устоява в Духа, той неизбежно ще пострада от разрушителния гнет на външния свят. И точно медитацията е днес световноисторическата противоотрова срещу нахлуващата отвсякъде слабост и неврастения. От своя страна новият духовносъобразен култ е също една могъща и лечителна медитация.

И ако човечеството не се научи да приема силите, които струят от медитацията, т.е. от обитаването в най-съкровените човешки дълбини, то върви към бездната. Обаче срещу тази вълшебна помощ, която в този свой вид е нещо съвършено ново, се надига една остаряла духовност: тя се впива в човека и го дърпа свирепо назад; тя е твърде тежка и пронизана от страх, за да поеме по новия път. Навън се сгъстява отровен мрак от враждебност и убийствена омраза. Той иска да затвори пътя на човешкия устрем. Обаче: вината не е ли в самите хора, които често вярват по-скоро на сатанински разкривения враг, отколкото на този, който с нови и смели опитности, с нови чувства и познания ги тегли напред към новия свят?


Фридрих Рителмайер



Тема за едно от упражнениятанови [re: famulus]  
Автор Mish-o ()
Публикувано30.10.05 14:35



Както посочва пасторът по-долу, едно от упражненията е било свързано
с наблюдения върху растителния свят.
Ето как описва Щайнер подобни упражнения в "Как се постигат познания за висшите светове":


Подготовката се състои в една точно определена грижа за живота на чувствата и мислите. Благодарение на тази грижа, в "душевното" и "духовното" тяло се появяват висши сетивни и действени органи, както и предишните еволюционни епохи природните сили са снабдили физическото тяло със съответните сетива и органи.

Началото започва с това, че вниманието на душата се насочва към определени явления от външния физически свят. От една страна, това са процесите на поникване, растеж и зреене, от друга - процесите на прецъфтяване, увяхване, умиране. Навсякъде, където и да отправи поглед, човек среща тези явления. И съвсем естествено, те пробуждат в него определени чувства и мисли. Обаче при обикновени условия, човек не се отдава достатъчно на тези чувства и мисли, защото прекалено бързо сменя едно впечатление с друго.

Ето защо е необходимо ученикът интензивно и напълно съзнателно да насочи своето внимание към споменатите природни явления.

Навсякъде, където човек забелязва покълване и цъфтеж всред растителния свят, той трябва да отстрани от душата си всяко друго усещане и за кратко време да се отдаде единствено на това впечатление. Скоро ще се убеди, че чувството, което по-рано при същите обстоятелства прелиташе бегло покрай съзнанието му, сега нараства, приемайки енергична и мощна форма. Той трябва да остави това ново чувство спокойно да отзвучи в душата му и сам да породи там дълбока и пълна тишина, затваряйки се за външния свят и следвайки единствено това, което душата нашепва в отговор на покълването и цъфтежа.

При това не трябва да се очаква, че ученикът ще стигне далеч, ако притъпи своите усещания по отношение на външния свят. Първоначално той трябва да отправя пределно жив и точен поглед върху нещата. Едва тогава той ще се отдаде истински на възникващите в душата му чувства и мисли. В случая важното е, че той насочва вниманието си - в пълно вътрешно равновесие - и върху двете душевни сили. Ако намери необходимото спокойствие и съумее да се отдаде на това, което възниква в душата му, след известно време той ще изживее следното.

Дълбоко в душата си той ще установи как се пораждат нови чувства и мисли, каквито по-рано не е познавал. И колкото по-често насочва вниманието си върху растителния свят, намиращ се ту в растеж и цъфтене, ту в увяхване и умиране, толкова по-живи стават тези чувства. А от чувствата и мислите, които възникват по този начин, се изграждат органите на ясновиждането, както и природните сили изграждат от живата материя очите и ушите на физическото тяло.

Растежът и развитието пораждат точно определен вид чувства; увяхването и умирането - също. Но това става само когато съответните чувства се развиват според описания горе начин. Те могат да бъдат описани само приблизително. Ясна и пълна представа за тях може да постигне всеки, който е минал през тези вътрешни изживявания. Ако човек редовно насочва вниманието си върху израстването и цъфтежа, ще изпита нещо, което има далечно сходство с усещането, което той има при изгрева но Слънцето. А наблюдавайки увяхването и умирането на растителния свят, той се доближава до усещането, което има при бавното издигане на Луната. Тези две чувства са две сили, които - при съответни грижи и правилно развитие - причиняват значителни духовни въздействия.
Пред този, който ги развива правилно и методично, се открива един нов свят. Пред очите му просветва душевния свят, т. н. "астрален план".

За подобна личност, растежът и повяхването престават да са вече предишните незначителни факти, а се изразяват в духовни линии и фигури, за които той по-рано не е подозирал нищо. За различните явления, тези линии и форми приемат различен облик. Цъфтящото растение, младото животно или умиращото дърво пораждат точно определени линии. Постепенно душевният свят (астралният план) се разгръща пред окултния ученик. В тези линии и фигури няма нищо произволно. Ако двама окултни ученици са на еднаква степен от своето обучение, при едно и също явление винаги ще видят едни и същи линии и фигури. Както двама души с нормално зрение виждат кръглата маса именно кръгла, и никога единият не я вижда кръгла, а другият четвъртита, така и пред две души, при вида на цъфтящото растение ще се появи един и същи духовен образ. Както естествената наука описва формите на растенията и животните, така и окултният изследовател описва и обрисува духовните образи на процесите, свързани с растежа или увяхването, подреждайки ги по родове и видове.

Когато ученикът е напреднал до там, че може да различава духовните образи на тези явления, които и физически са видими за него, той не е далеч от онази степен, когато ще бъде в състояние да вижда неща, които изобщо нямат физическо съществувание и следователно, остават напълно скрити (окултни) за този, който е незапознат с Тайната Наука.

Тук се налага да изтъкнем, че окултният изследовател не трябва да губи време в размишления върху значението на нещата, които вижда. Умствената работа само ще го отклони от верния път. Той е длъжен да вникне във физическия свят с бодри и здрави сетива, с остър наблюдателен талант и след това да се отдава на своите собствени чувства. Той не трябва да отгатва по умозрителен път какъв е смисълът на нещата, а нещата сами ще му открият своя смисъл. Тук само ще допълним, че художественият усет, съчетан с една тиха, съзерцателна природа, е най-добрата подготовка за развитие на духовни способности. Този усет прониква зад повърхностния пласт на нещата и се добира до техните тайни.

Друга важна подробност е тази, която Тайната Наука нарича ориентиране във висшите светове. То се постига, когато човек изцяло се прониква от съзнанието, че мислите и чувствата са действителни факти, също както столовете и масите са такива във физическия свят. В душевния и мисловния свят чувствата и мислите си взаимодействуват, както физическите предмети си взаимодействуват в сетивния свят.

Докато човек не се проникне от съзнанието за всичко това, той не ще повярва, че една лоша мисъл може да упражни истински разрушително действие върху другите мисли, които изпълват мисловното пространство, както един напосоки изстрелян куршум разрушава физическите предмети по своя път. Вероятно той никога няма да си позволи едно физическо видимо действие, което счита за безсмислено, обаче съвсем няма да изпита страх, ако в душата му възникнат лоши мисли и чувства, защото те му се струват безвредни за света. Но в Тайната Наука той може да напредва, само ако внимава за своите мисли и чувства по същия начин, както във физическия свят внимава за своите действия. Когато някой види пред себе си стена, той не се опитва да премине през нея, а я заобикаля, съобразявайки се със законите на физическия свят.

Подобни закони съществуват и в света на чувствата и мислите, само че те не действат върху човека отвън. Те трябва да се породят от живота на неговата душа. Това се постига, когато човек не допуска до себе си лоши чувства и мисли. Всяко произволно мечтателство и фантазиране, всички случайно възникващи и бързо преходни чувства трябва да бъдат отстранени. В същото време човек далеч не обеднява душевно. Напротив, той скоро установява, че когато контролира своя вътрешен свят по описания начин, богатството на неговите чувства и творческата продуктивност на неговото въображение рязко нарастват. Вместо дребнава сантименталност и случайни мисловни асоциации, на преден план идват дълбоко съдържателни чувства и плодотворни мисли. И тези чувства и мисли позволяват на човека да се ориентира в духовния свят. Сега той влиза в правилни отношения с нещата в духовния свят. За ученика този факт има точно определени последици. Както, като физически човек, той може да се ориентира всред физическите предмети, така и сега той намира пътя между явленията на растеж и умиране, с които е запознат по гореописания начин. Сега той наблюдава по най-полезен за себе си и за света начин всичко което израства и се развива, всичко което увяхва и умира.



Тема Пасторът за резултатите от медитациитенови [re: Mish-o]  
Автор Mish-o ()
Публикувано31.10.05 12:08




Изминаха близо девет месеца преди да видя отново д-р Рудолф Щайнер. За мен беше твърде важно да запазя свободата си и да довърша моите студии на определена дистанция от този човек.

Особено подчертавам, че в прекрасния нов свят аз напредвах много повече с изживявания от медитациите, отколкото с четене на антропософска литература. Като оставим настрана лечебната сила на новооткритата от мен духовност, от която не можех да се възползвам докрай поради прекараната травма, а също и твърдото ми убеждение, че само този е истинският път за човека и човечеството, у мен все повече нарастваше един съвсем немотивиран страх пред "окултното". В началото впечатленията от духовния свят бяха твърде слаби и примитивни и аз очаквах, че те ще ми се отразят мъчително, едва ли не зловещо. Но се оказа, че дори и такива, те сякаш идват от самото царство на светлината. Пък и защо ли вярвах, че ще изживея нещо съвсем различно от това, което очаквах. Също и представите, които си изградих от описанията на д-р Щайнер, излязоха неправилни, несъответствуващи. Но затова пък тези описания на д-р Щайнер намериха своето потвърждение в една съвсем друга област.

