Защо ли този почерк ми е познат

ПРОДЪЛЖЕНИЕТО НА СТАТИЯТА:

"Истинският господар, пише св. Максим Грек, е одушевен образ на небесния Цар" (цит. по "Россия перед Вторым пришествием", стр. 95). "А вие, приятели, здраво се дръжте за царя, почитайте го и го обичайте, обичайте светата Църква и отечеството, и помнете, че самодържавието е единственото условие за благоденствието на Русия; няма ли самодържавие - няма и Русия", казва св прав. Иоан Кронщадски ("Земщина" 1990, бр. 14). "И когато изчезна опората на истинската вяра в света - Православна Русия, целият днешен свят чувства твърде осезателно, че се е оказал на ръба на гибелта, и всеки миг може да се срине в страшната пропаст" (архиеп. Аверкий Сиракузки и Троицки, "Современность в свете слова Божия", т.III, стр. 428). "Нашият духовен писател епископ Теофан Затворник и други поясняват", пише през 1981 г. епископът на Сиатъл Нектарий, "че под "Задържащия" трябва да разбираме Царската Власт. Дяволът, както изглежда, отдавна се сили да се изяви в света чрез антихриста, но не може, тъй като Божествената благодат, във висша степен действуваща в Божия помазаник - Задържащия, не позволява това да стане. За да получи свобода на действие, "тайната на беззаконието" се нуждае от това Задържащия да бъде "взет из средата" ("Русский паломник", Чико (Калифорния), 1991, No 3, стр 37). Всички тези сходни мнения се възприемат без уговорки от болшинството съвременни православни богослови (виж Е.Е. Алферьев, "Император Николай II как человек сильной воли", Джорданвилль, 1983, стр. 86; О. Лев Лебедев, "Богословие Русской Земли как образа обетованной земли Царства Небеснаго (на некоторых примерах архитектурно-строительных композиций XI-XVII веков", Тысячелетие Крещения Руси. Межд. Церковная научная конференция "Богословие и духовность", Москва 11-18 мая 1987 г., М. 1989, стр. 152; К.Н. Леонтьев, "Цветущая сложность", Избранные статьи. Москва 1992, стр. 287-292 и др.). "Православната Църква винаги е считала и счита монархическата форма на управление за най-добрата форма на осъществяване на Божията воля на земята... и изобщо почита монархията като сила, задържаща движението на народите по пътя на безверието, и забавяща настъпването на последните времена" (К.Н. Леонтиев, "Над могилой Пазухина", СПб, 1913, т.7 на съч., стр.417). Между впрочем това потвърждава и Фр. Енгелс: "Нито една революция в Европа и в целия свят не може да постигне окончателна победа, докато съществува сегашната руска държава" ("Карл Маркс и революционное движение в России", Москва 1933, стр. 15). "Съвременното появяване на антихристовото царство би следвало да се характеризира с антидържавна, анархическа насоченост. В наши дни най-действеното оръжие в ръцете на Христовите врагове е проповедта за "непротивене", която въстава срещу всякакви принудителни мерки от страна на държавата, срещу войната и въобще срещу всички външни мерки за насилствено обуздаване единствено и само за да не се попречи с нещо и да не се възпре развитието на злото" (Е.Н. Трубецкой, Събр. съч., т.8, стр.484; авторът е писал това през 1913 г.). "Да не се нарушава законът за подчинението, на който се крепи земното и небесното", предупреждава св. Григорий Богослов, "та да не би чрез многовластието да се дойде до безвластие (анархия)" (Слово 19, Migne P.Gr., t.35, coll. 1053).
Именно в такъв смисъл, т.е. не само като нравствено-правов строй въобще, а като монархически ред възприемали Римското царство народите, които след фактическия крах на древната Римска империя стават изразители на идеята за приемственост на нейното духовно наследство. По мнението на прот. Б. Молчанов, по силата на това духовно приемство, ние следва да приемаме за край на Римското Царство не края на съществуването на древната римска империя, а низвергването на цялото нейно духовно наследство, "изкореняване на троновете, разрушаване основите на римския правов ред и подмяната им с нови закони и нов бит при пълното премахване на християнските принципи от сферата на управление" ("Эпоха апостасии", стр. 13). Така разбиран, краят на Римското Царство наистина се явява "отдръпването" или отстраняването на "задържащия", което открива път за възцаряването на антихриста.
