Огромната част от смятащите се за християни изглежда нямат никаква представа за същността на юдаизма, а дори и за религията, която изповядват – християнството, като дори понякога в християнските среди се допуска да се говори за юдео-християнство. Предлагам на вниманието ви няколко материала по този изключително важен въпрос, защото е крайно време да се разбере огромната разлика, която съществува между юдаизма и християнството. В последните години България затъва все по-здраво в блатото на безумния и циничен материализъм, безчестието и престъпността на всички нива и затова смятам, че всеки, който иска да е наясно с християнството и с това в какво вярва, би следвало добре да се запознае с историята на своята религия и манипулациите, чрез които векове наред определени кръгове се опитват да заложат в съзнанието на християните погрешни и вредни идеи, като правят това напоследък все по-безскрупулно и нагло. Човек не може да се бори със злото, ако не го познава и ако не познава начините, чрез които то се стреми да властва над умовете и сърцата на хората.

Първият материал е откъс от книгата на проф. Израел Шахак – “Еврейска история, юдейска религия: бремето на 3000 години”.

Една завършена утопия?

НАСТОЯЩАТА КНИГА, независимо от това, че е написана на английски език и е адресирана до хората, живеещи извън Държавата Израел, в известен смисъл е продължение на моята политическа активност като израелски евреин. Тази моя дейност започна през 1965-1966 г. с един протест, който по онова време предизвика сериозен скандал. В Йерусалим лично бях свидетел как един ултрарелигиозен евреин не позволи използването на неговия телефон в събота (Третата Божия заповед в Стария завет гласи: "Пази съботния ден, за да го освещаваш според както Господ твоя Бог ти заповяда. Шест дена да работиш и да вършиш всичките си дела, а седмият ден е събота на Господа твоя Бог; в него да не вършиш никаква работа, ни ти, ни синът ти, ни дъщеря ти..", Библия, "Второзаконие", гл. 5, cm. 12, 13 и 14, б. р.), за да повикаме линейка. Понеже негов съсед неевреин бе припаднал. Освен, че в печата дадох гласност на инцидента, поисках да бъде свикана среща с главните равини на Държавата Израел. Попитах ги дали подобно поведение съвпада с тяхната интерпретация на юдейската религия? Отговориха ми, че въпросният евреин е постъпил правилно, напълно в духа на вярата и подкрепиха изявлението си с меродавен цитат от талмудските закони, писан този век (XX век, б. пр.). Съобщих случая на основния всекидневник на иврит "А'арец" ("Ha'aretz"). Публикацията му предизвика обществен скандал. Резултатът от него за мен бе no-скоро отрицателен. Нито равинатът в Израел, нито в диаспората преразгледаха правилото, че евреинът не бива да нарушава съботния ден, за да спаси живота на неюдей. Те лицемерно прибавиха религиозни брътвежи за случаите, когато трябва да се действа, защото животът на някой евреин е застрашен. Тогава неспазването на святостта на съботата е разрешено и се приема за добро. Стана ми ясно, че онова, което предписват талмудските закони, уреждащи отношенията между евреи и неевреи, нито ционизмът, включително неговият изглеждащ като нерелигиозен дял, нито израелската политика след установяването на Държавата Израел, нито особената политика на еврейските поддръжници на Израел в диаспората, биха могли да бъдат разбрани, докато не се вземат под внимание дълбокото влияние на тези закони и мирогледът, който те изграждат и изразяват. Всяка форма на расизъм, дискриминация и ксенофобия се засилват и стават политически влиятелни, щом се възприемат благоприятно от обществото. Това важи особено силно, ако тяхното обсъждане е забранено, формално или с мълчаливо съгласие. Действителната политика, възприета от Израел след Шестдневната война (от началото на юни 1967 г., б. p.), a още повече характеристиката на израелския режим в окупираните територии като расистки и сегрегационен и становището на повечето евреи към темата за човешките права на палестинците, макар абстрактно, почти затвърдиха подобно убеждение.
Като казвам това, не се опитвам да пренебрегвам онези политически или стратегически решения, които навярно също са повлияли на израелските управници. Искам да кажа, че актуалната политика е взаимодействие между реалистични съображения (не зависимо дали от моя гледна точка са обосновани или погрешни, морални или неморални) и идеологически въздействия. Има тенденция последните да са по-влиятелни, колкото по-малко са обсъждани и "изваждани на светло". Всяка форма на расизъм, дискриминация и ксенофобия става по-могъща и политически въздействаща, ако е възприета от обществото, което я допуска. Това задължително се случва, щом дискусията е забранена, независимо дали формално или с мълчаливо съгласие.
Когато расизмът, дискриминацията и ксенофобията преобладават сред евреите и са насочени срещу неевреите посредством религиозни мотиви, естествено е да се очаква и обратното - антисемитизъм с неговите религиозни мотиви. Все пак днес, докато второто е обсъждано, самото съществуване на първото е напълно игнорирано, дори повече извън Израел, отколкото вътре в страната. Без дискусия за преобладаващото отношение на евреите към неевреите няма как да бъде разбрана даже концепцията за Израел като "еврейска държава", както Израел се самоопределя формално.
Широко разпространеното погрешно схващане, че Израел, ако не бъде взет под внимание неговият режим на окупираните територии, е истинска демокрация, произлиза от отказа да се погледне в очите многозначителността на термина "еврейска държава" за неевреите. Според мен Израел като еврейска държава представлява опасност не само за себе си и за своето население, но за всички евреи, и за всички народи и страни в Близкия изток и отвъд региона. Освен това смятам, че другите близкоизточни държави или нации, които се определят като "арабски" или "мюсюлмански", както Израел се самодефинира като "еврейска", представляват заплаха по същия начин. Ала, докато тази заплаха е широко обсъждана, опасността, присъща на еврейския характер на Държавата Израел, не е.
Принципът на Израел като "еврейска държава" бе от върховна важност за израелските политици от самото начало на държавата и бе втълпен на еврейското население по всевъзможни начини. Когато в началото на осемдесетте години, се появи съвсем нищожно малцинство от израелски евреи, противопоставящи се на тази концепция, през 1985 г., с огромно мнозинство в Кнесета (парламента на Израел, б. р.) бе приет Конституционен закон (който е закон, превъзхождащ параграфите на останалите закони, и чиито разпоредби не могат да бъдат отменени, освен чрез специална процедура).
Според този закон на нито една партия, чиято програма открито опонира на принципа за "еврейската държава" или предлага неговата промяна с демократични средства, не е позволено да участва в изборите за Кнесет. Лично аз силно се противопоставям на този конституционен принцип. Правните последици за мен са, че не мога да принадлежа на страната, чиито гражданин съм, нито на партия, която изповядва принципи, с които хем да съм съгласен и на която същевременно да бъде разрешено да участва в парламентарните избори. Даже само този епизод показва, че Държавата Израел не е демокрация, което се дължи на приложението на юдейската идеология пряко срещу неевреите и срещу онези евреи, които опонират на тази идеология. Ала опасността, която тази идеология представлява, не е ограничена само във вътрешните работи. Тя влияе и върху израелската външна политика. Тази заплаха ще продължи да нараства, докато двете текущи тенденции продължават да укрепват: нарастването на еврейския характер на Израел и увеличаването на неговата мощ, по-специално - на ядрената му мощ. Друг злокобен фактор е, че израелското влияние в установения политически елит на САЩ също се увеличава. Следователно, акуратната информация за юдаизма и особено за начина, по който са третирани неевреите от Израел, днес не само са важни, но са и политически фатални. Нека започна с официалната израелска дефиниция на термина "еврейски", която илюстрира съществената разлика между Израел като "еврейска държава" и повечето от останалите държави. Чрез тази официална дефиниция Израел "принадлежи" на индивидите, които са определени от израелските власти като "еврейски", независимо от това къде живеят и само към тях. От друга страна, Израел официално не "принадлежи" на своите нееврейски граждани, чието положение дори официално се определя като нисше. На практика това означава, че ако членовете на едно перуанско племе приемат юдаизма и по този начин вече ги възприемат като евреи, те начаса имат правото да станат израелски граждани и да се облагодетелстват от близо 70 на сто от земята на Западния бряг (и от 92 на сто от същинския Израел), официално обозначена единствено за ползване от евреи. На всички неевреи (не само палестинците) е забранено да извличат полза от тази земя. (Забраната се прилага дори спрямо израелските араби, които служиха в израелската армия и достигнаха високи чинове.) Случката с перуанците, приели юдаизма, действително стана преди няколко години. Новопръкналите се евреи бяха настанени на Западния бряг, близо до Наблус, на земя, от която неевреите са официално прогонени. Всички израелски правителства поемат невероятни политически рискове, включително риска от война, та такива поселища, съставени изключително от личности, които са определени като "евреи" (а не "израелци", както невярно твърдят повечето от медиите) и могат да бъдат обект единствено на "еврейската" власт. Подозирам, че евреите в САЩ и Британия биха разглеждали като антисемитизъм факта, ако християните предложат САЩ и Обединеното кралство да станат "християнски държави", принадлежащи само на гражданите, официално определени като "християни". Последиците от такава доктрина са, че евреите, които приемат християнството, биха станали пълноправни граждани, благодарение на тяхното покръстване. Трябва да се припомни, че облагите от обръщането на вярата са добре познати на евреите от тяхната собствена история. Когато християнските и мюсюлманските държави прилагаха дискриминация срещу хората, непринадлежащи към официалната държавна религия, включително евреите, дискриминацията срещу евреите отпадаше веднага след като се покръстеха. Но един неевреин, дискримиран от Държавата Израел, ще престане да бъде третиран зле от момента, в който той или тя приемат юдаизма. Това само показва, че същият вид изключителност, разглеждана от мнозинството евреи в диаспората като антисемитска, се приема от повечето или от всички евреи като еврейска. Противопоставянето на антисемитизма на еврейския шовинизъм е широко възприемано от евреите като "само-омраза", едно схващане, което аз разглеждам като безсмислено. Така в контекста на израелската политика значението на термина "еврейски" и на неговите производни, включително "юдаизъм", става толкова важно, както значението на "ислямски", щом се използва официално в Иран или на "комунистически", както официално бе прилаган в СССР. Ала значението на термина "еврейски", както популярно го ползват, не е ясно нито на иврит, нито когато го превеждат на други езици. Затова този термин трябва да бъде официално дефиниран.
Според израелското законодателство един човек е възприеман като "евреин", ако поне неговата майка, баба, прабаба и прапрабаба са еврейки по религия; или ако човек е приел юдаизма по начин, удовлетворяващ израелските власти и в случай, че човекът не е обръщал вярата си от юдаизма в някоя друга религия. В случай като последния Израел престава да го приема като "евреин". В трите случая, първият представя талмудската дефиниция за това "кой е евреин", определение, следвано от юдеите ортодокси. Талмудският и постталмудският равински закон също признават приемането на юдаизма от неевреин (както и придобиването на нееврейски роб от страна на евреин, последвано от друг вид обръщане на вярата) като начин някой да стане евреин. За да стане някой евреин обаче е задължително приемането на вярата със сигурност да бъде извършено по подходящия начин от равин, който има правото да го стори. Този "точен метод", приложен спрямо жените, включва удостоверяване чрез преглед от трима равини, докато жените са голи в "банска чистота", един ритуал, който, макар и известен на всички читатели на еврейската преса, не е споменаван често от англоезичните медии, независимо от техния несъмнен интерес към подобни четива. Надявам се, че тази книга ще бъде началото на един процес, който ще коригира това противоречие.
Ала съществува друга неотложна необходимост от официално дефиниране на това кой е и кой не е "евреин". Държавата Израел официално дискриминира в полза на евреите и срещу неевреите в много области на живота. Сред тях откроявам като най-важни три: правата за пребиваване, правото на труд и правото на равнопоставеност пред закона. Дискриминацията по отношение пребиваването се основава на факта, че около 92 на сто от земята на Израел е държавна собственост и се управлява от Израелската поземлена власт съгласно правилата, създадени от Еврейския национален фонд (ИНФ) и от филиала на Световната ционистка организация. В своите правила ИНФ отрича правото на пребиваване, за започване на бизнес и често на труд на някой, който не е евреин, само защото той не е евреин. Същевременно на евреите не се забранява да се заселват или да развиват бизнес, където и да е в Израел. Ако това се приложи спрямо евреите в която и да е друга държава, подобна дискриминационна практика незабавно и справедливо би била определена като антисемитизъм. И без никакво съмнение щеше да възпламени масови обществени протести. Когато се прилагат от Израел, като част от "еврейската идеология", тези неща обикновено се пренебрегват или биват оправдавани в редките случаи, когато бъдат посочени.
Отказът на правото на труд означава, че на неевреите е забранено да работят върху земя, управлявана от Израелската поземлена власт, както е според правилата на ИНФ. Без съмнение тези правила не винаги, но все пак често са нарушавани, ала все пак съществуват. От време на време Израел предприема кам пании за промяна на правилата чрез държавните органи, както например, когато Министерството на земеделието взе да действа срещу "забраната да се позволява реколтата от овощни градини, принадлежащи на евреи и разположени върху Национална земя (т.е. на земя, собственост на Държавата Израел), да бъде прибирана от арабски работници", дори когато споменатите работници са израелски граждани.
Също така Израел стриктно забранява на евреи, настанени на "национална земя", да преотдават под наем даже и парче от тяхната земя на араби, дори и за кратък срок. А онези, които го сторят, биват наказвани обикновено чрез тежки глоби. Не съществуват забрани спрямо неевреите, да отдават под наем своя земя на евреи. Това в моя случай, благодарение на това че съм евреин, означава, че аз имам правото да давам под аренда на друг евреин една овощна градина, за да бъде прибрана отгледаната й реколта, но нямам правото да сторя същото с неевреин, независимо дали е гражданин на Израел или чужденец.
Неевреите граждани на Израел нямат правото на равнопоставеност пред закона. Тази дискриминация е намерила изражение в много израелски закони, в които, вероятно за да бъде избегнато неудобното положение, термините "евреин" и "неевреин" обикновено не са изрично заявени, както са записани в съдбоносния Закон за завръщането.
Съгласно този закон само личности, официално признати за "евреи", автоматично придобиват правото да влязат в Израел и да се заселят там. Също така те автоматично получават "имиграционно удостоверение", което още с пристигането им осигурява "гражданство по силата на това, че са се завърнали в еврейското си отечество" и им предоставя множество финансови облаги, които варират в зависимост от страната, от която са имигрирали. Евреите, които имигрират от републиките на бившия Съветски съюз, получават приемно дарение в размер на повече от 20 000 щатски долара на семейство. Според този закон всички евреи, които имигрират в Израел, незабавно придобиват правото да гласуват на избори и да бъдат избирани в Кнесета - дори да не могат да обелят и дума на иврит. Други израелски закони заместват по-тъпите изрази, като "всеки, който може да имигрира в съответствие със Закона за завръщането" и "всеки, който не е добил правото да имигрира според Закона за завръщането". В зависимост от въпросния закон доста облаги се предоставят на първата категория и систематично се отказват на втората. Рутинното средство за засилване на дискриминацията във всекидневния живот е личната (идентификационната) карта, която всеки е длъжен да носи през цялото време. В личната карта е записана официално националността на персоната, която може да бъде "еврейска", "арабска", "друзска" или подобна, със забележителното изключение, описано като "израелска". Опитите да бъде принуден министърът на вътрешните работи да позволи на израелците, желаещи официално да бъдат записани в техните лични карти като "израелци" или даже като "израелски евреи", пропаднаха. Онези, които се помъчиха да го постигнат, получиха писма от Министерството на вътрешните работи, в които се заявяваше, че "е решено да не се признава израелска националност". Писмото не уточнява кой и кога е взел това решение.
В Израел съществуват толкова много закони, които дискриминират в полза на хората, определени в Израел като онези, "които могат да имигрират в съответствие със Закона за завръщането", че темата изисква отделна разработка. Тук можем да разгледаме един пример, който изглежда тривиален в сравнение с ограниченията за жителство, но въпреки това е важен, тъй като разкрива истинските намерения на израелския законодател. Израелски граждани, които са напуснали страната за известно време, но са дефинирани като онези, "които могат да имигрират в съответствие със Закона за завръщането", при тяхното завръщане са удостоявани с щедри митнически облаги, имат правото да получат субсидии за обучението на децата им в средните училища и да вземат или дарение, или кредит при облекчени условия, за да се сдобият с апартамент, както и да ползват други облаги. Граждани, които не могат да бъдат дефинирани по този начин, с други думи - не-еврейските граждани на Израел, не получават нито една от тези благини. Очевидната цел на тези дискриминационни мерки е да намали броя на нееврейските граждани на Израел, за да превърне Израел в още "по-еврейска" държава.

Идеологията на възвърнатата земя

Освен това Израел разпространява сред своите еврейски граждани идеологията на изключителността при изкупуването на земя. Неговата официална цел за минимизиране броя на неевреите може да бъде доловена добре в онази идеология, която се втълпява на еврейските ученици в Израел. Тях ги учат, че тя е приложима върху цялата територия на Израел или след 1967 г. върху онова, към което се отнасят като към Земята на Израил. Според тази идеология земята, която бе "придобита", е земята, която премина от неев-рейска собственост в еврейска собственост. Собствеността може да бъде или частна, или да принадлежи на ИНФ, или на еврейската държава. Земята, която принадлежи на неевреи, обратното, е разглеждана като "непридобита". Така, ако евреин, извършил най-черното престъпление, което межете да си представите, купи земя от почтен неевреин, чрез тази сделка "непридобитата земя" става "придобита". Ако честен неевреин обаче придобие земя от най-лошия евреин, бившата чиста и "придобита" земя отново става "непридобита".
Логичното следствие от тази идеология е експулсирането на всички неевреи от района, чиято земя трябва да бъде "придобита", наречено "преместване". Ала утопията на "юдейската идеология", възприета от Държавата Израел, е постигането на една земя, която е изцяло "придобита" и нито едно парче от нея не е собственост на неевреин, и дори не се обработва от такъв. Лидерите на ционисткото лейбъристко движение (ционистите-социалдемократи, б. р.) изразиха тази крайно отблъскваща идея с най-голяма яснота. Уолтър Лакуър (Walter Laquer), предан ционист, разказва в неговата "История на ционизма"1 как един от тези духовни бащи - А. Д. Гордън (A. D. Gordon), който почина в 1919 г., "по принцип се противопоставяше на насилието и одобряваше самозащитата единствено при екстремни обстоятелства. Но той и неговите приятели искаха всяко дърво или храст в еврейското отечество да бъдат посадени от никой друг, освен от еврейските пионери." Това означава, че те желаеха всички останали просто да се пръждосат и да оставят земята да бъде "придобита" от евреи. Наследниците на Гордън добавиха повече насилие, отколкото той възнамеряваше да бьде използвано.
По същия начин кибуцизмът (изграждането на селища-комуни, в които се прилагат почти всички принципи на разделението на труда и разпределението на благата, формулирани от комунистическите идеолози, б. р.), приветстван широко като опит за създаване на страната Утопия, бе и е една утопия на ексклузивистите (евреи, убедени в изключителността, богоизбраността на тяхното племе, б. р.). Даже, ако е съставена от атеисти, тя принципно не допуска за членове араби и задължава потенциалните си членове от други националности първо да приемат юдаизма. Затова не е учудващо, че момчетата от кибуците могат да бъдат разглеждани като най-милитаристичния дял от израелското еврейско общество.
По-скоро тази идеология на изключителността , а не всички "изисквания за сигурност", прокламирани от израелската пропаганда, наложи завземането на земи от Израел през петдесетте години и отново в средата на шейсетте, и присъединяването на Окупираните територии след 1967 г. Същата идеология освен това диктува официалните израелски планове за "юдеизация на Галилея". Този куриозен термин означава да бъдат насърчавани евреите да се заселват в Галилея, като им се предоставят финансови облаги. (Чудя се каква би била реакцията на евреите в САЩ, ако в страната им бъде предложен един план за "християнизация на Ню Йорк" или дори само на Бруклин (още в началото на XX век първият милиардер в човешката история, автомобилният магнат Хенри Форд, нарече Ню Йорк "Ню - новия - Йерусалим", а Бруклин е смятан за почти напълно еврейски квартал на "голямата ябълка'1, както на жаргон наричат най-големия град в САЩ, б. р.) Но придобиването на земя съдържа в себе си повече от регионалната "юдеизация". В останалата част на Израел ИНФ, енергично подкрепян от държавните израелски агенции (особено от тайната полиция), пръска огромни суми от обществените пари, за да "придобие" всяка педя земя, която неевреите желаят да продадат и да предотврати всеки опит от страна на евреин, да продаде своята земя на неевреин, като му заплаща по-висока цена.