Подчертавам още, че за внушение не можеше да става и дума. С много упражнения, които опитвах ежедневно и години наред, аз не успях да се справя. Всички тези неща, които не могат да се предадат в подробности, постепенно ме освободиха от дълбоко вкоренения страх, че бих могъл да се поддам на внушение или самовнушение.

Така у мен се засили чувството на сигурност, на самостоятелност. Но доверието ми особено нарасна след неочакваната помощ, която изпитах от упражненията, така да се каже, в моята професионална област, в религията. Религиозните ми изживявания станаха по-дълбоки и по-чисти. Дори и само заради това съм безкрайно задължен на д-р Щайнер. А хората, над чиито души бдях като пастор, също изживяха една непосредствена благодат, макар и да не знаеха от къде идва тя.


Фридрих Рителмайер



Тема Петото чудо на Христос: ходил ли е Той по водатанови [re: Mish-o]  
Автор Mish-o ()
Публикувано31.10.05 12:43





Петото чудо е разказано в същата глава 6-та и започва така:

КОГАТО НАСТАНА ВЕЧЕР, УЧЕНИЦИТЕ СЛЯЗОХА НА БРЕГА НА ЕЗЕРОТО. И като влязоха в една лодка те искаха да преминат отвъд, за да отидат в Капернаум. Беше се стъмнило вече и Исус още не беше дошъл при тях. По езерото се бяха надигнали вълни, защото духаше силен вятър.
Но след като бяха гребали около двадесет и пет и тридесет стадии,те видяха, че Исус върви към тях по езерото и се приближава до лодката; И СЕ УПЛАШИХА.

16. Когато пък се свечери, учениците Му слязоха при морето
17. и, като влязоха в кораба, потеглиха заотвъд морето в Капернаум. Беше се вече стъмнило, а Иисус не бе дошъл при тях.
18. Морето се подигаше, защото силен вятър духаше.
19. И когато бяха проплували до двайсет и пет или трийсет стадии, виждат Иисуса да ходи по морето и да се приближава към кораба, и се уплашиха.



Тези, които издават днес евангелията, прибавят към тази глава излишното заглавие: "ИСУС ХОДИ ВЪРХУ ВОДАТА", като че ли това е писано някъде в текста.
Нo не това е казано, а:

"УЧЕНИЦИТЕ ВИДЯХА, ЧЕ ИСУС ХОДИ ПО ВОДАТА."

Този е фактът. Христовата сила е нарастнала още повече. Тя е станала толкова мощна чрез извършените по-рано действия, че сега не само може да се разпростре в другите души, но Христос може да се яви живо в Неговата собствена форма пред вътрешния поглед на учениците, които са станали способни да Го виждат.

Ето следователно какво става в действителност:

Христос се намира на отдалечено място,

НО НЕГОВАТА СИЛА Е ТОЛКОВА ГОЛЯМА, ЧЕ ТЯ ДЕЙСТВУВА НА РАЗСТОЯНИЕ.

ХРИСТОВАТА сила има сега мощта не само не събуди една подобна сила у Неговите ученици, като на планината, където става умножаването на хлябовете, но Неговите ученици могат да виждат Христа в Неговата собствена форма, въпреки че физическите им очи не могат да Го видят къде се намира Той.

Христос може да стане видим отдалече за онези, чиято душа е вече свързана с Неговата.
Той може да направи Неговата форма да може да бъде виждана духовно.
В момента, когато на учениците липсва възможност да Го виждат физически, явава се в замяна тази възможност на духовното виждане, и те виждат Христа.
А това виждане на разстояние позволява обектът да бъде виждан съвсем близо.


Р. Щайнер




Тема Следващите срещинови [re: Mish-o]  
Автор Mish-o ()
Публикувано02.11.05 11:40




Следващата ми среща с д-р Щайнер беше през август 1912 в Мюнхен.
Два дни след приключването на важно заседание на теософското общество, в 8 часа вечерта, влязох в хола на неговото жилище. Заварих около десет души с лица, изопнати от страхопочитание и тържественост, готови да чакат до след полунощ, стига да бъдат приети от д-р Щайнер.
Разказваха ми, че през последните дни бил постоянно зает с лекции и разговори, а нощем работел върху една от мистерийните си драми, така че на следващата сутрин отпечатвали текста за вечерната сценична репетиция. Обаче д-р Щайнер беше бодър и свеж, без никакви следи от умора. С изумление научих невероятния факт, че много често се задоволявал с един час нощна почивка. И наистина без тази негова способност е немислимо да се обясни творческата му продуктивност, дори и само по отношение на времето.

Но този факт изобщо не можа да бъде оценен от съвременниците. Години наред ме измъчваше желанието да си отговоря поне частично на този въпрос. През 1919 година дори, потърсих мнението на компетентни лица: как може да се съкрати съня и да се удължи работното време?

Д-р Щайнер веднага откликна и с няколко думи ми разкри как стоят нещата според него. Той беше сигурен, че няма да си навредя с това, което чух. И все пак не бях напълно, сигурен: дали концентрацията е единственото средство, което замества съня и намалява потребността от почивка - примерно с една осма от обичайното време.

"Обаче не бива да го прилагате постоянно - каза д-р Щайнер - все пак трябва да се спи и по нормалния начин."

И така, оказа се, че има такъв начин; лошото беше, че не можеше да се прилага. С изключение на броени секунди, не можах да го приложа и самият аз. Когато д-р Щайнер говореше за тези неща, нямаше и следа от себеизтъкване или гордост, на против - той се пренасяше в една ясна и конкретна сфера. И никой не можеше да изтръгне оттам негова тайна, ако самият д-р Щайнер не пожелаеше да я каже. В случай, че изнасяше подобни важни съобщения, той неизбежно ги включваше в подкрепа на своето духовно учение и в същото време откриваше неподозиран изглед и пролука към бъдещето на човека.

"Моля Ви, изчакайте спокойно тези хора - каза д-р Щайнер, докато ме посрещаше - и ще поговорим за всичко накрая, щом останем сами."

Моите въпроси отново кръжаха около по-нататъшното развитие на човека. И всеки от тях улучи истинския познавач на нещата. Аз не бих могъл да посоча вещо, което този човек да не знаеше. Докато иначе в разговорите си с други забележителни хора спестявах много въпроси, които не биха срещнали разбиране, тук аз се докосвах до една интимно-нежна духовна сила и тя ме обгръщаше с неизреченото обещание, че мога да й доверя всичко. Но в този момент аз надвих страхопочитанието си и непринудено попитах:

"Нима сега през цялото време Вие виждате моята аура?"

Години наред аз мечтаех да задам този въпрос, който в случая прозвуча малко неочаквано й за мен самия. На Рудолф Щайнер тези думи изглежда допаднаха и той подхвърли нещо за моя сдържан, изчакващ характер. Тогава по лицето му премина едва забележима усмивка.

"За тази цел винаги ми е необходима една особена нагласа - любезно отговори той - но при Вас това не е чак толкова трудно."

Повече въпроси не зададох. Важното за мен беше, че не получих отказ.

Три години по-късно аз отново се осмелих и подхванах разговор за "аурата". Междувременно бях срещнал доста хора, които можеха да споделят едно или друго за "аурата", черпейки от своето медитативно ясновидство. Спомням си такъв случай. Разговарях с още трима души. Двамата бяха съгласни помежду си; но третият разкриваше нещо съвсем различно. Без да занимавам д-р Щайнер с техните конкретни опитности, аз му зададох съответни въпроси. Той одобри, становището на първите двама. Когато чу и за третия, Рудолф Щайнер отвърна:

"Тук няма нищо сложно. Той е видял допълнителните цветове. Понякога те пронизват човека, без той самият да съзнава това."

Дословно същото се потвърди и при друг подобен случай: и тогава също двама от медитиращите бяха в съгласие с д-р Щайнер, а третият твърдеше обратното.

Наскоро след това излезе сборникът "Мястото на религията в историята и в днешния свят." Там беше поместена и моя статия за Христовото дело, която изпратих на д-р Щайнер. После го попитах дали има веща, които са неверни.

"Неверни неща няма - каза той - Обаче вижте! - и Рудолф Щайнер се настани удобно, взе лист хартия и нарисува там един малък кръг - това сте Вие."

После много внимателно той очерта втори кръг, който не се допираше до първия.

"Това е Ернст Хекел."

И Накрая нарисува един голям кръг, който обхващаше другите два:

"А това е теософията."

Той би могъл да каже:

"Това съм аз".

Но Рудолф Щайнер отбягваше думата "Аз"...

Бях трогнат и се усмихнах след този безупречен анализ, който разкри грешките ми, без да каже нито дума за тях. Духът, който излъчваше Рудолф Щайнер, беше такъв, че само един глупак не би изпитал радост от срещата си с него.


Фр. Рителмайер



Тема Шестото Христово чудо и законът за Карматанови [re: Mish-o]  
Автор Mish-o ()
Публикувано02.11.05 17:33




Следващото чудо е излечението на сляпородения. Разказът за това излечение е бил особено изопачен от преданието. Вие го познавате (Ев. Йоан, гл. 9):

"КАТО МИНАВАШЕ ИСУС ВИДЯ ЕДИН ЧОВЕК СЛЯП ПО РОЖДЕНИЕТО СИ ;
А УЧЕНИЦИТЕ МУ ГО ПОПИТАХА:
УЧИТЕЛЮ! КОЙ Е СЪГРЕШИЛ, ЗА ДА СЕ РОДИ ТОЗИ ЧОВЕК СЛЯП?
ТОЙ ИЛИ НЕГОВИТЕ РОДИТЕЛИ?

