ПОЩАЗатвори
Име:
Парола:
Регистрирай Free

Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 15:24 24.07.14 
Религия и мистика
   >> Християнство
*Кратък преглед

Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | (покажи всички)
Тема "Мерзостта на запустението"  
Автор MлaдЄж (зелен)
Публикувано30.03.04 14:50



А кога видите Иерусалим обсаден от войски, тогава знайте, че е наближило запустяването му ”, говори Господ Иисус Христос за края на времената. [Лука, 21:20]

Страшното опустошение, което неминуемо ще настъпи, е наречено " мерзост на запустението". В Св. Писание на няколко места е употребен този израз.

В книгата на пророк Даниил (9:22-27) Архангел Гавриил говори на светия пророк, като употребява израза " мерзост на запустението" във връзка с предстоящото унищожаване на Иерусалимския храм.

Словосъчетанието “мерзост на запустението” се среща и на друго място в книгата на Даниил, например в глава 12: " От времето, когато се прекрати всекидневната жертва и се постави мерзостта на запустението, ще минат хиляда двеста и деветдесет дена. " (ст.11). То се употребява например, и в 1 Мак. 1:54: " поставиха върху жертвеника мерзост на запустение "

Сам Господ Господ Иисус Христос припомня пророчеството на Даниил:

И тъй, кога видите да стои на свето място " мерзостта на запустението", за която е казано чрез пророк Даниила (който чете, нека разбира) (Мат. 24:15, срвн. Марк 13:14).

Иисус Христос откровява, че тази мерзост на запустението ще настъпи непосредствено преди Неговото Второ пришествие.

Във второто послание до Солуняни, св. Ап. Павел казва, че “човекът на греха”, “синът на погибелта” – сиреч Антихристът, ще се” противи и превъзнася над всичко, що се нарича Бог, или светиня ” и ще “ седне като бог в Божия храм, показвайки себе си, че е бог.” (2:1-4, 8)

“И тъй, кога видите да стои на свето място "мерзостта на запустението". . .”

Предобраз на посоченото събитие е оскверняването на Иерусалимския храм през 167 г. пр. Хр. от селевкидския цар Антиох IV. Този владетел издигнал жертвеник на Зевс Олимпийски в свещения за юдеите храм (вж. 1 Мак. 1:54). Навярно това е първото изпълнение на събитието, предсказано в Книга Даниил 9:27. През 164 г. пр. Хр. храмът отново е осветен след успешното въстание на Иуда Макавей (вж. 1 Мак. 4:41-59).

За втори път храмът в Иерусалим е осквернен през 70 г. сл. Хр. от армията на римския пълководец Тит (син на император Веспасиан и римски император след смъртта на баща си през 79 г. сл. Хр.). Тит заповядал той да бъде запазен, но войниците не се подчинили на своя вожд. Така се изпълнило пророчеството, изречено от Архангел Гавриил, че храмът ще бъде унищожен не от пълководеца, а от неговата армия: "градът и светилището ще бъдат разрушени от народа на вожда, който ще дойде" (Дан. 9:26).

Евангелският израз “мерзост на запустението” визира края на времената и Сам Господ Иисус Христос ни насочва към пророчествата на Данниил. "Мерзостта на запустението" е преклонението на човечеството пред Антихриста като на Бог в неговия опит да оскверни всичко що е свято. Преклонение пред оня, който ще стане за мнозина и д о л, за да “ седне като бог в Божия храм, показвайки себе си, че е бог. ”.

В Божия храм, който ще бъде отново осквернен, но този път за последно.

____________________________________
"Любовта никога не отпада"

Редактирано от MлaдЄж на 30.03.04 15:58.



Тема антихристите и Антихриста (вместо_Христа)нови [re: MлaдЄж]  
Автор MлaдЄж (зелен)
Публикувано31.03.04 08:41



Името антихрист в св. Писание се употребява в двояк смисъл:

а) общо, с което се означават изобщо противниците на Христа, упоритите в неверието и непослушанието си пред Бога люде (Иоан гл.7). Антихрист, според св. ап. Иоан Богослов, е всеки, който не изповядва, че Иисус е Христос (1 Иоан 2:22), дошъл в плът (1 Иоан 4:3; 2 Иоан 7), защото такъв отрича и Отца, и Сина и е чужд на Бога (1 Иоан. 2:22-23). В този смисъл антихристити са всички, които престъпват Христовото учение и не пребъдват в него (2 Иоан 9). Такива, по думите на архиеп. Аверкий, могат да бъдат наречени "царете, императорите и управниците на езическия свят, заедно с техните слуги, които в първите християнски векове гонели, убивали и измъчвали вярващите и използували всякакви средства за потискане на христианството още в зародиша му; след това всички еретици от древността и в ново време, които извращават и изкривяват христианското учение, и всички безбожници - от най-древните до най-новите... Всички те могат да бъдат наречени антихристи и са предтечи на последния и страшен Антихрист, който ще се яви преди самия край на света. За такива антихристи - предтечи на последния антихрист (в собствен смисъл), предсказвал още апостол Павел на ефеските християни, като казвал: "аз зная, че след заминаването ми ще се втурнат помежду ви люти вълци, които няма да щадят стадото; па и от вас самите ще се дигнат мъже, които ще говорят изопачено, за да увличат учениците след себе си" (Деян. 20:29-30). . . Но всичко това са само предтечи на антихриста.

б ) Освен в този общ смисъл в Свещ Писание антихристът е представен и като конкретна личност, определен човек, противник на Христа, който се явява в последните дни за да противодействува на христианството (1 Йоан 2:18, 2 Сол 2:3-12; ), като обявява себе си за месия (спасител) и бива приет от евреите като такъв, както Сам Господ свидетелствува (Иоан 5:43). В този конкретен образ антихристът се явява в пророчеството на св. прор. Даниил (гл.8, гл.11). В същия смисъл за него се изказват и светите апостоли (2 Сол. 2:1-4, 8; Откр. гл. 13).

Св. пророк Даниил, например свидетелства:

“И ще постъпва тоя цар по свое щение, ще се въздигне и възвеличи по-високо от всяко божество, ще вземе да говори хулно за Бога на боговете и ще има успех, докле не се изпълни гневът: защото което е предопределено, то ще се изпълни. За боговете на бащите си не ще помисли, ни желание на жени, нито дори някакво божество ще уважи, защото ще възвеличи себе си по-горе от всички" (Дан.,11:21, 31, 36-37)

А св. ап. Павел потвърждава:

"...оня ден не ще настъпи, докле ... не се открие човекът на греха, синът на погибелта, който се противи и превъзнася над всичко що се нарича Бог, или светиня, за да седне като Бог в Божия храм, показвайки себе си, че е бог" (Виж 2 Сол.2:1-4, 8).

Този беззаконнен цар и син на погилета е Антихристът: противник на Христа и заедно с това човек, който се представя за Христос (буквално вместо-Христ).

____________________________________
"Любовта никога не отпада"

Редактирано от MлaдЄж на 31.03.04 08:42.



Тема Антихриста - човек в който ще действа сам сатананови [re: MлaдЄж]  
Автор MлaдЄж (зелен)
Публикувано31.03.04 08:53



Идещият Антихрист ще бъде по произход евреин от Дановото коляно, плод на прелюбодеяние (на основания Бит. 49:17; Иерем. 8:16; Откр., гл.7.). "Раждането на антихриста, пише прот. Г. Дяченко, ще се извърши по съвсем чувствен начин. Според учението на Отците и учителите на Църквата, той ще се роди от жена блудница, юдейка от Дановото коляно, и дори ще бъде обрязан по обичая на юдеите" ("Уроки и примеры христианской веры", 1902, стр. 382; виж също св. Иполит Римски, Изложение основанията на Свещ. Писание за Христос и антихрист, Migne P.Gr, t.10, col. 737 и св. Теодор Кирски, Тълкувание на кн. Битие, Migne P.Gr., t.80, col.220-221). "Действително, от осквернена девица ще се роди неговото (на сатаната) оръдие, но туй не значи, че той ще се въплъти: ще дойде всескверният като крадец, в такъв образ, че да прелъсти всички", учи св. Ефрем Сирин (Учение Священного Писания и Отцов Православной Церкви об антихристе, стр.15). "Антихристът ще се роди от блудна дева, еврейка от дванадесетото коляно на блудодеянието" (схиархим. Лаврентий Черниговский, цит. по "Россия перед Вторым пришествием", Св. Троицка Сергиева Лавра, 1993, стр.305). "От нечиста блудна дева ще се роди антихрист", се казва в посмъртните пророчества на преп. Нил Атонски. "В тази дева ще се съберат наедно всичко разпътства, тя ще бъде съкровищница на прелюбодейства.

Съгласно ясните свидетелства на словото Божие и тълкуванията на своите свети Отци, Църквата учи, че антихристът е човек, в който действува сам сатаната, тъй като по личното му произволение и по Божие допущение, сатаната е в непрестанно общение с него и той изпълнява единствено сатанинската воля. "В него", казва св. Ириней Лионски, "ще се повтори дяволското богоотстъпничество, ... ще се съедини и съсредоточи цялата сила на отстъплението" (Против Ересите V, 25, 29). Според думите на св. ап. Павел синът на погибелта, беззаконникът, се явява "по действие на сатаната" (2 Сол. 2:9), със "силата на змея" (Откр.13:2), но Тайновидецът ясно отличава змея ("древната змия, която е дявол и сатана" - Откр. 20:2) от звяра (т.е. антихриста), който действува със силата и властта на змея (Откр. 13:2-3) и на чийто образ ще се поклонят всички, чиито имена не са записани в книгата на живота (Откр. 13:8). Св. Отци единодушно са признавали антихриста за точно определено лице (виж св. Кирил Йерусалимски, Огласителено слово 15, Migne P. Gr., t.33, col.889-892; св. Иоан Дамаскин, "За вярата", Migne P. Gr., t.94, col.1217; св. Иоан Златоуст, Тълкувание на 2-ро послание на св. ап. Павел до солуняни, Migne P. Gr., t. 62, col.482; блаж. Иероним, Писмо 121, до Алгазия, гл.11, Migne P.Lat., t.22, col.1037 и др.) и такова е учението на Св. Православна Църква, изразено в редица богослужебни текстове (вж. напр. Синаксар на Неделя Месопустна).

Църквата с определеност учи, че антихристът ще бъде човек, чието явяване в света ще бъде под действие на сатаната (2 Сол. 2:9), "звяр, изпълнен с отрова, много мощен човек", го нарича св. Григорий Богослов (Migne P. Gr., t.37, col 963). Но той не ще бъде въплътен сатана, защото тварите нямат тази власт (Дидим Слепец, "За Светия Дух", Migne P. Lat., t.24, col.59C). Той ще бъде "облечен в цялата мрачна сила на сатаната" (св. Иоан Златоуст, Тълкувание на 2-ро Послание на св.ап. Павел до солуняни, беседа 3, пар.2, Migne P. Gr., t..62, col.482), понеже Бог, предвиждайки бъдещото му свободно произволение към злото, ще допусне дяволът да добие пълна власт над него (св. Теодор Студит, Съчинения, Писмо 36, Migne P.Gr. t.99, col.1033) и да го превърне в свое оръдие, и "сам лично ще действува чрез него" (св. Кирил Йерусалимски, Огласително слово 15, Migne P. Gr. t.33, col. 888B). "Не самият той (дяволът) ще се въплъти, но в неговия образ ще дойде всескверният като крадец, за да прелъсти всички" (св. Eфрем Сирин, Слово 92, За Второто пришествие на Господа, Творенiя, частъ III, Сергиевъ Посадъ, 1912 г., стр. 138).

____________________________________
"Любовта никога не отпада"


Тема Антихриста - очакваният месия, цар и първосвещеникнови [re: MлaдЄж]  
Автор MлaдЄж (зелен)
Публикувано31.03.04 09:14



Царската си власт Антихристът ще получи не по наследство, а ще завладее с коварство (Дан. 11:21). Според пророчествата на Свещ. Писание (Дан. гл. 11, Откр. гл.17) Антихристът няма да получи цялата власт над земята изведнъж, но ще се наложи да води и войни с отделни народи, докато други царе доброволно ще му предадат властта си.

Съблазнени от всичко това болшинството от жителите на земята по негово време ще му се поклонят като на Бог и първосвещеник - създател на нова религия и деятел на "свръхестествени" неща и като на земен владетел, който е покорил силни царе и държави: "и му се поклониха всички жители земни, чиито имена не са написани в книгата на живота" (Откр. 13: 8).

Въздигнат чрез действието на сатанинската воля към земна слава и сила (Откр. 13:2; Лука 4:8-9), възвеличаван от хората заради лъстивите му речи, антихристът ще покори за кратко време под властта си всички държави и ще бъде обявен от жителите на земята за техен владетел: "даде му се власт над всяко коляно, език и народ" (Откр. 13:7); "И даде му се да воюва против светиите и да ги победи" (Откр. 13: 7). У пророк Даниил антихристът е изобразен преимуществено като могъщ, всепогубващ завоевател, който ще води много победни войни и ще гони жестоко ония, които не му се покоряват (Дан. 7, 8 и 11 гл.; Откр. 17:12-14);

Според указанията в Словото Божие, израилтяните първи ще приемат и признаят антихриста за дългоочаквания от тях Месия. "Юдеите ще приемат антихриста за Месия, казвайки че той е Христос, Чието пришествие предсказваха божествените пророци в своите предвещания", казва св. Амвросий Медиолански (цит. по "Антихрист", Москва 1990, стр. 14). Апостолът казва, че той ще обнови Йерусалимския храм и ще седне в него като Бог (2 Сол. 2:4). На престола на антихриста Господ указва с думите: "когато видите мерзостта на запустението, за която е казал пророк Даниил, да стои дето не трябва" , т.е. на свято място (Марк 13:14, ср.Мат. 24:15; Дан. 9:27; 12:11), което според тълкуванията на св. Отци Иоан Златоуст, Кирил Иерусалимски, Ириней Лионски, Иполит Римски и др. (виж "Объ антихристе", Москва, 1895) означава Соломоновия храм".

Според църковното учение, епохата на антихриста ще настъпи след продължителна подготовка и столицата й ще бъде Иерусалим (виж Синаксар на Неделя Месопустна). За това, че Антихристът ще въздигне своя престол тъкмо в юдейския храм , съдим и по свидетелството на Писанието, че св. пророци Енох и Илия ще бъдат убити "в големия град, който духовно се нарича Содом и Египет, дето и Господ наш биде разпнат" (Откр. 11:8).

"Антихристът ще се постарае по всякакъв начин, за да бъде признат от юдеите за техния обетован месия. Ще му се удаде да завърши устройството на еврейската държава и да пристъпи към осъществяването на хилядолетната юдейска мечта - възстановяването на Соломоновия храм" (прот. Б. Молчанов, "Антихристът", София 1992, стр.9)

____________________________________
"Любовта никога не отпада"

Редактирано от MлaдЄж на 31.03.04 09:15.



Тема 3.5 години, 42 месеца или 1260 днинови [re: MлaдЄж]  
Автор MлaдЄж (зелен)
Публикувано31.03.04 10:04



“Нему се дадоха уста, които говореха големи думи и богохулства; даде му се и власт да воюва четирийсет и два месеца.” (Откр., 13:5)

Спасителят е проповядвал три години и половина. Неговото огледално отражение, Антихристът, ще управлява открито три години и половина, равни на 42 месеца или 1260 дни.

В този период на пълно господство над света Антихристът ще въздигне гонение срещу светата Църква, чието начало ще бъде положено от въкресението на св. Енох и Илия и последвалото ги обръщане на евреите в тяхното мнозинство към истинското богопочитание.

Тайновидецът свидетелствува, че Бог дава власт на звяра да води тази война срещу верните за един кратък срок, на който в словото Божие се указва точно: 42 месеца (Откр. 11:2; 13:5), 3 и половина години (Дан 7:25; 12:17; Откр. 12:14), а също 1260 дни (Откр. 11:3; 12:6),

"и ще бъде голяма скръб, каквато не е била открай свят досега, и няма да бъде. И ако не се съкратяха ония дни, не би се спасила никоя плът; но заради избраните ще се съкратят ония дни" (Мат. 24: 21-22).

____________________________________
"Любовта никога не отпада"


Тема Антихриста - лъжемесиятанови [re: MлaдЄж]  
Автор Aнтидeмoнokpaт (непримирим)
Публикувано31.03.04 14:12



Кой е Антихристът? Всяка небесна или земна сила, противопоставяща се на на Христос. Първият антихрист, разбунтувал се срещу Бога в Небето е Люцифер, увлякъл след себе си част от небесните ангели. Всички те и до днес бунтуват човечеството, като му внушават да не се покорява на Божиите заповеди и любов. Това са невидимите антихристи които вече 6000 години мамят човеците. Но върховната измама на началника им Люцифер ще бъде имитация на Второто пришествие. Той ще предаде силата си на религиозен съюз и власти, които "не са приели любовта и истината за свое спасение" (2 Сол. 2:10). Тогава ще се "открие човекът на греха, синът на погибелта, който се противи и превъзнася над всичко, що се нарича Бог" (2 Сол. 2:3-4); човекът, оприличен на звяр, носещ числото 666 в Откр. 13:18. Този, "чието явяване по действие на Сатана, е с всяка сила, поличби и лъжливи чудеса" (2 Сол. 2:9). Този, който ще насилва света да се поклони на Сатана, като пази фалшивия му закон. Това е земният антихрист, който днес оглавява обединените религиозни сили, но все още не се е явил чрез насилие и гонения - светата инквизиция. При явяването си Сатана може да унищожи някаква личност, която да набеди на човека 666: "беззаконникът, когото Господ Исус ще убие с дъха на устата Си и чрез блясъка на своето пришествие…" (2 Сол. 2:8). Може да въдвори временно фалшив мир… Всичко с цел да измами хората на Земята.

Как ще ги измами? Преди около 6000 години измами Ева, като я подтикна към непослушание. Тя яде от забранения плод - изпит на послушание и условие за вечен живот. Днес изпитът за послушание е Божието слово, същността на което е Неговият закон = 10-те заповеди + Божествената любов. Когато фалшивият месия заповяда да се променят времена и закони, въведе общ ден за поклонение и употреби земните си инструменти да се въведат насила, тогава който изпълнява заповедта се покланя на Сатана и ще получи белег на десницата или на челото си (Откр. 13; 16). Белегът на звяра е фалшивия закон и насилието. Верните на Бога ще пазят непроменения закон и ще имат в сърцата си любов.

Спиритизмът ще достигне кулминация. И днес контактът с мъртвите под формата на врачуване, сънища, видения, извънземни и др. е масово явление. Но връхната точка ще се достигне когато масите повярват в задгробния живот, виждайки "оживелия от мъртвите" фалшив Христос. Днес мнозина казват: "Никой не се е върнал от оня свят да ни каже какво има там". Хората, повярвали в заблудата, ще контактуват със Сатана, вместо с мъртвите и лесно ще бъдат убедени да нарушат Божия закон или подтикнати към насилие.

Кога ще се появи? Изпълват се вече 6000 години грях. Земята трябва да си почине в седмото хилядолетие от беззаконието на човечеството (виж 2 Лет. 36:21; Левит 25:3; 26:43). Всички белези говорят за близостта на Второто пришествие. Затова явяването на антихриста може да стане всеки момент. Съществуват две неща, които го възпират. Първо Бог, Който не желае да допусне измамата преди да подготви своя народ да устои на изкушението: "Тайната на беззаконието вече действа, само че няма да бъде извършена, докато не се отдръпне Оня, който я задържа сега - тогава ще се открие беззаконникът…" (2 Сол. 2:7). Второ - състоянието на всички християнски деноминации сега не е за прослава на Божието име, то по-скоро радва Люцифер. Днес Сатана е облякъл религиозна мантия. Църквите, изповядващи Христовото име, са се слели със светския дух, обичаи и амбиции. Спиритизмът постепенно ги завладява. Те не отразяват Христовия характер на правда и братска любов. В това състояние те изпълняват целите на Сатана - асимилират новоповярвалите като ги правят недостойни за Небето (подобни на самите тях), а с поведението си похулват Божието име пред света. Сатана има полза от такива християни по име, защото в това им състояние той си служи по-добре с тях, отколкото ако бяха невярващи. Напоследък обаче се забелязва как Бог подбужда една реформация вътре в църквите, дори и в света. Един народ, недоволен от състоянието си. Народ, нетърпящ неправда, но обичащ истината, който търси истинската нелицемерна братска любов. И в момента, когато Бог започне да групира и събира тези свои чада, Сатана ще започне да ги преследва, защото истинската църква винаги е била преследвана (Откр. 12:17), "и всички, които искат да живеят благочестиво в Христа Исуса, ще бъдат гонени" (2 Тим. 3:12). Желанието на Сатана е да измами или смаже този народ.


Появата на антихриста ще разтърси света от религиозен екстаз, крещейки: "Христос е дошъл"… Тогава верните на правдата ще извикат високо: "Това е Сатана! Който се поклони на него или на земните му инструменти като спазва фалшивия му закон, ще получи белег на ръката или на челото. Той ще бъде наказан от седемте последни язви и ще загуби вечния живот" (Откр. 14: 9, 10). Светът ще се раздели на две: за или против Бога.

Най-после се изпълнява мечтата на католицизма - светът да се поклони на папата, приемайки изфабрикувания от неговата институция фалшив закон. Институцията, стояла дълго време в сянка, прикривайки диктаторските си амбиции и задкулисно управлявала света, когато получи силата на фалшивия Христос, ще изяви своя истински характер. Използвайки светските власти ще принуди света насила да пази неделята – като ден на поклонение. Ще се повтори средновековното мракобесие. "Човекът на греха", носещ числото 666, ще се изяви тук.

Протестантска Америка, съюзила се с папството, ще отхвърли свободата на съвестта, гарантирана в конституцията й. САЩ ще влезе в ролята си на световен жандарм, за да утвърди във всички държави принудителното пазене на неделния закон. Тогава ще се изпълни пророчеството за САЩ - представен като двурогия звяр в Откр. 13: 11, 16: "И принуждаваше всички - малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби - да се даде белег на дясната им ръка или на челата им, та никой да не може да купува, нито да продава освен оня, който има белег…"

Ерусалим. Дали ще приеме антихриста? Тези, които пазят Божия ден, ще приемат ли неделния ден за поклонение? Евреите още очакват месия, вършещ чудеса и знамения, който ще ги издигне над всички народи. Иисус пророкува, че мнозина ще повярват в измамника: "Аз дойдох в името на Моя Отец и Ме не приемате; но ако друг дойде в свое, него ще приемете" (Йоан 5:43). Истинските чада в Израиля няма да се поклонят на фалшивия Месия. Тогава ще се снеме покривалото, което лежи на сърцата им от 2000 години и пречи да видят с очите на вярата в Иисус Помазаника (2 Кор. 3:14-16). За да се изпълни пророчеството и тайната, че частично отхвърляне сполетя Израиля, "докле да влезе цялото множество езичници" и "ако тяхното отхвърляне е помирение за света, то какво ще бъде приемането им, ако не възкресение от мъртвите" (Римл. 11: 15, 25). Защото "Ерусалим ще бъде тъпкан от народите, докле се свършат времената на езичниците" (Лука 21:24). Дано Бог се смили отново над този народ!

В християнския свят се отделят "житото от плевелите", "овцете от козите"… верните от неверните. Освен чрез силна заблуда, спиритизъм и насилие, Сатана ще подмамва Божия народ да прави съвсем нагледни на пръв поглед компромиси с истината, но достатъчни да отделят човека от силата на Господа. Компромисите ще дойдат от фалшиви служители на Бога, в които днес масите имат сляпо доверие. Бог ще допусне антихриста за да пресее и събере Своя народ и стане "едно стадо с един пастир". "Времето на изпитанието ще връхлети всички. Истинският християнин ще се открие именно чрез изпитанието, предизвикано от изкушението." (Великата борба 382).

Как да се предпазим? На Сатана няма да му бъде позволено да имитира начина на Второто пришествие: "Защото както светкавицата излиза от изток и се вижда дори до запад, тъй ще бъде и пришествието на Сина" (Мат. 24:27); "И ще го види всяко око" (Откр. 1:7), т.е. едновременно от всичките страни на земното кълбо. При идването Си Господ ще възкреси всички праведни, а неправедните ще бъдат умъртвени. Освен това преди пришествието ще има седем язви - наказание върху всички нечестиви. Можем да разпознаем измамата, но за да устоим ни е нужна силата на Христос. Само да обърнем с вяра погледа си към Него и в нас ще изгрее любов и истина. Той ни дава своя мир още сега, тук на Земята… Нещо повече, иска да заживее в нашите сърца завинаги. Ако Му се доверим, Той побеждава вместо нас всяка неправда.

Скоро, съвсем скоро ще дойде Сатана в образа на Иисус Христос, а Божиите люде не са готови да устоят на измамата. Затова, да се покаем и обърнем се от нечестивите си пътища, за да приемем Светия Дух и да не погинем.

"Всекиго почитайте, братството обичайте, от Бога се бойте, царя почитайте."


Тема Лъжемесия, "богопротивник и вместобожник"нови [re: Aнтидeмoнokpaт]  
Автор MлaдЄж (зелен)
Публикувано31.03.04 15:28



"Защо се вълнуват народите, и племената замислят суетни неща? Въстават царете земни. И князете се съвещават заедно против Господа и Неговия Помазаник" (Пс. 2:1-3).

Това е пророчеството на Псалмопевеца за последните времена - времената на всеобща омраза и въстание срещу Бога и срещу Неговия Помазаник - Господ Иисус Христос, когато всички земни власти ще се обединят в единомислен съюз срещу своя Създател.

Св. Иоан Златоуст нарича антихриста богопротивник и вместобожник, защото по думите на св. ап. Павел той ще седне в църквата Божия като бог: лично ще присъствува в йерусалимския храм, а във всички останали храмове ще постави "образа на звяра", на който хората да се кланят. За богохулната същност на антихриста свидетелствува и св. прор. Даниил, пророкувайки за цар, който ще произнася думи против Всевишния, ще има власт от Бога да угнетява светиите и ще постъпва по свое щение (7: 25; 11:36-38). Той, според свидетелството на блаж. Иероним, "ще потъпква с нозете си боговете на всички народи и всяка религия, особено истинската... Ще седне в храма Божи в Иерусалим (както някои мислят - виж св. Кирил Йерусалимски, Огласително слово 15, Migne P. Gr., t.33, col.889-892; св. Иоан Дамаскин, "За вярата", Migne P. Gr., t.94, col.1217), или в църквата (св. Иоан Златоуст, Тълкувание на 2-ро послание на св. ап. Павел до солуняни, Migne P. Gr., t. 62, col.482), изтъквайки се за Христос или за Син Божи" (блаж. Иероним, Писмо 121, до Алгазия, гл.11, Migne P.Lat., t.22, col.1037). "Нещо повече, казва св. Иполит Римски, "прелъстителят ще пожелае във всичко да се уподоби на Христа.
-Христос е лъв, лъв и антихристът.
-Христос е Цар на небесното и земното, също цар (но само) на земята ще бъде и антихристът.
-Спасителят е изобразен като агнец - и този ще се покаже като агне, макар че отвътре ще е вълк.
-Обрязан беше Спасителят - и този също ще се яви обрязан.
-Изпрати Христос апостолите си всред всички народи - и този подобно Нему ще разпрати своите лъже-апостоли.
-Събра Христос разпръснатите овци, - и този ще събере разпръснатия по света еврейски народ.
-Даде Христос на вярващите в Него драгоценния и животворящ кръст - и този ще има свое знамение.
-В човешки образ се яви Господ, - и този ще бъде в човешки образ.
-От средата на евреите произлезе Христос, - и този ще се роди сред юдеите.
-Показа Христос плътта Си като храм, който възстанови в третия ден - а пък този ще възстанови каменния храм в Иерусалим" (Творения Святого Ипполита, епископа Римского. Вып. II. Казань 1899, стр. 68).

