В приведения текст Щайнер продължава темата за Кръщението с Огън и Дух,
като я свързва със старото и новото Посвещение, което донася Христос.
Направено е и уточнение на един израз от Евангелието на Йоан.
Разкрива се и една дълбока езотерична тайна -
тайната за "възкресяването на Лазар".


И така, благодарение на Христовия импулс се явява една нова категория посветени.
В миналото само някои отделни хора ставаха ученици на великите учители и намираха достъп в мистериите.
Те минаваха през процеса на отделянето на етерното тяло,
за да могат да кажат на другите, като свидетели:

Съществува един духовен свят, ние го видяхме.
Както вие виждате растенията и животните,
ние видяхме духовния свят!

Тези "ОЧЕВИДЦИ", които изливаха така познанието от глъбините на мистериите, възвестяваха Евангелието на духа -
но съобразно с мъдростта на миналото.

И докато те насочваха хората към тази древна мъдрост,
от която всичко е произлязло,
новото посвещение,
което настъпва благодарение на Христа,
което бе направено възможно чрез Христа,
позволява да наблюдаваме духовния свят като оставаме напълно във
физическо тяло и в обикновеното дневно съзнание.

Но чрез този нов импулс човек добива познанието на това,
което са знаели и древните посветени:

ЧЕ СЪЩЕСТВУВА ЕДИН ДУХОВЕН СВЯТ И ЧЕ ОТНОВО МОЖЕ ДА СЕ ВЪЗВЕСТИ
ЕВАНГЕЛИЕТО НА ТОЗИ ДУХОВЕН СВЯТ.

И така, за да стане човек посветен и да възвести това Евангелие в новия смисъл, в смисъла на Христа, беше необходимо силата,
която се съдържа в Христа, да се разлее върху тези,
които щяха да бъдат вестители на тази сила.

Кога се появява за първи път един посветен в Христовия смисъл?

За да напредва развитието,
винаги е необходимо старото да се свърже с новото.

Самият Христос трябваше да осъществи този преход от старото към новото посвещение.
Той трябваше да осъществи този преход и да се счита с някои неща на старото посвещение, но така, че всичко,
което идваше от старите богове,
да се влее чрез Христовото Същество.

Христос предприе посвещението на едного от своите ученици,
този, който впоследствие трябваше да възвести неговото Евангелие
по най-плодотворен начин.

Разказът, който евангелистът Йоан ни ДАВА
за възкресението на ЛАЗАРА,
е едно було, което покрива това посвещение.

Писани са най-невероятни неща върху разказа за Лазара.
Но този разказ е бил разбран само от онези,
които знаеха от езотерическото учение и от тяхните собствени изследвания,
какво съдържа той.

Първо искам да Ви предам няколко думи,
които са твърде характерни в този разказ за Лазара.

Когато съобщават на Христа Исуса, че Лазар е болен, той отговаря:

"ТАЗИ БОЛЕСТ НЕ Е НА СМЪРТ, А ЗА ДА СЕ ИЗЯВИ БОГ В НЕГО!"

(да погледнем в превода на Евангелието:

4. Като чу това, Иисус рече: тая болест не е за умиране, а за слава Божия, за да се прослави чрез нея Син Божий.
(Йоан, 11))

Тази болест служи за изявяването на Бога в него.
Само поради неразбиране на текста,
гръцката дума ДОКСА в този текст е била преведена със "СЛАВАТА НА БОГА".

Тази болест не е дошла за да се прослави Бог,
но за това, щото Бог, който е скрит в Него, да се изяви.

Този е истинския смисъл на тави дума.

Божественото, което се намира в Христа,
трябва да се предаде на индивидуалността на Лазара,
и това божествено, намиращо се в Христа,
трябва да стане видимо у Лазара и чрез Лазара.

Когато така разбираме възкресението на Лазара,
то става за нас наистина ясно.
Въпреки това не мислете,
че фактите обяснени от Духовната наука,
могат да се явят веднага с такава яснота,
че кой да е може да ги приеме.
Често пъти е необходимо да се покрие с було това,
което стои зад езотеричните факти.

