Днес е Възкресение. Всички християни празнуват. Затова мисля, че е добре да се върнем към корените на нашата вяра, макар че честно да ви кажа, за мен е без значение точната дата и точния ден. Искам да прочетем за вярата на онзи, който винаги ни е даван за пример на страниците на Новия Завет – Авраам. И така, четем от посланието до евреите глава 11, стих 17 и надолу

17 С вяра Авраам, когато го изпитваше Бог, принесе Исаак в жертва, да! оня, който беше получил обещанията принасяше единородния си син, -
18 оня, комуто беше казано: "По Исаака ще се наименува твоето потомство",
19 като разсъди, че Бог може да възкресява и от мъртвите, - отгдето по един начин на възкресение го и получи назад.

Бих искал да се върнем около 4 000 години назад за да се пренесем във времето на Авраам. Нека затворим Библията. Той не е имал такава. Нека затворим сборниците си с песни. Той не е имал такива. Авраам не е имал църква. Енох, Бог го взе на небето, едва ли са могли да си поговорят. Авраам е бил сам, първият вярващ, който да стане за пример на всички вярващи, бащата на вярата. Сега искам отново да отворим Библиите си.

17 С вяра Авраам, когато го изпитваше Бог, принесе Исаак в жертва, да! оня, който беше получил обещанията принасяше единородния си син, -
18 оня, комуто беше казано: "По Исаака ще се наименува твоето потомство",
19 като разсъди, че Бог може да възкресява и от мъртвите, - отгдето по един начин на възкресение го и получи назад.

Добре, кое е? С вяра ли го направи или по умозрителен път ?

- Аз мисля, че едното не противоречи на другото

- Да, прав си. И аз мисля така

Но какъв беше материала над който да помисли ? Kакво имаше той? За чие възкресение беше чел? Ние имаме на разположение разказите за няколко възкресения и като вярващи във възкресения Христос, разбира се ние вярваме във възкресението. Но ми се струва, че именно Авраам показва КАКВО означава да вярваш във възкресението, и сега ще разберем защо. Струва ми се, че ние по-скоро сме съгласни с възкресението, докато Авраам нямаше с какво да бъде съгласен, понеже той не беше чувал за това. Той не знаеше, защото Словото ни казва “той разсъди”, а не ‘той си спомни, че ...’ или ‘той знаеше, че ...’, не, пише “той разсъди”... с вяра. Какво му струваше на него това? Какво жертваше той ? Единородният му син (забележете израза! Той е имал вече и Исмаил, но словото се държи, като че него го няма! Понеже именно Исаак е синът на обещанието), беше за него не просто сина му, той беше името му. Исаак беше гаранцията, че онова “погледни звездите, морския пясък ... на твоето потомство ще дам тази земя”, ще се сбъдне. Исаак беше гаранцията, че всичките години на вяра имат смисъл, че излизането от Ур халдейски и въобще извън света е имало смисъл, че странстването, перипетиите в Египет, войните с царете дето откраднаха Лот, всичко това е имало смисъл. Исаак беше обещанието за бъдещето и осмислянето на миналото на Авраам. Смъртта на Исаак, беше смърт за Авраам. Бог не може да поиска това все пак. Или ? Е какво или ? Не може Бог да ти даде син, за когото ти говори, че по негова линия ще се наименува твоето потомство и после да иска да го убиеш. Не може Бог да прати Сина Си на тази земя, и после да поиска от Него да умре убит като престъпник на Голгота, да се роди от девица, да върши чудеса, и после да го предаде на смърт. Не може разбира се. Не може Бог да ни новороди нас, да ни даде нов живот и да иска да се ... съразпнем с Него. Да ни новороди, пък после да ни разпъне. Не може. Или може?
Не само, че може. ТОВА е нашата вяра. Нашата вяра не е сбор от доктрини под които ние се подписваме и съгласяваме. Нашата вяра е преживяването на нещо определено. Днес си говорим за възкресение и за вяра в него, ако не повярваме в него както е вярвал бащата на вярата ни – Авраам, можем ли да кажем, че вярваме във възкресението на мъртвите ? Прочее, какво беше да повярва във възкресението на мъртвите за Авраам. Какво означаваше това за него ? Това за него беше единственият начин и подбуждащ мотив, който да запази душата му от лудост заради противоречието, пред което беше изправен. Убийството на Исаак, не само че е било отвратително само по себе си, то е било утежнено заради всичко, което Исаак е бил отвъд факта, че му е бил син. И така вървейки нагоре към Мория, като през пелена някаква отговаряйки на въпросите на носещия съчките Исаак, Авраам е мислел трескаво и дълбоко някъде в душата си – в какъв Бог в крайна сметка вярвам аз? Да, КОЙ е моят Бог ? Той е Създателят на Небето и Земята, Авраам го наричаше “Небесният Бог” (Битие 24.7), Той е все-могъщ и за него няма нищо невъзможно, но това не ми помага много в случая. Това, което ми помага е, че Бог не лъже. Той ми е казал, че Исаак ще ми бъде потомъка, от когото ще се нароят милиони. Значи това е истина. Той ще е...