"Преди Христос ще дойде антихрист", казва св. Иоан Златоуст (Беседа 2, Migne P.Gr., t.49, col.413). "Когато чуете, че е дошъл на земята Христос, знайте, че това е антихристът", съветвал своите ученици св. Зосима Соловецки (цит. по св. Игнатий Брянчанинов, Сочиненiя, т.1, стр. 271) и с тези простички слова, разясняващи Евангелското предсказание (Мат. 24:23-27; Лука 17:23-24) разкрива основния белег в характера и поведението на антихриста - неговата безмерна гордост. Тази гордост е, която го кара да "се противи и превъзнася над всичко, що се нарича Бог, или светиня" и ще стигне дотам, че ще "седне като бог в Божия храм, показвайки себе си, че е бог" (2 Сол. 2:4), да се обяви за спасител на човечеството, да говори "големи думи и богохулства" и да "отвори уста за хула против Бога, за да похули името Му, жилището Му и ония, които живеят на небето" (Откр. 13:5-6).

____________________________________
"Любовта никога не отпада"

Редактирано от MлaдЄж на 31.03.04 15:37.



Тема Дни и годининови [re: MлaдЄж]  
Автор Enos (LDS)
Публикувано01.04.04 14:07



Привет,

Искам да кажа, че това което си казал за 1260 дни е вярно. Но пророчеството на Данаил е вярно също така и ако дните се заменят с години. Тогава всъщност са пророчествата, които за нашето време. Какви са аргументите, които говорят за такова допускане:

1.
Битие 5 – the genealogies frequently say "the days of (name) were (x) years." Days and years seem to be interchangeable.
Битие 29:27 – Jacob served "a week" for Rachel, meaning seven years.
Изход 20:10; Левит 25:3-4 – a seventh day Sabbath is paralleled by a seventh year Sabbath.
Изход 13:10 – the annual Passover should be kept "from days to days." Similar wording is used regarding years in Numbers 9:22, Judges 1:40, 1 Samuel 1:21, 1 Samuel 2:19, 1 Samuel 27:7 and 1 Kings 1:1. English translations often change these references to say "year" or "years."
Числа 14:34 – The children of Israel wander in the wilderness for forty years, to correspond to a previous forty day period.
Езикил 4:5-6 – Най-яркото доказателство!
(LDS readers should also compare JST Revelation 12:5 with KJV revelation 12:6.)

2.
Също така виж и: Данаил 10:14 и сега дойдох да те направя да разбереш що има да стане с людете ти в послешните дни; защото видението се отнася до далечни дни

3. Виж цялата глава 12 на Данил


4.
Къде дни се представят за години:

Данаил 1:5, 18 – the end of Daniel's three years' training is referred to as the end of his "days."
Данаил 8:26 – many years in the future is described as "many days" in the future.
Данаил 9 – the "seventy weeks" prophecy, even before we see its literal fulfillment, only makes sense if a "week" is seven years. In fact, the Hebrew word for "week" is just "seven."



Ако се смятат дните като години, уверявам те получават се много интересни съответствия на дати и събития, които са се случили и тепърва има да се случват.
Освен това едва ли такъв велик пророк като Данаил на направил САМО пророчество за малък период от 3,5г за време което за нас отдавна е отминало. Тези пророчества са и за НАС.


Поздрави,

Енос






Тема Даниил и Откровениенови [re: Enos]  
Автор Aнтидeмoнokpaт (непримирим)
Публикувано01.04.04 23:23



Антихриста – “... нищо ново под слънцето”

През всички векове злото е противопоставяло земни сили срещу спасителния план и Божия народ. На царството, което небето иска да построи днес, се противопоставя фалшива религиозна империя. На дома на Сит се опълчи дома на Каин; на избрания израилев род бе противопоставен първият Вавилон; на църквата - духовният, папският Вавилон, а срещу Божието царство, което днес се заражда, се изправя мощна империя, подготвяна от векове. Тя е подобие на първите два Вавилона.

Железният звяр - Рим бе световната власт на папската империя, както днес Америка е юмрука на последния Вавилон. Рим преследваше светиите преди появата на папството. Сатана си послужи в началото с юдеите, но основната сила, преследваща правдата, бе Римската империя. Тя е описана в съня на Навуходоносор като железни пищяли, за които пророка обяснява: “А четвъртото царство ще бъде яко като желязото; защото както желязото троши и дроби всичко, тъй и то...ще дроби и съкрушава” (Дан. 2:40). Рим се наложи с политика и оръжие. Той пояждаше, трошеше и тъпчеше народите и християните в първите векове. “А 10-те рога значат, че от това царство ще се издигнат 10 царе”. Наистина империята се разпадна на 10 основни племена: хуни, остготи, вестготи, франки, вандали, свеви, бургунди, херули, англосакси и ломбарди, от които произлизат днешните европейски нации. Те привличат с високия стандарт на живот и външното спокойствие, но там е лед, безсърдечие и духовна смърт. Причината за успеха им е подкрепата от тъмнината, която просто строи земната си империя.

На Йоан езическият Рим бе показан като червен змей, който иска да погуби Христос и преследва църквата: “И яви се в небето голяма поличба - жена (апостолската църква), облечена в слънце (Христовата правда)... тя викаше от родилни болки и се мъчеше да роди (Исус). След това се яви друга поличба на небето: ето, голям червен змей (Сатана и неговия инструмент Рим) със седем глави и десет рога, а на главите му седем корони”. Седемте глави са седемте форми на управление на империята (Виж Откр. 17:7-12). Десетте рога са същите, които видя Даниил - 10-те племена, от които произлизат европейските държави днес. “Змеят застана пред жената, която щеше да ражда, та кога роди, да изяде детето й. И тя роди мъжко дете (Христос), което ще управлява всички народи с железен жезъл; и детето бе грабнато и занесено при Бога и престола Му”. Ирод искаше да убие Младенеца, а Римските войници Го разпънаха, но бе възкресен и седна отдясно на Божия престол. “А жената побягна в пустинята, дето имаше приготвено място от Бога, за да я хранят там 1260 дена (Откр. 12:1-6).
Червеният змей на първо място е Сатана, казва Йоан, но земният му инструмент тогава бе Рим. Червеният цвят бе облеклото на римската армия. Короните на главите показваха, че империята бе на власт. Рим преследваше жестоко църквата през първите векове. Християните бяха хвърляни на зверове по арените, бяха разпъвани като ап. Петър, измъчвани като Павел и заточавани като Йоан на остров Патмос. Само защото изповядваха името на Христос! Ето настоящата истина за тогава: Исус е Христос - очакваният Месия - Божият Син и е разпънат от юдеите! Който посмееше да повярва в нея приемаше Светия Дух и се спасяваше, затова вестта бе жестоко преследвана. Днес настоящата истина е друга. Сатана е облякъл проповеднически костюм или свещеническа одежда и се стреми всички да чуят за Христос. Важното е вярващите да проповядват Исус чрез духа на тъмнината, тогава ще бъдат негови! Но ако те не са новородени - нямат нови сърца, те стават лъжесвидетели - лъжехристияни, понеже са взели напразно името Му, без да имат от Христовия дух.

Последваха наказания над римската империя, описани в Откр. 8 и 9 глави като 6 тръбни вести за войни. Нашествията на готите, водени от безмилостния Аларих, бяха за Рим като “град и огън, смесени с кръв”. Вандалите, предвождани от Гензерих, разгромяваха империята по море: “като че голяма планина, пламнала в огън се срина в морето и третата част от морето стана на кръв”. Горящата звезда, която видя Йоан е Атила водачът на хуните. Неговите пълчища опустошиха империята от Волга до Дунав. Четвъртата тръба извести нашествието на херулите, които детронираха слънцето и звездите на империята. Императорът Ромулус бе свален, а Западната Римска империя бе премахната. Рим падна в 476 г.

От 538 г. започва периода на католицизма. Фалшивата църква е показана на Йоан като блудница, опиянила се от кръвта на светиите, която е възседнала червения змей, символа на римската империя: “ще ти покажа осъждението на голямата блудница, която седи на много води (народи); с нея блудстваха земните царе, и с виното на блудството й (ученията) се опиха жителите на земята. И ме отнесе духом в пустинята (духовна – без Светия Дух); и видях една жена да седи на червен звяр (Сатана и Рим), който беше пълен с богохулни имена и имаше седем глави и десет рога. А жената беше облечена в багреница и червено, украсена със злато, драгоценни камъни и бисери (богатството на папството); в ръката си държеше златна чаша (церемониите), пълна с гнусотии и нечистотии от блудството й (бесовски учения); и на челото й написано името: тайна, Вавилон велики, майка на блудниците и земните гнусотии. Видях, че жената бе пияна от кръвта на светиите и от кръвта на свидетелите Исусови и като я видях, почудих се твърде много” (Откр. 17 гл.). Апостолът се учуди като видя как християнството е станало официална религия и избиваше верните християни в името на Христос.

Даниил видя папството като малък рог, който израства на железния звяр - Рим. На него “имаше очи и уста, които говореха горделиво (папата прощаваше грехове), който наглед стана по-голям от другите. Гледах как тоя рог водеше борба със светиите и ги надвиваше, докато дойде Стария по дни и съд биде даден на светиите... и против Всевишния ще произнася думи и ще угнетява светиите на Всевишния; дори ще замисли да отмени у тях времена и закона и ще бъдат предадени в ръката му до време, времена и полувреме” (Дан. 7:8-25). Католицизмът имаше власт над светиите 1260 г., точно колкото посочва пророчеството. “Време”, според Дан. 4:13 е една година; “времена” са две години, а “полувреме” е половин година. Всичко: 1 + 2 + 0,5 = 3,5 г. Една пророческа година има 360 дни. Според Езекиил 4:6 един пророчески ден = 1 година. Нека умножим 3,5 х 360 = 1260 г. Ако към 538 г. прибавим 1260 г. достигаме до 1798 г. Тогава на папството се нанесе смъртоносна рана от генерал Бертие. Пророческият период, посочващ времето на духовния Вавилон се повтаря още на няколко места (Откр. 11:2; 12:6).

След 1798 г. католицизмът като преследваща сила е описан в Откр. 13:1-10: “След това застанах на морския пясък и видях да излиза от морето звяр (папството) със седем глави (7 е число на пълнота, представящо множеството глави на папството, царували до днес. И видях, че една от главите му като да бе смъртоносно ранена (в 1798 г. генерал Бертие плени една от папските глави - Гай VI и той умря като затворник във френска Валенция), но тая му смъртна рана заздравя”. Заздравяването на папството, нанесено от Френската революция, започна в 1800 г. с избирането на нов папа. От тогава авторитетът на “звяра” расте постепенно и ще оздравее напълно при идването на Антихриста.

Важно е да се отбележи, че звярът е обрисуван съвсем неестествено – от различни хищни зверове. Точно чрез тези зверове повторно бяха показни на пророка четирите земни империи, управлявали света: лъвът с орлови криле е първата империя, Вавилон на халдеите; мечката - Мидо-Персия; леопардът с четирите крила е Македонската империя, завладяла Вавилон; железният звяр с 10-те рога е Рим, от който папството взема роговете на властта. По този начин Бог ни показва наглед характера на Ватикана: религиозна сила, притежаваща светска власт и имаща отличителните белези на миналите империи. Всички тези способности ще притежава папството в последните дни, като част от третия Вавилон, за да ги употреби за борба с верните. Това е “образът”, по който Америка строи последната религиозна империя.

Една от най-големите злини, нанесъл този звяр на човечеството е промяната на “времена и закона”. Съществуването на мир и хармония във Вселената зависи от спазването на Божия Закон, който е вечен и непроменим като Създателя. Той е мерило за правдата и за правилните взаимоотношения между жителите на Всемира. Той е условието за вечен живот, което Адам и Ева нарушиха, подмамени от Сатана. Противникът търси души, които да владее, които му се покланят чрез изпълнение на неговите закони, подкрепяни от бесовските духове. Сатана мами човеците, за да ги завладее, когато Бог се оттегли от тях. Злото влиза в сърцата им, те пак се молят на Христос, но чрез духа на тъмнината.

Моралният кодекс на Всемира е променен и се прокарва чрез инструментите на злото. Законът има две страни: духовна и правна. Правната страна се изразява в 10 заповеди, написани на две плочи, които разпореждат добрите дела на творенията. Духовната страна урежда правилните отношения, обноски и връзки на любов между тях.

ЗАКОНЪТ = Божията любов + 10-те заповеди!

Любовта и правдата са неразделно свързани, както Отец и Светия Дух и както духът и любовта в сърцата на творенията. Нарушаването на отношенията на любов премахва силата за правилно поведение. Неспазването на правдата отблъсква любовта, защото Бог не подкрепя неправда. И двете нарушения са беззаконие, наречено грях, което води до смърт! Защото “заплатата за греха е смърт”. Нарушението води до отделяне на духа от Бога, което е равно на смърт. Човек не умира веднага поради греха си, заради милостта на Отец и благодатта на Xриста, умрял вместо нас на кръста, но умира любовта в сърцето му. Бог ни подарява време, за да се поправим - благодатно време!

Пророчеството за Америка е дадено в (Откр. 13:11-18). Това е светската сила на третия Вавилон. Пророческата верига започва от 12-та глава. Особено внимание е обърнато на последната битка между сатана и верния остатък, защото само този народ като цяло ще успее да победи. Само пълна победа на един пазещ заповедите народ ще сложи край на злото и ще доведе Второто пришествие - целта на спасителния план. За да попречи на това и за да удължи живота си, сатана е подготвил ужасна съпротива - хвърля всички земни сили, религиозни и световни власти, срещу верните на Закона.

В първата част на Откр.13-та глава е описано папството, след 1798 г. и делото му в заключителната битка. Католицизмът е представен като хищен звяр, носещ седем глави и десет рога. Бог е избрал за описанието символи с цел да ни бъде по-ясно, по-кратко и да не може да се разбере от всички: “и няма да разбере това никой от нечестивите, а мъдрите (разумните) ще разберат”. Мъдри са чистите, топли, обичащи сърца, изпълнени с любов и пазещи Закона (Дан. 12:10; Осия 14:10; Мат. 25:2). Пророчествата говорят за обединение на двата звяра – СЦ и папството в свещен съюз против библейското християнство.

След папството е показана друга сила, звяр облечен в образа на шиле с два рога. Така Йоан вижда Америка: “И видях друг звяр да излиза (поникна) от земята; той имаше два рога като на агне и говореше като змей” (Откр.13:11). Както видът на този звяр, тъй и начинът на неговото появяване показват, че народността, която той символизира, е различна от другите народи, които са представени чрез приведените по-рано символи. Големите царства, които владееха света, бяха представени на пророка като хищни животни, докато “четирите ветрове небесни се бореха на голямото море” (Дан. 7:2). В Откр. 17 гл. Ангелът обясни, че водите “са народи и тълпи, племена и езици” (Откр. 17:15). Ветровете са символ на войни. Четирите небесни ветрове, които бушуват над голямото море, са страшните завоевателни войни и превратни събития, чрез които царствата са постигали властта си. Но звярът, който имаше рога като на агне, пророкът видя “да излиза от земята”. Вместо да нападне други царства, за да ги завладее за себе си, така представената народност трябва да се появи на необитаема дотогава земя и да се въздигне (като държава) постепенно и мирно. Според това тя не можеше да се появи измежду нападащите се и воюващи помежду си народи на стария свят, от онова неспокойно море на “народи и тълпи, племена и езици”; тя трябва да се търси в западната част на земята.

Кой народ на новия свят започна тъкмо в 1798 г. (когато папството залезе от удара на Френската революция) да става силен и велик, и да привлича вниманието на света върху себе си? Приложението на този символ не се нуждае от никакво разяснение; то посочва ясно САЩ... Един прочут писател (съвсем несъзнателно) описва появата на САЩ: “като кротко семе поникнахме ние и станахме царство”... “И имаше два рога като на агне”. Подобните на агнешки рога характеризират младост (на нацията), невинност и кроткост...

Противникът реши да попречи на Божието дело, като насочи своите инструменти към бреговете на свободата. Бързото развитие на Америка даваше надежди за огромни печалби и лесно забогатяване. Сатана насочи погледа на престъпния свят, който бягаше от съдилищата и затворите, към новата земя. По-късно и водачите на ционизма насочиха погледа си към новия континент. Те решиха да използват Божиите благословения за трупане на печалби и власт. Решиха да купят земята на Америка и да я използват за основа на бъдещата световна империя. Те купуваха земята с насилие и заради това престъпността растеше.

Първите ръководители на САЩ искаха свобода и развитието на нацията за доброто на народите. Свободата, привлече много чада на Бога и Той благослови Америка заради тях. Постепенно силите на ционизма купиха управниците и започнаха да преследват чрез тях своите цели. Те вече купуваха мозъците на света. Привличаха ги чрез парите и чрез нарочно прехваления американски начин на живот. Америка започна да издава закони, ограничаващи религиозната свобода и да насилва народите - звярът с агнешки рога заговори като змей! Видът на звяра само мамеше народите. Една нация говори чрез законите си и действията си спрямо гражданите или другите държави. Конституцията говори за свобода, равенство и взаимопомощ, докато действията на САЩ са коренно противоположни на правдата. Злото прозира ясно, маскирано в агнешка кожа - християнска тирания и демократичен терор! Същото е и във всички области на живота - разврат, поквара и коравосърдечие. Как може в името на доброто да се бомбардират невинните деца в Сърбия, Ирак, Виетнам много други страни? Ако Бог ги ръководеше биха ли ограбвали другите народи чрез разни икономически трикове? Биха ли рушили производството на другите държави, за да печелят? Никога! Питаме, понеже агнешките рога са символ на жертвения Агнец. Значи под маската на християнските идеи откриваме, че се е настанила силата на злото, ръката на Сатана.

Този звяр има два рога, образ на две сили, които са на главата му и го управляват. Протестантизмът и ционизма са двете религиозни сили. Първоначално в САЩ управляваше протестантизмът, но постепенно ционизма го купи с парите и интригите си. Днес президентът и управниците са предимно протестанти, но протестантството отдавна не протестира срещу неправдата, а здраво държи ръката на католицизма, от който излезе. Освен това протестантските ръководители се продадоха на доларите на ционизма. Така че на пръв поглед управляват християни, но при по-внимателно второ вглеждане прозира ръката на ционизма, а зад нея - дявола. Защото те изпълняват плана на ционизма: основаха Израел, завладяват Палестина, обединяват Ерусалим и налагат нов световен ред. Във всичките им действия прозират мечтите на юдеите.

В Даниил 8 гл. е показан подобен звяр: “ето, един овен стои при реката (Ефрат - символ на Вавилон); той имаше два рога и рогове високи, но единият бе по-висок от другия, и по-високият се издигна отсетне”. Овенът с двата рога, който ти видя, това са мидийският жар и персийският”, обяснява Ангела за първото изпълнение на този символ. Тези два рога, две обединени сили, завзеха Вавилон. При повторното изпълнение на пророчествата, овенът е символ на Америка, след 1948 г. От края на 19-ти век САЩ станаха център на Вавилон - отпадналите религии. Двата “високи” рога са протестантизмът и ционизмът. По-високият е ционизма и наистина той “се издигна отсетне”.

“Видях как тоя овен бодеше към запад, към север и към юг, и никой звяр не можеше да устои против него, и никой не можеше да се избави от него; той вършеше що си искаше, и се големееше” (Дан. 8: 3, 4). Америка боде по целия свят и никоя държава не може да й се противопостави. Този символ се отнася за САЩ, защото кой се големее, величае и носи така горделиво, както НАТО или президентите им? Звярът с агнешките рога е символ на Америка до 1948 г. После той пораства и става овен – силата на третия Вавилон.
Под маската на христовите правила за равенство, братство, мир и любов, този звяр извършва ужасно насилие. Вижте миротворството в Сърбия в началото на 1999 г. Колко страдания и жертви! Постига ли се мир чрез насилие? Колко струва един човешки живот в очите на Бога? Дори цялата земя не може да заплати живота на един просяк! Колко време балканските страни ще страдат от последствията на войната: жертви, зараза, замърсяване и вражда между християни и мюсюлмани?
Сатана в образа на овен е символ на фалшивото християнство. Под звяра с агнешките рога се крият:
1. Америка;
2. Фалшивото християнство;
3. Земният антихрист - 666 и небесният Антихрист Сатана в образа на Христос, който ще се всели в 666.

Oтпадналите от Бога юдеи (ционисти), Сатана превърна във врагове на верните чада. Днес той бързо строи чрез тях своя империя, подобна на царството на светлината Той би желал да превземе цялата земя, за да не се оспорва неговата власт. За последната битка дяволът е подготвил ционизма, Америка и страните от Запада. Дори след разрушаването на Ерусалим в 70 г. от император Тит; юдеите запазиха желанието си да завладеят света и така да изпълнят Първия завет. Те мразеха вестта на Даниил, че са отхвърлени като заветен народ. Старейшините на юдеите със сатанинска ревност преследват старозаветната цел, която отпадна с идването на Христос. Целта бе: 12-те племена да завладеят Палестина със столица Ерусалим и да заживеят свят живот в хармония с 10-те заповеди; всички народи, виждащи превъзходството му да дойдат в Xанаан. Но това можеше да се изпълни само ако бяха приели Исус! Постепенно през вековете вместо Христос, те завладяха златото, чрез което днес управляват тайно света.

Купиха САЩ и всички религии, заедно с папството. Ето, свидетели сме на всеобщо нашествие на Америка – САЩ и НАТО завладяват света. В продължение на десетилетия с икономически, политически, духовни и военни средства, бяха подчинени страните от Запада: Северна и Южна Америка; Западна Европа; Далечният Изток; Африка и Арабският свят. Злото реши да употреби ционизма за борба срещу избраните народи. Сатана започна да издига империя със столица Ерусалим, която да противопостави на бъдещото царство. Наред с това той искаше да съсипе народите, които Провидението бе избрало за последната битка. Реши да им натрапи обществена система, съвсем близка по идеи до царството на светлината. Тя нямаше да постигне целите си и щеше да остави неверие и отвращение в народите. Чрез това общество Сатана искаше да изтребва верните на Бога.

Идеята на комунизма бе да създаде рай на земята без Бога. Вдъхновени от Френската революция и от идеите на атеизма (учение, отричащо Бога) за земен рай, под диктовката на СЦ, Маркс и Енгелс развиха нова теория. Те основаваха възгледите си на 10-те Божии заповеди, като премахнаха първите четири, в които се определят отношенията между Бога и човека. Тази религия на неверието желаеше да създаде свят с общ имот и средства за производство. Привлекателни бяха високите морални правила за живот: почитай родителите си; не убивай; не прелюбодействай, не кради; не лъжи. Комунизмът си остана неосъществена мечта, защото нито една небесна заповед не може да се изпълни без силата на Всевишния.

Това учение намери приложение през 1917/18 г. при Руската революция. В Русия, с помощта на ционизма, бе установено ново общество, непознато дотогава. Начело с Ленин, религията на атеизма завладя народните маси. Нереалната мечта за земен рай без Бога дойде от Сатана и примами милиони хора. Комунизмът носеше част от Божията цел за хората: преобразяване на човека чрез вяра; създаване на общество с високи духовни качества, живеещо в любов; премахване на немотията и възстановяване на рая на земята. Отричащ силата на Твореца, комунизмът трябваше да приложи друга сила за целта си. Освен силите на Бога и на злото, във Вселената няма други. Отхвърляйки Твореца социализмът се обърна към тъмнината. Малко хора желаеха от сърце да дадат имота си на новия строй и бедните да станат богати. Прибегна се до насилие, което роди ново насилие и озлобление. Комунизмът обхвана половината свят. Създаде си търговски връзки (СИВ) и мощен военен съюз (Варшавския договор), с цел да се защити от Запада.

Постепенно тази система на управление отхвърли ционизма и достигна огромна мощ. Тя съперничеше по сила на САЩ, НАТО и Европейския съюз (ЕИО). От 1918 г. до 1988 г. - за 70 години силите на капитализма и комунизма се бореха за надмощие. Западът се тресеше от свръхпроизводство, инфлация, разврат духовна поквара, насилие. Америка търсеше нови пазари за стоките си и отдушник на развалата си, освен световно господство и нов световен ред. Насочи погледа си към Източния блок и реши да го превземе. Това е земната, видимата причина за нападението на Запада над Изтока. Но основната причина е скрита за света и е ясно описана в Библията. Световният Ционизъм (за по-кратко нататък ще пишем СЦ) отдавна се стреми да завладее света политически, икономически и религиозно. Отначало владееше Русия, но постепенно загуби контрол. Със своята огромна военна мощ Изтокът започна да му пречи за построяването на Израел и Ерусалим. Имаше само един път - да разруши социализма! Да го смаже до такава степен, че да не може да му се противопостави на целта. Досега успява. Успява само, колкото допуска Бог и докато Той явно не се намеси!

СЦ е организация на евреите с цел построяване на самостоятелна държава в Палестина. Тази политическа и религиозна групировка изповядва юдаизма - приема Стария завет. Тя е наследник на древните юдеи по-скоро по дух, отколкото по плът. След отхвърлянето на Христос Израел, Ерусалим и храма бяха разрушени, а непокорните юдеи бяха разпръснати по цялата земя. Така е пророкувано за отстъпниците от Бога. След вавилонския плен (преди около 2500 г.) бе останало само племето на Юда от 12-те Израилеви племена. До Христа то бе смесено с другите народи, а след разпиляването на юдеите от император Тит (в 70-та г.), чиста еврейска раса не съществува. Затова юдаизмът днес е по-скоро духовен – приемащ идеите и духа на древните юдеи: империя с център Ерусалим.