Процесът на разрушаване на "Римското Царство" или отстраняването на неговата държавна сила из целия свят е същност на политическата апостасия. Тя може да се прояви с повсеместни метежи, бунтове, революции: "А кога чуете боеве и вести за войни, не се смущавайте; понеже това трябва да стане; ала туй още не е краят. Защото ще въстане народ против народ, и царство против царство; на места ще има и трусове; ще има глад и смутове. Това е начало на болки" (Марк 13:7-8). По-нататък, в обстановката на повсеместни революции и смут ще бъдат сринати християнските тронове и ще се разкъса Римското Царство, от което ще възникнат 10 нови "метежни" царства с нов правов и социален строй. Колко време ще продължи този преходен период - не е известно. В Словото Божие се указва само на това, че окончателното установяване на десетте нови царства ще стане почти едновременно с възцаряването на антихриста (Откр. 17:12). По същото време ще израства постепенно и една малка държава "малък рог" сред "големите". От Словото Божие се вижда, че той окончателно ще съзрее заедно с десетте нови царства, т.е. по времето на явяването на антихриста и първо ще признае неговата власт нас себе си, а след това ще му послужи за по-нататъшното разпространение на властта на злото над целия свят.
В наше време много от тези пророчества вече са се изпълнили или се изпълняват. "Старите форми на държавен живот се смениха с нови; всички исконни жизнени устои са разклатени. Политическият живот се намира в разтопено състояние, навсякъде цари несигурност и нестабилност, търсене на нови форми в живота, лутане. Болшевишкият хаос в Русия е само най-яркият израз на тази всеобща нестабилност, и в известен смисъл той е показателен за състоянието на целия свят... Епохата на спокойствие, на мирно културно развитие, израстване на гражданствеността, омекотяване на нравите, укрепване на личните свободи, свърши. Ние сме обхванати от някакъв бурен водовъртеж... Ние, загубили способност да творим историята, ... сме във властта на нейните метежни сили, не ние я правим, а тя ни носи". Това писал С.Л. Франк през 1930 г. ("Духовныя основы общества", Париж 1930, стр. 9-10).
"Светът още не е забелязал, пише един италиански учен през 1923 г., политическите резултати, предизвикани от световната война... Той още не е забелязал, че през март 1917 г. върху един от двата основни политически принципа, на които се изгражда целият обществен ред в Европа, - монархическият, бе нанесен първия страшен удар от революцията, и че решителният смъртоносен удар му бе нанесен през ноември 1918 г, когато бе разрушена империята на Хабсбургите и империята на Хохенцолерните. Светът още не съзнава, че падането на монархическият принцип в Европа е събитие с огромна важност, че с това се завършва политическата криза, започнала преди два века." (Г. Фереро, "Гибелта на античната цивилизация", Лайпциг, 1923 г, стр. 108 )... "Монархическият принцип е мъртъв. Разклатен вече от неверието, рационализма, учението за равенството, от войните и революциите... той бе окончателно изкоренен от световната война" ... "Ако все пак в Европа са останали няколко трона, непотопени от прилива, то тези, които ги заемат, вече са не крале, а сенки" (пак там., стр. 118)... "Световната война остави след себе си много развалини, но колко малко значат всички останали в сравнение с това разрушаване на всички принципи на властта" (пак там, стр. 120). (Забележка: Това твърдение се оказа доста прибързано, а историята показа, че Бог е силен да въздигне от развалините монарх и православен владетел навсякъде, където има православен народ и воля за спасение. Този народ се оказа нашият, затова в продължение на 9 години (1934-1943 гг.) той бе управляван от пълновластен православен цар, помазан от Бога владетел, който изведе своя народ до края на най-разрушителната война, позната на човечеството, по най-тихия и лек път. Така че последната твърдина на законността и монархията бе разрушена не от първата, а от втората световна война, и началото на края бе отложено с 30 години не без участието на българския православен народ и неговия владетел.)