И тук отварям една скоба – точно тук разсъжденията на огромен брой християни биха хванали друга посока – Как Бог ще ми заповяда да убия Исаак, когато Бог ми каза, че той е избраният наследник? Не, това не ми е от Бога. Това не може да бъде. То си противоречи. Бог не е такъв. Не съм против жертвите, но тази жертва е... тя е ... безсмислена (освен че е жестока – ма това само си го мислим, когато стане наистина напечено) !? затваряме скобата...

... и след като ще е Исаак, а аз сега трябва да го убия .. значи ... БОГ ЩЕ ГО ВЪЗКРЕСИ ОТ МЪРТВИТЕ ! ето на това аз му казвам, да повярваш във възкресението. Когато Бог изисква от теб жертва, която буквално изличава живота ти и завлича по същата причина и името ти, егото ти, достойнството ти, паметта ти, ТЕБ, и когато ти не виждаш особена причина за това, освен волята на Бог да бъдеш разпънат, тогава какво ? Спираш и се връщаш или продължаваш към Мория ?

Продължаваш, защото си чадо на Авраам !

Авраам не само показа първи как се слуша божия глас – Авраам измисли, изпробва, изведе, показа първи какво е вярата във възкресението. Това е вярата, че в Господа ВСИЧКИ ЖЕРТВИ имат смисъл, когато Бог ги е заповядал. Той нямаше сламка за която да се хване, затова може да му се признае, че неговата вяра надхвърли познатото му, той се довери на всемогъществото на Бог – но кажете ми, не е ли вярата именно това – да надхвърлим всички ние познатото ни?

В този смисъл, ако ние не жертваме както Авраам жертва – най-скъпото ни, безрезервно, с разсъждаваща вяра в Кого вярваме де факто – можем ли да кажем че вярваме във възкресението? Пак да кажа – в нашата вяра, не сме ли по-скоро съгласни, че възкресението е възможно? Ако Авраам е пример за вяра за всички нас, то нека ни бъде пример – той измисли (понеже пише, че е разсъждавал) вярата във възкресението. Той не я изобрети, но той я откри, именно притиснат от едно нечовешко (нечовешко ли казах?) изпитание.

Ок, какво правим ние, когато се налага да загубим името си, да обърнем другата буза, или о ужас! да загубим себе си тихо и мирно без никой да разбере за подвига ни? Гърчим се. Не искаме. Забравили сме, че който загуби “жена, деца, имот и т.н. за божието царство, ще получи стократно сега, заедно с гонения, а в бъдещия свят вечен живот”. Вечен живот ! Когато в решителния, съдбовен момент ти не губиш себе си, не заставаш на Мория с нож в ръка над бъдещето си, над името си, над достойнството си, над дарбите си, над СЕБЕ СИ, ти ... не вярваш, че “по един начин на възкресение” Бог ще ти върне, това което си му дал. Ти ... не вярваш във възкресението, ти само си съгласен че такова има, но не участваш в него и не го изпитваш. Ти оставаш “жив” и “спасен” (щях да кажа Х-алелуя). Пееш алилуя, че възкресение има, празнуваш заедно с всички милиони християни, но ... не участваш във възкресението. В действителност вярата във възкресението е участие във възкресението. И с кое не е така в нашата вяра? Нима вярата в Христос не е “участие в неговите страдания и в силата на Неговото възкресение” ? Ако за теб не е това вярата ти, ти вярващ ли си ? Ти си съгласен, но не си вярващ.

