Не ви ли се струва, че религията в начина, по който се прилага е по-скоро пазарлък с Бога, отколкото стремеж към усъвършенстване и развитие? До голяма степен повечето форми на религиозен живот се явяват като модификация на идеята “давам, за да ми дадеш” и са свързани с конкретните интереси и нужди на хората. Всъщност обликът им не се различава от това на така нареченото езичество. Ритуалността стъпва върху почти непроменени от древността идеи.
Макар и монотеистично по своята същност, в християнството многото богове-покровители биват заменени с множество светии, изпълняващи съвсем сходни функции- закрилници в определен тип дейност. Празниците в тяхна чест са съпровождани с ритуали и церемонии, пазещи ярък спомен за символизма но магическото действие.
Жертвоприношението като символичен акт също присъства- нима Христос не “Взе хляба, благослови го и рече: Вземете яжте това е моята плът, Взе виното и рече Пийте от него всички -това е моята кръв”/Мат 26:28/., обичайно е изразяването на благодарност или измолването за здраве и успех чрез курбани. Асоциативното мислене се отразява и в докосването да мощи, светини...
Желанието за притежание на близък и осезаем религиозен обект, битовизирането на божественото се вижда и поклонението пред иконите, и дори отделянето на специален кът, където се извършва домашно служене...

Интересни въпроси за размисъл поставяте. На Ваше място бих подчертал в червено тези думи:

"...че религията в начина, по който се прилага е по-скоро пазарлък с Бога, отколкото стремеж към усъвършенстване и развитие..."

Елате в протестантската църква.Там няма курбани, задушници, икони и кръстове. Кино "Освобождение" до Централна гара.

Като взема предвид думите, които подчертах в червено, иска ми се да вярвам, че откритата тема може да бъде далече по-душеспасителна отколкото една ПОКАНА като Вашите и уговорка какво нямало.

Нека Ви е известно, че въпреки критичното ми отношение към корбаните специално, трябва да подчертая, че при тях има МОЛИТВА.

Как да интерпретираме този Ви жест? "Елате при нас, защото няма това, онова, както и МОЛИТВА?!"

Намирам че сърцевината на дискусията са думите в червено. Нима Вие сте застраховани там при Вас от пободни спекулации?

Ще съм Ви благодарен да ми дадете координатите на застрахователната Ви компания.

Редактирано от Prokimen на 31.01.05 14:01.

eeeeeeeeeeee, kaza si go nai posle TARGOVECO !

Е, и? Нещо не схванах какво искаш да кажеш...
Тъй като християнството "заема" (всъщност открадва!) много неща от по-старите религии, то естествено съдържа тези неща в себе си. Има ли нещо нередно в това?

И какво значи "битовизиране" на божественото? Божественото (айде да кажем по-добре свещеното!) е нещо, което присъства навсякъде и винаги. Храмът... Храм е целия свят. И домът включително. Всеки ден е неделя...

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!

Всъщност изобщо не оспорвам съдържащите се в християнството елементи, присъщи на древни народи и носещи в себе си много дълбок заряд. Напротив - няма нищо по-ценно от това, когато някой прави нещо осъзнато-тогава вече е свещено. Но е парадоксално, когато една религия започне да твърди, че тя е единствената, че нищо друго не съществува - да отрича своите корени - и е налагала това със средствата на насилието, не оставяйки никаква свобода на избор, на изява на другомислие. И тук въпросът е за външното проявление. Според мен един вярващ човек, независимо от изповеданието, има уважението към всички същества. Когато това липсва - ритуалите остават само куха обвивка, скрита зад гръмки заявления.
Аз лично правя разлика между религия и учение - учението всъщност е едно, независимо от цвят и народност - изказано под различна форма. То е вложено в сърцето на всеки човек - е, понякога покрито под дебел слой - но го има! И Храмът е навсякъде - сред природата, в дома, навсякъде, където усещаш необходимостта да се помолиш ...Празник е всеки ден, когато имаш светлината в душата си...

Поставям този въпрос най-вече като въпрос за осъзнаването - страшно е, когато човек се превърне в немислещо зомби, което прави едно или друго само защото така е прието...Когато заклеймява другите, само защото не правят това, което той прави...и го правят с разбиране...

Драги приятелю, християнството няма уважение към нищо друго, освен към себе си...
Ела да си поговорим в клуб "Езичество".

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!

Така е - това, което се прокламира с гръмки слова, всъщност е доста далеч от действията. Превръща се само в куха маска...

"Всяка велика религия започва в светлина. Но само сърцата на хората носят светлината. Институциите не могат, хартията не може. Дай на света свитък и се появява нова могъща религия, нови свещенослужители, нови Ние и нови Те , едни против други. Само за сто години ще са загинали милиони в името на словата."

Само сърцата на хората носят светлината!