Израелски експанзионизъм

Главната опасност, която Израел като "еврейска държава" поставя пред собствения си народ, пред останалите евреи и пред неговите съседи, е идеологически мотивираното преследване на териториалното му разширение и неизбежната серия от войни, които са резултат от тази цел. Колкото повече Израел става еврейски или, както човек казва на иврит, колкото повече той "се завръща към юдаизма" (един процес, който се разви в Израел поне след 1967 г.), толкова повече актуалната политика се ръководи от еврейските идеологически съображения и по-малко от рационалните. Използването от мен на термина "рационален" тук не се отнася до моралните измерения на израелската политика или до предполагаемите нужди, свързани с отбраната или сигурността на Израел, а още по-малко до обмисляните необходимости на "израелското оцеляване". Аз отварям дума за израелската имперска политика, основана на нейните предполагаеми интереси. Независимо колко морално неструваща или груба е тази политика аз разглеждам възприемането на политика, базирана върху "еврейската идеология" във всичките й разновидности, като още по-лоша. Идеологическата защита на израелската политика обикновено се основава на еврейските религиозни вярвания или в случая с нерелигиозните евреи - на "историческите права" на евреите, които произлизат от тези вярвания. Те придобиват догматичния характер на вярата в религията.
Ранното ми политическо преобръщане от почитател на Бен Гу-рион (Ben-Gurion) (Давид Бен Гурион, виден ционист, роден в някогашната Руска империя, първоначално убеден социалист, първи президент на Държавата Израел, б. р.) в негов последователен опонент, започна точно с тази тема. През 1956 г. пламенно поглъщах всички политически и военни обосновки за израелското нахлуване в зоната на Суецкия канал, които Бен Гурион изтъкваше, докато той (независимо, че бе атеист, горд от това, че пренебрегва заповедите на юдейската религия), на третия ден от войната не произнесе в Кнесета, че истинската причина за нея е "възстановяването на царството на Давид и Соломон" в неговите библейски граници. В тази част на речта му почти всички членове на Кнесета ската форма на шайгетс авторът представя с оригиналната дума на иврит "шекетц" ("sheqetz") (или в нейната транслитерация - ше-кеш - sheques). И определя значението й на иврит като "позор", "петно". Това е гола лъжа, както добре знае всеки, който говори иврит. "Съвременният иврито-английски речник на Медиго" ("The Megiddo Modern Hebrew-English Dictionary"), издаден в Израел, коректно дефинира "шекетц", както следва: "нечисто животно"; "гнусно създание", "ненавист", "погнуса" (разговорно произнасяна "шайгетс"), "несретник", "жалък човек", "необуздан младеж", "младеж-неверник".
Моят последен по-общ пример е още по-шокиращ от другите, ако това е възможно. Той засяга отношението на хасидското движение към неевреите. Хасидизмът - едно продължение (и подправка) на еврейския мистицизъм, е все още живо движение, със стотици хиляди активни привърженици, които са фанатично предани на техните "свети равини", някои от които са придобили твърде съществено политическо влияние в Израел сред лидерите на повечето партии, а също така и във висшите ешелони на армията.
Тогава какви са вижданията на това движение по отношение на неевреите? Като пример, нека вземем известната "Хатания" ("Hatanya"), фундаменталната книга на хабадското движение, един от най-важните клонове на хасидизма. Според тази книга всички неевреи са сатанински създания, "в които няма нищо добро". Дори нееврейският ембрион е качествено различен от еврейския. Самото съществуване на неевреина е "необходимо", тъй като всички създания са сътворени единствено в интерес и в полза на евреите.
Тази книга се разпространява в безбройни издания, а нейните идеи се пропагандират по-нататък от многобройните "проповеди" на сегашния унаследен фюрер на "Хабад", така наречения равин на Любавичи (градче в Украйна, б. р.) - М. М. Шнеерсон (М.М. Schneurssohn) (Вж. подробности е: Эдуард Ходос - "Еврейский синдром", "Свитовыд", Харьков, 2001 г., продавана и у нас, б. р.), който води тази могъща, разпростряла се върху целия свят организация, от нейната главна квартира в Ню Йорк. В Израел тези идеи са масово разпространени сред широката публика, в училищата и в армията. (Според свидетелствата на Шуламит Алони -Shulamit Aloni, член на Кнесета, тази хабадистка пропаганда бе специално засилена преди израелското нахлуване в Ливан през март 1978 г., с цел да внуши на военните лекари и сестри да оттеглят медицинската помощ от "ранените неверници". Този, наподобяващ нацизма съвет, не се отнасяше единствено за арабите или палестинците, а просто за "неверниците", гоите - говедата.) Един бивш израелски президент - Шацар (Shazar), бе ревностен привърженик на "Хабад", а много най-висши израелски и американски политици начело с министър-председателя Бегин публично го ухажват и подкрепят. Това е положението - независимо от относително ниската популярност на равина на Любавичи, в Израел той е широко критикуван, защото отказва да дойде в Свещената земя даже на посещение и се укрива в Ню Йорк поради някакви мъгляви, месиански причини - докато в Ню Йорк неговите становища против чернокожите са прочути.
Фактът, че независимо от тези прагматични затруднения "Хабад" може да бъде публично подкрепян от толкова много високопоставени политически фигури, се дължи на внимателното, лукавото и подвеждащото отношение от страна на почти всички учени, които са писали за хасидисткото движение и за неговото разклонение "Хабад". Това важи специално за всички, които са писали или пишат за това на английски. Те сподавят очевидното доказателство в старите хасидски текстове, както и най-пресните политически недомлъвки, които произтичат от тях, дето са прицелени в обикновения читател на израелската преса на иврит, в чиито страници равинът на Любавичи и други хасидски лидери постоянно публикуват най-яростните и кръвожадните изявления и призиви срещу всички араби.
В този случай главен измамник и добър пример за силата на лъжата бе Мартин Бубер (Martin Buber). Неговите многобройни трудове, превъзнасящи цялото хасидистко движение (в това число и "Хабад"), никога дори не намекват за истинската доктрина на хасидизма по отношение на неевреите. Престъплението на заблудата е още по-значително от гледна точка на факта, че Буберовите възхвали на хасидизма бяха публикувани за първи път в Германия, през периода на надигането на германския национализъм и встъпването на нацизма на власт. Но, докато уж привидно се противопоставяше на нацизма, Бубер прославяше едно движение, притежаващо и преподаващо доктрини за неевреите, не по-различни от нацистката доктрина за евреите. Разбира се, човек може да спори, че хасидските евреи отпреди седемдесет или петдесет години бяха жертви, а "една бяла лъжа" в полза на жертвата е оправдана. Но последиците от измамата са неизчислими. Творбите на Бубер бяха преведени на иврит и бяха превърнати в мощен елемент от еврейското обучение в Израел. Те значително повишиха властта на кръвожадните хасидски водачи и по този начин бяха важен фактор в надигането и нарастването на израелския шовинизъм и на еврейската омраза към неевреите. Ако се замислим за множеството човешки същества, които умряха от своите рани, понеже израелските военни медицински сестри, подтикнати от хасидската пропаганда, отказаха да се погрижат за тях, тогава тежкото бреме на тяхната кръв лежи върху главата на Мартин Бубер.
Тук следва да спомена, че в своите хвалебствия на хасидизма Бубер далеч изпревари други еврейски учени, особено онези, които пишат на иврит (или по-рано - на идиш) или даже на европейски езици, но изключително за еврейска публика. От гледна точка на вътрешноеврейския интерес, по едно време съществуваше огромен дял от справедлива критика на хасидското движение. Хасидската омраза към жените (далеч по-крайна от обичайната за цялото юдейско православие), хасидското отдаване на алкохола, фанатичният култ на хасидите за унаследяване на "светите равини", които изтръгваха пари от тях, многобройните предразсъдъци, характерни за привържениците на движението - тези и много други отрицателни черти бяха критично обсъждани. Ала сантименталната и лъжливата романтичност на Бубер надделяха, по-специално в САЩ и Израел, защото бяха в тон с тоталитарното възхищение от всичко "истински еврейско" и, понеже определени "леви" еврейски кръгове, сред които Бубер имаше особено силно влияние, бяха приели тази позиция.
Бубер не бе единствен в това негово становище, макар че според мнението ми, той далеч не бе най-лошият по отношение на злото, което проповядваше и на влиянието, което остави зад себе си. Имаше ги твърде влиятелният социолог и библейски изследовател Йехецкиел Кауфман (Yehezkiel Kaufman), защитник на геноцида по образеца от "Книгата на Исус Навиев" (в Библията - наследникът на Мойсей, познат и като Исус Навин, чиято "книга" е изпълнена с нечовешки жестокости, изтребления на цели народи и много мъст, б. р.), идеалистичният философ Хуго Шмуел Бергман (Hugo Shmuel Bergman), който твърде отдавна, още през 1914-1915 г., адвокатстваше за прогонването на всички палестинци в Ирак, както и много други. Всички те бяха външно "като гълъби", но използваха формули, които можеха да бъдат манипулирани в най-екстремисткия антиарабски смисъл.
Всички те клоняха към този религиозен мистицизъм, който насърчаваше разпространението на лъжите. И всички те изглеждаха благонравии личности, които, дори когато защитаваха прогонванията, расизма и геноцида, сякаш не бяха способни да наранят и муха. И точно по тази причина ефектът от техните заблуди и измами бе най-значителен. Трябва да се борим против прославата на нехуманността, прокламирана не само от равините, но и от онези, които се предполага да бъдат най-великите и следователно - най-влиятелните учени по юдаизъм. И заради битката с тези съвременни наследници на фалшивите пророци и на безчестните жреци, сме длъжни да повтаряме, даже в лицето на най-единодушното мнение вътре в Израел и сред мнозинството от евреите в страни като САЩ, предупреждението на Лукреции (Lucretius) против капитулирането на мнението на един отделен човек пред патетиката на религиозните водачи: "Tantuii religio potuit suadere malorum" - "Хората са тласкани от религията към такива върхове на злото." Религията не винаги е (както казва Маркс - Marx) "опиум за народите". Но тя често може да бъде точно това. А когато е използвана в този смисъл, чрез извъртане и изопачаване на нейната истинска природа, учените и интелектуалците, които изпълняват тази задача, придобиват характера на контрабандисти на опиум.
Но от този анализ можем да извлечем друг, по-общ извод за най-ефективните и ужасните средства на принудата да се причи нява зло, да се лъже, мами и докато човек пази едната си ръка съвсем чиста от насилие, да покварява всички народи и да ги тласка към насилие и убийство.
(Защото повече не може да има никакво съмнение, че най-ужасяващите действия на подтисничество на Западния бряг са мотивирани от еврейския религиозен фанатизъм.) Повечето хора изглежда приемат, че най-лошият тоталитаризъм използва физическо насилие, и биха се позовали на художествените образи в "1984" на Оруел (Orwell), като на образци, илюстриращи такъв режим. Но на мен ми се струва, че това "широко разпространено възприятие е изцяло погрешно и, че интуицията на Айзък Азимов (Isaac Asimov), в чиято научна фантастика най-тежкият гнет винаги е превърнат в обичай (Азимов също е по произход евреин, б. р.), е по-правдива по отношение заплахите за човешката природа. За разлика от опитомените Сталинови учени, равините и даже далеч повече упрекнатите тук изследователи, а с тях цялата банда от еднакво мълчащи псевдоинтелектуалци, такива като писатели, журналисти, публични личности, които лъжат и мамят повече от тях, не са изправени пред заплахата от смърт или концентрационен лагер, а само от обществен натиск. Те лъжат от патриотизъм, понеже вярват, че това е техен дълг
- да мамят заради онова, което си представят, че е еврейският интерес. Те са патриотични лъжци и същият патриотизъм е онова, което ги кара да мълчат, когато се сблъскат с дискриминацията и подтисничеството над палестинците.
В настоящия случай се изправяме пред друга групова лоялност, онази, която идва извън групата и понякога е даже по-зловредна. Твърде много неевреи (включително християнски клерикали и религиозни и вярващи миряни, както и марксисти от всички марксистки групи) притежават любопитното мнение, че един от начините за "изкупване" на вината заради гоненията на евреите е да не се говори открито срещу злините, извършени от евреи, а де се участва в "белите лъжи" за тях.
Грубото обвинение в "антисемитизъм" (или в случаите с евреи - в "самоомраза") към всеки, който протестира срещу дискриминацията на палестинците или посочва някой факт за юдейската религия, или еврейското минало, който противоречи на "утвърдената версия", идва с голяма враждебност и сила no-скоро от нееврейските "приятели на евреите", отколкото от евреите. Тъкмо съществуването и силното влияние на тази група във всички западни страни и по-специално в САЩ (както и в другите англоговорещи страни) е, което позволи на равините и на учените юдаисти да разпространяват техните лъжи не само без да срещнат опозиция, но и със значителна помощ.
Фактически, много преструващи се на "антисталинисти", почти намериха заместник на своя идол, когото да почитат и са склонни да подкрепят еврейския расизъм и фанатизъм даже с по-голяма жар и безчестие, отколкото се срещаха сред най-преданите сталинисти в миналото. Макар че този феномен на сляпата и сталинистката поддръжка на всяко зло, още повече ако е "еврейско", е особено силен още от 1945 г., когато стана известна истината за изтреблението на европейското еврейство, грешно е да се предполага, че той започна едва тогава. Тъкмо обратното, той датира твърде отдавна, по-точно - още от социалдемократическите среди. Един от ранните приятели на Маркс -Мозес Хес (Moses Hess), широко познат и уважаван като един от първите социалисти в Германия, впоследствие се разкри като краен еврейски расист, чиито виждания за "чистата еврейска раса", публикувани през 1858 г., не бяха по-различни, сравнени с брътвежите за "чистата арийска раса". Но германските социалисти, които се бореха с немския расизъм, останаха безмълвни за техния еврейски расизъм...

Убийство и геноцид

СПОРЕД ЮДЕЙСКАТА религия убийството на евреин е най-тежко престъпление и един от трите най-ужасни гряха (другите два са идолопоклонничеството и прелюбодеянието). На еврейските религиозни съдилища и светските власти е наредено да наказват даже отвъд границите на обичайното правораздаване всеки, виновен за убийството на евреин. Евреин, който причини непряко смъртта на друг евреин, обаче е виновен в онова, което талмудският закон нарича грях срещу "небесните закони", и трябва да бъде наказан по-скоро от Господ, отколкото от човека.
Когато жертвата е неверник, положението е съвсем различно. Евреин, който убие неверник, е виновен само за прегрешение спрямо небесните закони, но не подлежи на наказание от съд. Непрякото причиняване смъртта на неверник въобще не е грях.
Така един от най-изтъкнатите коментатори на Шулхан Арух пояснява, че когато се отнася до неверник, "човек не бива да вдига ръката си", за да му причини зло, но може да му навреди непряко. Например като махне стълбата, когато неверникът е паднал в яма..., тогава няма никакво нарушение, защото нищо не е сторено пряко. Той посочва обаче, че действие, което води непряко към смъртта на неверник, е забранено, ако поради него може да се разпространи неприязън спрямо евреите. Убиец-неверник, който е под еврейска юрисдикция, трябва да бъде екзекутиран, независимо дали жертвата е евреин или не. Все пак, ако жертвата е неверник, а убиецът приеме юдаизма, той не бива наказан.
Всичко това има пряка практическа връзка с действителността в Държавата Израел. Независимо, че държавните криминални закони не правят разлика между евреин и неверник, такива различия се зачитат от ортодоксалните равини, които като водят и напътстват паството си, следват Халака. От особено значение са съветите, които те дават на религиозните войници.
След като даже минималната забрана срещу убиването на неверници се прилага категорично само спрямо "неверници, с които ние (евреите) не сме във война", в миналото разните равински коментатори вадеха логичния извод, че във военно време всички неверници, принадлежащи към вражеското население, трябваше да бъдат избивани.
След 1973 г. тази доктрина се пропагандира публично, като ръководство на религиозните израелски войници. Първият подобен призив бе включен в брошура, издадена от Централния религиозно командване на Израелската армия, на което са подчинени и в Западния бряг. В тази брошура главният свещеник на Командването пише: "Когато по време на война в разгорещено преследване или при нападение, наши части минат край цивилни, доколкото не съществува увереност, че тези цивилни не са способни да навредят на нашите сили, тогава, съгласно Халака те дори могат да бъдат избити... На арабин не бива да се вярва при никакви обстоятелства, даже ако той оставя впечатлението, че е цивилизован... При война, когато нашите сили атакуват врага, им е позволено и даже се насърчават от Халака да убиват дори добрите цивилни, което ще рече граждани, които са привидно добри.
Същата доктрина се изяснява в следната размяна на писма между млад израелски войник и неговия равин, поместени в годишника на един от най-престижните колежи в страната - "Мид-рашийят Но'ам" ("Midrashiyyat No'am"), където получиха образование мнозина от лидерите и активистите на Националната религиозна партия и Гуш Емуним.
Писмо от войника Моше до равина Шун "на Вайзер":
"С Божия помощ, до Негова чест, моя скъп равин, Първо, бих желал да попитам как сте вие и семейството ви. Надявам се, че всичко е наред. Аз, благодаря на Господ, се чувствам добре. Не съм писал отдавна. Моля ви, извинете ме. Понякога се сещам за стиха "кога ще дойда и се явя пред лицето Божие!" Надявам се, без да бъда сигурен, че ще си дойда по време на една от отпуските. Трябва да го направя. (Обърнете внимание, как войничето обожествява равина, б. пр.)
По време на една от дискусиите в нашата част се проведе спор за "чистотата на оръжията" и ние обсъждахме, доколко е позволено да се убиват невъоръжени мъже или жени и деца? Или дали тряб ваше да отмъщаваме на арабите? Тогава всеки отговаряше според своите схващания. Аз не можах да достигна до ясно заключение дали арабите следваше да бъдат третирани като амелкити, което означава, че на човек му е разрешено (така) да ги убива, докато споменът за тях под небето бъде заличен9, или може би човек би следвало да постъпва като на война, в която убива само войниците?
Втория проблем, който имам, е дали ми е разрешено да се излагам на опасност, като позволявам на жена да остане жива? Понеже имаше случаи, в които жени хвърляха ръчни гранати. Или дали ми е позволено да давам вода на арабин, който се е предал и е с вдигнати ръце? Защото съществуват доста причини да се опасявам, че той само има намерение да ме измами и да ме убие, а такива неща се случват.
Приключвам с топли привети към равина и неговото семейство. Моше"

Отговор от Шуи "на Вайзер" до Моше: "С помощта на Всевишния, драги Моше, поздрави.
Начевам това писмо тази вечер, макар да зная, че не мога да го довърша сега. Понеже съм зает и защото бих желал да напиша дълго писмо, напълно да отговоря на въпросите ти, за което ще трябва да препиша някои от сказанията на нашите мъдреци, благословена да е паметта им, и да ги разтълкувам.
Нееврейските народи имат обичаи, според които имат и своите правила, каквито са правилата на игрите, като правилата на футбола или баскетбола. Но съгласно сказанията на нашите мъдреци, благословена да е паметта им, [...] за нас войната не е игра, а жизнена необходимост. И само с това мерило трябва да решаваме как да я разпалваме. От една страна... ние изглежда сме научили, че ако евреин убие неверник, той е разглеждан като убиец, и с изключение на факта, че никой съд няма правото да го накаже, относителното тегло на деянието е същото като при всеки друг убиец. Ала ние намираме абсолютно същата правна норма на друго място [...], в това, което равинът Шим'он (Shim'on) обичаше да казва: "Най-добрия от неверниците - убий го; най-хубавата сред змиите - смачкай й главата."

Навярно може да се спори, дали изразът "убий" в сказанието на равина Шим'он е само метафоричен и не бива да се възприема буквално, а в смисъл на "потисни" или с някакво подобно значение. А по този начин избягваме и противоречие с властите, цитирани по-рано. Или човек следва да оспорва, че това наставление, макар и в буквалния му смисъл, е (просто) негово собствено лично мнение, опровергано от други мъдреци (споменати по-рано). Но ние намираме вярното тълкувание в Тосалот (Tosalot) (трактат от Талмуда, б. пр.) Оттам [...] научаваме, следния коментар на талмудската разпоредба, че на неверници, които са паднали в кладенци или ями, не бива да се помага да излязат, но също така не бива да бъдат тикани надолу в бездната, за да бъдат убити. Което означава, че те нито трябва да бъдат спасявани от смъртта, нито да бъдат направо убивани. А Тосафот (Tosafot) (също част от Талмуда, б. пр.) пише както следва: "А, ако се оспорва (защото) на друго място бе казано "най-добрия от неверниците - убий го", тогава отговорът е, че това (нареждане) се отнася за време на война."
[...]
Според коментаторите на Тосафот трябва да се прави разлика между военно време и мир, така че, макар през мирно време да е забранено да се убиват неверници, в случай, който възниква по време на война, е мицва (mitzvah) (неотменен и безусловен, религиозен дълг) да ги убивате." [...]
И това е разликата между евреин и неверник: независимо, че правилото "Който идва да те убие, убий го ти първо" се отнася до евреин, както бе казано в трактата (на Талмуда) Санхедин (Sanhedinn), страница 72а, той все още се отнася само до него, ако съществува (действително) основание за опасение, че той идва, за да те убие. Но по време на война се предполага, че неверникът винаги идва затова, като изключим случаите, когато е съвсем ясно, че той няма никакви лоши намерения. Това е правилото за "чистотата на оръжието" съгласно Халаката, а не далечната концепция, която сега е приета в Израелската армия и бе причината за множество (еврейски) загуби. Слагам в плика изрезка от вестник с речта на равина Калман Кахана (Kalman Kahana), произнесена миналата седмица в Кнесета, която показва по един твърде жив - и затова болезнен - начин, как тази "чистота на оръжията" причини смърт.
Тук завършвам, като се надявам, че не ще намериш дължината на това писмо отегчителна. Тази тема бе обсъждана и без твоето писмо. Но писмото ти ме накара да опиша цялата материя.
Бъдете в мир - ти и всички евреи, и (надявам се) да те видя скоро, както казваш.
Твой Шим'он"

Отговор на Моше до равина Шун "на Вайзер": До Негова чест, моя скъп равин, Преди всичко се надявам, че вие и вашето семейство сте здрави и добре.
Получих дългото ви писмо и съм благодарен за вашия личен надзор над мен, защото разбрах, че пишете тъй много и по-голямата част от времето ви е заета от вашите изследвания по собствената ви програма.
Тъкмо затова моята благодарност към вас е двойно по-дълбока Колкото за самото писмо, разбрах го, както следва: По време на война на мен не просто ми е позволено, а е желателно да убивам всеки арабски мъж и жена, когато имам възможност, ако има причина да се опасявам, че те пряко или непряко помагат за войната срещу нас. И доколкото се отнася до мен, трябва да ги убивам даже, ако това доведе до нарушаване на военния закон. Мисля, че този въпрос за чистотата на оръжията би следвало да се пренесе в образователните институции, най-малкото в религиозните, за да имат позиция по този проблем и да не се скитат из обширните поля на "логиката", специално по тази тема. И правилото трябва да бъде обяснявано такова, каквото следва да се прилага в практиката. Понеже, съжалявам, че трябва да го кажа, тук съм виждал различни видове "логика", даже и сред религиозните другари. Надявам се, че ще бъдете активен в тази насока, така че нашите момчета ще знаят ясно и недвусмислено линията на техните предци.
Тук приключвам, като се надявам, че когато курсът (за обучение) свърши след около месец, ще имам възможността да постъпя в йешива (yeshivah) (талмудско училище).
Поздрави - Моше"
Разбира се, тази доктрина на Халака за убийството се сблъсква по принцип, не само с израелския криминален закон, но също -както бе загатнато в току-що цитираните писма, и с официалните военни устави. Обаче, може да има малко съмнение, че практически тази доктрина оказва влияние върху правораздавател-ната администрация, особено чрез военните власти. Факт е, че във всички случаи, в които евреи във военен или паравоенен контекст бяха убили невъоръжени араби, в това число и случаите на масови убийства, като този в Кафр Касим (Kafr Qasim) през 1956 г., убийците, ако не бяха пуснати изобщо, получаваха изключително леки присъди или спечелваха важни и огромни помилвания, които намаляваха наказанията им до почти нищо.