Втората световна война имаше и друго съществено последствие, което също е указано в Свещ. Писание като признак за апостасията и за приближаване края на света. Става дума за израстването на "малкия рог" в лицето на създаващата се държава Израел. Както знаем, от 1947 г. насам когато тази държава бе официално призната от световната общност, тя все още е с неустановени граници, все още в процес на оформяне и в положение на война със съседите си. Ясно е обаче, че окончателното устройване на еврейската държава ще се ознаменува с хилядолетната еврейска мечта - възстановяването на Йерусалимския храм, построен от Соломон и разрушен от римляните през 70 г. сл. Хр. в пълно съответствие с пророчеството на Господа. Известно е също, че този храм не може и няма да бъде възстановен до последните дни на този свят (виж Мат. 24:1-2), Марк 13:1-2, Лука 19:44, 21:56, 24), макар че са били правени опити в тази насока. Както казва Ориген в своето тълкувание на Евангелието от Матея, "ако храмът в Йерусалим бъде отново построен, то ще е, за да посрещне антихриста" ("Opera omnia", t.IV, стр.275).
В наши дни политическото положение в света е много по-несигурно и напрегнато, отколкото след Първата световна война, когато бе взривена сградата на монархическия правов ред. Днешните бури в световния политически и социален живот са тъй големи, че Съветът на Римския клуб в своя доклад от 1991 г. ги обобщава в многозначителната фраза "първа глобална революция" и с вече добре познатия, но не по-малко зловещ в звученето си "нов световен ред". "Никога досега, споделят авторите на доклада, човечеството не е било изправяно пред толкова опасности и заплахи: изхвърлено в свят където сякаш време и разстояние не съществуват. Човечеството е всмукано в един циклон от привидно чужди ветрове, последствията от който са извън възможностите му да предвиди" (стр. 115). Според Римския клуб в момента в света се извършват "брутални изменения", които "стават едновременно и навсякъде" (стр. 15). Те се отразяват в "растящите икономически пропасти, невероятните неравенства между богатството и бедността". Тъкмо тези противоречия, според тях водят до "най-различни напрежения по всички краища на земята" и "илюстрират несигурността, пред която е изправена нашата планета" (пак там). В съзнанието на хората цари пълна обърканост (стр. 110), омраза към бюрокрацията и недоверие във възможностите и волята на управляващите да вземат решения с положителни резултати (стр. 165). "Колосалната политическа и морална корупция" (стр. 173), гладът, болестите, бедността, непрекъснато увеличаващия се брой природни бедствия, войните, "изчезването на стойности и опорни точки; усложняването на света, в който живеем и трудността при разбирането на новопоявилите се проблеми - екологични, икономически ... създават усещане за апокалипсис" (стр. 37, 107).

БЕЛЕЖКИ
Коев Т., Киров Д., "Кратка богословска енциклопедия", Булвест 2000, София 1993, стр. 94-95)
"Католическа енциклопедия"
св. Симеон Нови Богослов
Л.А. Тихомиров,"Апокалиптическое учение о судьбах и конце мира", сп. "Христианин", Nо 9, 1907 г., изд. Сергиев Посад, стр. 104.
св. Иоан Златоуст, Тълкувание на Матея, бес. 77, Migne Patrologia Graeca, t. 58, coll. 703
Св. Кирил Йерусалимски, Тълкувание на Матей 24:36 - в Patr.Graeca Migne, t. 72, coll. 411D
св. Теофан Затворник, Толкованiе посланiй св. апостола Павла къ Филиппiйцамъ и Солунянамъ перваго и втораго. Москва 1895, с.369
св. Теодор Пелусиот, Писмо 117, До архим. Анастасий, Patr. Graeca Migne, t.78, coll. 260-261
св. Кирил Йерусалимски, Огласително слово 15,4
К.Н. Леонтиев, Культурный идеал и племенная политика, цит. по "Россия перед вторым пришествием", изд. Свято-Троицкой Сергиевой Лавры, 1993, стр.266.
