Кой ще ни отлъчи от Христовата любов? скръб ли, или утеснение, гонение или глад, голота, беда, или нож?
(защото, както е писано:
"Убивани сме заради Тебе цял ден;
Считани сме като овце за клане").
Не; във всичко това ставаме повече от победители чрез Този, Който ни е възлюбил.
Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещето, нито сили,
нито височина, нито дълбочина, нито кое да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христа Исуса, нашия Господ. (Римл. 8:35-39)

Благодаря ти, Господи! Благодаря, че Ти, в Който са всичките ми дни ми подари живота! Благодаря и на всички, които сте се молили за мен - Бог да благослови всички и на Него да бъде цялата слава!

Твоето Слово е светилник на нозете и виделина на пътеката ми!

Слава да бъде на Името Му!!! Чудесна е милоста Му към нас. Радвам се, че Ти е помогнал. Мен също ме опази онзи ден, за което съм много благодарна!

. . .

Някои на случайността и късмета май му казват "Бог"

а някой не ги споходи късмета

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от kaмъчe на 06.03.05 16:44.

ти прочете ли какво ти писах в другата тема за късмета ?

death comes first. then resurrection life.

Естествено И смятам, че такова нещо като късмет съществува, някои го наричат Фортуна, на други им допада да го наричат "Бог" Интересно защо като стане нещо гадно, някой като умре, не му благодарите на Бога?! Е, някои все ще намерят с какво да оправдаят гадната съдба, например, че това било "изпитание от Бога" или че бил "наказан за грехове" Какви грехове обаче може да има при едно бебе? Разбира се, някой ще каже, ами да, ами майка му и баща му и така до където може ще върти и ще суче, за да ни покаже колко бил милостив Бог и как дори когато се чувстваме зле всъщност трябва да се чувстваме добре защото така му било кеф на Бога Моята идея за "Бог" очевидно се разминава с вашата

а защо им се е случило това? това може да го наречеш нещастие като противовес на късмета

Да ти кажа имаш известно право. Аз обаче достигнах извода,че ВЪВ всичко трябва да благодарим, макар да е много трудно. Обаче това, че било умряло някое бебе или някой възрастен, ако седнеш да мислиш така ще се натъкнеш на хиляди парадокси. Затова нашата вяра не трябва да се определя от обстоятелствата. В крайна сметка, аз пък не виждам Бог някъде да ни е застраховал против нещастия в живота. Напротив. Ако изхождаш от позицията, че всъщност ние с нищо не сме достойни да заслужим каквото и да е и въпреки това в Сина му имаме вечен живот, ще разбереше колко в абсурдно да питаме "защо"?. Друг е въпросът ако искаш да си направиш Бог по "твоя образ", според "собствените ти идеи" и критерии за добро и зло.

Забележката Ви или поставеният от Вас въпрос за благодаренето е с пълно право.

Вярно е, че една голяма част от вярващите не приема с благодарност житейските изпитания.

Както това, което наричате "късмет", така житейските несполуки и смъртта не са неща случайни и са във Божията власт. Затова е казано в Св. Писание, че пътищата Господни са неизследими.

Колкото до осмислянето и благодарението ни за всичко, то изисква се много лична работа и цел за духовно усъвършенстване.

Ако не искаш да вярваш, това си е твое право и никой не може да те накара или убеди в обратното. Но тогава какво търсиш в клуб Християнство и защо спориш с такива според теб наивни и глуповати хора като нас? Защото нас определено няма да ни разубедиш от вярата. Ние сме решили съзнателно да поемем риска да си отворим очите и сърцата на друго ниво, не повърхностно и материално, и да вярваме. Дали на теб ти се струва наивно, банално или просто глупаво, няма значение.

Това, което ще чуеш тук е, че Бог има, той те е създал и му пука за теб.

Редактирано от мaлkaтa на 07.03.05 03:22.