Боже, изпълвай ни непрестанно със Святия Дух!
Укрепвай Църквата, която Ти роди на Петдесятница, пред която портите на ада няма да надделеят!
Благодаря ти, Боже за това, че освен спасение от греховете и вечен живот си ни подарил и Святия Дух, чрез Който да ни водиш!
Цялата слава да бъде на Теб, Триединни Боже!

Животът е хубав - изживей го докрая!

И на тебе!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

амин

Отличительной чертой современных христианских харизмов является сомнительная форма их проявления, неполнота их выражения и неясный характер их назначения. Подвергнуть их серьезному анализу и сделать о них фундаментальные выводы можно только путем сопоставления их при-' роды с природой, проявившей себя в образце, в день Пятидесятницы. Природа всякого духовного явления, гармоничного Божественному порядку, всегда лежит в русле Его воли и достигает поставленные Богом цели, соответствует смыслу образца здравого учения Господа Иисуса Христа, содействует осуществлению Божьего плана спасения. И если духовное явление не упраздняет креста Христова (1Кор.1:17), но ведет нас ко Христу, по Его следам через Голгофский крест и прославляет Христа распятого (1Кор.1:22-23), тогда ясно, что его автором является Дух Святой (Ин.16:14). Если же языки, другие знамения, чудеса и всевозможные явления сил не ведут нас в общение со Христом и не содействуют познанию Христа, оставаясь самоцелью — природа их не только сомнительна, но противоположна Божьей (1Кор.1:9; Еф.4:20-21; Кол.2:4-7; 2Пет.З:18).

Лжепятидесятница - это всемирная духовная война демонов против Церкви Христовой, это брань властей, мироправителей тьмы века сего, "духов злобы поднебесных" с избранным Божиим народом (Еф.6:12).

Между истинной Пятидесятницей апостольских времен и современной лжепятидесятницей разница заключается в следующем.

1. Истинная Пятидесятница проходила под действием единого Духа, а современная под действием множества духов (1Тим.4:1-3).

2. Тогда Слово Божие имело высочайший авторитет. Ныне же оно оказывается второстепенным дополнением к обретенному убеждению, средством,. чтобы вводить людей в заблуждение (Деян.2:16,25,34; 2Пет.З:16).

3. В центре библейской Пятидесятницы была личность Иисуса Христа распятого и воскресшего, а в современной лжепятидесятнице — неведомый дух. Тогда все исходило от Христа и возвращалось ко Христу (Рим. 11:36), а здесь все исходит от неведомого духа и ведет к осуждению.

4. Там центральной истиной был Голгофский подвиг Христа, спасение по благодати (Деян.2:36), здесь же пропуском в небо почитается "небесный дар", иной язык, видения, пророчество, исцеления.

5. Апостолы знали и держались образца здравого учения Иисуса Христа. Здесь же духи в сотрудничестве с обольщенными создают другие учения и прививают их, поддерживая силами, знамениями и чудесами ложными.

6. Во времена библейской Пятидесятницы грех обличался в Духе Святом (Деян.3:37-38), ныне же дух вводит обольщенного в грех.

7. Во времена библейской Пятидесятницы действовал Дух пророчества и откровения. Ныне же любой дух признается за Божий, даже тогда, когда он говорит явную ложь и толкает людей на грех.

8. Тогда, чтобы выяснить важные духовные вопросы, нужно было обращаться к Петру и другим апостолам (Деян.2:37). В условиях же современной лжепятидесятницы в каждом городе оказывается свой "Петр", а кое-где и несколько, и каждый из них опровергает другого.

