за първи път съм тук и вероятно питам неща, които вече са разисквани, но все пак бих се радвал да чуя вашите мнения.

Ако бог знае бъдещето, то тогава то е предопределено. И предварително се знае кой ще погине, кой ще се спаси. Тогава къде има свободна воля

Невиннит, които не са приели кръщението не по своя вина - например защото са родени в Тибет или в Техеран в ада ли отиват?

Защо в библията пише да се почита съботата, а християнството го отрича?

Защо думите на Павел за християнството са по важни от божиите - например бог е казал да се обрязваме.

Как се отнасяте към това, че догмите и каноните са примани на събори, които са били меко казано под силен политически натиск. А по точно - императорите са се намесвали съвсем пряко.

Може ли еретик да бъде почитан като светец - говоря за император Константин.

Чудотворните икони не противоречат ли на християнската догма. Една молитва е всъщност към богородица, а не към иконата и. И не би трябвало да има значение дали пред теб е чудотворната и икона или която и да е друга.

да се закачат часовници, ковьорчета и сребърни обкови по иконите не е ли езическо?

Какво ви е мнението за синовете божии от книга битие. Дето са правели секс със земни жени. Нали и Христос е син божи.

hybavi vaprosi .....

Като каза "ДОГМА".....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Добре дошъл/а thorn

Наистина някои от тези въпроси вече са разисквани и ако имаш време погледни назад темите. Като имаш предвид, че поне половината които са писали са невярващи. Някои от въпросите са за по подходящи за клуб Православие.
Ако искрено се интересуваш потърси Обяснена Библия - там ще разбереш някои от базовите неща, защото това което знаеш е доста разпокъсано горе-долу 2-3 парченца от пъзела. Както и да ги свържеш все ще получиш невярна картина.

Ако бог знае бъдещето, то тогава то е предопределено. И предварително се знае кой ще погине, кой ще се спаси. Тогава къде има свободна воля - Това ми напомня сина ми като беше малък започна да се спуска по едно нанадолнище с колело, аз бях на разстояние и само му виках: спри, спри!.
Не само не натисна спирачките, ами си вдигна краката от педалите и само викаше.
1.Виждах какво ще стане
2.виках му да спре /предварително като се е учил да кара многократно му е повтаряно да не се спуска по нанадолнище/
3.аз не исках да се спуска, нито да пада и се наранява
4.аз ли съм виновна (моя ли беше волята), защото знаех предварително какво ще стане?
5.може би трябваше да му забраня да кара колело, за да не се нарани?
6.можеше ли той да избегне падането? - да! само ако беше послушал.
Резултата беше - целия издран и в рани, които зарастваха в продължение на месеци, а на лицето 1-2г. Слава Богу, не си счупи нищо.

Та и нашата история е подобна, казано ни е какво е за наше добро, ние си правим нещата по нашия си начин и накрая ........ изкарваме Бог виновен.

поздрави