Езотерични идеи за християнството / Религия и мистика / Християнство

За да разгледаме същността на езотеричното Християнство, нека първо изложим онова, което е характерно като цяло за езотеризма, а после ще наблегнем именно на идеите на християнския езотеризъм.

Като цяло духовният живот на човечеството винаги е протичал в две направления – външно и вътрешно. Външното – или екзотерично – направление се нарича религия, докато вътрешното, езотерично направление, се нарича най-често с думите мистика, езотеризъм или окултизъм.

В религията основният компонент винаги е бил вярата – безусловната вяра в това, което проповядва съответната религия. Оттук идват и неизбежните в нашата съвременност критики от страна на научните среди срещу религията – именно защото всичко в нея е основано на вяра, а не на доказателства, логични доводи и т.н. В Християнството начало на този възглед за вярата като основен компонент на религията поставя св. Августин през IV-V век.

В езотеризма е точно обратното – там основният компонент не е вярата, а познанието. От последователя на езотеризма не се изисква никаква вяра – той напълно самостоятелно изучава съответната литература, и разсъждавайки, мислейки върху нея, сам достига до съответните изводи – но изцяло основавайки се на своето собствено чувство за истината и без да му бъдат налагани никакви догми. Другата страна на езотеричното развитие е развиването на способност за виждане на по-висшата реалност. В езотеризма тази по-висша реалност обикновено се нарича “духовен свят” или “Девакан” или “ментален план” – зависи от съответното течение. В Християнството най-висшите сфери на тази отвъдна реалност се наричат “Божието Царство”. И именно развитието на тези висши способности позволява на последователя на езотеризма да не е длъжен “да вярва” в каквото и да било; той не вярва, просто защото той реално го вижда в духовния свят. Точно както ние “не вярваме”, че около нас има природа – ние знаем, че около нас има природа, просто защото я виждаме с очите си - така и последователят на езотеризма вижда директно в духовния свят съответните явления и не е длъжен да вярва в тях – той знае за тях. Пътят за развитие на тези способности е изключително труден, той изисква продължителна воля, себеотрицание, жертвоготовност и изключително високо морално развитие.

И съответно в християнския езотеризъм висшата цел на това развитие – на развитието на тези свръхсетивни способности – е възприемането на Христос в духовния свят – а след Събитието на Голгота това реално е възможно за всеки човек, за разлика от преди това. Но освен възприемането на Христос, последователят на езотеричното Християнство се стреми да изпълни цялата си душа, целият си вътрешен свят с Христовото Същество – така че да осъществи думите на апостол Павел “Не аз (живея), а Христос (живее) в мен”. (Галатяни 2:20)

Всичко това е представено от един символ – символът на Граала - чашата, в който Йосиф Ариматейски събира кръвта на Спасителя след Разпятието Му. Чашата представлява индивидуалната човешка душа, пречистена от егоизма, гордостта, страха, омразата и всичко низше – и тогава тази празна чаша, тази пречистена човешка душа, може да бъде изпълнена от Христовия Дух - символизиран от Христовата кръв.

Но това е една възвишена и крайна цел на езотеричното развитие – и тя е невъзможно да бъде постигната в един ограничен човешки живот. Изискванията за такова развитие са изключително високи и една човешка душа може да ги изпълни само в поредица от прераждания. За езотеричното Християнство прераждането е факт – тук не смятам да се впускам в доказателства “за или против” прераждането. Мисля, че темата е многократно обсъждана в клубовете – идеите за прераждане и Карма по никакъв начин не противоречат на Христовото учение – това, че Църквата не ги приема е съвсем отделен въпрос. Интересното е, че именно според изследванията на езотеричното Християнство е било правилно тези идеи да отсъстват от Църковното Християнство – но днес времената вече са други, хората са се променили за 2000 год. и разбиранията ни не могат да останат същите.

И тук се докосваме до една друга важна идея на езотеризма – тази за Еволюцията. Християнството е едва в своето начало – то тепърва ще се развива и ще се превръща в съдържание на човешките души. Всъщност не се променя Христовото Учение – Евангелията ще си останат винаги същите – но хората се развиват и ще осъзнават на все по-високо ниво идеите на Християнството. Хората се променят и разбирането на Християнството също ще се променя – който отрича това, значи иска да стои на едно място и прилича на едно малко дете, което не иска да порасне. Или пък е сигурен, че децата и внуците му никога няма да го надминат в каквото и да било… Но нашите деца и внуци трябва да ни надминават, трябва да постигат повече отколкото сме постигнали ние – защото само така светът ще върви напред. Християнството също ще се развива – всъщност то вече се развива, макар и мнозина да отричат това - но отрицанието не променя никой факт.

В следващия постинг ще се опитам да разгледам две от най-важните идеи на християнския езотеризъм – тази за Аз-а и за изкупуването на човешките грехове, извършено от Христос.

В този постинг ще се опитаме да разгледаме Събитието на Голгота от гледна точка на Езотеричното Християнство и да разберем какво се крие зад думите, че “Христос е умрял заради човешките грехове”.

