“ Понеже чрез Него е създадено всичко, що е на небесата и що е на земята, видимо и невидимо; било Престоли, било Господства, било Началства, било Власти - всичко чрез Него и за Него е създадено;
Той е по-напред от всичко, и всичко чрез Него се държи.
И Той е Глава на тялото, сиреч на църквата; Той е начатък, първороден измежду мъртвите, за да има във всичко първенство;” *

(Из посланието на св. Апостол Павел до колосяни 1:16-18)

“И видя сън: ето, стълба изправена на земята, а върхът й стига до небето, и Ангели Божии се качват и слизат по нея. ” (Бит., 28:12).

Бог твори света йерархично, като начало на тази свещена йерархия е Самият Той - Източникът на всяко съзидание. За всеки е ясно, че Църквата е йерархично устроена и всичко в нея се върши по установен ред, според съответният чин. Затова и всеки опит за разруха от страна на демоните и на някои човеци, започва с установяването на анархия (безначалие), т.е. с нарушаване на йерархичните принципи. Църковната йерархия, която е неотделима част от Небесната, има духовно-тайнствена, а не административна същност. Спазването й съответно не е свързано с въвеждане на бюрократичен ред, а с изпълнението на Божията премъдрост, вложена в сътворението на видимия и невидимия свят.

Според ангелските чинове се изпълнява едно свещено преподаване на Божията святост, слава и светлина чрез по-висшите към по-нисшестоящите. Но не за да се упражни потисничество, а за да се възведат и те и да се направят причастни според своята мяра на Божието битие. Всъщност йерархията тук е не толкова низхождане, колкото постоянно възвисяване към Бога, от Когото вечно произлиза самата святост. Така, само по йерархичен път е възможно тази святост да се преподаде и да достигне до цялото творение. Това е и чудото на любовта: Бог, Който е абсолютно свят и непристъпен, прави Себе Си усвоим и достъпен за цялото Свое творение. Тази любов е толкова силна, че не търпи някой да бъде лишен (като нисш). Затова тя йерархично се преподава (а не разпределя!) - всекиму според пълнотата на неговата мяра. Христос пострада за всички и няма нито един лишен от дара на изкуплението поради някакво свое предопределено (низше) състояние. Но за да се изпълни законът на любовта и за да не се умали Божията щедрост към някои, благодатните дарове се изливат и преподават не анархично, а йерархично. Ако този принцип бъде нарушен, нарушава се не някакъв административен ред, а самият Божи замисъл за света. Всеки, който дръзне да промени по своя воля положението си в йерархията и да се домогне до степента на друг чин, проявява пренебрежение не към човеци, а към Бога и към реда, по който се преподава любовта.

Историята на спасението е изпълнена с много примери за йерархичност в осъществяването на Божието домостроителство.
Например: на Петдесетница св. Богородица е присъствала заедно с апостолите в йерусалимската горница. Иконите на Петдесетница, обаче не включват нейния свят образ, а само дванайсетте апостоли. Този богословски символ изразява учението за йерархичното устройство на Христовата Църква като „ново творение”, като възстановеното Царство Божие.
Възниква недоумение: пресветата Богородица е „по-чтима от херувимите и несравнено по-славна от серафимите”, но апостолската проповед е поверена на апостолския чин. Църковните тайнства също се преподават непрекъснато до днес в Православната църква - най напред от Христос чрез апостолите, които ръкополагат епископи, които пък поставят презвитери и дякони и т.н., до освещаването на целия народ. Св. Богородица не е поставена за апостол - макар че кой би бил по-достоен от нея? - нито пък е изпълнявала епископско служение, макар и да е носила в пречистата си утроба Самия Бог. (На този план, виждаме какво нечувано безчинство проявяват някои еретици, когато нагло и самоволно поставят жени за презвитери.)

Но така е - в Божието мироздание нито ангелите изпълняват херувимско служение, нито презвитерите епископско, нито жените служат като мъже, нито обратното, нито пък архиереите изпълняват дяконски функции, но всичко става чинно и всеки според чина си има служение. Бог всекиму дава лично таланти и заложби, но винаги желае те да бъдат умножавани в съответния чин, в който се намираме. (Мат., 25:14-29) И Самият Христос ясно ни показва, че в Царството Му човеците биват поставени в съответен чин от небедната йерархия:

“И тъй, който наруши една от най-малките тия заповеди и тъй поучи човеците, той най-м а л ъ к ще се нарече в царството небесно; а който изпълни и поучи, той в е л и к ще се нарече в царството небесно. ” (Мат., 5:19)

На самите Апостоли пъ,к Той обещал престоли и голяма власт. (Лука, 22:30).