И това трябва да бъде така.
Защото този, който иска да разбере добре този вид тайни,
трябва първо да работи чрез себе си
и да превъзмогне привидните трудности.
Чрез това неговият дух расте и укрепва.
Чрез усилието, което прави,
за да намери своя път през това, което му се казва,
той достига да открие духа там, където същият се крие.

Спомнете си, че когато се говори за "ЖИВОТА", който напуснал Лазара
и Марта и Мария съжаляват, че този живот не е бил запазен за тяхния брат,Исус отговаря:

"АЗ СЪМ ВЪЗКРЕСЕНИЕТО И ЖИВОТЪТ!".
(Йоан, 11:25)

Животът трябва да се върне в Лазара.
В Евангелията всичко трябва да се взема буквално.
Не внасяйте в тях лъжливи тълкувания,
но вземайте думите буквално.

"АЗ СЪМ ЖИВОТЪТ И ВЪЗКРЕСЕНИЕТО!"

Следователно, какво донася Христос, когато възкресява Лазара?
Какво преминава от него в Лазара?

Това е силата, която се излъчва от Христа, - Животът.

"ТАЗИ БОЛЕСТ НЕ Е НА СМЪРТ, НО ЧРЕЗ НЕЯ БОГ ЩЕ СЕ ИЗЯВИ".

Древните посветени бяха потопявани три дни и половина в сън,
подобен на смъртта и след това Бог в тях ставаше видим;

ТАКА И ЛАЗАР ОСТАНА ТРИ ДНИ И ПОЛОВИНА В ГРОБА В ЕДНО СЪСТОЯНИЕ ПОДОБНО НА СМЪРТТА.

Но Христос Исус знаеше много добре,
че чрез това се слагаше край на старите начини на посвещение.

Той знаеше, че тази привидна смърт водеше до нещо по-висше,
до един по-висш живот и че през това време
Лазар беше възприел, беше видял духовния свят.

Лазар беше приел в себе си силата на Христа,
виждането на Христа, на този, който е Господар на духовния свят.
Христос беше влял своята сила в Лазара и след своето възкресение
Лазар беше станал един нов човек.

Р. Щайнер

Тук Щайнер посочва, кой според езотеричните проучвания, е авторът на Евангелието на Йоан.

Лазар беше приел в себе си силата на Христа,
виждането на Христа, на този, който е Господар на духовния свят.
Христос беше влял своята сила в Лазара и след своето възкресение Лазар беше станал един нов човек.

В Евангелието на Йоана се намират думи, които трябва да отбележим;

ТОВА СА ДУМИТЕ, КОИТО СА КАЗАНИ ЗА ЛАЗАРА:

"ГОСПОД ГО ЛЮБЕШЕ".

Тези думи се отнасят за "УЧЕНИКА, КОГОТО ГОСПОД ЛЮБЕШЕ".

Зад тези думи се крие един смисъл,
който могат да ни разкрият само Акашовите записи.

Кой е Лазар след възкресението?

Той е самият автор на Евангелието на Йоана.

Лазар е бил посветен от самия Христос.
Христос е влял в съществото на Лазара съдържанието на своето собствено същество, това, което е той самият, за да може чрез четвъртото Евангелие,чрез Евангелието на Йоана да се възвести истинската природа на Христа.

Ето защо в Евангелието на Йоана не се говори за ученика Йоан
преди разказа за възкресението на Лазара.
Прочетете добре текста и не се оставяйте да бъдете заблудени от онези странни богослови, който са открили, че ИМА едно място в Евангелието на Йоана, в първа глава, стих 35, където името Йоан се споменава вече от евангелиста Йоан.

Там е казано:"НА ВТОРИЯ ДЕН ЙОАН СЕ НАМИРАШЕ ТАМ С ДВАМА ОТ СВОИТЕ УЧЕНИЦИ."
Тук няма абсолютно нищо, което да показва,
че може да става дума за този,
който по-късно трябваше да бъде "УЧЕНИКЪТ,КОЙТО ИСУС ЛЮБЕШЕ".