Защо нашата вяра е наречена “жива вяра” ? Удачно словосъчетание? Поетичност? Образност? Или намек, че тази вяра е за живи хора и че тя бива пре-живявана и пре-живяване ?

Възкресението на Мория, беше възкресение и за Авраам. Не само за Исаак. Дори бих си позволил да кажа, че беше възкресение първо за Авраам. Защото ми се струва, че той е умирал 10 пъти по пътя нагоре към хълма. Естествено той нямаше да преживее възкресението на Исаак и своето собствено, ако не беше убил себе си и Исаак в сърцето си. Той посегна с ножа не театрално, с периферното зрение следейки за овен в храстите. Не. Той наистина имаше това предвид. Да убие Исаак, понеже Бог така е казал ... и понеже БОГ МОЖЕ ДА ВЪЗКРЕСЯВА И ОТ МЪРТВИТЕ...

“по един начин на възкресение”. Аз искам да изпитам този ‘начин’. И добре че искам, понеже ми се струва, че съм длъжен да го искам. Все пак, ако имам същата вяра като на Авраам ще премина през същите неща. Искам да се върнем към корените си – при човека, който нямаше Библията, не беше чувал за това, но вярваше във възкресението на мъртвите, понеже познаваше своя Бог и понеже разбираше, че без жертва не може да се мине.

Да кажем и две думи за един друг Баща. И Той имаше Син. И го наричаше нежно “моя обичен син”, и беше винаги с Него и винаги Го слушаше, до степен ... в мисъл че... те бяха ЕДНО. Той обаче предаде Сина Си, от любов към мен и теб. И нямаше заместител, овен в храстите или нещо такова. Синът беше заместителя, за мен и за теб. Синът беше убит зверски, но историята не свърши така, Той възкръсна от мъртвите. Понеже такъв е Бог, той е Бог който възкресява от мъртвите.

Съгласен ли си с това, или го вярваш ?

death comes first. then resurrection life.

Хртистос воскресе!

Наистина това, което пишеш за нашата вяра, която е изобразена в Авраам, е съвсем вярно. Посоката е тази. Поздравявам те, че поставяш нещата на такава основа. На основата на нашето съразпятие с Христос, което случаят с Авраам и Исаак е предизобразил.

Само едно нещо имам да забележа. И то не е в самия постинг, а в датата му. Проблемът с акцентовката. Казваш, че няма значение точната дата и ден. Но има значение разположенитеото относно другите дни. Защото Възкресението е ВИНАГИ СЛЕД Разпети Петък, след Голгота. Ето това е ориентира, който трябва задължително да спазим.

В постинга има начатъка на това. Акцентът му е върху Голгота или върху Мория. Върху усилието на вярата ако щеш. Разбираш ли? Това е постинг за Великата (Страстната) седмица. Това е постинг за Разпети петък! Той е изключително нужен и важен именно за тогава. Защото празникът не може да се изобрази в нас самите ако не проявим усилие над себе си, ако преди това не минем през Христовата Гогота. Не мислено, а така, както ни е дал пример Авраам. Още повече, както ни призовава Христос.

Неслучайно миналата седмица тук и в Православие много хора (Прокимен, Фамулус, Ежко, Валентина, може и някой да пропуснах) пуснаха постинги точно с тази насоченост. Със същия този акцент. Заради това, че виждат Възкресението, но виждат преди него задължително Голгота.

