Това нищо не променя, макар и да не съм сигурен.

НИЩО лошо няма в секса сам по себе си, даже твърде прекрасни неща има.

но какво да ти обяснявам...нали си чела Библията - там пише разни неща за "блудство" и "прелюбодейство" и за "естественото употребление на пола"...но, твоето индивидуално тълкуване предполагам ти дава душевен покой да правиш секс извън брака - т.с. с човек, с когото не си омъжена или с човек от същия пол.

И не мога да разбера, наистина, как го постигаш този душевен покой, след като казваш за себе си, че си протестантка.

да, тук си говорим за Любовта...но...Той е казал, че ако Го обичаме, ще спазваме заповедите Му...и да, заповядал ни е да се обичаме един друг, така е.

Но не виждам как можем да набутаме хомо и бисексуалната ориентация и практика в Исусовите заповеди.

Ами Джеми, спор няма, че истината със сигурност ще я видим и разберем - такава каквото е - чак посмъртно ...

И аз тъй мисля.

Не мога да ти докажа обратното.
Аз само мога да кажа, защо аз вярвам, че християнството най-добре обяснява заобикалящата ни действителност и защо то е най-близко до сърцето ми. Което не означава, че всички неща в него ми харесват (защото аз лично не предпочитам да има ад, примерно), но ги вярвам, тъй като вярвам, че то е истината за света и нашето битие. Че то дава реалният поглед върху нашата природа и ни сочи пътят, по който можем да познаем действителността - т.е. Бога.

Но колкото и доказателства да ти приложа, в тази тема ще боравим донякъде и със субективното, тъй като не можем да го заобиколим. А и колкото и обективност да се опитаме да приложим - винаги ще опрем и до ирационалното, т.е. вярата.

Аз казах това, което мисля - най-вече с цел да ви подтикна към размисъл. Защото е полезно понякога човек да подложи на съмнение нещата, които е приел в живота си за верни. Аз лично също го правя.

Аз лично съм за това - човек да бъде честен спрямо себе си, собствената си съвест и спрямо околните. Т.е. да живее така - спрямо съвестта си. Ако в нещо не е убеден, ясно е, че насила няма смисъл да го приема ...

тук си права - за любовта, искреността и приемането.
И аз лично бих предпочела някой да ми каже - не те харесвам, но си живей живота, вместо "обичам те и затова ще се опитам да те променя"
Т.е. не бих го предпочела, ако нямам желание да се променям.

Защото едно нещо и най-прекраносто на света да е - ако е насила, не става.

Но, не мислиш ли, че е проява на любов също да кажеш - "обичам те, въпреки това, което си (което не мога да приема за нормално) и със сигурност желая да познаеш и нещо друго (защото съм сигурна, че ще си по-щастлива). но ако ти не желаеш, аз естествено не мога да ти го натрапя насила. което не означава, че аз няма да продължа да те обичам."

--
А за преди 20-30 години...не си ли говорим за същият този строй, наречен Комунизъм, който освен Гейовете отричаше и Църквата???
--

Не говорим за комунизма. Как мислиш се е окачествявал хомосексуализма, от Световната Здравна Организация, до съвсем скоро ?

Тъй че изобщо не говорим за комунизма ...

Здравей, Джем.

Като прочетох, че си бисексуална, и аз щях да ти задам въпроса, който ти е задала Надя. /Защо щом ти харесват и мъже, и жени не си избереш един мъжи не заживееш с него?/

Виждам, че си й отговорила и пишеш:

Не бих се обвързала с мъж в брак, защото не бих могла да се закълна пред хората и пред Бога, че няма да се влюбя в жена и да предпочета да живея живота си с нея. Мисля, че няма да е честно от моя страна.

На това бих могла да възразя, че и хетеросексуалните жени, когато всъпват в брак, не можат да се закълнат, че никога няма да се влюбват в друг. По тази логика никой никога няма да се ожени. И не само че не могат да се закълнат, но някои и наистина се влюбват. Някои от влюбилите се се развеждат, други предпочитат да си запазят семействата. С какво при теб положението е по-различно?

Това че си бисексуална, значи ли, че за да си щастлива, на теб ти трябва връзка и с мъж и с жена? Или пък значи, че не можеш да изкараш по-продължителен период само с мъж или само с жена?

Защо смяташ, че за теб бракът би бил грешка и че ще съсипеш живота на полвинката си? Познаваш ли омъжени бисексуални жени? Имаш ли наблюдения как я карат техните семейства?

Ще съм ти блогадрана, ако ми отговориш. Отдавна искам да ги задам тези въпроси, ама няма на кого.... А сега използвам случая, че си писала в клуба, в който и аз пиша от време намреме и си ги задавам.

не съм сигурен че с насилие може да направиш човек християнин, който после да разпространява християнството. насилието също е самоубийствено.

не не си сбъркала. наистина тук е клуб християнство, не протестантство. може да си протестантка, но не си християнка. not a bit

death comes first. then resurrection life.

Има хора, които са видяли Бог съвсем лично - яли са, пили са и са говорили с Него преди 2000 и повече години и Той ги е научил на разни неща - всъщност на най-важното

Да, това го знам.
Но мисълта ми е за нас, сегашните.

Как стои въпросът с нас - тук и сега?
Не разчитаме ли само на собственото си тълкуване на нещата?
Или - още по-лошо - дори не и на собственото си?...

Аз за себе си мисля, че съм открила любовта.
Но ми предстои далеч по-трудното - да я 'възпитам' да не ме напуска за щяло и не щяло...
Което, признавам си, често ми се случва.

...а емоциите са 'сиренцето' в капана на реалността...

Има ли някъде определение за истинско щастие?
И какво го отличава от истинското щастие, което Бог е предвидил?

Аз гордост нямам. Алчността също не е от силните ми страни. До сега.
Но пък имам в изобилие чревоугодничество и непочтително отношение към 'родителите' си, разбирай - по-възрастните от мен. За които си давам сметка, че не водят до много добри неща, но борбата ми с тях е на етапа 'силно променлив успех'...

Не мисля, че толерирането на ориентацията ми е престъпление срещу мен. Най-малкото защото това 'толериране' ми помага да не живея в страх и несигурност - а така определено мога да проявя много по-добри страни от същността си. Остава ми и време, и енергия. Които иначе бих вложила в усилия да се крия, да се преструвам и да се насилвам да съм някаква друга.

Усещането, че ме приемат, макар и да не ме разбират/ одобряват, много подсилва моята собствена способност (и желание!!!) аз на свой ред да приемам останалите, каквито са.
Простичко е.

Впрочем, аз съм щастлива... Много по-често молитвите ми към Бога са свързани с това да Му благодаря, че животът ми е точно такъв, какъвто е - отколкото да искам нещо от Него. А, когато все пак ми се случи да искам, дава ми се. За което не забравям да Му благодаря.

И при теб ли е така?

...а емоциите са 'сиренцето' в капана на реалността...