До сега на нито една от молитвите ми не е отговорил, не ми е дал нищо от това което съм поискал, въпреки че исканията ми са съвсем прости и човешки.

Няма и да имаш, ако не си влязъл в сърцето си, а бръщолевиш с ума си и устните си.

Да, в твоята реалност явно, Той не съществува. Казвам "твоята" защото ти искаш света да е такъв, какъвто на теб ти е изгодно. Бог не е дядо Мраз, изпълнител на желания и може би именно защото Го мислиш за такъв, Той не ти говори... навярно чака да Го потърсиш с цялото си сърце, т.е. със 100% искрено желание? Не знам... Само знам че Той се открива на тези, които го търят с чисти сърца... по-рано, или по-късно...

От отговора на устата си човек изпитва радост, И дума на време казана, колко е добра!

Не зная какво си искал от Бог, ако искаш сподели за да ти се обясни конкретно.
По принцип смятам за добре да се покае първо човек и след това да иска. Дали това което искаш е добро или само ти се струва добро?
Но, забележи - ти просто искаш (искаш да вземеш нещо, да ти снабди някакви желания), но Бог иска първо да се интересуваш от Него и волята Му. Иска да се спаси безсмъртната ти душа. Иска да се покаеш, иска да започнеш да живееш нов живот.
Ако се интересуваш от Него, със сигурност ще ти се открие.

Немога ей така да си кажа желанията, макар че съм анонимен, за да ме оплюете всички и да МИ ДОКАЖЕТЕ, КОЛКО не са угодни на бога. Във всеки случай не са мегаломански или невъзможни. Съвсем нормални неща.
Значи той иска да му дадеш първо ти, а къде ти е гаранцията че нещо ще получиш от него после.

Немога ей така да си кажа желанията, макар че съм анонимен, за да ме оплюете всички и да МИ ДОКАЖЕТЕ, КОЛКО не са угодни на бога. Във всеки случай не са мегаломански или невъзможни. Съвсем нормални неща. А са неща от които наистина се нуждая. Значи той или не съществува или не върши никаква работа. Не бил Дядо мраз, а каква ми е ползата от него като нищо не ми дава?
Значи той иска да му дадеш първо ти, а къде ти е гаранцията че нещо ще получиш от него после.

Нещата са много прости.

Първо трябва да ПОВЯРВАШ в Бог. А като ПОВЯРВАШ, няма да те тревожат такива въпроси - има ли го, няма ли го, щото ще вярваш в него и ще игнорираш всички аргументи против. Ще те успокоява и мисълта че не си се минал сам, щото и други вярват в същото, значи може би има нещо вярно (опит за научно потвърждение!). Това се отнася и до всичко друго, в което ПОВЯРВАШ. Например в Алах, Буда, в доброто си настроение или леля Йовка от Мокачево.

Ами ако си повярвал в нещо дето го няма?
Пък и да се успокоиш, че не си единствени дето се е минал проблемът не се решева. Работата е там, че уж само трбва да повярваш. Ама венага след като повярваш ди тръават дебел справочник с правила, които трябва да спазваш иначе много лошо. Абе това си е като капан.
Исках да кажа, че щом бог неще да ми даде онова от което се нуждая значи го няма или изобщо нямам нужда от него. Само изисква това и онова, а когато ти трябва го няма никакъв.

Това му е хубаво на вярването, че не се интересува в съществуването на предмета на вярването. Там рационализма не важи - важна е надеждата, спокойствието, увереността и др. - все качества субективни, влияеми от много външни фактори. Не е тук мястото да се задълбочаваме в биохимия, но резултатите, постигани с вяра са близки до резултатите, постигани с много наркотици. Единствената разлика е, че с наркотиците пътя е обратим, а с вяра - еднопосочен. Не е пропаганда на наркотиците това, просто научен факт.

А дали бог ти изисква нещо - това ти го казват другите, на които им се струва че изисква. Ако изиска нещо от теб, тогава ще разбереш.

Или смяташ БОГ за длъжен да се отзовава на капризи? Жертва се иска, както правилно си схванал - да се оттърсиш от ЕГОцентризма си. Защото си крехка капчица върху вълните на Битието. Разбра ли ме?