Във всяка държава има юдеи, които са приели местната народност, но се подчиняват първо на старейшините на СЦ. Чрез тях се подкупват властите, правят се преврати и се нанася всяко зло на народите. Ако някой юдеин не се подчини на СЦ, бива преследван и накрая ликвидиран, та никой да не дръзне да бъде непокорен. Все пак Бог има и там верен остатък, който не се покланя на Сатана? Старейшините на СЦ са се прикрили дълбоко от страх, защото знаят тъмните си дела. Второ, те искат светът да не знае религиозните им плановете, за да управляват тайно и християнството и да нямат съпротива. А може ли някой да се укрие от Бога?! Бог тайно ли върши делата Си?

До днес цинизмът (СЦ) не е променил целите си. Наследниците им днес са по-властолюбиви и по-жестоки от бащите си. Нямат страх от Бога и са готови на всичко. Разбира се те ловко прикриват мечтата си под маската на нов световен ред, демокрация и благополучие. Ако християнството и светът разберат намеренията им, може да се появи нежелана съпротива.
СЦ действа тайно по следните въпроси:
1. Желае да построи световна империя, в която да се спазват юдейските религиозни закони, дори с насилие;
2. Ерусалим да стане столица на световна империя, а Израел велика държава, очистена от всякакви езичници (неприели тяхната религия);
3. Да възстановят храма на старото му място - хълма Мория. Сега там се издига Омаровата джамия, която къса сърцата им. Смятат храма за видимо доказателство, че Бог е с тях. Отхвърлили Христос, те все още чакат обещания Месия, за който е писано: "внезапно ще дойде в храма Си" (Мал. 3:1). Той дойде, но бе разпънат;
4. Да възвърнат в храма жертва и принос и да издигнат престол на световен монарх - държавен и религиозен глава на народите. Разбира се, трябва да бъде евреин, когото те обучават сега. Всички тези цели идват от Сатана!

Исус желаеше Ерусалим и храма да стоят до Второто Му пришествие като свидетелство на Небето. Дори им прости, че го разпънаха: “Отче, прости им, понеже не знаят що правят”. Но юдеите продължаваха да следват още по-ревностно религиозните церемонии. Жертвите, принасяни за греховете, сочеха на великия Агнец, понесъл на кръста греховете на света. Символът се изпълни. Чрез жертви вече не се прощаваха греховете, а чрез вяра в Христос. Жертвоприношението бе вече измама за вярващите, а отминалите церемонии се превърнаха в заблудителен религиозен театьр. Храмът стана център на заблуда. Бог бе принуден да го разруши, защото водачите на еврейския народ упорито отхвърляха и избиваха всеки вестител на правдата. Изпълниха се думите на Исус за Ерусалим и храма: “...царят се разгневи, изпрати войските си, та погуби ония убийци и изгори града им”, а от “храма няма да остане камък на камък, който да не бъде сринат” (Матея 22:7; 24: 1, 2). В 70-та г. император Тит изпълни пророчеството на Даниил (9:26), дадено пет века преди това: “И подир шейсет и две седмици Христос ще бъде предаден на смърт, и съд не ще има; а градът и светилището ще бъдат разрушени от народа на вожда, който ще дойде, и свършекът му ще бъде като от наводнение, и до края на войната ще има опустошение”.

От тогава до 1948 г. евреите правеха безуспешни опити да си върнат Палестина, Ерусалим и да построят там храм. Историците посочват чудновати сили, възспиращи всеки опит. Бог допусна дори да се построи джамия на мястото на разрушения храм, с цел да ги спре от самоубийственото им намерение. Халиф Омар в средните векове построи джамията, която до днес е третото свещено място за поклонение на мюсюлманите, след Мека и Медина. Тя трови душите на евреите. Вместо да се покори на Божията воля, СЦ все по-упорито действа по своя план. Евреите леят сълзите си пред стената на плача (каменната стена, за която се предполага, че е част от древния храм) и се молят: Господи, дай ни целия Ерусалим, дай ни храм, вместо тази омразна джамия, за да дойде в него Месия. Но Бог не изпълнява молитви, които не са подбудени от Неговия Дух и не са за доброто на хората. Тези молитви са подстрекани от Сатана и са отправени кьм него, защото са част от неговия план. Лукавият хвана юдеите за властолюбивите им сьрца и използва дарбите, дадени им от небето, за служба на злото. Употреби ги за трупане на пари, с една единствена цел: да завладеят световното злато и средства за производство, за да подчинят целия свят на парите и да станат негови господари.

"Всекиго почитайте, братството обичайте, от Бога се бойте, царя почитайте."


Тема Re: Даниил и Откровениенови [re: Aнтидeмoнokpaт]  
АвторlvoBG (Нерегистриран)
Публикувано02.04.04 12:28



Нямам представа кой и какъв е автора на тази статия - има моменти в които говори истинни неща, но има и доста странни разбирания, както и откровени измислици.

Бих коментирал едно от последните неща които е написал:
"Исус желаеше Ерусалим и храма да стоят до Второто Му пришествие като свидетелство на Небето."

Това е абсолютна лъжа и противоречи напълно на делото на Христос. Храма в Ерусалим беше построен като място на служение на Бога. Исус каза че идва време когато това служение няма да е там, а навсякъде. Храма беше мястото където се принасяха всеки ден жертви, но след жертвата на Исус, се прекратяват всякакви други жертви. В часа на смъртта на Исус, завесата разделяща святото от пресвятото място в храма се раздра, свидетелствайки че делото оп изклуплението на греговете е зявършено и вече няма да има други първосвещенници които да служат в това. Исус сам свидетелства против този храм, че ще бъде разрушен и т.н.

Да, Исус е желал храма да стои като свидетелство на земята до Второто Му пришествие, но този храм не е Ерусалимския храм, а Църквата...



Тема Re: Даниил и Откровениенови [re: lvoBG]  
Автор Aнтидeмoнokpaт (непримирим)
Публикувано02.04.04 13:45



"И ще сключа с тях завет за мир, вечен завет ще бъде с тях. И ще ги уредя, ще ги размножа и ще туря сред тях Моето светилище навеки. И ще бъде у тях Моето жилище, и ще бъда техен Бог, а те ще бъдат Мой народ. И ще познаят народите, че Аз съм Господ, Който освещава Израиля, когато Моето светилище бъде сред тях навеки." (Езек. 37:26-28)

"И Господ му каза: Аз чух твоята молитва и твоята молба, за което Ме моли, (направих всичко по твоята молитва,) осветих тоя храм, който ти съгради, за да пребъдва там името Ми довека, и очите Ми и сърцето Ми ще бъдат там през всички дни." (3 Царе 9:3)


Едва ли Иисус е пожелал нещо различно от Своя Отец.

"Всекиго почитайте, братството обичайте, от Бога се бойте, царя почитайте."


Тема Re: Даниил и Откровениенови [re: Aнтидeмoнokpaт]  
АвторlvoBG (Нерегистриран)
Публикувано02.04.04 13:53



Първо трябва да определим кои са Израил (защото не всички са Израил, които са от Израиля) и после да видим, че "довека" и "през всички дни" или е лъжа (понеже явно този храм го няма вече), или тук става въпрос за предначертан край на времето на този плътски храм, който знаем беше разрушен в първи век...



Тема Re: Даниил и Откровениенови [re: lvoBG]  
Автор Aнтидeмoнokpaт (непримирим)
Публикувано02.04.04 14:47



В Библията е описан пътят за спасение на Божия народ от появата да унищожаването на греха. Показан е истинският път на Исус и многото фалшиви, направени от сатана. Светото писание рисува картината на красивия и трънлив път към небето. Във всяка книга на Библията са показани части от тази картина. Тя е като мозайка, която трябва да се подреди - всяка на мястото си. Затова мнозина не могат да я разберат.

Книгите от Стария завет сочат на Христа, Който заплати за греха и ни спаси. Там е описна историята на Божия народ по плът - евреите. А в Новия завет - историята на Божия народ по дух - християните. Тези две истории се допълват и накрая се съединяват. Картината не може да се нарисува без едната или другата част. Всеки детайл от картината осветява другите части от нея и е свързан с тях.

Целта на Бог за еврейския народ бе да получи закона, да го изпълни и да покани с този договор всички народи. Но той не изпълни мисията си. Бог от любов ги наказваше, но те не се поправяха. Изпращаше им пророци, които избиваха с камъни. Накрая Бог им изпрати най-скъпото - обещания Месия, Когото водачите на народа разпънаха!

А какво би станало, ако евреите бяха Го приели? Описано ли е това в Стария завет? И важно ли е за нас?

Писанието подробно описва какво щеше да стане при послушание. И с болка привежда последиците от непокорство. От избора на избраните зависи историята и на другите народи. Ако бяха приели Месия преди около 2000 години, Той щеше да стане техен вечен Първосвещеник: "Кле се Господ и няма да се разкае: Ти си свещеник навеки по чина Мелхиседеков" (Пс. 110:4). И вечен Цар: "Скиптърът не ще се отнеме от Юда и законодателят от чреслата му, докато не дойде Примирителят, и Нему ще се покоряват народите" (Бит. 49:10; 2 Царе 7: 13, 14). Той щеше да донесе голямо благословение за Израил. Това би озлобило Римската империя, от която бяха зависими. Накрая Рим би разпънал Исус, за да изпълни написаното (Дан. 9: 26, 27; Откр. 12: 3, 4). А народът щеше да тъжи "и ще погледнат на Него, когото прободоха, и ще ридаят за Него, както се ридае за единороден син...” (Зах. 12:10). Щеше да престане жертва и принос, защото са без смисъл след вечната жертва – Исус Христос. Бог би освободил Израил от робството на Рим и би го издигнал над всичките народи.

Исус Христс щеше да възкръсне (Пс. 16:10) на третия ден (Ос. 6:2), да бъде приет в небесното светилище (Пс. 24:7-10) като Първосвещеник, завинаги до трона на Отец (Зах. 6:13).

Храмът и Ерусалим нямаше да бъдат разрушени, както пише в Даниил 9:26. Защо, нали е писано? Защото на друго място е казано, че "светилището ще бъде всред тях навеки" (Езек. 37:26-28). Също Бог обеща на Соломон: "осветих тоя храм, който ти съгради, за да пребъдва там името Ми до века... (3 Царе 9:3). Тогава Бог лъже ли като казва на едно място ще запазя вечно", а на друго - "ще разруша"? Не, не, Бог никога не лъже! Но има условни обещания и пророчества, които зависят от избора на Неговия народ! Понеже е дал свободна съвест и избор на решение. Той прави всичко от Себе Си, за да помогне на народа да намери правия път. "Но ако се отклоните от Мене, вие и чадата ви, и не опазите заповедите и наредбите Ми... Аз ще изтребя Израиля от лицето на земята, която съм Му дал и храма, който съм осветил на Мое име ще отхвърля от лицето Си..." (3 Царе 9: 6, 7). Затова пророчеството за разрушение на храма е при условие непослушание.

И така, ако бяха послушни, Соломоновитят храм нямаше да се разруши до Христа, до днес и до второто пришествие. А ковчега на завета щеше да свидетелства от хълма Мория за славата на Отец. Да, там щеше да бъде видимото Божие присъствие за свидетелство на всичките народи. Но сатана успя да подбуди евреите към непокорство та Бог да ги отхвърли, да разруши храма и прибере ковчега на завета преди вавилонското нашествие. Така народите се лишиха от видимото свидетелство за Бога.

Повечето от пророчествата в Стария завет се отнасят за Ерусалим и храма при условие послушание. Те обещават вечна закрила над храма и дават непоколебима надежда срещу всички врагове на Израил. Затова водачите и свещениците бяха фанатично уверени за победата срещу Рим в 70 г., но бяха победени. Те не допускаха, че Бог се е оттеглил от тях заради Христа. Гледаха само обещанията, но не и условията, при които те важат.

Ако не бяха отхвърлили Христос, Новият завет щеше да има друго съдържание, а в Откровението на Йоан - други пророчества. Еврейският народ начело на свещениците щеше да разнесе Евангелието по целия свят и днес щеше да е водач на всички вярващи. Ерусалим и храма щяха да бъдат прицел на злите сили, но Господ щеше да бъде като "огнена стена около него", за да се прослави.

Поради непокорството днес Ерусалим е разделен и е огнище на войни, а на мястото на храма има джамия. Водачите на днешния Израел (Световният ционизъм – СЦ), вместо да се покаят от вината си и да приемат Христос, тръгват да изпълняват своите цели. Те искат да въвзвърнат Израел, Ерусалим и храма с цел да се върне жертва и принос. Тези водачи постъпват като братята си преди 2000 години. Като четат Стария завет виждат само обещанията за победа, без условията. Те искат да осъществят човешките си цели: световно земно царство, религиозна империя и власт над света. Тези планове осъществяват от векове, като особено дейни стават от 1948 г., с оноваването на държавата Израел. Чрез насилие и кръв искат да изпълнят някои части от словото, но не чрез Бога. Това се отразява върху световния мир, който те тайно рушат.

Старият завет описва победоносния път на евреите до второто идване на Месия, при условия послушание. СЦ, без да приеме Христос, реши да върви по този път. Реши да построи Израел, Ерусалим и храма чрез насилие. Това е в основата на сатанинския план! Сатана реши да вземе обещаното за евреите от Стария завет, ако не бяха отхвърлили Месия и да го изпълни чрез СЦ. Хвана го за сърцето, което желае богатство, власт и земно царство чрез насилие. Измами СЦ да строи храм, когато службите за спасение са в небесния храм, където е Христос и от земен няма нужда. Дори е за заблуда на вярващите. Подбуди ги да строят земното вечно царство, преди земята да е очистена чрез претопяване. Дяволът употребява талантите на евреите за своите планове. Даде им богатство, с което те завладяха света, с цел да построят Ерусалим и храма, та да заблуди народите (Ис. 66:1-4)

На пръв поглед всичко е точно по словото: евреите се събират в Ерусалим (Ис. 2:1-5), кипи строителство (Ис. 33:20)... Но без Христос това е измама! Накрая ще дойде фалшивия Месия (те още го чакат) - Сатана в образа на Исус Христос, за да приемат фалшивия завет и закон. Това е най-коварният план, създаван някога на земята! Защото дори християните се радват на възстановяването на Израел и говорят: "Ето, словото се изпълнява"!... Само че без Христос!

След отхвърлянето на Христос от еврейския народ, обещанията са за тези, които вярват в името Му (Деян. 4:12)! Тези, които Му се покланят с дух и истина, защото: настъпва час, когато нито в тая планина, нито в Ерусалим ще се покланяте на Отца,... истинските поклонници ще се покланят на Отец с дух и истина..." (Йоан 4: 21, 23). Обещанията са вече за Израил по дух. Исус наистина ще възстанови и евреите, но тези, които вярват в Неговото име (Деян.4:12)! Ще построи духовния Ерусалим - Божия народ. И едновременно с това ще изгражда в небесния Ерусалим жилищата на спасените от греха.

Така откриваме едно важно правило: Христос изпълнява плана Си с духовния Ерусалим, а Сатана - с Ерусалим в Израел! Единият служи в небесния храм, с другия иска да му построят храм на хълма Мория... Каквото прави Исус, Сатана го дублира. Ето как се създава истинското християнство и фалшивото. Има един Бог, една църква и един път за спасение. Сатана ги дублира с безбройни пътища и църкви.

Ако внимателно следим как Сатана действа с Израел, ще разбираме какво Господ върши с църквата Си. Откривайки това сходство, всички верни чада по света ще разбират какво става с братята им.

Въвлечени сме в измама, върхът на която ще бъде явяването на фалшивия Месия. Той ще обедини ционизма, папството и икуменизма (световен съюз на християните) в свещен съюз срещу църквата на остатъка!

Ако СЦ, папството, икуменизмът и властите приемат правия път, описан в Библията и решат да го следват, Бог ще ги благослови и ще даде мир на цялата земя. Боя се обаче, че почти целия свят ще приеме фалшивия Месия и закона му. Всеки има свободна съвест да избере кому да служи.

СЦ и папството са силите, които се стремят да подчинят света под своята власт. Да наложат нов световен ред. Те въвличат човечеството в измама, подобна на тази при първото идване на Христос.



Виж по-специално Второзаконие и Съдии.

"Всекиго почитайте, братството обичайте, от Бога се бойте, царя почитайте."


Тема Re: Даниил и Откровениенови [re: Aнтидeмoнokpaт]  
АвторlvoBG (Нерегистриран)
Публикувано02.04.04 15:15



Хм, странно е това разбиране за плътския Израил и духовния Израил. Истината е, че всичко в Библията ни учи, че родения по дух (по обещание) наследява бащиния имот. И всички пророчества сочат именно за родения по дух Израил, а не за плътския Израил. Едно много показателно пророчество са двамата сина на Авраам - Исмаил и Исаак - единия роден по плът, другия по обещание (по дух) - и знаем кой получи всичкото наследство. Исаак го получи не защото Исмаил отхвърли с нещо Бога, а защото именно Исаак беше обещания от Бога (или избран) наследник. И така Църквата ВИНАГИ е била избрания наследник, а плътският Израел винаги е бил сина по плът, който няма наследство със сина по дух... Наследството НЕ ЗАВИСИ ПО НИКАКЪВ НАЧИН от волята на получателя, а САМО от волята на Този който го дава...



Тема Re: Даниил и Откровениенови [re: lvoBG]  
Автор Aнтидeмoнokpaт (непримирим)
Публикувано02.04.04 16:40



"И тъй, Израилю, слушай наредбите и законите, които аз (днес) ви уча да изпълнявате, за да бъдете живи (и да се размножавате) и да отидете и наследите оная земя, която Господ, Бог на вашите отци, ви дава (в наследство)...

Волята на получателя не е за пренебрегване. Сам Творецът ни е дал свобода на съвестта. Сами можем да избираме пътя си. Сами носим последствията за грешния избор. Господ не е диктатор, а човеколюбец.

Не случайно ти препоръчах да обърнеш по-специално внимание на Второзаконие. Тогава няма начин как да не ти направи впечатление многократната употреба на условното наклонение - "ако".

Бог сключи завета си с Исаак и неговото потомство, обеща на Израилския народ за “вечно притежание... цялата Ханаанска земя” (Бит. 17:8). Обеща да го въздигне над всичките народи при условие послушание на закона, който му даде на Синай (Втор. 28:1-10). Израил трябваше да покаже на света превъзходството на народ, пазещ заповедите Му, та всички народи да пожелаят в сърцата си да бъдат като него. Тогава Бог щеше да издигне Израил над всичките народи, а храмът щеше да свети като звезда от хълма Мория за всички вярващи. И Ерусалим щеше да бъде духовна столица на верните сърца, образ на небесния Ерусалим. Ковчегът на завета, с видимото Божие присъствие, щеше да свидетелства за Твореца до Второто пришествие на Исус.

Но Божият народ непрекъснато се отклоняваше от завета, покланяше се на идоли, вместо на невидимия Бог и накрая отхвърли Месия, Когото чакаше. Покварените свещеници замениха писанията от Стария завет с човешки заповеди и учения, които изкривяваха представите за Христос и за царството Му. Гордите им сърца желаеха земно царство и власт над всичките народи. Затова презряха Божия Син, който им предлагаше духовно царство и служба на езическите народи от сърце. Не се убояха да пролеят невинната Му кръв заради целите си. Дори подбудиха народа да каже: “Кръвта Му нека бъде върху нас и върху чадата ни” (Мат. 27:25). Това проклятие ги преследва и до днес и ще ги преследва, докато не се покаят и приемат Исус за Христос!


"... жено, повярвай Ми, че настъпва час, когато нито в тая планина, нито в Иерусалим ще се поклоните на Отца... Но иде час, и дошъл е вече, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и с истина, защото Отец иска такива да бъдат, които Му се покланят. Бог е дух: и тия, които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и с истина."

"Затова казвам ви, че царството Божие ще се вземе от вас и ще се даде на народ, който принася плодовете му."

В Стария завет Божият народ бе от един род. В Новия - от всички народи, а царството - духовно, в сърцата - събрано в църкви по целия свят.

В Стария завет Бог избра един род пророкуван от Ной, от който щеше да се роди Сина, за да спаси човеците. С него бе сключен Първия завет и бе даден Законът, службите за очистване от греха, свещенството, писаното слово. Целта на а спасителния план след потопа бе: един род да се очисти от греха и да заживее в любов. Всичко им бе дадено, само да победят, но не пожелаха.

Мойсеевата сянкова наредба гласеше да не се сключват бракове с езичници. Езичник в миналото са наричали всеки идолопоклонник, който обладан от бесовски дух започва да говори неразбираемо. Въпреки забраната за смесени бракове дори свещениците се женеха за езичнички: “народът израилев и свещениците, и левитите не са се отделили от езичниците..., защото взеха техните дъщери за себе си и за синовете си, святото семе се смеси с другоплеменни народи, и при това ръката на най-видните и най-главните беше първа в това беззаконие” (Ездра 9:2). Обрязването бе Първия завет, сключен с Авраама: “Аз ще благословя потомството ти, му каза Бог и още: “изброй звездите... толкова ще бъде потомството ти”. Бог не благославяше семето, а сърцата на обърналите се от избрания род, както ги пише и във втората заповед: “Който показва милост до 1000 поколения към ония, които Ме обичат и пазят Моите заповеди”. Господ благославя семето на чадата Си, затова сатана се стреми да прилепи свои чада към Божиите, за да смеси чисто с нечисто и да се роди нечисто поколение, заради непослушанието на чадото. В семето на човека има дух и плът, взети от неговите дух и плът. Щом вярващият има ново сърце и в семето му ще има от Христовия дух, затова то е благословено, а не защото принадлежи към избран род или църква. Авраам чака дълго да се изпълни обещанието, докато със Сара не стигнаха такава възраст, при която физически бе невъзможно да си имат дете. Само чудна намеса от Бога би дала потомство на възрастната двойка. Точно затова небето изчака толкова дълго, за да няма съмнение в неговата намеса. Обрязването бе външен белег на благословеното от Бога семе на родители с обрязани сърца!

"Всекиго почитайте, братството обичайте, от Бога се бойте, царя почитайте."


Тема Re: Даниил и Откровениенови [re: Aнтидeмoнokpaт]  
Автор Enos (LDS)
Публикувано02.04.04 16:42



Благодаря за дългата статия!
И аз смятам обаче , че някой неща са верни в нея а други са плод на неправилно тълкуване. Моите източници не са на български и трябва много да превеждам (с удоволствие, но не разполагам с достатъчно време), за това в съвсем концентриран вид ще покажа важните години:

1. 721г. Пр. Хр. - Завладяването в плен на 10 от 12-те племена от Асирия. Началото на падението на Израил. Това е процес и то дълъг.

2. 721 г. + 1290 г.(Данаил 12:11) = 570г. Сл. Хр. (няма година "0" иначе е 569). До 570 година водят много събития от Библията. Това е годината, в която са изчезнали и последните остатъци от истинската Христова църква на Земята. Годината на публичното появяване на бъдещия папа Григорий Велики. (Предварително се извинявам , ако засягам чувствата на някого с това изречение!)

3. 570г. + 1260 = 1830г. - годината на възстановяването на Истинската Църква на Земята (06 Април 1830г.)

Обърнете внимание, че 1260 дни и 1290 дни са за различни неща.

Енос,


P.S. Ето и малко история в полза на годината 570 Сл.Хр.:


Rome fell largely because of the invading "barbarian" tribes. The last of the kingdoms to invade Italy and the city of Rome was the Lombards, in 568-571. And who is credited with saving Italy from the Lombards? Gregory of course – years before they persuaded him to reluctantly become Pope.

Twenty years before he became Pope, Gregory had become "the actual ruler of the Italian peninsula... technically he was under the emperor, but in fact he acted independently."

This was the key job, and set the stage for his later strengths as Pope. It trained Gregory in administration. It gave him his first serious contact with the northern tribes he would later try to convert. It shaped his opinions of the church and the world at large – after this (before being forced into the Papacy) he became a monk. It shaped his work as Pope – strengthening the post politically, and bringing in the northern tribes.

Gregory did not want to become pope, but it was his success against the Lombards that made the church want him and make him be their leader.

Conclusion:
What was the year when Gregory became effective ruler of Italy, the year that changed Gregory forever, and thus changed the world? AD 570.

The year 570 is the year when Medieval Christendom began. It was the year when the European power began to speak with such blasphemies. And nobody would have the authority to challenge it for 1260 years.



Тема Re: Даниил и Откровениенови [re: Aнтидeмoнokpaт]  
АвторlvoBG (Нерегистриран)
Публикувано02.04.04 19:05



И толкова ли не виждаш, че плътския Израел винаги е бил сянка на духовния Израил - и това не защото правеше или не правеше нещо, а защото такава беше волята на Отец за човешката история. Плътския Израил НИКОГА и ПРИ НИКАКВИ обстоятелства не би могъл да получи наследството. Исмаил НИКОГА и ПРИ НИКАКВИ обстоятелства не би получил наследството. И това не защото има условие за получаване на благословение, което не е изпълнил, а защото наследството е за тялото, а не за сянката му...

"В Стария завет Божият народ бе от един род. В Новия - от всички народи, а царството - духовно, в сърцата - събрано в църкви по целия свят."

Правилно казваш - Божият народ бе от един род, а не че този род е бил Божият народ, както и сега Божият народ е от всички народи, но не всички народи са Божия народ...



Тема Re: Даниил и Откровениенови [re: lvoBG]  
Автор lgnatius (член)
Публикувано02.04.04 19:05



Въпреки, че Антидемонократ е православен, то тук съм на твоя страна.
Това което казваш е абсолютно Православно.



Тема Лъжливите личби на Антихристанови [re: MлaдЄж]  
Автор MлaдЄж (зелен)
Публикувано06.04.04 13:47



За потвърждение на своето учение и за да покаже, че има божествена сила, Антихристът ще извършва лъжливи знамения и чудеса:

"неговото пришествие ... е с всяка сила и с поличби и лъжливи чудеса" (2 Сол. 2:9); "и вършеше големи личби, та дори огън сваляше от небето на земята пред човеците" (Откр. 13:13). "И ще покаже личби на небе и земя: кръв, огън и стълбове дим. Слънцето ще се превърне в тъмнина, и месечината - в кръв, преди да настъпи денят Господен - велик и страшен" (Иоил 2:30-31).