Този ученик не се явява преди възкресението на Лазара.

А коя е причината за това?

Причината е, че той е един и същ с Лазара,
който още преди това Господ любеше.

И ако той го любеше така, причината е,
че беше проникнал в неговата душа и беше познал,
че той ще бъде ученикът,
който ще възкръсне и ще разнесе в света Христовото послание.

Ето защо ученикът, ”КОГОТО ГОСПОД ЛЮБЕШЕ",
не се явява преди възкресението на Лазара.

Едва тогава индивидуалността на Лазара е преобразена в тази на Йоана, в смисъла на Христа.

Тук имаме работа с едно кръщение,
което Христовият импулс извърши в най-висшия смисъл на думата с Лазара.
Лазар стана един посветен от нов тип,
преминавайки през старата форма на летаргията,
и чрез това се извършва един
преход от старото към новото посвещение.


От това можете да видите, с каква дълбочина ни предават Евангелията духовните истини, които могат да бъдат намерени независимо от текста на тези Евангелия.
Духовният изследовател трябва да знае, че всичко,
което се намира в Евангелията,
може да бъде намерено по този начин от самия него.

Но когато среща в Евангелието на Йоана това,
което предварително е открил,
той вижда, че това Евангелие е наистина едно свидетелство на онзи,
когото сам Христос посвети.
Ето защо това писание е толкова дълбоко.

Днес твърде много се изтъкват различията,
които съществуват между Евангелието на Йоана и останалите три Евангелия.За това има причина.
Когато ще сме напреднали в изучаването на другите Евангелия,
ние ще видим, че причината за тази разлика се крие в това,
че авторът на Евангелието на Йоана е бил посветен от самия Христос.

Ако се опитаме да намерим връзките, които съществуват между другите Евангелия и това на Йоана и да видим до каква степен другите евангелисти са получили кръщението с огън и дух, то чрез това ние ще открием връзките,които съществуват между Евангелието на Йоана И ДРУГИТЕ ТРИ И ЩЕ ПРОНИКНЕМ ВСЕ ПО-ДЪЛБОКО В ДУХА НА НОВИЯ ЗАВЕТ.

Аз не разбрах кой е авторът на Йоановото евангелие, според Щайнер?

Този път пък Вашият Щайнер може да отвори поле за дискусия.

Според Преданието, авторът е св. Йоан Богослов. Като такъв то (Православието) смята и по отношение на Откровението. Протестантската богословска наука има възражения относно авторството на св. Йоан Богослов за Откровението.

Филолозите като сравнили текстовете, установили, че авторът на Евангелието не може да бъде същият и за Откровението. Имало много граматични грешки на гръцки език, които не се срещали в Евангелието.

За православните няма никакъв проблем и място за съмнения, защото вярваме на ПРЕДАНИЕТО.

Точно тук е проблемът на протестантите. Хем учените им доказват, че нито пророк Даниил може да е автор на едноименната библейска книга, нито пък апостол Йоан Богослов да е автор на откровението.

При все това, те хем критикуват православното предание, хем го приемат по отношение авторите на книгите в Новия Завет. <P ID=&quot;edit&quot;><FONT class=&quot;small&quot;><EM>Редактирано от Prokimen на 04.07.05 18:04.</EM></FONT></P>

Редактирано от Prokimen на 04.07.05 18:05.

Щайнер счита, че авторът на Евангелието и Лазар са едно и също лице.

Лазар получава от Христос новото Кръщение с Огън и Дух,
чрез което бива посветен в тайните на духовния свят,
чийто свидетел става по времето на неговата т.нар. смърт,
а след неговото т.нар. Възкресение описва някои от своите
"наблюдения".

А откъде черпи убеждението си Щайнер? Никой друг до него не е изказвал такова мнение. Като се вземе предвид възрастта на възкресения Лазар, то едва ли е бил жив за времето, когато е писано Евангелието.

