Антихрист

"Що е добро? - Всичко, от което в човека нараства усещането за сила, волята за власт, могъществото.
Що е лошо? - Всичко, което произлиза от слабостта.
Що е щастие? - Усещането за увеличаващата се сила, власт, усещането, че е преодоляно новото препятствие.
Нека гинат слабите и уродливите! - това е първата заповед на нашето човеколюбие. Трябва дори да им се помага да гинат.
Кое е по-вредно от всеки порок? - Да се съчувства на слабите и на сакатите - християнтството...

Християнството е вземало страна на всичко слабо, низко, уродливо; то е издигнало за свой идеал противоположното на инстинктите за съхранение на живота. Християнството е погубило разума даже на най-силни духом натури, учейки ги да приемат като заблуда, изкушение, грях най-висшите духовни ценности.

Наричат християнството религия на състраданието. Състрадавайки,отслабваме. Състраданието многократно увеличава загубата на сила, страданията и без това не струват скъпо. Хората са се осмелили да нарекат състраданието добродетел, а за всеки благороден морал състраданието е слабост.

Исус умира по своя вина и няма основание да се твърди, че е умрял, за да изкупи вината на другите.

Думите на Павел : "...ако Христос не е възкръснал, то...напразна е и нашата вяра"...И изведнъж с един замах Евангелието се превръща в най-презряното несбъднато обещание, в най-безсрамното учение за личното безсмъртие.

Въображаема телеология : "цалство божие", "Страшният съд", "вечен живот"...Когато измислят понятието природа като противопоставяща се на бога, природата, естественото става синоним на презряното - целият въображаем свят на християнството е изграден върху ненавистта към природата (действителността), той изразява най-дълбока неудовлетвореност от реалното...И с това се обяснява всичко. Кой е заинтересован така фиктивно да избяга от действителността? Този, който страда от нея. "

Е..мисля, че тези извадки от книгата са достатъчно красноречиви.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не разбрах само по отношение на какво са красноречиви? За това, че на Ницше не са му ясни много работи, че той самият е бил малко психо или що?

Та кое не му е ясно на Ницше?
Разбира се,че нещата които е казал са достаъчно красноречиви на кого служите вие християните.
И струва ми с ена теб не ти е ясно за какво се пишеш християнин.
Айде първо си го изясни пък после тръгвай да определяш кой е психо и кой нормален.

VITA BREVIS ARS LONGA

Не ми трябва усещане за сила и воля за власт.Знам, че има един, който е силен и предпочитам да съм с него, а не против него.
Когато си болен, значи си слаб.По твоята логика болните ако са достатъчно силни ще живеят ако не значи да умират и от лекарската професия няма нужда.
Християнството не мисля че ми е погубило разума.Вярвам в Христос и завърших Физика в СУ.

той може да е бил психо, като всеки един философ, но прави много ярки доказателства за низкото в християнството !

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

тая тема не бива да потъва !!! май нарочно го праите...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

защо,толкова много се разо4ароват,хората от христос?забелязах ,как някои,ясно беше написал,да не виарваш на хората и да не търсиш господ,4рез,тях.та,наи великото на тази прекрасна истина е ли4ната срешта със исус христос,заставаш сам пред него,падаш пред вели4ието на кръста,можеш да говориш със него,тои иска,толкова много иска да общува със теб.познавам тези "мисли"на ницше,не ползват нищто.наи ме боли от неправилни сравнения,когато слагаш на една везна ,светската "бесовската"мъдрост и прекрасното слово на живият БОГ. а да ,аз не съм фен,на евтиното евангелие.и вълкът сит и агнето цяло,не е библеиско поу4ение.още малко за този немец,знам 4е е умрял от сифилис.тотален нихилист,повлиял пагубно на "западният свят",хитлер му беше голям фен,сега си лафят..

защо,толкова много се разо4ароват,хората от христос?- не от христос.а от християнството.
вели4ието на кръста - не ставай смешен,това е един инструмент за убиване.

благодаря за поправката,първата,за второто не съм съгласен,ако не умираш със НЕГО на кръста,възкресение няма!!!!...първо е смърта,после възкресението,да лесно е да имаш евтино спасение,но е трудно да умираш всеки ден,не павел ли написа думите.." за теб сме убивани всеки ден".и едно от наи трудните за възприемане неща са,смърта на "старият 4овек",на кръста,и аз зор видях докато го осъзнах,и то си е дълъг процес на осъзнаване,така 4е не е лесен този път,дедо благо.

кръста си е инструмент за убиване и не трябва да се боготвори.иисус е друго нещо...но той не обожетвява кръста.

Бе

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Bloodsigned на 11.01.05 13:42.

Pripomnete si kak zavarshi zhivota si tozi zabluden 4ovek Nitsche,kogoto niakoi

dori nari4at 'mislitel','filosof','zna4ima li4nost'...Neka ne se protivim na Bozhiata Volia,zashtoto zadulzhitelno shte zagubim.

GOD WATCHES ALL OF US

от лесбийки коментари за библията и християнството не приемаме

текстът красноречиво говори колко малоумен е авторът и защо е бил един от вдъхновителите на хитлер

вие сте просто безумни. и ти и сабезий

дедо ти за синекдоха чувал ли си ?

Той меко казано има гадна смърт.Но дядо Благо,не е на ниво да е тук и то да е модератор.След около един Милениум може и да става,но сега не е за тук.

а ти кво и хомофобско отношение ли имаш ? хаха...още по голям срам.

а и не си позволявай да говориш от името на клуба и другите потребители, нямаш това право.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Защо да не отговаря от името на клуба - тия, които са ти отговорили, са репрезентативна извадка за младите протестанти - неподготвени, но самовлюбени и самодоволни, с хули и груби думи на устата и "Христос в сърцето"...за гарнитура

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от famulus на 10.01.05 20:15.

Редно е да прочетеш малко литература и тогава да си правиш генерални изводи. Ницше е рязък, пламенен-умее да убеждава.

Още по-красноречиви от него бяха и комунистическите агитатори и какъв патос само е имало в думите им.

Но историята се пише в мълчанието, и историята на Ницше е била красноречива именно в годините на мълчанието му. Той завършва живота си в лудница и това само по себе си е достатъчно за да ни доведе до размисъл.

Бог обича да се скрива в простотата на вярата, но горко и тежко на онзи който дръзне да я подиграва, нея и нейния Бог.

Гордост, пристрастие, нихилизъм-до крайност. Това е Ницше.

Много е показателно, че цитати от Ницше се използват от младо момиче с изявени лесбийски наклонности. Коментарът е излишен.

и кое точно е показателно ?!

тук наистина има доста странни личности...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

вие сте били големи разбирачи бе?