Спасяване на живот

ТОЗИ ПРОБЛЕМ - за върховната важност на човешкия живот и задължението на всяко човешко същество да направи всичко възможно, за да спаси живота на ближния - е от очевидно значение сам по себе си. Това е също от особен интерес в еврейски контекст от гледна точка на факта, че след Втората световна война еврейското мнение в някои случаи справедливо, в други не, заклейми "целия свят" или поне цяла Европа, задето не си мръдна пръста, докато евреите бяха избивани. (Тази тема отдавна не е спорна за всички честни хора - тя е изяснена. Легендата за шестте милиона умъртвени с газ "Циклон" и кремирани евреи е разобличена, ала не и у нас, б. пр.) Нека все пак проучим какво има да каже Халаката по този въпрос.
Според Халака задължението да се спаси животът на друг евреин е първостепенно. То превъзхожда всички други религиозни задължения и забрани с изключение на запрещенията срещу трите най-ужасни гряха - прелюбодейството (включително кръвосмешението), убийството и идолопоклонничеството.
По отношение на неверниците основният талмудски принцип е, че техният живот не бива да бъде спасяван, независимо че е забранено да бъдат направо убивани. Самият Талмуд изразява това с максимата: "Неверниците не бива нито да бъдат изваждани (от кладенец, яма, пропаст, цепнатина), нито бутани надолу (в тях)." Маймонид пояснява: "Колкото до неверниците, с които не сме във война,... тяхната смърт не следва да бъде причинявана, но е забранено да бъдат спасявани, ако са на ръба на смъртта. Ако например някой от тях бъде забелязан да пада в морето, той не бива Да бъде спасен, защото е записано: "нито ще се опълчиш срещу кръвта на твоя ближен16, - но (един неверник) не ти е ближен."
Например еврейски лекар не трябва да се отнася към неверник Като с пациент. Маймонид, сам знаменит лекар, е съвсем кате горичен за това. В друг пасаж той повтаря различието между "ближния ти" и един неверник и заключава: " от това узнаващ, че забранено да лекуваш неверник, дори и срещу заплащане..."
Ала отказът от страна на евреин, особено на еврейски лекар, да спаси живота на неверник може, ако стане известно, да противо-постави властни неверници и така да изложи евреите на опасност Където такава заплаха съществува, задължението да я избегнеш заменя забраната да помогнеш на неверника. Така Маймонид про-дължава: "... но, ако се плашиш от него или неговата враждебност, излекувай го срещу заплащане, тъй като ти е забранено да го извършваш безплатно." Самият Маймонид бе личният лекар на Саладин. Неговото настояване за изискване на заплащане, навярно с цел да се увери, че действието не е свързано с човешката благотворителност, а е неизбежен дълг, все пак не е абсолютно. Защото в друг откъс той разрешава неверник, от чиято недружелюбное! се плашат, да бъде лекуван "дори гратис, ако това е неизбежно."
Цялата доктрина - забраната за спасяване живота на неверник или лекуването му и отмяната на тази забрана в случаи на страх от неприязън, е повтаряна (очевидно дословно) от други главни авторитети, включително Арба'ах Турирн (Arba'ah Turirn) от XIV век, Бейт Йосеф Каро и Шулхан Арух18. Бейт Йосеф допълва, като цитира Маймонид: "И е разрешимо, да се изпробва лекарство върху езичник, ако това служи на целта." А това е повторено също и от прочутия равин Мозес Исерлес (Moses Isserles).
Капацитетите по Халака са единодушни, че терминът "неверник" в горната доктрина се отнася до всички неевреи...

Отношение към християнството и исляма

ПО-ГОРЕ БЯХА дадени няколко мимолетни примера за равинското отношение към тези две религии. Ала ще бъде от полза, да обобщим това отношение тук.
Юдаизмът е пропит с много дълбока омраза към християнството, комбинирана с пренебрежение спрямо него. Явно това отношение бе усилено от християнските гонения на евреите, но е доста независимо от тях. То датира от времето, когато християнството бе все още слабо и преследвано (не само от евреите). То се споделяше от евреи, които никога не бяха преследвани от християни или на които християните даже бяха помагали. Така Маймо-нид бе обект на мюсюлмански гонения от режима на Алмохадите (Almohads) и избяга от тях, като първо отиде в Йерусалимското кралство на кръстоносците. Ала това ни най-малко не промени неговите схващания. Това дълбоко отрицателно отношение се основава на два главни елемента.
Първо, на омразата и злонамерените клевети по отношение на Исус. Традиционното разбиране на юдаизма за Исус, разбира се, трябва да бъде разграничена от безсмислените спорове между ан-тисемити и юдейски апологети, отнасящи се до "отговорността" за неговата (с юдейска надменност авторът се отнася неуважително спрямо Христос, като не употребява главно "Н" в думата "Неговата", б. пр.) екзекуция. Повечето съвременни изследователи на онзи период признават, че акуратното историческо познание на обстоятелствата около екзекуцията на Исус е невъзможно, поради недостига на оригинални описания от съвременници, късното съставяне на Евангелията (учените доказаха късното съставяне и на Библията от юдео-вавилонската секта на фарисеите, при това чрез кражби и преиначаване на чужди - шумерски, египетски, древнобългарски и други легенди и предания, б. пр.) и противоречията между тях. Във всеки случай представата за колективната и наследената вина е едновременно погрешна и абсурдна. (Не е ли no-добре авторът да бе оставил този проблем да бъде разискван от теолозите? А християнските изследователи отдавна са казали тежката си дума - тъкмо юдеите, с които днешните т. нар. "евреи" нямат нищо общо, освен принадлежността към религиозно-политическата доктрина на юдаизма, носят вината за кръстната смърт на Божия Син Исус Христос, б. пр.) Обаче, онова, за което става въпрос тук, не са истинските факти за Исус, а неверните и даже злонамерените съобщения в Талмуда и в постталмудската литература. А това са нещата, в които евреите вярваха до XIX век, а мнозина, особено в Израел, все още вярват. Защото тези сведения изиграха важна роля в оформянето на еврейското отношение към християнството.
Според Талмуда Исус бе екзекутиран от точно определен равински съд заради идолопоклонничество, насърчаване на други евреи към идолопоклонничество и пренебрежение към равинската власт. Всички класически юдейски източници, които споменават тази екзекуция, са твърде щастливи да поемат отговорност за нея (с което авторът се самоопровергава за горните си твърдения, още повече, че сам признава - тъкмо Талмудът е главната, ръководната книга на господстващия и днес равински юдаизъм, б. пр.). В талмудските версии римляните дори не са споменати.
Най-популярните изложения, които независимо от всичко бяха възприемани твърде сериозно, такива като Толдот Йешбу (Toldot Yesbu) са даже още по-лоши, защото като допълнение към горните престъпления го (вместо Го, б. пр.) обвиняват във вещер-ство. Самото име "Исус" за евреите бе символ на всичко, което бе отвратително и противно, и тази народна традиция все още съществува68. Евангелията са еднакво ненавиждани и даже в съвременните израелски, юдейски училища не се позволява да бъдат цитирани (даже изучавани).
Второ, по теологични причини, повечето вкоренени в пренебрежението, християнството като религия е класифицирано от равин-ското учение като идолопоклонничество. Това е основано на грубото тълкуване на християнските доктрини за Троицата и Възкресението. Всички християнски знаци и образни символи са разглеждани като "идоли", даже от онези евреи, които буквално боготворят свитъци, камъни или лични принадлежности на "Светите мъже".
Като противоположност отношението на юдаизма към исляма е относително меко. Въпреки че основният епитет, даден на Мохамед, е "луд човек" ("meshugga"), това не бе толкова обидно, колкото може да звучи днес, и във всеки случай той бледнее пред оскърбителните термини, прилагани спрямо Исус. По същия начин, Коранът, за разлика от Новия Завет, не е заклеймен чак до изгаряне. Той не е почитан по същия начин, по който ислямският закон почита свещените юдейски свитъци, но е третиран като обикновена книга. Повечето равински власти са съгласни, че ислямът не е идолопоклонничество (макар че някои лидери на Гуш Емуним сега предпочитат да игнорират това). Все пак Халаката постановява, че евреите не бива да се отнасят към мюсюлманите по-лошо, отколкото към "обикновени" неверници. Ала не и no-добре. Отново Маймонид може да послужи като илюстрация. Той заявява категорично, че ислямът не е идолопоклонничество и в своите философски трудове с голямо уважение цитира много ислямски, философски капацитети. Както споменах по-рано, той бе личен лекар на Саладин и неговото семейство. И по заповед на Саладин той бе назначен за шеф на всички египетски евреи. Въпреки това той постановява, че забраната за спасяване живота на неверник (освен в случаите, когато се налага да бъде избягната опасност за евреи) важи със същата сила и за мюсюлманите.



Следва мнението на евреина Бенжамин Фрийдмън.

Benjamin H. Freedman was one of the most intriguing and amazing individuals of the 20th century. Mr. Freedman, born in 1890, was a successful Jewish businessman of New York City who was at one time the principal owner of the Woodbury Soap Company. He broke with organized Jewry after the Judeo-Communist victory of 1945, and spent the remainder of his life and the great preponderance of his considerable fortune, at least 2.5 million dollars, exposing the Jewish tyranny which has enveloped the United States. Mr. Freedman knew what he was talking about because he had been an insider at the highest levels of Jewish organizations and Jewish machinations to gain power over our nation. Mr. Freedman was personally acquainted with Bernard Baruch, Samuel Untermyer, Woodrow Wilson, Franklin Roosevelt, Joseph Kennedy, and John F. Kennedy, and many more movers and shakers of our times. This speech was given before a patriotic audience in 1961 at the Willard Hotel in Washington, D.C., on behalf of Conde McGinley's patriotic newspaper of that time, Common Sense.

What are the facts about the Jews? (I call them Jews to you, because they are known as Jews. I don't call them Jews myself. I refer to them as so-called Jews, because I know what they are.) The eastern European Jews, who form 92 per cent of the world's population of those people who call themselves Jews, were originally Khazars. They were a warlike tribe who lived deep in the heart of Asia. And they were so warlike that even the Asiatics drove them out of Asia into eastern Europe. They set up a large Khazar kingdom of 800,000 square miles. At the time, Russia did not exist, nor did many other European countries. The Khazar kingdom was the biggest country in all Europe -- so big and so powerful that when the other monarchs wanted to go to war, the Khazars would lend them 40,000 soldiers. That's how big and powerful they were.
They were phallic worshippers, which is filthy and I do not want to go into the details of that now. But that was their religion, as it was also the religion of many other pagans and barbarians elsewhere in the world. The Khazar king became so disgusted with the degeneracy of his kingdom that he decided to adopt a so-called monotheistic faith -- either Christianity, Islam, or what is known today as Judaism, which is really Talmudism. By spinning a top, and calling out "eeny, meeny, miney, moe," he picked out so-called Judaism. And that became the state religion. He sent down to the Talmudic schools of Pumbedita and Sura and brought up thousands of rabbis, and opened up synagogues and schools, and his people became what we call Jews. There wasn't one of them who had an ancestor who ever put a toe in the Holy Land. Not only in Old Testament history, but back to the beginning of time. Not one of them! And yet they come to the Christians and ask us to support their armed insurrections in Palestine by saying, "You want to help repatriate God's Chosen People to their Promised Land, their ancestral home, don't you? It's your Christian duty. We gave you one of our boys as your Lord and Savior. You now go to church on Sunday, and you kneel and you worship a Jew, and we're Jews." But they are pagan Khazars who were converted just the same as the Irish were converted. It is as ridiculous to call them "people of the Holy Land," as it would be to call the 54 million Chinese Moslems "Arabs." Mohammed only died in 620 A.D., and since then 54 million Chinese have accepted Islam as their religious belief. Now imagine, in China, 2,000 miles away from Arabia, from Mecca and Mohammed's birthplace. Imagine if the 54 million Chinese decided to call themselves "Arabs." You would say they were lunatics. Anyone who believes that those 54 million Chinese are Arabs must be crazy. All they did was adopt as a religious faith a belief that had its origin in Mecca, in Arabia. The same as the Irish. When the Irish became Christians, nobody dumped them in the ocean and imported to the Holy Land a new crop of inhabitants. They hadn't become a different people. They were the same people, but they had accepted Christianity as a religious faith.
These Khazars, these pagans, these Asiatics, these Turko-Finns, were a Mongoloid race who were forced out of Asia into eastern Europe. Because their king took the Talmudic faith, they had no choice in the matter. Just the same as in Spain: If the king was Catholic, everybody had to be a Catholic. If not, you had to get out of Spain. So the Khazars became what we call today Jews. Now imagine how silly it was for the great Christian countries of the world to say, "We're going to use our power and prestige to repatriate God's Chosen People to their ancestral homeland, their Promised Land." Could there be a bigger lie than that? Because they control the newspapers, the magazines, the radio, the television, the book publishing business, and because they have the ministers in the pulpit and the politicians on the soapboxes talking the same language, it is not too surprising that you believe that lie. You'd believe black is white if you heard it often enough. You wouldn't call black black anymore -- you'd start to call black white. And nobody could blame you.
That is one of the great lies of history. It is the foundation of all the misery that has befallen the world.
Do you know what Jews do on the Day of Atonement, that you think is so sacred to them? I was one of them. This is not hearsay. I'm not here to be a rabble-rouser. I'm here to give you facts. When, on the Day of Atonement, you walk into a synagogue, you stand up for the very first prayer that you recite. It is the only prayer for which you stand. You repeat three times a short prayer called the Kol Nidre. In that prayer, you enter into an agreement with God Almighty that any oath, vow, or pledge that you may make during the next twelve months shall be null and void. The oath shall not be an oath; the vow shall not be a vow; the pledge shall not be a pledge. They shall have no force or effect. And further, the Talmud teaches that whenever you take an oath, vow, or pledge, you are to remember the Kol Nidre prayer that you recited on the Day of Atonement, and you are exempted from fulfilling them. How much can you depend on their loyalty? You can depend upon their loyalty as much as the Germans depended upon it in 1916. We are going to suffer the same fate as Germany suffered, and for the same reason.

ИЗВАДКИ ОТ КНИГАТА „ВЛАСТТА НА МАМОНА” ОТ ВОЛЕН СИДЕРОВ

Защо не може да има „юдео-християнство". Евреи ли са Авраам и Мойсей?

В масовата култура на XXI век съществува една наложена вече теза. Че т. нар. юдаизъм е първата монотеистична религия. Че древните юдеи първи отхвърлили многобожието и приели поклонението на един единствен бог. Това се опровергава от самия Стар Завет, части от които влизат и до днес в свещените книги на еврейството - Тората. За християните свещени са книгите на Стария (50) и Новия Завет (27) - общо 77 книги. От тях канонични (боговдъхновени за вярващия християнин са всички книги на Новия Завет и 39 от книгите на Стария Завет без следните 11: Книга втора Ездра, Юдит, Първа Макавейска, Трета Макавейска, Премъдрост Соломонова, Премъдрост на Иисуса, син Си-рахов, Товит, Послание на Иеремия, Варух и Трета книга на Ездра.)
Всеки пристъпил към вярата християнин днес трябва да знае: първо, че терминът „юдео-християнство" е спекулативен и лъжлив. Не може да има сложно съставна дума от две противоположни по същността си тези. Юдейството, насаждано от фарисейската и садукейска върхушка, от самото начало на съществуването си е базирано на поклонение пред един шовинистичен, расистки и чисто материален, земен начин на общуване с Бога. Християнството е следване на учението на Иисус да се отнасяме с хората така, както бихме искали те да се отнасят с нас. Без разлика в народността и принадлежността им към някаква каста. В книгите на Стария Завет няма да намерим пояснение за царството Божие. Няма да срещнем наставления за грижа за безсмъртната душа на човек, която застава на Божи съд след раздялата с материалното си тяло. А това е сърцевина на религиозността във всичките й днешни разновидности. Дори най-отдалечилите се от простите и безгрешни наставления на Христос днешни секти и учения, водят битки за човешки души. Търсят начин да внушат на последователите си, че именно тяхната „църква" осигурява най-желаното и търсено чрез вярата нещо от хората - безсмъртието.
В Стария завет за безсмъртие на душата могат да се намерят само индиректни намеци. Там съглашението с Бога води не до спасяване на индивидуалната човешка душа, а до завладяване на нови земи и богатства от народа, който е сключил завета. Така се приема Божия закон от част от племената, потомци на Ной. Ной не е евреин и няма как да бъде, тъй като етносът е по-късен белег за характеристика на човечеството. При Ной наказанието Божие и шансът след това за нов живот е въпрос на морал, на спазване и нарушаване на морала. Не на принадлежност към това или онова племе. При Авраам - баща на народите, въпросът стои по същия начин. Въпреки, че днес наричащите себе си „евреи" сочат Авраам за свой прародител, то със същият успех могат да го посочат и воюващите с „евреите" палестинци, всички разновидности на арабските народи, неарабските народи и дори финландците. Защото в Първата книга на Стария Завет - Битие, глава шестнайсета се разказва как Авраам създава потомство от „египтянката Агар". Това потомство сигурно се е размножило, така че днес народите на Египет и доста страни около него могат да претендират за синове на Ав-раам, така, както това правят евреите. Аврам става „Авра-ам", тоест „баща на много народи" след завета си с Господ. Не на един, а на много народи - според Битие, глава 17/4.
Впрочем ако четем модерните западни тълкуватели на еврейската история, Аврам е просто силно амбицирай да създаде народ мъж, който си е въобразил, че е сключил завет с Бога. Така смята Макс Даймънт, американски евреин, автор на книгата „Евреи, Бог, история", издадена от българското еврейско сдружение „Шалом". Даймънт нарича на езика на психиатрите завета на Аврам с Бога „проекция" -тоест, натрапчива, нередна мисъл, която не искаш да приемеш за своя, но ти харесва и я приписваш на друг, за да заобиколиш дискомфорта. Ето как един еврейски автор като Даймънт описва „първосъздателя на много народи, сред които и еврейския Авраам" почти като един психопат и то в книга, издадена от еврейски център у нас: „Хората, които имат такива халюцинации, не са задължително невротични или психично болни, може само да са силно напрегнати или вдъхновени. Следователно от гледна точка на психоанализата, вероятно у Аврам се е зародила идеята за договор с Всемогъщия отец, представен като Йехова, и той е проектирал в този образ на Бащата собственото си желание да опази бъдещите поколения на децата си и на децата на децата си"16. Виждаме, че у днешните евреи-материа-листи идеята за Бог е no-скоро психореакция на подсъзнанието, отколкото вяра и религия. Но не е ли било така и у техните далечни предци?
Знам, че много хора ще се стреснат при следващите думи, но е условно да наречем „евреин" дори Мойсей. Той е намерено дете и според Изход, глава втора, е „от Левиевото племе". По-нататък обаче, в Стария завет - в Книга Първа на Паралипоменон, която представя геналогията на израилевите водачи, в глава 23, стих 14 се казва ясно: „А Мойсей, човек Божий и синовете му БЯХА ПРИЧИСЛЕНИ КЪМ ЛЕВИЕВОТО КОЛЯНО". Това „причисляване" става при преброяването на израилевия народ по заповед на цар Давид, тоест около 300 години след смъртта на самия Мойсей. Тогава юдеите тръгват да подреждат исторически хоронологията си, тъй като за първи път имат мощна държава и цар.