Чакайте сега, Щайнер има други представи за "жив", както и за "самоличност" на някого (Лазар.)
От Щайнерова гледна точка аз също мога да съм Лазар.

Яко первее умрети хотел бых, неже сия на Тя - благаго Бога моего - помыслы хульные прияти...

В отговор на:

---

Като се вземе предвид възрастта на възкресения Лазар, то едва ли е бил жив за времето, когато е писано Евангелието.

---

В отговор на:

---

А откъде черпи убеждението си Щайнер?

---

ЛЕКЦИЯ в Хамбург, 22 май 1908

ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ЛАЗАР

Досегашните три лекции би трябвало да покажат,
че антропософските истини могат да бъдат открити също и в Евангелието на Йоан.

Но от друга страна би трябвало да стане ясно, че за да бъдат намерени тези истини, всяка дума от Евангелието на Йоан трябва да бъде премерена наистина точно.

При подобен религиозен източник, нещата се свеждат до там,
съответните текстове да се разбират дословно, буквално.
Защото всичко в тях, както ще се убедим и в други случаи,
е пропито с възможно най-дълбок смисъл.

И тук в съображение идва не само текста на едно или друго изречение,
а нещо съвсем друго.
То се отнася до постройката, до композицията на историческия документ.
Днешният човек вече няма верния усет за подобни неща.
Древните автори - ако можем така да ги наречем - влагат в своите произведения много повече архитектоника,
отколкото обикновено си представяме.

В потвърждение на това, нека да се обърнем към един сравнително нов поет, към Данте.
Да си припомним как всичко в неговата "Божествена комедия" е изградено от отделни части, в чиято основа е залегнало числото три.
Не случайно всяка част на Дантевата комедия завършва с думата "звезди". Споменавам това само за да загатна, с какъв архитектоничен усет древните автори са изграждали своите произведения.
А особено при историческите религиозни документи,
нито за миг не трябва да изпускаме предвид архитектоничния замисъл, понеже при известни обстоятелства той означава твърде много. Впрочем хората тепърва трябва да стигнат до това значение.

В края на 10. глава от Евангелието на Йоан се намира едно изречение,
което е добре да запомним.
В 41. стих се казва:

Мнозина дойдоха при Него и казваха, че Иоан не бил сторил никакво чудо; но всичко, що Иоан бил казал за Него, било истинско.

Следователно, този стих от 10 глава показва, че свидетелството, което Йоан дава за Христос Исус, е истинно;
а че свидетелството е истинно, се потвърждава с помощта на един особен израз.

И сега стигаме до края на Йоановото Евангелие, за да намерим съответното място. Там, в 24. стих на 21. глава се казва:

Този е ученикът, който свидетелствува за тия неща и ги написа; и знаем, че свидетелството му е истинско.

Така в края на цялото Евангелие, стигаме до указанието, че свидетелството на този, който говори, е истинно.
В древните съчинения такива хармонични връзки и съвпадения - когато тук или там с една дума се подчертава нещо особено - никога не са без значение; и тъкмо зад тези съвпадения се крие нещо изключително важно.

И само ако разгледаме истинската причинна за този архитектоничен строеж на Йоановото Евангелие, ще можем да го разбираме в неговия дълбок и точен смисъл.

В средата на Йоановото Евангелие е описано едно събитие,
без чието точно обяснение това Евангелие изобщо не може да бъде разбрано.
Непосредствено след мястото, където става дума за истинността на Йоановото свидетелство, е разположена главата за възкресението на Лазар.
Тази глава за възкресението на Лазар разделя цялото Йоаново Евангелие на две части.
И в края на първата част става ясно, че за всичко, което се твърди относно Христос Исус, е валидно свидетелството на Йоан Кръстител, а съвсем накрая ни се обръща внимание върху това, че за всичко, което се намира след главата за възкресението на Лазар,
трябва да важи свидетелството на ученика, за когото често чуваме думите: "този, когото Исус обичаше" (13, 23).

Какво всъщност означава "възкресението на Лазар"?

