Нека обаче сега да насочим поглед и към онези личности,
които се застъпват за християнството, и то с несъмнено величие.

Нека да си припомним известния държавен отец Тертулиян*.
(* Тертулиян, 160-220 сл. Хр.
На тридесетгодишна възраст приема християнството.
Водач на монтанистите в Африка.)

В негово лице виждаме един римлянин,
и ако се вземе предвид неговия език,
той е почти новосъздател на римския език,
понеже имаше здрав езиков усет и изкова много нови думи.
Именно този факт го превърна в една забележителна личност.

Но ако се запитаме:

А как стои при него въпросът с идеята за Христос? -
тогава нещата стават съвсем други.

И ние установяваме, че всъщност неговата интелектуалност,
неговата духовна висота са твърде скромни.

Защитниците на християнството не се отличават с нещо особено.

Но въпреки това, като личности,
те са извънредно активни,
дори и духове като Тертулиян,
който за образованите гърци не представляваше кой знае какво.

И все пак, той действува увличащо;
но чрез какво точно?

Ето какво е важното!

Усещате ли, че сега в душите ни се пробужда един плах въпрос?

Чрез какво действуват носителите на Христовия Импулс,
след като самите те изобщо не го разбираха?

Чрез какво действуват отците на Църквата,
включително и Ориген,
след като тяхното неразбиране на Христовия Импулс е съвсем явно?

Какво представлява това,
което остана неразбрано за цялата гръцко-римска култура?



Р. Щайнер, "От изследването на Акаша. Петото Евангелие."



Продължението следва

Нека да продължим нататък.

Когато разглеждаме историческия живот,
същото явление изпъква пред нас още по-отчетливо.
Ето, идват следващите столетия и християнството прониква всред
европейските народи, които - примерно германските народи - се
вдъхновяват от съвършено различни религиозни представи,
и като народи представляват, поне на пръв поглед,
едно органично цяло със своите религиозни представи,
и въпреки това приеха с отворени сърца Христовия Импулс,
сякаш той беше част от техния живот.

И ако търсим с поглед най-дейните вестители на новата вяра всред
германските народи,
нима те бяха близки до средите на схоластиците и теолозите?

Съвсем не!

Тези семпли, просто устроени души отиваха всред народа
и го завладяваха по един непосредствен и вълнуващ начин.
Те умееха да подбират своите думи така,
че докосваха най-дълбоките струни на околните.
Да, тъкмо първичните, просто устроени хора тръгваха по всички посоки и
тъкмо те въздействуваха по най-силен и покъртващ начин.

Ето как напредваше християнството през вековете.

И колко удивително е, че именно същото това християнство
тласна напред образованието, науката и философията.
Ние съвсем не подценяваме тази философия,
обаче днес искаме да насочим поглед към онзи забележителен факт,
че до Средновековието християнството си пробива път всред народи,
които до този момент са носили съвършено други представи в душите си,
и въпреки това, те го приемат като нещо родно и близко.

В недалечно бъдеще,
когато се говори за разпространението на християнството,
ще се изтъкват и други важни подробности.

Говорим ли за християнския импулс, лесно ще бъдем разбрани,
ако обърнем внимание на следното:

В определен момент плодовете от напредващото християнство
се проявиха по такъв начин, че стана ясно -
разрастването на Христовия Импулс
започна да поражда истинско въодушевление.

Но колкото се приближаваме до по-новите времена,
толкова по-ясно установяваме,
че разрастването на християнството все повече и повече замира.


Р. Щайнер, "От изследването на Акаша. Петото Евангелие."


Продължението следва

Нека да разгледаме епохата на Коперник*,
в която възникнаха естествените науки на новото време.

(* Николай Коперник, 1473-1543.
Още през 1507 публикува основния си трактат
„De revolutionibis orbium coelestram libri VI",
посветен на папа Павел III и останал под забрана до 1882.)

На пръв поглед би могло да изглежда така,
сякаш естествените науки и всичко онова,
което се прояви в западноевропейския духовен живот след Коперник,
действува срещу християнството.

Външните факти като че ли потвърждават това.

Католическата Църква например
държеше Коперник в т.нар. „индекс" чак до 20-те години на 19. век
и го разглеждаше като свой враг.

Но това не пречеше на Коперник да бъде
председател на епархиален съвет, т.е. каноник.

И макар че Католическата Църква изгори Джордано Бруно* на кладата,
това не му попречи той да умре като един доминиканец.

(* Джордано Бруно, 1548-1600, италиански доминиканец.
Обвинен в ерес и след седемгодишен затвор осъден и изгорен на клада.)

И двамата стигнаха до своите идеи,
изхождайки тъкмо от християнството.

Те разработиха своите идеи,
опирайки се на християнския импулс.

И зле разбира нещата онзи, който - опирайки се на Църквата - би искал
да вярва, че тези идеи не са плодове на християнството.

Да, самата Църква не успя да разпознае плодовете на християнството,
и тя трябваше да изчака 19. век,
за да отмени забраната, тегнеща върху Коперник.

