Бих искал да ви попитам какво означава спасението на душата според Християнството и защо човек трябва да се стереми към него? Защо е по-ценно да попаднеш в рая, отколкото в ада? Кои християнски философи са най-добрият източник на отговори на подобни въпроси?

Редактирано от jaytee на 16.05.04 17:41.

Ха, интересен въпрос. Ми ако попаднеш в ада ще те ръчкат дяволите с едни вили в казана, абе неприятна история.

Накратко:
Евангелие от ап.Йоан 3 гл., 16 стих
Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот
Евангелие от ап.Йоан 3 гл., 36 стих
Който вярва в Сина има вечен живот;а който не слуша Сина няма да види живот, но Божият гняв остава върху него.
Откровение на ап. Йоан 3гл., 21 стих
На този, който победи ще дам да седне с Мене на Моя престол, както и Аз победих и седнах с Отца Си на Неговия престол.

Ключовите думи са "ВЕЧЕН ЖИВОТ".
Спасението, чрез вяра в Христос, е начина, човека да се надскочи първоначалната си позиция на Божие Творение и да стане равен на Бога.
Нещо, което Сатана се опита да постигне, чрез бунт срещу Бога.

Чрез нас, Бог показва че - да, възможно е и някой друг да седне на Божия престол, но това става чрез покорство пред Бог.

За източници и философи, обърни се към Legion и Ignatius

Хайде със здраве :-)))

пп.
Колкото до казаните - това е много интересна ренесансова интерпретация, но малко .... несериозна.
За Сатана, в Библията се казва че е лъжец и на лъжата баща, а не че е майстор-казанджия :-)))) Чудя се, от къде ли ги е краднал тези...практически вечни казани....
Междувпрочем, "казаните" са предназначени и за него :-))))

Йоан 3:16

Благодаря ти за отговора! Това за вечния живот го разбирам метафорично, в смисъл, че човек или група от хора, които са покорни пред по-силните от тях имат по-голям шанс да оцелеят и чрез цикъла на биологично възпоризводство да си осигурят вечен живот. Има и подобен стих в "Дао дъ дзин", че малката държава трябва да се подчинява на голямата и голямата държава трябва да се подчинява на малката, само така двете могат да живеят в мир.

Като почнах да говоря за тези неща се сетих за една антивоенна статия, която четох преди няколко дена:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Светлина в тунела
Човек и добре да живее, умира. Това не съм го измислил аз. Как точно става тая работа, един Господ знае... и архангел Михаил, де.

Разравят, че в последния миг целият живот минавал пред очите ти като на филмова лента... (Б-р-р, ега ти кошмара). И още разправят за белия тунел и светлината в края му, която мами, мами... Чунким тая светлина в тунела не ни се привижда през целия живот като един хоризонт, дето все тичаш към него, пък той все ти бяга. Мислил съм си - може пък накрая наистина да я вижда човек тая светлина, нещо като премия, джакпот на живота. И така излезе, мамка му стара! От къде зная ли? Абе, може и да ми се смеете, обаче един път умрях. И ако вземете да ме питате като как е станала тая работа, срам не срам, ще ви кажа.

Имам, значи, един комшия - голям зевзек и майтапчия. Пък жена му - урсуз за две Екатерини Михайлови. Направо му изпива мозъка. И на човека му дошло до гуша и решил да я вразуми както той си знае. След поредния скандал да вземе да отиде в мазето, ама три пъти й казал къде отива, долу направил една постановка, че уж се беси - нали се сещате - вързал се под мишниците и виси като на тиранти, пък примката на врата - само за заблуда, пълен камуфлаж, като един каскадьор направо. И като се минало достатъчно време, чул цербера да шляпа с чехли към семейното консервохранилище, ритнал столчето и се направил на обесен. И оная като писнала, ревове, крясъци, шаш и паника, бедна ви е фантазията! Пък аз таман се прибирам от работа и чувам, че в мазето някой се изхитрява хем да хлипа, хем да вие, хем да кълне като циганска тъща. Хукнах по мръсните стълби надолу да видя какво става... и видях каквото видях! Грабнах го оня шемет през краката, вдигнах го и викам на оная патка - Бягай ма! Бягай да викаш полиция, бърза помощ, поп и каквото ти дойде на ум, и крокодилът хукна та се не видя. Пък аз останах като на оня филм с хармониката - стискам, пъшкам и се моля да устискам... и както ми треперят мартинките, взех че... Ох, дяволът ме накара, знам си, ама ракията му на тоя комшия е като елексир... и го стиснах малоумника с едната ръка, с другата се пресегнах към рафта и хоп една бутилка в джоба... а той като ревна отгоре, остави ракията на място, бе тъпан... сърцето ми се обърна, прескочи на алф такт - и умрях!

Сега защо пак съм жив, ли!? Ами после възкръснах - таман на време, мене ако питате - вече ме били курдисали за разфасоване на масата в моргата, една студентка пипнала където не й е работата – и аз айде обратно...

Ама за друго говорех - за светлината в края на тунела.

Значи, като умрях, първо вървях по един сив път... някои разправят, че душите на християните минавали в отвъдното по пътя на Исус към Голгота. Може, аз не съм ходил по тез краища, ходил съм само в Съветския Съюз, но то не се брои, защото Съветски Съюз вече нали няма. Та накрая на оня сив път, вам лъжа - мене истина, два тунела! И в двата тунела - светлини!

Мен са ме учили преди да действам да помисля, и ей на - цял живот мислих и тъкмо щях вече да започна да действам - взех, че умрях. И докато си мисля там пред двата тунела - хоп насреща ми един ангел. Беличък, русичък, бузки, крилца, къдрици - картинка. И картинката ми вика:

- Хайде, човече, ела в левия тунел. Той води в рая. А на тебе там ти е мястото, защото си праведен.