къв модератор бе?нещо не си наясно...май ти си

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Bloodsigned на 11.01.05 13:41.

ей за такива нещастници като вас пише ницше,не против иисус.ти ли ми обяви кандидатурата за модератор или ти бе саобщено от горе?

мире, не се ли насити на разочарования в живота си? не се ли насити на позорните игрички на какичките, които те лъжат от години ? не е ли вече достатъчно болката в сърцето ти ? докога ще я караш така ?

исках само да ти кажа, че Ницше, когото цитираш е вдъхновявал Хитлер, и че по времето на режима на нацистите именно хора с извратени сексуални наклонности като теб са отишли в лагерите на смъртта далеч преди евреите. ... Tu comprends?

фамулус, какво грешно казахме за Ницше ? негов защитник ли се явяваш ? или може би на тези, които цитирайки го го правят с убедеността, че подиграват христовата вяра и унищожават устоите й?

кой е самовлюбеният в случая ? какви хули и обиди съм казал, аз познавам мирето от години и нейната сексуална ориентация не е тайна, или може би е грешно според православието да наречеш лесбийкат алесбийка и педераса педераст ? може би предпочиташ хомосексуалист или гей ? кажи как е по канон и вече няма да те дразня ...

не мислех 4е така можете да се обиждате един друг????????...променете нещо,ако не можете ,бог може.

за мирето:

"Що е добро? - Всичко, от което в човека нараства усещането за сила, волята за власт, могъществото.

не ти ли се струва малко, хммм, пресилено това? и серийните убийци изпитват опиянение от усещането за власт, което имат над жертвата си. това прави ли част от всичко, що е добро?

ако християнството като идеология и като институция има негативни страни (а то има), отказът от волята за власт определено не е една от тях.

Кое е по-вредно от всеки порок? - Да се съчувства на слабите и на сакатите
а какъв е другият вариант, щом не трябва да им съчувстваме - да ги избием, за да не бъдат в тежест на силните? представи си, ако утре, недай си боже, те блъсне камион и ти откъсне крака - ти виновна ли ще си за това, че ще станеш слаба и саката в следствие и би ли искала всички близки да те изоставят, защото не е редно да ти състрадават?

така че Ницше си е психопат, ще ме прощаваш много - симпатичен поради своето дар-слово и остроумие, но все пак психопат.

и няколко думи за cave и други прозелити като него: да отправяш лични нападки вместо да оборваш по същество - не е много хубаво, още по-малко пък християнско.

my soul swims gently in her pool

ти по същество би ли тръгнал да оборваш хитлер ?

моя Господ ме учи "по плодовете им ще ги познаете" - няма смисъл да си губим времето с оборвания по същество на хора, чиито личен живот ги оборва по-добре от нас

а това "дар слово и осторумие" у Ницше къде го видя в цитирания текст ?

ти в случая спориш с Мирето, а не с Ницше. нея ли я сравняваш с Хитлер? ако нея - то сравнението ти е абсурдно. а ако искаш да кажеш нещо за личността на самия Ницше - то кажи го, но в такъв случай пък не се занимавай с личността на Мирето.

лично моето скромно мнение е, че на фона на целия научен позитивизъм, псевдоморал и прусащина в Германия през неговата епоха, Ницше си е направо глътка свеж въздух. за духовитостта му няма да споря - отвори "Тъй рече Заратустра" и прочети. в случая ставаше въпрос изобщо, а не конкретно за този цитат.

my soul swims gently in her pool

да, без съмнение е абсурдно да сравнявам мирето с хитлер. ако ме чуе някой нацист може и да ме затрие заради тази ми абсурдност.
ами в случая няма значение с чия личност споря - с мирето или с ницше, просто и двамата са се самооборили спорейки с християнството, чрез живота който живеят.

а скромното ти мнение за Ницше-свежия-въздух-в-германия-на-19-век ще подминем, и ти като скромен няма да ни се сърдиш

ами добре, няма да се сърдя. не ти пожелавам (а то няма и как) да живееш в онова общество, за да видиш нагледно този дух, който е предизвикал Първата, а може би и Втората световна война. това определено не е Ницше, или поне не само той, а някои далеч по-големи бесове от него.

самият Ницше е писал, писал, но, както казва за него Честъртън, извън кабинета си в живота се е плашил и от първата срещната крава.

съвсем друго е един човек, който, вдъхновен от Ницше, е препасал ножа и наистина е тръгнал да реже гърла.

а съвсем трето е едно момиче, което не реже гърла, а е избрало да прави любов със същия пол. дали това трябва да ни харесва или не е съвсем друга тема, тук мойто скромно мнение ще си го премълча, защото няма смисъл да го казвам - няма да се приеме.

въпросът е християните не можете ли поне малко от малко да степенувате "греха": от драскача през хомосексуалиста до главореза има огромни пропасти. да не говорим, че от човек до човек има вселени... или всички, които не живеят в Христа - в един кюп. то тогава и аз минавам в кюпа наред с Хитлер, Сталин и Ханибал Лектър... е извинявайте, ама не мога да го приема.

my soul swims gently in her pool

Без Ханибал Лектър.
Ханибал Лектър е в една група с Пинокио.

Плодовете на даден човек са си плодове ... Неговите дела говорят на конкретните хора що за личност е ...

И така всеки си съставя мнение.

Но когато става въпрос за идеи и тяхното доказване или оборване - няма нищо лошо да гледаш принципно, абстрахирайки се за момент от човека застанал зад някаква идея ... - и така да обсъдиш самата идея.

Личните дела си остават лични дела ... (и те не могат да бъдат пренебрегнати, когато трябва да обобщим цялостното дело на някой си човек - както с Ницше примерно).

Но идеите са си идеи. И тук в клуба, обикновено става сблъсък на идеи.

хахахахахахахах,в този слу4аи аз съм със агентката джоди фостър.,има размиване на понятиа ,става ми все по интересно,"които не е с мен,е против мен",всеки е толкова свободен да избира,колкото му позволява,този на когото служи....".ГОСПОД е мъж на воина"....

там е въпроса , пич че не знаеш дали съм или не.

чувстваш ли се грешен ? трябва

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

кое според теб е извратено ?

май трябва да почетеш малко и Фройд

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

един човек тук с нормално мислене и разсъждение

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

къде изобщо имаш място да месиш религията ти и личния ми живот ? струва ми се, че говориш несвързано..:)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

кое не знам, че не разбрах

добре мире, ще чета ... няма проблем

мислех че е останало нещо детско в теб

"може би е грешно според православието да наречеш лесбийкат алесбийка и педераса педераст ? може би предпочиташ хомосексуалист или гей ?"


това не знаеш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

добре де, затрудних се да дам общоизвестно име за сериен убиец и затова ползвах литературни герои.

