Какъв сън, тялото на човек разлага ли се по време на сън

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Точно това е интересното,
че това е бил специален сън,
при който посветителят е "изкарвал" от физическото тяло
на посвещавания не само Аза и астралното тяло,
както е при обикновения сън,
но и етерното (жизненото) му тяло,
което при обичайния сън остава вътре във физическото тяло и го
предпазва от разлагане, поддържайки жизнените процеси.

В обикновения живот етерното тяло напуска физическото след смъртта,
както и при някои редки случаи на много силен страх, например
при падане в пропаст, при потапяне под вода (както е ставало
при истинското водно кръщение),
а частично излизане на етерното тяло
всеки може да наблюдава при изтръпване на дадена част от тялото,
като последващото му "прибиране" е много ясно усещано
като пробождане с "иглички".

Фактически, при древното посвещение се наблюдава
един процес на контролирана и обратима смърт,
осъществяван от посветителя.

Тази обратимост на "смъртта" и представлява приликата със съня.

Такъв е бил и случаят с Лазар, последният посветен по стария начин,
след което е възможно посвещаване по нов начин,
благодарение на Христовото влияние,
без да е необходимо станалото тогава вече небезопасно
за посвещавания човек "контролирано умиране".

Продължение на ЛЕКЦИЯТА от 22 май 1908


Ето защо авторът на Йоановото Евангелие ясно разграничава това,
което става преди възкресението на Лазар,
от това, което става след възкресението на Лазар.

Преди възкресението на Лазар, ние имаме пред себе си един древен посветен, който е стигнал до познанието за Духа, и подчертава се, че неговото свидетелство е истинно.

А след възкресението той иска да каже:

"Именно върху най-дълбоките неща, върху Мистерията на Палестина говоря аз, възкръсналия; и аз мога да говоря за тях само след моето възкресение."

Ето защо в първата част на Евангелието на Йоан имаме свидетелството на стария Йоан, а във втората част - свидетелството на новия Йоан, когото сам Господ беше посветил.

Йоан и възкресеният Лазар са едно и също лице.

Едва сега разбираме тази глава в нейния истински смисъл.

Йоан искаше да каже:

Аз се позовавам на моето свръхсетивно виждане, а не на моите физически възприятия;
аз ви разказвам това, което видях в духовния свят, благодарение на посвещението, което получих от Господа.

И така, характеристиката на Христос Исус, каквато е тя в първите глави на Йоановото Евангелие включително до края на 10 глава, се опира на онова познание, което би могъл да притежава даден човек, който още не е бил посветен в най-дълбокия смисъл на думата от самия Христос Исус.

Сега Вие ще кажете:

Да, в тези лекции ние чухме дълбоки разсъждения за Христос Исус, описващи го като въплътения Логос, като Светлината на света и т.н. - ето защо не е чудно, че тези дълбоки думи за Христос Исус са казани още в първите глави.

Защото в древните Мистерии Христос Исус - а това значи онзи Христос, който трябваше да се появи по-късно - далеч не беше едно неизвестно Същество.

Всички Мистерии говореха за Него; за това, че ще се появи на Земята.

Знаем, че древните посветени са наричани "пророци", защото те можеха да предвиждат бъдещето.

Ето защо посвещенията са имали за цел да внесат яснота по един съществен въпрос:
Христос ще се яви на бъдещото човечество.

От всичко онова, което Йоан Кръстител можеше да знае още тогава, той стигна до истината, която го накара да пророкува:

онзи, за когото говореха Мистериите, сега стои пред него в лицето на Христос Исус.

А как са свързани нещата, как Кръстителят се отнася към Христос, това ще си обясним най-добре, ако си отговорим на два въпроса.

Първият е:

Как е поставен Йоан Кръстител в своето време?

А другият въпрос ни отпраща към изясняване то на някои подробности от началото на Йоановото Евангелие.