- Не съм много праведен - викам аз като един дядо Матейко - ама, щом казвате... Вие по знаете...- и докато мрънкам така, хоп - пръкна се и един дявол - черен, ухилен, печен, със златен зъб, и вика:

- Щом сам се чувстваш грешен, човече, значи си самоосъзнат, ела в десния тунел!

- Моля ви, конкуренцията си е конкуренция, - вика ангелът на дявола, - обаче правилата са си правила - аз дойдох първи, значи редно е първи да си направя офертата. Хайде, човече, заповядайте, пуснете смъртния акт в ей тази урна...

-Опа! - вика дяволът. - Тука, приятелче, е ничие пространство и има Свобода! Внушенията - в църквата, нали така. Долу колкото сте му мътили главата – толкова - сега човекът сам ще решава. Сега, ако реши, актчето ще го пусне в моята урничка. Давай, човече, да не ти пука! При мен е купонът, в рая е пълна скука!

- Моля ви! Моля ви! - изчерви се ангелът! - Ами че това си е реклама, долнопробна римувана реклама.

-Тихо, човекът решава!

- Но аз имам право на реплика! - чурулика обидено ангелът.

- После аз взимам дуплика и се връщаме на старото място. - контрира го дяволът. - Така че, трай си!

- То когато на един дявол му липсват първите седем хилядолетия - нацупи се ангелът.

- Ха! Ами когато за управлението на Вселената предендират чистофайници и облизани типчета, дето се правят, че не виждат лайната...- изплю се презрително дяволът.

- Циник и грубиян! - жално пропя ангелът.

- Утопист и педераст! - изхили се дяволът... и продължиха все по-настървено, а за мен забравиха въобще. Аз се повъртях, окашлях се, пък си навих смърния акт на тръбичка, обърнах се и поех полека лека обратно по сивия път, по сивия път, та до моргата. И както вече ви казах - таман на време.

Сега живея втори живот.
Ама, знаете ли - и той като първия.

Kamila

Ами, виж, просто в рая е по-приятно.

Оказва се, че казаните си ги има, само че метафорично:

горим в огьня на желанията, които след смьртта
остават такива, каквито са си сега,
обаче нямаме тяло, чрез което да ги задоволим.
Представи си, че си много пристрастен кьм цигарите,
и ако си тук на земята, някак си можеш да намериш
начин да запалиш една,
представи си, колко ти е гадно, когато не можеш.

Е, та там, след смьртта няма абсолютно никаква вьзможност да изпушиш цигара, просто нямаш тяло.

И си гориш в този огьн дьлго време, докато постепенно тази жажда не поутихне.

А живот вечен си има, всички живеем вечно, само си променяме телата
отвреме навреме, както дрехите и колите, все пак остаряват.

Така че адьт сьществува дотогава, докато се освободим от привьрзаността си кьм сетивните удоволствия, които могат да бьдат удовлетворени само чрез тялото. После ад вече няма.

А Сатаната си действа, това му е работата, и той иска да се развива.

И ни подхвьрля в главите изкушение след изкушение,
за да ни направи по-мьдри и разумни, от една страна,
и свободни от друга, защото без тези изкушения
щяхме да сме като едни автомати, роботи,
без свободна воля и без самосьзнание, не бихме могли да се наричаме
Аз.

Е, за всичко това трябва да си отворим очите.
Но ако човек се размисли, вижда, че е така.
Но всеки както прецени, живеем в свободно време

Здравей, задаваш интересен въпрос.

За да разбереш какво е СПАСЕНИЕ и към какво се стремим, трябва първо да си зададем въпроса-какво е било ПЪРВОНАЧАЛНОТО СЪСТОЯНИЕ на човека.

В Библията четем, че човекът се е намирал в непостижимо състояние на ОБЩУВАНЕ С БОГА и е бил преизпълнен с Божия Дух, душевните му сили са били здрави и неповредени.

Сега човекът се стреми към възвръщане на това състояние.

То се нарича ТЕОЗИС или ОБОЖЕНИЕ.

Именно в неговото частично или по цялостно придобиване тук на земята се се състой спасението.

Ето как сам Господ Иисус Христос е разкрил пред учениците си това състояние на човешката личност в евангелието според св. евангелист Матей:

[17:1] И след шест дни Иисус взе със Себе Си Петра, Иакова и Иоана, брат му, и възведе ги насаме на висока планина;
[17:2] и се преобрази пред тях: и лицето Му светна като слънце, а дрехите Му станаха бели като светлина.
[17:3] И ето, явиха им се Моисей и Илия, разговарящи с Него.
[17:4] Тогава Петър отговори Иисусу и рече: Господи, добре е да бъдем тука; ако искаш, да направим тук три сенника: за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия.
[17:5] Докле още той говореше, ето, светъл облак ги засени; и чу се из облака глас, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте.
[17:6] И като чуха това учениците, паднаха ничком и твърде много се уплашиха.
[17:7] Но Иисус, като се приближи, допря се до тях и рече: станете и не бойте се!
[17:8] А те, като подигнаха очи, не видяха никого, освен едного Иисуса.
[17:9] И когато слизаха от планината, Иисус им заповяда и каза: никому не обаждайте за това видение...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от lgnatius на 17.05.04 19:24.

Значи викаш левият тунел води в рая!

ami kat umresh ke vidish koj otiva na levo i koj na desno

Това ми харесва като обяснение, някак е много човеколюбиво.

В отговор на:

---

И ни подхвьрля в главите изкушение след изкушение,
за да ни направи по-мьдри и разумни, от една страна,
и свободни от друга, защото без тези изкушения
щяхме да сме като едни автомати, роботи,
без свободна воля и без самосьзнание, не бихме могли да се наричаме
Аз.

---