"Знаейки, че няма да има прошка за него на съда", говори св. Ефрем Сирин за сатаната, "той ще влезе в открита битка, и то не чрез служителите си, а лично, със всякакви знамения и лъжливи чудеса. Като баща на лъжата той знае как да прелъстява въображението с лъжливи действия, тъй че на народа ще му се струва, че мъртвец е възкръснал, че куците ходят, и слепите виждат, а всичко това ще е измама на очите" (Св. Ефрем Сирин, от Тв. св. Отц. т. ХIV, 31). Знаменията на антихриста, извършвани със силата на сатаната, ще имат неотразимо влияние върху зрителите. "Хората не ще проумеят, че неговите (на Антихриста) чудеса нямат никаква добра, разумна цел, никакво определено значение, че те са чужди на истината, преизпълнени с лъжа, че те са едно чудовищно, всезлобно, лишено от смисъл актьорство, силещо се да удиви, да доведе до недоумение и самозабрава, да измами, да излъже, да увлече с обаянието на блестящия, но празен и глупав ефект" (еп. Игнатий Брянчанинов, Сочиненiя, т.4, стр. 300). "Антихристът ще предизвика страх с бурята и ужаса на своите чудеса, ще удовлетвори чрез тях безразсъдното любопитство и грубото невежество, ще удовлетвори тщеславието и гордостта на човека, ще удовлетвори плътското мъдруване, ще удовлетвори суеверието, ще доведе до недоумение човешката ученост. Така всички хора, които се ръководят от светлината на своето паднало естество, които са се отчуждили от ръководството на Божествената светлина, всички те ще бъдат въвлечени в подчинение на измамника (Откр. 13:8)" (еп. Игнатий Брянчанинов, пак там, стр. 302).

. . .

Всичко, казано дотук за дейността на антихриста в света, се отнася за първия период на неговата дейност - период, в който той убеждава, завоюва, утвърждава своята политическа власт и доверието на хората.

Във втория период на своята дейност богопротивникът, получил от мнозинството от людете одобрение, възхищение и преклонение, ще промени коренно цялото си поведение и ще запечата своята вълшебническа измама "с всякакъв род безславни и беззаконни злодеяния, така че ще надмине във всичко всички преди него съществували неправедни и нечестни хора. В частност, към нас, християните, той ще има кръвожадно, жестоко, немилостиво и изпълнено със всякакво коварство сърце" (св. Кирил Иерусалимски, Огласително слово 15, Мigne P. Gr., t.33, col. 885). "Ще бъде той лют звяр, велик змей, непобедим от хората, готов да ги погълне" (пак там, кол. 887).

____________________________________
"Любовта никога не отпада"


Тема Св. Енох и св. пророк Илиянови [re: MлaдЄж]  
Автор MлaдЄж (зелен)
Публикувано06.04.04 13:49



Още в началото на въздигането на антихриста, за противодействие срещу прелъстителната му сила, Бог ще изпрати от небето "двама свидетели", които смело ще проповядват истината във времето на властването му, ще имат власт от Бога над природните стихии и над човеците, тъй че никой не ще може да им стори зло, но ако някой поиска да им увреди, "той трябва да бъде убит" (Откр. 11:5). По свидетелствата на Свещ. Писание (Мал 4:5-6; Сир. 44:15; 48:9-10; Мат. 17:11) Църквата, чрез тълкуванията на своите св. Отци вярва, че тези двама свидетели ще бъдат пророците Енох и Илия. "Господ Иисус Христос ще изпрати Илия Тесвитянин и Енох, за да известят на човешкия род богопочитанието, дръзновено да проповядват на всички пълното знание, да научат да не се вярва на мъчителя поради страх. Те ще викат и ще казват:

"Това е прелест, хора! Никой не бива по никакъв начин да й се доверява, никой не бива да се подчинява на богобореца; никой от вас не бива да се плаши от него, защото той скоро ще бъде обезсилен" (св. Ефрем Сирин, Слово 38, Творенiя, ч.2, стр. 258). С това мнение се съгласяват и св. Иоан Златоуст ("Тълкувание на Матея, бес. 57, Migne P.Gr., t.58, col.558, 559), св. Иполит Римски (Тълкувание на Даниил, кн.IV, 35, Творенiя, вып. 1, стр. 146, Paris 1947, стр. 201), блаж. Теофилакт Български (Тълкувание на Иуда, Migne P.Gr., t. 124, col. 100) и всички църковни Отци.

Светите ветхозавтни мъже Енох и Илия, били взети живи на небето, както свидетелствува Писанието (Бит. 5:24; 4 Цар. 2:12). Но "Енох и Илия са смъртни и носят в плътта си дела на смъртта (Малах. 4:5; Откр. 11:3-7). За да се освободят от този дълг те, както се предполага, ще се върнат в сегашния живот и след определен срок ще умрат" (Migne P.Lat., t.34, col. 397). Затова ще бъдат изпратени от Бога за да проповядват на своя народ, юдейския, да го вразумят и отрезвят от лукавите измами на антихриста и да го обърнат към истинското богопознание.

"За лекуване на юдеите, казва св. Тодор Кирски, Господ ще прати Илия Тесвитянин, който ще изобличи антихристовата измама и ще провъзгласи спасителното Христово пришествие" (Migne P.Gr., t.83, col.528). "Те, казва св. Иоан Дамаскин за Енох и Илия, ще обърнат сърцата на бащите към децата, т.е. синагогата към Господ нар Иисус Христос и към апостолската проповед, и ще бъдат убити от антихрист (Откр. 11:7)" ("Точно изложение на православната вяра", Migne P.Gr., t.94, col.1217). Тези двама пророка ще бъдат и първите жертви на антихриста.

"И когато завършат свидетелствуването си, звярът, който излиза от бездната (антихристът), ще встъпи в бой с тях, ще ги победи и ще ги убие, а труповете им ще останат по стъгдите на големия град, който духовно се нарича Содом и Гомор, дето и Господ наш биде разпнат (Иерусалим). Мнозина от народите и колената, от езиците и племената, ще гледат труповете им три дена и половина и не ще оставят да бъдат положени труповете им в гробове. Жителите на земята ще се зарадват за тях и ще се развеселят; и ще си пратят дарове един другиму, понеже тия два пророка мъчиха живеещите на земята. Но след трите и половина дни у тях ще влезе дух на живот от Бога и те ще се изправят на нозете си, и голям страх ще обземе ония, които ги гледат. Тогава ще чуят висок глас от небето да им казва: възлезте тука. И ще възлязат на небето в облак, и враговете им ще ги видят. В оня час ще настане голям трус, и десета част от града ще падне; а от труса ще загинат седем хиляди имена човешки; останалите пък ще се изплашат и ще въздадат слава на Небесния Бог" (Откр. 11:7-13).

"Това страховито събитие ще боговразуми Израиля, чийто остатък ще се спаси, както е предсказал св. апостол Павел (Римл. 11:15, срв. Лука 21:24), за да посрещне Христа, идещ на облаци. Чак тогава вълците (т.е. евреите) и агънцата (православните християни) ще пасат заедно, както е порокувал Исайя (56:25)" (Монахъ Неофiтъ, "Служнiе еврейско и все злотворенiе нихно", Солунъ 1839, л.69 на об.).

____________________________________
"Любовта никога не отпада"


Тема Обръщането на Израилянови [re: MлaдЄж]  
Автор MлaдЄж (зелен)
Публикувано06.04.04 13:57



За това, че проповедта на двамата пророци Енох и Илия и тяхното чудно възкресение ще доведат до обръщането на Израиля към истинското богопочитание, свидетелствуват и Ветхозаветните пророчества.

"А върху дома Давидов и върху жителите иерусалимски ще излея дух на благодат и умиление, и те ще погледнат на Него, Когото прободоха, и ще ридаят за Него, както се ридае за единороден син, и ще скърбят, както се скърби за първороден" (Зах. 12:10).

"И ето, в него ден Израилевият остатък и спасилите се от дома на Иакова не ще се вече осланят на оногова, който ги порази, но чистосърдечно ще възложат упование на Господа, Светия Израилев. Остатъкът ще се обърне, остатъкът на Иакова ще се обърне към Бога Силни" (Ис. 10:20-21).

Св. Теофан Затворник казва: "Ослеплението на Израил ще продължава докато се изпълни числото на езичниците (вж. Рим. 11:24-26, -бел. на автора). Следователно, когато този брой се изпълни, тогава слепотата ще отстъпи от очите на Израиля, той ще види истината, ще повярва в Господа Спасителя - и тъй ще се спаси", ("Израиль в прошлом, настоящем и будущем", Сб., Сергиев Посад, 1915, стр. 89).

"Израел служи на мамона и на мимолетните интереси на този век", разказва прот. Григорий Дьяченко, "но в дълбините на душата си той пази надеждата на своите предци. Ако тежката школа, предназначена им от Господа, достигне своята цел, тогава сякаш струпеи ще паднат от очите им, и те ще разберат Кого са разпнали . И колкото по-продължително са хулели те Онзи, Който е бил изпълнението на тяхната надежда, толкова по-дълбоко ще бъде тяхното коленопреклонение и толкоз по-вярна ще бъде вярата и любовта им.

Няма съмнение, че това събитие ще се извърши в последните времена... На основание думите на Спасителя (Иоан 5:43)... може да се предполага, че юдеите отначало ще приемат Антихриста за очаквания от тях месия. Но скоро ще видят неговата кръвожадна жестокост, отричането на Бога и самообоготворяването му и ще престанат да вярват в неговото месианско достойнство, ще осъзнаят, че са сгрешили... Съзнанието за тази ужасна грешка ще ги доведе до мисълта, че очакването на месията от тях е било напразно, че Месията всъщност отдавна е дошъл в лицето на Иисуса Христа. Но най-силно от всичко ще им подействува проповедта на пророк Илия " ("Область таинственного", Москва, репр. изд. през 1990 г., стр. 714-715). И макар, че болшинството от живеещите по това време в Израел евреи ще се спаси (Рим. 11:26), то те ще бъдат всъщност "остатъкът на Иакова" (Ис. 10:21), защото "ако броят на синовете Израилеви бъде колкото морския пясък, остатъкът само ще се спаси" (Рим. 9:27). "От всяко от дванадесетте колена ще се намерят по 12000 запечатани (за спасение - бел.м.), всичко 144000... Толкова е малък броят на спасяващите се", според Тайновидеца, "за да се покаже може би, колко малко са спасяващите се юдеи в сравнение с неизброимото множество на възлюбилите Господа Иисуса Христа от всички останали народи по света, които някога бяха езически (Откр. 7:1-8)", казва Архиеп. Аверкий ("Апокалипсис", стр. 35-36).

"Обръщането на юдеите към Христа ще предизивика най-страшна злоба на Антихриста към християните. Тогава за тях ще настане велика скръб, каквато не е имало от създание мира досега, и няма и да има (Мат. 24:15-21). Запечатването на челата на Божиите раби "СЛЕД СНЕМАНЕТО НА ШЕСТИЯ ПЕЧАТ" (тук се има предвид видението на Тайнозрителя, описано Откр. 7) с "печата на живия Бог" (Откр. 7:2), започва от юдеите, които са се обърнали към Христа, както и предричаше апостол Павел" (прот. Б. Молчанов, "Антихрист", Москва 1960, стр.22). Това означава, че след възкресението и възнасянето на двамата пророци античовешката дейност на антихриста ще се разгърне с цялата сила на сатанинското безумие и първите негови жертви ще бъдат обърналите се към Христа юдеи.

____________________________________
"Любовта никога не отпада"


Тема Re: Антихриста - очакваният месия, цар и първосвещеникнови [re: MлaдЄж]  
Автор ЛюбимeЦ 12+1 (непознат)
Публикувано08.04.04 07:15



Да ама не съвсем...защото ако някой се позамисли защо се раздели на две израелската държава...Фактите във писанието показват и друга по малко позната ни картина...един "цар" от едно от племената решава да премести светилището от Хорив на Мория.Като резултат 10 племена отказват да се съгласят..защото това дава огромни преимущества на едното племе още повече че се очертава и династията да е само от него...Паралел в новия завет за това виждаме в думите на самарянката която казва ..Нашите бащи в тоя хълм са се покланяли; а вие казвате, че в Ерусалим е мястото гдето трябва да се покланяме..Та защо точно в Ерусалимкия храм ще седне "антихриста" а не в другия...след като той е така да се каже по традиционния...макар и да е оцеляла само версията на юдиното племе..ако имаше и друга версия....например и сега съществуват самаряни като народност и вяра....те дали мислят така...

И биде към мене слово от Господа:
тъй казва Господ Саваот..само обичайте истина и мир.


Тема Печатът на Антихристанови [re: MлaдЄж]  
Автор MлaдЄж (зелен)
Публикувано08.04.04 13:03



Подобно на всемогъщия Бог и антихристът ще поиска от всички да се признаят за негови поданици и да приемат печат с неговото име. "И той ще направи, щото на всички - малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби - да се даде белег на дясната им ръка или на челата им, та никой да не може нито да купува, нито да продава, освен оня, който има тоя белег, или името на звяра, или числото на името му" (Откр. 13:16-17).

По въпроса за това какво ще представлява печатът на антихриста има разнообразни мнения, различаващи се в подробностите. Всички тълкуватели обаче са единодушни, че антихристовият печат ще бъде едновременно духовен и телесен, т.е. ще обвързва както душата, така и тялото на човека в служба на богопротивника. Душевният печат ще бъде невидим, но ще има несъмнено и материален, телесен печат, който според св. Андрей Кесарийски ще бъде видимия белег на подчинение пред властта на антихриста ("Толкование на Апокалипсис", Москва 1901, стр. 109). Според св. Нил Мироточец на "този проклет печат ще бъде изобразен" надпис: "Аз съм твой" - "Да, ти си мой". "По своя воля идвам, а не насила" - "И аз по своя воля те приемам, а не насилно" (Нил Мироточивый, "Посмертные поучения", изд. Келлии Благовещенской старца Парфения на Афоне, 1912, стр.57).

"Думата "изобразени" показва, че вероятно самият печат ще има определен външен изглед със символично значение, подобно на герб, или емблема, а духовният смисъл на знаците, изобразни на печата, ще съответства на тези четири изречения" ("Россия перед Вторым Пришествием", Свято Троицкая Сергиева Лавра, 1992, стр. 340). Подобно на това учат и св. Отци, тълкуватели на Апокалипсиса. "Печатът на антихриста", казва св. Теофан Затворник, "е външен знак с вътрешни последици, а именно, лишаване на приелите го от вършене на добри дела, както учи св. Андрей (ср. св. Андрей Кесарийски, "Толкование на Апокалипсис", Йосифо-Волоколамский монастырь 1992, стр.109 - бел.м.)" (Епископ Феофан, "Толкованiе посланiй св.ап. Павла къ филипiйцамъ и солунянамъ перваго и втораго, Москва 1883, стр. 340). Този знак, подобно на "печатите, които в древност носели робите на челата си, а войните - на дясната си ръка" (Архиеп. Аверкий, "Апокалипсис", Москва 1991, стр. 51), "за да не могат повече хората да начертаят с дясната си ръка знака на кръстното знамение и да означат на челата си светото име на Господа или славния и честен кръст Христов. Защото знае нещастният (Антихристът), че печатът на кръста Господен разрушава цялата му сила и затова слага своя печат на дясната ръка на човека, понеже тя запечатва всички наши членове с кръста, а също и челото, което като свещник носи светилника на светлината - знамението на нария Спасител... Затова който не бъде запечатан с печата на звяра, той не ще бъде пленен от мечтателните и прелъстителни негови знамения. При това и Господ няма да отстъпи от такива, но ще ги просвещава и привлича към Себе Си" (Св. Ефрем Сирин, Слово 38, цит. по "Объ антихристе", Москва 1895, стр.66).

Много по-съществена обаче ще бъде духовната страна на антихристовия печат. "Какъв е печатът на антихриста, който сега отбелязва злите, и какъв ще бъде онзи, с който той ще бележи хората след възцаряванто си?" - пита св. Нил Мироточец. И дава следния отговор: "Печатът на антихриста сега е злопаметството. Сърцето на човек, който помни зло, е запечатано с неговия печат. И когато антихристовият дух, действуващ и сега в света, тури подобен печат, човешкото сърце завинаги сякаш става мъртво, не е способно да скърби за грехове, да усеща страх Божий. Проклетото злопаметство прави човека дотолкова безчувствен, че хората се умъртвяват с духовна смърт: един става отстъпник от вярата, друг - самоубиец, третият - отива да убива, четвъртият става предател, петият - хулител, шестият - унил и т.н. Чрез всичко това печатът (злопаметството) не дава никакъв мир на човешкото сърце. И не усещат нещастниците, че всички тези зли помисли ги водят към смърт" ("Посмъртните пророчества на св. Нил Мироточеца", изд. Българска св. обител "Достойно есть" на Атон, Карея).

Тълкувайки свидетелствата на Свещ. Писание и светите Отци, архим. Емануил Калива определя антихристовия духовен печат като "загуба на владичеството на Христа, пленяване на личността от дявола, от антихристовия дух" (Архим. Емануил Калива, "Печатът на антихриста съгласно Свещ. Писание и светите отци", стр.18). Печатът върху духа се състои в демонизирането на човека. "Неговото запечатване, казва архим. Емануил, става постепенно, почти незабелязано, отначало с малки отстъпления, които правят малки отвори в душата, и човекът не ги забелязва, защото успоредно с това и вътрешните критерии на духа отслабват" (пак там). Развитието на тази духовна смърт продължава с това, че волята на човека се подчинява и накрая бива устойчиво овладяна от антихриста, тъй че човек "придобива охота само към лошото, става подвижен към злото и неподвижен към доброто. Така у човека се загубват белезите на Христовия печат...

Запечатването става възможно при хора, у които упорито живее някаква нечестива страст. А всяка страст, която се вкоренява и устойчиво се загнездва в душата на човека, отваря пътя за бесовско влияние над тази душа" (пак там, стр. 19). Лека-полека се достига до нещо още по-страшно - "обезличаване и промяна на първообраза... Загубват се всички белези на човешкото у човека: любовта, свободата, възможността за избор на доброто, на Словото, на светлината и Истината. Промяната в човека е толкова голяма, че той се уподобява на бесовете и животът му излиза извън границите на всякаква логика, превръща се в едно неописуемо безумие" (пак там, стр. 21). Последният, четвърти етап на тази трансформация, превръща човека в образ на Антихриста.

"Това означава, че самото сърце на човека е белязано с мистичния печат на антихриста. Антихристовият печат е едно "раждане", или по-скоро - у м ъ р т в я в а н е в бесовския мрак. Антихристовият образ - това е отстъплението, извращението, егоцентризма, неверието, безсъвестността, окаменяването и невъзможността за покаяние ... Тъй човекът се превръща в мерзост на нравствено душевно запустение" (пак там, стр.22). Крайният резултат от всичко това е "оголването на душата от благодатта, лишаването й от божествените дарове, опустошаването й от присъствието на Светия Дух (1 Кор. 3:16; Еф. 4:30). Приемането на печата е хула и клевета срещу Светия Дух, Който поради това напуска дома на душата и в нея се заселва идолът на греха, образът на антихриста, които са и мерзост на запустението" (пак там, ст. 24).
Според св. Максим Изповедник три са движещите сили (естествени семена), които тласкат човека към добро: Словото Божие, светите сили - ангелите и доброто произволение, което се състои в силата на човека да отличава добро от зло и да прави добро. Три са, според него и движещите сили към злото. Това са: злото произволение, бесовете и страстите, които са по същността си отричане на човека от естествения живот и разкъсване на връзката с Бога. (вж Добротолюбие, Глава за любовта, забел.34). Действието на антихристовия печат, според архим. Емануил (Калива) се състои в цялостното откъсване на човека от естествените семена на доброто и пълното и доброволно отдаване в плен на движещите сили към злото. Затова, тъй като печатът е хула срещу Светия Дух и превръща човека в образ на демоните (ср. "Старец схиархимандрит Лаврентий (Проскура) 1868-1950 гг". Б.м., 1980, стр.80), той прави божествената благодат недействена (пак там, стр. 30). Същото казва и преп. Нил Мироточец: "в тези дни, поради огромната сила на тази преголяма престъпност и разпътство, хората ще се лишат от благодатта на Светия Дух, която са получили в светото Кръщение, а заедно с нея и всякакви угризения на съвестта" (цит. по Архиеп. Аверкий (Таурев): "Совремнность в свете Слова Божия", т.III, стр. 172-173).

От казаното дотук се разбира, че невидимият печат на антихриста съществува и днес и винаги е съществувал в света. Но до идването на Антихриста никой не е бил принуждаван да носи и външната страна на този печат. Едва при Антихриста "числото на звяра" - 666 - се превръща в антихристово знаме и започва да се слага върху всичко живо и неживо (пак там, стр. 251-252). Двете страни на печата са неразривно свързани. От една страна съществуването на духовен печат се допълва с доброволното приемане на видим телесен печат като символ на подчинение на антихриста. От друга страна осъзнаването на действието на видимия печат става постепенно и води до създаването на духовния, невидим печат. Затова когато човек приеме да сложи печат на тялото, с това автоматично белязва и душата си, тъй че доброволният видим печат действува незабавно и като вътрешен" (пак там, стр. 271-272). Така че съществува един духовно-телесен печат подобно на това единение, което има между душата и тялото (пак там, стр. 270).

<666>

"Тук е мъдростта. Който има ум, нека пресметне числото на звяра, понеже е число на човек, и числото му е шестстотин шестдесет и шест" (Откр 13:18).

"А що се касае до името му (на Антихриста ), ние не можем точно да кажем какво е мислел и знаел за него блаженният Иоан: можем само да предполагаме. Когато се появи антихристът, тогава времето ще ни покаже туй, което търсим сега", казва св. Иполит Римски ("Слово о антихристе", в сб. "Объ антихристе", Москва 1895, ст. 28-29).

Действително, много опити са били правени да се разреши тази загадка. Изхождайки от предположението, че числото 666 е сума от числата на буквите, с които се изписва името или титлата на "погибелния син", били съставени цели списъци от такива. За основа се използувала гръцката азбука, тъй като Откровението на св. Иоан Богослов е написано на гръцки. Мнозина мислели, че 666 означава не името на антихриста, а времето на неговото пришествие и смърт (виж "Знамения пришествия антихриста", Москва 1912, стр. 40).

Съгласно мнението на св. Отци, Църквата наставлява да се пазим от п р а з н о любопитство по този въпрос, защото "ако беше нужно за нас да знаем името му, Тайновидецът щеше да ни го открие, но Божията благодат не е съизволила това пагубно име да бъде написано на страниците на Божествената книга", казва св. Андрей Кесарийски ("Толкование на Апокалипсис", Иосифо-Волоколамский монастырь, 1992, стр. 110). И още: "Не търси това, що е за тебе извънредно трудно, и не изпитвай това, що е по-горе от твоите сили. Каквото ти е заповядано, за него размисляй, защото не ти е нужно онова, що е скрито" (Сир. 3:21-22).

____________________________________
"Любовта никога не отпада"


Тема Световни бедствия след възцаряването на Антихристанови [re: MлaдЄж]  
Автор MлaдЄж (зелен)
Публикувано16.04.04 16:29



След като се сдобие с цялата първосвещеническа и светска власт, антихристът ще приложи тази власт, за да накара хората по цялата планета да му въздадат почести като на цар, бог и спасител. Всички, които е успял да прелъсти с измама, той ще запечата със страшния си печат и ще направи тъй, че само запечатаните с него да могат да купуват и да продават (Откр. 13:16-17). Така той ще принуди милиони хора с немощна вяра или съвсем невярващи да приемат върху си неговия печат, за да могат да се препитават (вж. св. Андрей Кесарийски, "Толкование на Апокалипсис", изд. Иосифо-Волоколамский монастырь, 1992, стр. 108-109; св. Иполит Римски, Слово о Христе и антихристе, в кн. "Объ антихристе", Москва 1895, стр. 26-27). Св. Ефрем Сирин описва в изключително ярки и ужасяващи картини мъките на хората, които ще живеят в тези условия (Слово 38, Творения, т.2, Москва "Посад", 1993, стр. 250-260).

От тези и други описания, основаващи се на порочествата на Тайновидеца, (вж. също Мат. 24:21) разбираме, че в тези времена ще настъпи голям глад по земята, природни бедствия: суша, безплодие, горещина, отравяне на водите, погиване на растителността и други неблагоприятни промени в стихиите (вж. Откр., гл.16; 3 Ездра, гл. 15), които ще доведат до глобален недоимък и масова смърт от глад (св. Ефрем Сирин, Слово 38, Творения, т.2, Москва "Посад", 1993, стр. 256-257), тъй че според св. Ефрем, св. Нил Мироточец и др. хората, приели антихристовия печат, ще ядат дори труповете на умрелите (Нил Мироточивый, "Посмертные поучения", изд. Келлии Благовещенской старца Парфения на Афоне, 1912, стр 57). "Ще наченат болести, - и мнозина ще застенат; ще настане глад, - и мнозина ще гинат; ще почнат войни, - и страх ще обхване началниците; ще почнат беди, - и всички ще потреперят... Ето, глад и язва, скръб и угнетение са пратени като бичове, за поправяне; но при всичко това людете няма да се отвърнат от беззаконията си и за бичовете не ще помнят всякога. Ето, на земята ще настане евтиния във всичко, и ще помислят, че е настанал мир; но тъкмо тогава и ще постигнат земята бедствия: меч, глад и голя смут.

От глад ще загинат твърде много земни жители, а които преживеят глада, от меч ще паднат. И труповете като тор ще бъдат изхвърляни, и не ще има, кой да ги оплаква, защото земята ще запустее, и градовете й ще бъдат разрушени. Не ще остане кой да обработва земята и да я засява... Земята ще запустее: нивите й в бурен ще заглъхнат, пътищата и всичките й пътеки с тръни ще обраснат, защото не ще има кой да ходи по тях" (3 Ездра 16: 18, 20-25, 33). Живите ще ублажават починалите, че са избегнали това страшно време (Откр. 9:6) и ще проклинат Бога, че са се родили (св. Ефрем Сирин, пос. съч., стр...). По мнението на о. Ал. Колесников, при идването си на власт антихристът ще реквизира всички произвеждани на земята стоки и ще въведе разпределението им според нуждите на всички ония, които са приели неговия печат. Затова хората ще бъдат доволни и ще повярват, че е настъпил дългоочаквания земен рай ("Свящ. Александръ Колесниковъ, "Тайновидецъ будущаго", Типография Иова Почаевскаго, Holy Trinity Monstery, Jordanville, N.Y., 1962, стр. 45). Но много скоро след това ще се окаже, че храната е съвсем недостатъчна за всички, земята дава все по-слаби реколти, водата става негодна за пиене (Откр. 16:3-4) и слънцето ще грее немилостиво и палещо (Откр. 16:8-9), и природни стихии унищожават посевите (Откр. 16:21). Недоимъкът, който ще настъпи тогава, ще бъде твърде голям и поклонилите се на антихриста ще изпаднат в твърде тежко бедствие, тъй че "по тях ще се появят лоши и люти струпеи" (Откр. 16:2) и "ще си прехапват езиците си от болка" (Откр. 16:10).