Продължение на ЛЕКЦИЯТА от 22 май 1908



И така:

Как е поставен Йоан Кръстител в своето време? Кой всъщност е Кръстителят?

Той е един, който – също както и други, които са чули нещо за посвещението - узнава за идването на Христос;
но в същото време той е
единственият, комуто се открива истинската тайна за Христос Исус; че появилият се е именно Христос.

Докато онези, които се наричаха "фарисеи" или с други имена,
в Христос Исус виждаха един човек, който всъщност се противопоставя на техния стар принцип на посвещение;
в техните очи той вършеше нещо, което тяхното консервативно мислене не можеше да допусне.
Именно защото бяха консервативни, те настояваха:

Трябва да зачитаме стария принцип на посвещение!

Ето противоречието, което е в основата на техния консерватизъм:

непрекъснато да говорят за бъдещия Христос, а да се разминат с неговото действително появяване.

И точно поради тази причина, когато Христос Исус извърши посвещението на Лазар, те видяха в този акт едно потъпкване на старите мистерийни традиции.

"Този човек върши много знамения." С него не можем да имаме нищо общо!

Според тях Христос издава Мистериите, той открива пред народа това, което беше длъжно да остане заключено в дълбоките тайни на Мистериите.

И чак сега ние разбираме, че за тях това наистина изглежда като едно предателство, и че те трябваше да се обявят срещу Христос.

Ето защо тук е повратната точка; започва гонението на Христос Исус.

В приведения текст Р. Щайнер посочва правилния, според него,
превод на началото на Евангелието. Обяснението на разликите
с това, което ние имаме в българския превод, ще приведем в следващите части.



Продължение на ЛЕКЦИЯТА от 22 май 1908



Като какъв се представя Йоан Кръстител в първите глави на Йоановото Евангелие?

Най-напред, като човек, познаващ мистерийната същност на Христос, който трябваше да дойде, и то толкова добре, че самият автор на Йоановото Евангелие можа да потвърди всичко онова, което Йоан Кръстител вече знаеше, и за което се беше убедил благодарение на фактите, към чието обсъждане ще пристъпим по-нататък.

Ние разбрахме какво означават първите думи от Евангелието на Йоан.
Сега да насочим вниманието си към това, което се казва за самия Йоан Кръстител.

Нека да си представим текста в неговия възможно най-точен превод.
Досега пред нас прозвучаха само първите думи на Йоановото Евангелие.

„В началото беше Словото, и Словото беше у Бога
и Бог беше Словото
То беше в началото у Бога.
Всичко чрез Него стана и без Него не стана нищо от онова, което е станало.
В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците.
И Светлината свети В мрака, и мракът я не обзе.

Имаше един човек, пратен от Бога, името му Йоан.
Той дойде за свидетелство, да свидетелствува за Светлината, та
Всички да повярват чрез него.
Той не беше Светлината, а беше един свидетел на Светлината.
Защото истинската Светлина, която озарява Всички човеци, трябваше да дойде в света.
В света беше, и светът чрез Него стана, но светът не Го позна.

Дойде /Словото/ в отделните човеци (до Азовите човеци), но отделните човеци (Азовите човеци) не Го приеха.

Но всички ония, които Го приеха, можаха чрез Него да станат чеда Божии.

Те, които повярваха в Неговото име, се родиха не от кръв, не от Волята на Плътта, нито от човешката воля, а от Бога.

И Словото стана плът и живя между нас, и ние чухме Неговото учение, учението на единородния Син на Отца, пълно с преданост и истина.

Йоан свидетелствуваше за Него, говорейки ясно:

Този беше, за Когото казах: След мен ще дойде Този, Който беше преди мен. Защото Той съществува преди мен.

И от Неговата пълнота Всички ние приехме благодат въз благодат.

Защото Законът беше даден чрез Мойсей, а благодатта и истината произлязоха чрез Исуса Христа.