виж, ако ще ме сравняват с Антъни Хопкинс - много бих се зарадвал, но не съм заслужил тази чест.

my soul swims gently in her pool

лудницата е администрация. Кой поименно е преценил лудостта му?

- именно извадки.
За да "оборя" Ницше, не става с извадки.

Но все пак, ако самият живот е по-висше добро от усещанията - и ако това е някакъв критерий за истина - то Ницше е опроверган от историята. Само отбелязвам факта, че днес виждам, че тогава не е бил прав; но нямам подготовката, за да го оборя.

Чикатило!!!
Даже се подвизаваше тука един, с този ник.

Не мога да разбера защо мислиш, че някой е казал, че болните трябва да умират...Чисто и просто религията ни е възникнала, за да помага на съзнанието да преодолее необозримото и неосъзнатото. Смотан пример, но когато е нямало дъжд и не се е знаело нищо относно облачните системи, тогава хората са се молели на бог да им изпрати. /Нали разбирате, пиша трибуквената дума с малка буква, защото е общо понятие/.
Да не говорим християнството как е наложено като религия и какви жертви е имало. И колко злини са се скрили зад стените на църквата.
Християнството е била нова религия, която е създадена или от общество, което не е предполагало красивото начало в какво ще се превърне, или от общество подтиквано от нечисти помисли. Манипулация с други думи.
Ако ме попиташ каква съм, християнка съм. Обаче не споделям религията така безрезервно, както други.
Защото не състраданието, а добротата ни трябва да бъде събуждана всеки път, когато заспи.
Физиката е хубаво нещо...

да обичам насила, без любов да има
да обичам с тревога - този път не мога

мдам, верно Чикатило...

направо ме втриса само като му чуя името на тоя...

my soul swims gently in her pool

Ало, лесби, как искаш да ти викаме? Лесбийка или "Жена с алтернативен начин на живот"?

Тук според мен трябва да се обсъждат по същество идеите,
а не кой какъв е.

За какво са красноречиви тези извадки , според теб , Мире .
Ти христианка ли си ? Какво е според теб христианството?

не съм. красноречиви за това, че тая религия няма на какво да се опре...и че е низка, карайки те да приемеш хубавите неща от живота като грях

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тази религия се опира на Христос,
който е действал както през далечното минало,
така действа и през настоящето,
ще продължи да действа и в бъдещето.

Разбира се, не всеки вярва в Него,
защото не всеки Го вижда,
а не всеки е готов да повярва,
без да види: в такова време живеем.

Но постепенно ще се увеличава броят на хората,
които ще го виждат в тялото на ангел,
защото той ще се явява по този начин.

Освен това, всички хора ще Го виждат след смъртта си,
защото от определен момент в миналото
Христос поема от Моисей
ролята на Съдията, пред когото се изправя човек
след като напусне физическото си тяло,
за да се направи преглед на изминалия му живот
и изводи за бьдещето.

И при следващото си въплъщение тези хора
ще имат повече или по-малко ясен спомен за Него,
една повече пробудена съвест,
една по-висока моралност.

А това, че има какво да се критикува,
то идва от хората, които не са изяснили достатъчно
добре използуваните понятия
за грях, зло и т.н.
Това донякъде подронва, разбира се,
авторитета на християнството,
но въпросът е да се разбере главното,
а именно
истината за Христос.

мишо, ако някой е лъжец може ли да обсъждаме идеите му за християнството?

Ами, защо не, ако идеите са интересни и смислени?

И дори, ако са погрешни, чрез анализа ние може да установим
важни и интересни неща.

Трябва да можем да се абстрахираме от конкретното,
а да се насочим кьм общочовешкото
и най-вече кьм истината,
която трябва да ни интересува.

АМИ ТО ПО ТВОЯТА ЛОГИКА И ИСУС ХРИСТОС Е ОПРОВЕРГАН ОТ ИСТОРИЯТА!

НИКОЙ НЕ СПАЗВА БОЖИИТЕ ЗАПОВЕДИ ТАКА, КАКТО ИЗИСКВА ПИСАНИЕТО, ОСОБЕНО СИЛНИТЕ И ГОЛЕМИТЕ - ТЕЗИ, ДЕТО ПРАВЯТ ИСТОРИЯТА.

ИСТОРИЯТА ОТЧИТА СМЪРТТА НА КРЪСТА, НО САМАТА ТЯ НЕ ВЯРВА ВЪВ ВЪЗКРЕСЕНИЕТО ПОРАДИ ЛИПСА НА ДОКАЗАТЕЛСТВА.

2000 ГОДИНИ ЧАКАМЕ ИСТОРИЧЕСКО СЪБИТИЕ, КОЕТО ДА СБЪДНЕ ИДВАНЕТО НА ИСУС ХРИСТОС ВТОРИ ПЪТ - "В СЛАВА"... НЯМА ТАКОВА НЕЩО ДОСЕГА.

НИЦШЕ СЕ ОКАЗА ПО-ПРАВ: ЧОВЕКЪТ СТАНА ПО-НЕМОРАЛЕН, ПО-МАЛКО ДУХОВЕН, ПО-ЕГОИСТИЧЕН, ПО-СВАДЛИВ.

"БОГ УМРЯ" ПОД ФОРМАТА НА ВСЕ ПО-ГОЛЯМО НЕВЕРИЕ, ВСЕ ПО-ОТЧЕТЛИВА СЕКУЛАРИЗАЦИЯ, ВСЕ ПО-МАЛКО ВЛИЯНИЕ НА ЦЪРКВАТА В ГОЛЕМИТЕ ДЕЛА.

ПЕРСПЕКТИВИТЕ ПРЕД ДУХОВНОСТТА СА ОЩЕ ПО-МРАЧНИ И ЗАКОПАВАЩИ.

ТОГАВА? МОЖЕ БИ ОЧАКВАТЕ, ЧЕ НЯКОГА ЩЕ МОЖЕТЕ ДА ОПРОВЕРГАЕТЕ РЕАЛИСТИЧНИ ИДЕИ, КАКВИТО СА ТЕЗИ НА НИЦШЕ? НЕ СЕ Е НАМЕРИЛ УМ НА ЗЕМЯТА, КОЙТО ДА МОЖЕ ДА ГО СТОРИ ОТ СЪЩИЯ ПИЕДЕСТАЛ И СЪС СЪЩАТА МЯРА, С КОЯТО МЕРИ НИЦШЕ. ОТ ДРУГА СТРАНА - ВСИЧКИ ВЕЛИКИ УМОВЕ ГО УВАЖАВАТ ЗАРАДИ ДОБЛЕСТТА И НОВАТОРСТВОТО МУ.