При невъзможността си за покаяние (Откр. 14:9-10; 16:11), те ще очакват от антихриста да ги спаси от ужаса на гладната смърт и от всички душевни страдания, които непрестанно ги измъчват, но той не ще може да направи нищо. "А всички, които са повярвали на лютия звяр и са приели върху себе си неговия печат, злочестивите рисунки на осквернения, изведнъж ще пристъпят към него и с болест ще кажат: "Дай ни да ядем и да пием, понеже всички се стопяваме от глад, и прогони от нас отровните змии и гладни зверове". И този бедният, като няма за това средства, с голяма жестокост ще даде отговор и ще каже: "Хора, откъде да ви дам да ядете и да пиете? Небето не иска да дава нито жетва, нито плодове"... Понеже той, бедният, няма сили да помогне на самия себе си, а как да окаже на тях милост?" (св. Ефрем Сирин, Слово 38, Творения, т.2, Москва 1993, стр. 257).

Затова Църквата нарича този втори период в царуването на антихриста време за въздаяние, като го противополага на времето за милосърдие, т.е. за покаяние чрез изпитания, които Бог изпраща на самозабравилите се хора, за да се покаят и обърнат към истинското богопознание (Св. Григорий Палама, Омилии т.1, омилия 4, изд. Паломник Москва, 1993, стр. 45). Времена за изпитание и покаяние Бог праща на всички народи. Това важи както за израилския народ през времето на Вавилонския плен, така и за българския народ през време на османското иго, и за народите от цял свят, всеки от които познава времена на страдания и утеснение. Това важи и за индивидуалния живот на всеки човек (вж. 2 Петр. 3:9;...). Времето на антихристовото владичество над света се различава от целия предходен живот на човечеството тъкмо по това, че е допуснато от Бога за наказание. Според учението на св. Отци запечатаните с печата на богохулника не ще могат вече да се покаят (ср. Откр. 14:9-11) и за тях останалите дни от живота им ще са едно непрекъснато и неутешимо страдание. Тях, които Господ нарича хора от "външния двор", св. Исак Сириец определя като слуги на нечистата сила, към които трябва да се отнасяме както с лукавите помисли, т.е. да се отдалечаваме от тях и да не влизаме с тях в борба или пререкание, но да се надяваме на Божията помощ (Слово 30, Объ образе молитвы, "Слова подвижническiя", Сергiевъ Посадъ 1911, стр. 137-138). На същото ни учи и св. Игнатий Брянчанинов, като казва, че през тези дни "не бива да се опитваме да спасяваме ближния, за да не ни увлече той в гибелната пропаст" ("Отечникъ", Bruxelles 1963, стр. 549).

____________________________________
"Любовта никога не отпада"


Тема Борба на Антихриста срещу Светата Христова Църкванови [re: MлaдЄж]  
Автор MлaдЄж (зелен)
Публикувано30.04.04 09:13



В този период на пълно господство над света антихристът ще въздигне гонение срещу светата Църква, чието начало ще бъде положено от въкресението на св. Енох и Илия и последвалото ги обръщане на евреите в тяхното мнозинство към истинското богопочитание.

"Веднага след възцаряването на антихриста, пророкувал схиархимандрит Лаврентий (Просура), ще започне гонение по Иерусалимската земя, а след това и по цялата земя ще се пролее последната кръв за Името на нашия Господ Иисус Христос" (Старец схиархимандрит Лаврентий (Проскура) 1868-1950 гг, Б.м. 1980, стр. 78). Тайновидецът свидетелствува, че Бог дава власт на звяра да води тази война срещу верните за един кратък срок, на който в словото Божие се указва точно: 42 месеца (Откр. 11:2; 13:5), 3 и половина години (Дан 7:25; 12:17; Откр. 12:14), а също 1260 дни (Откр. 11:3; 12:6), "и ще бъде голяма скръб, каквато не е била открай свят досега, и няма да бъде. И ако не се съкратяха ония дни, не би се спасила никоя плът; но заради избраните ще се съкратят ония дни" (Мат. 24: 21-22). И макар чудесата и личбите на този, който действува с цялата власт и сила на сатаната (ср. Мат. 4:8-9; Откр. 6:14), ще бъдат много големи, такива, че "да прелъсти, ако е възможно, и избраните" (Мат. 24:24), любещите Христа, според думите на св. Отци, ще бъдат запазени чрез благодатта от прелъстителната сила на тези видения. "Очевидно това се казва не защото избраните ще паднат, но защото се разтреперват от големите ужаси... Доколкото те още са в смъртна плът, в която могат да бъдат измъчвани, временно те се ужасяват от самите мъчения, които храбро понасят... Макар, че са избрани, за да не могат да бъдат победени от изтезанията, но понеже са човеци, те се боят от самите изтезания, които побеждават" (св. Григорий Велики, Нравоучителни книги или изложение на книгата на бл. Иов, Migne P.Lat., t.75, col.1053-1054).

Св. Отци оценяват подвига на християните от последните дни като най-съвършено мъченичество. "Хората от онази епоха, пророкувал авва Исхирион, няма нищо да направят (има се предвид аскетически и други нравствени подвизи - бел. м.). Но върху тях ще дойде изкушение и онези, които през това време се окажат добри, ще бъдат повече от нас и ще бъдат наши отци" (Migne P.Gr., t.65, col.241), защото "по-блажен е "този, който е можел да съгреши - и не е съгрешил, да стори зло - и не е сторил" (Сир. 31:11), нежели този, който се увлича към доброто по примера на мнозина добри" (св. Антоний Велики, Migne P.Gr., t.40, col.1096). "В тези дни, казва и схиархим. Лаврентий, ще има все още силни борци, стълбове на Православието... И Господ ще ги покрива със Своята всемогъща благодат и те няма да видят знаменията, приготвени за всички хора" (пос. съч, стр. 79). Разказвайки за "лукавите и злокознени прелести" на антихриста, св. Ефрем Сирин възкликва: "У кого ще има такава алмазена душа, за да понесе мъжествено всички тия съблазни? Къде е този човек, когото биха ублажавали всички Ангели?" (Творенiя, т.2, Москва 1993, стр. 252). "По мое мнение, казва св. Кирил Иерусалимски, тогавашните мъченици ще бъдат по-високо от всички мъченици. Предишните мъченици се сражаваха с хората, а тогавашните мъчениците по времето на антихриста ще водят война със самия сатана. Царете, които по-преди въздигаха гонения, само убиваха мъчениците, а не прелъстяваха останалите люде, че възкресяват мъртви, не извършваха знамения и чудеса. А тук ще действува и страх, и прелъстяване" ("Поучения огласительные и тайноводственные", Огласително слово 15, Москва 1991, стр. 236)

Изповедничеството и мъченичеството на последните християни ще бъде "повече душевно, отколкото телесно" (Ал. Каломирос, цит. по архим. Серафим и архим. Сергий, "Православие и икуменизъм", София 1992, стр. 396). " Нека помислим прочее, какво ще бъде онова изкушение за човешката мисъл, когато благочестивият мъченик подлага тялото си на мъчение, а пред очите му мъчителят върши чудеса", призовава св. Григорий Двоеслов (Нравоучителни книги, Migne P.Lat., t.76, col. 650). В Църквата, макар и като "малко стадо" (Лука 12:32), дори до последния час няма да се прекрати богослужението (1 Кор 11:26) и Бог ще я запази през това страшно време (Откр. 12: 6).

"Тогава ще се намерят мнозина благоугодили на Бога люде, които ще могат, криейки се в гори и пустинни места, да се спасяват с молитви и непоносим плач. Защото Светият Бог, виждайки техните неизказани сълзи и искрена вяра, ще се смили над тях като нежен Баща и ще ги съхрани там, където са се скрили" (св. Ефрем Сирин, Слово 38, Творенiя, т.2, Москва 1993, стр. 252). За да бъдат отделени верните от отстъпниците, Бог изпраща ангели, които да запечатат Неговите раби с печат, чрез който те ще бъдат запазени в дните на наближаващите бедствия (Откр. гл.7). Според св. Ириней Лионски, в края на времената Църквата "ще бъде взета внезапно" и тогава ще започнат бедствията, онази скръб, която не е била от създание мира (св. Ириней, О тираническом царстве антихриста, в сб. "Объ антихристе", 1895, стр. 47).

"Благодатта Божия, казва св. Ефрем Сирин, ще ги отведе (верните - бел.м.) в определени за това места, и ще се спасят, като се укриват в пропасти и пещери, и няма да видят знаменията и ужасите на антихриста; защото на имащите (духовно) виждане без усилие ще стане известно пришествието на антихриста" (Слово 38, Творенiя, т.2, Москва 1993, стр. 258). Според св. Андрей Кесарийски Божият печат, наложен на верните, ще им помогне да "избягат от градовете в пустиня, безплодна за всяка злоба, но плодоносна за всяка добродетел, и там ще избегнат пораженията от воюващите демони и лукавите люде" (Толкование на Апокалипсис, Иосифо-Волоколамский монастырь, 1992, стр. 94). Църквата, изобразявана от Тайновидеца като жена, бягаща от звяра в пустинята (Откр. гл. 12), несъмнено ще бъде запазена от неговите лукави и насилни домогвания през последните 3 и половина години от битието на този свят (ср. Св. Андрей Кесарийский, пос. съч.). "Бог е допуснал това", говори св. Кирил Иерусалимски за гоненията на антихриста срещу Църквата, "не защото не може да му попречи, но затова, че заради търпението, както става обикновено, увенчава Своите подвижници, ... та да могат те за кратковременни страдания да наследят вечното небесно Царство" ("Поучения огласительные и тайноводственные", Слово 15, Москва 1991, стр. 236, виж също св. мчк Иустин Философ, "Разговор с Трифон", Migne P.Gr., t.6, col. 729). "В дните на тази велика скръб, прорекъл св. Серафим Саровски, ... на остатъка от верни предстои да изпитат върху себе си нещо подобно на това, което изпитал някога Самият Господ, когато Той, като висял на кръста, бидейки съвършен Бог и съвършен Човек, се почувствувал със Своето Божество така изоставен, че извикал към Него: Боже мой! Боже мой! Защо си Ме изоставил? Подобно изоставяне на човечеството от Божията благодат трябва да изпитат на себе си и последните християни, ала за съвсем кратко време, след което Господ няма да се забави да се яви в славата Си" ("Беседа преподобнаго Серафима о цели христианской жизни", Сан Франциско, 1968, стр. 82). Така, според анонимния автор на "Знамения пришествия антихриста", в последните дни "светът окончателно съзрява за съд, а Църквата - за прослава" (изд. Москва 1912, стр. 119). "А когато почне това да се сбъдва, изправете се тогава и подигнете главите си, защото се приближава избавлението ви" (Лука 21:29).


Господ е мое упование

Тема "Няма година "0"нови [re: Enos]  
АвторЧHГ (Нерегистриран)
Публикувано14.05.04 08:37



Ето защо, новият век и новото хилядолетие започват на 01.01.2001г.



Тема Re: Антихриста - очакваният месия, цар и първосвещеникнови [re: ЛюбимeЦ 12+1]  
АвторMлaдeж (Нерегистриран)
Публикувано08.06.04 11:33



По-горе бе написано:

Според указанията в Словото Божие, израилтяните първи ще приемат и признаят антихриста за дългоочаквания от тях Месия. "Юдеите ще приемат антихриста за Месия, казвайки че той е Христос, Чието пришествие предсказваха божествените пророци в своите предвещания", казва св. Амвросий Медиолански (цит. по "Антихрист", Москва 1990, стр. 14). Апостолът казва, че той ще обнови Йерусалимския храм и ще седне в него като Бог (2 Сол. 2:4). На престола на антихриста Господ указва с думите: "когато видите мерзостта на запустението, за която е казал пророк Даниил, да стои дето не трябва" , т.е. на свято място (Марк 13:14, ср.Мат. 24:15; Дан. 9:27; 12:11), което според тълкуванията на св. Отци Иоан Златоуст, Кирил Иерусалимски, Ириней Лионски, Иполит Римски и др. (виж "Объ антихристе", Москва, 1895) означава Соломоновия храм".

Целият текст :









Тема Re:до всички тълкователинови [re: MлaдЄж]  
АвтордядoБлaro (Нерегистриран)
Публикувано09.06.04 11:18



много интересно е всичко това,но не разбрах само: кой е този дето числото на името му е 666?кой е звяра?



Тема Re:до всички тълкователинови [re: дядoБлaro]  
Автор MлaдЄж (зелен)
Публикувано19.08.04 08:16



И видях друг звяр да излиза от земята; той имаше два рога като на агне и говореше като змей. И с всичката власт на първия звяр той действуваше пред него и караше цялата земя и жителите й да се поклонят на първия звяр, чиято смъртна рана бе заздравяла; и вършеше големи личби, та дори и огън сваляше от небето на земята пред човеците. И лъстеше жителите земни с личбите, що му бяха дадени да върши пред звяра, като думаше на жителите земни да направят един образ на звяра, който има рана от меч и остана жив. И даде му се да вложи дух в зверовия образ, та зверовият образ дори да проговори и подействува тъй, че да бъдат убити ония, които не биха се поклонили на зверовия образ. И той ще направи, щото на всички — малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби — да се даде белег на дясната им ръка или на челата им, та никой да не може нито да купува, нито да продава, освен оня, който има тоя белег, или името на звяра, или числото на името му. Тук е мъдростта. Който има ум, нека пресметне числото на звяра, понеже е число на човек, и числото му е шестстотин шейсет и шест ” (Откр. 13:11-18).


Звяр, излизащ от земята, той нарича бъдещото царство на антихриста, а двата рога обозначават както него самия, така и лъжепророка с него. Рогата му, казва, приличат на агнешки, защото на него му предстои да се уподоби на Божия син и сам да се покаже за цар; той ще говори като змей: защото той е лъстив и неискрен. А което е казано: “И с всичката власт на първия звяр той действуваше пред него и караше цялата земя и жителите й да се поклонят на първия звяр, чиято смъртна рана бе заздравяла”, то това значи, че в духа на законите на Август, от когото е издигната Римската империя, и той ще повелява и ще издава закони, надявайки се с това да утвърди всичко и да си спечели голяма слава. Защото това е четвъртият звяр, на когото главата е поразена и е изцелена отново, защото империята (Римската) ще се разруши, или поне ще западне и ще се раздели на десет царства, — и тогава този антихрист, който владее всякакви хитрости, уж ще я излекува и възобнови.

Защото казаното от пророка значи, че той ще вложи дух в зверовия образ, и ще проговори зверовият образ; той отново ще придаде на този образ бодрост и сила посредством издадените от него закони, и ще направи така, че който не се поклони на образа на звяра, ще бъде убит. Тук ще се прояви вярата и търпението на светците. Защото е казано: “И той ще направи, щото на всички — малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби — да се даде белег на дясната им ръка или на челата им, та никой да не може нито да купува, нито да продава, освен оня, който има тоя белег, или името на звяра, или числото на името му.” Той, който е коварен и надменен по отношение на Божиите раби, желаейки а ги изтреби и изгони от света за това, че не му въздават слава, ще заповяда на всички да слагат навсякъде кадилници с тамян, за да не може никой от светците нито да купи, нито да продаде, ако предварително не е принесъл жертва.

Ето това е този антихристов печат, който се слага на дясната ръка. А печатът на челото значи, че всички ще бъдат увенчани, носейки върху себе си огнен венец, но венец не на живота, а на смъртта.

Така е замислил да направи с иудеите и Антиох Епифан, бивш сирийски цар, потомък на Александър Македонски. И той, възгордял се по това време, издал заповед всички да поставят жертвеници пред вратите (на домовете си), да принасят жертви и увенчани с бръшлян, да правят тържества в чест на Дионис, а тези, които не поискат да се подчинят на това, наредил да умъртвят след мъчения и изтезания (вж. 1Мак. 1:55, 2Мак. 6:7). Но и той получил справедливо възмездие от Господа, праведния Съдия и Всевидец — Бога, защото умрял, бидейки изяден от червеи. Желаещия да го научи в подробности ще намери разказ за това в Макавейските книги.


49 абзац: "Слово за Христа и Антихриста"
Св. Иполит епископ и мъченик (ок.170 - ок.235)






Господ е мое упование

Тема Re: "Мерзостта на запустението"нови [re: MлaдЄж]  
АвторMлaдeж (Нерегистриран)
Публикувано04.11.04 16:36



"Само за проверка на свръзката"



Тема Отстъплението - финал в "тайната на беззаконието"нови [re: MлaдЄж]  
АвторMлaдeж (Нерегистриран)
Публикувано04.11.04 17:01



Предварително се извинявам, че няма препратка и текстът е малко дългичък. но за сметка на това пък нтересен и душеполезен.



ГЛАВА 1
ВСЕОБЩИ ЗНАМЕНИЯ ЗА КРАЯ НА СВЕТА
"Есхатология - учение за последните събития в света, за крайния ден. Предмет на есхатологията в тесен смисъл е вековното търсене на Бога като живот и любов или постоянното отдалечаване (отпадане) от Бога като извор на доброто и вярата. В широк смисъл есхатология означава край на злото на земята, край на света (преобразяване и обновяване на света), последен ден (Ден Господен), когато ще се определи участта на грешниците, учение за Бога като Съдия и Мировъздаятел... Времето на Църквата, ерата на Светия Дух (Иоан 16:5-15), вековете за проповядване на Евангелието по света, е времето между Възнесение Христово и Второто Христово пришествие. Това е вече последно време, което тече и сега (Тит. 2:12). Човечеството днес живее във време на благодатна подготовка за бъдещия век (2 Кор. 6:1, Евр. 3:7; 4:11). Времето на Църквата в сравнение със старозаветната епоха е есхатологично време, подготовка за Деня Господен в края на историческия процес. В този ден ще се яви славата на синовете Божии (Рим. 8:18-24), ще завърши сегашното време (Откр. 16:17), ще настъпи ново небе и нова земя (Откр. 21:1-27). Краят на света, изпълнението на времето, е неизвестно. Новият човек ще бъде различен от стария, обновлението ще започне с Второто Христово пришествие... Бъдещото обновление ще обхване хората и целия свят".
Из Коев Т. и Киров Д., "Кратка богословска енциклопедия", Булвест 2000, София 1993, стр. 94-95)

"В Новия Завет терминът "парусия" обозначава есхатологичен възглед, вяра в последното действие на Бога във времето, което ще отбележи края на човешката история, достигнала установената й от Бога крайна цел. Учението включва: вяра във всеобщото възкресение на мъртвите (1 Сол. 4:16) и тяхното вечно състояние и ново съществуване (1 Кор. 15:51), които биват установени под владичеството на Христа, дошъл в слава в края на времената (Господния ден), за да извърши последен съд над човеците. Съдът ще завърши с отделянето на праведните от неправедните,като първите ще останат навеки с Бога (1 Сол. 4:17), а вторите ще бъдат отхвърлени от Него (2 Сол. 1:9)... Така Второто Христово пришествие (парусия) ще изяви пред цялото творение славата на Богочовека Иисус Христос (епифания) и ще разкрие Божия план за вечната съдба на човешкия род (апокалипсис)".
(Из "Католическа енциклопедия")

Второто Христово пришествие е венец и завършек на спасителното дело на Бога. Изкуплението на човечеството от греха, осъществено с Боговъплъщението и кръстната жертва на Спасителя, става реалност в живота на всеки човек чрез вярата в Богочовека като съвършен Бог и съвършен Човек, т.е. чрез доброволното присвояване кръстните заслуги на Спасителя, въплътени в живот според вярата. Присвояването на тези заслуги е възможно единствено чрез богообщение, в Църквата Божия, която е тяло Господне, и се оживотворява от Светия Дух, в Който всички членове на тялото Христово са едно в Господа. Новозаветната Църква е обител на благодатта и единствен неин притежател. Поради това, че Църквата живее всред света, който "цял лежи в зло", тя е Църква войнствуваща, Църква на кръстния подвиг, която очаква своето освобождение от робството на тлението. "Царството Божие, казва св. Симеон Нови Богослов, се дава не само на обожествилите се в този живот, но и на светиите, които са се очистили със сълзите на покаянието. Те ще избегнат осъждането на великия Съд. И това е така, защото за всеки, който живее в подвизи, съдът се извършва още сега и за него Второто пришествие на Господа е настояще, а не бъдеще... Откровението на Божеството означава съд за тези, на които Бог се разкрива. За невярващите и страстните Божията благодат остава невидима, докато за вярващите, за тези които спазват Божиите наредби със страх и трепет и имат истинско покаяние, Божията благодат се разкрива в самите тях. Тези, които са чада на светлината, след очистването си от страстите стават синове на бъдещия ден, което значи, че за тях пришествието на Христа става още сега".
Православната Църква винаги е свързвала времето на Второто Христово пришествие с начина на живот на хората, с тяхната вяра в Христа и стремеж към спасение. Затова есхатология, която е лишена от измеренията на времето и се свързва единствено с бъдещето, не е православна.
Кога ще бъде Второто пришествие на Господа?
Още от апостолско време започва проповедта за Господния ден и близостта на Страшния съд (1 Петр. 4:7; Иак. 5:8; 1 Иоан 22:18; Тит. 2:13). Но тя всеки път се е съпровождала с пояснението, че Царството Божие първо се съзижда в дурата на човека (Иоан 14:23; Марк 9:1; Лука 17:21), минава през времената на антихриста (2 Петр. 3:1-14; 2 Сол. 2:1-12, 3:6; Иуда 17:19; 1 Тим 4:1-3; 2 Тим. 3:1-9, 4:3-4) и едва след това ще се осъществи пълнотата на Христовото Царство, дошло в сила и слава (1 Сол 5:2-3; Откр. 12:10; 1 Кор. 15:26).
Господ ни съветва да бъдем бдителни и да очакваме Неговото пришествие непрестанно. Защото както след смъртта на всеки човек следва съд, тъй и победата над самата смърт ще бъде последвана от съд над цялото творение. За тези, които безгрижно пропиляват дните си в леност и угода на страстите, смъртта пристига внезапно и съдът ги заварва неподготвени и безответни на справедливата Божия отсъда. Подобно на това, денят на второто Господне пришествие ще дойде внезапно, "като крадец нощем" и ще завари неподготвени за него всички, които живеят в нерадение за спасението си. "Както бере в Ноеви дни, тъй ще бъде и пришествието на Сина Човечески; защото както в дните пред потопа ядяха и пиеха, женеха се и се мъжеха до оня ден, в който Ной влезе в ковчега, и не узнаха, докле дойде потопът и изтреби всички, - тъй ще бъде и пришествието на Сина Човечески" (Мат. 24:37-39). Следователно, Господният Ден не ще настъпи преди да се е изпълнила догоре "чашата на Господния гняв" (Откр. гл.6) и докато не се е изпълнило числото на тези, които Бог е предузнал за спасение (Откр 6:11). "Неправедният нека върши още неправда; нечистият нека се още скверни; праведният нека върши още правда, а светият нека се още осветява. Ето, ида скоро, и отплатата Ми е с Мене, за да въздам всекиму според делата Му" (Откр. 22:11-12), казва Господ. "Сроковете не са установени. Те зависят от нас, хората, от свободното произволение към доброто или към злото, към Бога или към сатана" (Л.А. Тихомиров "Апокалиптическое учение о судьбах и конце мира", сп. "Христианин", Nо 9, 1907 г., изд. Сергиев Посад, стр. 104).
По това съдим, че Второто Христово пришествие ще се предхожда от невиждани дотогава, потресаващи, необясними и страшни събития, към които нито един от живеещите по това време на земята хора не ще може да остане безучастен. Хората, които живеят в тези последни години на историята, няма да бъдат лишени и от най-малката възможност да направят своя избор съзнателно и доброволно. Според свидетелствата на свещ. Писание събитията в края на времената ще изискват от всеки човек да поеме цялата отговорност и да направи окончателно своя избор между доброто и злото, между светлината и тъмнината, между вечния живот и вечната смърт.
Кога ще бъде всичко това и какви са белезите, по които може да се познае неговото приближаване? Отговор на тези въпроси ни дава духовната съкровищница на Св. Православна Църква, оживотворявана от Светия Дух Божий, Който е просвещавал и просвещава възвестителите на Божествените истини - св. пророци, евангелисти и апостолските мъже, св. Отци на Църквата и всички благочестиви причастници на Божията благодат от всички времена.
ДЕНЯТ ГОСПОДЕН
Кога ще настъпи този ден, предвечно е известно само на Бога, Комуто не е угодно да ни го открива. "За този ден и час никой не знае, нито небесните ангели, а само Моят Отец", казва Господ (Мат. 24:36). "С думите: "нито ангелите", Христос удържа учениците Си, за да не се стараят да узнаят това, което не знаят и самите ангели; с думите пък: "нито Синът", забранява не само да знаят, но и да питат за това", обяснява св. Иоан Златоуст (Тълкувание на Матея, бес. 77, Migne Patrologia Graeca, t. 58, coll. 703). Св. Кирил Йерусалимски разсъждава върху този отговор така: "Учениците искат да чуят за неща, които са над тях, но Господ откри удобен начин, за да обуздае тяхното любопитство, като казва, че не знае, доколкото изглежда човек" (Тълкувание на Матей 24:36 - в Patr.Graeca Migne, t. 72, coll. 411D). В деня на славното Си Възнесение Господ още веднъж подчертал неуместността на любопитството по този въпрос с думите: "Не се пада вам да знаете времената или годините, които Отец е положил в Своя власт" (Деян. 1:7). С това, според св. Теофан Затворник, Той показал, че преди да настъпи Второто Му пришествие "всички признаци ще бъдат вече ясни, но моментът на явяването няма да бъде известен и ще слезе внезапно" (Толкованiе посланiй св. апостола Павла къ Филиппiйцамъ и Солунянамъ перваго и втораго. Москва 1895, с.369). "Господ, казва св. Теодор Пелусиот, не е дал отговор на един суетен въпрос. Понеже, кажи ми, каква полза е за тебе да знаеш смъртния ден? Незнанието на същия е полезно, за да считаме за последен всеки ден. За да бъдем готови за гореспоменатия, да бодърствуваме и да очакваме нашия Господ" (Писмо 117, До архим. Анастасий, Patr. Graeca Migne, t.78, coll. 260-261).
По думите на Господа (Мат. 13:23-43) до последния ден на сегашния свят - тази нива на Словото Божие - ще растат заедно пшеница и плевели: добро и зло. Краят на света и непосредствено съединеното с него Второ Пришествие на Сина Човечески ще настъпят тогава, когато посеяното от Господа добро семе, което са синовете на Царството, израсте в своята пълнота, както и посеяните от дявола и неговите ангели плевели достигнат зрелостта на своето развитие. Сам Господ по време на земния си живот, а по-късно чрез своите апостоли, указва на признаците и знаменията, които ще се появят в света в свое време и в определена последователност с приближаването на Господния ден. "Ние, които очакваме Христа, казва св. Кирил Йерусалимски, трябва да да знаем признаците на края, за да не умрем в състояние на духовна прелест и да не ни вкара в заблуда лъжливият антихрист" (Огласително слово 15,4), за да спазим и Господнята заръка: "пазете се да не ви прелъсти някой" (Мат. 24:4).