Бог никой досега не е Видял с очите си. Единородният Син, който беше В недрата на мировия Отец, стана предводител на това Виждане." (1, 1-18)

Ето, тези са думите, които предават приблизително смисъла на първите изречения от Евангелието на Йоан.

Преди да пристъпим към тяхното изясняване, налага се да прибавим още нещо.

Като какъв ни се разкрива самият Йоан Кръстител?

Вие помните, че фарисеите бяха изпратили хора, които да узнаят кой е Йоан Кръстител.
При него дойдоха свещеници и левити, за да го питат, кой точно е той.
А защо той отговаря по този начин, ще видим по-нататък.
А сега да се спрем на неговия отговор.
Той казва:

„ Аз съм гласът на Викащия в усамотение" (1, 23)

Точно тези думи са записани в Евангелието:
"Аз съм гласът на викащия в усамотение!"

Буквално така е записано там - "в усамотение", ...... .........(текста на гръцки).
На гръцки думата "еремит" означава "самотният".
И сега ще разберете, че по-правилно е да се казва:

"Аз съм гласът на викащия в усамотение", отколкото:

"Аз съм гласът на викащия в пустинята".

Ние ще разберем първите изречения от Евангелието на Йоан много по-добре, ако не изпускаме от погледа си характеристиката, която Йоан сам прави на себе си.

Защо Йоан Кръстител нарича себе си "гласът на викащия в усамотение"?

Р. Щайнер

В продължението на Лекцията Щайнер подготвя отговора на въпроса:

Защо Йоан Кръстител нарича себе си "гласът на викащия в усамотение"?


В хода на развитието, през което човечеството минава, видяхме,
че истинската мисия на Земята, е развитието на Любовта.

Обаче тя е мислима само ако идва като доброволен дар от
себесъзнателни човешки индивиди,
а човекът овладява своя Аз стъпка по стъпка,
и Азът прониква в човешката природа бавно и постепенно.

Ние знаем, че животните, като такива, не притежават свой собствен Аз.
Ако отделният лъв би могъл да каже "Аз",
с това би се разбирало не отделното животно,
а "груповият Аз" в астралния свят;
всички лъвове биха се обръщали към него с думата "Аз".

Точно тук е голямото предимство на човека пред животните:
той има свой индивидуален Аз.

Обаче индивидуалният Аз подлежи на бавно и сложно развитие.

Човекът също тръгва от един групов Аз, от един Аз, който първоначално е
принадлежал на цяла група хора.
Ако мислено се върнете назад към древните народи, към древните раси,
навсякъде ще установите, че първоначално хората са живеели в малки групи.

Що се отнася до германските народи, дори не е нужно да се връщаме много далеч в миналото.
В съчиненията на Тацит е пределно ясно посочено, че отделният германец е
зависел много повече от своето племе, отколкото от своята индивидуалност.
Отделният човек се усещал по-скоро като член от племето на херуските или зигамбрите, отколкото като самостоятелна личност.

Ето защо индивидът се застъпвал за съдбата на цялото племе;
в този случай е напълно безразлично кой точно отмъщава за една обида,
независимо дали тя е нанесена на човек от племето или на цялото племе.

После нещата се променят, отделните индивиди преодоляват племенната
зависимост, племената престават да бъ дат компактни и се разпръскват.

Човекът постепенно се освобождава от груповата душевност и се издига до усещането за Аза в своята собствена личност.

Р. Щайнер

Тук Щайнер продължава темата за развитието на Аза, чието начало може да се проследи в

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Продължение на Лекцията от 22.05.1908


И така, Евангелието на Йоан се обръща към нас и ни казва,
че от Христос идва великият Импулс, от който човек се нуждае, за да се почувства сигурен и вечен в своя индивидуален Аз.