В.С. Соловьов, в кн. "Письма Владимира Сергеевича Соловьева", т. IV, СПб, 1923, с.220-221.
Еп. Игнатий, Събр. съч., СПб, 1905, т.4, стр. 222-225, 269.
К.М. Леонтьев (монах Климент), Письмо к А. Губастову, Письма...
Нил Мироточивый, "Посмертные поучения", изд. Келлии Благовещенской старца Парефния на Афоне, 1912 г., стр. 54
св. Василий Велики, Обширно изложени правила във въпроси и отговори, 16,2; Patr. Gr. Migne, t.31, coll 957C.
А. Кинг, Б. Шнайдер, "Първата глобална революция - доклад на съвета на Римския клуб 1991", изд. Военно-издателски комплекс "Св. Георги Победоносец", 1992, стр.56.
Збигнев Бжежински, "Извън контрол", изд. Обсидиан, София 1994, стр. 84.
пак там, стр. 81-82.
пак там, стр. 118.
Еп. Игнатий Брянчанинов, Събр. съч. т.4, стр. 313.
Л.А. Тихомиров, пос. съч, стр. 107.
Еп. Игнатий Брянчанинов, Събр. Съч. т.4, стр.224.
св. Никодим Светогорец, .....
прот. Борис Молчанов, "Эпоха апостасии", Типография преп. Иова Почаевскаго, Holy Trinity Monastry, Jordanvill, N.Y., 1976, стр. 2 и нат.
прот. Б. Молчанов, пос. съч., стр.3.
Збигнев Бжежински, "Извън контрол", стр. 205.
о. Серафим Роуз, "Православие и религия будущего", изд. Донской монастырь, Москва, 1992, стр. 151-155.
Мариана Везнева, "Свръхсетивното познание", изд. СУ, 1991.
Лиана Антонова "Прозорец към космоса", София 1992.
"Българският екстрасенс - личност и възможности", сб., София, 1992.
виж цитираната книга на о. Серафим Роуз, стр.155-182.
еп. Игнатий (Брянчанинов), Сочиненiя, т. IV, стр.270.
св. Иоан Дамаскин, "Тълкувание на Второ Посл. на св. ап. Павел до солуняни, Migne P. Gr, t.95, coll. 924.
архим. Иустин (Попович), "Православная церковь и экуменизм", изд. на Хиландарского монастыря, св. Гора Афон, Солунь 1974, фототипно изд. Москва 1993, стр. 78-81.
"Знамения пришествия антихриста", репринтно изд. Москва, 1992, стр. 113-115.
казано от обер-прокурора на Св. Синод на Московската Патриаршия К. П. Победоносцев, цит по Архиеп. Аверкий (Таурев): Современность в свете Слова Божия., т.III, с. 120-121.
цит. по Россия перед вторым пришествием, изд. Свято-Троицката Сергиева Лавра, 1993 г., стр. 271.
Архиеп. Аверкий "Провозвестник кары Божией русскому народу" (К 70-летию епископа Феофана Затворника). Джорданвилль. 1964. с. 24-27.
св. Нил Мироточец, цит. по "Россия перед Вторым пришествием", стр....
Архиеп. Аверкий (Таурев), "Современность в свете Слова Божия", Слова и речи, т.IV, Джорданвилль, 1976, стр.336.
Ал. Кинг и Б. Шнайдер, "Първата глобална революция - доклад на съвета на Римския клуб 1991", изд. Военноиздателски комплекс "Св. Георги Победоносец", 1992 г., стр. 52.
пак там, стр.107.
Збигнев Бжежински, пос. съч., стр.112.
пак там, стр. 81.
пак там, стр.112.
Ал. Кинг и Б. Шнайдер, "Първата глобална революция - доклад на съвета на Римския клуб 1991", изд. Военноиздателски комплекс "Св. Георги Победоносец", 1992 г., стр. 202
цит. по "Първата глобална революция - доклад на съвета на Римския клуб 1991, стр. 203.
пак там, стр. 110.
Збигнев Бжежински, пос. съч, стр.113.