Ние, християните, ако успеем да изпълним закона на Божията любов, който ни помага да съблюдаваме в с и ч к и евангелски заповеди, тогава ще приемем богати духовни дарования не само според отреденото ни чиноположение в църковната йерархия. Чрез св. Кръщение в Господа Иисуса Христа ни е даден

един общ благодатен чин ,

който ни сродява неизказано и вечно с Бога, тъй като Христос „стана за всички, които Му са послушни, причина за вечно спасение” (Евр. 5:9-10), като бе наречен от Бога Първосвещеник по чина Мелхиседеков.
Мелхиседек, царят салимски (вж. Бит. 14:18 и Пс. 109:4), загадъчният старозаветен праведник, бил удостоен изключително да бъде „свещеник на Бога Всевишни” още много преди Моисеевият закон да установи свещеническия чин. Този Мелхиседек, благословил древния патриарх Авраам, показва от една страна, че всяко благословение става в чин. От друга страна, апостолът го посочва като старозаветен предобраз на истинското вечно Христово първосвещенство. Защото според пророчествата Христос произлиза от Иудиното коляно, а за свещенство в неговото коляно Моисей нищо не е казал. И още по-явно става това, когато подобно на Мелхиседек се въздига друг Свещеник, Който не по закона на плътска заповед е станал такъв, а по силата на безкраен живот. Защото свидетелства се: „Ти си свещеник навеки по чина Мелхиседеков” (Евр. 7:15-17).

За нас, християните, св. апостол Петър сякаш продължава Павловата мисъл: „Вие сте род избран, царствено свещенство, народ свет, люде придобити, за да възвестите съвършенствата на Оногова, Който ви е призовал от тъмнина в чудната Своя светлина” (1 Петр. 2:9).
Но този чуден чин на нас ни е даден като залог. Нашето усъвършенстване, от което зависи той, продължава до последния миг на живота ни. Затова и залогът ще се изпълни изцяло в Царството Божие .
Ето защо „чинът Мелхиседеков”, „царственото свещенство” на християните, не опразва и ни най-малко не накърнява божествения смисъл на чиновете в църковната йерархия, нито пък оправдава безчинството.


* преписано с незначителни изменения и съкращения

Най- сърдечни благопожелания на всички



"Любовта никога не отпада"

Редактирано от TRl на 04.09.03 09:38.

"Възниква недоумение: пресветата Богородица е „по-чтима от херувимите и несравнено по-славна от серафимите”, но апостолската проповед е поверена на апостолския чин . Църковните тайнства също се преподават непрекъснато до днес в Православната църква - най напред от Христос чрез апостолите, които ръкополагат епископи, които пък поставят презвитери и дякони и т.н., до освещаването на целия народ. Св. Богородица не е поставена за апостол - макар че кой би бил по-достоен от нея? - нито пък е изпълнявала епископско служение, макар и да е носила в пречистата си утроба Самия Бог. (На този план, виждаме какво нечувано безчинство проявяват някои еретици, когато нагло и самоволно поставят жени за презвитери.)

Но така е - в Божието мироздание нито ангелите изпълняват херувимско служение, нито презвитерите епископско, нито жените служат като мъже, нито обратното, нито пък архиереите изпълняват дяконски функции, но

всичко става чинно

и всеки според чина си има служение. Бог всекиму дава лично таланти и заложби, но винаги желае те да бъдат умножавани в съответния чин, в който се намираме." (Мат., 25:14-29)

В Писанието ясно е указано, че на Небето има йерархия. Показани са общо девет ангелски чина:

1. Престоли (Послание до колосяни 1:16)
2. Херувими (Книга на пророк Исаия 37:16)
3. Серафими (Книга на пророк Исаия 6:2)
4. Сили (Първо съборно послание на св. Ап. Петър 3:22)
5. Господства (Послание до колосяни 1:16)
6. Власти (Послание до колосяни 1:16)
7. Началства (Послание до колосяни 1:16)
8. Архангели (Послание до солуняни 4:16)
9. Ангели (Първо съборно послание на св. Ап. Петър 3:22)

Най-високо в Небесната йерархия - над всички ангелски чинове, стоят седем първовърховни Ангела (Откровение 1:4, 8:2).

"Любовта никога не отпада"

Редактирано от TRl на 09.09.03 14:04.

TRI, моля те обърни внимание, че става въпрос за небето и земята.

БОГ Е!!! Битието и Небитието са двете страни на една монета.