За да направим това обаче, първо трябва да си изясним две от основните понятия на езотеризма – а именно понятията прераждане и Карма. Мисля, че вече почти всеки човек на Земята има някаква представа какво е прераждането, затова ще премина направо към Кармата. Според езотеризма съществува един Закон, който поддържа в равновесие цялата Вселена – и това е законът на Кармата. Ако едно същество – да речем един човек – наруши този закон, това веднага довежда до определени последствия и събития, винаги касаещи самия човек. Да речем, че аз нараня някой друг човек, че причиня зло на някой друг човек. Какво ще се случи тогава?

От една страна Кармата ще доведе до това един ден аз отново да го срещна и да имам възможност да поправя грешката си, т.е. да му направя точно толкова “добро”, колкото “зло” съм му причинил преди това. Така нарушеното от мен равновесие ще бъде възстановено. Но аз трябва също и да осъзная, че съм сгрешил, и повече да не повтарям тази грешка. И тук идва ролята на страданието – понасяйки съответното "наказание" за своите грехове, аз така да се каже ги “изкупувам”, защото страданието ни прави по-съвършени. Ето един напълно конкретен пример, който ще изясни това. Ако в този живот аз съм лош родител – да речем алкохолик – в някой следващ живот е вероятно аз да се родя именно като дете на родител алкохолик – защото чрез страданието, което ще изпитам тогава, аз ще се проникна от мисълта колко е лошо да бъдеш родител-алкохолик и никога повече няма да повторя тази грешка. И тук става въпрос за дълбоко подсъзнателни сили и импулси – в следващите си животи, разбира се, аз няма да си спомням това – но то ще живее някъде дълбоко в мен. Това обяснява цялата привидна “несправедливост”, която срещаме по Земята – защо един се ражда богат, друг - беден, трети болен и т.н. – всичко това е вследствие на тяхната вече натрупана Карма.

Или накратко, извършеният грях води до страдание, до “наказание” на този, който го е извършил. Същественият момент обаче е, че това наказание не идва защото на Бог така му е хрумнало да бъде, а идва, за да ни направи по-съвършени и да ни даде възможност да поправим миналите си грешки. Това страдание, което ние трябва да понесем, за да изкупим своите грехове, се нарича наша “негативна, тъмна Карма”.

И сега да си представим един човек, чиято Карма е толкова негативна, толкова тежка, че той вече не успява сам да я понесе, т.е. греховете му са толкова много, че той не може сам да ги изкупи и вместо да напредва, той все повече “затъва” в своята негативна Карма. С всеки следващ живот той натрупва повече грехове, отколкото поправя, или с други думи, си навлича все по-негативна Карма. И ако това би продължило достатъчно дълго време, би довело до това този човек да изгуби всякаква възможност за спасение и изкупление. И тогава има едно-единствено решение: някой друг човек да му помогне и да понесе част от неговата Карма, т.е. да поеме част от съответните негативни последици. Защото тези последици така или иначе трябва да се случат – в противен случай би се нарушил балансът във Вселената.

Но както отделният човек си има своя Карма, така също и народите, расите и цялото човечество си имат своя Карма. И ако сега си представим, че по времето на Събитието на Голгота една огромна част от човешките души вече са били натрупали една крайно негативна Карма, т.е. цялото човечество е натрупало една крайно негативна Карма и не може само да си я изкупи, то трябва да получи помощ. Но тази помощ не може да дойде от един човек или от група хора – тя може да дойде само от едно Божествено Същество, което свободно е решило да поеме върху Себе Си човешките грехове, т.е. да понесе страданието, което иначе би трябвало да понесат отделните хора. И така това Същество спасява тези хора от опасността да изгубят завинаги всяка надежда за спасение. Това означават думите, че Христос поема върху Себе Си греха на света – а именно, че поема върху Себе Си Кармата на цялото човечество.

Но тук трябва да се направи едно много важно уточнение. Христос не “прехвърля” човешката Карма от хората изцяло върху Себе Си, така че те вече да не носят никаква отговорност за нея. Той заедно с тях понася собствената им Карма, т.е. това Божествено Същество поема онази част от Кармата на отделния човек, която той не може да изкупи сам, т.е. оставя му толкова лична Карма, колкото той вече може да поправи със собствените си усилия. Така че след Събитието на Голгота на всеки човек е дадена възможността сам да изкупи своите собствени грехове – защото допреди това той не е можел да го направи, дори и да иска – това е било отвъд неговите способности. Така Христос освобождава цялото човечество от тежестта на неговите грехове и изправя всеки отделен човек пред напълно свободен избор – дали ще поправи своите грехове или не. Но всеки отделен човек трябва да участва активно в този процес, а не само да стои и да се самоуспокоява, че някой друг вече му е изкупил греховете.

С това се опитахме съвсем накратко да изложим един от многобройните аспекти на Събитието на Голгота. До скоро!