Но днес, днес е Велик ден. Днес е изворът на нашето спасение. Днес празнуваме потъпкването на смъртта и дявола. Защото днес празнуваме Възкресението на Христос. И в това трябва да е насочено всичкото ни внимание и веселие - в бъдещият живот, който се разкрива на този ден. В изпълнението на нашата надежда, в небесния Иерусалим, който днес ние виждаме изобразен. Днес е ден за ликуване и радост, защото наистина възкръсна Христос и за умрелите стана начатък.

Задълбочено и много показателно, за корена на вярата.

"не е ли вярата именно това – да надхвърлим познатото ни?". А това интерпретирам като отговор на въпроса, защо вярващите са постигнали повече във всички области на земния живот.

Възкресението – това най-велико чудо в историята на човечеството има изключително значение за нашата вяра и спасение. Необходимостта от Възкресение е предопределена и обусловена от смъртта, а смъртта влиза в света с греха, първородния грях на Адам и Ева.
Съгрешавайки против Бога, те съгрешават против себе си – нанасят смъртоностна пораза за цялото си потомство, както в духовен, така и в нравствен смисъл. В нравствен смисъл това означава отделяне от източника на всяко благо – Бога, а в телесен – непоправимо изменение на човешкото естество, което станало смъртно.

И тъй като човекът е съгрешил пред Бога, човек е трябвало да изкупи греха му и да се пренесе в очистителна и изкупителна жертва пред Бога за опрощаване на вината и избавление от смъртта.
Човекът не бил създаден за смърт и плячка на дявола и ада, а за вечен живот с Бога /IСолун. 5,9/. Но човекът бидейки в плен на греха и смъртта не могъл сам да се изкупи от греха си, нито сам да възкръсне. Именно това извършил за него всемилостивия Бог, който дал утешителното обещание още на Ева след грахопадението – обещание, че семето на жената ще победи врага на човешкия род – дявола, и ще отвори за хората пътя към Бога /Бит. 3,15/.

Богочовекът Иисус Христос като изпълнение и завършек на Старозаветните обещания и очаквания за Спасител, след страданията и кръстната Си смърт, слезнал с Божествената си същност – Бог, Такъв Какъвто е – в низините на ада, в областта, където обитавал дяволът.
Това е едната страна на Боговъплащение – да се изненада дявола, който най-малко е очаквал да види пред себе си Бог. Бог разбил царството на дявола, не заради самия него, а за да изведе от ада душите на умрелите хора. На първо място Адам, като пръв човек и виновник за греха и смъртта и всички хора, които са вярвали в Бога и са живели праведно по съвест, както и всички старозаветни пророци, които са подготвяли човечеството за идването на Спасителя чрез своите боговдъхновени слова и праведен живот.
Именно това велико чудо на Възкресението е изобразено и в християнската иконография. Христос слиза в ада и издърпва Адам за ръката, до него стои Ева, а наоколо старозаветните праведници и пророци. Дяволът е поразен и потъпкан от Христос, а вратите на ада са разрушени.

Със смъртта си Бог победи смъртта. От този миг нататък смъртта вече не е безнадеждно проклятие, а изпитание за човеците през техния земен живот.
Вярата в Христовото Възкресение се подхранва още и от светлата надежда за бъдещо блаженство в Царството Небесно. Тя е предвкусване на оная радост в бъдещия век, която “Око не е видяло, и ухо не е чуло, и човеку на ум не е идвала” /IКор. 2:9/. Нищо не е в състояние да смути тая радост – нито болест, нито смърт, нито скръб и страдания. Защото всичко това е нищо “в сравнение с оная слава, която има да се яви в нас”/Рим. 8-18/. Защото над победната стихия на злото, смъртта и разрухата възникват “ново небе и нова земя”. Не като символика, а като осъществена есхатологична реалност в тях възсиява неугасващата светлина на Новия Йерусалим, където ще бъде отрита всяка сълза от очите и смърт не ще има вече! /Откр. 21:4/.

Редактирано от E..ЛИЯ на 03.05.05 00:56.