С ИЗКЛЮЧЕНИЕ НА РЕЛИГИОЗНИТЕ ФАНАТИЦИ, РАЗБИРА СЕ!

расноречиви за това, че тая религия няма на какво да се опре...и че е низка, карайки те да приемеш хубавите неща от живота като грях

Нещата, които са хубави според тебе, ще свършат само след няколко години. Виждала ли си щастлива възрастна лесбийка, която е доволна от живота си? Когато си на 50 и изоставена от всички, без семейство, с разбито здраве и преживени стотици разочарования, изведнъж осъзнаваш, че "хубавите неща" са само една помийна яма. Зад тебе остава един разбит живот, а пред тебе старост, смърт и предчувствие за нещо страшно след смъртта.

Доказателства за Възкресението има,
но те са от такъв характер,
че не се приемат от историята,
поради
нейните
ограничения:
защото, за да си докажеш
Възкресението,
трябва да развиеш
способността си да виждаш в духовния свят.

По подобен начин, не можеш да докажеш на един
сляпороден, че има светлина и да му обясниш,
какво представлява тя:
това е въпрос на виждане.

Същото се отнася и до Второто Пришествие:

Христос ще дойде в тялото на ангел, а не във физическо
и ще Го видят само тези, които имат съответната
способност за виждане.

Ницше е прав само отчасти:
някои хора стават по-малко морални и духовни,
но не всички.

Това се дължи на яростната борба между
доброто и злото
и това е естествено.
Само така доброто и любовта могат да стават по-силни.

А ти избираш към кое да се насочиш.

А перспективите пред духовността
са прекрасни:

Все повече хора (макар и малък процент измежду всички)
ще търсят Бога, ще развиват способностите си
и ще стават едно
живо доказателство
за истинността на Христос,
просто защото те ще Го виждат.

Извинявай пич, ама наистина ли мислиш, че поради това, че хубавите неща в този живот свършват, понякога неусетно, хората ще вземат да ги обявят като някои луди (вкл. и в този форум) за грях и ще се откажат от тях поради "страх божий"?

Ако наистина мислиш така, значи прав е Ницше като казва, че християнството е религия на завистливите болници, бедните духом и сакатите луди, които поради страх и глупост са готови да изкоренят и малкото хубаво, което се полага на здравия, телесно и умствено нормален човек.

Не вярвам ти да си такъв.
А тя, ако ще и лесбийка да е, тук е постнала нещо умно: че в живота постят спрямо хубавото само завистливците и страхливците. Поне според Ницше и всички с всичкия си...

Имам една голяма молба към теб . Можеш ли откровено да ми отговориш на един въпрос :
Какво търсиш във форум "Христианство" бе Мире ? Не ме разбирай погрешно . На мен не ми пречиш :) Опитвам се само да проУмея , какво Убеден анти -христианин като теб се опитва да постигне поствайки обидни за христианството цитатчета във форум за христиани .

защо да са обидни ? за разлика от върлите християни тук, които несъмнено ОБИЖДАХА МЕН...а не обиждам никого исках да видя реакции...мнения - КУЛТУРНИ МНЕНИЯ...е видях ги

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

горкия слабоумен и тесногръд Исус не успял да види общочовешкото, когато се изцепил с онова "ПО ПЛОДОВЕТЕ ИМ ЩЕ ГИ ПОЗНАЕТЕ"

с какво те обидих? че те нарекох лесбийка ? мислех че се гордееш с това ?

хаха е сега ще те обидя вече.

нещастнико, колко пъти трябваше да ти повторя, че ти нямаш информация и доказателства, че съм лесбийка ?! съответно това е клевета и мога да те съдя за морална обида. сещаш ли се

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами ето това е обида :\"Думите на Павел : "...ако Христос не е възкръснал, то...напразна е и нашата вяра"...И изведнъж с един замах Евангелието се превръща в най-презряното несбъднато обещание, в най-безсрамното учение за личното безсмъртие. "

И това също :

"красноречиви за това, че тая религия няма на какво да се опре...и че е низка, карайки те да приемеш хубавите неща от живота като грях "

Имаш ли нужда от още ?
Ако наистина искаш да разбереш /защо ли ти е , се питам/ , ще трябва да престанеш с обидите . Иначе , ще получиш каквото търсиш. А ти какво всъщност търсиш ? Това знаеш ли?

Не говорим за това.

Аз искам да кажа,
че не е важно да коментираме
какъв е този или онзи
(за тази цел можеш да пуснеш отделна тема),


а да коментираме приведените мисли
и съждения:
интересни ли са,
верни ли са,
защо да или не
и т.н.

Редактирано от Mish-o на 24.01.05 11:25.

мишо, защо Исус нападаше личността на фарисеите, когато същите спореха за доктринални неща ?

мила мире,

не натоварвай допълнително и без това изкривената ти от болка съвест. по какъв каприз на мозъка ти, ще трябва да заставаш в позиция, която не изповядваш ? лесбийка да съди други понеже я нарекли лесбийка, а тя казва, че не бил такава. достатъчно е човек да разгледа сайта ти, за да разбере каква си. а аз лично те познавам от клуб ева и ева, където преди години, по мое скромно мнение всях доста смут с призива си да коментирате един текст от Римляни, но тогава бях под друг ник. тогава именно помня как се вайкаше, че една от клубарките те била съблазнила и после изоставила.... затова именно един от първите ми постове тук към теб беше с въпроса докога ще измъчваш сърцето си и ще живееш в несигурност и болка ?

tu comprends ?

ако не те е страх от мен те каня на кафе, мисля че живеем в един и същи квартал.

Бог да бъде със сърцето ти (по своя необясним начин)

"НА КАФЕ" е сутрешно шоу с Гала.
Ползвайте опцията "Лични бележки:, за личните си неща.

ок, приемам.

не ме е страх от теб, щот мисля, че няма защо. само дето темата беше съвсем друга ! мишо правилно ти е казал...важни са идеите, а не този, който ги изказва !

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Кой текст имаш предвид?

А защо мислиш, че християнството учи на слабост?
Любовта не е ли сила?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това недоразбиране на (идеята на) Ницше (за свръхчовека)
е любопитно и характерно,
защото то може да бъде сравнено само с
неразбирането на идеите на християнството и Евангелията
от страна на самия Ницше.

Ницше е разбрал Христа според Ренан:
християнството за него е религия на слабите и нещастните.
Той въстава срещу християнството,
противопоставяйки на Христос свръхчовека -
и не желаейки да види,
че се бори против онова,
което е създало него и неговите идеи.

Ницше не е разбрал или не е пожелал да разбере,
че неговия свръхчовек е в значителна степен продукт на
християнското
мислене.