Точно тук е обратът от стари те към новите отношения; старите връзки между
хората се основаваха на груповата душевност, където отделният Аз е слят с
другите Азове и не чувствува ясно нито себе си, нито другите Азове, а е под
въз действието и закрилата на общата кръв, под закрилата на народностния
Аз, на племенния Аз.

Следователно, как трябваше да се чувствува един Аз, който беше узрял до
такава степен, че вече не може ше да усеща връзката с другите индивидуални
личности на груповата душа?

Как трябваше да се чувства индивидуалният Аз в една епоха, за която можеше
да се твърди:

Днес съпринадлежността към другите личности, към другите Азове, не представлява вече никаква житейска истина; обаче тепърва трябва да дойде
Този, който ще даде на душата духовния хляб на живота, така че
индивидуалният Аз да получи своята истинска храна.

Индивидуалният Аз трябваше да се чувства извънредно самотен
и предшественикът на Христос щеше да потвърди:

Аз съм един Аз, който е откъснат и извънредно самотен.
И тъкмо защото се научих да бъда самотен, се усещам и като пророк,
на когото - в усамотение - Азът дава истинската духовна храна.

Ето защо Йоан Кръстител нарича себе си "викащият в усамотение",
с други думи той вече е самотният Аз, откъснатият от груповата душа Аз,
устремен към това, което представлява източник на сили за индивидуалния Аз.

"Аз съм гласът на викащия в усамотение."

Тук ние отново чуваме дълбоката тайна:
Всеки индивидуален човешки Аз е предоставен изцяло на себе си;
Аз съм гласът на онзи Аз, който е откъснат от другите и търси своята истинска
опора, върху която може да застане като един нов, освободен Аз.

Едва сега разбираме думите: "Аз съм гласът на викащия в усамотение."

Р. Щайнер

Продължение на ЛЕКЦИЯТА от 22 май 1908


За да разберем съвсем точно определени места от Евангелието на Йоан,
трябва да вникнем поне малко в начина, по който някога са били давани
личните имена и въобще наименованията. Това не е ставало така абстрактно,
както става днес. И ако тълкувателите на Библията се замислят поне донякъде
върху значението на този факт, щяха да ни бъдат спестени много от тривиалните обяснения на евангелските текстове.
Вече посочих, че когато Христос казва:

"Аз съм Светлината на света",

с това практически се разбира, че Той пръв даде импулса за всичко, което стои
зад думите "Аз-съм".

Ето защо навсякъде в първите глави, където срещаме "Аз-съм",
този израз трябва да бъде специално подчертан.

В древността всички имена и названия са употребявани в известен смисъл
абсолютно реално и в същото време - дълбоко символно.

Тук често възникват огромни грешки, и то в две основни направления.
При едно повърхностно разглеждане, някой би могъл да каже:

Да, според този възглед много от нещата се приемат символно, обаче ние не
искаме да се доверим на подобно тълкуване, при което всичко се третира само
откъм символната му страна, защото в този случай историческите библейски
събития просто се подминават!

А онези, които нямат никакъв усет за историческите събития, могат да кажат:

Всичко това са само символи!

Но хора, които говорят по такъв начин, не разбират нищо от Евангелието.

Символното тълкуване не от хвърля историческата действителност; тук трябва
да изтъкнем, че езотеричното обяснение обхваща както историческите факти,
така и това, което добавяме към тях, защото - доколкото са именно
исторически - те означават и нещо много повече. Несъмнено, ако се спираме
само върху външните, груби факти и разглеждаме например даден човек,
роден в една или друга епоха, ние няма да се доберем до познанието, че този
човек, наред със своето име и своята биография, притежава и нещо друго.

Но ако познаваме духовните връзки между нещата, ще разберем:

човекът, който е роден в определено място, този жив човек е освен всичко друго и един символ на своята епоха, а в неговото име е вложено цялото му
значение за развитието на човечеството.

Едновременното символно и историческо разглеждане, а не само едното или
другото, до това се свежда истинското тълкуване на Евангелията.