През цялото време докато четях се чудех, къде е практическото място на постъпката на Авраам в нашия християнски път.
После стигнах до мястото,където го посочваш:

Ок, какво правим ние, когато се налага да загубим името си, да обърнем другата буза, или о ужас! да загубим себе си тихо и мирно без никой да разбере за подвига ни? Гърчим се. Не искаме. Забравили сме, че който загуби “жена, деца, имот и т.н. за божието царство, ще получи стократно сега, заедно с гонения, а в бъдещия свят вечен живот”. Вечен живот ! Когато в решителния, съдбовен момент ти не губиш себе си, не заставаш на Мория с нож в ръка над бъдещето си, над името си, над достойнството си, над дарбите си, над СЕБЕ СИ, ти ... не вярваш, че “по един начин на възкресение” Бог ще ти върне, това което си му дал. Ти ... не вярваш във възкресението, ти само си съгласен че такова има, но не участваш в него и не го изпитваш. Ти оставаш “жив” и “спасен” (щях да кажа Х-алелуя). Пееш алилуя, че възкресение има, празнуваш заедно с всички милиони християни, но ... не участваш във възкресението. В действителност вярата във възкресението е участие във възкресението. И с кое не е така в нашата вяра? Нима вярата в Христос не е “участие в неговите страдания и в силата на Неговото възкресение” ?

Да, съгласен съм
По-точно вярвам.


ПС: не схванах забележката на АСК, но се радвам, че те е разбрал(съгласен е, вярва)

забележката на Аск беше - Защо не пусна това на разпети петък или преди това, а не на възкресение. православните биха направили така.

това беше смисъла.

трудно ще ми е да обясня, че тази проповед се даде на възкресение в самия ден и беше записана след това на файл, а не преди това. но това са неволите на хетероправославните ... все нещо не е доизкусурено

death comes first. then resurrection life.

Приятелю, знаеш много добре, че ако беше проблемът само във времето на постването нямаше да ти забелязвам каквото и да било. Тези неща, които си писал, са по принцип важни винаги.

Но самото съдържание говори, че е предназначено за Великден. Или поне трябва да бъде СПОРЕД ТЕБ. Не ми говори, че ти е дадено тогава (на Великден). Може и наистина да ти е дадено, не отричам. Но размисли се защо. Точно това и точно тогава. Размисли се, че Бог говори в сърцето на човека неща, които той е СПОСОБЕН да чуе и разбере. А ти не можеш да кажеш каква част от написаното ти е била дадена и каква част е дошла отдругаде.

”Всичко изпитвайте, о доброто се дръжте”.

даде се на възкресение за да разберем какво де факто означава да вярваме във възкресението, което и собствено беше посланието ...

но както казва Спърджън - "докато вие горите в огъня на Светия Дух, на първите пейки има хора които зъзнат и си гледат часовника"....

death comes first. then resurrection life.

"даде се на възкресение за да разберем какво де факто означава да вярваме във възкресението, което и собствено беше посланието ... "

Да, предположих, че е заради това. Точно по тази причина при нас е предвиден 7 седмичен пост преди празника. За да не се налага баш на него да си припомняме основни понятия. А за да може пълноценно да надникнеш в тайната на Възкресението и да се възрадваш пълноценно в нея. В крайна сметка за всеки колкото се даде.

Апостол Павел казва: "Има тяло естествено, има и тяло духовно." Тяло, в което душата е облечена, не може да умре. Това тяло е дете на душата. Може ли тогава душата да има смъртно дете? Значи ще излезе, че душата живее в хижа, която всеки момент може да се събори и изчезне. - Само грехът може да живее в хижа. От хиляди години насам той си е направил една хижа, един затвор, а иска да убеди хората, че тук живее душата. Тя е като тъмна, черна обвивка, която някога прониква вълбоко в него и го стяга, ограничава. Та усилията, борбите на човека са нищо друго, освен стремеж на духа да се освободи от тази тъмна сянка, от това черно покривало. Това може да си постигне само чрез светлина.

Б.Д.