Прераждането не е безсмислен процес.
То дава възможност на човек да се усъвършенства,
стига човек да има желание за това.
Не всеки обаче ще има желание.

Преражданията дават възможност човек да изживее различни опитности,
да опита едно, друго или трето,
да търси щастието, да греши,
но и да поправя грешките си,
да се подвежда от илюзии,
но и да изпитва след това последиците им,
които далеч не винаги ще го задоволяват.

Постепенно, той ще има шанса да намери верния път,
който ще го доведе до Христос и до възможността
да реализира демонстрирания от Него идеал.

Да не забравяме обаче и противодействащите сили,
които също имат своите съвсем не слаби оръжия
и средства за примамване и изкушаване.

Така че изходът от тази борба за всяка
човешка душа съвсем не е очевиден и ясен.

Вероятно мнозина ще изберат красивите илюзии,
това е тяхно право.

А за тези, които изберат да следват Христос,
смисълът на преражданията е да достигнат
Божественото Съвършенство,
което не може да се постигне за краткия
човешки век.

Тук такава ни е темата, затова.

А как се описват тези последни времена?

Помисли още малко.

Противно на логиката е да очакваш Бог да те направи съвършена,
а не самата ти да го направиш.
Това е нежеланието за развитие.

А прераждането именно това изисква, развитието.

А със страха обичат да се заиграват не езотериците,
а други учения,
повтарящи неуморно, колко страшно е в ада,
не си ли чувала такива?
И как човек трябва да се спасява,
ако не иска да гори в казаните ...

Ето този Страх аз не мога да приема,
защо трябва чрез заплахи да принуждаваме
хората да правят нещо, което
трябва да се породи от Любовта?

И какви предпочитания на прераждането ще ми приведеш пред единствения живот, след като няма абсолютно никаква разлика колко живота ще имаш? Нали все някога ще дойде Второто пришествие и тази върволица ще секне? Нали така или иначе някои ще се озоват в ада необратимо?

А относно краткостта на човешкия живот само ще кажа, че и милиард живота няма да ти стигнат за да постигнеш Божественото съвършенство. Че кой ще ти даде толкова за някаколко хиляди години християнска история?

За спасението пък е нужно дори по-малко от ден. Спомни си разбойника на кръста, който беше спасен в последната минута на живота си.

А за тези, които са положили тук началото на своето усъвършенстване този живот е просто предверие към вечността.

Има голяма разлика, колко живота ще имаш
и какво ще успееш да свършиш през това време.

Човек трябва да се подготви за приемането на Святия Дух.
За тази цел той трябва да пречисти своята духовна същност,
езотериците казват своето астрално тяло,
както и другите тела.
В противен случай неговата същност не може да бъде проникната от
Святия Дух.

И за тази цел е нужно времето на повече от едно прераждане.

Елементарно е да се мисли, че всичко свършва с Второто Пришествие.
Нещата са много по-сложни.
Животът продължава, макар и при различни условия в различните епохи.
И в зависимост от "успехите", които човек е постигнал
през своите въплъщения, той продължава по един или друг
начин своето развитие.
Това не бива да се тълкува като успокоение за "двойкаджиите":
тяхната съдба няма да е за предпочитане.

Та време за постигане на Божествено съвършенство ще се даде,
но то няма да е толкова "неограничено",
че човек да може да си позволи лукса
"да си свърши работата в следващия живот".

Напротив, във всеки живот човек има определени задачи,
които може да изпълни само тогава,
защото в следващия живот условията са променени
и тези задачи са вече неизпълними,
което довежда до сериозни последици.

Що се отнася до "спасението" на разбойника,
това е един много сложен въпрос, касаещ кармата,
който ще се опитам да изясня накратко.

Оказва се, че кармата има две страни: субективна и обективна.

Субективната карма представлява последиците от действията
на даден човек, които рефлектират в неговото бъдещо развитие
и които той ще трябва да "отработи", "изплати".

Обективната карма пък са последиците от неговите действия за
цялото човечество, целия космос.
Те се "записват" в историята и влияят върху развитието на
цялото човечество.

И Христос има възможността при определени условия
да поема върху себе си, да изчиства
обективната карма на даден човек.

Това именно е станало в случая с разбойника.
И това означава, че той е "спасен".

Според изследванията на езотеричното християнство,
неговата субективна карма си остава
и той ще трябва самостоятелно да си я "отработи".
Това Христос не може да поеме върху себе си,
за разлика от поетата от Него обективна карма на разбойника.

Така че животът продължава и човекът ще си "плаща"
останалата част,
но ще бъде неимоверно подпомогнат от Спасителя.
И може да продължи да се усъвършенства,
ако пожалае.

Просветлени като Христос нямат карма за отработване. Тя свършва в момента на просветление (грубо казано). По-точно има само една остатъчна карма, която трябва да изтече до неговата физическа смърт.
Това езотеричното християнство не го ли знае?

Христос не е просветлен. Той не е и посветен.

Той е Бог. Той е Посветителят, така да се каже.

Езотеричното християнство посочва,
че Той няма и не е създал карма.

Нещо повече.
Аз написах, че Той е в състояние да неутрализира
нашата обективна карма,
да премахва негативните последици
от нашите действия.

охохоо
какво да ти кажа, Мишо..в голямо заблуждение си.
като поповете си, а се мислиш за езотерик, разкрил велики тайни

Извинявам се, че обидих някои попове, но и те знаят (за разлика от теб), че Христос не е Бог Отец, а божи Син
и всички ние сме божий деца

"за да бъде человекът божи СЪВЪРШЕН" II Тим. 3:17
не става въпрос да сме добри или да се подчиняваме на свещенниците.


аз поне не смятам че ап. Павел би дал заповед, която да е невъзможна за изпълнение. друг е въпроса колко време и прераждания е нужно за това, и с какви методи се работи.
само покаяние и кръщение с вода може да е недостатъчно.
даже и само молитва без изправяне на погрешките и начина на живот може да е отклонение.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Enei на 10.05.05 22:45.