|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
|
Тема
|
 Имало едно време уния...
|
|
| Автор | Bivsh_Protestant (Нерегистриран) |
| Публикувано | 22.04.03 18:37 |
|
|
Имало едно време уния...
Златина Иванова
Що е уния? В зависимост от това, кого ще попитате, ще получите и съответния отговор. Католикът ще ви отговори, че това е нещо съвсем безобидно. Просто едно признание от православните, че папата е глава на всички християни и че каквото каже от своята катедра, е абсолютна и съвършена истина. Иначе всичко остава по старому богослуженията, обредите, всичко.
Православният ще ви отговори различно. Унията е едно от най-хитрите средства на католическата пропаганда, измислено през вековете, за да привлича православните към римокатолицизма. Тя внушава доверие с това, че изисква само формално признаване на главенството на папата, без да натрапва никакви уж промени. Всъщност от тази безобидна "формалност" произтича и всичко останало постепенно вмъкване на новости в църковното учение, възприемане на католическата духовност, неусетно развиване на търпимост към римокатолическите заблуди през вековете и най-важното излизане от Православната църква. Веднъж успели да те изведат от нея, католиците са готови на всякакви "компромиси" да оставят непроменени обредите, одеждите, песнопенията. Но извън сгряващата църковна благодат те остават само мъртви форми, изпразнени от всяко съдържание.
Няма поместна православна Църква, която да не познава тъжния опит на униатската пропаганда.
В страниците на българската история католическата пропаганда също е вписала няколко униатски реда, които е добре да бъдат помнени за поука и назидание на всички заинтересовани.
Ще направим един скок във времето и от годините на първата българска уния при цар Калоян ще се пренесем в миналия век, в разгара на борбата за българска църковна независимост. Правим този скок, защото в много отношения тогавашната ситуация напомня днешната. И днес много хора, най-вече политици, откриха в тежненията и мечтите на българския народ удобната почва да прокарат отново лелеяната мечта на Рим да откъсне народа ни от Православната църква и да ни направи католици, пардон, униати.
Годината е 1860. Борбата за самостоятелна Българска църква е навлязла в решителен стадий. В Цариград навръх Великден българите обявяват своята независимост от Цариградската патриаршия и обявяват Иларион Макариополски за свой духовен глава. Този радикален акт далеч не означавал решение на българския църковен въпрос. Предстояло най-трудното легализирането на това решение, сложни дипломатически ходове между всички заинтересувани от българския църковен въпрос, наричан още "малък източен въпрос". Ситуацията е била достатъчно сложна, противниците на българската църковна независимост достатъчно много, интересите на Великите сили достатъчно преплетени и противоречиви, а желанието на българите за "български владика" толкова голямо, че ако някой е търсил удобен момент да прокара своя кауза между толкова противоборства, няма съмнение, че е уловил чакания миг.
Католическата пропаганда и тогава, както сега, заложила на много силна карта : свободния свят на Запада. Измъченият български народ, по народному казано, е бил петимен за могъщи приятели. В нашите земи е изпратен най-опитният католически мисионер Евгений Боре. Пропагандните ходове били разчетени до съвършенство. И досега не е известно колко точно средства е вложила пропагандата във в. "България", на който била възложена за основна задача да формира прозападно и прокатолическо отношение сред българите, като използва най-вече антигръцките настроения и като свири по тънката и чувствителна "национална струна". За свои козове католиците избрали точно онези неща, които изглеждали най-трудно постижими за българите. Те обещали всичко : независима Българска църква, български епископ и свещенство, български език в богослужението и най-вече никакви, абсолютно никакви промени в обредите, обичаите и догматите, към които, както пише в един по-късен католически доклад до Конгрегацията, българите били "фанатично привързани". В същия доклад, писан около 1880 г., се казва, че има още едно обстоятелство, което благоприятства католическата пропаганда - българското духовенство и народ са слабо образовани и не могат да защитават убедително вярата си. Авторът съветва да се използа този момент, който няма да продължи дълго, за да се привлекат българите към унията. Католиците обещали и още нещо важно подкрепа на френското правителство за българите пред турските власти (звучи познато, нали?). На пръв поглед изглеждало, че получаваш всичко, а даваш толкова малко.
Българската униатска партия около в. "България" била ръководена от Драган Цанков. За бъдещ лидер на униатите те избрали престарелия архимандрит Йосиф Соколски. 80-годишният старец бил обхванат от всички симптоми на старческа немощ и неизбежната "старческа святост", по сполучливото определение на проф. Тончо Жечев. На 18 декември 1860 г. внушителна група от 100-150 души, начело с Драган Цанков, архимандритите Макарий Савов и Йосиф Соколски и др. се отправили към метоха при Иларион Макариополски, за да му предложат да подпише условията за уния. Те знаели, че той няма да се съгласи, но искали да демонстрират "добрата воля" на униатите. След отказа му се отправили към дома на апостолическия викарий Павел Брунони. Там се разиграла следната драматизация:
Брунони: Какво искате?
Архим. Макарий: Във ваше лице молим блаженейшия папа на Рим да ни приеме сред своите синове и да ни запази всички наши предимства и обичаи, съществуващи от древност в нашата църква и народ.