Юдаизмът до Христос е непрекъснат отказ от Бога в полза на Мамона

Епохата на съдиите предхожда създаването на Израелско царство. Начело на юдеите застават водачи - съдии, които трябва да са носители на морала. Така ли е? Наследникът Мойсей става Иисус Навин, който е негов достоен приемник. Той повежда синовете Израилеви. От книгата Иисус Навин обаче става ясно, че „синовете Израилеви сториха голямо престъпление" и че „гневът Господен се разпали против синовете Израилеви." Тоест пророчеството на Мойсей, че веднага след смъртта му юдеите ще се развратят, става реалност.
Иисус Навин полага огромни усилия да върне моралното начало у евреите. Дори отново сключва завет с Бога чрез обрязване. След смъртта му обаче, разпадът тръгва отново. Поклонението пред Мамона закипява с пълна сила: „Тогава Израилевите синове почнаха да правят зло пред Господа и да служат на Вааловци"; „И оставиха Господа, Бога на отците си, Който ги бе извел из земята Египетска, и се обърнаха към други богове на околните тем народи, и почнаха да им се покланят, и разгневиха Господа"; „И оставиха Господа и почнаха да служат на Ваала и разни Астарти".
Този рефрен ще прочетем нататък стотици пъти в Стария Завет. Сам Господ издига съдии, които да водят народа, но той ги отхвърля или загърбва: „Но щом умреше съдията, те изново почваха да живеят по-лошо от бащите си, като отиваха след други богове да им служат и да им се покланят. Не преставаха от делата си (не отстъпваха) от лошия си път".
Това потвърждение, че юдейското племе има вродено влечение към идолите и лъжливите кумири на Мамона се повтаря буквално на всяка страница от книгата Съдии Израилеви. В глава трета това са стих 5, 6 и 7 - описващи как „синовете Израилеви сториха зло пред очите на Господа". Само след пет стиха - в стих 12, се повтаря пак: „Синовете Израилеви почнаха пак да вършат зло пред очите на Господа...". За наказание ги завладява моавският цар. Издигналият се за спасител юдей Аод успява да въведе някакъв ред в почитането на закона и става „съдия", но за малко. „Когато умря Аод, Израилевите синове почнаха пак да вършат зло пред очите на Господа". Те пак избират нови богове и идоли, както свидетелства стих 8 от глава пета на „Съдии". Така ги завладяват ханаанците. Следващата, шеста глава на „Съдии" започва с познатия рефрен: „Израилевите синове почнаха пак да вършат зло пред очите на Господа и Господ ги предаде в ръцете на мидиамци за седем години"26. Човек започва да се пита кога всъщност са спирали да вършат зло Израилевите синове, та да „почват пак". Дали пък Господ не вижда в тяхно лице най-упорития материал за превъзпитание, най-силната крепост на мамониз-ма и идолопоклонничеството и това не разпалва амбицията му. С други думи - ако успее с тях, ще успее и с всички племена. Тези мисли може би звучат богохулно, но идват сами в главата на всеки, който се запознае с хилядолетната (уви, неуспешна) битка за обръщане душите на еврейство-то към Бога, а не към Мамона.
Следващото робство на израилевите синове е прекъснато от поредния опит на боголюбив и храбър водач - Гидеон. Той избавя народа си и се опитва да го обърне към вярата, но пак за кратко. Страстта към кланянето на Ваал и другите разновидности на тъмните сили е неизтребима у юдейското племе: „След като Гидеон умря, Израилевите синове пак почнаха да ходят блудно подир Вааловци и си поставиха за бог Ваалверита".
Фактите сочат, че вярата на старите юдеи не е монотеизъм
При този рецидивизъм, просто е необяснимо защо с такъв патос днешните еврейски автори защитават тезата, че именно те, евреите поставили началото на монотеизма и духовното начало в религиозно-философската мисъл. Както пише например американската еврейска авторка Сара Айзъксън: „Юдаизмът има уникален духовен облик, отличаващ се по принципите си от другите основни религии". Да, вярно е, можем да добавим, изследвайки Библията, но заради това, че юдаизмът е в основата си отказ да се приеме Бога. Едно почти непрекъснато поклонение на Мамона, с което се отличава от другите религии. И че е бил такъв от момента на създаването и продължава да е такъв до днешни дни, както ще видим по-нататък.
Наследниците на Гидеон лидерстват по няколко години, но не променят посоката на вярата у юдейското племе. Самите те са с нисък морал и не се спират пред масови убийства на съплеменници - съперници за властта. Например Авимелех, който идва на власт след Гидеон. Той избива седемдесет сина на Иероваал, кандидати за лидери -конкуренти. Него пък го убива жена с камък в главата в кулата, където юдейския народ се кланя на любимата си богиня Ваалверита. След Авималех идва Тол, син на Туя от Исахаровото коляно. Той властва 23 години, след него идва Иаир от Галаад, съдийства 22 години. И при двамата владетели моралният разпад продължава: „Израилевите синове продължаваха да правят зло пред очите на Господа и служеха на разни Вааловци и Астарти и на боговете арамейски, и на боговете сидонски, и на боговете моавски, и на боговете амонитски, и на боговете филистимски, а Господа оставиха и Му не служеха".
Следващият водач на юдеите е Иафтай, галаадец, син на блудница. Той води някакви битки за независимост но само 6 години, умира, след него се редуват: Есевон от Вит-леем за 7 години, Елон за 10 години, Авдон за 8 години. През цялото това време юдеите са всичко друго, но не и „монотеистичен" правоверен народ. Този период, обхващащ десетки владетели и поколения е обобщен от стих 1 на глава 13 на Съдии така: „Израилевите синове продължаваха да правят зло пред очите на Господа, и Господ ги предаде в ръцете на филистимците за през четирийсет години."
Следва нов опит за някакво спасение чрез зачеването на безплодната дотогава жена на Маной с Божия помощ. Ражда се Самсон. С помощта на Дух Господен Самсон върши невероятни подвизи в продължение на 20 години. Това обаче не обръща юдеите в служене на Господа. След смъртта му цари морална и държавническа анархия: „В ония дни Израил нямаше цар, всеки правеше каквото смяташе за право". Това и при най-добро желание не може да се нарече „монотеизъм" и богоизбрано поведение. Така безславно приключва първият период от еврейската история, наречен „Период на съдиите". Както видяхме в него отделни личности за съвсем кратко правят опити да вдъхнат вяра в Бога у евреите. Не успяват.

Защо християнството не може да бъде производно на т. нар. Юдаизъм

Всъщност, можем ли до началото на новата ера да гово¬рим, че има такава религия, наречена „юдаизъм"? А след това? Доколко са верни днес арогантните изказвания на антихристиански настроени общественици като шефа на орга¬низацията на евреите в България, масонът Емил Кало, бив¬ша комунистическа номенклатура, който пише в писмо до в. „Монитор" през 1999 г., че християнството не е нищо по¬вече от секта, произлязла от юдаизма. От кой юдаизъм, пи¬таме? От идолопокронничеството, практикувано над 1000 години от юдеите почти непрекъснато? Както свидетелства Старият Завет. Може би от човешките жертвоприношения пред Молох, от покланянето пред Златния Телец, което юдеите не спрели да извършват от момента на приемането на скрижалите от Мойсей до момента на съда, който фари¬сеите устройват над Христос като над опасен за властта им разобличител? Защото Старият и Новият Завет рисуват юдаизма до Христос именно така - едно перманентно идо¬лопоклонничество, която няма как да роди евангелския за¬вет на Иисус. Не е възможно тези, които отхвърлят Творе¬ца цяло хилядолетие, да са почва за църквата на Сина Му.
- След Христос пък, юдеите развиват талмудическото и кабалистичното учение, което има една основна идея, про¬низваща всички трудове на талмудистите - отричане и яростно, злостно хулене на Спасителя Христос и християн¬ската църква. Няма как от отрицателите на християнството да възникне „сектата" християнство, както твърди Кало и подобните на него. Тъй че не е възможно християнството да произлиза от т. нар. юдаизъм, защото самото то е отри¬цание на това, което юдаизмът е бил и продължава да бъде. Огромна нелепост е и терминът „юдео-християнство", с който съвременни спекуланти се опитват да принизят християнството.


А какво е „юдаизъм” всъщност - религия или расова теория? Защо няма учебник по „юдаизъм"?

Ако питате днес кой е основоположник на расизма, все¬ки втори минувач по улиците на Ню Йорк, Лондон, Париж, Делхи, Лагос или Кейптаун ще ви каже „Хитлер". Вярно ли е това? Категорично не, но световната медийна и обра¬зователна пропаганда през последните 50-60 години, която е в ръцете на еврейски магнати, е свършила своята работа. Набила е в съзнанието на милиони и милиони ученици и след това студенти, че Адолф Хитлер е изобретател на ге¬ноцида, расовата теория и елитарното мислене. Че той и неговата клика са наложили тезата за „богоизбрания" на¬род - германския, или за арийската раса, за която останала¬та част от човечеството е тор.
Груба грешка, неистина и невежество. Расовата теория в най-чист вид се създава от еврейската върхушка векове преди новата ера. От левитите - жреческата върхушка на юдейското племе. Те формирали и двете крила на еврейс¬кия елит, наречени партии на садукеите и на фарисеите. Първите били здрави материалисти, не приемали безсмър¬тието на душата и задгробния живот, залагали всичко на материалните ценности, които придобиваш тук и сега. Вто¬рите били по-задълбочени духовно, предполагали наличие на нематериална душа у човека, но били решили въпроса с избора на Бог по своему. За фарисеите същестувало само учението за “богоизбрания" народ и месията, когото те виждали като земен цар, водач, който поставя еврейството над останалите народи и ги поробва материално.
Това е елитарна ксенофобска, расистка и богоборческа философия, която обаче остава непозната и до днес на ши¬роката публика. Всеки гражданин на англоезична, рускоезична, китайскоезична или френскоезична страна може да намери на своя роден език основните свещени книги на го¬лемите световни религии - християнство и ислям. Те се превеждат и издават без съкращения и бели полета по тях. Който търси и обяснителна литература към тях, може да намери тонове от нея. Същестуват богословски факултети или университети, които запознават свободно всеки же¬лаещ с историята на християнството и исляма, както и с техните принципи.
Обикновено енциклопедиите сочат като трета основна монотеистична религия юдаизма. Опитайте се да намерите литература по „юдаизъм". Учебник по юдаизъм, така да се каже, основи на юдаизма. Няма да откриете такова пособие, публикувано свободно на някой от най-използваните езици на Земята и предназначено за най-широка публика. Нито пък може да се запишете да учите „юдаизъм" някъде, ако не сте евреин, така както студентът по богословие в една православна страна изучава от начало до край основите на православието, без да го питат каква е майка му. Всъщност днес не можеш да станеш и гражданин на Израел, ако не си евреин по произход, каквото и да означава това.
Античната юдейска върхушка краде елитарната теория и практика на Вавилон
За да създадеш елитарна доктрина и да я прилагаш, нужно на първо място да оформиш теза за богоизбраност на групата, на която разчиташ. За древните юдейски водачи това не е било трудно. Те са имали наготово огромна даде¬ност. Върху племето им наистина е спусната Божия благо¬дат, която за съжаление то не оправдава. Само че юдейски-те лидери превръщат дефекта в ефект. Стъпвайки на пред¬сказанията на старозаветните пророци: Илия, Исая, Дани¬ил, Иеремия, сектата на левитите деформира тезата за Спа¬сителя в доктрина за юдейския месия, който трябва да дойде на земята, за да направи юдейския народ (забележете -расова и етническа ксенофобска теория за превъзходство на възраст 3000 години!) владетел на материалните ценности на другите народи. Въпреки многобройните уроци, дадени на жителите на Юдейското и Израелското царства, техните водачи са в мнозинството си богохулници и богоостъпници. Както видяхме по-горе за един период от 700-800 години - от Мойсей до падането на Йерусалим под вавилонски плен и разрушаването на Първия храм, само 12 от общо 50 видни съдии и царе са живели и ръководили по Бога. Другите са водели народа си към идолопоклонничество и преклонение пред Мамона.
При такава стабилна основа на богоборчество, няма начин елитът на юдейството да не стигне до кулминацията на своето отклонение от Бога с отхвърлянето на Христос. Но откъде идва елитарната доктрина? Оригинален продукт на левитите ли е, или е заимствай от по-стари и мощни цивилизации?
Фактите говорят че верен е вторият вариант. Питате ли се защо американските войски допуснаха разграбването на историческия музей в Багдад след падането на града през април 2003 г.? Те имаха абсолютната власт и възможност да опазят неизмеримите като археологическа стойност експонати, датиращи отпреди 5000 години. Войниците на Буш обаче демонстративно оттеглиха бронираната си техника, след като първо я бяха разположили около музея. От десетки коментари в западната преса стана ясно, че умишлено е дадена зелена улица на мародерите, които са били първокласни познавачи на музейни ценности, а не улични крадци. Експерти на ЮНЕСКО се събраха веднага след нанесения от САЩ удар върху световната култура и осъдиха поведението на американската администрация Шефът на комисията за културни ценности към президента на САЩ Мартин Съливан дори подаде оставка в знак на протест срещу съучастието на щатски военни в разграбването на музея.
Но премълчаваната истина в цялата мрежа на това престъпление срещу човечеството е фактът, че войната на Буш срещу Ирак през март-април 2003 г. беше еврейска война. Защото, както каза през декември 2002 г. представителят на династията Хабсбург - Ото фон Хабсбург, депутат в Европарламента пред австрийското списание „Цур Цайт": „Пентагонът е една юдейска институция".
Американски сенатори като Морън също бяха против нападението срещу Ирак без санкции на Съвета за сигурност, като подкрепяха тезата си аргумента, че за тази война натиска най-вече еврейското лоби в САЩ. А то, както знаем, е влиятелно. Ариел Шарон, премиер на Израел в момента (2003 г), дори беше казал директно в Кнесета преди няколко години, че „САЩ правят каквото кажем ние".
Това вече обяснява защо хилядолетни експонати от музея в Багдад бяха разграбени пред очите на американската армия. Една еврейска война би била насочена освен срещу Ирак на Саддам като крепост на палестинската кауза, но също и срещу историческите факти от Месопотамия, които все още пречат да се изгради фалшифицирана история на античното еврейство и то да бъде представяно като като автор на „първата монотеистична религия", на първата едва ли не писана история на човечеството. Което просто не е така. Проблемът е, че повечето доказателства за по-древни от еврейската идеология са на територията на днешен Ирак. Там, край опожарения от американците Мосул е била древната Ниневия.
Още в през XIX век е открита библиотеката на Ниневия, построена при цар Ашурбанипал през VII век пр. Хр. Над 20000 текстове върху глинени плочки са изровени от английски археолози. Сред тях е известният „Епос за Гилгамеш”, написан с 300 четириредия върху дванадесет огромни глинени плочи. За щастие, находките са отнесени и запазени в Британския музей, а епосът за Гилгамеш, написан на акадски език повече от 2000 години преди Христос, е разчетен в началото на XX век. В този шумерски епос е разказана цялата история за потопа и спасяването на един праведник заедно със семейството му и необходимите животни. Това е Утнапищи, когото бог Еа надарява с безсмъртие след потопа. Именно към него пътува с много перипетии Гилгамеш. Той търси тайната на безсмъртието и се надява да я получи от Утнапищи. Безсмъртие Утнапищи не му дава, но му посочва как да извади от дъното на океана чудотворно цвете, което дава вечна младост. В момента когато Гилгамеш го изважда обаче, змия му го открадва. Така той стига до извода, че физическото безсмъртие не е предопределено за хората и те трябва да се радват и оценяват това, което имат приживе. И да не се вживяват в ролята на богове.
Тази поучителна притча, разказана и запазена векове преди написването на библейските текстове доказва следното: Че историята за потопа не е „еврейска", а общочовешка. Просто до нас е стигнал арамейският запис за това събитие, който е представен по-късно като „еврейски". (Разкопките, направено от сър Чарлз Уоли през 1929 г. при Тел ал Муайар в южен Ирак разкриха, че там е бил е библейският Ур. и установиха геологически доказателства за мащабно наводнение). Второ - че тази история е истинска, че тя се е случвала. И трето - че на смъртния човек не е дадено да се прави на Бог и опита ли се, го чака наказание.
Последната проста поука не се възприема от юдейската върхушка, на която иначе й харесва животът във Вавилон по време на т. нар. плен. Логично е да й се хареса, тъй като властниците в древна Месопотамия (както и в Египет впрочем) били обожествявани. А покорителят е повече от благосклонен към поробените юдеи. В „Еврейска история" се описва как синът на Навуходоносор - Илородам дава царски почести на „пленения" юдейски цар Йехония: „...облече го в царски одежди и му гарантира богата издръжка..."39. Завърналата се след плена юдейска върхушка вече е друга. Тя иска да съчатае доктрината за богоизбрания народ със собственото си обожествяване. Това поставило началото на изграждането на учението, наричано Талмуд, а след него и Кабала. Защото юдаизъм означава преди всичко да си запознат и да следваш Талмуда и Кабала.

Всъщност юдаизмът днес, това е Талмуд + Кабала

Този логически извод прави всеки, който се опита да установи от проеврейската литература, която ни наводнява, какво е „юдаизъм". В крайна сметка, интересуващият се разбира, че това е следване на „Тората", тоест Петокнижието на Мойсей, което се съдържа в Стария завет на познати те ни библии, но не е само това. Ако беше само това, защо евреите не си ходят на църква с християните и не учат вярата си по библиите, които се продават свободно?
Ако разтворите еврейската енциклопедия на Брокхауз - Ефрон от началото на XX век на думата „Иудаизъм", може да ви заболи главата от усукани обяснения в обем от пет-шест страници най-дребен шрифт, но няма да затворите книгата с чувство за яснота. Не, има нещо отгоре, има нещо, което не се доизказва, то се намеква, подпъхва, намига от всякъде, но не е казано в прав текст. Всъщност, има случаи, когато се казва и в прав текст, но трябва да се рови и търси много. Схващаш все пак, че юдаизъм означава някой да ти преподава устно едно тайно, недостъпно за неевреи учение, наречено Талмуд. Част от него може да се намери в писмен вид на четивен съвременен език, но ако имаш упоритостта на Шлиман. А друга, основна част не се излага писмено, тя е тайна и те прави истински юдеин по вяра. Дава ти расистки, нацистки и ксенофобски възгледи, привилегията да смяташ, че можеш да се отнасяш с неюде-ите като с животни. Който е стигнал до съкровения Талмуд, знае това.
Формално Талмуд значи „учение", състои от две части - Мишна и Гемара и съдържа 36 трактата. На практика това е тайно учение, предавано само устно от посветените - фарисеите на техните ученици до III-IV в. сл. Хр.. Организираната идеологическа върхушка на юдеите строго бдяла за неразпространението на талмудическите знания сред неев-реи. Ето какво се казва по този въпрос в едно сериозно еврейско изследване на собствената история от началото на XX век у нас: ,,...в силата на старата традиция бе забранено да се излагат писмено ония устни предания и узаконения, които са се прибавили към Мойсеевия закон след последната му редакция при Ездра.".
В същото време еврейските енциклопедии повтарят едно и също - че Талмудът е едно от най-висшите постижения на човешката мисъл. Ето какво казва например една от тия енциклопедии, издадена в Тел Авив през 1983 г.: „В цялата световна литература няма произведение, което може да се сравни с Талмуда - това велико свидетелство за еврейския гений, в който е вложен духовния труд на повече от три хиляди еврейски мъдреци от различни епохи и държави.".
Защо това високо постижение на интелекта се крие от света? Как може такова велико свидетелство да бъде укривано от желаещите да отпият от неговата мъдрост? Що за морални норми има такава религия, която крие плода на повече от три хиляди мъдреци от жадните за меда на мъдростта милиони хора по планетата?
Не ви ли се струва, че тези въпроси трябва да бъдат задавани от всеки любознателен човек в света. Но не е така. Цари мълчание по въпроса. И когато някой го наруши, върху него скачат добре подготвени и финансирани мозъчни щабове, които крясват: „Внимание, антисемитизъм!" С което карат любознателните да се прехвърлят на други, позволени теми.
В днешно време никой не обяснява и анализира от богословска гледна точка юдаизма. Той просто бива причислен към най-старите монотеистични религии и единственото, което може да се чуе в националните медии в България, са сладникавите излияния колко щастливо съседствали християнството и юдаизмът у нас. Но какво точно съжителства редом с християнството, какво е юдаизмът, така и не става ясно. През 2002 г. пресата тиражира идеята на един наш бизнесмен - ентусиаст, който иска да строи православна църква и синагога в Родопите (за джамията се подразбира) като символ на безоблачното съжителство на верите. Този наивник дори не беше направил справка, че синагогата не е храм, а еврейска община по местожителство. Да не говорим, че в Родопите никога не са живели евреи.
До оформянето на елитарна ксенофобско идеология у юдеите минават векове. Неспазването на Божиите закони, което се повтаря в цялата еврейска история, както видяхме no-горе, логично довело до образуване на затворено общество от „посветени", които не искали да се разделят с идеята, че богоизбраността не се дава като доживотна привилегия, а е обвързана с тежки за спазване морални норми. В еврейската история на д-р Бек и д-р Бран се признава, че имало моменти, в които спазващите Божиите закони били в такова малцинство и така заплашени от идолопоклонничеството сред юдеите наоколо, че трябвало да бягат в пустинята.
В същото време елитарната секта на левитите властвала в храма, който бил и трезор на държавата. Храмът съвсем не бил нещо свещено за юдейската върхушка, щом в него били вършени освен гнусни идолопоклонничества, за което свидетелства пророк Иезекиил, (Иезек 8/10,16,17) но и братоубийства. Така при царуването на персийския цар Артаксеркс III (361 - 338 г. пр. Хр), първосвещеник на храма в Йерусалим е Йоханан. Неговият брат Йошуа обаче иска да заеме поста. Той подготвя заговор заедно с евнуха на персийския цар Багоас, но Йоханан разбира и убива брат си в самия храм.
След разрушаването на Втория храм през 70 г. от н. е. елитаризмът е доктрината, с която се занимават равините. Те не са свещеници, а учители, поддържащи теорията за изключителност сред последователите си. Ще бъде едностранчиво да кажем обаче, че само сред юдеите се е оформила елитаристка теория. По-скоро те са тези, които я пренасят в Европа и я правят здрава конспиративна база за политически и социални експерименти в качеството си на разпръснат сред други нации народ. Така халдейското свето-възприемане на Вавилон, поклонението на Мамона, влиза в битка с християнския възглед за мяра във всичко и противостоене срещу алчността да притежаваш целия свят. Но когато човек или група хора се опитат да обсебят плодовете на земята без съобразяването с Божия закон, те могат само да очакват последици, които ще им струват скъпо. Нашата вселена е вселена на закона и моралният Божи закон е по-фундаментален от природните закономерности на създадения свят, който виждаме всеки ден около нас. Защото тези закономерности са следствие на този закон. Те не биха съществували без него. Но много хора наричат следствието първопричина и му се кланят. Да обожествяваш природата както правят пантеистите или само някое от небесните светила, както е в много езически религии, е равно на това да смяташ, че електрическата крушка, която свети в стаята ви, е първородна и че тя е предизвикала появата на електроцентрали, а не обратното. Да бъркаш творбата с нейния Творец.

