Никога не съм учил Библията наизуст. Това е глупаво. В нея пише определени неща с определена цел. Тук си говорим принципни неща. Къде в Библията се казва, че не можем да съдим неправдата и тъмните делата? Напротив, Библията учи, че за тях трябва да сме наясно. Мога съвсем открито и свободно да заявя, че кражбата е грях, че лъжата е порок, че блудството и прелюбодейството са мерзост. Не само, че мога, но и трябва да знам това.

Как ще реагираш, ако някой сериен убиец твърди, че убийството е нещо правилно? Примерно вземе да се оправдава с това, че пророк Илия е избил собственоръчно вааловите жреци? И ти кажат, Библията не ти дава право да съдиш нашите дела! Ти как ще реагираш?

Колкото до хората - Бог ни забранява да съдим хората. Защото в човека, колкото и пропаднал да е, има от Божия образ. Защото човекът може да се кае тайно от нас за това, в което го обвиняваме. Защото и ние вършим не по-малко грехове от него. Защото по този начин отнемаме правото на Бога единствен да съди създанията Си.

А за греховете и пороците. Какво съдя? Бог ни казва чрез апостолите Си, че това са именно грехове и пороци. Аз просто ти свидетелствам, че е така. А това, че не искаш да говориш за това, а само ми забраняваш да говоря под предлог, че те съдя. Ами аз не те съдя. Нищо лошо не съм написал за теб конкретно, нито си мисля. Ако ти сама се осъждаш от моите думи, не съм аз виновен. Но вместо просто да ги отричаш, което е най-лесното, дай да видим дали пък нямам някакво основание.

Привет и от мен !

В никой случай не ми звичиш грубо, не се притеснявай !

За т.4 си страшно права, че човек трябва да живее в хармония със себе си, само че явно имаме различна представа за "хармония", както и различна представа за "нормално" и "не нормално". За мен като християнка този свят в сегашният му вид не е съвсем нормален, той е изкривен в следствие на отпадането на човек от неговото общуване с Бога. Говоря за света общо - заради нашето отпадане страда цялото творение - природа, животни и т.н. Не ти говоря за грях като за вина. Говоря за грях първо в смисъла му на отдалечаване от Бог, Който е единствен източник на живот, а съответно и на любов ... а това отдалечаване е болест. Като пиша за покаяние имам предвид осъзнаването на болката от тази раздяла с Бога и желанието на всяка цена да се възстанови връзката с Него. Така че, свят, изгубил общението с Бог във всеки един смисъл на думата може да се нарече всичко друго, но не и нормален. С това, обаче не съдя, защото и аз съм част от точно ТОЗИ свят.

В собствената си кожа се чуствам всеки път добре, когато имам мир със Бога и с ближните си . Примерът с преяждането и гордостта не беше много добър, по-точно аз не мога явно да обясня какво имам предвид. Това, че преяждам или избухвам са само прояви на греха в мен и свидетелство, че нямам любов в пълна мяра нито към Бога, нито към себе си. Аз мога и да не преяждам и да не избухвам, защото волята и ината ми са достътъчни, че да ме спрат. Но желанията са в сърцето ми (под сърце визирам същината на цялото ми същество), т.е. сърцето ми е болно. То иска неща, които не са добри за него и не му носят мир и любов, а това вече е болест или грях. Такива неща са и преяждането, и избухването и безразборния секс и т.н. ..... самият им вид няма значение - за всеки те са различни, затова казвам, че всеки има нужда да лекува душата си. Лекар е само Христос. И наистина не съдя нито теб, нито който и да било, защото от опит знам, че няма грях, който да извърши един човек и всеки друг да не е способен на същия.

Темата е дълга и сериозна.

Ти обаче помисли дали наистина не си пречиш и по-скоро имаш ли някакви лични, искрени отношения с Бог. Това е твърде лично и много се чудех дали да го пиша, обаче наистина молиш ли се примерно и как се чустваш да застанеш на молитва, отдалечава ли те нещо от Бога, а нещо сбижава ли те с Него .......

Извинявай, ако навлизам в твърде лични води!

Пожелавам ти всичко най и ще ми е приятно да продължим да си говорим

А не идва ли Христос точно за да отхвърли порядките на Старият Завет? И да каже, че с него се започва едно Ново време?

Татуирах си часовник и за всичко закъснях...

Ще се включа и аз.
Не, не мисля, че бисексуалността е грях.
Не мисля, че и хомосексуалността е грях.
Не мисля, че коя да е сексуалност е грях.

Съществува и асексуалност. Тя се определя като липса изобщо на всякакво сексуално влечение - нито към мъже, нито към жени, нито дори към животни... Сексуалността изцяло липсва.
Това грях ли е?

В Природата съществуват много механизми, които да регулират животинските популации. В това число - и човешката. Но пък точно човекът е единствената Божия твар, успяла да пренебрегне всички природни закони...
Един от тези механизми е сексуалността. Колкото хетеросексуалността гарантира възпроизводството на вида - че човечество ще продължи да има, толкова различните от нея видове сексуалност гарантират, че възпроизводството ще е в граници, в които няма да се размножи до толкова, че да унищожи всички останали видове. А оттам - и себе си.
Да не забравяме, че ресурсите са ограничени...
А Земята вече е пренаселена - само от човеците...

Просто още една гледна точка :)

...а емоциите са 'сиренцето' в капана на реалността...

Навлизаме в твърде лична теротория. Всеки брани "черупката" си.

Татуирах си часовник и за всичко закъснях...

Много ми хареса твоят пост!

Но дали лечението на душите ни не започва там, където започваме да осъзнаваме любовта у себе си като задължително условие за живота си?
И до колко са важни начините, по които ще открием тази любов у себе си?
Можем ли да я открием изобщо?

Не говоря за задължението - говоря за това, което ни е отвътре... ?

...а емоциите са 'сиренцето' в капана на реалността...

О.К.

Ако искаш все пак да ми отговориш, може и да е на лична бележка.

Поздрави, всичко най и хубав ден

Смечкаващи вината обстоятелства винаги има. Не е там въпроса. Въпросът е кое е истината, къде е същността на живота. Ако има Бог - какъв е той, как гледа на нас, какво е отношението Му към нас, какъв план има за нас?

Ако има Бог - да...
А ако няма?
Или пък не е този?
Или дори да е този - кой от нас наистина знае плановете Му?
Кой от нас наистина знае кое е болест? И какъв е нейният смисъл?
Това не са ли неща, които можем да знаем наистина едва посмъртно?

А и да не забравяме, че прекалено ярката светлина заслепява.

...а емоциите са 'сиренцето' в капана на реалността...

Привет Джем

Точно там започва лечението с откриване на любовта . Нали се сещаш Кой е източник на любовта . Този същият ще покаже и начините. За мен като православна начините са постоянна молитва, честа изповед и Св. Причастие с Тялото и Кръвта Христови, всичко това ти дава силите и мъдростта да работиш в душата си, да се учиш да обичаш ближните и Бог.

А дали можем да открием тази любов-твърдо ДА!!! Искренният и търсещ човек винаги намира това, което търси - по-скоро бива намиран от Бог

Поздрави

Хм, което ме кара да си мисля, че имаме парво да заклеймяваме хората по обществените закони. За Библейските - има си кой.

Татуирах си часовник и за всичко закъснях...