Брунони: Вярвате ли и приемате ли всичко, каквото светата Римска църква учи?
Макарий: Вярваме от все сърце и приемаме всичко, каквото католическата църква учи.
Брунони: Всички сте единни и съгласни?
Българите: Всички сме съгласни.
Набързо бил съставен протокол. Но това, което в. "България" старателно крие е, че след това присъстващите прочели акта за отричането на новите католици от православната вяра.
Това бил моментът на най-голямото тържество на католическата пропаганда в новата българска история. Архим. Йосиф Соколски бил приет в Рим и тържествено ръкоположен за "архиепископ и наместник на съединените българи". Колкото и да се стараели във в. "България" не успели да преведат тази титла с "патриарх".
Безславна и краткотрайна била обаче победата. Въпреки че българите получили всичко обещано. В спомените на Г. С. Раковски се казва, че първите съмнения у "дядо Йосифа", че на стари години е попаднал в "клопките на сатаната", се породили, когато видял, че "папата блажи в петък". А истинска буря на негодувание се надигнала у него, когато поискали да обръснат брадата му. Така или иначе старецът бил пионка в ръцете на униатската партия и бил използван само като лице на "съединените българи" (които обаче турското правителство за тяхно недоволство наричало направо "католици"). С решителната намеса на П.Р.Славейков Йосиф Соколски е убеден да напусне България в знак на разкаяние и заминава за Одеса. Униатите надигат глас, че е бил отвлечен. Но и без този епизод, който е наситен с много комични подробности, унията е била обречена на неуспех.
Редиците на униатите се стопяват само за година. И без това сред тях не е имало такива, които да са станали униати по убеждение. Освен "политиците" от типа на Цанков, униати са ставали всички, които не са намирали прием в собствената си църква по различни причини. Тоест аргументи все лични и в никакъв случай религиозни.
Еволюцията на един друг възрожденец описва красноречиво този процес. Тодор Икономов е сред малкото идеалисти в делото на унията. Той дори е приел духовен сан в униатските редици. Тогава той е на 27 години. По-късно се защитава пред в. "Право" за своето участие в унията с думите: "...В такава възраст ... се живее повече с чувство, отколкото с разум, а моето главно чувство беше да се отърва от Фенер...". Но скоро Икономов остро реагира на забравеното обещание да се спазват всички обреди и обичаи, на бързата промяна в Символа на вярата, на грубата намеса в живота на българската община. Всичко това предизвикало у него, както пише в дневника си, "необяснимо отвращение". "Съставът на униатското духовенство, пише той, докарва човека до отчаяние."Между духовните лица, които са прегърнали унията, няма нито едно, което да е направило това по убеждение и идея. В средата на май Икономов вече е уверен, че "ние трябва да напуснем и разстроим униатското гнездо ... догдето неговите действия за разцепление на народа още са слаби." На 28 май Икономов отбелязва: "Комедията свърши..."
Човекът, който искаше да обвърже навеки България със Запада, заминава за Русия, за да учи в Киевската духовна семинария.
Едновременно с това и цялото униатско духовенство излиза с публични декларации в печата за своя отказ и възвръщане към Православието. Така се затваря тази страница от българската история. След Освобождението католическата пропаганда начертава друг план за действие, като се поучава от направените грешки. Но по думите на проф. Тончо Жечев унията в България не е имала бъдеще, може би защото е нямала и минало.
Църковен вестник, Брой 7 от 17 април 1998 година
| |
|
|
|
Обединителният процес в Европа може да способствува и за единението на Католическата и Православната Църкви.
За това е заявил Константинополският Патриарх Вартоломей I в интервюто си за гръцкия вестник "Катимерини".
Патриархът отбелязал, че "Европа се развива в своето обединяване и това може да сближи предишния и новия Рим, които били единни до разкола", за което ще съдействува съвместният живот на европейските народи, отнасящи се към двете Църкви на една историческа и икономическа територия.
При това, смята Вартоломей, догматическите и богословски различия между католици и православни не трябва да препятствуват сближаването и сътрудничеството в борбата с проблемите на съвременния човек.
| |
|
|
|
Абе Бивши, ти умора нямаш обаче! 
Хайде, дертът ти срещу католиците ми е ясен. То и аз нямам какво да добавя конкретно по темата. Но друго искам да те питам - ПАК:
За какво ни ги говориш тези работи и можеш ли да ни изведеш така, от себе си, поне веднъж, поне един извод, който според теб следва от всичко това?... М?
Хайде, престраши се, кажи нещо ясно!
Знаеш ли, това вече ми мирише на манипулация. Постингче по постингче, лъжичка по лъжичка... Уж нищо лошо, все верни работи... (Без лична ангажираност при това, колко удобно - "чисти ръце"...) Впечатлението обаче се трупа. Впечатление, което вече подсъзнателно формира едно масово отношение. Такова отношение, каквото на теб ти е угодно. Не знам обаче, ТОВА ли е точно отношението, угодно на Христос? Как мислиш?...