БЕЛЕЗИ ЗА ПРИБЛИЖАВАНЕТО НА СЪДНИЯ ДЕН
I. Проповядване на Евангелието по цялата земя.
Най-важният белег за приближаването на края, на който указва Сам Господ е разпространението на Благата Вест за изкуплението и спасението на човешкия род из целия свят: "И ще бъде проповядвано това Евангелие на царството по цяла вселена, за свидетелство на всички народи, и тогава ще дойде краят" (Мат. 24:14). "...и да бъде проповядвано в Негово име покаяние и прощение на греховете у всички народи, начевайки от Йерусалим" (Лука 24:47). Радостната вест за царството на мира и спасението ще стане известна "по цялата вселена", ще бъде възвестена "на всички езици" (Марк 13:10). Именно тогава в Църквата ще влезе, по думите на св. Апостол, "цялото множество езичници" (Рим. 11:25). Това обаче не означава, че всички ще приемат Спасителя. Mнозина от чулите ще възненавидят Светото Евангелие ще се въоръжат срещу неговите проповедници (Мат 24:9). "Никъде, нито в Евангелието, нито у Апостолите, се казва, че християнството ще бъде приемано навсякъде и от всички с еднакво усърдие. Казано е само, че то ще е известно навсякъде; но заедно с това се казва, че Христос "едва ли ще намери вяра на земята по времето на второто Си пришествие". Как да се разбира това? На мен ми се струва, че християнските народи, обладавайки най-висшата религия на земята, накрая ще вземат връх над езичниците и мюсюлманите... Ще има обща и еднородна цивилизация по цялата планета. Ще има окончателно всеобщо смирение; тогава самото християнство ще започне да скланя към упадък, и ще остане като убежище за малцина "избрани", които и ще съставляват последната Църква"(К.Н. Леонтиев, Культурный идеал и племенная политика, цит. по "Россия перед вторым пришествием", изд. Свято-Троицкой Сергиевой Лавры, 1993, стр.266).
Но въпреки това Евангелието на Словото трябва да стане известно на всички земни племена, "за свидетелство у всички народи", за да не може в съдния ден никой да оправдае неверието си с незнание на Божествената проповед. Тогава Христовите думи: "Ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не щяха да имат; а сега нямат извинение за греха си" (Иоан 15:22) ще се изправят като обвинение срещу всички хора по света, които "и видяха, и намразиха, и Мене, и Отца Ми" (Иоан 15:24). Несъмнено е, че преди Господ отново да дойде на земята за да съди живите и мъртвите, ще се изпълни с най-голяма точност последната Му заповед, дадена на апостолите и техните приемници преди Възнесението: "Идете, научете всички народи" (Мат. 28:19); "идете по цял свят и проповядвайте Евангелието на всички твари" (Марк 16:15). По такъв начин във времето на Христовото пришествие, ще се изпълни както числото на хората, които са записани в книгата на живота "от създание мира", така и числото на онези, които не са записани в нея и сами себе си са обрекли на погибел (Откр. 17:8)."Преди Второто Господне пришествие истината ще бъде предложена на целия човешки род, на всички народи. Проповедта на Евангелието по цялата земя поради есхатологическото си значение, упоменато от Самия Спасител, едва ли ще се ограничава с такива външни форми като разпространяването на Библията или на книги с молитви и проповеди сред негрите и папуасите. Това са само средства към истинската цел, която се състои в това човечеството да се изправи пред дилемата: да приеме или да отхвърли истината, след като я е познало, т.е. истината, правилно изложена и добре разбрана. Затова е очевидно, че фактът на истина, приета или отхвърлена поради недоразбиране, не би следвало да решава съдбата на едно разумно същество. Работата, следователно, се състои в това да се отстрани ... формалното неведение за вечните истини, т.е. всички духовни заблуди, които днес пречат на хората да разбират правилно откритата ни истина. За целите на последния съд е нужно въпросът "да бъда или да не бъда" да не зависи от никакви второстепенни обстоятелства и случайни условия и да се поставя в такава безусловна и окончателна форма, че да може да се реши единствено с ясен волеви акт или определено решение, което всеки взема сам за себе си, абсолютно морално, или абсолютно иморално" (В.С. Соловьов, в кн. "Письма Владимира Сергеевича Соловьева", т. IV, СПб, 1923, с.220-221).

II. Материално изобилие и светско благополучие.
Към края на времената, според свидетелствата на Свещ. Писание, населението на земята ще се уподоби на съвременниците на Ной, на потъналите в похоти и разврат жители на Содом и Гомор (Мат. 24:37-39), забравили изобщо за съществуването на Бога. То ще живее в незнание за собственото си духовно състояние, неизобличавано в неправда от съвестта си (виж 2 Тим. 3:1-5). "Веществените временни занимания и наслади, казва еп. Игнатий, изцяло ще занимават вниманието на човечеството... Изобилното земно преуспяване и огромните земни предприятия, като очевидни за всички, са указани от словото Божие като признак на последното време и на съзрялото в греховност човечество... Както ветхия Израил принесе в жертва на земните облаги и напразните надежди за преизобилно земно преуспяване духовното достойнство, предложено му от Изкупителя, така и новият Израил, според свидетелството на Свещеното Писание, ще отхвърли своето духовно достойнство, което вече му е дарувано от Изкупителя, заради земното скоропреходно преуспяване, преуспяване, възможно само в лъстивите мечтания... Всеобщият разврат, заедно с породилия го най-изобилен материален развой, ще бъдат знамение за края на света" (Еп. Игнатий, Събр. съч., СПб, 1905, т.4, стр. 222-225, 269). "Пред края на света ще се възцари голямо материално благоденствие с нетърпима душевна скука" (К.М. Леонтьев (монах Климент), Письмо к А. Губастову, Письма). В посмъртните си пророчества за хората от последните времена св. Нил Атонски говори, че те ще бъдат ненаситни, "ще изяждат седем пъти повече отколкото ядат днес хората (пророчеството е изречено през 1817 г.) и пак ще си остават гладни" (Нил Мироточивый, "Посмертные поучения", изд. Келлии Благовещенской старца Парефния на Афоне, 1912 г., стр. 54). Св. Василий Велики нарича невъздържанието "отличителен белег на отстъплението" (Обширно изложение правила във въпроси и отговори, 16,2; Patr. Gr. Migne, t.31, coll 957C).
Пророчествата на светителя Игнатий и преп. Нил в това отношение се сбъдват с поразителна яснота. "Няма смисъл да доказваме как и защо живеем именно в консуматорско общество", се казва в доклада на Римския клуб за 1991 г. "В онази Европа от прединдустриалния период консумацията е била такава, каквато е днес в най-бедните страни. Сега на Север се консумират материали и енергия в колосални размери - до 40 пъти над онова, което се консумира в развиващите се страни" (А. Кинг, Б. Рнайдер, "Първата глобална революция - доклад на съвета на Римския клуб 1991", изд. Военно-издателски комплекс "Св. Георги Победоносец", 1992, стр.56). Според известния политолог Зб. Бжежински, днешното материално преизобилие в развитите страни "поражда условие, при което динамичната ескалация на желанието за плътско и материално удоволствие се превръща в нарастваща културна реалност" и "морално обусловеният избор става неуместен" ("Извън контрол", изд. Обсидиан, София 1994, стр. 84). "Все по-настойчиво телевизията - главният доставчик на масова култура - определя същността на добрия живот като постигане на блага и, по-общо, на незабавно себезадоволяване. По този начин фанатикът-утопист бива заменен от ненаситния потребител. Тъжно е, …когато се осъзнава масовото човешко неравенство и нищета, да се изчислява каква част от западното потребление надхвърля границите на действително необходимото: т.е. каква част от него е задвижвана от изкуствено стимулирани желания за удовлетворяване на всевъзможни прищевки, последни модни увлечения, за притежаване на какви ли не машинарии и играчки" (пак там, стр. 81-82). "Като резултат", обобщава авторът, "имаме масова култура, развивана от спекуланти, които експлоатират жаждата за вулгарност, за порнография и дори за варварство. Подобно върховенство на декаденса и хедонизма в културата не може да няма деморализиращ ефект върху ценностите на обществото, подкопавайки и ерозирайки дълбоко вкоренени някога убеждения" (пак там, стр. 118).
Всичко това ние виждаме и със собствените си очи. Но св. Православна вяра ни учи, че не спекулантите и банкерите създават културното върховенство на консумативния мироглед. ОТКТЪПЛЕНИЕТО ОТ БОГА Е ИЗТОЧНИКЪТ НА ВСЯКА ЗЛИНА, на всяко приземяване на човешкия дух.

III. Отстъпление (апостасия)
Думата отстъпление (апостасия) се употребява на много места в Свещ. Писание (вж напр. 1 Тим 1:4; Деян. 21:21; 2 Паралипом. 29:19; Иерем. 2:19), тъй като отстъплението започва заедно с историята и неговата първа проява е първородният грях. Написано с определителен член обаче, то указва не на отстъпление от Бога изобщо, а на отстъпление особено по своята сила и всеобхватно по разпространението си. В този смисъл апостасията е последен етап от развитието на "тайната на беззаконието", който непосредствено въздига антихриста. На него Сам Господ указва като на знамение за близкия край . Защото човешкото падение в дълбините на греха приема чудовищни размери поради свободното съизволение на хората към злото след като изкупителното дело вече е извършено и силата на ада - съкрушена от Христа. Така човечеството като цяло, чрез съборната воля на всеки от противящите се на Божието слово, вече не по наследство, а по избор, дава власт на "свързания за хиляда години". Затова на отреклите се от благодатта Бог дава онова, което са пожелали - развързва Сатаната за малко време. "Защото, ако изреченото чрез Ангели слово излезна вярно и всяко престъпление и непослушание получи праведна отплата, как ние ще избегнем, ако занемарим такова велико спасение, което, бидейки отначало проповядвано от Господа, ни се удостовери от ония, които го бяха чули от Него, когато Бог потвърдяваше свидетелството им с поличби и чудеса, с различни сили и с раздаване даровете на Светаго Духа по Своя воля?" (Евр. 2:2-4), и "Защото, ако ние, след като познахме истината, своеволно грешим, не остава вече жертва за грехове, а някакво си страшно очакване на съд и яростен огън, който ще погълне противниците" (Евр. 10:26-27). По думите на св. Игнатий Брянчанинов при умножаването на беззаконията в последните времена "в самото устроение на човешкия дух ще възникне належаща необходимост от появата на антихриста. Ще се раздаде призивен глас в човешкото общество, изразяващ настоятелната потребност от един гений на гениите, които би въздигнал материалното развитие и преуспяване на най-висока степен и би въдворил благоденствие на земята" (Събр. съч. т.4, стр. 313). "Антихристът винаги е готов да се появи, стига само хората съзнателно да позволят това да се случи... Мисля, че ако свободната човешка воля отново се въздигне, дори само затова, че е поразена от гнусния вид на мерзостта на запустението, и се устреми отново към Бога, то антихристът, вече застанал на прага ни, отново ще бъде отблъснат назад в своята бездна... до по-благоприятни условия" (Л.А. Тихомиров, пос. съч, стр. 107).
Свещ. Писание категорично указва на отстъплението от истината и от вярата в Бога като единствена причина за края на този свят . Пришествието Господне ще бъде предшествувано от непознато дотогава, дълбоко и повсеместно разпространено усилване на безбожието и антихристиянството. Безгрижието, "вкаменената безчувственост", помрачението на Божия образ в човека от всякакви най-ужасни пороци, а оттам и неверието в Бога-Спасител, богохулството, отхвърлянето и поругаването на всичко свято, ще бъдат разпространени по цялото лице на земята като проказа в душите на такова мнозинство хора, че Господ възкликва към учениците Си: "Син Човеческий, кога дойде, ще намери ли вяра на земята?" (Лука 18:8). "Отстъплението на новия Израил (Църквата – бел. Авт.) от Спасителя към края на времената ще се развие твърде обширно, както е предрекъл и апостолът: "отстъплението ще дойде първом" (2 Сол. 2:3)" (Еп. Игнатий, Събр. Съч. т.4, стр.224).
Богоотстъпничеството и нечестието на последните времена св. ап. Павел нарича "тайна на беззаконието" и "отстъпление" (2 Сол 2:3,7). Това означава, че тайната на беззаконието се състои в съзнателното отстъпване и изопачаване на евангелските истини от хората, които са запознати с тях, които са наясно, че има Бог, но не искат да изпълняват Неговата воля, а своята. Това отстъпление от Бога, от християнските добродетели, от любовта (Мат. 24:12) ще бъде знаменателно именно с това, че ще се превърне в норма на поведение и начин на мислене повсеместно сред народите, и то след като до тях вече е достигнала Евангелската вест. "Светлина от светлина слезе Христос при нас, за да ни изведе в светлина. Слезе и стана като нас, за да направи и нас подобни, слезе Безсмъртният при тленните и след като ги направи безсмъртни, се възкачи отново при Отца Си", казва св. Никодим Светогорец в своето прощално слово, "та всякой, който вярва в Него, да има живот вечен" (Иоан 3:15). Това е Благата вест, това е факт във вселената и в наши дни едва ли има човек на земята, който да не е чул за него. Тъй че сега всички ние сме в положението на Капернаумци, чието наказание в Съдния ден ще е несравнимо по-страшно от небесния огън, поразил жителите на Содома и Гомора (Мат. 11:23-24).
Съгласно указанията на словото Божие прот. Борис Молчанов, в своя труд "Эпоха апостасии" (Типография преп. Иова Почаевскаго, Holy Trinity Monastry, Jordanvill, N.Y., 1976), разглежда три форми на проява на апостасията: 1) отстъпление от истинското учение и християнския морал; 2) отстъпление от нормалната, благословена от Бога държавност и, 3) отстъпление от истинската Църква Христова. "Пълната тройна апостасия", казва той, "прави неизбежно пришествието на антихриста" (стр. 2), съгласно думите на Апостола: "оня ден не ще настъпи, докле първом не дойде отстъплението и не се открие човекът на греха, синът на погибелта" (2 Сол. 2:3).
1) Отстъпление от истинското учение и християнския морал.
а) Лъжеверие. Апостасията ще се съпровожда с появата на много "лъжехристи и лъжепророци", които ще идват в име Христово и ще казват "аз съм Христос, и ще прелъстят мнозина" (Мат. 24:5). "Духът ясно говори", казва св. ап. Павел, "че в последните времена някои ще отстъпят от вярата, като се предават на мамливи духове и бесовски учения чрез лицемерието на ония, които говорят лъжа и имат жигосана съвест" (1 Тим. 4:1-2). Тези лъжеучители ще бъдат и "подиграватели", които вървят по своите нечестиви похоти (2 Петр. 3:3 и Иуда 18). В тези последни времена те ще станат твърде много и ще имат голямо влияние, защото самите им слушатели "не ще търпят здравото учение, но, водени от своите похоти, ще си насъберат учители да им гъделичкат слуха; те ще отвърнат слуха си от истината и към басни ще се обърнат" (2 Тим 4:3-4). "Всички тези лъжливи учения ще лъстят самолюбието и гордостта човешка и напълно ще заглушават страха Божий, а заедно с него - и вярата във вечното въздаяние в бъдещия живот" (прот. Б. Молчанов, пос. съч., стр.3).
Лъжеверията са най-древната проява на апостасията, чиято първа проява е първородният грях. Оттогава до днес лъжеверията стават все повече и повече, но вдъхновителят им е все същата "древна змия", защото той открай време си е "лъжец и човекоубиец". Лъжеверията са идолопоклонство, но съвременните лъжеверия имат някои характерни особености, които ги различават от култовете на миналото и ги осветляват в есхатологична светлина.
- В старо време култовете към различни "божества" са имали племенен, т.е. локален характер. Жителите на всяко поселище се е гордеели със своя местен "бог", градели му капища и правели пищни жертвоприношения в негова чест, докато в съседното селище хората се кланяли със същото усърдие на някакъв друг идол. В наши дни, под влияние на усъвършенстваните комуникации светът стана лесно достъпен за всякакви езически култове, и те се разпространиха по цялата планета, под благовидната маска на "обмяна на култура". Будизмът, култовете към Кришна и Брама, йога, медитацията, и много други бяха напълно неизвестни за масовата публика в Европа само преди век, докато днес във всеки по-голям град човек може да намери "храм" и капище, места за "молитва" или медитация на някое от обществата (на места наричани "църкви") на идолопоклонниците. По същата логика, макар и в много по-ограничени рамки, днес се разпространява ислямът на запад, под формата на "мода" сред "интелектуалци", които се считат за създатели на общественото мнение. Твърде озадачаващо и дори плашещо е, например, че в град като София, който почита не един и двама светии-мъченици, убити от турците за вярата в Христа, може да съществува "светилище" на "мюсюлмански светия", приютено в двор на православен храм и посещавано от богомолците, които излизат от храма, за да се помолят на гроба на "светеца" - чудотворец. Нещо повече - в наши дни се правят и някои опити за възкресяване на древни езически култове, като тези на инките, египтяните и древните елини, с които масовата култура, както се предполага, ще се обогати (виж цикъла произведения на Карлос Кастанеда, преведени изцяло на български, поредицата на Кръстю Мутафчиев "Homo sapiens за произхода на Homo sapiens" и др.). Някои от тези опити си остават на книга, докато други, както бе в случая с учението на Дон Хуан (К. Кастанеда), успяха и се намериха не малко хора, готови да се обучават и изпробват предложените там техники за контакт с падналите духове. Фактът, че тези опити се посрещат с интерес от огромни маси хора навред по света още веднъж потвърждава цитираното вече изказване на Збигнев Бжежински: "Една все по-нарастваща култура, която ... отрича религията, без обаче да я заменя с някакъв светски "категоричен императив"... създава вакуум на мястото на вътрешния морален кодекс, ... и нарастващо усещане за вътрешна духовна празнота" ("Извън контрол", стр. 205).
- Едни от най-тачените в наше време езически култове се основават на идолопоклонство, обгърнато с тайнственото наметало на наукообразна терминология, често взета направо от научната фантастика, която сама по себе си се развива като религиозен феномен (о. Серафим Роуз, "Православие и религия будущего", изд. Донской монастырь, Москва, 1992, стр. 151-155). Тази наукообразна лексика звучи приспивно познато на обръгналия от материалистическа словесност съвременник. Екстрасензорни възприятия, телепатия, емпатия, контакти с извънземни цивилизации, комплексно излъчване на енергия, прогностични способности, биоенерготерапия, радиестезия, полтъргайст: всичко това от години залива западната преса с потоци от факти за проявленията на "поднебесните духове на злобата" в живота на милиони хора, мнозина от които са се посветили да служат на изконния враг на човешкия род (същата кампания се развихри у нас особено активно през 90-те години на миналия век - виж напр. Мариана Везнева, "Свръхсетивното познание", изд. СУ, 1991; Лиана Антонова "Прозорец към космоса", София 1992; "Българският екстрасенс - личност и възможности", сб., София, 1992 и мн. др.) В същата графа попадат и десетките хиляди случаи на контакти с "неидентифицирани летящи обекти" (НЛО). По въпроса са изписани стотици хиляди томове литература, в която в най-добрия случай се срещат предпазливи намеци за наличието на нематериална, злонамерена сила, чиито удари са насочени предимно към психическото здраве на човека (виж цитираната книга на о. Серафим Роуз, стр.155-182). Наблюдаваните явления намират своите наукоподобни обяснения в пресата, но преди всичко от устата на самите хора, попаднали под влиянието на демонични сили. В тези обяснения, основаващи се винаги на някаква философска или псевдо-религиозна митология, се прави опит за съчетаване на несъчетаемото. В тях съжителствуват по абсурден начин теософия, будизъм, християнство, окултизъм и най-разнообразни суеверия. Това масово увлечение на съвременния човек по окултизъм и всякакви форми на мистицизъм е несъмнен симптом на духовно обезчувствяване, на пълна загуба на сетива за "различаване на духовете", което е логично следствие от откъсването на мнозинството от съвременните хора от благодатния извор на Истината. Затова, казва св. Апостол, "Бог ще им прати действие на заблуда, за да повярват в лъжата, та да бъдат осъдени всички, които не са повярвали в истината, а обикнали неправдата" (2 Сол. 2:11-12).
Изложените по-горе факти за състоянието на съвременния духовен живот на човешкото общество без съмнение свидетелстват за необятните размери на пропастта, издълбана от самия човек, за да го отдалечи и дори да прекъсне, ако е възможно, връзката му с Бога. Отвърналите се от здравото учение и слушащи басни - това са тъкмо хората, които отхвърлят вярата в Бога и заедно с нея и вярата в съществуването на духовния свят, на Ангелите и злите духове. Богоборчеството нанася двояка вреда: то лишава хората от вяра в Бога, а оттам - и от смисъл на живота им, а от друга страна представя "поднебесните духове на злобата" (Еф.6:12) като забавни герои от приказките, чрез което лишава човека и от най-елементарната защита срещу тях, т.е. от съмнения в източника на вътрешните пориви. Освен всичко друго този мироглед предоставя на човека основания за извинение на всеки грях, тъй като греховната настроеност се приписва вече не на свободно произволение към зли внушения, а на естеството. По този начин човекът се лишава не само от покаяние, но и от надежда за спасение, защото без сам да знае, той вече е станал богохулник. Подобна пълна слепота за съществуването на духовния свят е изключителна придобивка на модерните времена, съвсем непозната в древността. В тази връзка не можем да отминем и думите на св. Игнатий (Брянчанинов): "Господ е нарекъл времето на своето пришествие нощ (Лука 17:34)... поради слепотата на света" (Сочиненiя, т. IV, стр.270).
От своя страна окултизмът, теософията, източните учения и школи по медитация, представят обитателите на духовната реалност като "души на починали" хора, извънземни разумни същества, "учители" на човечеството, които от време на време "се раждат в тяло", за да осъществят света с някое велико благодеяние и т.п. Изобщо, всички тези учения не споменават нито дума за дявола и неговите ангели, а приписват на всички духовни същества характер и настроения, подобни на човешките и съветват своите последователи активно да търсят контакти с тях. Безспорно е, че подобни внушения никога не са се тиражирали тъй масово и не са били тъй благосклонно приемани, както това става в наши дни. Този феномен не е патент на 20-ти век, но хората на 20-тия век се оказаха тъкмо тази благодатна почва, в която окултизмът, теософията, суеверията, и всичко онова, което "е гнусно пред Господа" (Левит, гл. 20) придоби обществена легитимност и дори одобрение.

б) Ереси. Изопачаванията на Божествената истина - Светото Православие -, опитите то да бъде претълкувано и подменено с лъжливи, човешки догмати, започват още по апостолско време, за което свидетелствува и Новия Завет (Откр. 2:6) и св. Отци на Църквата от II и III в.
"Тайната на беззаконието", свидетелства св. Иоан Дамаскин, "са ересите и лъжливите догмати" ("Тълкувание на Второ Посл. на св. ап. Павел до солуняни, Migne P. Gr, t.95, coll. 924). Осъдени на св. Вселенски събори, ересите отново се възраждат в други форми и в други общества. Те се разгарят като огън, раздухван от вятъра на човешките страсти. Всеобщото разпространение на тяхната проповед в края на времената е и белег за наближаването му. Тъкмо това се наблюдава в наши дни. Безспорно, начало на бурният разцвет на ересите в Европа бе положено с отпадането на Рим от Църквата. Едва днес обаче може да се говори безпристрастно за успехите на ересите в "събирането на ученици".
Eто как описва този процес архим. Иустин (Попович): "В западна Европа християнството постепенно се е превръщало в хуманизъм. В съзнанието на западния европейски човек Богочовекът дълго и упорито се е променял и преправял и накрая бил сведен до човека - непогрешимия човек от Рим и не по-малко непогрешимия човек в Лондон и Берлин. Така започнал папизмът, който отнема и заграбва от Христа всичко. Тъй започнал и протестантизмът, който не изисква от Христа нищо значително, а често и нищо въобще. И в папизма, и в протестантизма на мястото на Богочовека е поставен човекът като висша ценност и критерий... Не бива да се залъгваме: папизмът е най-краен протестантизъм, защото в основите на християнството вместо вечния Богочовек той поставя преходния човек и провъзгласява това за най-главен догмат, т.е. за най-важната истина и ценност, най-важно мерило за всичко на небето и на земята... А пък протестантизмът не е нищо друго освен папизъм, осъществен до край, тъй като в него основният принцип на папизма се изпълнява в живота на всеки отделен човек... Със свеждането на християнството - заедно с всичките негови безкрайни Богочовешки истини - към човека, бе извършено онова, поради което (и вследствие на което) западното християнство се превърна в хуманизъм... Западното християнство е най-краен хуманизъм тъкмо защото то провъзгласи човека за непогрешим и Богочовешката религия превърна в хуманистическа. А това показва, че Богочовекът е изтласкан на небето, а на освободилото се на земята Негово място е поставен Негов заместник: Vicarius Christi - папата..., или всеки един протестантин, който счита себе си за достатъчен критерий за истината…. Тези факти водят до един извод: на Запад няма Църква, няма Го Богочовекът, затова и няма истинско богочовешко общество... Всяка подмяна на Богочовека с какъв да е човек и всеки подбор от християнството на онова, което се нрави на индивидуалния човешки вкус и разум, превръща християнството в повърхностен и безпомощен хуманизъм... А от дълбините на вековете долитат горчивите слова на Божия пророк: "Проклет човек, който се надява на човек!" (Иерем. 17:5). Единствено чрез своята Богочовешка сила християнството е сол на земята, предпазваща човека от гниене в греха и злото. Преобразуваното от различни хуманизми християнство губи своя "вкус", превръща се е обезсолена сол, която не става за нищо, освен да бъде изхвърлена вън, та да я тъпчат човеците (Мат. 5:13)" ("Православная церковь и экуменизм", изд. на Хиландарского монастыря, св. Гора Афон, Солунь 1974, фототипно изд. Москва 1993, стр. 78-81).
Днес Христовата Църква отново е "малко стадо" : еретическите общности обхващат над милиард и половина люде из целия свят. И макар, че православната проповед вече достигна до всички кътчета на земята, малкото стадо на "истинствующие в любви" (Еф. 4:15, слав. текст) остава все тъй вярно на Христовата правда и поради това - все по-чуждо на духа на този свят, както предрече това Сам Спасителят: "Ако светът ви мрази, знайте, че Мене преди вас е намразил. Да бяхте от света, светът щеше да люби своето; а понеже не сте от света, но Аз ви избрах от света, затова светът ви мрази" (Иоан 15:18-19). И още: "настъпва дори време, когато всякой, който ви убие, ще мисли, че принася Богу служба. И тъй ще постъпят с вас, защото не познаха нито Отца, нито Мене" (Иоан 16:2-3).