Но който умее да вижда по-дълбоко в нещата,
ще признае,
че големите постижения на европейските народи,
включително и до наши дни,
са резултат от християнството и
чрез християнството погледът на хората се насочи от Земята към Небето,
какъвто беше случаят и със законите на Коперник и Джордано Бруно.

Те станаха възможни само в условията на християнската култура и
само благодарение на християнския импулс.


Р. Щайнер, "От изследването на Акаша. Петото Евангелие."

Продължението следва

И за онзи, който гледа не повърхностно,
а в глъбините на духовния живот,
се получава нещо, което, изказано гласно, изглежда парадоксално,
но въпреки всичко, то е вярно.

За едно такова по-дълбоко разглеждане на нещата,
е невъзможно да се появи един Хекел*,

(* Ернст Хекел, 1834-1919, немски естествоизпитател.
Привърженик на Дарвин.)

с цялата си враждебност към християнството,
без самият той да е вдъхновен от християнството.

Да, Ернст Хекел е немислим без наличието на християнската култура.

И цялото по-късно развитие на естествените науки - колкото и да се бори
срещу християнството - е всъщност рожба на християнството,
едно пряко продължение на християнския импулс.

Когато човечеството се освободи от детските болести на по-новите
естествени науки, то ще разбере какво означава, че тяхната изходна точка,
проследена логически, действително се намира в разкритията на
антропософската Духовна Наука,
и че съществува една пряка връзка между Хекел и християнството.

Когато тези неща бъдат проумяни както трябва, хората ще са наясно:

Хекел е един напълно християнски мислител,
макар и той да няма никаква представа за това.

Християнските импулси породиха не само това,
което се нарича и се наричаше „християнско",
но и всичко онова, което се отнася враждебно към християнството.

Нещата следва да се проучват не според понятията,
с които са формулирани,
а според тяхната реалност.


Р. Щайнер, "От изследването на Акаша. Петото Евангелие."

Продължението следва

Както виждате от моята малка книжка „Реинкарнация и Карма”,
има пряка връзка между Дарвиновото учение за еволюцията и повтарящите
се земни животи.

Но за да изградим вярно отношение към тези въпроси,
необходим е
точен и безпристрастен поглед
върху действието на
християнските импулси.

И онзи, който разбира ученията на Дарвин и Хекел,
и е поне малко наясно с това, за което Хекел нямаше никаква представа -
обаче Дарвин знаеше някои неща, - а именно,
че тези две учения са възможни единствено в условията на християнството,
стига по напълно логически път до идеята за реинкарнациите.

Но ако някой прибегне до известни ясновидски способности,
той ще стигне по напълно логически път
не до животинския, а до духовния произход на човешкия род.
Макар и в известна степен заобиколен път,
след като в съображение идва ясновидството,
този път от хекелианството към духовния произход на Земята е напълно
закономерен.

Тук съществува и друга възможност:
съвременният дарвинизъм да бъде възприет по такъв начин,
че съответният човек да остане недокоснат от жизнените принципи на самия
дарвинизъм; с други думи - дарвинизмът се възприема като един импулс и
съвсем не допринася за едно по-дълбоко разбиране на християнството,
което така или иначе има място в дарвинизма,
и в тези случки стигаме до нещо твърде особено.
Накратко, стига се дотам, че човек с подобна душевна нагласа,
еднакво се отдалечава както от християнството, така и от дарвинизма.
Да, човек може да бъде напуснат както от добрия дух на християнството,
така и от добрия дух на дарвинизма.

Но ако човек е осенен от добрия дух на дарвинизма,
колкото и голям материалист да е,
проследявайки досегашната история на Земята,
той стига до една точка, където разбира,
че човечеството произлиза от духовния свят,
а не от низши животински форми.

Да, той стига до онази точка, където вижда - ако мога така да се изразя -
как човекът плува като едно духовно същество над земния свят.
Ето докъде ще доведе логичният дарвинизъм.
А когато е напуснат от добрия дух на дарвинизма,
човек може искрено да вярва,
че е привърженик на идеята за реинкарнациите,
но отивайки назад във времето, да си помисли,
че в едно от своите прераждания, е бил, примерно, маймуна.

Ако човек е в състояние да повярва подобно нещо,
той е напуснат както от добрия дух на дарвинизма,
така и от този на християнството.
Защото логичният дарвинизъм никога не би повярвал в подобна възможност.

С други думи, идеята за реинкарнациите е била пренесена в тази
материалистична култура по един съвсем повърхностен начин.
Защото модерният дарвинизъм може да бъде опроверган от неговите
собствени християнски елементи.
Но ако това бъде постигнато, ще се установи, включително и до наши дни,
че Дарвиновите идеи всъщност са родени от Христовия Импулс,
че християнските импулси действуват дори и там, където са отричани.