П.Д. Успенски, "Нов модел на Вселената"


Очаквайте скоро в тази тема
малко извадки от една книжка на
Р. Щайнер за развитието на християнството
и коментар върху книгата на
споменатия по-горе Ренан.

И наистина, за отправна точка аз бих желал да си послужа с това,
че в недалечно време, дори и в основното училище,
науката, известна под името „история",
ще се преподава по съвършено друг начин,
отколкото досега.

Няма никакво съмнение - и през следващите дни
ние ще се убедим в това, - че в бъдещите исторически проучвания
понятието за Христос, представата за Христос,
ще играе много по-важна роля,
дори и с оглед на най-елементарни исторически обзори,
отколкото това става днес.

Аз добре съзнавам, че току-що казаното изречение
съдържа в себе си нещо твърде парадоксално.

Нека да се замислим все пак,
че далеч не е нужно да се връщаме в отдавна отминали епохи,
за да открием
как безброй човешки сърца отправяха своите чувства към Христос
по един много по-интензивен начин,
отколкото днес вършат това дори и най-образованите
християни от западноевропейските страни.

В миналите епохи всичко това се постигаше в много по-голяма степен
и с много по-голям размах.

Ако обгърнем с поглед съвременната литература
и размислим върху основните интереси
на днешните хора и върху техните предпочитания,
ние ще добием впечатлението,
че ентусиазмът и душевният трепет,
свързани с представата за Христос,
са в известен упадък
и този упадък е особено подчертан всред онези среди,
които претендират за някакво образование,
произтичащо от съвременната епоха.

Но както вече изтъкнах,
тъкмо съвременната епоха ще работи за това,
щото занапред представата за Христос
да играе много по-важна роля
при разглеждането на общочовешката история,
отколкото досега.

Нима тук не сме изправени пред едно пълно противоречие?

Р. Щайнер, "От изследването на Акаша. Петото Евангелие."

Продължението следва

Не дойде подкреплението от Ева и Ева и туй си е...............

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Сега нека да се приближим до тази мисъл от една друга страна.
Тук, в този град, аз и преди съм имал възможност
да говоря върху значението и съдържанието на представата за Христос.

В много от книгите и лекционните цикли, които са вече издадени,
Вие ще намерите подробни описания на тайните,
свързани с Христовото Същество и с представата за Христос;
естествено, тези описания идват от дълбините на
антропософската наука.

Който е запознат с нашите лекции, цикли
и с антропософската литература въобще,
стига до заключението,
че ако искаме да се издигнем до
пълното разбиране на Христовото Същество
и на напредващия през вековете
Христов Импулс,
ще ни бъдат нужни огромни, велики сили.

И вероятно, ако не възникнат някакви възражения,
бихме стигнали до идеята,
че за да си изградим вярна представа за Христос,
първо трябва да сме запознати с цялата теософия,
с цялата антропософия.

Ако обаче се абстрахираме от тази възможност
и погледнем духовното развитие през изтеклите столетия,
тогава ние ще се изправим пред една подробна,
дълбоко обоснована наука,
която беше предназначена тъкмо за правилното разбиране
на Христовото Събитие.
Столетия наред хората са прибягвали до своите най-висши
и значителни идеи, за да разберат Христос.

Следователно, би могло да се предположи,
че за да бъде разбран Христос,
са достатъчни преди всичко интелектуалните усилия на човека.

Едно просто доказателство, ще ни убеди, че това не е така.

Нека да поставим върху един вид духовна везна всичко онова,
което досега е спомагало за правилното разбиране на Христос:
цялата ученост, цялата наука, дори и антропософския светоглед.

Нека да поставим всичко това върху едното блюдо на духовната везна,
а върху другото блюдо да поставим всички онези дълбоки чувства,
всички душевни трепети и вълнения,
отправяни столетия наред към онова Същество,
което наричаме Христос,

и ние веднага ще видим,
че ще натежат именно душевните трепети и вълнения,
а цялата ученост, цялата наука,
цялата антропософия ще се окажат „леки"
и без каквато и да е стойност.

Далеч не е достатъчно, когато се твърди,
че от самия Христос са бликнали такива сили,
които все пак са допринесли нещо
за правилното разбиране на Христос.

Но би се оказало твърде зле за християнството,
ако - за да се придържат към Христос – на хората
биха били нужни всичките мъдрости на Средновековието,
на схоластиката и на църковните отци,
или ако хората биха се стремили към антропософската идея
за Христос в нейния абстрактен вид.

С тези средства не би могло да се постигне много.
Аз не вярвам, че някой, който проследява обективно
християнството и неговия ход през вековете,
би могъл да отправи сериозни възражения срещу подобна теза.

Нека да прибавя и още една важна подробност.

Нека да се пренесем назад във времената,
когато не е съществувало никакво християнство.

Достатъчно е само да припомня нещо,
което е добре известно на повечето от Вас.

Достатъчно е само да припомня,
как в древна Гърция трагедията,
особено в нейната първоначална форма,
представяше воюващия Бог или воюващия човек,
в чиято душа спореха Боговете,
като един вид непосредствено сценично присъствие.

Достатъчно е само да припомня,
как Омир насити своята най-важна творба
с непосредственото присъствие на духовния свят,
достатъчно е да припомня великите образи на
Сократ, Платон, Аристотел.

С тези имена пред нашите души се изправя
един духовен живот от най-висш порядък.

Р. Щайнер, "От изследването на Акаша. Петото Евангелие."

V niakoi otno6enia Nits6e I Hristos sa na edno mnenie, a imenno che sveta 6te stava vse po-bezbogen i po-bezbogen. Za nas Hristianite ima utehata che poslednite ste budat purvi.

Ако сега се абстрахираме от всичко останало
и спрем поглед само върху образа на Аристотел,
който живя няколко века преди основаването на християнството,
пред нас застава нещо,
което в известен смисъл не е направило нито крачка напред
и не е претърпяло никакво развитие.
Мисленето и логиката на Аристотел са толкова съвършени,
че дори и днес бихме могли да заявим:
в областта на човешкото мислене е постигната една върхова точка
и досега тя остава ненадмината.

А сега нека за момент да формулираме една странна хипотеза,
която ще ни бъде необходима през следващите дни.

Нека да си представим, че не съществуват никакви Евангелия,
от които бихме могли да научим нещо за образа на Христос.
Да, нека да приемем, че онези първоизточници,
които днес човек държи в ръцете си като Новия Завет,
чисто и просто не съществуват,
нека да си представим, че не съществуват никакви Евангелия.

Ние искаме, тъй да се каже,
абстрахирайки се от всичко това,
което е казано върху християнството,
да проследим неговото развитие като един
обективен исторически факт;
ние искаме, с други думи,
да установим какво е станало всред хората
през следващите християнски столетия;
следователно, искаме да разгледаме
действителните процеси,
само че без Евангелията, Деянията на апостолите,
Посланията на апостол Павел и т.н.
Естествено, това е само една хипотеза,
обаче тя ще ни помогне доста през следващите дни.