"ИСУС ОТГОВОРИ: НИТО ТОЙ, НИТО НЕГОВИТЕ РОДИТЕЛИ СА СЪГРЕШИЛИ;
НО ТОВА Е СТАНАЛО, ЗА ДА СЕ ПРОЯВАТ ДЕЛАТА БОЖИИ В НЕГО."

И тогава той го изцели.

Ще бъде ли наистина християнски да изтълкуваме това по следния начин:

ТОЗИ ЧОВЕК СЕ Е РОДИЛ СЛЯП, НЕ ЧЕ НЕГОВИТЕ РОДИТЕЛИ СА СЪГРЕШИЛИ, НЕ ЧЕ ТОЙ САМИЯТ Е СЪГРЕШИЛ, НО БОГ ГО Е СЪЗДАЛ СЛЯП, ЗА ДА МОЖЕ ДА ДОЙДЕ ХРИСТОС И ДА СТОРИ ЕДНО ЧУДО, ЗА ДА СЕ ПРОСЛАВИ БОГ?

Ако бихме мислили така, това би значило, че не сме чели текста както трябва.

В действителност съвсем не е казано, че
"В ТОЗИ СЛЯП ОТ РОЖДЕНИЕ ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЯВЯТ ДЕЛАТА БОЖИ".
Ако искаме да разберем това чудо, нека да вникнем в смисъла, който се е давал на думата "БОГ".
Това ще намерите лесно в една друга глава, където Христос е обвинен, че е казал за себе си, че той е едно с Бога. Какво отговаря той?

"ИСУС ИМ ОТГОВОРИ: НЕ Е ЛИ ПИСАНО ВЪВ ВАШИЯ ЗАКОН:
КАЗАХ,ВИЕ СТЕ БОГОВЕ?"

С други думи, Христос отговаря:

НА ДЪНОТО НА ВСЯКА ЧОВЕШКА ДУША СЪЩЕСТВУВА ЗАРОДИША НА ЕДИН БОГ, СЪЩЕСТВУВА НЕЩО БОЖЕСТВЕНО.


Ние много пъти сме говорили, че четвъртият принцип на човешкото същество, Азът, е един зародиш на божественост в човека.
"ВИЕ СТЕ БОГОВЕ!" иска да каже:
НЕЩО БОЖЕСТВЕНО ЖИВЕЕ ВЪВ ВАС, КОЕТО НЕ Е НИТО ЛИЧНОСТТА ЖИВЕЕЩА МЕЖДУ РАЖДАНЕТО И СМЪРТТА, НИТО ТОВА, КОЕТО СА НИ ПРЕДАЛИ НАШИТЕ РОДИТЕЛИ.

Този божествен елемент, тази човешка индивидуалност минава от един живот в друг в течение на преражденията.

И така, не родителите бяха съгрешили, нито земната личност,която обикновено казва на себе си: АЗ.

Но това, което бе направило този човек сляп в този живот, имаше своите причини в един предидущ живот.

Той беше сляп, защото делата на божествения принцип в него изявяват чрез неговата слепота това, което те са били по-рано.

Кармата, законът на причините и следствията, е ясно показвана тук от самия Христос Исус.

Но как трябва да се упражни лечебната сила в този случай на болест?

Тя трябва да действува не върху това, което е преходния аз, живеещ между раждането и смъртта.

ТЯ ТРЯБВА ДА ПРОНИКНЕ ПО-ДЪЛБОКО ДО ОНЗИ АЗ, КОЙТО Е БЕЗСМЪРТЕН И МИНАВА ОТ ЕДНО СЪЩЕСТВУВАНИЕ В ДРУГО.

Тук отново виждаме как Христовата сила се е повишила.
Досега тя беше действувала само върху това, което се предлага в настоящето.

НО СЕГА ТЯ ДЕЙСТВУВА ВЪРХУ ТОВА, КОЕТО ЩЕ НАДЖИВЕЕ СМЪРТТА И ЩЕ ПРОДЪЛЖАВА ДА ЖИВЕЕ ОТ ЕДИН ЖИВОТ В ДРУГ.

Тук Христос действува като представител на "АЗ СЪМ".
Вливайки своята сила в "АЗ СЪМ", Богът Христос, изявявайки се на Бога в човека, дава на човека силата да се изцели от вътре чрез самия себе си.

Христос проникнал до вътрешната светиня на душата.
Неговото действие се упражнява върху вечната индивидуалност на болния и засяга чак последствията от миналите му съществувания.


Р. Щайнер




Тема Рителмайер и Щайнер за етерното тялонови [re: Mish-o]  
Автор Mish-o ()
Публикувано03.11.05 20:50




Когато след няколко месеца отново видях д-р Щайнер в Нюрнберг, бях вече значително напреднал. Междувременно медитациите затвърдиха убеждението ми, че етерното тяло наистина съществува. То явно разполага със свои собствени жизнени центрове, които не съвпадат с телесните органи и значително се различават от тях. То има своя природа, свои собствени посоки на излъчване и развитие, които в значителна степен могат да станат достояние на човека. Ако човек се научи да възприема своето етерно тяло, той ясно забелязва, къде точно то е недоразвито, къде може да бъде хармонизирано и подобрено.

Силно ме интересуваше дали при отделния човек д-р Щайнер вижда същото, което при определени обстоятелства може да възприема и самият той, самият човек. Според неговите книги трябваше да бъде точно така. Но може би Рудолф Щайнер посочваше верни резултати не защото ги възприемаше непосредствено, а понеже някак си ги отгатваше и разчиташе в съзнанието на другия? Исках да се убедя в тези неща, да съм сигурен. Записвах най-точно моите изживявания.

Веднъж между другото запитах д-р Щайнер как стоят нещата с етерното тяло. И направо се изплаших, когато той започна да описва подробно и точно, сякаш виждаше обекта пред себе си и сякаш можех сам да наблюдавам и следя описанието му. Така че моята предпазливост тогава остана невъзнаградена.

Година по-късно аз повторих експеримента. Вълнувах се доста, понеже ми се струваше, че бях постигнал известни промени в това етерно тяло и че донякъде съм обърнал нещата наопаки. Осмелих се и запитах д-р Щайнер. Както винаги той се отзова любезно и ме подкани:

"Не се смущавайте, аз зная, че Вие питате в интерес на истината."

Едва бях довършил плахия си въпрос и той се вгледа внимателно в мен и каза:

"За моя изненада междувременно нещата тук са доста променени; това съвсем не съм очаквал..."

И той отново се зае - c точността на природоизследовател - да описва нещата, които и без друго ми ставаха все по-достъпни и ясни. Разбира се, аз зная, че днес един учен не може да приеме тези изживявания за неоспорими "доказателства". От друга страна зная, че по-младото поколение не проявява вкус към тези неща. Лично аз съм радостен и благодарен на съдбата, че не ги пропуснах. Имам всичките основания да мисля, че към подобни съмнения и предпазливи проверки Рудолф Щайнер се отнасяше с радост, а не с досада. Срещаше ли недоверие, това само го задължаваше още повече. И в този случай всяка предоставяща му се възможност, той превръщаше в повод да се издигне още по-нагоре към висините.


Фридрих Рителмайер



Тема Re: Рителмайер и Щайнер за етерното тялонови [re: Mish-o]  
Автор last roman (CORONIFER)
Публикувано03.11.05 21:05



Ееееееееей, неуморен си......
Бравос, ама не разбрах, какво общо имат тези писания с Християнството????

Primus inter pares!



Тема Рителмайер, Щайнер и християнствотонови [re: last roman]  
Автор Mish-o ()
Публикувано03.11.05 21:40



Ако питаш за мислите на пастора,
то най-малкото той е свързан с християнството,
нещо повече, бил е протестантски пастор
през голяма част от живота си.
Любопитно е (поне за мен) да се прочетат
мненията на един такъв човек за
ролята на Езотеричното християнство,
представено от Антропософията.

Освен това, авторът подчертава, че езотеричните упражнения
и разговорите с Щайнер са допринесли за задълбочаване
на разбиранията и възприятията му именно на християнството,
а освен това са донесли полза и на хората,
за които той е работил като християнски пастор.



Тема Re: Рителмайер, Щайнер и християнствотонови [re: Mish-o]  
Автор promtrei (член)
Публикувано03.11.05 22:18



Мишо,мое мишленце!

Човека те пита дали си обърнал резбата?



Тема Седмото чудо: Р. Щайнернови [re: Mish-o]  
Автор Mish-o ()
Публикувано06.11.05 11:08





Какво нарастване ще изпита още тази Христова сила?

Остава й само да достигне онази точка, където тя ще пробуди в един човек онази част от Христовата сила, която този човек носи в себе си,
за да проникне
цялото му същество, да стане един друг човек, един човек-Христос.

Това става при възкресението на Лазара.
Тук имаме новото повишение на тази Христова сила,
коята е нарастнала от степен на степен.

(Езотеричната същност на Възкресението на Лазар Щайнер описва



Къде може да се намери в света един един писмен документ, съчинен с по-голямо майсторство отколкото това Евангелие на Йоана?
И кой не би се преклонил с уважение, виждайки как това описание минава през такава прекрасна градация?!