Талмуд и християнство – двата полюса на морала

Виждаме, че диаметрално противоположното отношение към материалното богатство от страна на християнския морал (Стария и Новия Завет), в които се казва: „Защото кой може да яде и кой може да се наслаждава без Бог?" (Екл. 2/25) или: „Който обича сребро, няма да се насити и който обича богатство, той няма полза от това. И това е суета!" (Екл. 5/9). Или: „Не крадете, не лъжете и не се мамете един друг!" (Левит 19/11). Или: „Ще даде ли Той (Бог -б.р.) някаква цена на твоето богатство? Не - нито на златото, нито на каквото и да е съкровище (Иов 36/19). Или: „Среброто си ще изхвърлят по улици и златото не ще зачитат. Среброто им и златото им не ще бъде в сила да ги спаси в деня на Господнята ярост. Те не ще наситят с тях душите си не ще изпълнят утробите си, защото то биде повод за беззаконието им" (Пр. Иез. 7/19). Или: „Дава под лихва и взема под лихва, ще бъде ли той жив? Не той не ще бъде жив. Който върши такива гнусотии, той бездруго ще умре, кръвта му ще бъде върху него"(Пр. Иез. 18/13). Или: „...от среброто и златото си направиха идоли; оттам е гибелта" (Пр. Осия 8/4). Или: „Никой не може да слугува на двама господари; защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на Мамона" (Мат. 6/24) или: „Затова казвам ви: не се грижете за душата какво да ядете и пиете, ни за тялото си какво да облечете. Душата не струва ли повече от храната, и тялото от облеклото?" (Мат. 6/25). Или: „Защото каква е полза за човека, ако придобие цял свят, а навреди на душата си; или какъв откуп ще даде човек за душата си?" (Марк 8/36,37).
Последният цитат е от драматичния момент, когато Иисус Христос се обръща към учениците с „провокацията", че следването на вярата е носене на кръст и ако искат да Го следват, те трябва да забравят всичко материално, за да спасят душите си и да покажат на хората измерението на истинските, божествените стойности.
Виждаме колко далече и колко чуждо е християнското световъзприемане на талмудическото. На меркантилното, мамоническо мислене, което се настанява в Западна Европа след VIII век и просперира, разбивайки остатъците от християнство там. Нека си представим, че можем да погледнем от една въображаема висока гледна точка, от която се виждат не само пространствата, но и времената в един и същи кадър. Ако нагласим циферблата на тази ми. времето на „Европа, десети век", ще видим, че на изток от Виена кипи духовна дейност, български духовници и просветители разнасят светлината на Божието слово неуморно и без очакване на награда. На запад от Виена гледката е друга. Там виждаме в центровете на градовете хора, които живеят само с една мисъл: пари. Лихвари, които дават назаем пари, за да им върнат 100-150 процента над даденото. Ако не могат да им върнат парите, заемателят се прощава с имота си. Тези лихвари били евреи. Виждаме търговци на роби, които трупат богатства от тази мръсна търговия. Ето какво пише еврейският автор Абрам Леон в свое произведение: „Еврейският автор и ционист Джулиъс Брутцкъз отбелязва: „В десети век евреите притежавали солни мини близо до Нюрнберг. Те също така търгували с оръжие и експлоатирали богатствата на църквите. Но най-голямата им специализация била търговията с роби..." По този въпрос информация добавя още един автор от еврейски произход - Джузеф Уилямс в книгата си „Еврейството в Западна Африка; от Нил до Нигер с евреите". Там той цитира сънародника си Луис Брауни по повод търговията с роби: „Евреите пътували навсякъде - от Англия до Индия, от Бохе-мия до Египет. Най-разпространената им стока в онези дни като, като се започне от осми век, били робите. Тези еврейски търговци можели да бъдат открити на всеки широк път, край всяка голяма река или море, с техните тълпи от конвоирани, оковани затворници". Още един западен автор потвърждава, че основно занимание на еврейските търговци в Средновековието била търговията с роби, много често - с християни. Ето какво пише Джеймс Парке в книгата си „Евреинът в средновековната общност": „Църквата изразявала истинско недоволство от онези сред еврейското население, които участвали в търговията с роби... Една търговия, която явно била много печеливша..."Ето и потвърждение за робовладелската същност на еврейската търговия през Средновековието от световноизвестния исторически есеист, англичанина Пол Джонсън в неговата „История на евреите": „По целия арабски свят евреите били търговци. От VIII век до началото на XI век ислямът бил една от главните световни икономически системи, свой ред евреите осигурявали функционирането на нейните главни търговски мрежи. От изток те внасяли коприна, подправки и други редки стоки. А в обратна посока, от Запад те изнасяли роби. Тези роби евреите продавали на мюсюлманите. През 825 г. лонския архиепископ Агобар обявил, че търговията с роби е въведена от евреите..."
Цялата тази мръсна търговия с хора, която продължава на места до XVIII-XIX век впрочем, била в тотално противоречие с християнските принципи. Още през IV век Константин Велики премахнал робството и по-късно православното законодателство на византийските, както и на българските царе забранявало робството.
В „прогресивната" Западна Европа, обаче, това не важало. Което е доказателство, че още след VIII век там християнството било чисто номинално, без да води до спазване на морални принципи в политиката и икономиката.
Днес битува митът, че в Западна Европа евреите били непрекъснато преследвани и дискриминирани. Посочват се винаги напускането на Испания на около 100 000 евреи след 1492 г., които не пожелали да приемат християнството. Както и изгонването на евреи от английския крал Едуард през 1290 г. или от Франция през 1304 г. Нека да видим какво предшества обаче изгонването на евреите от Англия. Според Пол Джонсън през XIII век английската средна класа била в ръцете на еврейски лихвари. Много документи сочат, че земеделци и голяма част от аристокрацията системно затъвали в заеми от еврейски лихвари. Един от най-известните лихвари Аарон от Линкълн бил заемодател на самия крал. През 1215 г. кентърберийският архиепископ Стефан Ленгтън, един от създателите на Великата Харта на свободите (Magna Harta libertatum) апелирал за бойкот на еврейския бизнес, който съсипвал Англия. След натрупване на различни обвинения срещу евреи като процеса в Норидж през 1230 г., крал Едуард I обявил извън закона лихварската дейност на евреите и ги изгонил от Англия. Те се върнали по тези земи чак след т.нар. Английска революция, обезглавяването на крал Чарлз I и идването на власт на врага на християнската църква Оливър Кромуел. Едно от първите, които направил Кромуел, било да възстанови правата на евреите за въртене на лихварски бизнес.
В днешно време историографите подсилват преследванията срещу евреи в Европа, тъй като енциклопедиите и информационните средства обикновено са в еврейски ръце. Например пословичното „изгонване" на евреи от Испания съвсем не е такова, каквото го представят редовите учебници по история. Когато Крал Фердинанд и кралица Изабела завършили отвоюването на Испания от маврите и арабите, те съвсем логично поискали християнството, изтласквано оттам в продължение на 700 години, да се завърне по тези земи. Това евреите приели като голяма опасност. Но тъй като били по финансовите върхове на държавата, много от тях приели християнството, макар и само привидно. И пак останали във върхушката. Дори секретарят на крал Хуан I Кастилски - Фирнан Диас де Толедо бил евреин.

Изток - държавата на Духа, Западът -държавата на Мамона

Друг властник, но вече от мюсюлманската вяра - султан Баязид II (1481-1512 г.) изпратил послания до цялото си царство със заповед да се приемат евреи от Испания. Още неговият предходник Мехмед П, (1451-1481 п), който завладял Константинопол, заселил там на мястото на избитите от него християни големи маси евреи. Османската империя - убиецът и поробителят на Православието на Балканите, ликвидаторът на Византия и България станала райско място за напусналите Испания евреи. Бенбаса и Родриг описват Солун като “Майката на Израил”: “Евреите от Европа и от други страни, преследвани и гонени, дойдоха тук да търсят подслон и този град ги прие с любов и сърдечност, сякаш е нашата почитаема майка Ерусалим."90. Данните за населението на Солун между 1520 и 1530 г. сочат, че броят християнски домакинства е 989, броят мюсюлмански - 1229, а брят на еврейските домакинства е най-много - 2645.91. През 1613 г. еврейските домакинства в Солун са вече 2933 и така този град „става един от най-важните световни еврейски центрове през XVI в. и първият еврейски град на Средиземноморието със своите 2933 домакинства, които през 1613 г. представлявали 68% от цялото му население/'92.
Точно по същото време османските поробители на България, които днес някои наричат просто „присъствали" по тези земи, намаляват силно българското и християнското население чрез насилствено помохамеданчване, чрез насилственото отвличане на християнски деца и чрез директно масово избиване. Според български историци ако не беше турското „присъствие" по българските земи, българите щяха да са днес над 40 милиона и да се състезават с Франция и Германия по мощ. Православието обаче е трябвало да бъде подложено на геноцид, за разлика от юдейст-вото което процъфтявало, както видяхме под султанска власт.
Всъщност, „разминаването" на православния Изток с меркантилния Запад, оформя два типа държави: държавата на Духа на Изток и държавата на Мамона на Запад. Тъй като лихварството, грабежът и спекулата били основна движеща сила на държавата на Мамона, логично било те да отсъстват от Изтока. Това се потвърждава категорично от историческите източници. През цялото време на съществуването си, православната империя Византия, православното царство България и киевско-руските православни княжества и царства, изхвърлят от себе си като чуждо тяло спекулата, измамата, ограбването на бедните. Техните законодателства и държавна практика се придържат винаги към християнския морал за уравновесяване на алчността, за социален поглед върху преразпределението на материалните богатства, за справедливост при управлението им.

България и Византия - образци за социална държава

В края на IX век и началото на Х век България се управлява от Симеон I Велики. Това е период, в който българската държава израства като държава на духа. Има доста автори напоследък, които се опитват да докажат, че приемането на християнството в България при кан Борис I през 865 г. е грешка и е отслабило страната. Всъщност, няма по-силни периоди за България, от периодите, в които царуват православни владетели - Симеон, Петър, Иван Асен П. Освен, че по територия тогава България е най-голяма и има гранични градове на Адриатическо, Егейско и Черно море, тя има и значението на духовен стълб на християнството и християнската култура. Българските книжовници от IX-X век и книжовната школа, която създават учениците на св. Крили и Методий - Наум, Горазд, Климент, Сава, Ангеларий оформят културната територия на цяла Източна Европа, днешна Украйна и Русия. По времето на Борис I Покръстител и сина му Симеон I Велики работят и книжовниците Константин Преславски, Йоан Екзарх, презвитер Григорий и други, които заедно с византийските писатели и богослови иззиждат здравата основа на православната източна култура. Удряна и разрушавана от Запад и от юг при нашествието на селджукските турци, тази култура се мести на изток и се съхранява в последната православна империя - Русия, докато и тя пада под ционистката атака на революционери и банкери от Запада през 1917 г.
Ако вземем напосоки някой от българските или византийски документи от периода на разцвета на двете държави, ще видим, че християнските принципи са водещи за владетелите на Изтока. Ето какво представлява икономическата схема на управление при Симеон според апокрифен ръкопис: „И създаде градове големи по морето; и великия град Преслав той създаде, и там прие царството, което се простираше до града, наречен Звечан, и до Солун. И Преслав град той съгради и създаде за 28 години. И много знамения направи цар Симеон. Царува сто и тридесет години и роди свети Петра, царя български, мъж свят и съвсем праведен. И тогава в това време, когато царуваше цар Симеон, той вземаше данък от цялата своя земя, от всяка област на своето царство: едно повесмо вълна, и лъжица масло, и яйце на година. Това бе неговият данък от неговата земя, от неговите люде и нищо не искаше той. И много изобилие имаше в онова време при цар Симеон.””
Както виждаме управлението на един от най-великите български владетели е с огромна грижа за възможностите на народа и в никакъв случай не го притиска с бремето на западните лихвари.
По времето на Симеон I (управлявал от 893 до 927 г.) данъчното бреме е разделено на две и е справедливо и леко. Основните данъци са два: димнина (капникон на гр.) - на всяко домакинство, на всяка къща дето пуши огън -една модия (25 кг.) жито, също толкова просо, и една стомна вино на година. Волоберщина (зевгаритикон на гр.) е другият данък. Според него на всеки чифт впрегатен добитък домакинството давало на хазната една десета част от добива на площта, обработена от този чифт добитък. Едва ли може да има по-проста, справедлива и съобразена с реалностите система от данъци. Колективният начин на изграждане на държавата (нещо, което също различава източният от западния начин на мислене) налагал при големи строежи и при военна нужда населението да работи „на бригадирски начала". Това не било феодален крепостен труд, а нещо като трудова повинност, прилагана в много държави и в най-нови времена.
Ето как са действали пък във Византия по същото време. Според „Книга на епарха" всички гилдии за производство и търговия са строго регламентирани и е изключено лихварството и спекулата. Книгата на епарха от Х век постановява правата и задължениета на 22 гилдии: производителите на платове и дрехи, месарите, търговците на храни, хлебарите, търговците на риба, дори и за „всички, които наемат работа, т.е. дърводелци, които работят с гипс, които обработват мрамор, които правят ключалки, живописци и други."93.
За трапезитите, или сарафите били очертани строги мерки против фалшификации на монети, а „сараф, който приема фалшива номизма или милиарисий и не го покаже на епарха заедно с притежателя му, да бъде бит, остриган и заточен." И още: „Ако някой от идващите отвън продава злато или сребро обработено или необработено, да бъде разследван откъде го има и да бъде посочен на председателя на колегията, за да бъдат открити евентуално крадените предмети."
През 934 г император Роман Лакапин издава новела срещу динатите (букв. - силните, богатите). В този документ Роман уточнява, че „целта ни е този закон да намери общо ползвотворно приложение; и Богу угодно, и за фиска угодно, и за държавата полезно... за да възпират престъпното намерение и обуздаят протегнатата за грабеж ръка. Но понеже злото е нещо много лукаво и много разнообразно и всички злини, не на последно място алчността, ако не и на първо - кроят планове да избягнат от ръката на законите и постановленията и да премахнат всевиждащото око на Божествената справедливост, заради всичко това е взето под внимание и записано в закона по-точно и по грижливо, за да отблъсква и пресича пътя на хитрите намерения на престъпниците."96.
След това изрично уточнение на императора, че всичко се прави съобразно „божествената справедливост" Роман Лакапин изрежда всички мерки, които да защитават бедни селяни от опасността да им бъде изкупена неизгодно земята и имуществото при дългове или направо иззета. Нещо което е ежедневие на Запад. Според редица изследоветели именно ограбените от банкери и лихвари селяни и дребни благородници от Запада стават пълнеж на кръстоносните тълпи от бандити и убийци.
Роман Лакапин отбелязва, че въвежда мерките „не от завист или омраза към динатите (силните, богатите), а „поради благоразположение и за покровителстване на бедните и за общо спасение; защото тези, които бяха определени от Бога да управляват, понеже са се издигнали по слава и с богатство над мнозинството, вместо да отделят големи грижи за бедните, гледат на тях като на жертви за техния глад и недоволстват, че не могат да присвоят no-скоро това, което бедните имат. Ако и това безбожно отношение да не е присъщо на всички, нека спазването на закона да бъде общо за всички, за да не се внася тайно с житото и плевел..."97. По-нататък Роман обяснява ясно защо е полезно за държавата всички да имат някакъв имот, вместо малко хора - много. Тоест защо не трябва да поддържа олигархичен финансов модел като този, който вече се развивал на Запад.
Византийският император и българският цар показват още в началото на Х век как се управлява в синхрон с Божиите закони, а не с тези на Мамона. Може би затова срещу тях се изправят явните и скрити сили на антихристиянс-твото от Запад и юг.
За да ограбиш някого или група хора, първо трябва да имаш подходящо мислене. На човек, на когото от дете му е внушавано, че кражбата е нещо лошо, грях, няма как да развие порочно, криминално мислене. Така е и с цели народи, които се развиват в атмосфера на синхрон между християнската нравственост и политическата социална справедливост. В православния Изток, това е било факт, както видяхме. В антиправославния Запад се развивало точно обратно - порочното, криминално мислене, което създавало от хората циници, егоисти и алчни за власт и пари индивиди. Този процес вървял като разяждане на здрава тъкан от киселина векове наред. Киселината била талмудическата мисъл.

Антихристиянската философия на талмудизма

За да стане образно ясно какво значи два типа мислене, нека си представим следното: Хващат човек, който последоватено и нагло краде от околните, мами ги редовно със стоки и във финансови сметки, използва слабостта им в кризисни за тях моменти, за да ги изнудва и да им взема имуществото на безценица и им дава пари срещу лихва от 50 до 100%, която те очевидно не могат да изплатят. Как смятате, че ще се държи този човек, след като му предяват всички тези обвинения? Мислите, че ще се разкае, че ще се опита да оправи стореното, да си извини? Това е логичния вариант за християнското мислене. За талмудическото обаче - не. Представете си описания измамник, който при обвиненията казва най-спокойно: „Какво искате от мен, аз живея по закона, спазвам го точка по точка. Просто не разбирам в какво ме обвинявате, като не съм извършил нищо лошо..." И човекът ще бъде прав пред себе си. Защото действа и мисли по друга ценностна система. Талмудическата. Тя ти казва, че Бог е създал само душите на юдеите от Своята собствена същност. Душите на всички останали са направени от зли духове и техните души са подобни на тези на най-нечистите животни. „Вие, евреите, сте хора, а останалите народи не са хора, тъй като техните души произхождат от злите духове, а само душите на евреите произхождат от Светия Божи Дух" - обяснява рави Менахем. Друг юдейски духовен наставник - рави Ялкута допълва: „Само евреите са достойни да се нарекат хора, а гоите (неевреите - б.р.), произхождащи от злите духове, имат право само да се нарекат свине." Ето още един цитат от Талмуда, оневиняващ всеки юдей, който измами, ограби или направо убие неевреин: „Така както човекът превъзхожда животното, така евреите превъзхождат всички останали народи на земята." И след тази плакатно ясна представа на талмудистите за низшия свят наоколо и тяхната богоизбраност, един последен цитат от Талмуда, даващ мотивация на всеки талмудист да се чувства невинен след каквото и да е престъпление срещу неевреин: „Всички евреи рано или късно ще попаднат в рая, всички други хора, а особено християните и мюсюлманите са прокълнати и ще бъдат хвърлени за вечни времена в жлъч и мръсотия."
Възможно ли е тогава някой да изповядва такава идеология и да изпитва скрупули при ограбване но по-ниско-поставени народи? На християни и мюсюлмани и всякакви езичници? Разбира се, че не.
Талмудизмът (който е база на юдаизма вече близо 2000 години - б.а.) дава този лиценз, който те прави особен, специален и над другите. Нещо като специалния лиценз на героя на Йън Флеминг - 007, Джеймз Бонд. Приятно усещане за горделивите. С такова усещане можеш да създадеш на територията на цели империи система за ограбването на „животните" - християни, които не подозират какво правиш с тях. Защото нямат нацисткото, ксенофобско и шовинистично мислене, каквото имат последователите на талмуда, както видяхме. Впрочем талмудисткото мислене отдавна е излязло от рамките на етноса. То е вид идеология, посвещение, в което могат да встъпят най-различни по етнически произход хора, но богоборци. Поклонници на Ма мона и изповядващи култа му. Отдавна е доказано, че т. нар. днешни евреи имат толкова общо с Ааврам и Мойсей, колкото бобъра с тигъра. Десетки са трудовете на изследователи като Кьостлер, Фридман, Шахак и други, които установяват, че юдаизмът днес е много далече от юдаизма през епохата на Макавеите (166-160 г. пр.Хр.), а и от юдаизма на Маймонид (1135-1204).
Елементи от талмудизма се използват при оформянето на една олигархия, която си поставя за цел да завземе материалните ресурси на всички, „чиито души произхождат от злите духове", тоест цялото човечество, с малки изключения. Но особена мишена на тези „избраници" е християнският свят и най-вече - православният Изток. Злобата на талмудистите към Иисус Христос била огромна, но така прикривана през вековете, че чак през 1480 г. при папа Сикст IV излязла наяве. „Един папа, който постоянно изпитваше нужда от пари...", както отбелязва видният еврейски автор Израел Шахак в своето изследване на юдаизма. Израел Шахак (1933-2001 г.) е изключително интересен случай на евреин - „антисемит", както биха го нарекли манипулаторите от еврейската Антиклеветническа лига. Тъй като години наред той изобличава талмудисткото учение като човеконенавистно и изважда наяве цялата омраза към всичко християнско, с което е пълен Талмудът, той става „антисемит" в очите на ционистите от днешен Израел. Шахак е роден във Варшава, след войната се преселва в Палестина, завършва Ерусалимския университет, специалност химия и става професор по специалността си. Но до края на живота си се занимава със защита на човешки права и изобличава фашисткия характер на ционизма, както и колаборацията на еврейските ционисти начело с Жаботинс-ки с Хитлер. Най-известното съчинение на проф. Шахак е книгата „Еврейска история, юдейска религия, Бремето на 3000 години". В тази книга Израел Шахак потвърждава категорично, че Талмудът съдържа изключително долнопробни и хулни нападки срещу Иисус Христос: „От самото начало трябва да се признае, че Талмудът и талмудическата литература, съвсем отделно от общата антиневерническа линия, която преминава през тях, въпрос, който ще обсъждаме с по-големи подробности в Пета глава, съдържат мно го обидни твърдения и предписания, насочени главно срещу християнството. Например като допълнение към серията от цинични сексуални изявления спрямо Иисус, Талмудът заявява, че неговото наказание в ада ще се състои в потапянето му във врящи изпражнения...
Следващото разкритие на проф. Шахак е потресаващо: „Или човек може да цитира заповедта, според която евреите са обучавани да изгарят, по възможност публично, всяко копие от Новия Завет, което попадне в ръцете им. Оказва се, че тази практика се поддържа до днес в държавата Израел: „Това не само още е в сила, но в действителност, се практикува и днес. Така на 23 март 1980 г. стотици екземпляри он Новия Завет бяха изгорени в Йерусалим публично и ритуално, според напътствията на „Яд Ле'ахим" (Yad Le'akhim), еврейска религиозна организация, финансово подкрепяна от Израелското министерство на религията.
Хулите срещу Христос и христяните са укривани от не-евреите десетилетия и векове след съчиняването на Талмуда. Когато все пак станали достояние на широката публика, избухнало справедливо негодувание срещу злостното антихристянство на евреите. Как избягвали равините неприятностите - чрез прастарото средство на подкупа. Ето какво твърди проф. Шахак по въпроса: „Както и да е, мощна атака срещу талмудския юдаизъм, добре прицелена в много пунктове, се разгърна в Европа след XIII век... Какъв бе еврейският или no-скоро - равинският отговор? Най-простият бе използването на древните оръжия на подкупа и дърпането на конците. В повечето европейски, през всичките епохи всичко можеше да се уреди чрез рушвет. Никъде тази максима не бе по-валидна, отколкото в ренесансовия Рим, управляван от папите."
Този разпад на морала еврейските талмудисти пренасят в Европа и заразяват податливите след отпадането от православния Изток западняци. Но корените на моралната деградация са назад през вековете и стигат до измяната на Божиите закони от страна на еврейската върхушка в лицето на садукеи, левити и фарисеи. Още доста преди идването на Христос, едната от двете водещи партии в Палестина - садукеите вече следвали твърдо материалистически пози ции. Днес повечето хора по света смятат, че древният юда-изъм е безусловно стройна религиозна система, вяра в Бог, в отвъдния живот и Божи съд. Това е огромна грешка, тъй като олигархичната върхушка на юдеите - садукеите не приемала нито отвъдния свят, нито безсмъртието на душата. Това не е дребен въпрос. Това е най-същественият въпрос на вярата изобщо. Ако човек не приема, че душата му е безсмъртна и че подлежи на Божи съд, всякакви скрупули в неговия земен живот могат да отпаднат. След като всичко приключва тук, на земята и сега - в рамките на земния ми живот, защо да спазвам някакви си правила, догми, морални принципи, пита се такъв човек. И естествено стига до отговора, че не е нужно да спазва никакви принципи. Колкото повече хора измамиш, ограбиш, надхитриш - ти си no-добре поставен и ще изживееш no-добре земните си дни. Няма грях, няма покаяние - това са измислици за държане в подчинение на слабите, на стадото (ето откъде Ницше, Хитлер и днешният елит на САЩ черпят инвенции за идеите си). Според водещия журналист и теоретик на масмедиите американския евреин Уолтър Липман, „хората са объркано стадо, което не знае какво иска, само елитът знае какво е добро за стадото".
При такава философия на садукеите не било трудно да създадат перфектна схема за ограбване на стадото. Първо на собственото - юдейското, после - на световното, тъй като апетитът идва с яденето. Именно садукеите превръщат Храма Господен в пазар и място за спекула и ограбване на народа...