моля, те, преведи го.
поздрави

Ето ти няколко по разбираеми извадки от св. отци на Църквата, в първата се говори за това откъде се е зародила въобще идеята за възраждането на съвременното петедесятно движение:
118. Седмата битка, която ни предстои, е с духа на тщеславието, който е така разновиден, изменчив и тънък, че дори с най-остри и зорки очи едва смогваме да го видим и разпознаем, както и да се предпазим от него. Останалите страсти са прости и еднообразни, а тази страст е сложна и многообразна. Тя посреща воина отвсякъде, от всички страни - и когато се бори, и когато е вече победил. Тя се опитва да нарани Христовия воин и с дрехите, и с представителността му, и с походката, и с гласа му, и с работата, и с бденията, и с постите, и с молитвата, и с уединението, и с четенето, и с познанията, и с мълчаливостта, и с подчинението, и със смирението, и с добродушието му. И като покрит от надигащите се вълни опасен подводен камък причинява внезапно бедствено корабокрушение на плуващите при благоприятен попътен вятър тъкмо тогава, когато най-малко се опасяват.

123. Най-сетне останалите страсти, понеже се намират в нетърпимост към противоположните им добродетели и воюват открито, като в ясен ден, е по-лесно да се побеждават и да се предпазваш от тях. А тази страст, след като се промъкне между добродетелите и се смеси с нашата войска, се сражава сякаш в тъмна нощ и несравнимо по-жестоко ни измамва, защото не я очакваме и не се опасяваме от нейното нападение

Както нечистият ум, желаейки да види Божествени видения, но няма възможност да ги види, съчинява такива от себе си и се самозалъгва и прелъстява, така и сърцето, силейки се да вкуси Божествената сладост и други Божествени усещания, като не ги намира в себе си, си ги съчинява, като се самопрелъстява, мами и погубва.” “Онзи, който си въобразява, че е безстрастен, никога не ще се очисти от страстите; който си мисли, че е изпълнен с благодат, никога не ще получи благодатта; който си мисли, че е свят, никога не ще достигне святост. Казано просто: който си приписва духовни дела, добродетели, достойнства и благодатни дарове, който лъсти себе си, утешава се с мнение и загражда с него входа пред духовните дела, християнските добродетели и Божията благодат в себе си, той открива входа пред греховната зараза и демоните.”

Случи ми се да чуя разговор на един петдесятник с православни християни. Той укоряваше православните в студенина, липса на любов към Бога и фарисейство. Тяхното признаване на своята духовна немощ, на това, че са изпълнени със страсти, той обясняваше с безгрижието им и с тяхното нежелание изцяло да се предадат на действието на “благодатта” - причината била в тях самите, ако бяха поискали, за един миг биха могли да се освободят от всичките си страсти, за това трябвало само решителност и едно силно покайно движение на душата - и цялата греховност веднага се изпарявала като от огън, “благодатта” веднага напълно щяла да освободи покаялия се дори от склонността му към греха, такова покаяние щяло веднага да изгори всякакъв грях от душата и щяло да настъпи прозрение и просветление. Така че цялата работа била само в избора, в решителността и т. н. Самият той лично веднага, при първия горещ “покаен” акт усетил това освобождение и получил “благодатта на Духа”, оттогава изцяло променил живота си, постоянно чувства необикновена любов към всички, решимост да жертва себе си заради Бога, озарен е от “светлина” и е необикновено щастлив. Той разказа за дивни чудеса, които оттогава непрекъснато ставали с него и с членовете на семейството му (те също чудесно се преобразили след “кръщението” при петдесетниците). Всички възражения на православните, желанието им да го предпазят от такива чудеса, няколкото им опита да предадат учението за недоверието към себе си и за дълбоката повреденост на човешката душа за този прелъстен бяха само ново доказателство за неговата правота и още веднъж го убедиха, че поради своето нерадение, маловерие и плахост, поради придържането към безжизнени канони, поради “фарисейството си православните са изгубили всякакво общение с Бога - и си остана на това мнение. Трябва да отбележим, че, погледнато отвън, бодростта, оживлението, разгорещеността, която изглежда свята, ревността, самоотричането, готовността да се извърши всякакъв подвиг и други видими черти на такива хора, външно им създават запленяващ образ, за мнозина много по-привлекателен от образа на тежко въздишащия за себе си, нищо добро не виждащия, а поради това и сдържания, понякога сякаш изглеждащия потиснат, смирен православен християнин.