Остава ни да покажем само едно. Тук ние отделихме някои части от Евангелието на Йоана, които показват прогресията на чудесата.
Но какво има от едно до друго от тези чудеса, какво ги свързва с цялото?

По-късно ние ще видим, че това Евангелие е не само чудесно съчинено чрез градацията на чудесата, но и затова, че всичко, което свързва тези чудеса, носи един особен смисъл.

Днес ние разгледахме композицията на това Евангелие от художествена гледна точка и се удивявахме на това съвършенство, което завършва с възкресението на Лазара.

Но трябва да знае да го четем така, че да предчуствуваме дълбокия смисъл, който Антропософията е призвана днес да разкрие на нашите души.

Всъщност в това Евангелие се намира нещо много повече от това, което можем да разкрием сега.
В бъдеще ще следват други обянения, осветени от една мъдрост,
която, на свой ред, ще надмине нашата и ще служи за откриването на нови истини.
Мъдростта, която ни осветлява, ни служи от тридесет години да разкрием това, което без Антропософията не би могло да бъде намерено.


Р. Щайнер


Редактирано от Mish-o на 06.11.05 11:18.



Тема Прераждането според Рителмайер и Щайнернови [re: Mish-o]  
Автор Mish-o ()
Публикувано11.11.05 11:41





Искам ли да предам цялата атмосфера около Рудолф Щайнер, аз не трябва да отми на също и разговорите за прераждането.

Днешното поколение лесно може да превърне тези разговори в безчинство, но едно бъдещо поколение вероятно ще успее да различи тук нещо много повече от личния интерес и да изпита известна благодарност.

От по-нататъшните ми занимания с Антропософията, аз разбрах, че всъщност още от дете съм бил убеден в многократното си обитаване на Земята.
Тази идея имаше своя самостоятелен живот, наред с духовното ми възпитание в бащиния пасторски дом и не беше споделяна с никого.
Като юноша най-много да съм я подхвърлял като на игра в един или друг приятелски кръг.
Но помня, че още на 6-годишна възраст, когато за пръв път прочетох "Историята на света", тази мисъл изгря в мен и оттогава не ме е напуснала.

Случи се обаче така, че след 21-та си година, навлизайки съзнателно все по-дълбоко в духовната атмосфера на съвремието, аз бях лишен от възможността да споделям тази идея за прераждането.

Но точно тогава аз написах и поместих в "Зюддойчен Монатсхефтен" една кратка статия. В нея изтъквах, че тази идея - която по това време познавах само в индийско-теософската й форма - в своята яснота и конкретност има известни предимства пред християнските представи за отвъдния свят, но все пак остава несъединима с християнството, като само донякъде и в общи линии отговаря на някои потребности на човешката душа, които следва да бъдат уважени и признати.

По този начин основният въпрос отново се изправи пред мен. И аз трябваше да призная, че тук моите противоречиви христологични възгледи не можеха да устоят пред Щайнеровото учение за прераждането.

Как ли се отнася това, което д-р Щайнер лично ми повери за тези неща, към всичко, в което вече бях повярвал? Кой съм бил в предишния си живот?
Д-р Щайнер веднага назова вероятната епоха, но добави:

"Повече не бих могъл да кажа. Тези впечатления трябва да се затвърдят... трябва да ги проверя много точно."

Да, аз попитах за епохата, а не за конкретната личност. Духовната атмосфера, която цареше около Рудолф Щайнер показваше пределно ясно, че такива въпроси не трябва да се задават. Но аз исках да разбера нещо друго и затова добавих:

"Вашето учение ми е толкова чуждо, че аз просто не вярвам в един предишен живот да съм имал някакво отношение към него."

"Вие го нямате и сега" - беше отговорът.

След това той ме разведе из християнството, спря се на някои мои характерови особености, които явно виждаше по-добре от самия мен, обясни ми дълбоки тайни на моя собствен живот, посочи ми например защо на времето съм избрал тези и тези теми на моите проповеди. В края на този зашеметяващ разговор, вече прав, той ме попита:

"Имате ли сили, като наш гост, да изслушате тази вечер една по-интимна лекция, която имам да изнеса пред Теософското общество?"

Рудолф Щайнер би се зарадвал да получи моето съгласие. Обаче аз не исках да правя нито една крачка, която да не е продиктувана от мое вътрешно убеждение. Дълбоко в душата си знаех, че това е външно и временно препятствие, на което сега придадох неподобаваща тежест.

И все пак този миг ми позволи да се вгледам още веднъж в човешките качества на Рудолф Щайнер. Той не накърни личната ми свобода дори и с намек за досада или раздразнение.


Фридрих Рителмайер



Тема Християнското посвещение и медитацията: Р. Щайнернови [re: Mish-o]  
Автор Mish-o ()
Публикувано12.11.05 14:24



В отговор на:



Мен ме интересува този аспект и този начин на поклонение ми харесва- чрез медитация в християнския смисъл на думата.




В тази лекция, включена в книгата "Евангелието на Йоан", наред с други важни въпроси, Щайнер описва
същността и значението на медитацията, както и нейната връзка
с християнството, въпрос, разглеждан в



Лекция от 30 май 1908


Християнското посвещение

Съдържание


Същността на Посвещението.

Посветеният трябва да стане „безотечествен човек", в пълния смисъл на думата „обективен" човек: той трябва да приеме в себе си зародишните кълнове на братската любов.

Христос е Духът на Земята, а Земята е тялото на Христос.

За възприятието на висшите светове.

Медитация, концентрация, съзерцание.

Трите метода на Посвещение.

Седемте степени на християнското Посвещение.


Ако трябва да увенчаем този лекционен цикъл с едно по-дълбоко обхващане на Йоановото Евангелие, както и на думите "бащата и майката Исусови" - следователно и на самото християнство в смисъла на Йоановото Евангелие - необходимо е първо да обобщим данните, с чиято помощ ще разберем духовния смисъл на понятията "майка" и "баща", според който те се употребяват в Евангелието на Йоан, а успоредно с това, и техния реален смисъл. Защото тук не става дума нито за алегорични, нито за символни тълкувания.

Преди всичко трябва да разберем какво означава човекът да се съедини с висшите духовни светове и да се подготви да приеме техните въздействия.
Тук трябва да се спрем върху самата същност на посвещението, особено от гледна точка на Йоановото Евангелие. Какво представляваше посветеният?

През всичките времена от развитието на следатлантското човечество, посветеният беше този, който можеше да се издигне над изживяванията, свързани с външния физическо-сетивен свят и да се добира до собствени опитности в духовните светове, следователно, този, който изживява духовния свят така, както обикновеният човек изживява физическо-сетивния свят с помощта на своите външни сетива, очи, уши и т.н.

Следователно, посветеният е един вид свидетел на духовните светове и тяхната истинност. Това е само едната страна.

Към нея се прибавя и нещо коренно различно, което всеки посветен придобива като едно особено качество в хода на посвещението, а именно, че той се издига също и над чувствата и усещанията, които в условията на физическия свят са не само оправдани, но и дълбоко необходими, макар че те не могат да съществуват по същия начин в духовния свят.

Нека това обстоятелство да не бъде погрешно разбирано, в смисъл, че след като посветеният има опитности освен в сетивния, също и в свръхсетивния свят, той трябва да отвикне от всички нормални усещания и чувства, които имат своята стойност в условията на физическия свят и да ги замени с чувства, валидни за духовните светове.
Това съвсем не е така.
Той не заменя едното с другото, а прибавя другото към първото.
Ако от една страна човек трябва да одухотвори своите чувства, от друга страна той трябва да укрепи не по-малко и чувствата, които го правят адекватен в условията на физическия свят. Точно така следва да се разбират нещата, когато за посветения се казва:

В известен смисъл той трябва да стане един безотечествен човек.

Това далеч не означава, че той би трябвало да се отдалечи от отечеството и семейството, доколкото живее в земните условия, а означава друго:

че чрез култивирането на съответни чувства в духовния свят, чувствата за физическия свят стават по-нежни, по-фини.


Продължението следва



Тема Безотечественият човек: Р. Щайнернови [re: Mish-o]  
Автор Mish-o ()
Публикувано13.11.05 11:46




Какво представлява "безотечественият човек"?

Без качествата, които съдържа в себе си това прилагателно, никой не може да постигне посвещение в истинския смисъл на думата. Да си "безотечествен човек" означава:

Ти не трябва да се поддаваш на никакви специални симпатии в духовния свят, които са подобни на симпатиите, обвързващи земния човек към известни области на физическия свят.

В условията на физическия свят, отделният човек принадлежи към този или онзи народ, към едно или друго семейство, съсловие и т.н. - всичко е в реда на нещата. Тук, на Земята, той се нуждае от всичко това и не трябва да се лишава от него.

Обаче, ако поиска да внесе тези чувства в духовния свят, той би внесъл там една опасна отрова. Това означава, че там той не трябва да развива една или друга симпатия, а да остави нещата да действуват обективно върху него според тяхната обективна стойност. Накратко:

Посветеният трябва да стане обективен човек в пълния смисъл на думата.

Впрочем, в своята еволюция върху нашата Земя, човечеството вече е минало през един период на безотечественост, свързана с древното сумрачно-ясновиждащо съзнание. Ние видяхме как човечеството постепенно слезе от духовните сфери. Естествено, там не съществуваха неща като "патриотизъм" или други подобни.

