Кой текст имаш предвид?

А защо мислиш, че християнството учи на слабост?
Любовта не е ли сила?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това недоразбиране на (идеята на) Ницше (за свръхчовека)
е любопитно и характерно,
защото то може да бъде сравнено само с
неразбирането на идеите на християнството и Евангелията
от страна на самия Ницше.

Ницше е разбрал Христа според Ренан:
християнството за него е религия на слабите и нещастните.
Той въстава срещу християнството,
противопоставяйки на Христос свръхчовека -
и не желаейки да види,
че се бори против онова,
което е създало него и неговите идеи.

Ницше не е разбрал или не е пожелал да разбере,
че неговия свръхчовек е в значителна степен продукт на
християнското
мислене.

П.Д. Успенски, "Нов модел на Вселената"


Очаквайте скоро в тази тема
малко извадки от една книжка на
Р. Щайнер за развитието на християнството
и коментар върху книгата на
споменатия по-горе Ренан.

И наистина, за отправна точка аз бих желал да си послужа с това,
че в недалечно време, дори и в основното училище,
науката, известна под името „история",
ще се преподава по съвършено друг начин,
отколкото досега.

Няма никакво съмнение - и през следващите дни
ние ще се убедим в това, - че в бъдещите исторически проучвания
понятието за Христос, представата за Христос,
ще играе много по-важна роля,
дори и с оглед на най-елементарни исторически обзори,
отколкото това става днес.

Аз добре съзнавам, че току-що казаното изречение
съдържа в себе си нещо твърде парадоксално.

Нека да се замислим все пак,
че далеч не е нужно да се връщаме в отдавна отминали епохи,
за да открием
как безброй човешки сърца отправяха своите чувства към Христос
по един много по-интензивен начин,
отколкото днес вършат това дори и най-образованите
християни от западноевропейските страни.

В миналите епохи всичко това се постигаше в много по-голяма степен
и с много по-голям размах.

Ако обгърнем с поглед съвременната литература
и размислим върху основните интереси
на днешните хора и върху техните предпочитания,
ние ще добием впечатлението,
че ентусиазмът и душевният трепет,
свързани с представата за Христос,
са в известен упадък
и този упадък е особено подчертан всред онези среди,
които претендират за някакво образование,
произтичащо от съвременната епоха.

Но както вече изтъкнах,
тъкмо съвременната епоха ще работи за това,
щото занапред представата за Христос
да играе много по-важна роля
при разглеждането на общочовешката история,
отколкото досега.

Нима тук не сме изправени пред едно пълно противоречие?

Р. Щайнер, "От изследването на Акаша. Петото Евангелие."

Продължението следва

Не дойде подкреплението от Ева и Ева и туй си е...............

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Сега нека да се приближим до тази мисъл от една друга страна.
Тук, в този град, аз и преди съм имал възможност
да говоря върху значението и съдържанието на представата за Христос.

В много от книгите и лекционните цикли, които са вече издадени,
Вие ще намерите подробни описания на тайните,
свързани с Христовото Същество и с представата за Христос;
естествено, тези описания идват от дълбините на
антропософската наука.

Който е запознат с нашите лекции, цикли
и с антропософската литература въобще,
стига до заключението,
че ако искаме да се издигнем до
пълното разбиране на Христовото Същество
и на напредващия през вековете
Христов Импулс,
ще ни бъдат нужни огромни, велики сили.

И вероятно, ако не възникнат някакви възражения,
бихме стигнали до идеята,
че за да си изградим вярна представа за Христос,
първо трябва да сме запознати с цялата теософия,
с цялата антропософия.

Ако обаче се абстрахираме от тази възможност
и погледнем духовното развитие през изтеклите столетия,
тогава ние ще се изправим пред една подробна,
дълбоко обоснована наука,
която беше предназначена тъкмо за правилното разбиране
на Христовото Събитие.
Столетия наред хората са прибягвали до своите най-висши
и значителни идеи, за да разберат Христос.

Следователно, би могло да се предположи,
че за да бъде разбран Христос,
са достатъчни преди всичко интелектуалните усилия на човека.

Едно просто доказателство, ще ни убеди, че това не е така.

Нека да поставим върху един вид духовна везна всичко онова,
което досега е спомагало за правилното разбиране на Христос:
цялата ученост, цялата наука, дори и антропософския светоглед.