От отхвърлянето на Бога до договарянето с врага Му

Всички са чували за епизода от Новия Завет, в който Ии-сус Христос изгонва терговците от храма, но малко хора знаят до каква перверзия били довели алчността и сребро-любието на олигарсите на Юдея - садукеите, както и на свещеническият елит. Първосвещеникът на Йерусалим Анна например, притежавал почти всички магазини за жер-твени животни около Храма. Естествен монопол, биха казали днес икономистите. По закон, юдеите били принуждавани да правят 1 273 публични жертви гддишно. Жертвите били определен вид животни. Тези животни се продавали само в магазините на Анна. Този първосвещеник бил саду-кей в същото време. Изключителен парадокс - първосве-щеникът на Юдея е садукей, тоест човек, който не вярва в безсмъртието на душата. С което застава по-ниско от най-примитивните форми на аборигенски вярвания, защото при всички тях има безсмъртие на душата и дори растенията са одухотворени. Хората днес обаче масово приемат античния юдаизъм за „религия" и то за основоположна религия, от която произлязло християнството. Няма по-голяма заблуда от това. И няма по-лоши последици за човечеството от масовизирането на тази измама.
Как може да се приеме, че Заветът на Христос и църквата Му произлизат от откровени материалиста, каквито са основната част от юдеите, начело с олигархията и първос-вещеника си. Първият по сан духовник на Юдея - Анна действал като най-долнопробен спекулант. Той умишлено завишил броя на жертвите - птици, гълъби, които трябвало да бъдат заколвани в храма. След което търсенето им, естествено, нараснало. Анна сложил цена една златна монета за гълъб, което било нечувано висока цена дотогава. Хората обаче нямало къде да ходят и давали жълтицата, защото така изисквал „законът". Ето един брилянтен пример за сливане на политическа, духовна и икономическа власт, плюс измама. Всичко това на днешен език наричаме „мафия". Първосвещеникът на Юдея по времето на идването на Иисус Христос бил всъщност шеф на една мафия, която ограбвала народа си. Храмът бил превърнат в трезор и лихварско-сарафско тържище, което работело за саду-кейския елит. В една провинция на Рим като Юдея храмът на Йерусалим съдържал по свидетелствата на Йосиф Флавий в неговия труд „Юдейска древност" над 60 тона злато. Когато Крас започва война, той секвестира златото на юдейския храм и по думите на Флавий то било общо 10 000 таланта. Едни талант е 60 кг., така че храмът е пазел 60 тона злато. За сравнение ще приведем данните за количеството злато в БНБ за 2002 г. - в българската национална банка до тази година златният резерв е 40 тона. През 2002 г. министърът на финансите Милен Велчев от правителството на Сакскобургготски разпореди 16 тона от това злато да се изнесе на депозит с нелепия мотив, че „разходите по поддържането му били високи". Според Велчев, излиза, че чуждите банкери, при които отиде златото ни, са глупаци, готови на високи разходи за поддръжката на нашето злато от любов към България.
Юдейският храм от времето на Соломон, както стана ясно no-горе, бил оскверняван с идолопоклонничество, дори с убийства на свещеници. По времето на първосвеще-ниците Анна и Кайяфа - 30-те години на I век сл. Хр., той вече бил обикновено сарафско-лихварско бюро. На територията му, която би трябвало да е свещена и там простосмъртни не се допускали иначе, за да не го осквернят, се разхождали и цапали всичко овце, говеда и всякакви животни. Мръсотията и вонята били ужасни, описват хронистите. Храмът станал пазар според ценностната система на садукеите - висшата каста на Юдея..
Другата част от юдейската върхушка - фарисеите пък откровено презирали „неукия" си народ, който не знаел писмото на закона и не бил толкова начетен като тях. Не случайно днес „фарисей" е синоним на лицемер, двулич-ник, човек на двойните стандарти. Това положение на откровен конфликт между народ и елит при юдеите се налага дълго време, може би столетия преди Христа. Всъщност от Мойсеевия закон не е останало нищо в епохата на Ирод Велики, който управлява Юдея от 37 г. пр. Хр. до 4 г. сл. Хр. Това, което заварва и критикува Христос е един морален разпад на юдейското общество, започващ от главата - саду-кейската финансова олигархия и фарисейската интелектуална, антинародна каста.
Тези, които хранят илюзии, че юдейството след Христос продължава да е вяра в Бога и че юдеите продължават да са „богоизбран народ", трябва по-често да отварят Новия Завет на ето тези места: „Иисус им рече: внимавайте и се пазете от кваса фарисейски и садукейски", „Тогава те разбраха, че Той им бе казал да се пазят не от хлебен квас, а от учението фарисейско и садукейско" (Мат. 16:7,12)
„Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето затваряте царството небесно пред човеците; защото нито вие влизате, нито влизащите пускате да влязат." (Мат. 23:13) Може ли след тези думи на Христос да остане съмнение, че юдейската върхушка още тогава е изобличена като враг на вярващите хора, на търсещите Бога. Това важи с много по-голяма сила в следващите векове, когато тази върхушка, сама отхвърлила Сина Божи, в различни места на земята вече работи усилено срещу всичко християнско.
Особено изобличаващи са следните думи на Христос по посока на книжниците, фарисеите и садукеите: „Горко вам, водачи слепи, които казвате: ако някой се закълне в храма не е нищо; но ако някой се закълне в златото на храма, задължава се. Безумни и слепи, кое наистина стои no-горе: златото или храмът, който освещава златото?" (Мат. 23: 16,17).
Разбираме, че нищо вече не свързва юдейския елит с Бога и храма. Че са снизили богослужението до долни сметки и лично забогатяване. Затова и присъдата на Син Божи е справедлива: „Затова казвам ви, че царството Божие ще се вземе от вас и ще се даде на народ, който принася плодовете му." (Мат. 21:43)
Има ли някой, на когото след тези думи на Спасителя да не му е ясно, че юдейската върхушка и нейните метаморфози през вековете - всякакви видове тайни общества, секти и „елити" са лишени от благодат заради заставането си срещу Божите закони, срещу Бога и Син Божи?
Тази върхушка обаче няма да се откаже да деморализира хората около себе си и да търси начин да ги подчинява материално. Напротив, точно след тези изобличения на Христос започва да го прави с все по-голяма омраза към всичко християнско.
Има една интересна теза за договор на тази върхушка с противника на Бога, развивана от различни автори. Тук ще приведем цитат от един от тях - френския духовник Анри Деласу от началото на XX век: „Във времената на императора Адриан (117-138 г. сл. Хр., юдейската върхушка вече е разбрала, че е отхвърлила самия Син Божи - б.р.) и равина Акиба, Сатаната предложил на евреите световна имперска власт, ако в замяна те му се покланят като на бог. Върхушката на Синагогата приела предложението и превърнала своя някога избран от Бога народ в народ на Сатаната. Основаното от тях общество получило названието „Децата на вдовицата", в което под „вдовица" се разбира Йерусалим без храма. А неговите „деца" били евреите от диаспората.
Това общество било оглавявано от окултен вожд (скрит, таен - б.р.), а членовете на организацията се разпознавали като си разменяли кабалистични знаци. По-късно обществото вербувало християнски приспособленци - фримасони, които си устроили собствено общество като следвали еврейски образец/'105.
Тази теория, разбира се, ще предизвика остри спорове днес. Всеки, който се осмели да я повтори, ще бъде нападнат от мощни садукейски и фарисейски лобита по света с обвиненията „антисемит", „мразещ" - „hateful". Тук няма да навлизаме в анализи на Деласу, само ще се позовем на Светото Евангелие от Йоана, където Христос се обръща към книжниците, фарисеите и садукеите: „Иисус им рече: да беше Бог ваш Отец, щяхте да Ме обичате, понеже Аз съм излязъл и дохождам от Бога; защото Аз не съм дошъл от Себе Си, а Той ме прати.
Защо не разбирате речта Ми? Защото не можете да слушате словото Ми.
Ващ баща е дяволът; и вие искате да изпълнявате похо-тите на баща си. Той си беше открай човекоубиец и не устоя на истината, понеже в него няма истина. Кога говори лъжа, своето говори, защото е лъжец и баща на лъжата." (Йоан 8: 42,43,44)
Ето и още един цитат от Новия Завет на св. Йоан Богослов, който нарича юдеите „сатанинско сборище": „Зная твоите дела, скръб и сиромашия (но ти си богат), и хулите на ония, които казват за себе си, че са иудеи, а не са, но са сатанинско сборище".

„Деца на дявола" не е етнос, а общност

Много важно е тук да се разбере, че обвиненията на Христос, както и обвиненията на отците на църквата в следващите времена не са срещу някаква народност, нация или верска общност. Би било нелепо, защото тези, които са последвали Христос - апостолите и учениците Му са били изцяло юдеи или галилейци, да ги наречем общо евреи. Но какво общо са имали те с олигархичната върхушка на садукеите, която ги е обирала и мамела. Или с фарисеите, които ги презирали и смятали за низши същества (без да са от друга народност). Езикът? Арамейския език, на който са говорели и пишели по времето на Христос се е ползвал от различни племена и народности, някои от тях - никога не са се смятали за „евреи" и днес живеят в границите на Сирия. Може би вярата е сближавала евреите от народа и елита? По-rope стана ясно, че садукеите нямат друга вяра освен парите, а фарисеите са нагодили вярата да ги обслужва като управляваща каста, no-скоро секта. И непрекъснато са преправяли постулатите на тази вяра, докато от нея не е останало нищо - една празна обвивка, „варосани гробници, които отвън се виждат хубави, а вътре са пълни

В това приложение публикуваме това, което щателно се укри-
ва от погледа на „а к у м и т е" (християните) и „г о и т е" (неевреите) и което се крие от световната общественост зад безсмислените и лъжливи оплаквания от мнимото преследване на евреите.
„Шулхан арух" става сборникът, който се ползва у евреите с
извънредна почит и се явява като действащ повсеместно
(независимо от държавата, в която се намират евреите) юридически кодекс от закони, приложим за всеки евреин.