След като човеците слязоха от духовните сфери, те населиха различни части от Земята, като в хода на времето отделните човешки групи получиха един или друг отпечатък от съответните територии. Не мислете, че негрите станаха черни само по силата на вътрешни предпоставки; те станаха черни също и поради приспособяването си към техните територии. Така стоят нещата и с белите. Както големите различия по отношение на цвят и раса идват от факта, че човекът приема определени въздействия от обкръжаващата го среда, така се обясняват и по-несъществените различия в индивидуалния характер на отделните народи.

Това обаче също зависи от любовта и нейното усъвършенствуване на Земята. Поради това, че хората ставаха все по-различни, първоначално любовта се основаваше на малките човешки общности. Едва по-късно хората ще прекрачат от малките общности в една огромна общност на любовта, която ще възникне само чрез навлизането на Духът-Себе (Светия Дух) в еволюцията на човечеството.

Така че посветеният беше длъжен предварително да изпита всичко, към което е устремено развиващото се човечество; да преодолява всякакви пречки, да работи в името на истинските човешки връзки, в името на хармонията и братството между хората. В своята безотечественост, посветеният предварително се открива за същите импулси, от които ще процъфти истинската братска любов между хората.

През древността този процес беше описван символично под формата на всевъзможните пътешествия, предприемани от посветения. Такъв е случаят, например, с Питагор.
С каква цел се правят тези описания?
За да видим Питагор - с овладените си чувства в своя вътрешен мир - изправен обективно пред целия свят.

Задачата на християнството е да внесе в човешкото развитие импулса за истинското братство, това, което по-рано посветеният винаги е притежавал като един строго индивидуален импулс.


Р. Щайнер


Продължението следва



Тема Поделиха дрехите Му,но хитона не разкъсаха:Щайнернови [re: Mish-o]  
Автор Mish-o ()
Публикувано14.11.05 21:51





Нека за миг да насочим поглед към онази най-дълбока идея на християнството: че Христос стана Дух на Земята, а Земята - тяло или дреха на Христос. Нека вземем тези думи в техния буквален смисъл. Защото вече споменахме, че в такъв религиозен документ, какъвто е Евангелието на Йоан, всяка дума трябва да се претегля като на златарска везна.

Какво да разбираме под "дреха" на Земята?

Не друго, а това, че първоначално тази дреха на Земята, с други думи, нейните твърди части, бяха поделени. Един завладя една част, друг - друга част; едната принадлежеше на единия, другата - на другия. Собствеността, затвърждаването на собствеността чрез присвояването на собственост, това са нещата, където в известно отношение, беше разделена дрехата, която Христос, Духът на Земята, носи.

Само едно не можа да бъде разделено, понеже принадлежи на всички: въздушната обвивка на Земята. Тъкмо от нея, както разказва легендата за Рая, в човека е било вдъхнато живото дихание. Тук ние имаме и първата наченка на Аза във физическото тяло. Въздухът не може да бъде поделен.

Нека да проверим дали този, който ни описва най-дълбоко и всеобхватно християнството в Евангелието на Йоан, не ни подсказва нещо:

„ Поделиха дрехите Му, но хитона не разкъсаха" (19,24)

Тези думи ни разкриват как Земята - като едно цяло - заедно със своята атмосфера, е тялото или дрехата и хитона Христови. В териториалните области, дрехата Христова е разделена, обаче не и хитона. Въздухът не може да бъде разделен, той принадлежи на всички. Той е външният материален символ на любовта, която обгръща Земята и която ще триумфира по-късно.


Р. Щайнер


Продължението следва



Тема Виждането на духовния свят: Р. Щайнернови [re: Mish-o]  
Автор Mish-o ()
Публикувано15.11.05 15:42



Тук Щайнер разглежда въпроса, кое прави възможно човек да вижда духовния свят. На този въпрос сме се спирали и преди, но за пълнота на изложението, го привеждам отново.
Освен това, той е предпоставка за разбирането на езотеричната същност на медитацията и нейната връзка с християнството, на което ще се спрем следващия път.



И в много други отношения християнството ще тласне хората в такава посока, че всички те ще се открият за определени въздействия, идващи от принципите на древното посвещение. Ако искаме да разберем тези неща, трябва да опишем самото посвещение. За нас е достатъчно да се обърнем към трите главни разновидности на посвещението:

1. Посвещението - Йога;
2. същинското християнско посвещение и
3. християнско-розенкройцерското посвещение, което е единствено подходящото за днешния човек.

А сега нека да опишем накратко, как по принцип протича посвещението в неговите три разновидности, и какво всъщност представлява то.

Кое прави човекът способен да вижда в духовния свят? А кое ни прави способни да възприемаме физическия свят?

За тази цел физическото тяло има съответните сетивни органи. Ако проследите еволюцията на човечеството за достатъчно продължителен период от време, ще установите, че тогава човекът изобщо не
е притежавал очи и уши, за да вижда и чува в условията на физическия свят, а само "недиференцирани, индиферентни органи", както се изразява Гьоте.

В потвърждение на това можем да посочим примера с недиференцираните сетивни органи при низшите животински видове. Някои низши животни имат определени зони, чрез които могат да различават светлината от тъмнината. Едва постепенно, от тези недиференцирани зони става пластичното формиране на това, което са очите и ушите. Тези процеси се разиграват в пластичната субстанция на физическото тяло. Едва с формирането на очите, пред Вас възниква физическият свят на цветовете, едва с формирането на ушите възниква физическият свят на звуците.

Никой няма правото да твърди, че един или друг свят е недействителен, а само да признае:

"Аз не мога да възприема този свят".

Защото да виждаш един свят в истинския смисъл на думата, фактически означава:

"Аз имам съответните възприемателни органи".


Правилното е да се казва:

"Аз познавам само този или онзи свят",


а не:

"Светът, който възприемат другите, е недействителен".

Защото ако някой говори по този начин, това означава, че той императивно отхвърля всичко, освен света, който самият той вижда. Когато днес някой идва и заявява:

"Всички тези неща са антропософски фантазии; това, което антропософите твърдят, не съществува",

такъв човек, и подобните нему, само доказват, че нямат възприятия за тези светове.

Както виждате, ние сме за позитивното отношение към нещата. Обаче който признава единствено обекта на своите лични възприятия, той изисква не само задължителното съгласие и на другите, но освен това се стреми към императивни решения, отнасящи се за неща, които не познава.

Не съществува по-лоша нетърпимост от тази, която официалната наука изпитва спрямо Духовната Наука, а занапред тя ще нараства все повече. Тази нетърпимост се проявява под най-различни форми. Хората нямат никакво съзнание, че говорят неща, каквито не би трябвало да говорят. В различни общности, съставени от иначе добри християни, може да се чуе:

Антропософите говорят за някакво християнско тайно учение, обаче християнството не се нуждае от никакво тайно учение; защото има значение само това, което може да се усети и разбере и от най-елементарната и наивна човешка душа! - следователно, не друго, а тъкмо това, което говорят, усещат и разбират защитниците на подобен възглед.

С други думи, те изискват нито един човек да не възприема и да не разбира нищо повече от това, което възприемат и разбират те самите. Такива християнски общности по правило отхвърлят непогрешимостта на Папата. Но днес в много по-голям размер - включително и всред християните - нараства убеждението за собствената непогрешимост. Срещу Антропософията застава едно Папство, където всеки гледа на себе си като на един малък папа.



Р. Щайнер


Продължението следва



Тема Езотеричната същност на медитацията: Р. Щайнернови [re: Mish-o]  
Автор Mish-o ()
Публикувано17.11.05 17:27



Тук Щайнер разкрива същността и значението на медитацията.
В следващата част той ще посочи и връзката й с християнството,
въпрос за което беше поставен в





След като размислим, че физическо-сетивният свят съществува за нас само чрез пластичното формиране на отделните органи във физическото тяло, няма да ни изглежда странно едно от твърденията на Антропософията:

възприятията в по-висшите светове се основават на това, че в по-висшите съставни части на човешкото същество - в етерното и астралното тяло - е възможно изграждането на съответни по-висши възприемателни органи.
Днес физическото тяло е осигурено със своите органи, но етерното и астралното тяло не са осигурени; техните органи тепърва ще се развиват. Когато тези органи са готови, ражда се и това, което наричаме възприемане във висшите светове.

Нека сега да разгледаме как се изграждат тези органи в етерното и в астралното тяло. Споменахме, че по-висшите органи се формират постепенно у този, който се стреми към посвещението и го постига. Как става това?

Нещата тръгват от факта, че астралното тяло на човека трябва да се "улови" там, където то е в своята най-голяма чистота.

Доколкото денем астралното тяло е потопено във физическото тяло, върху него действуват силите на физическото тяло; следователно,тогава то не е свободно. То следва желанията на физическото тяло и тогава с него не може да се предприеме нищо.

С него можем да предприемем нещо, можем да го моделираме, само докато по време на съня то е вън от физическото тяло. Висшите сетивни органи могат да се изграждат в астралното тяло на човека само когато то се намира извън физическото тяло по време на съня.

Обаче до спящия човек ние не можем да се докоснем; с него не можем да работим. За съвременния човек не би било възможно да възприема това, което става с него. Той не може да има възприятия, докато се намира в безсъзнателно състояние.

На пръв поглед тук се натъкваме на едно противоречие, защото по време на сън астралното тяло не съзнава връзките си с физическото тяло.

Все пак, макар и косвено, може да се направи нещо:

когато например денем действуваме върху физическото тяло така, че то да съхрани дневните си впечатления и да ги пренесе в астралното тяло, дори при неговото отделяне нощем.