Така ние се изправяме не само пред факта,
че през първите столетия на нашето летоброене християнството се
разпространява независимо от своите привърженици,
а през Средновековието дори схоластиците и църковните отци
не допринасят почти нищо за неговото разрастване;
ние се изправяме пред парадоксалния факт,
че християнството - сякаш в своя противоположен материалистичен образ - се
проявява в нашите естествени науки;
така че цялото им величие, цялата им енергия бликат именно от
християнските импулси.

И тъкмо християнските импулси, вложени в естествените науки,
ще ги освободят от материализма!


Р. Щайнер, "От изследването на Акаша. Петото Евангелие."


Продължението следва

Да, има нещо забележително и странно в тези християнски импулси.

Изглежда така, сякаш интелектът и познанието не вземат никакво участие в
разпространението на тези импулси.
Изглежда така, сякаш християнството се разпространява независимо от това,
какво хората мислят за или против него, и дори то се проявява –само че в своя
противоположен образ - тъкмо в съвременния материализъм.

Но какво всъщност се разпространява в този случай?

Това далеч не са християнските идеи.

Разпространява се не друго, а моралното чувство, което
съпровожда християнството.
Ако насочим поглед към морала през онази епоха, ще видим,
че той оправдава най-вече, ако може така да се изразя,
яростта на християните срещу действителните или мними противници на
християнството.
И моралът на все още интелектуално необразованите човешки души,
особено когато се проявява под формата на християнско мислене,
този морал далеч не може да ни импонира.

Но какво всъщност се разпространява тогава?
Каква е тази странна, загадъчна сила?

Нека да отправим този въпрос към антропософската Духовна Наука,
с други думи - към ясновиждащото съзнание!
Какво пулсира в онези необразовани човешки души,
които нахлуха от Изток във високообразования гръцки и римски свят?
Какво пулсира в онези хора, които пренесоха християнството в напълно
чуждия, в германския свят?
Какво пулсира зад съвременното естествознание,
където науката, бих казал, все още прикрива своя истински лик?
Какво пулсира във всички тези души,
след като то явно не се свежда нито до интелектуално,
нито до морално израстване?
Какво е то?

Това е самият Христос,
който преминава от едно човешко сърце в друго,
от една човешка душа в друга;
онзи Христос, който можа да премине през целия свят,
независимо дали душите Го разбират или не!

Сега ние сме принудени да се абстрахираме от нашите понятия,
от цялата наша наука и да посочим обективната истина:
а именно, как самият Христос живее в хиляди и хиляди импулси,
приемайки всевъзможни образи и форми.

Самият Христос е този, който, в душите на примитивните,
необразовани хора напредва през гръцкия и римски свят,
запленявайки все повече човешки души в пределите на Запада и Севера.

Самият Христос е този, който крачи редом с онези духовни учители,
които по-късно пренесоха християнството всред германските народи.

Самият Христос е този, който покорява Земята,
преминавайки от едно място в друго и от една човешка душа в друга,
напълно независимо от това, какво мислят хората за Него.

Позволете ми да си послужа с едно тривиално сравнение:

Колко много са хората, които нямат никаква представа за химическия състав
на хранителните средства, и въпреки това се хранят по всички правила на
изкуството!
И наистина – хората биха умрели от глад,
ако би трябвало да изучат хранителните средства,
а чак после да ги приемат в стомасите си.
Способността да се нахраниш няма нищо общо с изучаването и разбирането
на хранителните средства!

Разпространението на християнството по Земята няма нищо общо с
разбирането, което хората проявяваха към него.

Ето същественото, ето особеното!

Тук ни очаква една тайна, която може да бъде разгадана само ако отговорим
на въпроса:
По какъв начин живее Христос в човешките души?

И когато антропософията, или ясновиждащото познание си постави този
въпрос, на преден план застава едно важно събитие,
което може да бъде обяснено само от антропософска гледна точка,
понеже то е в пълно съзвучие с всичко, което споделих с Вас днес.

И то е следното:

Безвъзвратно е отминало времето,
когато Христос действуваше по току-що описания от мен начин;

дошло е времето,
когато хората трябва да разберат, да познаят Христос.


Р. Щайнер, "От изследването на Акаша. Петото Евангелие."

Извинявай, ама това са нападки, а не аргументи...
Тоеста - кухи лозунги.
От тях няма нужда!
Вагнер също е вдъхновявал лудия ефрейтор. Е, добре - да не слушаме Вагнер ли??

А малко ли християни са си изкарали дните в лудница???
А умно ли е да те изпапат лъвовете само и само да не се отречеш от вяра, за която не знаеш, а само се надяваш? Нали животът е безценен? Защо ти е да мреш само и само да не изричиш няколко неистинни думи, с които да заблудиш мъчителите си и да опазиш живота си И ДА НАПРАВИШ нещо стойностно, а не да умреш славно?
Казват, че опитните в живота си отличават от неопитните по това, че докато вторите са готови да умрат за една идея, първите са готови да живеят и се трудят за нея...
Това не издава ли тоталната незрялост на множество християнски светци?