Нека да поставим всичко това върху едното блюдо на духовната везна,
а върху другото блюдо да поставим всички онези дълбоки чувства,
всички душевни трепети и вълнения,
отправяни столетия наред към онова Същество,
което наричаме Христос,

и ние веднага ще видим,
че ще натежат именно душевните трепети и вълнения,
а цялата ученост, цялата наука,
цялата антропософия ще се окажат „леки"
и без каквато и да е стойност.

Далеч не е достатъчно, когато се твърди,
че от самия Христос са бликнали такива сили,
които все пак са допринесли нещо
за правилното разбиране на Христос.

Но би се оказало твърде зле за християнството,
ако - за да се придържат към Христос – на хората
биха били нужни всичките мъдрости на Средновековието,
на схоластиката и на църковните отци,
или ако хората биха се стремили към антропософската идея
за Христос в нейния абстрактен вид.

С тези средства не би могло да се постигне много.
Аз не вярвам, че някой, който проследява обективно
християнството и неговия ход през вековете,
би могъл да отправи сериозни възражения срещу подобна теза.

Нека да прибавя и още една важна подробност.

Нека да се пренесем назад във времената,
когато не е съществувало никакво християнство.

Достатъчно е само да припомня нещо,
което е добре известно на повечето от Вас.

Достатъчно е само да припомня,
как в древна Гърция трагедията,
особено в нейната първоначална форма,
представяше воюващия Бог или воюващия човек,
в чиято душа спореха Боговете,
като един вид непосредствено сценично присъствие.

Достатъчно е само да припомня,
как Омир насити своята най-важна творба
с непосредственото присъствие на духовния свят,
достатъчно е да припомня великите образи на
Сократ, Платон, Аристотел.

С тези имена пред нашите души се изправя
един духовен живот от най-висш порядък.

Р. Щайнер, "От изследването на Акаша. Петото Евангелие."

V niakoi otno6enia Nits6e I Hristos sa na edno mnenie, a imenno che sveta 6te stava vse po-bezbogen i po-bezbogen. Za nas Hristianite ima utehata che poslednite ste budat purvi.

Ако сега се абстрахираме от всичко останало
и спрем поглед само върху образа на Аристотел,
който живя няколко века преди основаването на християнството,
пред нас застава нещо,
което в известен смисъл не е направило нито крачка напред
и не е претърпяло никакво развитие.
Мисленето и логиката на Аристотел са толкова съвършени,
че дори и днес бихме могли да заявим:
в областта на човешкото мислене е постигната една върхова точка
и досега тя остава ненадмината.

А сега нека за момент да формулираме една странна хипотеза,
която ще ни бъде необходима през следващите дни.

Нека да си представим, че не съществуват никакви Евангелия,
от които бихме могли да научим нещо за образа на Христос.
Да, нека да приемем, че онези първоизточници,
които днес човек държи в ръцете си като Новия Завет,
чисто и просто не съществуват,
нека да си представим, че не съществуват никакви Евангелия.

Ние искаме, тъй да се каже,
абстрахирайки се от всичко това,
което е казано върху християнството,
да проследим неговото развитие като един
обективен исторически факт;
ние искаме, с други думи,
да установим какво е станало всред хората
през следващите християнски столетия;
следователно, искаме да разгледаме
действителните процеси,
само че без Евангелията, Деянията на апостолите,
Посланията на апостол Павел и т.н.
Естествено, това е само една хипотеза,
обаче тя ще ни помогне доста през следващите дни.

Какво впрочем е станало с човечеството след основаването на
християнството?

Ако най-напред отправим поглед към Южна Европа,
тогава в определен момент ние ставаме свидетели
на един най-висш духовен напредък,
какъвто през миналите столетия имахме в лицето на Аристотел.

Обаче през следващите столетия този
високоразвит духовен живот претърпя едно особено развитие.

Да, по времето, когато християнството започна да си пробива път в света,
в Южна Европа живееха много хора,
които бяха приели традициите на гръцкия духовен живот.