Какво впрочем е станало с човечеството след основаването на
християнството?

Ако най-напред отправим поглед към Южна Европа,
тогава в определен момент ние ставаме свидетели
на един най-висш духовен напредък,
какъвто през миналите столетия имахме в лицето на Аристотел.

Обаче през следващите столетия този
високоразвит духовен живот претърпя едно особено развитие.

Да, по времето, когато християнството започна да си пробива път в света,
в Южна Европа живееха много хора,
които бяха приели традициите на гръцкия духовен живот.

Ако проследим развитието на християнството назад до онази личност,
която беше яростен противник на християнството,

Целзий* (* 2. век сл. Хр. Неговата книга „Истинското учение" е първият философски труд, насочен срещу християните.),

в гръцките и християнски земи ще срещнем много личности с изтънчено
духовно образование, или с други думи,
личности, които бяха възприели висшите идеи на Платон;
да, техният остър ум идва като един вид продължение на всичко онова,
което знаем от Аристотел;
те бяха изтънчени и властни личности с гръцко светоусещане,
римляни с гръцко светоусещане,
които към фината духовност на елинството успяха да прибавят агресивния, личен характер на римлянството.

Ето в какъв свят навлезе християнският импулс.

Тогава християнският импулс съществуваше по такъв начин,
че бихме могли да заявим:

По отношение на интелекта и на външната наука,
по отношение на това, което повечето римско-гръцки образовани личности
носеха в себе си,
представителите на този християнски импулс действително се явяват като
съвсем необразовани хора.

И така, всред един свят на напреднала и зряла интелектуалност
се промъкват хора без образование.

Сега ние ставаме свидетели на една забележителна драма:

Тези прости, примитивни натури, носители на първичното християнство,
го разпространяват из Южна Европа с една относително голяма бързина.

И ако днес, с помощта на антропософското разбиране,
се обърнем към тези прости, примитивни натури,
към тези първи разпространители на християнството,
ние трябва да допълним:

Тези първични натури, тогавашните носители на християнския импулс,
навлизайки във високоразвитата гръцка култура,
не разбраха нищо от същността на Христос - и тук не става дума
за сложните космически идеи,
които днес антропософията изкарва на бял свят.

В пъстрата арена на гръцко-римския свят те не можеха да покажат друго,
освен личната си привързаност, личното си отношение
към „възлюбения Христос",
когото те разглеждаха като един от членовете на едно голямо семейство.

Онези, които първи внесоха християнството в тогавашния
гръцки и римски свят, не бяха образовани теолози или теософи;
като цяло, те бяха хора без никакво образование.

Наистина, образованите теософи от онова време,
гностиците,
бяха стигнали до някои забележителни идеи относно Христос,
обаче тяхното място е върху
лекото блюдо
на споменатата духовна везна.
Ако беше останало до гностиците,
християнството никога не би си пробило път в света.

Онази интелектуалност, която нахлу от Изток
и за сравнително кратко време подкопа гръцкия и римски свят,
сама по себе си, беше крайно ограничена.
Така стоят нещата, разгледани от едната страна.


Р. Щайнер, "От изследването на Акаша. Петото Евангелие."




Продължението следва

Но ако ги разглеждаме от другата страна,
ние ще се натъкнем на интелектуално напреднали личности,
напр. Целзий, противникът на християнството,
който навремето изрече основните философски аргументи срещу християнството, валидни и днес, и стигнем до
Марк Аврелий*, стоящ на самия философски трон.
(* Марк Аврелии, 121-180 сл. Хр. Римски император (161-180 сл. Хр.).
Писал е основните си съчинения на гръцки език.)

Нека да се обърнем към онези неоплатоници с изтънчено образование,
които по онова време стигнаха до такива идеи,
спрямо които днешната философия е една детска игра
и които далеч надминаваха нашите съвременни идеи,
както по проницателност, така и по широта на кръгозора.

Нека да се обърнем и към всичко онова,
което тези духове изнесоха против християнството,
нека да си припомним логичните аргументи на
тези високо интелектуални гръцки и римски възпитаници,
отправени против християнството от гледна точка на гръцката философия.

И тогава ние ясно ще усетим:

Всички тези хора изобщо не са разбрали Христовия Импулс.

Да, ние виждаме как християнството се разпространява от личности,
които не разбират нищо от неговата същност;

срещу християнството се бори една напреднала култура,
която също не може да разбере смисъла на Христовия Импулс.

Странно:

християнството навлиза в света по такъв начин,
че неговият истински дух е неразбираем както за последователите,
така и за противниците му.

И въпреки това:

много хора носеха в душите си онази сила,
с чиято помощ този Христов Импулс пое своя победоносен ход из света.


Р. Щайнер, "От изследването на Акаша. Петото Евангелие."


Продължението следва

"Тъй трябва да е, о Заратустра, - отвърнаха зверовете и се струпаха около него - но не искаш ли днес да се изкачиш на една висока планина? Въздухът е чист и днес човек може да види повече от света, отколкото когато и да било..

... Ала щом се озова горе на планината, Заратустра отпрати зверовете, които го бяха съпроводили, и остана сам-самичък...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Нека обаче сега да насочим поглед и към онези личности,
които се застъпват за християнството, и то с несъмнено величие.

Нека да си припомним известния държавен отец Тертулиян*.
(* Тертулиян, 160-220 сл. Хр.
На тридесетгодишна възраст приема християнството.
Водач на монтанистите в Африка.)

В негово лице виждаме един римлянин,
и ако се вземе предвид неговия език,
той е почти новосъздател на римския език,
понеже имаше здрав езиков усет и изкова много нови думи.
Именно този факт го превърна в една забележителна личност.

Но ако се запитаме:

А как стои при него въпросът с идеята за Христос? -
тогава нещата стават съвсем други.

И ние установяваме, че всъщност неговата интелектуалност,
неговата духовна висота са твърде скромни.

Защитниците на християнството не се отличават с нещо особено.

Но въпреки това, като личности,
те са извънредно активни,
дори и духове като Тертулиян,
който за образованите гърци не представляваше кой знае какво.

И все пак, той действува увличащо;
но чрез какво точно?

Ето какво е важното!

Усещате ли, че сега в душите ни се пробужда един плах въпрос?

Чрез какво действуват носителите на Христовия Импулс,
след като самите те изобщо не го разбираха?

Чрез какво действуват отците на Църквата,
включително и Ориген,
след като тяхното неразбиране на Христовия Импулс е съвсем явно?