Също както астралното тяло поема впечатленията от околния физически свят и те се отпечатват в астралното тяло, така и с физическото тяло трябва да се предприеме нещо твърде специфично, за да се отпечата в астралното тяло и после да се формира по съответния начин. А това се постига, когато човек прекъсне стереотипния стил на живот и спре да трупа безразборно впечатления от тук и там, както става обикновено, а поеме в ръцете си своя вътрешен живот чрез строго и методично обучение, което първоначално включва състояния, наречени медитация, концентрация или съзерцание.

Това са упражнения, които в съответните школи се предписват с онази строга прецизност, с която в лабораториите се извършва микроскопирането и т.н. Ако човек редовно практикува такива упражнения, те оказват толкова интензивно въздействие върху неговото астрално тяло, че напускайки етерно-физическия организъм - както това става по време на сън – астралното тяло започва да се преобразява само.

Както тази гъба за изтриване на дъската, докато я стискам в ръката си, заема нейната форма, но след като разтворя ръка, тя заема своята собствена форма, според заложените в нея сили, така е и с астралното тяло:

Когато по време на сън напусне етерно-физическия организъм, то следва вложените в него астрални сили. Ето защо, в будно и ясно съзнание, човек трябва да предприема такива духовни усилия, чрез които нощем астралното тяло се формира и преобразява така, че да изгради в себе си висшите възприемателни органи.


Р. Щайнер


Продължението следва



Тема Християнството и медитацията: Р. Щайнернови [re: Mish-o]  
Автор Mish-o ()
Публикувано18.11.05 20:47




Човек може да насочи медитацията по три различни начина. Той може да предпочете мисловния път, чисто мисловните елементи, мъдростта, и това е обучението Йога, което си служи предимно с мисловния елемент, със съзерцанието.

Той може да предпочете усъвършенствуването на чувствата и това е специфично християнското направление.

А ако се предпочете комбинираното въздействие между чувствата и волята, се стига до християнско-розенкройцерския метод.

Да се спираме върху обучението Йога, би ни отвело твърде далеч, а и то няма никаква връзка с Евангелието на Йоан. Относно специфичното християнско посвещение трябва да сме наясно, най-вече що се отнася до неговите източници, до неговата основа. Не трябва да забравяме, че при съвременните социални условия, човек едва ли би могъл да го постигне. То изисква продължително уединяване. Обаче тъкмо чрез розенкройцерския метод, човек може да се издигне до висшите светове и да работи в тях, без да накърнява своите задължения.

Но това, което е валидно като принцип, ние можем напълно да изясним и с християнското посвещение.
Този метод на посвещение апелира изключително към чувствата, работи с чувствата, и аз мога да посоча седем чувствени изживявания, седем чувствени степени, преминаването през които оказва такова въздействие върху астралното тяло, че през нощта то започва да развива своите органи. Нека да посочим как трябва да живее последователят на християнството, за да мине през тези степени.

Първата степен е тази, която наричаме "измиването на нозете".
При нея учителят казва на ученика:
Погледни растението. То пуска своите корени в почвата; минералната почва е на по-ниско стъпало от растението. Ако растението би искало да си представи своята собствена същност, то би трябвало да се обърне към почвата с думите: Наистина, аз стоя по-горе от теб, обаче без теб, аз не бих могло да съществувам: защото най-вече от теб аз извличам моята храна. И ако растението можеше да изрази всичко това с чувства, то би трябвало да се поклони пред камъните и да каже: Прекланям се пред вас, макар и да сте на по-долно стъпало, защото на вас дължа моето съществуване!

А издигнем ли се до животното, то би трябвало по същия начин да се обърне към растенията и да каже: Наистина, аз съм на по-горно стъпало от растенията, но на това по-низше царство дължа моето съществуване.

И ако по същия начин се издигнем до човека, би трябвало всеки, който заема по-високо социално положение, да се поклони пред низшестоящия и да каже: На теб дължа моето съществувание!

И всичко това продължава нагоре до Христос Исус. Дванадесетте, които Го заобикалят, са на една степен по-ниско от Него; обаче както растението израства от почвата, така и Христос Исус израства от дванадесетте. Той се прекланя пред тях и казва: На вас Аз дължа Моето съществувание.

Когато учителят обяснявал всичко това на ученика, той му казвал:

Седмици наред ти трябва да се отдаваш на космическото чувство, според което висшата степен трябва да се преклони пред низшата; и когато окончателно си развил това чувство, ти стигаш до изживяването на един вътрешен и на един външен симптом.
Обаче не те са същественото; те само показват, че съответният окултен кандидат е достатъчно обучен. Когато физическото тяло е достатъчно повлияно от душата, това се проявява в един външен симптом: ученикът усеща като че ли вода залива нозете му. Усещането е съвсем конкретно. А едно друго реално усещане се изразява под формата на могъщо видение в астралния свят, където вижда като пред себе си "измиването на нозете", преклонението на по-висшата степен пред по-низшата. И тогава в астралния свят човек изживява това, което в Евангелието на Йоан е описано като исторически факт.

Втората степен се състои в това, че на ученика се казва:

Сега ти трябва да пробудиш в себе си едно друго чувство. Ти трябва да си представиш какво би било, ако те сполетят всички възможни болки и страдания на света; какво би усетил, ако си изложен под тежестта на всевъзможни препятствия и как би устоявал пред цялата мъка на света!

И сега, ако ученикът е достатъчно напреднал в обучението, отново се появяват два симптома: Единият се изразява в чувството, като че ли е удрян от всички страни, а другият е свързан с астралното видение на "бичуването".

Тук аз описвам нещо, което е изживяно от стотици хора и чрез което те са постигнали способността да се издигат в духовните светове.

При третата степен ученикът трябва да си представи, как най-святото, което притежава и за което е готов да се застъпи с цялата сила на своя Аз, е обсипано с подигравки и презрение. И сега той трябва да си каже:

Аз съм длъжен, каквото и да ме сполети, да остана изправен и да се застъпя за това, което е свято за мен!

И когато истински се потопявал в това чувство, той усещал нещо като мъчително пробождане в главата, а като астрален образ изживявал "трънения венец", окичващ главата на Христос по пътя към Голгота.

Отново ще напомним: Същественото тук са не самите симптоми, а това, че те идват в резултат на съответните упражнения. Разбира се, тук всяка възможност за внушение и самовнушение, е изключена.

Четвъртата степен довежда ученика дотам, да усеща своето тяло толкова чуждо, колкото е и един физически предмет, да кажем например, парче дърво, така че да не може да се обърне към него с името "Аз". Тази степен трябва да го доведе и до усещането:

"Аз нося тялото си с мен, както нося и моята дреха!"

И тогава настъпва нещо, което се нарича "изпитанието на кръвта". Това, което в много други случаи се при ближава до болестното състояние, тук е резултат от медитацията, защото всяка болестна причина е напълно изключена. По нозете, ръцете и дясната страна на гърдите се появяват т.нар. кръвни белези; а като вътрешен симптом ученикът вижда астралния образ на "разпятието".

Можем накратко да опишем петата, шестата и седмата степен.

Петата степен се състои в това, което се нарича "мистичната смърт". Чувствата, които ученикът трябва да изживее сега, го изправят пред следната опитност: сякаш в един миг целият видим физически свят изчезва зад една плътна черна завеса. Да, изчезва целият свят. Този момент е важен и по друга причина, защото сега - ако действително иска да постигне християнското посвещение в истинския смисъл на думата – ученикът трябва да изживее нещо изключително болезнено. Тогава той усеща как се потопява в първичните глъбини на злото, на болката, на мъката и страданието. Слизайки в ада, той може да вкуси цялото зло, което е стаено в дъното на човешката душа. Да, това е "слизането в ада".

И ако ученикът стигне до току-що описаното изживяване, черната завеса сякаш се раздира и той вече може да отправи поглед в духовния свят.

Шестата степен наричаме "полагане в гроба и възкресение". Сега ученикът се усеща като едно цяло със самата Земя; като разпрострян в цялото планетарно тяло на Земята. Неговият живот се разширява до размерите на планетарния живот.

Седмата степен не може да бъде описана с думи. Би могъл да я опише само онзи, който би бил в състояние да мисли без физическия инструмент на мозъка; нито един човешки език не е подходящ за тази цел, защото всеки човешки език отразява само физическите съотношения между нещата. Ето защо за тази степен можем само да загатнем. Тя надхвърля всяка човешка представа. Нарича се "възнесение" и представлява пълното включване в духовния свят.

Тук завършва и диапазонът от чувства, в които ученикът трябва да прекарва, докато медитира в условията на своето будно дневно съзнание. Когато ученикът се отдава на тези изживявания, те се намесват толкова силно в неговото астрално тяло, че през нощта там, в астралното тяло, е възможно формирането на вътрешни възприемателни органи за духовния свят.


При розенкройцерското посвещение ученикът не минава през описания диапазон от чувства, но и там въздействието е същото.
И така, Вие виждате, че при посвещението става дума за това, астралното тяло да бъде така повлияно по околните пътища на дневните изживявания, че нощно време, когато е напълно освободено от физическото тяло, само да изгражда за себе си нова пластична форма. И когато човекът, като астрално същество, сам изгражда една пластична форма, астралното тяло практически се превръща в качествено нова съставна част на човека.

При такъв строеж на астралното тяло, се стига до там, че пластичните промени в него трябва да бъдат внесени също и в етерното тяло. Както с един печат пренасяме издълбаното в него име също и в червения восък, и то вече се намира и на двете места, така и астралното тяло прониква и в етерното тяло, пренасяйки там своите нови качества.