Колосяни 1:15 в Него, Който е образ на невидимия Бог, първороден преди всяко създание;
1:16 понеже чрез Него бе създадено всичко, което е на небесата и на земята, видимото и невидимото, било престоли или господства, било началства или власти, всичко чрез Него бе създадено;


На земата са:
1. Престоли (Послание до колосяни 1:16)
5. Господства (Послание до колосяни 1:16)
6. Власти (Послание до колосяни 1:16)
7. Началства (Послание до колосяни 1:16)

На небесата са:

2. Херувими (Книга на пророк Исаия 37:16)
3. Серафими (Книга на пророк Исаия 6:2)
4. Сили (Първо съборно послание на св. Ап. Петър 3:22)
8. Архангели (Послание до солуняни 4:16)
9. Ангели (Първо съборно послание на св. Ап. Петър 3:22)

Всеки си има мисия.

С най-добри чувства

Св. ап. Павел дава определение за Църквата, нарича я "тяло Христово" (вж. Ефес. 1:23, 2:16, 4:12). Същият апостол говори, че както всеки член на тялото изпълнява определени функции и благодарение на това тялото съществува и действа (вж. 1 Кор. 12:12-16), така и всеки християнин, член на св. Православна църква, изпълнява определени функции. Всеки има различни дарби, служби: "Той постави едни за апостоли, други за пророци, други за евангелисти, други за пастири и учители ..."(Ефес. 4:11).

Всеки член на Църквата чрез светите тайнствата получава Божията благодат, има своето място в църковния живот, изпълнява своето служение. Изпълнява го не в свое име, а в името на благото за цялото църковно общество. Като нарича Църквата "тяло Христово", състоящо се от много членове,

св. ап. Павел разкрива йерархическата структура на Църквата.


Глава на Църквата е Господ Иисус Христос. За православния християнин не съществува никакво колебание относно необходимостта от църковна йерархия - всеки, като жив член на Църквата, има и заема своето място там. Има три форми на служение на църковните пастири, с други думи, три са йерархическите степени в св. Православна църква - дякони, презвитери и епископи. За тях се говори главно в текстовете на книга Деяния на светите апостоли и в пастирските послания на св. ап. Павел. Участието на всеки християнин в живота на Църквата не е безцелно, нито пасивно. Всеки е призван да принася на Бога духовни жертви чрез Иисус Христос и свещенството:

"Като живи камъни, съграждайте от себе си духовен дом, свето свещенство, за да принесете духовни жертви, благоприятни Богу чрез Иисуса Христа (1 Петр. 2:5).

Най-нисшата йерархическа степен е дяконската (от слуга, служител). В Свещ. Писание понятието дякон се употребява за обозначаване в широк смисъл на всякакъв вид служение (вж. Мат. 8:15, Марк 1:31) и в частност - служение на словото (на Евангелието). Това служение е свързано с името на Иисус Христос и апостолите. Св. Игнатий Богоносец пише: "Дяконите са служители на тайните Иисус Христови..., те не са на служители при ядене и пиене, но служители на Църквата Божия".

Презвитерската йерархическа степен има също апостолски произход. Тя е продиктувана от апостолите: от гр.ез.- думата презвитер означава старец. За първи път понятието се споменава в кн. Деяния апостолски (вж. 11:30). Св. апостоли ръкополагали презвитери за всяка църква. Своите благодатни пълномощия те са получили чрез ръкополагане и молитва от апостолите. Тази апостолска приемственост се предава и днес над ръкополаганите свещеници, единствено запазена и преподавана вярно в св. Православна църква. Свещениците (презвитерите) имат власт да учителстват, да свещенодействат и да ръководят повереното им паство. Тези свои пълномощия те осъществяват под ръководството на епископа, който упражнява над тях надзор, при нужда и съд (срв. 1 Тим. 5:129).

Най-висшата йерархическа степен е епископската - означава надзирател, пазител, страж. Епископът носи цялата пълнота на йерархическата власт. Епископът е учител в Църквата и за вярващите, и за свещенодействащите. Св. ап. Павел се обръща към Тимотей, който е имал епископска степен:
"Внимавай на себе си и на учението; постоянствай в тия неща, защото като постъпваш тъй, и себе си ще спасиш, и ония, които те слушат" (1 Тим. 4:16); и още: "във всичко бодърствай... дело на благовестник извърши, службата си добре изпълни" (2 Тим. 4:5) .
Епископът е този, който ръководи цялостно живота на епархията. Той има власт над презвитерите и дяконите, над цялото паство. Епископската йерархична степен е установена от апостолите, които като ръкоположени от Иисус Христос са притежавали пълна благодатна сила и власт. Апостолите от своя страна ръкополагали епископи, които въвеждали в духовен сан презвитери и дякони (вж. 1 Кор. 4:17, 1 Сол 3:2, Деян. 20:28). Свети Климент Римски пише, че "епископите са поставени от самите апостоли". Приемствеността в епископското служение