ШУЛХАН АРУХ
ЗАКОН 1
На евреина не е позволено да продава на а к у м а (християнина) дрехи, на които има ресни (които са по края на дрехите, обличани от евреите при утринната молитва). Той не е длъжен да дава на акума такава дреха дори в залог и даже само заради това, другият да я държи временно при себе си, защото когато акумът има такава дреха, трябва да се опасяваме, че той може да измами евреина, твърдейки, че също е евреин; ако тогава евреинът му се довери и сам тръгне да пътува с него, то акумът би го убил.
ЗАКОН 2
Всичко, което е необходимо на евреина за обреда на богослу-
жението, като например споменатите по-горе ресни, може да се
приготвя само от евреин, а не от акум, защото това трябва да се
изготви от хора, а акумите не бива да се разглеждат от евреите
като хора.
ЗАКОН З
Молитвата „Кадиш" (тя започва с думите - , Ииегаддал вейие-
кадаш", т.е. „Възнесен и осветен" е позволено да се чете само
там, където десет евреи се намират заедно, а това трябва да бъде
по такъв начин, че нищо нечисто, например тор или акум, да не
ги разделя един от друг.
ЗАКОН 4
Когато насреща му се появи акум с кръст, тогава на евреина
строго се забранява да навежда глава, дори ако в тази минута
той се моли. Даже ако в своята молитва той е до такова място,
където е необходимо да преклони глава (в молитвите на евреите
има някои места, при които те задължително свеждат глава), то
той все пак е длъжен да не го прави.
ЗАКОН 5
И сега, когато в Йерусалим няма нито храм, нито жертви, си-
новете на първосвещеника Аарон, трябва да се ползват сред раз-
пръснатите евреи с известни привилегии и почести и винаги да
имат правото да благославят (евреите) на всеки празник. Но ко-
гато някое от децата в такова семейство стане акум, тогава ця-
лата фамилия е осквернена и поради това тя се лишава от това
свещеническо право.
ЗАКОН 6
Евреин, станал акум (християнин), е проклет до такава сте-
пен, че даже когато той жертва в синагогата свещ или нещо по-
добно, то е забранено да се приеме.
ЗАКОН 7
Молитвата Симун (евреите я четат след като обядват; в края
на молитвата се благославя и хазяинът на дома) не бива да се
чете в дома на акум, за да не се благославя и акумът.
ЗАКОН 8
Всеки път, когато евреинът усети благоухание, е длъжен да
прочете Берах - кратка благодарствена молитва - с изключение
на тези случаи, когато подправката или благовонното вече са
били в отходно място, за премахване на неприятна миризма, или
когато са се намирали в ръцете на блудница, която ги е използ-
вала с цел да съблазнява хората и да ги тласка към грях; или
накрая, когато благоуханните вещества са донесени от капища
(на акуми), тогава е забранено да се произнася Берах за благоу-
хание, защото то вече с осквернено от отходното място, от блуд-
ницата или от капищата (на акумите).
ЗАКОН 9
Минавайки покрай разрушен храм на акумите, всеки евреин е
длъжен да произнесе - „Слава Тебе, Господи, че си изкоренил от-
тук този дом на идоли." Когато евреин минава покрай непокът-
нат храм, тогава е длъжен да каже - „Слава Тебе Господи, че Ти
забавящ своя гняв над злодеите." А когато той види 600 000 ев-
реи заедно, то е длъжен да каже - „Слава Тебе, Господи, че Ти
толкова праведно си ги създал"; когато види събрание на акуми, тогава е длъжен да произнесе - „Голям срам за вашата майка, ще
почервенее тази, която ви е родила." Когато евреин минава пок-
рай еврейско гробище, то той трябва да каже - „Слава Тебе, Гос-
поди, че Ти толкова праведно си ги създал"; а пред християнско
гробище той е длъжен да каже - „Голям срам за вашата майка и
т. н." Когато евреин види добре построените къщи на христия-
ните, той е длъжен да каже - „Господ ще разори дома на надмен-
ните", а когато види развалините от дома на акум, той е длъ-
жен да произнесе - „Господ е Бог на отмъщението."
ЗАКОН 10
В навечерието на шаваш (или сабат, т.е. събота) всеки евре-
ин, виждайки светлина, е длъжен да каже - “Слава Тебе, Господи, Създателю на светлината”; но ако светлината излиза от храма на акумите, то е забранено да се благодари на Бога за ползването на тази светлина.
ЗАКОН 11
По време на шаваш на евреина строго се забранява да купува
или да продава. Като изключение му се разрешава да закупи от
акума къща в Палестина (дн. Израел) и в този случай е позволе-
но дори да се напише документ, за да може в Палестина
(Израел) да има един християнин по-малко и един евреин по-
вече.
ЗАКОН 12
Всяка работа в шабаш, която може да послужи за спасение на
евреин от смърт, е не само позволена, но дори задължителна.
Когато се случи в шабаш къща или купчина с камъни да се срути
над евреин, тогава е разрешено да се разчисти тази купчина и да
се спаси животът на евреина, лежащ под нея. Дори когато ня-
колко християни лежат заедно с евреина под тази купчина и ако
искаме да спасим евреина, се налага да спасим и тях (точно това,
т.е. спасение на акуми от смърт, както ще видим по-нататък - вж.
закон 50, се смята за голям грях), все пак, за да се спаси евреи-
нът, трябва да се изчисти купчината с камъни.
ЗАКОН 13
На еврейската акушерка е не само разрешено, но тя е длъжна
да помага в шабаш на еврейка и при това да върши всичко, което при други обстоятелства би осквернило шабаш. Обратното, да
се помогне на акумка (християнка) се забранява, дори когато то-
ва е възможно да се направи, без да се осквернява шабаш, поне-
же тя (християнката) трябва да се разглежда като животно.
ЗАКОН 14
В навечерието на Пасха (в последната вечер преди пасхата)
всеки евреин трябва да чете молитвата „Шефох" (в която се умо-
лява Бог да излее своя гняв над гоите). И ако евреите прочетат
молитвата с благоволение, то Господ без съмнение ще ги чуе и
ще изпрати месия, който ще излее своя гняв над „гоите”.
ЗАКОН 15
В празниците, когато е забранена всякаква работа, е забране-
но и готвенето; на всеки е разрешено да приготви само толкова,
колкото му е необходимо за ядене. Все пак когато трябва да гот-
ви за себе си, позволено е да приготви и малко повече храна, от-
колкото е необходима за самия него, дори ако допълнителното
количество е предназначено за куче, защото сме длъжни да да-
ваме живот и на кучетата. Добавянето на храна за акум е строго
забранено, понеже не сме длъжни да му даваме да живее.
ЗАКОН 16
По време на Халхомод (еврейски празник през пролетта и
есента) всяка търговска дейност е строго забранена, по изк-
лючение се разрешава са се дава заем на християнин, понеже да
се вземе от християнина лихва е приятно за Господ Бог по всяко
време.
ЗАКОН 17
Когато някъде се появи чума, вследствие на което много хора
станат жертви на епидемия, тогава евреите са длъжни да се съ-
бират в синагогата и без да се хранят и без да пият, всеки ден да
се молят Йехова да се смили над тях и да ги избави от чумата.
Когато чума се появи сред животните, тогава това не бива да се
прави с изключение на случаите, когато тя възникне при свине-
те, понеже техните вътрешности наподобяват тези на хората, а
също, когато чумата се появи сред акумите, защото и тяхното
телосложение прилича на човешкото.
ЗАКОН 18
В празника на Аман всички евреи са длъжни да четат благо-
дарствената молитва „Арур Аман", в която се казва - „Да бъде
проклет Аман и всички акуми и да бъде благословен Мордохей и
всички евреи”.
ЗАКОН 19
Всеки Бейт-дин (религиозен съд под председателството на
главния равин) може да издаде смъртна присъда, дори в наше
време, и при това всеки път, когато счете това за нужно, макар и
престъплението само по себе си да не заслужава смъртно нака-
зание.
ЗАКОН 20
Когато двама евреи водят спор помежду си за пари или за
други неща и са принудени да се обърнат към съда, тогава те са
длъжни да идат при Бейт-дин и да се подчинят на неговото ре-
шение. Но на тях не им е позволено да се обърнат към акуми
или да търсят правата си пред кралския съд, където съдии са
акуми. Дори ако техният (на акумите) закон е тъждествен със
закона на равините, то и тогава това е тежък грях и богохулство.
Който все пак наруши това предписание, търсейки своето право
заедно с други евреи пред християнски съд, него Бейт-дин е
длъжен да го изключи от общността (т.е. да го прокълне) до мо-
мента, в който той не освободи своя ближен (евреин) от своя иск.
ЗАКОН 21
Не подобава на евреин да бъде свидетел на страната на акум
против друг евреин. Затова, когато акум иска пари от евреин, а
евреинът отрича своя дълг към него, тогава на друг евреин, кой-
то знае, че акумът е прав, му е забранено да бъде свидетел в не-
гова полза. Когато евреин е нарушил това предписание и е ста-
нал свидетел на страната на акум против евреин, тогава Бейт-
дин е длъжен да го изключи от общността (т.е да го анатемоса).
ЗАКОН 22
Свидетел може да бъде само този, който притежава някаква
човечност и честност; ни който губи честта си вън, например то-
зи, който излиза гол на улицата, или този, който (открито) проси милостиня от акум, когато това може да се направи тайно (т.е.
да се уреди, без да се огласява, ако не е необходимо), той напо-
добява куче, тъй като изоставя своята чест за нищо, следовател-
но не е способен да бъде свидетел.
ЗАКОН 23
За свидетели могат да се считат само тези, които се наричат
хора. Що се отнася до акума или пък до евреин, станал христия-
нин и който е още по-лош от акум (по рождение), то те никак не
могат да се смятат за хора, от което следва, че и техните свиде-
телски показания са лишени от всякакво значение.
ЗАКОН 24
Когато евреин държи в ноктите или в ръцете си акума (на
халдейски изразът е ма аруфия, т.е. одира, непрекъснато мами,
не пуска от ноктите или ръцете си), тогава е позволено и на друг
евреин да иде при този акум и да вземе назаем от него, като на
свой ред го измами така, че накрая християнинът да изгуби
всичките си пари. Основанието е в това, че парите на акума са
имущество, което не принадлежи на никого и първият (евреин),
който ги пожелае, има пълното право да ги вземе.
ЗАКОН 25
Гражданите (т.е. евреите) от една община имат право да заб-
раняват на търговците от други местности да идват при тях и да
продават по-евтини стоки с изключение на случаите, когато сто-
ките на пришълците са по-хубави от тези на местните жители,
Тогава последните не могат да им забранят, понеже клиентите
биха получили по-добра стока. Но това, разбира се, може да бъде
допуснато само там, където купувачите са също евреи. Там, къ-
дето купувачите са християни, на чуждите търговци може да им
се забрани да продават по причина, че позволението да се прави
добро на християнин се счита за грях; понеже при нас (евреите)
се признава основното правило, че можеш да хвърлиш парче ме-
со на куче, но никога не го давай на нохри (християнин), тъй ка-
то кучето е по-добро от нохри (християнина).
ЗАКОН 26
Когато евреинът има магазинер, с когото е сключил сделка,
че всичко, което той намери, принадлежи на собственика, и слу жителят е измамил акум, като го е накарал повторно да плати
вече погасен от същия този акум дълг, или пък му е надписал
сметката и т. н, , тогава тази печалба принадлежи на собствени-
ка, защото такива печалби трябва да се разглеждат като намере-
ни вещи (собствеността на християнина се смята от евреите като
никому непринадлежащо имущество, поради което евреите мо-
гат да взимат колкото им се удаде).
ЗАКОН 27
Когато евреин изпрати при акума за пари пратеник и този
измами акума, взимайки от него повече, отколкото е трябвало,
тогава разликата принадлежи на куриера.
ЗАКОН 28
Когато евреин има работа с акум и дойде друг евреин и изма-
ми акума, все едно по какъв начин - чрез измама при мерене,
теглене или при смятане, тогава двамата евреи трябва да си по-
делят такава изпратена им от Йехова печалба.
ЗАКОН 29
Когато евреин изпрати при акума куриер, по който да върне
дълг, а последният, когато пристигне, забележи, че акумът е
забравил за този дълг, тогава пратеникът е длъжен да върне тези
пари на евреина, който го е изпратил; като изпратеният не тряб-
ва да се оправдава, като казва, че с това (т.е. плащането на пари
на християнина) желае да почете името божие, за да говорят
акумите виждате ли, евреите все пак са порядъчни хора. Нещо
подобно той може да направи само със своите пари; да раздава
чужди пари той няма право.
ЗАКОН 30
Когато евреин е продал нещо на друг евреин, движима или
недвижима собственост, и се окаже, че продавачът е откраднал
тези неща, вследствие на което собственикът си ги е взел обрат-
но, тогава продавачът е длъжен да върне на купувача получените
пари, тъй като не е трябвало да краде. Ако обаче ги е откраднал
от акум и акумът си ги вземе обратно, то продавачът не е длъ-
жен да върне парите на купувача.
ЗАКОН 31
На евреина строго е забранено да мами своя ближен и за из-
мама вече се счита, когато той го лишава от шестата част на
ценностите. Който е измамил свой ближен, той е длъжен да вър-
не всичко обратно. От самосебе си се разбира, че всичко това
има смисъл единствено сред евреите. На евреина е позволено да
измами акум, като той не е длъжен да връща на акума онова, с
което го е измамил; защото в Св. писание е казано - „Не мамете
вашия ближен брат”; акумите не са ни братя, а напротив, както
се видя по-горе (закон 25), те са по-лоши от кучета.
ЗАКОН 32
Когато евреин дава под наем дом на друг евреин, тогава се
позволява на трети евреин да дойде и да даде повече, отколкото
първия наемател, и да наеме дома за себе си. Когато хазяинът е
акум, тогава нека бъде проклет (този израз на халдейски е
”мемуда” т.е. той не може да ходи в синагогата дотогава, докато
равинът не го освободи от проклятието) този, по чиято вина
акумът получава повече приходи.
ЗАКОН 33
Счита се за задължение (за евреина) да изпълни всичко, кое-
то е написал болният в своето завещание, с изключение на този
случай, когато той е заповядал да се извърши нещо греховно.
Съгласно с това, ако болният в своето завещание подари нещо
па акум, то не е задължително това да се изпълни, защото, както
ще видим по-натам, счита се за голям грях да се подарява нещо
на акум.
ЗАКОН 34
Евреин, намерил каквото и да било - било то одушевено или
неодушевено, е длъжен да го върне на собственика. От самосебе
си се разбира, че това се отнася единствено за евреин, загубил
каквото и да е. Когато намереното принадлежи на акум, тогава
евреинът не само че не е длъжен да го върне, а напротив, счита
се за тежък грях да се връща каквото и да било на акума, освен
ако това не се прави с цел християните да казват - „евреите са по-
рядъчни хора",
ЗАКОН 35
Когато евреин попадне на натоварено животно, което е пад-
нало под тежестта на товара или на претоварена каруца, пред
която изнемощели от тежестта на товара са паднали животни,
впрегнати в нея, то тогава той е длъжен да се притече на помощ
на кочияша или каруцаря и според нуждата да помогне да се раз-
товари или натовари - така всеки евреин е длъжен да оказва по-
добна помощ както на своя събрат, така и на животното. Той е
длъжен да го прави и тогава, когато само товарът принадлежи
на евреин, а животните на акум, или обратното, когато животно-
то принадлежи на евреин, а товарът на акум и сам коларят е
акум. Но когато животните принадлежат на християнин и това-
рът също е негова собственост, тогава и дума не може да става
нито за състрадание, нито за милосърдие, както по отношение
на собственика на товара, така и към животните, като в този
случай нито един евреин не е длъжен да оказва помощ нито на
собственика на товара, нито на животните.
ЗАКОН 36
Когато евреин дължи пари на акум и този акум умре, то на
евреина е забранено да връща парите на неговите наследници,
естествено при условие че никой друг акум не знае за това, че
евреинът е длъжник на умрелия акум. Но когато (поне) един
християнин знае за това, тогава евреинът е длъжен да плати па-
рите на наследниците, за да не казват акумите - „евреите са из-
мамници".
ЗАКОН 37
На евреина е забранено да краде каквото и да било както от
друг евреин, така и от гой, но може да измами гоя, например
изигравайки го при сметките (на халдейски е употребена същата
дума както по-горе та уф = измамвам), или му се разрешава да
не му плати дълга си, само че трябва да бъде внимателен дотол-
кова, че деянието да не се разкрие и с това да не оскверни името
господне.
ЗАКОН 38
Когато евреин купува от крадец и продава купеното на друг
евреин и идва трети евреин и твърди, че купеното е негова собс- твеност, и си го вземе, тогава продавачът е длъжен да върне на
купувача неговите пари. Но ако при купувача дойде акум и каже,
че купеното е негова собственост, то не му се връща. Ако той се
жалва от тях в съда (на акумите) и получи своята вещ по съде-
бен път, то продавачът не е длъжен да върне парите на купувача
(тъй като този, който го е купил от крадеца, не е сгрешил, поне-
же купеното е имот, заграбен от християнин).
ЗАКОН 39
Когато евреин е монополист прекупвач (който е откупил от
държавата правото на монопол в цял град или на още по-
обширен окръг за определена сума), тогава друг евреин не бива
да му причинява загуба (например чрез заграбване или контра-
банда); но когато прекупвачът е акум, тогава това е позволено и
е все едно да не плаща своите дългове на християните, което,
както ние вече видяхме по-горе (закон 37), е разрешено.
ЗАКОН 40
Когато евреин заема длъжността мухаса (т.е. държавен да-
нъчен служител или митничар), с други думи, когато не е купил
права (за събиране на данъци за себе си), а ги събира за държа-
вата, тогава му се забранява да употребява насилие против друг
евреин. Защо? Защото, ако кралят (за когото ги събира) е гой,
неплащането на данъци е същото като неплащането на дългове-
те на гоя, а това, както вече видяхме (сравни закон 37), е позволено, тъй като един евреин не е длъжен да принуждава към това друг евреин. Но когато назначеният чиновник (евреин) се бои, че кралят може да узнае за това, тогава той може да употреби насилие и против друг евреин.
ЗАКОН 41
Държавните закони трябва да бъдат спазвани; тук обаче става
дума само за такива закони, от които държавата получава дохо-
ди. Но и сред законите за данъците не подлежат на изпълнение
всички, а само тези от тях, които се отнасят за земята (т.е, за по-
землените данъци и тези за сградите); що се отнася за останали-
те вземания и акцизните закони, то те не е нужно да бъдат из-
пълнявани. Да ке се плащат поземлените данъци и тези за сгра-
дите не бива, защото земята принадлежи на държавата, т.е. на
владетеля, а той може да обяви, че не ни се позволява да живеем на нея по начина, по който бихме го правили, ако плащаме да-
нъците за недвижимост.
ЗАКОН 42
Забранява се да се играе с евреин на хазартни игри, т.е. да бъ-
де лъган при игра на карти или зарове, иди на други, допускащи
мошен ичество, игри, защото всичко това е грабеж, а да се ограб-
ва евреин е забранено. С акум е разрешено да се играе хазарт.
ЗАКОН 43
Когато евреин е продал нещо на християнин и е взел повече,
отколкото то струва, и идва друг евреин при християнина и му
казва, че стоката не струва толкова, вследствие на което акумът
върне стоката обратно, тогава вторият евреин е длъжен да плати
на първия (на продавача) разликата между стойността и цената,
за която е била продадена на християнина.
Също така - когато евреин е заел пари на акум при висока
лихва и при акума идва друг евреин и му предлага пари при по-
ниска лихва, тогава вторият евреин е роша (т.е. безбожник) и с
длъжен да възмезди първия с разликата, която той би могъл да
надвземе от акума, ако последният не би взел пари от втория ев-
реин.
ЗАКОН 44
Когато по закон за краля се плащат данъци в натура (вино,
слама и пр.) и някой евреин се отклони от това задължение и
междувременно друг евреин го издаде, вследствие на което го
принудят да плати данъка, тогава евреинът доносник е длъжен
да възмезди първия за иззетите по този начин от него продукти
(разбира се, и другите загуби, както и вероятните големи глоби).
ЗАКОН 45
Дори в наше време е разрешено да се убива музер, т.е. човек,
който се хвали, че има намерение да направи донос за някого (за
евреин), вследствие на което обвиняемият може да бъде наказан
телесно (напр. със затвор) или имуществено (с парична глоба),
макар и с не много пари. Първо трябва да му се каже - „Не до-
носничи," Но когато той се противи и повтаря - „а аз все пак ще
направя донос", тогава не само че е позволено, но се счита за
добро дело да бъде убит и ще бъде блажен оня, който преди всички други му нанесе смъртоносен удар. А когато няма време
да бъде предупреден, тогава е позволено да бъде убит и без пре-
дупреждение.
ЗАКОН 46
Когато някой три пъти е доносничил за евреин на акум, ма-
кар че той е обещал да се поправи и вече да не доносничи, все
пак следва да се търсят пътища и средства да бъде премахнат от
света. Разходите, изразходвани за неговото премахване трябва да
се платят от тези евреи, които живеят в града (на местопроиз-
шествието).
ЗАКОН 47
Когато волът на евреин прободе вола на акум, тогава евреи-
нът не с длъжен да плати възнаграждение на акума за загубата,
защото в Библията (Изход 21 - 35) се казва - „Ако на някого волът прободе до смърт вола на съседа му, да продадат живия вол и да разделят цената му на половина”; също и убития да разделят на половина, иначе казано, акумът не ми е съсед (в смисъл не ми е ближен). Но когато обратното, волът на акум прободе еврейски
вол, тогава акумът е длъжен да възмезди евреина за загубите, защото той е акум.
ЗАКОН 48
Когато в Палестина полята са принадлежали на евреите, по
това време било забранено да се държи дребен добитък, защото
вследствие на това може да пострада някой ближен, тъй като
такъв добитък обикновено си търси храна на чуждите поляни.
Все пак в Сирия, както и навсякъде, където полята не принадле-
жат на евреите, всеки евреин може свободно да отглежда дребен
добитък.
Обратното, в наше време, когато в Палестина полята не при-
надлежат на евреите, па тях им се позволява да държат дребен
добитък също и тук.
ЗАКОН 49
На евреите се забранява да държат зло куче, което хапе хора,
без случаите, когато това куче е вързано на верига, но това има
сила единствено там, където живеят само евреи. Напротив, където живеят и акуми, там на евреина е позволено да държи такова зло куче (невързано).
ЗАКОН 50
От момента, в който Санхеприн (Синедрионът) и храмът (в
Йерусалим) вече не съществуват, смъртните присъди не могат
да се произнасят (от Синедриона, т.е. от съдите на върховния
съвет), както това е било преди. Равинският съд може да произ-
нася смъртни присъди само по закон 19. Независимо от това, ос-
вен позволението да се убива музер, т.е. доносник (закон 45),
убийството без присъда й равинско присъствие се явява добро
дело в следните случаи -
а) Тук с приведен пример, който от благоприличие ние няма
да посочим.
б) Евреинът извършва добро дело, когато убива апикорес. За
апикорес се признава свободомислещият, неверникът, подигра-
вачът и т. н. - всеки, който отрича учението на Израил и се го-
лемее със своето неверие, както и този. който е станал акум. Ко-
гато евреин може да извърти такова убийство публично - нека
да го извърши! Но когато от страх пред държавните власти не
бива да го прави, тогава той трябва да помисли за средствата,
чрез които тайно да премахне апикореса от света. Така че евреи-
нът, макар и директно не задължен да убие акума, с когото жи-
вее в мир, все пак никак не му е позволено да спасява акума от
смърт.
ЗАКОН 51
Животно, убито от акум или от евреин, който е станал хрис-
тиянин, трябва да се разглежда от евреите като мърша.
ЗАКОН 52
На евреина е забранено да коли животно, което още няма 8
дни от раждането си. И когато дойде акум да продава на евреина
животно и започне да твърди, че последното е на повече от 8 дни
от раждането си, тогава евреинът не бива да му вярва, защото
акумите са лъжци и измамници.
ЗАКОН 53
Забранено е на евреин да вземе нохриф (християнка) за кър-
мачка (или дойка), когато може да има еврейка, защото приро дата и характерът на кърмачката обикновено се прехвърлят на
детето; от нохриф детето оглупява и приема лоши качества.
ЗАКОН 54
Равините за забранили да се яде хляб, изпечен от християни, и
въобще каквото и да било, приготвено от християни, или да се
пият при него спиртна напитки, понеже от това могат да въз-
никнат обществени (социални) контакти и приятелски отноше-
ния. Само където няма еврейски хлебар, там се позволява да се
купува от хлебар християнин, но съвсем не от частно лице, по-
неже тогава вече няма сериозен повод за такива опасения (за
възникване на контакти). Въпреки това на евреина е разрешено
да държи акумка (християнка) за готвачка, когато последната
готви под надзора, ръководството и в присъствието на еврейка,
сякаш в сътрудничество с нея.
ЗАКОН 55
На евреина не е позволено да търгува с нечисти неща (напр. с
прасета, вещи от храмове и т. н-, както ще видим по-нататък), но
да се отнемат от акум (т.е. не чрез покупка, а чрез взимане под
формата на изплатен измислен дълг) е разрешено, тъй като ви-
наги е добро дело, когато се отнема нещо от акум.
ЗАКОН 56
Когато евреин е купил от акум съдини, макар и от метал, то-
гава той е длъжен да ги измие щателно, защото християните (в
еврейския смисъл) са нечисти. Дори когато евреин продаде на
акум свои съдини и акумът ги върне обратно, то евреинът е
длъжен да ги измие отново, защото чрез докосването на христи-
янина те вече са осквернени, ето какви нечестиви са (акумите).
ЗАКОН 57
Забранено е за евреин да пие вино (питие) от бутилки или
чаши, до които се е докосвал християнин, защото чрез това до-
косване виното е осквернено. (Този закон има и още една спе-
цифична цел - да предпазва евреите от обществени отношения с
християните).
ЗАКОН 58
На евреина са забранени всякакви удоволствия или изгоди,
които той би могъл да има от калищата на акумите (църквите на
християните); така например не бива да използва восъчните
свещи, постелките или дрехите, в които свещеникът се облича
при богослужението (не тези, които той обикновено носи като
частно лице), когато тези предмети вече са били в християнски
храм или въобще са били употребявани. Не му се позволява да
продава на свещеника книги с божествени песнопения, но да се
продават на светски хора е разрешено; ако обаче евреинът пре-
възмогне над себе си и не направи дори последното, то той ще
бъде благословен. Още, забранено е на евреин да заема пари за
построяване или вътрешно обзавеждане на християнски храм и
още по-малко му се позволява да търгува с предмети, които се
използват в храма на акумите.
Евреинът въобще не е длъжен да дава или продава на христи-
яните вода, когато му е известно, че тази вода ще се използва за
водно кръщение; освен това му е забранено да продава тамян,
предназначен за употреба в храма (на християните). Когато
обаче в същата местност акум вече продава такива предмети,
които се употребяват в неговия храм, тогава и на евреина е поз-
волено да търгува е тях, за да не може акум да трупа от това па-
ри, Даже когато някои от упоменатите предмети, които евреите
считат за нечисти, са смесени с хиляди други предмети от същия
вид, то и тогава се забранява на евреина каквото и да било нас-
лаждение или полза от тези хиляди предмети, в този смисъл не
бива да извлича каквато и да било полза даже от пепелта на та-
кива вещи или от изгорелия храм на християните.
ЗАКОН 59
На евреина е забранено да има удоволствие или изгода от ка-
къвто и да било кръст или от религиозно изображение, което
той намира в селата или в малките градове, защото те са поста-
вени за поклонение и са нечисти за евреина. Но когато той ги
намери в големите градове, където не са направени за поклоне-
ние, а само за украшение, то тогава не бива да спазва закона. Но,
от друга страна, споменатата забрана е валидна за всеки кръст,
пред който падат на колене.
ЗАКОН 60
За евреина е строго забранено всяко удоволствие или полза от
храма на християните, например да се разхожда през лятото в
неговата сянка, да слуша музиката на органа или да гледа прек-
расните му рисунки с цел да им се наслаждава.
ЗАКОН 61
На евреина най-строго се забранява да си строи дом до капи-
щето на акумите. Но когато той вече има такъв дом, който се
намира непосредствено до поменатото капище, и този дом бъде
разрушен, тогава при новата постройка евреинът е длъжен мал-
ко да се отдалечи от капището, а промеждутъкът да запълни с
човешки изпражнения.
ЗАКОН 62
От имуществото, принадлежащо на храма на акумите
(недвижима собственост, земя, постройки), на евреина не се поз-
волява да има удоволствието или изгода, когато доходът отива за
богослужебни цели. Все пак когато доходът се ползва лично от
духовенството, тогава на евреина се разрешава за извлича оттук
полза, но при условие че това нищо не му струва.
ЗАКОН 63
На евреина строго се забранява да взима участие при събира-
нето в храма на акумите. Впрочем това е валидно само там, къ-
дето храмът самостоятелно се разпорежда със своето имущество,
следователно изразходва подаянията не по друг начин, а за себе
си.
Когато с духовното имущество се разпорежда държавата, то-
гава се позволява участие в събирането, тъй като при това мо-
жеш да си помислиш, че даваш именно на държавата, а то, тъй
да се каже, може и да употреби подаянието и за други нужди-
ЗАКОН 64
Добро дело е, ако храмовете на акумите, а също така и всичко
принадлежащо им или направено за тях, всеки евреин, ако е
възможно, да се старае да унищожи и изгори, а самата пепел да
се разпръсква на всички страни или да се хвърля във водата. После, всеки евреин се задължава да изкоренява всеки храм
на акумите и да му дава позорно име,
ЗАКОН 65
На евреина, който под клетва твърди нещо от името на храма
(църквата) на акумите, трябва да се ударят 39 удара с тояга; ос-
вен това въобще се забранява да се изрича името.на този храм; по отношение на него трябва да се употребяват само срамни наз-
вания. Дори и самите празници на акумите не трябва да се назо-
вават със собствените им имена с изключение на онези, които
носят имена на хора (например празника на Петър и Павел, Ан-
дрей ит.н.).
На евреина е позволени да издевателства над акума, като каз-
ва - „Да ти помогне твоят Бог!" или „Да благослови Той твоите
дела!"
При това евреинът си мисли - „Богът на акумите, т.е. от него-
ва гледна точка на идолопоклонниците, не може да направи ни-
що, от което следва, че акумът няма да бъде благословен.”
(Оттук става ясно, че пожеланието на евреина към акума за бла-
годат е само насмешка и издевателство.)
ЗАКОН 66
На евреина се забранява да дава заем на акума или въобще да
има работа с него три дни преди някой от неговите (на акума)
празници, затова, че акумът може би по този начин ще си доста-
ви удоволствие по време на празника. Все пак се разрешава за
висока лихва да дава назаем на акума, така че самото удоволствие да бъде развалено предвид предстоящите лишения при връщането на заема.
ЗАКОН 67
На евреина се забранява ца нрави подаръци на акума на ня-
кой от неговите (на акума) празници, като това се позволява са-
мо когато той знае, че акумът не е вярващ. По същия начин на
евреина се забранява да приема подаръци от акума на неговия
празник. Но когато евреинът се бои, че неговият отказ може да
доведе до лоши последствия, тогава може да го приеме, но после
тайно да изхвърли подаръка.
Денят, в който акумите получават нов крал (денят на въз-
качване на престола или избирането му), евреинът трябва да счита като обикновен празник на акумите (т-е. евреите не трябва
да им правят подаръци или да извършват сделки с тях, освен ако
те намат възможност да излъжат акумите, и т.н.)
ЗАКОН 68
На евреина се забранява по време на празник на акума да хо-
ди в неговия дом, за да не бъде принуден да го поздравява. Но
когато акумът срещне евреин на улицата, тогава се позволява
евреинът да го поздрави по принуда, изпод вежди (в оригинала
се казва; със слаби устни и тежка глава.)
ЗАКОН 69
На евреинът безусловно е забранено да отговаря на акума с
отговора „мир над теб!” или нещо подобно (тъй като еверинът
мисли, че мир ще получи онзи, на когото на поздрава са му отго-
ворили с „мир над теб”). Съгласно това на евреина се внушава,
че когато види акума, той е длъжен пръв да се поклони, за да не
успее акумът пръв да го приветства и да не бъде принуден евре-
инът да отговори, а следователно и да съдейства за това, да пази
Господ, акумът да получи благословия.
ЗАКОН 70
За задължително добро дело се счита, когато евреинът се
държи встрани от храма на акумите, най-малко на 4 лакътя
(например когато пътят му минава покрай него). Според това на
евреина твърде строго се забранява да скланя глава пред споме-
натия храм - например когато убоде крака си с трън или когато
изпусне пари на земята, така че е принуден да се наведе, в такъв
случай той трябва да се обърне с гръб към храма- Когато на
чучура на водоизточник се намират християнски образи или
символи, тогава на евреина не се позволява да пие оттам, защото
това ще изглежда сякаш, навеждайки се към чучура, той би нс-
кал да се поклони на образа или символа.
ЗАКОН 71
На евреина се забранява да сваля шапка пред крале или све-
щеници, които в дрехите си имат кръст или носят такъв на гър-
дите си, за да не изглежда така, сякаш той прави поклон пред
кръста. Все пак за да не нарушава външното благоприличие, той
трябва да свали шапката от главата си, преди да види по сочените лица (значи и кръста), или той трябва в тяхно присъст-
вие сякаш случайно да изпусне пари и навеждайки се, за да ги
вземе да му падне шапката (неговото поведение трябва да бъде
такова, сякаш той оказва уважение на това лице, а всъщност той
има съвсем друго намерение).
ЗАКОН 72
Забранява се на евреите в квартала или на улицата, където те
живаят, да дават под наем или да продават дом на трима акуми,
да за да не стигне до това, че кварталът или улицата да станат
християнски. Продаването на дом на един или двама акуми пре-
ди се позволявало само ако тези домове служат за хамбари, а не
за жилища, тъй като иначе акумите ще започнат да държат в тях
своите идоли. Все пак сега, когато това вече не става, на евреите
се позволява да дават под наем или да продадат дом на един или
двама акуми и за жилище.
ЗАКОН 73
На евреина се забранява да хвали акума в негово присъствие,
например като казва - какъв красавец! (когато човекът е с краси-
ва външност); но хиляди пъти по-строго се забранява да просла-
вя неговите добродетели, например като казва - „какъв добър
човек!” или „колко е учен!” или „колко умен човек е той!”
ЗАКОН 75
На евреина се забранява да взима участие в сватбеното тър-
жество на акума, дори когато има възможност да вземе със себе
си собствена храна и своя лакей (т.е. да яде храна, която е ко-
шер), затова че оттук биха могли да възникнат обществено-
дружески отношения (което именно евреинът всячески трябва да
избягва); но когато акумът изпраща в дома на евреина птица или
нещо, което е заклано от евреин, тогава на евреина е разрешено
да го изяде вкъщи.
ЗАКОН 76
На евреина се забранява да дава детето си в християнско
учебно заведение или на майстор християнин за изучаване на ня-
какъв занаят, затова че акумите (християните) биха го съблазни-
ли със зло. Евреинът никога не трябва да остава насаме с акум,
затова защото акумите са кръвожадни. Когато евреин и акум се изкачват по стълба или слизат от нея, то в първия случай евре-
инът трябва да се стреми да бъде отпред, а във втория отзад (и
пи този начин винаги да бъде по-високо от християнина), тъй
като акумът може да убие евреина, ако последният е по-ниско.
Освен това евреинът не трябва да се навежда в присъствие на
акума, затова че в противен случай акумът може да му отреже
главата. Забранява се също така на евреина да казва истината,
ако акумът го пита къде отива, за да не се прокрадне акумът и
да го убие.
ЗАКОН 77
Забранява се на дойка еврейка да кърми детето на акум, дори
когато то ме е кръстено, затова че по този начин би спомогнала
да израсне акум. Само когато тя чувства силни болки от излиш-
но мляко, което може да й нанесе вреда, тогава това се позволя-
ва. Забранява се също така евреин да учи акум на някакъв занаят, който би могъл да го храни.
ЗАКОН 78
Забранява се на евреина да се лекува без пари при лекар или
аптекар акум, тъй като трябва да се предполага, че в този случай
докторът или аптекарят могат да го отровят; със заплащане се
позволява акум да се използва като лекар или аптекар, защото
тогава последният ще се пази да не отрови евреина, за да не навреди на своята репутация.
ЗАКОН 79
Разрешава се на евреин при опасна за живота болест да из-
ползва нещо нечисто (т.е. онова, което по закон е длъжен да
счита за нечисто и използването на което въобще строго се заб-
ранява), когато мисли, че може от него да очаква изцеление. Но
в този случай остава непозволено за своето изцеление да използ-
ва нещо, което принадлежи (в еврейски смисъл) към най
нечистото, а именно - към капището на акумите (християнската
църква).
ЗАКОН 80
Строго се забранява на евреина да дава на акум да подстригва
косите му (па главата или на брадата), затова че акумът може да
му пререже гърлото; това се разрешава само когато присъстват няколко евреи или когато пред него има огледала, за да може
веднага да забележи злото намерение на акума да му пререже
гърлото и веднага да избяга.
ЗАКОН 81
На евреина не се вменява като пряко задължение да убива
акума, с когото той живее в мир; все пак строго се забранява до-
ри и такъв акум да бъде спасен от смърт, например ако послед-
ният падне във вода и обещава цаже цялото си състояние за сво-
ето спасение. Нещо повече, на евреина се забранява да лекува
акум дори за пари, освен в онзи случай, когато може да се опася-
ва, че вследствие на това, у акума може да възникне ненавист
към евреите, В този случай се позволява акумът да се лекува и
даром, ако евреинът не трябва да се отклонява от лечението,
Още повече, че на евреина се разрешава да извършва опит с
акума дали лекарството ще го излекува, или ще доведе до
смърт? Накрая евреинът е пряко обвързан да убива такъв евре-
ин, който се е кръстил и е преминал към акумите и, разбира се,
най-строго се забранява да се спасява такъв евреин от смърт.
ЗАКОН 82
На евреина строго се забранява да дава на заем пари на друг
евреин с лихва (за високи проценти); и обратно, позволява му се
да дава пари назаем с лихва на акум или на евреин, който е ста-
нал акум, затова, че в Светото писание се казва - Ти си длъжен
да даваш на твоя брат да живее заедно с теб. Но акумът не се
счита за брат.
ЗАКОН 83
Забранява се на евреина да усвоява начина на живот на аку-
мите, обратно, той е длъжен да полага усилия за това, че да се
отличава от тях, например в облеклото, прическата, в домашния
бит и т.н. Най-малко от всичко му се позволява да носи такова
облекло, което съдържа в себе си нещо специфично християнско
(с кръстове и т.н.). Но когато някои християнски съсловия имат
особено облекло, например лекари или занаятчии, тогава и на
еврейския лекар или занаятчия се позволява да носи такова, ако
благодарение на това той ще може да изкарва пари.
ЗАКОН 84
Евреите имат закон, по силата на който през известно време
те трябва да извършват пречистване (срв. Библия, Левит XII),
като се измиват с вода. Когато, пристъпвайки към това
пречистване, те срещнат нещо нечисто или будещо отвращение,
или акум, тогава са длъжни отново да извъртат пречистване,
тъй като само видът на нечистата вещ или акумът, без изобщо и
да са го докоснали, вече осквернява.
ЗАКОН 85
Когато евреинът открадне нещо от акума, но пред съда от-
рече това и искат да му издадат присъда, тогава другите евреи,
които знаят за кражбата, са длъжни в качеството си на посред-
ници да се постараят да доведат делото до помиряване между ев-
реина и акума. Когато това не се удаде и на евреина, който не
желае да изгуби делото, не може да се избегне присъдата, тогава
му се позволява лъжлива клетва, като унищожи в душата си лъ-
жеклетвата, мислейки си, че не трябва да постъпи по друг начин.
Все пак този закон остава в сила само в случай, когато акумът
няма средства да разузнае по друг начин за кражбата - когато той
може да узнае за нея по друг начин, тогава евреинът не трябва да
прибягва до лъжеклетва, за да не се осквернява името Господне.
Има правило, че в такъв случай, когато евреина го грози те-
лесно наказание, му се позволява лъжлива клетва, даже и когато
биха могли да го изобличат в клетвонарущение и когато
(следователно) самото име Господне може да бъде осквернено.
Там, където заплахата е само парична глоба, там лъжеклетвата
се приема само при условие че е невъзможно изобличаване в
лъжеклетва и (значи) името Господне няма да бъде осквернено.
ЗАКОН 86
Забранено е на евреина да дава милостиня или да дава назаем
нещо на онзи, който отхвърля дори и един закон, а още повече
на такъв евреин, който е станал акум, затова че евреинът не е
задължен да дава на този (ренегат) да живее.
Впрочем на евреина се разрешава да дава милостиня, за да не
възниква ненавист към евреите.
ЗАКОН 87
На евреина строго се забранява да приема милостиня от акум,
затова че според възгледа на евреите, с Бог се благославя онзи,
който дава цекака, т.е. милостиня на евреин. Следователно ще
бъде благословен и акумът, ако евреинът приеме от него милос-
тини (евреите смятат, че християните все още съществуват
именно поради това, че чрез тях на евреина му се пада едно-
друго; а ако евреите ги лишат и от тази възможност, то скоро
биха се разбили като чупливи съдове, т.е. окончателно биха за-
гинали). Затова, когато кралят или друг владетел от гоите
(християните) изпраща на евреите пари да ги раздадат сред тех-
ните бедни, тогава макар че не трябва да се връщат обратно, за
да не оскърбява краля, не трябва и да се раздават на бедните
сред евреите, а трябва тихомълком да се дадат на бедни христия-
ни.
Когато владетелят дари нещо на синагогата, тогава се позво-
лява то да бъде прието, тъй като произтичащата от това благос-
ловия не е толкова важна. Все пак от евреина, станал христия-
нин, не трябва да се приема и това.
ЗАКОН 88
Браковете сред акумите нямат свързваща сила, т.е. тяхното
съжителство е равно на съешаване на коне. Затова техните деца
не влизат с родителите в никакви човешко-родствени отноше-
ния, и когато родителите и децата станат евреи, то например си-
нът може да се ожени за своята собствена майка. Впрочем рави-
ните се изказват против прилагането в живота на това правило,
за да не казват акумите, приели еврейството, че акумите са по-
набожни от евреите, тъй като при тях (акумите) не се позволява
на сина да се ожени за своята майка.
ЗАКОН 89
При евреите съществува закон - При жътва да се оставя по
нещо в краищата на нивата или въобще да не се прибират класо-
вете от някоя част на нивата, за да останат за бедните евреи. Но
откакто евреите живеят пръснати сред акуми и нивите им са
сред тези на акумите, всичко това се забранява, затова че (при
запазване на горната разпоредба) класовете могат да бъдат
прибрани от бедните акуми.
ЗАКОН 90
Сред 24-те случая, в които равинът обезателно подлага евре-
ина на анатема, са и следващите два, съвсем не безразлични към
християните -
а) Евреинът, предлагайки на акум да му продаде своя парцел,
когато съседът му също е евреин, е задължен да даде на послед-
ния писмено задължение за това, че ще носи отговорност за
всички неприятности, които могат да възникнат за този евреин
вследствие на такова ново съседство. Ако не се пожелае да се на-
гърби с такава отговорност, то равинът е длъжен да му наложи
проклятие, т.е. да го изключи от общността,
б) Вторият случай вече е даден в закон 21.
ЗАКОН 91
Ако в присъствие на евреин умира друг евреин, то в момента,
когато душата му се разделя с тялото, той е длъжен в знак на
печал да откъсне парченце от своята дреха, дори когато умира-
щият е бил грешник. Но когато присъства на смъртта на акум
или евреин, станал акум, тогава този израз на печал се забраня-
ва, защото в такъв случай евреинът е длъжен да се радва.
После на евреина се забранява да отдава последна почит на
акум, например изпращайки праха му до гроба, или да държи
надгробна реч, като това се позволява само там, където се нала-
га заради мира и сокойствисто.
ЗАКОН 92
На еврейския свещенослужител се забранява (срв. закон 5) да се
докосва до тялото на мъртвия човек или даже да бъде в неговия
дом, където се намира покойникът. Все пак под човек следва да
се разбира само евреинът, затова че в Библията, книга Числа 19-14 се казва – “Ако човек умре в шатра, то всеки, който дойде в
шатрата, и всичко, що е в шатрата, да бъде нечисто седем дена.”
ЗАКОН 93
Когато у евреин акум или акумка има прислужници, които му
слугуват, и някой от тях умре в неговия дом, тогава на другите
евреи се забранява да го утешават за този смъртен случай, като
за смърт на човек, но той е напълно свободен да каже - „Бог да те възмезди за твоята загуба", както се казва на човек, на когото е
умрял бикът или магарето.
ЗАКОН 94
Строго се забранява на евреина да прави подаръци на акума
за Нова година, затова че акумът счита това за щастливо предз-
наменование за Новата година и му се радва. Но когато за евре-
ина е невъзможно да се отклони от този обичай, тогава той е
длъжен да отправи своите подаръци по-отрано. Ако вследствие
на това, че ги изпрати не в самия ден на празника, а по-рано,
може да си навлече неприязън или загуби, то му се позволява да
прави подаръци и па самата Нова година.
ЗАКОН 95
Строго се забранява на евреите да оскверняват своето гроби-
ще, т.е. да ходят по нужда или да пускат там акуми. Въобще съв-
сем не е позволено на евреите да имат някакво удоволствие или
изгода от еврейското гробище - но ако земята на еврейското гро-
бище принадлежи на акум, тогава се позволява да продава евен-
туална придобивка от гробището (например трева или дърва), за
да може от печалбата малко по малко да си вземе своя собстве-
ност, тъй като е срамно умрелите израилтяни да почиват върху
земя на акуми.
ЗАКОН 96
Когато акумът (християнинът) се ожени за акумка
(християнка) или когато евреин, приел християнството, се жени
за еврейка, също станала християнка, тогава техните бракове
нямат законна сила. Предвид на това, ако акум (християнин) или
акумка (християнка) са станали евреи, то па тях им се позволява
да встъпят в нов брак. без да се изисква техен развод, дори ако
дотогава те са живели двадесет години заедно, понеже брачният
живот на акумите трябва да се разглежда не като нещо Друго, а
като блудство.
ЗАКОН 97
Строго се забранява на евреин да бие своя ближен човек (т.е.
евреин), дори ако последният е грешник; който удари своя бли-
жен човек, той се счита за раша, т.е. безбожник, и подлежи на
анатема дотогава, докато не изпроси прошка от своя ближен, И въпреки че за ближен трябва да се счита само евреинът, да се
бие акум не е никакъв грях. Когато акумът е станал евреин и ев-
реин го удари, тогава виновният е длъжен да го възнагради за за-
губите (за лечение); но той не подлежи на анатема и самата му
постъпка не представлява същата вина, както ако той е ударил
етнически евреин.
ЗАКОН 98
Когато евреин се ожени за акумка, тогава трябва да му се на-
несат 33 удара и бракът се счита за недействителен, а Бейт-дин
(равинското присъствие) е задължен освен това да го анатемоса,
Даже когато евреин се е оженил за еврейка, то, ако последната е
станала акумка, на него му се позволява да си вземе друга жена,
без предварително производство на развод, защото акумите не
бива да се разглеждат като хора, а като коне.
ЗАКОН 99
Когато умре член от семейството на евреин, за когото той
трябва да е в траур, то в течение па седем дни той трябва да не
напуска своя дом и даже (вкъщи) не трябва да върти работа с
цел да изкара пари. Но когато му се отдаде възможност да даде
заем на акум, то тогава му се разрешава да излиза от дома си и
да прекъсва траура, защото това е добро дело, което не бива да
се изпуска, тъй като в бъдеще може да не му се удаде подобен
случай.
ЗАКОН 100
Всеки евреин е задължен да се жени за продължаване и разм-
ножаване на човешкия род. Затова той трябва да си вземе жена,
от която още може да има деца, - значи не стара или изобщо та-
кава, за която това е безнадеждно. Само когато жената има пари
и той иска да се ожени за нея само заради парите, тогава това се
позволява и Бейт-дин няма право за му забрани да се ожени за
жена, от която вече не може да има деца.