Напомням Ви, че след разказа за възкресението на Лазар, в Евангелието на Йоан се намира едно наглед твърде загадъчно изречение.
Представете си за миг цялата ситуация:

Христос Исус извършва нещо, което обикновено наричаме "чудо", а и самото Евангелие го определя като "знамение": възкресението на Лазар.

Следват и други изречения, които потвърждават:
"Този човек върши много знамения" (11, 47).

Още по-нататък става ясно, че заради тези знамения неговите обвинители не искат да имат нищо общо с него.

Ако се замислите върху тези думи, както и да са преведени - в моята книга "Християнството като мистичен факт" аз вече загатнах някои неща - Вие трябва да попитате:

Какво лежи в основата на всичко това?

Защо именно възкресението на един човек дразни противниците на Христос Исус?
Защо те са обезпокоени тъкмо от възкресението на Лазар?
Защо точно сега започва гонението?

Р. Щайнер

Продължение на ЛЕКЦИЯТА от 22 май 1908


Защо те са обезпокоени тъкмо от възкресението на Лазар? Защо точно сега започва гонението?

За всеки, който умее да чете, следва да е ясно, че в тази глава е скрита една голяма мистерия.
Тази мистерия, която е скрита тук, се състои в следното:

пред нас се открива, кой всъщност е истинският автор на Йоановото Евангелие, кой всъщност казва всичко онова, което е казано в Йоановото Евангелие.

За да разберем това, трябва да насочим погледа си към онзи тайнствен процес, наричан в древните Мистерии с името "Посвещение".
Как ставаше това Посвещение в древните Мистерии?

Всеки човек, минал през посвещение, можел да има лични изживявания и опитности в духовните светове, така че можел да бъде свидетел на разиграващите се там събития.

Онези, които били достатъчно напреднали, за да бъдат посветени, били привличани в съответните мистерийни центрове.

Навсякъде - в Гърция, Халдея, Египет, древна Индия - имало такива Мистерии. Там кандидатите за посвещение били продължително обучавани и запознавани с приблизително същите неща, които ние днес изучаваме в Антропософията;
и в подходящия момент погледът им се отварял и те вече можели да виждат в духовния свят.

Обаче в древността всичко това не можело да се постигне по друг начин, освен чрез специални съотношения в четирите съставни части на човешкото същество:
физическото тяло,
етерното тяло,
астралното тяло
и Аза.

Инициаторът или йерофантът - т.е. лицето, което отговаряло за посвещението и разбирало нещата – потопявал кандидата в едно състояние, подобно на смъртта, траещо три дни и половина.

Това ставало поради следните причини.

Когато в днешния стадий на еволюцията човек заспива, неговите физическо и етерно тяло остават в леглото,
а Азът, заедно с астралното тяло, напускат цялата етерно-физическа организация на човека.

Тогава човекът не може да възприема никакви духовни събития около себе си, защото неговото астрално тяло все още не притежава духовните възприемателни органи за света, в който човек пребивава докато спи.

Едва след като неговите астрално тяло и Аз отново се "вмъкнат" в неговите физическо и етерно тяло, той започва да си служи със своите очи и уши, и да възприема околния физически свят.

Благодарение на обучението си, кандидатите за посвещение можеха да изграждат духовните възприемателни органи в своето астрално тяло.

А след приключването на този процес, настъпваше необходимост от следното:

всичко, което астралното тяло беше приело в себе си, трябваше да се "отпечата" в етерното тяло, както формите на един печат се отпечатват в червения восък.

Именно до това се свеждаха нещата.
Всяка подготовка за посвещението изискваше от човека да се включи в такива вътрешни процеси, които да реорганизират неговото астрално тяло.

По-рано човешкото физическо тяло не е притежавало очи и уши, както днес; на тяхно място са стояли индиферентни органи, какъвто е случаят с онези животни, които никога не излизат на светлина и нямат очи.
Светлината формира окото, звукът формира ухото.

Вътрешните изживявания, които възникват у човека чрез медитацията и концентрацията, действуват също както светлината върху окото и звукът върху ухото.
Те преобразяват астралното тяло и обособяват в него познавателни органи за възприемане на по-висшия, астрален свят.