Какво представлява това,
което остана неразбрано за цялата гръцко-римска култура?



Р. Щайнер, "От изследването на Акаша. Петото Евангелие."



Продължението следва

Нека да продължим нататък.

Когато разглеждаме историческия живот,
същото явление изпъква пред нас още по-отчетливо.
Ето, идват следващите столетия и християнството прониква всред
европейските народи, които - примерно германските народи - се
вдъхновяват от съвършено различни религиозни представи,
и като народи представляват, поне на пръв поглед,
едно органично цяло със своите религиозни представи,
и въпреки това приеха с отворени сърца Христовия Импулс,
сякаш той беше част от техния живот.

И ако търсим с поглед най-дейните вестители на новата вяра всред
германските народи,
нима те бяха близки до средите на схоластиците и теолозите?

Съвсем не!

Тези семпли, просто устроени души отиваха всред народа
и го завладяваха по един непосредствен и вълнуващ начин.
Те умееха да подбират своите думи така,
че докосваха най-дълбоките струни на околните.
Да, тъкмо първичните, просто устроени хора тръгваха по всички посоки и
тъкмо те въздействуваха по най-силен и покъртващ начин.

Ето как напредваше християнството през вековете.

И колко удивително е, че именно същото това християнство
тласна напред образованието, науката и философията.
Ние съвсем не подценяваме тази философия,
обаче днес искаме да насочим поглед към онзи забележителен факт,
че до Средновековието християнството си пробива път всред народи,
които до този момент са носили съвършено други представи в душите си,
и въпреки това, те го приемат като нещо родно и близко.

В недалечно бъдеще,
когато се говори за разпространението на християнството,
ще се изтъкват и други важни подробности.

Говорим ли за християнския импулс, лесно ще бъдем разбрани,
ако обърнем внимание на следното:

В определен момент плодовете от напредващото християнство
се проявиха по такъв начин, че стана ясно -
разрастването на Христовия Импулс
започна да поражда истинско въодушевление.

Но колкото се приближаваме до по-новите времена,
толкова по-ясно установяваме,
че разрастването на християнството все повече и повече замира.


Р. Щайнер, "От изследването на Акаша. Петото Евангелие."


Продължението следва

Нека да разгледаме епохата на Коперник*,
в която възникнаха естествените науки на новото време.

(* Николай Коперник, 1473-1543.
Още през 1507 публикува основния си трактат
„De revolutionibis orbium coelestram libri VI",
посветен на папа Павел III и останал под забрана до 1882.)

На пръв поглед би могло да изглежда така,
сякаш естествените науки и всичко онова,
което се прояви в западноевропейския духовен живот след Коперник,
действува срещу християнството.

Външните факти като че ли потвърждават това.

Католическата Църква например
държеше Коперник в т.нар. „индекс" чак до 20-те години на 19. век
и го разглеждаше като свой враг.

Но това не пречеше на Коперник да бъде
председател на епархиален съвет, т.е. каноник.

И макар че Католическата Църква изгори Джордано Бруно* на кладата,
това не му попречи той да умре като един доминиканец.

(* Джордано Бруно, 1548-1600, италиански доминиканец.
Обвинен в ерес и след седемгодишен затвор осъден и изгорен на клада.)

И двамата стигнаха до своите идеи,
изхождайки тъкмо от християнството.

Те разработиха своите идеи,
опирайки се на християнския импулс.

И зле разбира нещата онзи, който - опирайки се на Църквата - би искал
да вярва, че тези идеи не са плодове на християнството.

Да, самата Църква не успя да разпознае плодовете на християнството,
и тя трябваше да изчака 19. век,
за да отмени забраната, тегнеща върху Коперник.

Но който умее да вижда по-дълбоко в нещата,
ще признае,
че големите постижения на европейските народи,
включително и до наши дни,
са резултат от християнството и
чрез християнството погледът на хората се насочи от Земята към Небето,
какъвто беше случаят и със законите на Коперник и Джордано Бруно.

Те станаха възможни само в условията на християнската култура и
само благодарение на християнския импулс.


Р. Щайнер, "От изследването на Акаша. Петото Евангелие."

Продължението следва

И за онзи, който гледа не повърхностно,
а в глъбините на духовния живот,
се получава нещо, което, изказано гласно, изглежда парадоксално,
но въпреки всичко, то е вярно.

За едно такова по-дълбоко разглеждане на нещата,
е невъзможно да се появи един Хекел*,

(* Ернст Хекел, 1834-1919, немски естествоизпитател.
Привърженик на Дарвин.)

с цялата си враждебност към християнството,
без самият той да е вдъхновен от християнството.

Да, Ернст Хекел е немислим без наличието на християнската култура.

И цялото по-късно развитие на естествените науки - колкото и да се бори
срещу християнството - е всъщност рожба на християнството,
едно пряко продължение на християнския импулс.

Когато човечеството се освободи от детските болести на по-новите
естествени науки, то ще разбере какво означава, че тяхната изходна точка,
проследена логически, действително се намира в разкритията на
антропософската Духовна Наука,
и че съществува една пряка връзка между Хекел и християнството.

Когато тези неща бъдат проумяни както трябва, хората ще са наясно:

Хекел е един напълно християнски мислител,
макар и той да няма никаква представа за това.

Християнските импулси породиха не само това,
което се нарича и се наричаше „християнско",
но и всичко онова, което се отнася враждебно към християнството.

Нещата следва да се проучват не според понятията,
с които са формулирани,
а според тяхната реалност.


Р. Щайнер, "От изследването на Акаша. Петото Евангелие."

Продължението следва

Както виждате от моята малка книжка „Реинкарнация и Карма”,
има пряка връзка между Дарвиновото учение за еволюцията и повтарящите
се земни животи.

Но за да изградим вярно отношение към тези въпроси,
необходим е
точен и безпристрастен поглед
върху действието на
християнските импулси.

И онзи, който разбира ученията на Дарвин и Хекел,
и е поне малко наясно с това, за което Хекел нямаше никаква представа -
обаче Дарвин знаеше някои неща, - а именно,
че тези две учения са възможни единствено в условията на християнството,
стига по напълно логически път до идеята за реинкарнациите.

Но ако някой прибегне до известни ясновидски способности,
той ще стигне по напълно логически път
не до животинския, а до духовния произход на човешкия род.
Макар и в известна степен заобиколен път,
след като в съображение идва ясновидството,
този път от хекелианството към духовния произход на Земята е напълно
закономерен.