Поздрави, Господ да е с теб!
| |
|
|
|
Уважаеми Бивши,
За мен няма съмнение, че никога не сте бил протестант, но понеже искате да бъдете интересен на читателите си, то мога ли да зная логиката на настоящата Ви тема?
Като че ли не знаете, че официалната Б.П.Ц., чийто официален печатен орган цитирате, е влязла в икуменизма, нарушавайки всички канони на Православната Църква.
Кого в действителност плашите с унията или какво критикувате с тази празнословна статия в НЕ "църковния вестник"?
Ако вярвате на думите на Златина Иванова ( предполагам, че това е същата Хриса. съпругата на Зъбатко по форумите):
"Унията е едно от най-хитрите средства на католическата пропаганда, измислено през вековете, за да привлича православните към римокатолицизма. "
то какво се кипрят владиците ви след излизането от ССЦ на икуменически моления? Защо подвеждате неосведомените хора и служите явно на лъжата?
Двама митрополити на Българската патриаршия — Варненски Кирил (2 ред, 2-ри отляво) и Геласий (до него), — на съвместна молитва с католици, протестанти, будисти и други „религиозни лидери“ от цял свят. Букурещ, август 1998 г., и то след като Българската църква официално напусна Световния съвет на църквите. (Снимката е ксерокопие от в. Curentul, anul II, 202 (260), luni, 31 august 1998. Редакцията на П.Б. се извинява на читателите за лошото качество на снимката)
Подробностите можете да прочете
Интересно би било за мен да узная Вашето мнение по въпроса за масонството в българския православен епископат и публикуваните в пресата снимки на предстоятеля на храм-паметника "Св. Александър Невски" в масонско обкръжение.
Не можем да говорим за медийна провокация, защото е знайно, че в настоятелството на същия храм има също масони. Само това може да даде логично обяснение на станалото в катедралния храм на Софийска Митрополия (ПАТРИАРШЕСКИ СИНОД) "Света Нееделя".
Странно, защо Църковният ви весник не осведоми читателите си по проблема?
Позволявм си да поставя този православен въпрос тук. защото модераторите в Православие го трият.
| |
|
Тема
|
Re: Имало едно време уния...
[re: Prokimen]
|
|
| Автор |
TRl (младеж) |
| Публикувано | 07.05.03 09:39 |
|
|
Владиците се "кипрят", както казваш, но дали се молят. . .
| |
|
Тема
|
Re: Имало едно време уния...
[re: TRl]
|
|
| Автор |
Prokimen (член) |
| Публикувано | 07.05.03 13:07 |
|
|
 Остава ни да медитираме по въпроса
| |
|
Тема
|
Re: Имало едно време уния...
[re: Prokimen]
|
|
| Автор |
TRl (младеж) |
| Публикувано | 07.05.03 16:36 |
|
|
Само това ли ни остава.
Тя, медитацията, се прави от компетентни на тая тема хора, които искат да бъдат лъгани. Ако се поддадем съзнателно на внушенията, медитирайки, то може да "видим" владиците от снимката облечени в богослужебни одежди и с разтворени молитвеници в ръце.
| |
|
Тема
|
Re: Имало едно време уния...
[re: TRl]
|
|
| Автор |
hello (непознат) |
| Публикувано | 08.05.03 11:20 |
|
|
И такива снимки има. Само хора без зрение не могат да ги видят.
| |
|
Тема
|
 Попътен вятър
[re: hello]
|
|
| Автор |
TRl (младеж) |
| Публикувано | 09.05.03 13:21 |
|
|
Мнозина християни сами отпадат от Църквата, в това число е възможно да има и епископи, които са лъжеепископи. Това както се знае е предузнато, и не трябва да ни плаши. Да ни плаши до такава степен, че да напускаме твърде лесно спасителният Кораб. Но някои го правят, подмамамени от още по-големи лъжеепископи (разбирай още по-лукави) пред които ония са подобни на сучещо домашно коте пред гладен африкански лъв. Ако котето е предвидимо в действията си и не е толкова опасно, то лъвът е хитър, ловък и смъртоносно опасен.
Корабът си върви към спасителния бряг въпреки бурите. И въпреки локалните пожари, които рано или късно биват потушавани.
Който смята, че може да се спаси извън Кораба, плавайки на орехова черупка, примамвайки и други да се качат, нека да си носи последствията. Не е за чудене, когато черупката се разцепва на още черупки.
А Корабът продължава да си плава все в същата посока, воден от попътният вятър.
Редактирано от TRl на 09.05.03 14:05.
| |
|
Тема
|
Re: Попътен вятър
[re: TRl]
|
|
| Автор |
Vlado (минаващ) |
| Публикувано | 19.05.03 01:40 |
|
|
Именно. Затова ми е много чудно, когато разколници ни плашат с икуменизъм. (Това е според мен като едно много своеобразно нахалство, по-лошо от "присмял се хърбел на щърбел".) Като искат да помогнат, нека първо да се покаят и да се върнат в Църквата. Тогава заедно, в мир и любов, ще видим какво да правим. Отстрани е много лесно да се напада.
(Тук нямам предвид конкретно Прокимен, даже и той наистина да не е от каноничната ни Църква.)
Бог с вас!
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
| 
|
|