в) Безверие Отстъплението от Бога днес бележи всяка сфера на човешката дейност в света. И то се задълбочава и разраства успоредно с умножаването на примамливите идоли на прогреса и мирското преуспяване, рожби на цивилизацията. Все по-актуално зазвучават и думите на Псалмопевеца: "Рече безумен в сърце си: "няма Бог". Развратиха се човеците, извършиха гнусни дела; няма кой да прави добро. Господ от небесата с внимание погледна към синовете човешки, за да види има ли кой да разбира, да търси Бога. Всички се отклониха, станаха еднакво покварени; няма кой да прави добро, няма нито един" (Пс.13:1-3). "Днес изглежда, че животинското се е превърнало в идеал на мнозина мислители. Те започнаха с това, че низведоха Божието слово от почетното му място и го обявиха за проста книга; после превърнаха Божия Син в обикновен човек и накрая, приравниха Бога с природата, а човека - с животните и постановиха, че той е произлязъл от маймуната... Къде са днес тия, които измерват и възвестяват цялата обширност на разврата, безумието, упадъка на света, вместо да гледат на всички тези черни петна като на последна дума на науката? Колко заблуди из най-различни отрасли на знанието се възвеличават като непреложни истини?... Научните и философски системи на човека изтласкаха почти от всякъде величествената картина за света, открита в Божието слово. Сега вече не треперят пред Божиите слова: "Няма страх Божий пред очите им" (Пс. 35:2). Заглъхна нравственото чувство! Безмилостен съд очаква такива за оскърбяване на Божието величие, а в очите на хората това минава за дребно гряхче, че и по-малко от това. Даже истинските християни често объркват маловажното и същественото и, отрязвайки няколко клонки от дървото на злото си мислят, че вече са го изтръгнали из корен... Очевидно е, че ние живеем във въздух, заразен с греховност" ("Знамения пришествия антихриста" (репринтно изд. Москва, 1992, стр. 113-115).
Според думите на Апостола, в тези "люти времена" човеците "ще бъдат самолюбци, сребролюбци, самохвалци, горделиви, хулници, към родители непокорни, неблагодарни, нечестиви, недружелюбни, непримирими, клеветници, невъздържани, неукротими, недобролюбци, предатели, безочливи, надути, повече сластолюбци, нежели боголюбци, които наглед имат благочестие, но от силата му са се отрекли" (2 Тим. 3:1-5). За тях Господ казва: "не имать пребывать дух Мой на человецех сих, зане суть плоть", а на верните Свои раби заповядва: "Изыдите от среды их и отлучитесь и нечистоты их не прикасайтесь и Аз прииму вы" (2 Кор. 6:17). "Откакто човечеството падна в греха, лъжата заживя в света, в думите и делата човешки, в отношенията и учрежденията ни. Но струва ми се, никога досега бащата на лъжата не е изобретявал такава чудовищна плетеница от най-разнородни лъжи, каквато измисли в нашето смутно време: когато отвсякъде се чуват тъй много лъжовни слова за правдата. Успоредно с усложняването формите на обществения живот, възникват нови лъжливи отношения и цели учреждения, просмукани отвсякъде с лъжа. На всяка крачка срещаме великолепни здания, на чиито фронтони се чете: "Тук е истината". Влизаш и не виждаш нищо друго, освен лъжи. Излизаш, и когато се опиташ да разкажеш за лъжата, която тъй е възмутила душата ти, установяваш, че хората негодуват, настояват в тази лъжа да се вярва и да се проповядва, че това е истина, и то несъмнена" (обер-прокурорът на Св. Синод на Московската Патриаршия К. П. Победоносцев, цит по Архиеп. Аверкий (Таурев): Современность в свете Слова Божия., т.III, с. 120-121). Хората от последните дни схиархимандритът от Черниговския Троицки монастир, о. Лаврентий (Проскура) уподобява на бесове: "Ще измъкнат те бездната изпод земята и ще изпълзят от нея бесовете, и ще бъдат в хората. А пък те нито ще се кръстят, нито ще се молят, а само ще убиват себеподобните си" (цит. по Россия перед вторым пришествием, изд. Свято-Троицката Сергиева Лавра, 1993 г., стр. 271).
"И понеже беззаконието ще се умножи, у мнозина ще изстине любовта" (Мат. 24:12). Св Теофан Затворник обяснява: "Духът на този свят е вражда против Бога. Вкусилите от този дух за Бога и божествените неща нито помислят, нито говорят, нито пишат, а живеят тъй, сякаш Бог Го няма; в техните среди даже се счита за неприлично да се говори за това... Затова не е чудно, че тъкмо сред тях се разпространява хладност към вярата и Св. Църква, небрежност към нейните свети устави и отчуждаване от тях, желание те да бъдат отменени и унищожени... Духът на този свят е и дух на взаимно охлаждане в отношенията между хората, дух на разделение и вражди, противоположен на искреното и дълбоко единство, които трябва да царствува между истинските християни. Когато, увличайки се от духа на този свят, човекът отпада с ум и сърце от Бога, то естествено е да се съсредоточи върху себе си и да постави сам себе си за цел, а всичко окръжаващо - и вещи, и хора - да обърне в средство за своите цели. От себелюбието изхожда животът според духа на този свят ... Духът на този свят е и дух на разнообразни и всестранни похоти;... той е и дух на гонение и преследвания на всичко свято... Ето, братя, каква тлетворна атмосфера се образува около нас" (Архиеп. Аверкий "Провозвестник кары Божией русскому народу" (К 70-летию епископа Феофана Затворника). Джорданвилль. 1964. с. 24-27). Преп. Нил Атонски Мироточиви, в своите посмъртни пророчества описва хората от последните времена преди пришествието на антихриста с думите: "Към средата на двадесетия век хората ще станат неузнаваеми. С приближаването на времето на антихристовото пришествие, разумът на човеците ще се помрачи от плътски страсти, и ще крепнат насилието и беззаконието. Светът по това време ще бъде неузнаваем, ще се измени и външният вид на хората, тъй че трудно ще се различава мъж от жена и жена от мъж поради безсрамието в облеклото и формата на косите. Тези хора ще подивеят и ще бъдат жестоки като зверове, поради съблазните на антихриста. Не ще има уважение към родителите и по-възрастните, любовта ще изчезне. Християнските пастири, епископите и свещениците, ще бъдат мъже тщеславни, напълно неспособни да различават дясното от лявото. Тогава и нравите, и преданията на християните и Църквата ще бъдат променени. Скромността и целомъдрието ще изчезнат и сред хората ще се възцарят блуд и разпуснатост. Лъжата и сребролюбието ще достигнат крайни предели, и горко на тези, които трупат съкровища. Блуд, прелюбодеяния, мъжеложство, тайни работи, кражба и убийства ще господствуват в обществото", или според Архиеп. Аверкий, който цитира древно пророчество: "Ще дойде време, когато хората ще безумстват, а на този, който не безумствува, ще казват: ти си луд, защото не приличаш на нас" (Архиеп. Аверкий (Таурев), "Современность в свете Слова Божия", Слова и речи, т.IV, Джорданвилль, 1976, стр.336).
Пророческото слово на преп. Нил се изпълнява буквално. Както свидетелствува докладът на Римския клуб през 1991 г, в света повсемстно се разпространява "недисциплинираност, вандализъм и насилие, които станаха белег на нашата епоха" (Ал. Кинг и Б. Шнайдер, "Първата глобална революция - доклад на съвета на Римския клуб 1991", изд. Военноиздателски комплекс "Св. Георги Победоносец", 1992 г., стр. 52). "Говорим за насилието, особено в големите градове", продължават авторите, "международния тероризъм и действията на "глобалните" мафии; наркоманията, която непрекъснато расте; агресивният ексхибиционизъм в сексуалността и ненормалното поведение, експлоатирано от пресата и рекламния бизнес. Всичко това съставя картината на една нова и тревожна обстановка, където маргиналното поведение получава такава известност, че вече се приема за нормално" (пак там, стр.107). Отбелязвайки решаващата роля на електронните мас-медии за формиране на културни ценности в съвременното общество, Зб. Бжежински констатира, че телевизионните програми "разпространяват масово морална поквара" под формата на "развлекателна зрелищност" и "фактически се ангажират с пропагандата на секс и насилие като средства за привличане на зрители и... в действителност внушават незабавно себеудовлетворяване" (стр. 112), и "правят така, че крайното насилие и бруталността да изглеждат нормални, окуражават сексуалната разпуснатост чрез примери и симулиран натиск на определена възрастова група ... и обслужват най-низките инстинкти... В американските филми от последните години все повече властват животинското насилие, физическото и сексуалното варварство. Опашките пред касите за билети са възнаграждението за всяка по-голяма доза мерзост. Няма да е пресилено да се каже, че холивудските филмови и телевизионни продуценти са културни разбойници, които... пропагандират една разрушителна социална етика" (пак там, стр. 81). Резултат от това е масовото разпространение на "прекалена сексуална освободеност, която превръщайки се в господствуващ жизнен стил, заплашва ключовата роля на семейството в обществото" (пак там, стр.112).
От своя страна бурното развитие на научните знания, непостижимите за ума на обикновения човек технически придобивки на съвременната цивилизация, доведоха масовото съзнание до опиянението на едно измамно могъщество, коварно в мъгливите очертания на своите граници. "Материалистичният, базиран на технологиите, подход към обществото навлезе и се възприе от всички култури - даже от най-закоравелите и фундаменталистки религиозни култури", се казва в доклада на Римския клуб за 1991 г. "Трудно е да се устои на новите технологии и на обещанията, които те дават. Материалната задоволеност обаче води до егоизъм и алчност. Не че това са явления непознати за човечеството, но при свиването на нематериалните ценности, те сякаш се увеличиха, гледани през увеличителното стъкло на материалния просперитет. Недостатъкът на науката е, че успоредно с подобряването на нашия живот, тя прави много за дехуманизацията ни" (стр. 202). "Сегашната ни цивилизация", свидетелствува Денис Габор, "е базирана материално върху една изключително успешна технология, а душевно... върху нищо!" (цит. по "Първата глобална революция - доклад на съвета на Римския клуб 1991, стр. 203). "Сегашната криза, се казва в същия доклад, засегна общества и индивиди, които се изгубиха в лабиринта от новости, скъсаха с миналото си и нямат поглед върху бъдещето. Кой съм аз, къде отивам и защо? Въпреки, че това са вечните, традиционни въпроси, сега те са по-остри от когато и да било и нямат отговор" (стр. 110). Збигнев Бжежински говори за "нарастващо усещане за духовна празнота" като за характерен белег на съвременния обществен живот в САЩ ("Извън контрол", стр. 113). Причината за съществуването на обширен мирогледен вакуум в съвременното общество също има своя отговор: "Една все по-нарастваща култура, която експлоатира принципа за разделяне на църквата и държавата, изхвърля религиозния фактор (от обществения живот - бел.м.), без обаче да го заменя с някакъв светски "категоричен императив", като по такъв начин създава вакуум на мястото на вътшерния морален кодекс. Този морален вакуум очертава същностния смисъл на идеята за духовна празнота - празнота, която, оказва се, прониква все повече в тъй наречената западна цивилизация. Любопитен парадокс е, че изказването "Бог е мъртъв" печели много по-голяма територия не в страните, в които господствува марксизмът, проповядващ атеизъм, а в западните либерални демократични общества, които чрез своята култура подхранват моралната апатия. Неоспорим факт е, че в тези общества религията е престанала да бъде влиятелна социална сила. Но това обстоятелство възниква не защото официално пропагандираният атеизъм е спечелил битката с религията, а поради разяждащите ефекти на културното безразличие към всичко, освен непосредствено и материално удовлетворяващите измерения на живота" (Зб. Бжежински, "Извън контрол", стр. 78). "По-просто казано, преобладаващата у западните интелектуалци догма е, че религията е изчезваща, ирационална и дисфункционална аномалия" (пак там, стр. 219). "При сегашното масово бягство от религията ... изчезнаха и всякакви ограничения, а заедно с тях и респектът към властта, което поражда нов тероризъм и престъпност. Нашето поколение чувствува загубата на собственото "аз" и не знае къде да го търси" ("Първата глобална революция", стр. 204). "Религиозният човек от домодерните времена, който приема, че реалността е предопределена от Бог, отстъпва място на светския фанатик, склонен да узурпира божията позиция в стремежа си да създаде рай на земята, като подчини не само природата, но и самото човешко начало на собственото си утопично виждане" ("Извън контрол", стр. 205).
Всичко това неизбежно води след себе си обществена нестабилност и анархия в управлението, недоверие на хората във възможността на техните политически ръководители да разрешат проблемите на обществото (както пишат и обществените наблюдатели от Римския клуб, стр. 165), метежи, бунтове и другите обществени смутове, за които говори Свещ. Писание (Марк. 13:7-8).
г) Човекобожие.
Атеизмът е изключително постижение на новото време. "Кант, Паскал и всички велики философи на християнския свят утвърждават, че религиозната потребност е същностно свойствена за човешката душа и всеки човек се ражда с нея, тъй както се ражда с инстинктите си. Тъкмо за това възникването и разпространението на философията на атеизма в "просветена" Европа на 19-ти век, благосклонността, с която я посрещат, е едно изключително по своята сила и значимост знамение за близостта на последните дни. Това, че през 20-ти век стана възможно атеизмът да обладае съзнанието на милиони хора, показва до какви дълбини е стигнала извратеността на човешката природа в резултат на доброволното отстъпление от Бога. Нашият век стана свидетел на невиждани по своите мащаби зверства, на "мегасмърт" (както сполучливо се изразява Зб. Бжежински, "Извън контрол", стр. 20-30). Оръжията за масово унищожение, лагерите на смъртта, всичко това показа и на най-безразличните, че са настъпили времена, когато човекът се е принизил в собствените си очи. Философията на атеизма унищожи вярата в божествения произход на света и висшето призвание на човека и го приравни с мислещо животно, преобрази го в странен и съмнителен по стойността си резултат от действието на слепи стихии, който най-вероятно е призван да се самоунищожи. "О, как страшно е подтиснат, обезобразен човекът!", възкликва приснопаметният архимандрит Иустин (Попович), "Превърнат е в джудже, в човешка отломка, защото от него е отстранено всяко чувство за вечността... А ако не съществува безсмъртие и вечен живот нито в човека, нито около него, тогава за човека-животно най-естествен и логичен е моралът: "да ядем и да пием, защото утре ще умрем" (1 Кор. 15:32) ("Православная Церковь и экуменизм, изд. Хиландарского монастыря, Св. Гора Афон, Солунь 1974, стр. 60-61). "Венецът" на това безумие - нихилизмът - се разгърна в злостна, сатанинска проповед срещу Твореца на всемира, в едно безконечно богохулство, което отбеляза нов етап по пътя на апостасията и извая идола на свръхчовека.
Най-прославеният апологет на нихилизма - Ницше, бе болен и с помрачен ум и това знаеха всичките му съвременници. Но това не попречи на нихилизма да шествува победно в сърцата на хиляди хора. Защото човекът не може да живее без Бог и ако му го отнемат, той или си измисля идол, на който да се кланя, или сам се обожествява. Човекобожието, наричано хуманистична философия, се превърна в господствуващо идолопоклонство на нашето време. "Европейската култура", разказва архим. Иустин (Попович), "поставя за своя основа човека... Човекът се превръща в мерило за всичко, при това - европейският човек. Той е върховен съзидател и разпределител на ценностите. Истина е това, което той определя като истина; смисъл на живота - това, което той нарича смисъл на живота; добро и зло е това, което той намира за добро и зло. Казано накратко: европейският човек се е провъзгласил за Бог. Нима не е очевидно как безмерно обича той да живее като Бог: да живее "като бог" с науката и техниката, с философията и културата, с религията и политиката, с изкуството и модата; да живее като бог на всяка цена, дори с инквизицията и папизма, с огъня и меча, с людоедството? На езика на своята хуманистично-позитивистка наука той провъзгласи, че няма Бог. И под ръководството на тая логика, той направи смелия извод: понеже няма Бог, то аз съм бог!... Нима не е очевидно, че европейският човек в своята културомания превърна Европа във фабрика за идоли? Почти всяко постижение се превръща в идол; затова нашето време е преди всичко епоха на идолопоклонството... Няма съмнение, че Европа страда не от атеизъм, а от многобожие. Загубила истинския Бог, тя пожела да засити безбожния си глад със създаването на множество лъже-богове, идоли. От всичко тя направи идоли: от науката и нейните хипотези и открития, от техниката, от религията и нейните представители, от политиката и нейните партии, от модата и нейните манекени. А всред всички тези идоли, на космическия престол на егоизма, тя постави европейския човек, европейския Далай-Лама" (пос. съч., стр. 64-65).
За човека, отхвърлил Бога, се оказа лесно да приеме, че сам той е бог, или ако не е, то един ден със сигурност ще стане. Така човечеството, в своята преобладаваща маса, достигна до "дълбините сатанински" (Откр. 2:24), "превъзнесе се над всичко, що се нарича Бог или светиня" (2 Сол. 2:4), обяви се за коректив на Истината и неин единствен възвестител.

2) Политическа апостасия.
Както свидетелствува Свещ. Писание, отстъплението, носещо в утробата си гибелта на този свят, е израз на съборната воля на падналото човечество, и неговите белези се появяват още през първите векове след Христа. "Деца, последно време е", пише св. Апостол и Евангелист Иоан. "И както сте слушали, че иде антихрист, и сега са се появили вече много антихристи: от това и познаваме, че е последно време" (1 Иоан 2:18). "И сега знаете онова, що го задържа да се открие той в свое време. Тайната на беззаконието вече действува, само че няма да бъде извършена, докато не се отдръпне оня, който я задържа" (2 Сол. 2:6-7). От тези думи на св. Апостол се разбира, че апостасията, която широко отваря дверите на света пред идващия антихрист, ще се състои в отстраняване на задържащия. Изразът "удержывающий" изхожда от гръцкия глагол "държа", който в зависимост от начина на употреба означава или сила, която се заключава в някакъв държавен строй или власт, или самия носител на тази власт, или във властта сама по себе си. Според мисълта на св. Апостол (Рим. 13:3-4) властта, която "задържа" със силата на меча или закона разпространението на злото в обществения живот под страх от наказание, е власт, която наказва справедливо разпространителите на злото. "В крайна сметка задържащата власт, като удържа повсеместния разлив на злото, заедно с това задържа и пришествието на "човека на греха", който, бидейки "беззаконник" може да се появи само на почвата на крайно, световно разпространение на всякакво беззаконие" (прот. Б. Молчанов, пос. съч., стр.8). За такава власт св. Апостол признава властта, поставена от Бога, която е изпратена от Него "за наказване на злосторници и похвала на добротворци" (1 Петр. 2:13-14), и която по време на апостолската проповед е била Римската власт. На същото учат и светите отци. Тертулиан: "Впрочем, ние имаме и друга важна причина да се молим за императорите и за Римската империя. Известно ни е, че краят на света и всички ужаси, които ще го съпровождат, се отлага поради съществуването на Римската империя. Следователно, молейки се за отдалечаването на това страшно обръщане, ние се молим и за продължаване съществуването на Римската империя" ("Апологетика", Migne, P.Lat., t.1, coll. 508-509). Блаж. Августин уточнява, че задържащият според Апостола е "самата римска власт" ("За Божия град", Migne P.Lat. t. 41, coll. 686), а св. Кирил Йерусалимски учи, че антихристът ще дойде, "когато се изпълнят времената на Римското царство, и тогава вече ще се приближи краят на света" (Святитель Кирилл Архиепископ Иерусалимский, Поучения огласительные и тайноводствнные, Огласително слово 15: за антихрист, Москва, Синодальная библиотека, 1993, стр. 231). Св. Иоан Златоуст също проповядва, че "когато се прекрати съществуването на римската държава, тогава ще се появи антихристът" (Тълкувание на Посл. 2 до солуняни, Migne P. Gr., t.62, coll. 485), което се потвърждава и от св. пророк Даниил в неговото тълкувание на пророческия сън на цар Навуходоносор (Дан., гл.2, 7). Св. Патриарх Никон (1605-1681), обяснява това място от посланието на св. Апостол с думите: "Трябва да се изследва кой е задържащият и защо св. Павел говори за него неясно... Някои казват, че това е благодатта на Светия Дух, други - че това е Римската власт. С последните съм съгласен и аз. Защото, ако Павел говореше за благодатта на Св. Дух, той щеше да го каже ясно. Но ако говори за Римската власт, то той има основания да говори приоткровено, за да не навлече на християните излишни преследвания... Докато не бъде взет "задържащия сега", т.е. когато Римската власт бъде унищожена, антихристът ще дойде. Докато съществува страхът от тази власт, никой не би пожелал да му се подчини, но когато тя бъде разрушена, той ще докара анархия и ще пожелае да завземе цялата власт за себе си: както човешката, така и Божията. Понеже, тъй както в миналото Мидийската империя бе разрушена от Вавилонската, Вавилонската от Персийската, Персийската от Македонската, а Македонската от Римската, така и тази последната ще бъде разрушена от антихриста, а той - от Христа..." (цит. по М.В. Зызыкин, "Патриарх Никон. Его государственные и канонические идеи", ч.II, стр. 48-49). Същото мнение споделят блаж. Иероним (Тълк. на Иеремия, Migne P. Lat. t. 24, coll. 871), св. Григорий Богослов (Migne P.Gr. t.35, coll. 564) и болшинството от св. Отци на Църквата.
Но какво трябва да се разбира под "Рим"? По мнението на проф. Н. Виноградов под "Римско Царство", или по-точно под "задържаща сила" на Римското Царство трябва да се разбира римският "държавен, нравствено-правов ред", римската правова държава" ("О конечныхъ судьбахъ мiра и человека", Москва 1887, стр. 132-139). Отличителна черта на Римското царство е Римското право, строгата законност в страната (прот. Борис Молчанов, "Эпоха апостасии", Джорданвилль, 1976, стр. 11). "Римляните изработили такова пълно, точно и строго Право, каквото не е имал нито един народ, и осъществявали това право в живота. По силата на правовия ред и строгата дисциплина римляните превъзхождали всички народи. Благодарение на това те покорили целия известен по онова време свят и държали покорените от тях народи в подчинение като в желязно менгеме" (Проф. Беляев, "О безбожiи и Антихристе", т.1, стр. 485). Тъкмо тази здрава власт, основана на строги нравствени принципи и законност, на справедливост и дисциплина, са, според св. Иоан Златоуст онази задържаща сила, която пречи на появата на антихриста. В този смисъл Римското царство още съществува, тъй като задържащата сила на Рим, неговото право, преминава в наследство у други народи и остава онази държавна сила, която е пазела нравствените устои на живота и реда, и дори самото християнство.
Според учението на Църквата нахлуването на злото в света се препятствува от Божията благодат. След приемането на християнството за държавна религия в Римската империя, Божието благодатно помазание започва да се преподава направо от ръцете на Христовите служители върху императорите, като носители на върховна власт, в тайнството на миропомазанието на православен цар. Така установената от Бога още в древност монархическа институция, получава в Новозаветно време нови благодатни сили в Христовото царство на благодатта за противодействие срещу оръжията на дявола. В исторически план съществуването на Римската империя в нейното политическо и законодателно единство не продължава дълго. След падането на Западната Римска империя владичеството над т.нар. Свещена Римска империя било дадено на Карл Велики и се съхранило в създадената от него Франкска монархия. През 1806 г. тази монархия била раздробена от Наполеон и бил създаден т.нар. Германски съюз. Названието Римска империя вече никога не се появило на Запад. След падането на Източната римска империя в 1453 г. в ръцете на турците, цялото нейно духовно наследство и значение за християнския свят преминало към Московското царство.
За пръв път тази мисъл се изказва ясно от игумена Филотей, старец на псковския Спасо-Елеазаров монастир в посланието му към Великия московски княз Василий III, написано между 1515 и 1521 г. В него старецът съветва княза да изправи кръстното знамение и да пази нравите в чистота, като в заключение казва: "Благочестиви царю, пази и внимавай, понеже всички християнски царства се сляха само в твоето, че два Рима паднаха, а третият стои, и четвърти вече няма да има. Твоето християнско царство вече няма да се смени от друг, според великия Богослов, а за християнската църква ще се изпълнят думите на блажения Давид: "Това е Мое покоище навеки: тука ще се поселя, защото го силно пожелах (Пс. 131:14)" (цит. по В Малинин, "Старец Елеазарова монастыря Филофей и его послания, стр. 398). Според св. Теофан Затворник "древните тълкуватели на Свещ. Писание са считали Римското царство за онази сила, която задържа появата на антихриста. В тяхно време, когато римското царство все още е съществувало, можели да указват на него, основавайки се на пророчеството на Даниила. В наше време подобна мисъл може да се разглежда само ако под римско царство се разбира царската власт въобще. Царската власт, която държи в свои ръце средствата за удържането на народните движения и сама крепяща се на основата на християнството, няма да позволи и на народа да се отклони от него, ще го сдържа. А пък антихристът ще иска да отвърне всички от Христа, затова той няма да се яви, докато царската власт е още в силата си. Тя няма да му позволи да се разгърне и ще попречи на действията му по неговия дух. Ето това е, което удържа. Когато пък навсякъде се въведе самоуправление, република, демокрация, комунизъм, - тогава за антихриста ще се открие простор за действие. Няма да е трудно за Сатаната да подготви гласове в полза на отричането от Христа, както показа това опитът на Френската революция. Няма да има кой да каже властното "veto" (не позволявам)... Та когато се заведат навсякъде такива порядки, които благоприятствуват за развиването стремежите на антихриста, ще се яви и той самият. До това време ще чака, ще бъде удържан" (цит. по К.Н. Леонтиев, "Цветущая ложность", Москва 1992, стр.285-287). "Апостолът говори, че антихристът няма да се яви на земята докато съществува самодържавната власт... Чрез държавните люде Господ пази благото на царствата земни и особено мира на Своята Църква, и не допуска вредни учения, ереси и разколи да я брулят, - а най-великият злодей на света, който ще се яви в последно време - антихристът, не може да се яви сред нас поради самодържавната власт, която сдържа безчинното лутане и нелепото учение на безбожниците", казва св. прав. Иоан Кронщадски чудотворец (И.К. Сурский, "Отец Иоанн Кронштадский" т.1, стр. 191). "Оттук, при изгубване на вярата в Бога, Св. Дух отстъпва от неверните, и самодържавната царска власт ще се отнеме от тях" (С. Нилус, "Близъ есть, при дверехъ", Сергиевъ Посад, 1917, стр.11). На основание свидетелствата на Свещ. Писание (1 Цар. 15:1); Прит.Сол. 8:15, 21:1; Пс. 88:20-21; 1 Петр. 2:17), преп. Теодор Студит заключава: "Един е Господ и Законоположник, както е казано, една власт и едно богоначалие над всички... оттук и учредяването сред хората на всяко началство и власт, особено в Църквата Божия: един е патриархът в патриаршята, един е митрополитът в митрополията, един е епископът в епархията, един е игуменът в монастира, и ако искаш да послушаш, един е царят, един е пълководецът, един е капитанът на кораба. И ако във всичко това не управляваше волята на едного, то никъде не би съществувал ред и порядък, и това до нищо добро нямаше да доведе: защото разноволието разрушава всичко" (Добротолюбие, т.4, Москва 1901 г, стр. 93).