Тук съществува и друга възможност:
съвременният дарвинизъм да бъде възприет по такъв начин,
че съответният човек да остане недокоснат от жизнените принципи на самия
дарвинизъм; с други думи - дарвинизмът се възприема като един импулс и
съвсем не допринася за едно по-дълбоко разбиране на християнството,
което така или иначе има място в дарвинизма,
и в тези случки стигаме до нещо твърде особено.
Накратко, стига се дотам, че човек с подобна душевна нагласа,
еднакво се отдалечава както от християнството, така и от дарвинизма.
Да, човек може да бъде напуснат както от добрия дух на християнството,
така и от добрия дух на дарвинизма.

Но ако човек е осенен от добрия дух на дарвинизма,
колкото и голям материалист да е,
проследявайки досегашната история на Земята,
той стига до една точка, където разбира,
че човечеството произлиза от духовния свят,
а не от низши животински форми.

Да, той стига до онази точка, където вижда - ако мога така да се изразя -
как човекът плува като едно духовно същество над земния свят.
Ето докъде ще доведе логичният дарвинизъм.
А когато е напуснат от добрия дух на дарвинизма,
човек може искрено да вярва,
че е привърженик на идеята за реинкарнациите,
но отивайки назад във времето, да си помисли,
че в едно от своите прераждания, е бил, примерно, маймуна.

Ако човек е в състояние да повярва подобно нещо,
той е напуснат както от добрия дух на дарвинизма,
така и от този на християнството.
Защото логичният дарвинизъм никога не би повярвал в подобна възможност.

С други думи, идеята за реинкарнациите е била пренесена в тази
материалистична култура по един съвсем повърхностен начин.
Защото модерният дарвинизъм може да бъде опроверган от неговите
собствени християнски елементи.
Но ако това бъде постигнато, ще се установи, включително и до наши дни,
че Дарвиновите идеи всъщност са родени от Христовия Импулс,
че християнските импулси действуват дори и там, където са отричани.

Така ние се изправяме не само пред факта,
че през първите столетия на нашето летоброене християнството се
разпространява независимо от своите привърженици,
а през Средновековието дори схоластиците и църковните отци
не допринасят почти нищо за неговото разрастване;
ние се изправяме пред парадоксалния факт,
че християнството - сякаш в своя противоположен материалистичен образ - се
проявява в нашите естествени науки;
така че цялото им величие, цялата им енергия бликат именно от
християнските импулси.

И тъкмо християнските импулси, вложени в естествените науки,
ще ги освободят от материализма!


Р. Щайнер, "От изследването на Акаша. Петото Евангелие."


Продължението следва

Да, има нещо забележително и странно в тези християнски импулси.

Изглежда така, сякаш интелектът и познанието не вземат никакво участие в
разпространението на тези импулси.
Изглежда така, сякаш християнството се разпространява независимо от това,
какво хората мислят за или против него, и дори то се проявява –само че в своя
противоположен образ - тъкмо в съвременния материализъм.

Но какво всъщност се разпространява в този случай?

Това далеч не са християнските идеи.

Разпространява се не друго, а моралното чувство, което
съпровожда християнството.
Ако насочим поглед към морала през онази епоха, ще видим,
че той оправдава най-вече, ако може така да се изразя,
яростта на християните срещу действителните или мними противници на
християнството.
И моралът на все още интелектуално необразованите човешки души,
особено когато се проявява под формата на християнско мислене,
този морал далеч не може да ни импонира.

Но какво всъщност се разпространява тогава?
Каква е тази странна, загадъчна сила?

Нека да отправим този въпрос към антропософската Духовна Наука,
с други думи - към ясновиждащото съзнание!
Какво пулсира в онези необразовани човешки души,
които нахлуха от Изток във високообразования гръцки и римски свят?
Какво пулсира в онези хора, които пренесоха християнството в напълно
чуждия, в германския свят?
Какво пулсира зад съвременното естествознание,
където науката, бих казал, все още прикрива своя истински лик?
Какво пулсира във всички тези души,
след като то явно не се свежда нито до интелектуално,
нито до морално израстване?
Какво е то?

Това е самият Христос,
който преминава от едно човешко сърце в друго,
от една човешка душа в друга;
онзи Христос, който можа да премине през целия свят,
независимо дали душите Го разбират или не!

Сега ние сме принудени да се абстрахираме от нашите понятия,
от цялата наша наука и да посочим обективната истина:
а именно, как самият Христос живее в хиляди и хиляди импулси,
приемайки всевъзможни образи и форми.

Самият Христос е този, който, в душите на примитивните,
необразовани хора напредва през гръцкия и римски свят,
запленявайки все повече човешки души в пределите на Запада и Севера.

Самият Христос е този, който крачи редом с онези духовни учители,
които по-късно пренесоха християнството всред германските народи.

Самият Христос е този, който покорява Земята,
преминавайки от едно място в друго и от една човешка душа в друга,
напълно независимо от това, какво мислят хората за Него.

Позволете ми да си послужа с едно тривиално сравнение:

Колко много са хората, които нямат никаква представа за химическия състав
на хранителните средства, и въпреки това се хранят по всички правила на
изкуството!
И наистина – хората биха умрели от глад,
ако би трябвало да изучат хранителните средства,
а чак после да ги приемат в стомасите си.
Способността да се нахраниш няма нищо общо с изучаването и разбирането
на хранителните средства!

Разпространението на християнството по Земята няма нищо общо с
разбирането, което хората проявяваха към него.

Ето същественото, ето особеното!

Тук ни очаква една тайна, която може да бъде разгадана само ако отговорим
на въпроса:
По какъв начин живее Христос в човешките души?

И когато антропософията, или ясновиждащото познание си постави този
въпрос, на преден план застава едно важно събитие,
което може да бъде обяснено само от антропософска гледна точка,
понеже то е в пълно съзвучие с всичко, което споделих с Вас днес.

И то е следното:

Безвъзвратно е отминало времето,
когато Христос действуваше по току-що описания от мен начин;

дошло е времето,
когато хората трябва да разберат, да познаят Христос.


Р. Щайнер, "От изследването на Акаша. Петото Евангелие."

Извинявай, ама това са нападки, а не аргументи...
Тоеста - кухи лозунги.
От тях няма нужда!
Вагнер също е вдъхновявал лудия ефрейтор. Е, добре - да не слушаме Вагнер ли??

А малко ли християни са си изкарали дните в лудница???
А умно ли е да те изпапат лъвовете само и само да не се отречеш от вяра, за която не знаеш, а само се надяваш? Нали животът е безценен? Защо ти е да мреш само и само да не изричиш няколко неистинни думи, с които да заблудиш мъчителите си и да опазиш живота си И ДА НАПРАВИШ нещо стойностно, а не да умреш славно?
Казват, че опитните в живота си отличават от неопитните по това, че докато вторите са готови да умрат за една идея, първите са готови да живеят и се трудят за нея...
Това не издава ли тоталната незрялост на множество християнски светци?