Разбирам те, и аз съм за естетската музика, и аз съм против пошлотиите в културата и изкуството, но тук става въпрос за нещо друго. Самата ни цивилизация се нарича християнска, тук става въпрос за ценности, които и в популяризацията и профанизацията си пак могат да бъдат наричани "християнски", т.е. християнството не е само религиозна, а културна идентичност.

Благодаря, ще го правя, стига да има повод!

Тук ни събира вярата, разберете, а не културната идентичност. Аз съм музикант-класик, но не съм стъпвала в "класическа музика", защото не ми се обсъждат тези проблематики.

Яко первее умрети хотел бых, неже сия на Тя - благаго Бога моего - помыслы хульные прияти...

Да, Християнството е култура – защото последните 2000 години от развитието на Европа – и на целия свят - бяха белязани от него.

Да, Християнството е образование – защото образова хората – т.е. учи ни какви да бъдем, учи ни още и на знания и на отношение към света.

Да, Християнството е философия – защото е цялостен светоглед, който изповядват милиони хора по света.

Да, Християнството е окултизъм – от една страна, защото във всяка религия има елементи на окултизъм, от друга – точно поради езотеричното Християнство.

Да, Християнството е изкуство – всяка икона го показва, както и творчеството на гениални творци като Рафаел например.

Да, Християнството е магия – в добрия смисъл на думата – защото може да те завладее и да промени цялата ти същност.

Християнството не е затворено в църквата – то се намира в сърцата на хората. Християнството е религия на свободата – и е крайно време да осъзнаем това…

Разбирам те, но вярата не е всичко! Ние живеем в цивилизация на разума, християнството вълнува ума, а не само сърцето. Христос за мен е преди всичко философия, християнството в езотеричен аспект е тъкмо самопознание, откровение за "творчество от осмия ден". Човекът не е пасивен наблюдател на творението, а призван към творчество наравно с Бога. Творението продължава, то не е завършило! Вяра в Христа, но и упование в себе си; Бог не е вече Бог на Старозаветния Изход, а преди всичко "вътрешният Христос", разпятието в самия теб. Езотеризмът е откровение на монадата, Всеобщото след Христа е вече в Единичното, вълненията и страстите на нашата рационалистична епоха са съвсем други. "Отец" е езотеричен код, а не просто "Баща"; тълкуванията изискват нов подход, други визии, които Писанията сами по себе си не разкриват или само загатват. "Гет-си-ман" не е вече просто въпрос, а изисква отговор; не пасивно очакване и преклонение пред Гласа, който така и не Отговаря (за Чашата), но Отговорност да проявиш Бога и Волята Му из себе си, а не да чакаш пасивно, отвън, като жертвено агне. Времето на агнето безвъзвратно отминава, предстои Армагедон, предстои Агнето само да разбули Невестата си, победата се кове екзистенциално. Гласът е вече иманентен, а не трансцендентен, небесата са в самия човек, земята получава своята небесовска благодат в самите нас като индивиди Христови.

Принципът на езотеризма за мен: сила, страст и ум в едно! Не покорни божии раби, а достойни ученици Христови.

За всичко това, разбира се, е нужна не само църква от камък, но и неръкотворен храм в самите нас! А този храм се строи с воля, активност и разбира се, не на последно място, с вяра и упование!

Не Ви разбрах, чий е гласът, вече станал иманентен от трансцедентен и по отношение на какво да е иманентен?
И откъде знаете какво е вярата, ако я нямате?
Казвате - живеем в цивилизация на разума, християнството вълнувало ума. Това винаги е било така. Мисля, че бях обстоятелствена по този въпрос във физика.
Под разпятието на Вас самия в самия Вас какво разбирате, "практикувате" ли подобно нещо?
"Принципът на езотеризма за мен: сила, страст и ум в едно! "- ами да разпъваме плътта си, това означава да се борим със страстите.
За Господ - Той си е същият, ако и времената да се менят и в една позорна дискусия в Православие (фиксирана върху православния секс) някои стигнахме до този извод. Не бях аз, не помня кой кого цитира, но много ми хареса и много често го повтарям в живота. Бог си е същият, господине. И Символ Веруюто си е същото (това за Отца)
Тука сме покорни раби божии. Можете да уведомите админите за това безобразие.
Упование значи опиване. "И чаша твоя уповающи мя, яко державна."
Това го научих в клуба (вж. дискусията ми "Преводи на 22 псалм")
Не мога да се опивам от самата себе си, както любезно ми предлагате, така наистина ще стана самомнителна и високомерна (по необясним за Вас начин.)

Яко первее умрети хотел бых, неже сия на Тя - благаго Бога моего - помыслы хульные прияти...

Благодаря!

Това, което сте написали, е прекрасно. Искрено се надявам посетителите и участниците в клуба да вникнат в него. Успех!

Редактирано от R. на 22.06.05 00:55.

Християнството е ХРИСТОС! Христос е ЖИВОТЪТ! Извън НЕГО живот няма!
Църквата е ТЯЛОТО ХРИСТОВО! ЦАРСТВОТО БОЖИЕ е вътре в нас!
А това, че християнството е религия на свободата, всички тук много отдавна сме го осъзнали и затова сме християни. Само че за нас свобода значи свобода от грях!

Имам една молба, която имах преди време и кък един друг участник езотерик - запознайте се малко с автентичното християнство, преди да ни поучавате, просвещавате и т.н. .... Ще се учудите като разберете, че християните не сме толкова безпросветни, манипулирани и ограничени, за каквито ни мислите! разговорите с АСК могат да са ви от голяма полза!

Всичко добро

"...изобщо дали християнството не е нещо много повече от църковност? "

Църковността е нещо много повече от вашето ( Вашето + на езотериците тук) разбиране за християнство. Извън Църквата Христова християнство изобщо не съществува. И докато някой отрича това, не е възможно Христос да бъде в сърцето му.

Може да казвате, че това е разширение на християнството, че е свобода, но всъщност е точно обратното. Това е опит да се закопае християнството и да му се отнеме думата. Това е опит да си го нагаждате по ваш си акъл. А християнството е учението, което Бог е дал за да се възпита (промени) човекът така, че да стане възможно обратно съединяването му с Бога.

Християнството е дадено за да променя нас, а не ние да променяме него. Ако пък кажете, че не се стремите да го променяте, то разберете, че щом ние се учим (а не ”ние учим”) трябва да си намерим кой да ни научи на истината. А не да даваме определения - ”АЗ МИСЛЯ, че християнството е еди-какво-си”. Защото щом имаме някакво СОБСТВЕНО (което не е породено от друг източник) виждане за нещо значи, че ние сме източник на истината (а не Бог). Това не е християнство, а някаква си наша (погрешна) представа за него.

За съжаление виждам, че твърде много надценявам значението на разговорите, а това не носи полза. Не му са необходими приказки на човека, особено пък с мен. На всички ни е жизнено необходим Христос. Тогава и разговорите ни щяха да бъдат действително ползотворни и съзидателни.

Бог да ни помага да преодолеем себе си.