Истинският господар, пише св. Максим Грек, е одушевен образ на небесния Цар" (цит. по "Россия перед Вторым пришествием", стр. 95). "А вие, приятели, здраво се дръжте за царя, почитайте го и го обичайте, обичайте светата Църква и отечеството, и помнете, че самодържавието е единственото условие за благоденствието на Русия; ням


Тема Солта губи силата синови [re: MлaдЄж]  
АвторMлaдeж (Нерегистриран)
Публикувано17.11.04 14:20



„Осъзнай в какво време живеем. Не очаквай общо благоустройство на Църквата, а бъди доволен от това, че на хората, които желаят да се спасят, е дадена такава възможност.“

Тези наставления са отправени сякаш непосредствено към нас, за да не униваме, да не паднем окончателно духом, виждайки какво става наоколо. Разбира се, както неведнъж отбелязва епископ Игнатий, в такова време най-тежко е да понасяш духовната самота.

„Спасявай себе си! Блажен ще бъдеш ако намериш поне един верен сътрудник в делото на спасението: това е велик и рядък дар Божий в нашето време. Пази се да не би в желанието си да спасиш ближния, той да те увлече в пропастта на погибелта. Това се случва ежечасно.“

Ето колко трудно за спасение ще бъде това време, а то вече е настъпило.

„Всеки да спасява душата си“, е казано на последните християни и това е казано от Божия Дух“ — подчертава тази трудност епископ Игнатий, желаейки да ни внуши особена бдителност, особено внимание към себе си.

Все по-усилено разрастващото се Отстъпление, в епохата на което ние вече сме навлезли, (както се вижда от много признаци и от свидетелството на епископ Игнатий) ще предшествува появяването в света на Христовия противник — антихриста. То трябва да подготви неговото идване и възцаряване и да бъде „увенчано“ от него, а след това ще настъпи страшният период на последната, решителна борба на дявола с Бога и с Неговия помазник — Христа.

За това епископ Игнатий говори в своето прекрасно слово *„За чудесата и знаменията“* (в 4-ти том на съчиненията си), като се основава на предсказанията на много отци на Църквата.

Появяването на антихриста ще бъде естествена последица от „оскъдняването на духовното познание и разбиране у хората“ и от „отсъствието на истинско богопознание“, поради което „делата на дявола ще бъдат приемани за дела Божии.“

Цялата обстановка в света преди идването на антихриста ще бъде такава, че антихристът ще се яви като неизбежно следствие от тази наистина антихристиянска обстановка, от цялото антихристиянско умонастроение на света. Ето защо св. ап. Иоан Богослов говори за „много антихристи“ (1 Иоан. 2:18), ето защо може да се говори за проявите в света на антихристовия дух дълго преди възцаряването на самия антихрист. И да говорим за това съвсем не означава да се наемем смело да предсказваме времето на появяването на антихриста, което според учението на словото Божие никому не е известно със сигурност, макар и да са посочени много признаци за неговото идване.

Но да се говори за това е нужно, за да не се увлечем от антихриста, който ще бъде необикновено изкусен измамник и прелъстител, способен да върши даже лъжливи знамения и чудеса.








Тема Re: "Мерзостта на запустението"нови [re: MлaдЄж]  
Автор Eжko_ (_бодлидрешко)
Публикувано14.12.04 10:56






Господ е мое упование

Тема Re:до всички тълкователинови [re: дядoБлaro]  
Автор Prokimen (наблюдател)
Публикувано21.12.04 01:32












Тема Re: "Мерзостта на запустението"нови [re: Eжko_]  
Авторvaleri (Нерегистриран)
Публикувано09.01.05 19:15



добре,за миналата година какво да кажем?излезе филма "страстите христови",падна арафат,сега ,както се изразиават и медиите библеиски удар в азия?....много се радвам да влиаза в един жив форум.заштото ми омръзнаха детински залъгалки,и тотално "вързани"хора....наи искам да ви питам какво мислите за филма на Мел Гибсън?....поздрави с прекрасното име на Господ Исус Христос.!!!!



Тема Re: "Мерзостта на запустението"нови [re: MлaдЄж]  
Авторвaлepи (Нерегистриран)
Публикувано09.01.05 20:16



младеж,,привет ,наи после намерих нешто истинско,живо,мислещо,поздрави и благословения,за труда ,които полагаш,не остава невъзнаграден,повиарваи ми...една молитва и един благолсов не са малко.



Тема Re: Солта губи силата синови [re: Mлaдeж]  
Автор Eжko_ (_бодлидрешко)
Публикувано28.01.05 11:07



Дали тези последни времена не са наистина последни - дали вече не сме пред прага на Началото на Края.


Господ е мое упование

Тема Re: "Мерзостта на запустението"нови [re: valeri]  
Автор Eжko_ (_бодлидрешко)
Публикувано28.01.05 11:12



За филма имаше някъде тема тук - не знам дали е преминала в архива.

Поздрави и на Вас


Господ е мое упование

Тема Re: "Мерзостта на запустението"нови [re: вaлepи]  
Автор Eжko_ (_бодлидрешко)
Публикувано28.01.05 11:13



По-вечето от нещата, които тук съм предоставил не са от мен, а от светоотеческото наследство

Поздрав най-сърдечен

. . .



Господ е мое упование

Редактирано от Eжko_ на 28.01.05 11:14.



Тема Re: "Мерзостта на запустението"нови [re: Eжko_]  
АвторCмeшko (Нерегистриран)
Публикувано29.01.05 12:01







Тема Re: "Мерзостта на запустението"нови [re: Cмeшko]  
АвторEшko Бeшko kъм Cмeшko (Нерегистриран)
Публикувано31.01.05 13:09



Защо ли този почерк ми е познат



Тема Re: "Мерзостта на запустението"нови [re: Eшko Бeшko kъм Cмeшk]  
Авторчитaтeл (Нерегистриран)
Публикувано07.02.05 14:06



- Митрополит Амфилохий (Радович)


Жизнь Церкви, а она есть - Богочеловек Христос, продолженный, силой присутствия Святого Духа, сквозь века, основана на одной неизменяемой истине. Эта истина гласит: Благо, которое не благим образом делается, не есть благо (преп. Симеон Новый Богослов). Этот основной принцип жизни Церкви есть принцип и неизменная позиция также и ее исторической миссии в мире.




Тема Re: "Мерзостта на запустението"нови [re: читaтeл]  
Автор Eжko_ (_бодлидрешко)
Публикувано20.04.05 16:02






Господ е мое упование

Тема Re: Отстъплението - финал в "тайната на беззаконието"нови [re: Mлaдeж]  
Автор Eжko_ (_бодлидрешко)
Публикувано04.06.06 17:11



ПРОДЪЛЖЕНИЕТО НА СТАТИЯТА:

"Истинският господар, пише св. Максим Грек, е одушевен образ на небесния Цар" (цит. по "Россия перед Вторым пришествием", стр. 95). "А вие, приятели, здраво се дръжте за царя, почитайте го и го обичайте, обичайте светата Църква и отечеството, и помнете, че самодържавието е единственото условие за благоденствието на Русия; няма ли самодържавие - няма и Русия", казва св прав. Иоан Кронщадски ("Земщина" 1990, бр. 14). "И когато изчезна опората на истинската вяра в света - Православна Русия, целият днешен свят чувства твърде осезателно, че се е оказал на ръба на гибелта, и всеки миг може да се срине в страшната пропаст" (архиеп. Аверкий Сиракузки и Троицки, "Современность в свете слова Божия", т.III, стр. 428). "Нашият духовен писател епископ Теофан Затворник и други поясняват", пише през 1981 г. епископът на Сиатъл Нектарий, "че под "Задържащия" трябва да разбираме Царската Власт. Дяволът, както изглежда, отдавна се сили да се изяви в света чрез антихриста, но не може, тъй като Божествената благодат, във висша степен действуваща в Божия помазаник - Задържащия, не позволява това да стане. За да получи свобода на действие, "тайната на беззаконието" се нуждае от това Задържащия да бъде "взет из средата" ("Русский паломник", Чико (Калифорния), 1991, No 3, стр 37). Всички тези сходни мнения се възприемат без уговорки от болшинството съвременни православни богослови (виж Е.Е. Алферьев, "Император Николай II как человек сильной воли", Джорданвилль, 1983, стр. 86; О. Лев Лебедев, "Богословие Русской Земли как образа обетованной земли Царства Небеснаго (на некоторых примерах архитектурно-строительных композиций XI-XVII веков", Тысячелетие Крещения Руси. Межд. Церковная научная конференция "Богословие и духовность", Москва 11-18 мая 1987 г., М. 1989, стр. 152; К.Н. Леонтьев, "Цветущая сложность", Избранные статьи. Москва 1992, стр. 287-292 и др.). "Православната Църква винаги е считала и счита монархическата форма на управление за най-добрата форма на осъществяване на Божията воля на земята... и изобщо почита монархията като сила, задържаща движението на народите по пътя на безверието, и забавяща настъпването на последните времена" (К.Н. Леонтиев, "Над могилой Пазухина", СПб, 1913, т.7 на съч., стр.417). Между впрочем това потвърждава и Фр. Енгелс: "Нито една революция в Европа и в целия свят не може да постигне окончателна победа, докато съществува сегашната руска държава" ("Карл Маркс и революционное движение в России", Москва 1933, стр. 15). "Съвременното появяване на антихристовото царство би следвало да се характеризира с антидържавна, анархическа насоченост. В наши дни най-действеното оръжие в ръцете на Христовите врагове е проповедта за "непротивене", която въстава срещу всякакви принудителни мерки от страна на държавата, срещу войната и въобще срещу всички външни мерки за насилствено обуздаване единствено и само за да не се попречи с нещо и да не се възпре развитието на злото" (Е.Н. Трубецкой, Събр. съч., т.8, стр.484; авторът е писал това през 1913 г.). "Да не се нарушава законът за подчинението, на който се крепи земното и небесното", предупреждава св. Григорий Богослов, "та да не би чрез многовластието да се дойде до безвластие (анархия)" (Слово 19, Migne P.Gr., t.35, coll. 1053).
Именно в такъв смисъл, т.е. не само като нравствено-правов строй въобще, а като монархически ред възприемали Римското царство народите, които след фактическия крах на древната Римска империя стават изразители на идеята за приемственост на нейното духовно наследство. По мнението на прот. Б. Молчанов, по силата на това духовно приемство, ние следва да приемаме за край на Римското Царство не края на съществуването на древната римска империя, а низвергването на цялото нейно духовно наследство, "изкореняване на троновете, разрушаване основите на римския правов ред и подмяната им с нови закони и нов бит при пълното премахване на християнските принципи от сферата на управление" ("Эпоха апостасии", стр. 13). Така разбиран, краят на Римското Царство наистина се явява "отдръпването" или отстраняването на "задържащия", което открива път за възцаряването на антихриста.
Процесът на разрушаване на "Римското Царство" или отстраняването на неговата държавна сила из целия свят е същност на политическата апостасия. Тя може да се прояви с повсеместни метежи, бунтове, революции: "А кога чуете боеве и вести за войни, не се смущавайте; понеже това трябва да стане; ала туй още не е краят. Защото ще въстане народ против народ, и царство против царство; на места ще има и трусове; ще има глад и смутове. Това е начало на болки" (Марк 13:7-8). По-нататък, в обстановката на повсеместни революции и смут ще бъдат сринати християнските тронове и ще се разкъса Римското Царство, от което ще възникнат 10 нови "метежни" царства с нов правов и социален строй. Колко време ще продължи този преходен период - не е известно. В Словото Божие се указва само на това, че окончателното установяване на десетте нови царства ще стане почти едновременно с възцаряването на антихриста (Откр. 17:12). По същото време ще израства постепенно и една малка държава "малък рог" сред "големите". От Словото Божие се вижда, че той окончателно ще съзрее заедно с десетте нови царства, т.е. по времето на явяването на антихриста и първо ще признае неговата власт нас себе си, а след това ще му послужи за по-нататъшното разпространение на властта на злото над целия свят.
В наше време много от тези пророчества вече са се изпълнили или се изпълняват. "Старите форми на държавен живот се смениха с нови; всички исконни жизнени устои са разклатени. Политическият живот се намира в разтопено състояние, навсякъде цари несигурност и нестабилност, търсене на нови форми в живота, лутане. Болшевишкият хаос в Русия е само най-яркият израз на тази всеобща нестабилност, и в известен смисъл той е показателен за състоянието на целия свят... Епохата на спокойствие, на мирно културно развитие, израстване на гражданствеността, омекотяване на нравите, укрепване на личните свободи, свърши. Ние сме обхванати от някакъв бурен водовъртеж... Ние, загубили способност да творим историята, ... сме във властта на нейните метежни сили, не ние я правим, а тя ни носи". Това писал С.Л. Франк през 1930 г. ("Духовныя основы общества", Париж 1930, стр. 9-10).
"Светът още не е забелязал, пише един италиански учен през 1923 г., политическите резултати, предизвикани от световната война... Той още не е забелязал, че през март 1917 г. върху един от двата основни политически принципа, на които се изгражда целият обществен ред в Европа, - монархическият, бе нанесен първия страшен удар от революцията, и че решителният смъртоносен удар му бе нанесен през ноември 1918 г, когато бе разрушена империята на Хабсбургите и империята на Хохенцолерните. Светът още не съзнава, че падането на монархическият принцип в Европа е събитие с огромна важност, че с това се завършва политическата криза, започнала преди два века." (Г. Фереро, "Гибелта на античната цивилизация", Лайпциг, 1923 г, стр. 108 )... "Монархическият принцип е мъртъв. Разклатен вече от неверието, рационализма, учението за равенството, от войните и революциите... той бе окончателно изкоренен от световната война" ... "Ако все пак в Европа са останали няколко трона, непотопени от прилива, то тези, които ги заемат, вече са не крале, а сенки" (пак там., стр. 118)... "Световната война остави след себе си много развалини, но колко малко значат всички останали в сравнение с това разрушаване на всички принципи на властта" (пак там, стр. 120). (Забележка: Това твърдение се оказа доста прибързано, а историята показа, че Бог е силен да въздигне от развалините монарх и православен владетел навсякъде, където има православен народ и воля за спасение. Този народ се оказа нашият, затова в продължение на 9 години (1934-1943 гг.) той бе управляван от пълновластен православен цар, помазан от Бога владетел, който изведе своя народ до края на най-разрушителната война, позната на човечеството, по най-тихия и лек път. Така че последната твърдина на законността и монархията бе разрушена не от първата, а от втората световна война, и началото на края бе отложено с 30 години не без участието на българския православен народ и неговия владетел.)
Втората световна война имаше и друго съществено последствие, което също е указано в Свещ. Писание като признак за апостасията и за приближаване края на света. Става дума за израстването на "малкия рог" в лицето на създаващата се държава Израел. Както знаем, от 1947 г. насам когато тази държава бе официално призната от световната общност, тя все още е с неустановени граници, все още в процес на оформяне и в положение на война със съседите си. Ясно е обаче, че окончателното устройване на еврейската държава ще се ознаменува с хилядолетната еврейска мечта - възстановяването на Йерусалимския храм, построен от Соломон и разрушен от римляните през 70 г. сл. Хр. в пълно съответствие с пророчеството на Господа. Известно е също, че този храм не може и няма да бъде възстановен до последните дни на този свят (виж Мат. 24:1-2), Марк 13:1-2, Лука 19:44, 21:56, 24), макар че са били правени опити в тази насока. Както казва Ориген в своето тълкувание на Евангелието от Матея, "ако храмът в Йерусалим бъде отново построен, то ще е, за да посрещне антихриста" ("Opera omnia", t.IV, стр.275).
В наши дни политическото положение в света е много по-несигурно и напрегнато, отколкото след Първата световна война, когато бе взривена сградата на монархическия правов ред. Днешните бури в световния политически и социален живот са тъй големи, че Съветът на Римския клуб в своя доклад от 1991 г. ги обобщава в многозначителната фраза "първа глобална революция" и с вече добре познатия, но не по-малко зловещ в звученето си "нов световен ред". "Никога досега, споделят авторите на доклада, човечеството не е било изправяно пред толкова опасности и заплахи: изхвърлено в свят където сякаш време и разстояние не съществуват. Човечеството е всмукано в един циклон от привидно чужди ветрове, последствията от който са извън възможностите му да предвиди" (стр. 115). Според Римския клуб в момента в света се извършват "брутални изменения", които "стават едновременно и навсякъде" (стр. 15). Те се отразяват в "растящите икономически пропасти, невероятните неравенства между богатството и бедността". Тъкмо тези противоречия, според тях водят до "най-различни напрежения по всички краища на земята" и "илюстрират несигурността, пред която е изправена нашата планета" (пак там). В съзнанието на хората цари пълна обърканост (стр. 110), омраза към бюрокрацията и недоверие във възможностите и волята на управляващите да вземат решения с положителни резултати (стр. 165). "Колосалната политическа и морална корупция" (стр. 173), гладът, болестите, бедността, непрекъснато увеличаващия се брой природни бедствия, войните, "изчезването на стойности и опорни точки; усложняването на света, в който живеем и трудността при разбирането на новопоявилите се проблеми - екологични, икономически ... създават усещане за апокалипсис" (стр. 37, 107).

БЕЛЕЖКИ
Коев Т., Киров Д., "Кратка богословска енциклопедия", Булвест 2000, София 1993, стр. 94-95)
"Католическа енциклопедия"
св. Симеон Нови Богослов
Л.А. Тихомиров,"Апокалиптическое учение о судьбах и конце мира", сп. "Христианин", Nо 9, 1907 г., изд. Сергиев Посад, стр. 104.
св. Иоан Златоуст, Тълкувание на Матея, бес. 77, Migne Patrologia Graeca, t. 58, coll. 703
Св. Кирил Йерусалимски, Тълкувание на Матей 24:36 - в Patr.Graeca Migne, t. 72, coll. 411D
св. Теофан Затворник, Толкованiе посланiй св. апостола Павла къ Филиппiйцамъ и Солунянамъ перваго и втораго. Москва 1895, с.369
св. Теодор Пелусиот, Писмо 117, До архим. Анастасий, Patr. Graeca Migne, t.78, coll. 260-261
св. Кирил Йерусалимски, Огласително слово 15,4
К.Н. Леонтиев, Культурный идеал и племенная политика, цит. по "Россия перед вторым пришествием", изд. Свято-Троицкой Сергиевой Лавры, 1993, стр.266.
В.С. Соловьов, в кн. "Письма Владимира Сергеевича Соловьева", т. IV, СПб, 1923, с.220-221.
Еп. Игнатий, Събр. съч., СПб, 1905, т.4, стр. 222-225, 269.
К.М. Леонтьев (монах Климент), Письмо к А. Губастову, Письма...
Нил Мироточивый, "Посмертные поучения", изд. Келлии Благовещенской старца Парефния на Афоне, 1912 г., стр. 54
св. Василий Велики, Обширно изложени правила във въпроси и отговори, 16,2; Patr. Gr. Migne, t.31, coll 957C.
А. Кинг, Б. Шнайдер, "Първата глобална революция - доклад на съвета на Римския клуб 1991", изд. Военно-издателски комплекс "Св. Георги Победоносец", 1992, стр.56.
Збигнев Бжежински, "Извън контрол", изд. Обсидиан, София 1994, стр. 84.
пак там, стр. 81-82.
пак там, стр. 118.
Еп. Игнатий Брянчанинов, Събр. съч. т.4, стр. 313.
Л.А. Тихомиров, пос. съч, стр. 107.
Еп. Игнатий Брянчанинов, Събр. Съч. т.4, стр.224.
св. Никодим Светогорец, .....
прот. Борис Молчанов, "Эпоха апостасии", Типография преп. Иова Почаевскаго, Holy Trinity Monastry, Jordanvill, N.Y., 1976, стр. 2 и нат.
прот. Б. Молчанов, пос. съч., стр.3.
Збигнев Бжежински, "Извън контрол", стр. 205.
о. Серафим Роуз, "Православие и религия будущего", изд. Донской монастырь, Москва, 1992, стр. 151-155.
Мариана Везнева, "Свръхсетивното познание", изд. СУ, 1991.
Лиана Антонова "Прозорец към космоса", София 1992.
"Българският екстрасенс - личност и възможности", сб., София, 1992.
виж цитираната книга на о. Серафим Роуз, стр.155-182.
еп. Игнатий (Брянчанинов), Сочиненiя, т. IV, стр.270.
св. Иоан Дамаскин, "Тълкувание на Второ Посл. на св. ап. Павел до солуняни, Migne P. Gr, t.95, coll. 924.
архим. Иустин (Попович), "Православная церковь и экуменизм", изд. на Хиландарского монастыря, св. Гора Афон, Солунь 1974, фототипно изд. Москва 1993, стр. 78-81.
"Знамения пришествия антихриста", репринтно изд. Москва, 1992, стр. 113-115.
казано от обер-прокурора на Св. Синод на Московската Патриаршия К. П. Победоносцев, цит по Архиеп. Аверкий (Таурев): Современность в свете Слова Божия., т.III, с. 120-121.
цит. по Россия перед вторым пришествием, изд. Свято-Троицката Сергиева Лавра, 1993 г., стр. 271.
Архиеп. Аверкий "Провозвестник кары Божией русскому народу" (К 70-летию епископа Феофана Затворника). Джорданвилль. 1964. с. 24-27.
св. Нил Мироточец, цит. по "Россия перед Вторым пришествием", стр....
Архиеп. Аверкий (Таурев), "Современность в свете Слова Божия", Слова и речи, т.IV, Джорданвилль, 1976, стр.336.
Ал. Кинг и Б. Шнайдер, "Първата глобална революция - доклад на съвета на Римския клуб 1991", изд. Военноиздателски комплекс "Св. Георги Победоносец", 1992 г., стр. 52.
пак там, стр.107.
Збигнев Бжежински, пос. съч., стр.112.
пак там, стр. 81.
пак там, стр.112.
Ал. Кинг и Б. Шнайдер, "Първата глобална революция - доклад на съвета на Римския клуб 1991", изд. Военноиздателски комплекс "Св. Георги Победоносец", 1992 г., стр. 202
цит. по "Първата глобална революция - доклад на съвета на Римския клуб 1991, стр. 203.
пак там, стр. 110.
Збигнев Бжежински, пос. съч, стр.113.
пак там, стр. 78
пак там, стр. 219.
"Първата глобална революция", стр. 204.
Збигнев Бжежински, пос. съч, стр. 205.
Плутарх....
Зб. Бжежински, "Извън контрол", стр. 20-30.
архим. Иустин (Попович), "Православная Церковь и экуменизм, изд. Хиландарского монастыря, Св. Гора Афон, Солунь 1974, стр. 60-61.
архим. Иустин (Попович), пос. съч., стр. 64-65.
прот. Б. Молчанов, пос. съч., стр.8.
Тертулиан, "Апологетика", Migne, P.Lat., t.1, coll. 508-509.
Блаж. Августин, "За Божия град", Migne P.Lat. t. 41, coll. 686.
Святитель Кирилл Архиепископ Иерусалимский, Поучения огласительные и тайноводствнные, Огласително слово 15: за антихрист, Москва, Синодальная библиотека, 1993, стр. 231.
Св. Иоан Златоуст, Тълкувание на Посл. 2 до солуняни, Migne P. Gr., t.62, coll. 485.
цит. по М.В. Зызыкин, "Патриарх Никон. Его государственные и канонические идеи", ч.II, стр. 48-49.
Иероним, Тълк. на Иеремия, Migne P. Lat. t. 24, coll. 871.
св. Григорий Богослов, Migne P.Gr. t.35, coll. 564.
Н. Виноградов, "О конечныхъ судьбахъ мiра и человека", Москва 1887, стр. 132-139.
прот. Борис Молчанов, "Эпоха апостасии", Джорданвилль, 1976, стр. 11.
Проф. Беляев, "О безбожiи и Антихристе", т.1, стр. 485.
св. Иоан Златоуст (...)
цит. по В Малинин, "Старец Елеазарова монастыря Филофей и его послания, стр. 398.
цит. по К.Н. Леонтиев, "Цветущая ложность", Москва 1992, стр.285-287.
И.К. Сурский, "Отец Иоанн Кронртадский" т.1, стр. 191.
С. Нилус, "Близъ есть, при дверехъ", Сергиевъ Посад, 1917, стр.11.
Теодор Студит, Добротолюбие, т.4, Москва 1901 г, стр. 93.
цит. по "Россия перед Вторым пришествием", стр. 95.
"Земщина" 1990, бр. 14.
архиеп. Аверкий Сиракузки и Троицки, "Современность в свете слова Божия", т.III, стр. 428.
"Русский паломник", Чико (Калифорния), 1991, No 3, стр 37.
виж Е.Е. Алферьев, "Император Николай II как человек сильной воли", Джорданвилль, 1983, стр. 86.
О. Лев Лебедев, "Богословие Русской Земли как образа обетованной земли Царства Небеснаго (на некоторых примерах архитектурно-строительных композиций XI-XVII веков", Тысячелетие Крещения Руси. Межд. Церковная научная конференция "Богословие и духовность", Москва 11-18 мая 1987 г., М. 1989, стр. 152.
К.Н. Леонтьев, "Цветущая сложность", Избранные статьи. Москва 1992, стр. 287-292.
К.Н. Леонтиев, "Над могилой Пазухина", СПб, 1913, т.7 на съч., стр.417.
"Карл Маркс и революционное движение в России", Москва 1933, стр. 15.
Е.Н. Трубецкой, Събр. съч., т.8, стр.484; авторът е писал това през 1913 г.
св. Григорий Богослов, Слово 19, Migne P.Gr., t.35, coll. 1053.
прот. Б. Молчанов, "Эпоха апостасии", стр. 13.
С.Л. Франк, "Духовныя основы общества", Париж 1930, стр. 9-10.
Г. Фереро, "Гибелта на античната цивилизация", Лайпциг, 1923 г, стр. 108 - цит. по "Россия перед вторым пришествием"...
пак там., стр. 118.
пак там, стр. 120.
Ориген, "Opera omnia", t.IV, стр.275.
Доклад на Римския клуб, стр. 115.
пак там, стр. 15.
пак там, стр. 110.
пак там, стр. 165.


Господ е мое упование


Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | (покажи всички)
*Кратък преглед
Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2014 Dir.bg Всички права запазени.