Ами виж, мога само да кажа, че тези неща (не че успях всичко да прочета, но разбрах за какво става въпрос) нямат нищо общо с християнството.

Аз лично мисля, че нямат и нищо общо с юдаизма и според мен са извратена негова форма. Доста извратена при това.

(Третата Божия заповед в Стария завет гласи: "Пази съботния ден, за да го освещаваш според както Господ твоя Бог ти заповяда.

Хахахахаха, аз пък си мислех, че това е четвъртата Божия заповед. Тази тъпа грешка може да покаже тъпотията и невежеството на списователя.

До каква степен може да са заблудени такива "християни" като теб При наличието на тонове факти не намирате сили да признаете в какви невероятни лъжи са ви уплели и вие вярвате векове наред в тях Затова ще ви мамят и тъпчат талмудистите наистина потресаваща е човешката глупост и наивност Виждаш какво са написали двама евреи, които са вътре в нещата, за "евреите" и същността на юдаизма, който изначално и по същество е извратена расова доктрина и дори на техните думи не вярваш! просто unbelievable Повярвай тогава на Христос , ако изобщо си "християнка":
“Светът... мене мрази, защото Аз свидетелствам за него, че делата му са лоши.” (Йоана 7/7) “А сега искате да убиете Мене, Човека, Който ви казах истината, що чух от Бога. Авраам това не е правил. Вие вършите делата на баща си. На това те му рекоха – ние от блудство не сме родени, едного Отца имаме, Бога. Иисус им рече – да беше Бог ваш Отец, щяхте да ме обичате, понеже Аз съм излязъл и дохождам от Бога; защото Аз не съм дошъл от Себе си, а Той ме прати. Защо не разбирате речта Ми? Защото не можете да слушате словото Ми. Ваш баща е дяволът и вие искате да изпълните похотите на баща си. Той си беше открай човекоубиец и не устоя в истината, понеже в него няма истина. Кога говори лъжа, своето говори, защото е лъжец и баща на лъжата. А понеже Аз говоря истината вие не ми вярвате. Кой от вас ще Ме укори за грях? Ако пък говоря истина защо не ми вярвате? Който е от Бога, той слуша Божиите думи. Вие затова не слушате, защото не сте от Бога.” (Йоана 8/40-47)

Ето ти пък и някои признания на "избраното племе" в Талмуда за Иисус Христос:
“Валаам е прелюбодействал със своето магаре.” (има се предвид Иисус Христос; "евреите" избягват да го наричат Иисус Христос, защото за тях това е сквернословие.)
“Чували ли сте на каква възраст е бил Валаам (Иисус)?... Кървавите и лъжливи хора не трябва да живеят повече от половин човешки живот. Оттук следва, че той е бил между 33 и 34-годишна възраст.”
“Еврейските свещеници са възкресили Валаам (Иисус) от мъртвите и са го екзекутирали в кипяща сперма.”
“Евреите са екзекутирали Иисус по четири различни начина.”
“Иисус е бил хвърлен в яма с изпражнения до раменете си. След това е поставена примка на врата му и двата края са затягани в противоположни посоки, докато той не умрял.”
“Тя, която бе потомка на принцове и държавници, стана уличница с дърводелците.” (За Дева Мария)
Я, ми кажи, може ли нормален човешки ум да измисли подобно нещо?! Само ум, изпълнен с най-долни мисли и омраза може да роди подобни гнусотии. Но сигурно още тонове истини да изчетеш, това няма да ти попречи да продължиш да си бъдеш глупава и наивна Което се отнася между впрочем и за много други "християни" като теб Има една много точна народна поговорка: "Ум царува, ум робува, ум патки пасе." "Християнските" умове се занимават основно с второто и третото

Да, заблудени сме. Конкретен въпрос - с какво ти ще се почувстваш по-добре, ако чрез аргументи ни докажеш колко сме заблудени? И защо това има токова голямо значение за теб? Все едно да доказваш на един левскар колко са зле Левски и как ЦСКА е най-великият отбор...

Извинете, недочитайки дори поставената от Вас тема-въпрос, веднага Ви питам - Вие Християнин ли сте? Не знаете ли, че Исус Христос е евреин по рождението си човешко и естествено спазва като такъв Стария Завет, който е неотменен, просто има Нов Завет-продължение на този Закон?

ДОБРОТО ВИНАГИ ПОБЕЖДАВА!

Един конкретен отговор пък от мен: да се правят подобни нелепи сравнения показва само едно – липса на способност да се разсъждава и пълна липса на разбиране за важността на един много сериозен проблем от последните няколко хиляди години. Човекът очевидно е направил усилия да ви покаже, че има неща, които недовиждате и според мен “християните” наистина сте се превърнали в стадо овце, готови за заколение. Според мен лично разбирането на фалшификацията "юдео-християнство" има огромно значение за промяна на света, в който всички живеем и за добруването на всички – и за “християни”, и за “евреи”, и за всички останали – независимо дали изповядват някаква религия или не. Бе мислете поне малко преди да се изказвате.

Ще си позволя аз да направя един коментар . Направи ми впечатление какво сте написала: "...недочитайки дори поставената от Вас тема-въпрос, веднага Ви питам..." Аз пък ще ви кажа, че си заслужава да изчетете всичко това, което е дадено по темата, поне тук, така, както и аз направих, да се размислите и тогава да се решите да коментирате. Вашите думи потвърждават наблюденията ми, че за съжаление ДОБЪР далеч не винаги означава умен – съжалявам, че трябва да го кажа. “Стария Завет бил неотменен” Как ме разсмивате само Всъщност това не е смешно, а тъжно. Новият завет НЕ е продължение на Стария Завет, защото посланието в него е пълна противоположност на голяма част от Стария Завет! Вие “християнка” ли сте между другото? Какво означава “християнин” според вас? Христос, ако изобщо сте чели евангелията и им вярвате, ще знаете, че е изобличил юдаизма и изобщо практиките от Стария Завет и деянията на фарисеите и садукеите. Прочетете си много внимателно Библията отново (лично мен доста ме съмнява, че изобщо някога сте го правили). Ето кои думи, изречени от богоборческия “избран народ”, не бяха преведени във филма “Страстите Христови”, а бяха оставени на арамейски: “(И целият народ отговори и рече): кръвта Му нека бъде върху нас и върху чедата ни.” (Матея 27:25) Виждам едно лого, което сте си сложили: “Доброто винаги побеждава.” От собствения си опит и наблюдения ще ви кажа, че аз съм наблюдавал това явление много, много малко пъти! На за някои хора определено важи: “Глупостта винаги ги побеждава.”
Обезпокоителен е фактът, че толкова много хора – и “вярващи християни”, и атеисти, не могат да прозрат някои истини. Всъщност за вторите е по-лесно, защото умовете им не са объркани от религиозни понятия и фалшиви постановки. А “християните” общо взето са със солидно промити мозъци, обработвани стотици години.