И така, ние ще се убедим, че при всички събития, Йоан или авторът на
Йоановото Евангелие, всъщност има свръхсетивни възприятия, и наред със събитията вижда откровенията на дълбоки духовни истини.

Пред погледа си той има историческия образ на Кръстителя, вниква в този образ; но в същото време реалният исторически образ се превръща за него в
символ на всички човеци, които в онази епоха бяха вече призвани да изградят
Аза в себе си; макар и те да бяха само на път да го сторят; човеци, за които
Светлината на света можеше да проблесне в индивидуалния Аз, но не и онези,
които все още не бяха в състояние да разберат Светлината в своя мрак.

Р. Щайнер

Продължение на ЛЕКЦИЯТА от 22 май 1908



Всичко, което се проявява в Христос Исус като Живот, Светлина и Логос, винаги е съществувало в света, само че не можеше да бъде разбрано от напредващите в своята еволюция човешки индивиди.

Светлината винаги е била тук.
Защото ако Светлината не беше тук, изобщо не би възникнала и първоначалната готовност за изграждането на Аза.

На Старата Луна (предишното, третото въплъщение на нашата планета,
което е съществувало преди Сътворението на Земята, описано в "Битие")
от днешния човек са съществували само физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло (така, както е днес при животните); за никакъв Аз не може да става и дума.

Само защото Светлината беше преобразена по един специфичен за Земята начин, тя събра необходимата сила, за да възпламени индивидуалните Азове и да ги тласне към едно бавно, постепенно развитие:

"Светлината свети в мрака и мракът не я обзе" (Йоан 1, 5).

"Светлината дойде в отделните човеци", в Азовите човеци;
защото Азовите човеци изобщо не биха могли да възникнат, ако тя не беше се вляла в тях чрез Логоса.

"Обаче Азовите човеци не я приеха".

Приеха я само отделни личности, посветените, а те винаги са били наричани "чеда Божии", защото имаха познанието за Логоса, Светлината и Живота, и винаги можеха да свидетелствуват за тях.

Малцина бяха тези, които имаха познание за духовните светове още от времето на древните Мистерии.

Следователно, какво живееше в тези личности?

В тях живееше - и то напълно съзнателно - онова, което представлява вечната същност на човека.

Те вече предусещаха великите думи "Аз и Отец сме едно" (10, 30),
а именно, че Аз и великата Първопричина сме едно!

И най-дълбокото откровение, което носеха в своето съзнание, с други думи техния Аз, те имаха не от своите родители, а от Посвещението си в духовния свят.
Не от кръвта и от плътта, не от волята на бащата или майката, а "от Бога", т.е. от духовния свят.

Тук Вие имате правилно тълкуване на Евангелието, според което, въпреки че имаха импулса да станат Азови човеци, по-голяма част от хората не приеха Светлината;
тя слезе до груповия Аз, но отделните индивиди не я приеха.

Обаче онези, които я приеха - а те бяха малцина - можаха да се превърнат чрез нея в "чеда Божии"; те повярваха в нея, те се родиха "от Бога" чрез Посвещението.
Сега картината става ясна.

Но за да могат всички Земни жители да познаят Бога със своите физически сетива, Той трябваше да се появи на Земята по такъв начин, че да бъде видян с физическите очи, а това означаваше да приеме образ от плът и кръв, защото само под тази форма Той можеше да бъде видян от физическите очи.

По-рано можеха да Го виждат само посветените в Мистериите; сега, заради спасението на всички, той трябваше да се появи в плът и кръв.

"Словото или Логосът стана плът" (1, 14).

Така авторът на Йоановото Евангелие свързва историческото появяване на Христос Исус с цялата еволюция на света.

"Ние чухме Неговото учение – учението на единородния Син и Отца" (1, 14)

Какво представлява това учение? По какъв начин са родени другите хора?



Р. Щайнер