Първите опитности в усъвършенствуването на астралното тяло са едни и същи при всички методи на посвещение. Отделните методи се различават само според начина, по който астралното тяло пренася своите нови качества в етерното тяло. За тези разлики ще говорим утре и ще посочим основните отличителни белези на трите вида посвещение, които са възникнали в хода на следатлантската епоха, както и значението на самото посвещение за еволюцията на човечеството. Тогава за нас ще станат съвършено ясни и онези части от Евангелието на Йоан, които все още не сме обсъждали.


Р. Щайнер


Край на Лекцията



Тема Re: Астрологията в Християнствотонови [re: R.]  
Автор Mish-o ()
Публикувано27.06.07 10:12



Възможно ли е да се говори за връзка между християнството и астрологията?

Мнозина смятат, че не.

Следният откъс, описващ част от изследванията на езотеричното християнство, обаче показва, че в Библията са скрити дълбоки тайни.
И ако човек иска да разбере онова, което е скрито от повърхностния поглед, може да почерпи много познания.



Откъс от Лекция в Берн, 4. Септември 1910


Аз вече посочих, как космическите тайни бяха изразявани в Мистериите чрез езика на звездите и как самите космически тайни бяха използвани като изразно средство. Имаше времена когато тези изразни средства се свеждаха до едни или други звездни констелации. От звездните орбити и констелации посветените извличаха образи, чрез които изразяваха духовните опитности на онзи човек, който се издигаше в божествено-духовния свят.

И какво прочиташе мистерийната мъдрост в тази звездна писменост?

Тайните на вездесъщия и всепроникващ Бог! Звездните констелации бяха видимият израз на Бога. Посветеният отправяше поглед към Космоса и казваше:

Там, в констелациите и хармониите на звездите, се изявява вездесъщият Бог.

Да, посветените извличаха своите възгледи за вездесъщия Бог от констелациите на звездите.

И ако този миров, вездесъщ Бог трябваше да бъде изживян от еврейския народ по един особен начин, това следваше да стане в същия порядък, който е предначертан за космическите орбити на звездите. Или с други думи:

в кръвта на поколенията, съдържаща външния инструмент на Яхве-откровенията, трябваше да е налице същият порядък, който цари в звездните орбити.

Следователно, в потомството на Авраам, т.е. в кръвното родство на поколенията трябваше да има нещо, което е един вид отражение на космическата звездна писменост. Ето защо Авраам получи обещанието:

„Твоите потомци ще бъдат както са звездите на небето!"

Така следва да бъде тълкуван онзи стих, който обикновено гласи:

„И ще умножи и преумножи потомството ти като небесните звезди", сякаш най-важното се свежда до числения превес на потомството (Битие 22:17).

Обаче тук не става дума за числен превес, а за друго:

в потомството трябва да цари същият порядък, който говори с езика на Боговете в групирането на звездите.

Поглеждайки нагоре, еврейските посветени виждаха порядъка в звездните констелации, в Зодиака: и констелациите на подвижните звезди, на планетите, спрямо Земята, са показвали онези съотношения, в които посветените откриваха езика, с който е възможно да бъдат описани делата на Боговете.

Накратко: дълбоката връзка между планетите и дванадесетте знаци на Зодиака, трябваше да намери отражение в кръвното родство на Авраамовото потомство.
Ето защо в дванадесетте сина на Яков и в дванадесетте колена на еврейския народ, ние имаме отражението на дванадесетте зодиакални знаци.

Както езикът на Боговете е показан горе в дванадесетте зодиакални знаци, така и Яхве се изразява и говори в течащата през поколенията кръв на еврейския народ, който след дванадесетте сина на Яков се подраздели на дванадесет рода.

Всичко онова, което се групира с оглед на зодиакалните констелации, ние обозначаваме с имената на планетите - Венера, Меркурий, Луна, Слънце и т.н. Вече посочих:

фактически, отделните събития в живота на еврейския народ протичат, така да се каже, успоредно с планетарните пътища през Зодиака; така че бихме могли да уподобим Давид, царствения певец, с Хермес или Меркурий, а епохата на Вавилонското пленничество, т.е. онази конфигурация, до която се приближи Яхве-откровението чрез един нов тласък около шест столетия преди нашето летоброене, бихме могли да уподобим с Венера, името на една от планетите в нашата Слънчева система.

Ето какво трябваше да научи Авраам - например, че начинът, по който една личност като Давид застава във веригата на поколенията, е в съответствие с констелацията на Меркурий спрямо Зодиака. Или че Юдовото коляно съответствува на съзвездието Лъв, като в същото време местоположението на Давид в Юдовото коляно - що се отнася до значението му за историята на еврейския народ - би отговаряло на космическата констелация, когато Меркурий „покрива" съзвездието Лъв.

Ето как в кръвното родство, в забележителното предаване на царската и свещеническата власт, в борбите или победите на едно или друго коляно, изобщо в цялата еврейска история ние можем да четем по същия начин, както в космическото пространство, примерно различаваме „покриването" на отделните съзвездия от една или друга планета.

Точно това се крие зад многозначителните думи:

„И твоите потомци ще се подредят според хармонията на звездите."

В текстовете, извлечени от истинския окултизъм, ние не бива да се задоволяваме с някакви случайни тълкувания, а да помним, че зад тези текстове се крият безкрайно дълбоки тайни.


Р. Щайнер, "Евангелието на Матей"




Тема Притчите на Христос: Р. Щайнернови [re: Mish-o]  
Автор Mish-o ()
Публикувано18.07.07 15:59



Дали Библията е "явна" или "тайна" книга?

Езотеричното християнство посочва, а и всеки сам би могъл да се убеди, че на много места в нея се описват не физически събития, а духовни такива.
И затова тя е една "тайна" книга.

Това потвърждава и начинът на общуване на Христос с хората.

По един начин говори Той с широката публика, а по съвсем друг - със своите приближени. Ето да разгледаме гл. 4 на Ев. на Марко:

"1. И пак захвана да поучава край морето; и понеже при Него се събра много народ, Той влезе в кораба и седеше в морето, а целият народ беше на сушата край морето.
2. И поучаваше ги много с притчи, и в учението Си им говореше:
3. слушайте: ето, излезе сеяч да сее;
4. и случи се, когато сееше, едни зърна паднаха край пътя, и долетяха небесните птици и ги изкълваха.
5. Други паднаха на каменисто място, дето нямаше много пръст, и скоро поникнаха, понеже пръстта не беше дълбока;
6. а когато изгря слънце, бидоха попарени и, понеже нямаха корен, изсъхнаха.
7. Други паднаха в тръни, и израснаха тръните, заглушиха семето, и то не даде плод.
8. И други паднаха на добра земя и почнаха да дават плод, който поникна и порасна; и принесоха: едно трийсет, друго шейсет, а трето сто.
9. И казваше им: който има уши да слуша, нека слуша!"

10. А когато остана насаме, окръжаващите Го заедно с дванайсетте Го попитаха за притчата.
11. И казваше им: вам е дадено да узнаете тайните на царството Божие, а на ония, външните, всичко бива в притчи;"

Ето например, това е една тайна, която не е много лесна за разгадаване:

Защо Христос говори на народа в притчи, а на учениците си им дава разяснения?

Един възможен отговор на този въпрос ни предоставя езотеричното християнство:

"Към народа той се отнасяше различно: учеше го в притчи; а към своите ученици, които бяха по-интимно свързани с него, се отнасяше по друг начин. На тях той обясняваше притчите, т.е. обясняваше им това, което те трябва да разберат, което можеше да бъде схващано непосредствено от човешкия разум. Следователно когато искаме да охарактеризираме начина, по който учеше Христос Исус, налага се говорим по-сложно.

Когато искаме да разберем, как стои въпроса с учението на Христа Исуса, трябва да си изясним напълно онази повратна точка на времето в развитието на човечеството, която настъпва по времето на Голготската Тайна. Тогава завършва времето, през което старото ясновидство е било общо притежание на цялото човечество.

Колкото по-назад отиваме в развитието на човечеството, толкова повече се натъкваме на времена, когато старото ясновидство е било общо благо на цялото човечество, когато хората са виждали духовните светове.

Но как са виждали те духовните светове? Те са виждали така, че мировите тайни им се явявали в образи, в несъзнателни или подсъзнателни имагинации /астрални образи/. Това е било едно съноподобно ясновидство в съновидни имагинации, а не в такива понятия на разума, каквито има съвременният човек, когато иска да познае нещата. Това, което днес е "наука", но също и това, което днес е популярно мислене, това което днес е трезв разум и сила на разсъдъка, то не е съществувало в онези далечни времена.

Когато тогавашният човек е заставал пред външния свят, той го обхващал със своето зрение; но той не го раздробявал в понятия, не е притежавал никаква логична мисъл, не е мислел върху нещата, не е мислел върху нещата чрез комбинации на мисълта.

Трудно е за съвременния човек е да си представи това положение, защото днес върху всичко се мисли. Но древният човек не е мислел така. Той минавал покрай нещата; виждал ги и в него са се запечатвали образите, но всичко това му ставало едва тогава обяснимо, когато изпадайки в едно състояние междинно между будност и сън е виждал в имагинативния /астрално образния/ свят. Там той виждал образите.

Нека си представим тези неща по-конкретно: древният човек от преди много, много хилядолетия разглежда заобикалящия го свят. Неговото внимание е привлечено от това, че той вижда някакъв учител, който обяснява нещо на своите ученици. Спира се и слуша думите, които учителят казва на своите ученици. Ако там се намират повече ученици, той вижда как един от тях приема думите пламенно; друг също ги приема, но скоро ги забравя: трети пък е така завладян от своя егоизъм, че не ги чува.