пак там, стр. 78
пак там, стр. 219.
"Първата глобална революция", стр. 204.
Збигнев Бжежински, пос. съч, стр. 205.
Плутарх....
Зб. Бжежински, "Извън контрол", стр. 20-30.
архим. Иустин (Попович), "Православная Церковь и экуменизм, изд. Хиландарского монастыря, Св. Гора Афон, Солунь 1974, стр. 60-61.
архим. Иустин (Попович), пос. съч., стр. 64-65.
прот. Б. Молчанов, пос. съч., стр.8.
Тертулиан, "Апологетика", Migne, P.Lat., t.1, coll. 508-509.
Блаж. Августин, "За Божия град", Migne P.Lat. t. 41, coll. 686.
Святитель Кирилл Архиепископ Иерусалимский, Поучения огласительные и тайноводствнные, Огласително слово 15: за антихрист, Москва, Синодальная библиотека, 1993, стр. 231.
Св. Иоан Златоуст, Тълкувание на Посл. 2 до солуняни, Migne P. Gr., t.62, coll. 485.
цит. по М.В. Зызыкин, "Патриарх Никон. Его государственные и канонические идеи", ч.II, стр. 48-49.
Иероним, Тълк. на Иеремия, Migne P. Lat. t. 24, coll. 871.
св. Григорий Богослов, Migne P.Gr. t.35, coll. 564.
Н. Виноградов, "О конечныхъ судьбахъ мiра и человека", Москва 1887, стр. 132-139.
прот. Борис Молчанов, "Эпоха апостасии", Джорданвилль, 1976, стр. 11.
Проф. Беляев, "О безбожiи и Антихристе", т.1, стр. 485.
св. Иоан Златоуст (...)
цит. по В Малинин, "Старец Елеазарова монастыря Филофей и его послания, стр. 398.
цит. по К.Н. Леонтиев, "Цветущая ложность", Москва 1992, стр.285-287.
И.К. Сурский, "Отец Иоанн Кронртадский" т.1, стр. 191.
С. Нилус, "Близъ есть, при дверехъ", Сергиевъ Посад, 1917, стр.11.
Теодор Студит, Добротолюбие, т.4, Москва 1901 г, стр. 93.
цит. по "Россия перед Вторым пришествием", стр. 95.
"Земщина" 1990, бр. 14.
архиеп. Аверкий Сиракузки и Троицки, "Современность в свете слова Божия", т.III, стр. 428.
"Русский паломник", Чико (Калифорния), 1991, No 3, стр 37.
виж Е.Е. Алферьев, "Император Николай II как человек сильной воли", Джорданвилль, 1983, стр. 86.
О. Лев Лебедев, "Богословие Русской Земли как образа обетованной земли Царства Небеснаго (на некоторых примерах архитектурно-строительных композиций XI-XVII веков", Тысячелетие Крещения Руси. Межд. Церковная научная конференция "Богословие и духовность", Москва 11-18 мая 1987 г., М. 1989, стр. 152.
К.Н. Леонтьев, "Цветущая сложность", Избранные статьи. Москва 1992, стр. 287-292.
К.Н. Леонтиев, "Над могилой Пазухина", СПб, 1913, т.7 на съч., стр.417.
"Карл Маркс и революционное движение в России", Москва 1933, стр. 15.
Е.Н. Трубецкой, Събр. съч., т.8, стр.484; авторът е писал това през 1913 г.
св. Григорий Богослов, Слово 19, Migne P.Gr., t.35, coll. 1053.
прот. Б. Молчанов, "Эпоха апостасии", стр. 13.
С.Л. Франк, "Духовныя основы общества", Париж 1930, стр. 9-10.
Г. Фереро, "Гибелта на античната цивилизация", Лайпциг, 1923 г, стр. 108 - цит. по "Россия перед вторым пришествием"...
пак там., стр. 118.
пак там, стр. 120.
Ориген, "Opera omnia", t.IV, стр.275.
Доклад на Римския клуб, стр. 115.
пак там, стр. 15.
пак там, стр. 110.
пак там, стр. 165.