Но тези органи все още не са достатъчно консолидизирани в етерното тяло; там тяхното утвърждаване става чрез това, че първоначалните образувания в астралното тяло се отпечатват в етерното тяло.

Но докато етерното тяло се намира все още във физическото тяло, невъзможно е постиженията от медитациите действително да се отпечатат в етерното тяло.
За тази цел етерното тяло трябваше периодически да се откъсва от физическото тяло.

Следователно, когато през подобния на смъртта сън, траещ три дни и половина, етерното тяло беше отделено от физическото тяло, в него се отпечатваше всичко, което вече беше постигнато в астралното тяло.
Кандидатът за посвещение изживяваше духовния свят.

И когато жрецът-инициатор отново го връщаше във физическото тяло, той вече беше свидетел - чрез своите собствени опитности - на това, което се разиграва в духовните светове.

С идването на Христос Исус тази процедура стана излишна.
Подобният на смъртта сън, траещ три дни и половина, беше заменен от силата, идваща от Христос Исус.
Защото ние веднага ще видим, че в Евангелието на Йоан се намират могъщите сили, благодарение на които днес астралното тяло - дори и когато етерното тяло е вътре във физическото тяло - притежава силата да "отпечата" там своите предварителни постижения.

Но преди това трябваше да се появи Христос Исус.
Защото в по-ранните епохи хората не бяха така напреднали, че да пренасят в етерното тяло своите астрални последици от медитирането и концентрацията.

Продължение на ЛЕКЦИЯТА от 22 май 1908




В древните Мистерии често се извършваше описаният процес:

Жрецът-инициатор потапяше кандидата в един дълбок сън,
подобен на смъртта;
така ученикът беше развеждан из висшите светове,
и когато жрецът-инициатор отново го връщаше в неговото физическо тяло,
той се явяваше вече като един свидетел за духовните светове чрез своите лични изживявания там.

Всичко това ставаше в най-голяма тайна и външния свят не подозираше нищо за процесите в древните Мистерии.

Чрез Христос Исус на мястото на старото посвещение трябваше да изгрее ново посвещение, и то благодарение на онези сили,
за които ще говорим по-късно.

Със старата форма на посвещение трябваше да се приключи веднъж за винаги.
Трябваше да бъде извоюван преходът от старото към новото време!

За целта някой трябваше да бъде посветен по стария начин,
но в смисъла на християнския езотеризъм.

Това можеше да осъществи единствено Христос Исус,
а посвещаваният беше този, когото наричаме Лазар.

"Тази болест не е смъртоносна" (Йоан, 11, 4), се казва там;
тя е подобният на смъртта сън, продължаващ три дни и половина.

Този факт е вън от съмнение.

Вие ще се убедите, че под твърде завоалираното описание - ако човек изобщо може да го разбули - се крие не друго, а самият процес на посвещението.

Индивидуалността на Лазар трябваше да бъде посветена по такъв начин, че Лазар да се превърне в свидетел за духовните светове.

Пред нас прозвучават думи, които са от изключително голямо значение в езика на Мистериите:

"И Господ обичаше Лазар".

Какво означава на езика на Мистериите "да обичаш" някого?

Този израз подсказва отношението на ученик към учителя.
Този, когото "Господ обичаше", е най-близкия, най-дълбоко посветения ученик.
Христос сам посвещава Лазар, и Лазар се изправя от гроба като един посветен; гробът е мястото на неговото посвещение.

Същият израз - "когото Господ обичаше" - непрекъснато се употребява по-късно и за Йоан, или по-добре казано, за автора на Йоановото Евангелие; защото името "Йоан" не се произнася, а носителят на името е тъкмо любимият ученик, на когото се преписва Йоановото Евангелие. Той е не друг, а възкресеният Лазар.

С това авторът на Йоановото Евангелие иска да заяви:

Всичко, което имам да кажа, го дължа на посвещението, което приех от самия Господ.