Древният човек, който наблюдава тази сцена, не би могъл например, да сравни умствено тези трима ученици. Но когато изпада в онова междинно състояние между будността и съня, отново всичко възниква като образ пред него. Тогава може да му се яви например такъв образ:

един сеяч хвърля семена - това би видял той действително като ясновиден образ -, едно семе пада на добра почва, израства добре: второто пада върху лоша почва, третото на камениста почва. От семето, паднало на втората почва израства малко, а от падналото на третата почва, камениста почва, не пониква нищо.

Древният човек не би казал като днешния: "единият ученик приема думите на учителя, другият не ги приема и т.н."

Но когато се намирал в междинните състояния между будността и съня, той виждал образа, за който говорихме и всичко му ставало ясно.

И той не би могъл да говори по друг начин върху видяното. Ако някой би го запитал, как си обяснява отношението на учителя към ученика, той би разказал своя ясновидски съновиден образ. Това за него е било действителност, но също и обяснение на нещата. Така би говорил той.

Народът, който идвал да слуша Христа Исуса, още е притежавал последните остатъци от старото ясновидство: но душите все още имали възможност и способност да слушат това, което им се говорило в образи относно развитието на света и на човечеството.

И Христос говореше на народа като някой, който още беше запазил последните остатъци от старото ясновидство и примесваше това старо наследство в обикновения душевен живот.

А какви бяха интимните ученици на Христа Исуса?

... те бяха развили така силно чувството за безсмъртния Аз. Те действително бяха онези първите, които Христос можа да си избере, за да апелира към това, което живее в душата, което живее така, че можеше да стане изходна точка, нова изходна точка за развитието на човечеството.

На народа той говореше като предполагаше, че той разбира това, което бе запазил като наследство от старото ясновидство; на своите ученици обаче говореше така, щото можеше да предполага, че те са първите, които вече могат да разбират нещо от това, което им говори, както днес ние говорим с човека за висшите светове.

Следователно, самият момент в развитието на човечеството беше този, който заставяше Христа Исуса да говори по различен начин на народа и по различен начин на своите интимни ученици. Това, което за следващите времена трябваше да стане общо достояние, общо благо на цялото човечество, а именно: да бъде разбирано с ума, с разума това, което се отнася за висшите светове и тайните на човечеството, тази беше задачата на тесния кръг ученици на Христа Исуса."

Р. Щайнер, "Евангелието на Марко"



Тема Re: Притчите на Христос: Р. Щайнернови [re: Mish-o]  
Автор JoroHМодератор (ВРИД)
Публикувано18.07.07 16:35



Бе Misho-o, направи си един блог и там си пропагандирай идеите. Тая тема ти сам си пишеш и сам си я повдигаш. Смятам да я заключа вече. Има си по-подходящи клубове за такива теми. Пиши на места, където има повече заинтересувани от тия неща.



Тема Свободата на словотонови [re: JoroH]  
Автор Mish-o ()
Публикувано18.07.07 17:26



В отговор на:


Бе Misho-o, направи си един блог и там си пропагандирай идеите. Тая тема ти сам си пишеш и сам си я повдигаш. Смятам да я заключа вече. Има си по-подходящи клубове за такива теми. Пиши на места, където има повече заинтересувани от тия неща.




Това би било нарушение на споразумението, за което в клуба се бяхме разбрали:
да има само едно място, в което да се публикуват езотерични мнения за Христос.
По този начин, който не желае да ги чете, лесно ще пропуска темата.

Все пак това са мнения за християнството, макар и различни от мнението на официалната църква.
Тогава защо да нямат място в клуб Християнство?

Така както има разлики във възгледите между различните християнски деноминации, а не се забранява на нито една да ги излага и коментира, защо да няма възможност на една различна гледна точка да получи публичност?

Ние не знаем, коя точно гледна точка е най-правилната, ако изобщо има такава.

На кого пречи езотеричното християнство?



Тема Re: Свободата на словотонови [re: Mish-o]  
Автор JoroHМодератор (ВРИД)
Публикувано18.07.07 17:46



Там е работата, че ти сам си пишеш и четеш в темата. В клубовете на дира е отделено много място за езотеричните идеи. Имаш няколко клуба, които много по-добре пасват. в тази тема доколкото виждам, не се води диалог, а стои като някакъв блог, в който си пускаш нещата. Това все пак е форум, а форумът е място на дискусия.



Тема Re: Свободата на словотонови [re: JoroH]  
Автор Mish-o ()
Публикувано18.07.07 17:56



В отговор на:


Там е работата, че ти сам си пишеш и четеш в темата. В клубовете на дира е отделено много място за езотеричните идеи. Имаш няколко клуба, които много по-добре пасват. в тази тема доколкото виждам, не се води диалог, а стои като някакъв блог, в който си пускаш нещата. Това все пак е форум, а форумът е място на дискусия.




А откъде съдиш, колко човека четат темата?
Може да не пишат, но пък да четат?

Или пък може да има интерес от нерегистрирани, които да четат темата.

Или пък да има такъв интерес след време.

Какво пречи да има по-голямо разнообразие на тематиките в клуба?

Все пак се отнася до Христос, до Библията, не е за извънземни или нещо, не касаещо християнството.



Тема Re: Свободата на словотонови [re: Mish-o]  
Автор ann ()
Публикувано18.07.07 18:26



Миш-о, изключително нахален си!

Вреш си темите там където не ги искат и продължаваш да си ги слагаш без никой да има интерес. Това наистина не е блог, нито пък сайт за публикуване на мнения от един човек!

Би ли ми посочил някой човек освен Аби и Анонимчо (които са проявили интерес към твоите теми) и са били чести посетители и участници в клуба.



Тема Re: Свободата на словотонови [re: ann]  
Автор Mish-o ()
Публикувано18.07.07 18:41



В отговор на:


Миш-о, изключително нахален си!

Вреш си темите там където не ги искат и продължаваш да си ги слагаш без никой да има интерес. Това наистина не е блог, нито пък сайт за публикуване на мнения от един човек!

Би ли ми посочил някой човек освен Аби и Анонимчо (които са проявили интерес към твоите теми) и са били чести посетители и участници в клуба.




Добре, нека да са само те двамата, макар че може да има и хора, които са чели, но не са писали.
Но трябва ли да се забранява една тема, защото към нея има сравнително малък интерес?
Това няма ли да е дискриминация?

Все пак клубът е едно отворено пространство, което може да бъде посещавано от различни хора, проявяващи интерес към християнството. Защо на тях да им бъде представяна само информация, която дадена група от хора е преценила за интересна/полезна, а не друга, която може да разглежда от различна гледна точка християнството и свързаните с него въпроси?

Дали някой може претендира, че само той представлява истината?

Живяхме доста време в такива условия. Това ли искаме да постановим в един форум, който според наименованието си би трябвало да е олицетворение на неговия Идеал, Чиято висша ценност е Любовта?
А възможна ли е Любовта без Свобода?
В частност, без свобода на словото?

Не става въпрос за слободия и да превръщаме клуба в място за всеядност.
Но, струва ми се, мнения и теми, свързани с Христос, с Библията, макар и различни от "правилните" според мнозина, би трябвало да намират място в клуб Християнство.

Ако този клуб не желае да се самоизолира по подобие на други клубове.



Тема Re: Свободата на словотонови [re: Mish-o]  
Автор JoroHМодератор (ВРИД)
Публикувано18.07.07 18:50



Имаш няколко клуба, които са ориентирани езотерично. Тук и Православие сме клубове, в които се събираме хора, които не приемаме това за християнство. Не застъпвам тезата, че трябва да езотерици, метафизици и окултисти трябва да се забрани да пишат, просто мисля, че те трябва да си пишат в техните клубове. Аз никога не съм писал в техните просто защото мисля, че нямам какво да обсъждам с тия хора - те си имат свое мнение. Това не е въпрос на свобода. Такава има, но все пак това са клубове - място, където се събират хора по интереси. Ти имаш по-голям избор на клубове, на които биха паснали твоите идеи. Ние имаме само този клуб и отчасти Православие за по-широко скроените. Пиши си в подходящите клубове и си споделяй идеите с подходящите хора. Тук има хора с други интереси.



Тема Re: Свободата на словотонови [re: Mish-o]  
Автор ann ()
Публикувано18.07.07 20:06



---
Ако този клуб не желае да се самоизолира по подобие на други клубове.
---

Ами приеми, че този клуб желае да се самоизолира от Щайнер.
Аз лично определено изразявам това мнение.
Можем да гласуваме.



Тема Re: Свободата на словотонови [re: ann]  
Автор Mish-o ()
Публикувано19.07.07 11:32



В отговор на:


Ами приеми, че този клуб желае да се самоизолира от Щайнер.




Това не е нещо ново в християнската история.
Един беше изолиран да вика в пустинята, други в тъмниците,
други - на кръстовете ...



Тема Re: Езотерични идеи за християнствотонови [re: Mish-o]  
Автор WhiteCloud (на небето)
Публикувано19.07.07 12:03



Мишо, айде моля ти се тези теми ги развивай в друг клуб.



Тема Re: Езотерични идеи за християнствотонови [re: WhiteCloud]  
Автор JoroHМодератор (ВРИД)
Публикувано19.07.07 12:43



Той, mish-o, не се впечатлява. За него е важно да разгласи "истината" или поне това, което той си мисли, че е истина. Тук обаче е клуб, предназначен за хора с други интереси. За езотерика има доволно място в други клубове.




Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | (покажи всички)
*Кратък преглед
Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2024 Dir.bg Всички права запазени.