не може да се прекъсне,

това е закон в живота на Църквата. С това съзнание вече близо 2000 г. живее св. Православна църква. За нея Свещенството е тайнство в пълния смисъл на думата. Ако някой няма законно - апостолско приемство в духовен сан, няма право на сакраментални действия и душепастирски грижи. Свещенството като тайнство се извършва само веднъж. Сакраменталната формула, която епископът произнася при ръкоположението гласи:

"Божествената благодат, която всякога лекува немощното и възпълва недостигащото, въздига този благоговеен иподякон в дякон (или дякон в презвитер, или презвитер в епископ). Нека се помолим за него да дойде върху му благодатта на Всесветия Дух. "

Нека чрез вяра и с добро сърце възприемем, че онова, което е невъзможно за човека, оставен на собствените му сили, е възможно за Бога чрез силата на Св. Дух, която се дава при тайнството Свещенство чрез ръкополагане и молитва. Всеки християнин, възприел доктрината на св. Православие, вярва в непрекъснатостта на апостолската приемственост, носеща началото си от Самия Господ Иисус Христос . Съществуването на йерархията в Църквата не ограничава свободата на вярващите, тъкмо обратното - всеки има своето място в живота на Църквата, което отстоява с непрекъснат духовен подвиг и стремеж за достигане според силите си на Божието съвършенство. ( Мат. 5:48).

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, точно така - става въпрос за Небето и Земята .

"Понеже - говори Апостолът - чрез Него е създадено в с и ч к о,
що е на небесата и
що е на земята,
видимо и
невидимо ;
било Престоли, било Господства, било Началства, било Власти - всичко чрез Него и за Него е създадено; [Колосяни, 1:16]

Църквата е Небесноземна - Небесна (тържестваща) и Земна (войнстваща).
Думите на св. Апостол Павел са прекрасен пример за това, че и в Църквата има йерархия. Нещо по-вече - има йерархия и в земната й част.
И най-важното - тази йерархия е Богоустановена -

чрез Христос и за Христос.





Слава, Богу, за всичко. Амин.

Редактирано от TRl на 09.09.03 10:38.

"Богослужението могат да извършват само лица от мъжки пол, надлежно подготвени, избрани, ръкоположени и поставени за това свето служение. Както стана по-горе на въпрос, в църквата има три благодатни степени на свещенослужение:

епископска,
презвитерска
и дяконска.

Първите епископи са били св. апостоли.

Те ръкоположили от своя страна други лица за епископи, презвитери и дякони. Първоначално дяконите прислужвали в църковните трапезарии, а по-късно започнали да прислужват и при богослужение. Епископът е най-висшата степен на църковната йерархия. За епископи се избират и ръкополагат най-достойните, най-подготвените и богопросветените лица от монасите. Епископът се ръкополага най-малко от двама архиереи. Той извършва самостоятелно всички тайнства и треби; обладава върховната власт в управлението на епархията (църковния окръг). В Българската православна църква епархийските архиереи се наричат митрополити. Епископите у нас нямат епархия, а заемат висши длъжности по управлението в Църквата, в повечето случаи като викарии (помощници) на митрополитите. Те носят име на древноцърковни епархии, които днес не съществуват. Всички митрополити у нас съставят Светия Синод, т.е., върховното управление на Църквата, в пълен състав, а четирима от тях, избрани за по четири години, образуват постоянното присъствие или - намаления състав на Св. Синод. Председател на Св. Синод е патриархът, или ако няма патриарх, Св. Синод се председателства от наместник-председател, който обикновено е старшият митрополит. Свещеникът (презвитерът, иереят) получава дара на служението си чрез епископско ръкоположение. Свещеникът извършва самостоятелно повечето от св. тайнства и требите; Той не може да извършва само тайнството свещенство, да освещава храмове, антиминси и миро. Свещеник, който се отличи с примерен живот и плодоносно служене, получава за награда офикията (отличието) протойерей, т.е. старши свещеник, отличилият се протойерей бива възвеждан в свещеноиконом; на някои икономи за отличие се дава и нагръден кръст; иконом, който е проявил похвална служба, става протопрезвитер. Свещеникът-монах се нарича йеромонах (свещеномонах). За примерен живот и усърдно служение йеромонахът получава офикия архимандрит, т.е. началник на монашеско общежитие. Някога архимандрити са се наричали игумените на по-големите манастири. Дяконът не може да извършва самостоятелно нито една служба. Той е само помощник на архиерея и свещеника в богослужението. Дяконите-монаси се наричат иеродякони, т.е. свещенодякони. Проявилите усърдие в службата и живота си дякони биват отличавани със званието протодякони т.е. първи или старши дякони, а иеродяконите получават отличие архидякони, т.е. началници на дяконите."