Ако проследим развитието на християнството назад до онази личност,
която беше яростен противник на християнството,

Целзий* (* 2. век сл. Хр. Неговата книга „Истинското учение" е първият философски труд, насочен срещу християните.),

в гръцките и християнски земи ще срещнем много личности с изтънчено
духовно образование, или с други думи,
личности, които бяха възприели висшите идеи на Платон;
да, техният остър ум идва като един вид продължение на всичко онова,
което знаем от Аристотел;
те бяха изтънчени и властни личности с гръцко светоусещане,
римляни с гръцко светоусещане,
които към фината духовност на елинството успяха да прибавят агресивния, личен характер на римлянството.

Ето в какъв свят навлезе християнският импулс.

Тогава християнският импулс съществуваше по такъв начин,
че бихме могли да заявим:

По отношение на интелекта и на външната наука,
по отношение на това, което повечето римско-гръцки образовани личности
носеха в себе си,
представителите на този християнски импулс действително се явяват като
съвсем необразовани хора.

И така, всред един свят на напреднала и зряла интелектуалност
се промъкват хора без образование.

Сега ние ставаме свидетели на една забележителна драма:

Тези прости, примитивни натури, носители на първичното християнство,
го разпространяват из Южна Европа с една относително голяма бързина.

И ако днес, с помощта на антропософското разбиране,
се обърнем към тези прости, примитивни натури,
към тези първи разпространители на християнството,
ние трябва да допълним:

Тези първични натури, тогавашните носители на християнския импулс,
навлизайки във високоразвитата гръцка култура,
не разбраха нищо от същността на Христос - и тук не става дума
за сложните космически идеи,
които днес антропософията изкарва на бял свят.

В пъстрата арена на гръцко-римския свят те не можеха да покажат друго,
освен личната си привързаност, личното си отношение
към „възлюбения Христос",
когото те разглеждаха като един от членовете на едно голямо семейство.

Онези, които първи внесоха християнството в тогавашния
гръцки и римски свят, не бяха образовани теолози или теософи;
като цяло, те бяха хора без никакво образование.

Наистина, образованите теософи от онова време,
гностиците,
бяха стигнали до някои забележителни идеи относно Христос,
обаче тяхното място е върху
лекото блюдо
на споменатата духовна везна.
Ако беше останало до гностиците,
християнството никога не би си пробило път в света.

Онази интелектуалност, която нахлу от Изток
и за сравнително кратко време подкопа гръцкия и римски свят,
сама по себе си, беше крайно ограничена.
Така стоят нещата, разгледани от едната страна.


Р. Щайнер, "От изследването на Акаша. Петото Евангелие."




Продължението следва

Но ако ги разглеждаме от другата страна,
ние ще се натъкнем на интелектуално напреднали личности,
напр. Целзий, противникът на християнството,
който навремето изрече основните философски аргументи срещу християнството, валидни и днес, и стигнем до
Марк Аврелий*, стоящ на самия философски трон.
(* Марк Аврелии, 121-180 сл. Хр. Римски император (161-180 сл. Хр.).
Писал е основните си съчинения на гръцки език.)

Нека да се обърнем към онези неоплатоници с изтънчено образование,
които по онова време стигнаха до такива идеи,
спрямо които днешната философия е една детска игра
и които далеч надминаваха нашите съвременни идеи,
както по проницателност, така и по широта на кръгозора.

Нека да се обърнем и към всичко онова,
което тези духове изнесоха против християнството,
нека да си припомним логичните аргументи на
тези високо интелектуални гръцки и римски възпитаници,
отправени против християнството от гледна точка на гръцката философия.

И тогава ние ясно ще усетим:

Всички тези хора изобщо не са разбрали Христовия Импулс.

Да, ние виждаме как християнството се разпространява от личности,
които не разбират нищо от неговата същност;

срещу християнството се бори една напреднала култура,
която също не може да разбере смисъла на Христовия Импулс.

Странно:

християнството навлиза в света по такъв начин,
че неговият истински дух е неразбираем както за последователите,
така и за противниците му.

И въпреки това:

много хора носеха в душите си онази сила,
с чиято помощ този Христов Импулс пое своя победоносен ход из света.


Р. Щайнер, "От изследването на Акаша. Петото Евангелие."


Продължението следва

"Тъй трябва да е, о Заратустра, - отвърнаха зверовете и се струпаха около него - но не искаш ли днес да се изкачиш на една висока планина? Въздухът е чист и днес човек може да види повече от света, отколкото когато и да било..

... Ала щом се озова горе на планината, Заратустра отпрати зверовете, които го бяха съпроводили, и остана сам-самичък...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите