dnes popadnah na novinata, che parlamentyt ne mozhe da reshi dali da zabrani ili razreshi evtanazijata sys zakon. vyzniknal e sporyt dali evtanazijata e humanen akt ili ne i dokolko protivorechi na hristijanskata etika.
az lichno smjatam, che bez vyzmozhnost za evtanazija neizlichimo bolni hora v posledni fazi na bolestta se obrichat na bavna mychitelna agonija; a idejata, che pri nikakvi obstojatelstva chovek ne biva da ubiva, mi navjava misli za religiozno licemerie, zashtoto vizhdajki che moj blizyk umira i iska da umre po-byrzo, zashtoto citiram "bolkata e navsjakyde i bolkata e nikyde" i njama shans za podobrenie (ne daj si bozhe), az bih izpylnil negovoto zhelanie, dori s risk da kykrja v kazana do kraja na vechnostta.
imah podoben sluchaj v semejstvoto i smjatam, che neetichno e po-skoro da se pravim na hristiqni, sledvajki sljapo religioznite normi...

oshte neshto: V NETINFO IMA I ANKETA, DOLU VDJASNO, POSETETE JA I IZRAZETE MNENIETO SI

statijata:
http://www.netinfo.bg/?tid=40&oid=547519

anketata:
http://www.netinfo.bg/
dolu vdjasno

Вьпросьт наистина е много сложен.

Моето мнение ще се базира на това, което
сьм изучил от езотеричното християнство.

Пьрво, дори да има такьв закон, не е хубаво човек да се
вьзползва от него.

Защо?

Защото всяка болка служи да помогне с нещо на човека.
Например, ако човек е болен, чрез усилията на неговия организьм
да се справи с болестта, в него се пораждат духовни сили.
Ако той успее да се излекува, тогава тези сили той ще може да използва още в сегашния си живот,
ако болестта е хронична и продьлжава много време, дори без изгледи за оздравяване, придобитите сили ще са от полза,
било още в този живот, било в следващото вьпльщение
(тук езотеричното християнство приема идеята за прераждането).

Така че всички страдания, породени от болести, са от полза за човека.

Може би това изглежда някак нечовешко, нехуманно?

Вижте, логиката (проверена от окултните наблюдения) е следната:

ако човек се занимава сьзнателно сьс своето духовно израстване,
тогава той получава нужните сили и промени в себе си
чрез Висшите Божествени Сили
и няма нужда да боледува!

Ако не го прави обаче, неговата "висша" природа (неговият Ангел-пазител)
го поставят в такива условия, при които той се разболява,
именно с цел все пак той да се развива.
Затова например толкова често боледуват малките деца,
понеже те не могат самостоятелно да се развиват духовно.

Ако страданията са породени от други причини, те сьщо спомагат
човек да постигне напредьк в своето преодоляване на несьвьршенства,
и затова трябва да се приемат спокойно и с разбирането,
че винаги самите ние сме причина за тях и някога сме поискали
тези страдания.

Фактически, мисля, че евтаназията може да се приравни кьм самоубийството,
а за него можеш да видиш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Проблемът за евтаназията
Йеромонах Анатолий (Берестов)

Терминът „евтаназия” е предложен през ХVI век от английския философ Ф. Бейкън за обозначаване на „лека”, не съпроводена с агония, безболезнена смърт. В наше време с този термин се налага разбирането за съзнателно, целенасочено ускоряване настъпването на смъртта на нелечимо болния с цел прекратяване на страданията му. Всъщност става дума за преднамерено убийство на безнадеждно болния страдащ пациент, с цел да бъдат прекратени мъченията му.

Евтаназията като феномен е породена от безрелигиозния морал в самото общество. Ето защо, като практика за умъртвяване на безнадеждно болните, тя не може да бъде приета в едно християнско общество. Евтаназията няма нищо общо с християнството, въпреки че привидно може и да преследва благи намерения: прекратяването страданията на болния. Но това е убийство! Бихме ли оправдали детеубийството в майчината утроба - аборта? Не! Бихме ли оправдали убийството на болния човек? Не!

Дали лекарят има правото да ускори смъртта на безнадеждно болния, подложен на истински мъчения свой пациент? Във всички времена повечето лекари биха отговорили: „Не!”

Преднамереното, дори и с добри намерения лишаване на човека от живот е нарушаване на Божията заповед „Не убивай”.

Бихме могли да разберем нравственото състояние на невярващите в Бога: на тях им е жал за страдащите хора и в името на прекратяването на тези страдания те са готови да ги убият (да кажем, не директно, а като съзнателно не им оказват необходимата помощ или пък като им дадат отрова или силнодействащо лекарство, с което те сами да се лишат от живот). Нека да отбележим, че при последния случай освен греха на убийството, лекарят поема върху себе си и отговорността от греха на самоубийството на болния.

В лечебната си практика имах случай, когато безнадеждно болното момиче К. благодарение на вярата на майка му в Бога беше изцелено по чудесен начин със светена вода от Йордановден. Имаше и един случай с едно момче, което се беше удавило - Божият Промисъл му дари не само живот, но и здраве.

Вярващият човек не трябва да мисли за насилствена смърт, а за това как да използва отпуснатото му от Бога време за покаяние и оплакване на греховете си, като приема страданията си за очистване на душата от тези грехове. Също така знаем, че понякога Господ удължава нашите страдания, за да може човек да осъзнае напълно покаянието.

Спомням си още един пример от моята лечебна практика.

Една възрастна жена умираше от рак на стомаха с метастази в много органи. Животът гаснеше в нея много бавно и мъчително. Тя периодически се изповядваше и се причастяваше.

Но ето, че настъпи критичният момент преди агонията. Още преди да изпадне в безсъзнание, тя се причасти. И изведнъж... о, чудо! Тя стана, започна да върви, прииска й се да се захване с домакинските си задължения. Дори започна да готви нещо в кухнята. Това състояние, продължило около 6-7 дни, порази всички, които я наблюдавахме. След това тя отново започна да гасне, не беше в състояние да става от леглото и да говори. И отново преди агонията се причасти. И отново същият невероятен ефект!

Този забележителен резултат от светото Причастие продължи десет седмици. Десет пъти жената умираше и всеки път оживяваше отново след причастието. Всички бяхме доста изненадани, в това число и свещеникът, който я беше причастил, тъй като и той се сблъскваше с подобен случай за първи път. Тогава той й каза: „Вие, по всяка вероятност имате някакъв неразкаян грях, и Господ очаква вашето искрено покаяние за него.” Като се замисли, тя отвърна: „Да, сигурно е така.” На следващия ден след своето покаяние и причастие тя почина.

Господ изпращаше на тази жена значително подобряване на състоянието й, като не допускаше тя да почине без покаяние. Но, ако роднините и лекарите бяха извършили евтаназия и бяха убили тази жена, прекъсвайки нейните страдания, те биха я лишили от възможността за покаяние и тя щеше да застане пред Господа без покаяние.

Спомням си още един случай от лечебната ми практика. Една жена страдаше от неизлечима мъчителна болест. Настъпи моментът, когато всички роднини се бяха събрали в очакване на нейната кончина, но тя не умираше, а дълго се измъчваше. И ето, че накрая решиха да извикат свещеник. Той дълго я изповядва, после я причасти и извърши маслосвет, а след 4 минути, като беше в пълно съзнание, радостна и просветлена, тя се прекръсти и с думите: „В ръцете Ти, Господи, предавам духа си”, предаде Богу дух.

Неотдавна, вече като свещеник се наложи да изповядам една тежко болна жена. Тя се изповядваше за първи път в живота си. Когато влязох в болничната й стая, аз като лекар със стаж веднага си дадох сметка, че жената е безнадеждно болна и че й остават две-три денонощия живот. Това ме накара да я подготвя за смъртта. Много е трудно да кажеш на един човек за приближаващата се към него смърт, особено когато става дума за човек, който не е въцърковен. И все пак по време на изповедта ми се удаде да й разкрия нейното безнадеждно състояние и тя правилно осъзна положението си.

Колко искрена, сърдечна и осъзната беше нейната изповед! Такава изповед досега съм преживявал само един път в живота си. Тя продължи около 2 часа със сълзи на очите, с искрено разкаяние за всички грехове, които жената можа да си припомни. Тя помоли мислено прошка от всички хора, които някога е обидила и към които някога е била несправедлива.

Забелязах, че след изповедта тя се преобрази, като стана кротка, умиротворена и щастлива. След едно денонощие тя тихо и кротко предаде Богу дух с усмивка на лице.

Изпитвах голямо облекчение след тази изповед и не можех да сдържам своята тиха вътрешна радост за тази жена, снела тежкото бреме на своите грехове преди кончината си.

А каква ли би била нейната участ, ако ние се бяхме поддали на евтаназията и я бяхме убили?

И изобщо за каква евтаназия при нас, православните, може да става дума? Православната църква никога не е затваряла очите си пред проблема на предсмъртните мъки на човека, съществува дори специален канон, в който се отправя молитва към Господа, вече не за изцеление на болния, а за това, Той да го упокои с мир.

Не е ли по-добре да се молим заедно в Църквата:

„Да завършим останалото време от нашия живот в мир и покаяние, от Господа да просим.

Подай, Господи.

Християнски безболестен, непосрамен, мирен свършек на нашия живот и добър отговор пред страшния Христов съд от Господа да просим.

Подай, Господи”.

мисля, че не сте се допитали все пак до мненията на повечето лекари онколози, според които подобни чудеса не стават. а и все пак отразявате мнението на църквата у нас може би, а не на всички религиозни общества по земята. плюс това евтанацията означава доброволен отказ от живота, тоест ако човек иска да се причестява до последно, никoй не го спира.
все пак интересно ми беше да чуя мнението ви.

а моето си остава същото: желая да имам избора, да избера своя личен индивидуален вид смърт, независимо от обещанията ви за онази непрекъсната поредица от оргазми, която наричате рай.

и още нещо: нека не намесваме дискусията за аборта, защото е нещо различно.

Според християнството, вие може да изберете как и кога да умрете толкова успешно колкото и да изберете как и кога да се родите...

spored hristiqnstvoto mozhe i da e taka, no na praktika e znachitelno po-lesno da izberesh koga da umresh otkolkoto koga da se rodish

Мисля че доколкото един човек е без вяра и близките му също, то да се дават християнски съвети и коментари е повече погрешно и безполезно.

То би било един опит да пришием кръпката на християнската нравственост върху старата дреха на човешкото неверие.

Но тя е неделима от БОЖИЯТА БЛАГОДАТ, без нея МОРАЛИЗМЪТ Е АБСУРДЕН.

Той повече ще дразни, отколкото да помага.

Споделям го по братски.

Същото и за аборта, смъртната присъда и прочее.

Тук не критикувам твоя материал, просто допълвам.

Като чета мнението ви започвам да мисля ,че срещу мен стой не човек ,а една убиица.Нима същество ,което не цени живота си може да се нарече човек.Я погледни животните-дори те ценят живота повече отколкото нас.Как майките жертвоготовно бранят живота на малките си,а ние сме готови да го отнемеме само защото се безпокоим да не страдат.Освен това мнението на Църквата е най-съвършенно и приемливо.Я само помисли и се върни във времето ,когато хората ценяха авторитета на Църквата и Тя беше техен спътник и ръководител в живота.Сравни сегашното и онова време-колко убииства и самоубииства имаше тогава и колко има сега.
А кажи ми какво знаят лекарите за живота и могат ли те да определят нишката и.Колко хора тотално отписани от всички лекари са оздравявали по молитвите на християните и след това са живеели дълги години.Или ще отречеш и този факт.О велико човешко безумие ,о велико неверие.Колко сме жалки и нещастни в нашите човешки заблуди и суети.
И преди да пишеш нещо първо помисли какво ще кажеш и дали то отговаря на истината.Как може само нашата религия да мисли така.Я погледни какво казват по този въпрос Католиците,Будистите и тн.Ако някои мюсулманин посегне на живота си без причина не знаеш ли какво го чака.Само вие в безкраините си протестански разклонения дръзвате да посягате на това ,което е дар Божии и само Той може да си го вземе.
За това дали вярваш в рая си е твоя работа,но който не вярва на Христос не е християнин ,а езичник.
''Не всеки, който Ми казва: Господи, Господи! ще влезе в царството небесно, а оня, който изпълнява волята на Моя Отец Небесен.''

ама вижте значи как си противоречите постоянно.

Какъв е смисълът на евтаназията - изборът да умреш по-рано. Примерно няколко месеца или дори часове по-рано

Какъв е смисълът на пристрастяването към алкохола и алкохолизма - изборът да умреш поне 10 години по-рано. Критикува ли християнството пристрастяването към алкохола - не. Християните си пият и това е.

Какъв е смисълът да умреш във война след като си целунал кръста - изборът да умреш 30-40 години по-рано. Имало е тук и доста дискусии колко е хубава войната в името на християнството.

Какъв е смисълът да продължиш да живееш с проклета жена - което ще ти съкрати живота с години

е това е пример как "пророците" използват множество думи и от пиле мляко, за да си докажате тезите.
БУДИСТИТЕ ЛИ давате за пример. Ами да им видим отношението към убийството и самоубийството. Японска картина - саморай се готви да си направи сепуко, т.е. да се самоубие чрез забиване на ножа в корема - бавна смърт. До него най-добрият му приятел е вдигнал меча и се готви да го убие след сепукото, за да съкрати мъките му. Хората, които не мислят като християни и мюсюлмани са поне половината сват.
По-леко с примерите...щото на една каца мед и трябва една лъжица л..., за да я развали. А лъжиците станаха много.

Когато хората ценели авторитета на църквата имало по-малко убийства и самоубийства?!?!?!
Сетете се сега как българина прави избори например. Или докато България водеше войни нямаше убийства???? Колко хора загинаха на фронта. Да бе да, убийство в имеот на християнския бог е простено. Обаче същото са го казвали и на другата страна. От едната страна са се кръстели и са тръгвали на бой в името на Христа и от другата страна са се кръстели и тръгвали на бой в името на Христа. да се чудиш кои са били прави. Всеки си мисли - ние сме били прави.