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"В богослужението участвуват като помощници и прислужници специални лица, наречени църковнослужители. Те получават това право чрез молитва и благословение от архиерей. Това са иподякони (поддякони), анагности (четци), псалти (певци), свещоносци и прислужници. Не може да влиза в св. олтар никое лице, ако не бъде посветено за това. Обикновено за прислужници (шетачи) в св. олтар се поставят деца и Юноши, които през време на службата се обличат в стихари и се препасват кръстовидно през гърба и гърдите с орари. При архиерейска служба помагат и иподякони. В древната Църква иподяконите били на по-голяма почит, отколкото днес. Иподяконството се смятало тогава като най-ниска йерархическа степен. Днес иподяконите се смятат само старши църковнослужители."

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от TRl на 09.09.03 11:02.

За тия, "които се сподобиха да получат оня свят и възкресението от мъртвите" е казано, че са "равни на Ангели". [Лука, 20:36] Това са всички ония човеци, които успяват да влязат в Божието Царство и очакват възкресението. В началото на темата видяхме, че Самият Господ Иисус Христос ни показва, че за тях, в Царството Му, ще има различно положение според чина, който ще получат:

“И тъй, който наруши една от най-малките тия заповеди и тъй поучи човеците, той най-м а л ъ к ще се нарече в царството небесно; а който изпълни и поучи, той в е л и к ще се нарече в царството небесно. ” (Мат., 5:19)

Тази истина недвусмислено показва, че в Царството Небесно човеците ще са (и са) йерархично "подредени" - светиите ще са (и са) най-високо, а всички други ще са (и са) поставени по-долу .

Има една много интересна и поучителна притча разказана от Господ Иисус Христос - Притчата за талантите. Тя също потвърждава, че йерархичността ще е неотделима част от Божието домостроителство и след Неговия Съд:

ОТ МАТЕЯ СВЕТО ЕВАНГЕЛИЕ

"И тъй, бъдете будни, защото не знаете ни деня, ни часа, когато ще дойде Син Човеческий. Защото Той ще постъпи като човек, който, тръгвайки за чужбина, повика слугите си и им предаде имота си:
и едному даде пет таланта, другиму два, другиму един, всекиму според силата; и веднага отпътува.
Който взе петте таланта, отиде, употреби ги в работа и спечели други пет таланта;
също тъй и който взе двата таланта, спечели и други два;
а който взе единия талант, отиде, та разкопа земята и скри среброто на господаря си.
След дълго време дохожда господарят на тия слуги и поисква им сметка.
И като пристъпи оня, който бе взел петте таланта, донесе други пет и казва: господарю, ти ми предаде пет таланта: ето, аз спечелих с тях други пет.
Господарят му рече: хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си.
Дойде също и оня, който бе взел двата таланта, и рече: господарю, ти ми предаде два таланта: ето, аз спечелих с тях други два.
Господарят му рече: хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си.
Пристъпи и оня, който бе взел единия талант, и рече: господарю, аз те знаех, че си жесток човек: жънеш, дето не си сеял, и събираш, дето не си пръскал;
и като се уплаших, отидох, та скрих таланта ти в земята; ето ти твоето.
А господарят му отговори и рече: лукави и лениви рабе! Ти знаеше, че жъна, дето не съм сеял, и събирам, дето не съм пръскал;
затова трябваше парите ми да внесеш на банкерите, а аз, като дойдех, щях да си прибера своето с лихва;
вземете, прочее, от него таланта и го дайте на оногова, който има десет таланта; защото всекиму, който има, ще се даде и преумножи , а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има;а негодния раб хвърлете във външната тъмнина: там ще бъде плач и скърцане със зъби. Като рече това, извика: който има уши да слуша, нека слуша!"
(Мат., 25:13-30)

Последният стих ни показва и още нещо - това, че ще има хора, които няма да наследят Царството Небесно.



"Любовта никога не отпада"

Редактирано от TRl на 09.09.03 14:01.