Curkvata vinagi e praznuvala Gospodnata Trapeza s kvasen hljab.

Rimokatolicite 'prevkljuchvat' na bezkvasen v 9-ti vek.

Protestantite povtarjat tazi greshka ...

Zashto?

......

Нововъведенията в св. Евхаристия

В своята творба „Еретическото папство“ абат Вл. Гете спира вниманието си и на
нововъведенията, които е привнесла римската църква и в най-святото тайнство — св.
Евхаристия. В римската църква то се извършва не над квасени, а над пресни хлябове; тя е
премахнала призователната молитва към Св. Дух (епиклезата), а единствено чрез Неговото
слизане се извършва пресъществяването на Св. Дарове; не причащава със същия хляб
свещеници и миряни; отказала е правото на децата да приемат Св. Причастие и др.

Ще се спрем на някои от тези нововъведения, осъдени от абат Гете по свидетелството на
Църквата.

В Св. Писание никъде не се говори, че Св. Евхаристия се е извършвала над пресен хляб,
както се опитват да твърдят римокатолиците. Напротив, съществуват много свидетелства,
че хлябът, с който се е извършвало тайнството Евхаристия, е бил квасен.

1) Св. тайнство Евхаристия е установено преди Пасхата на иудеите (Иоан
13:1), а едва след Пасха е започвала седмицата на безквасните хлябове. Св.
ев. Иоан свидетелствува, че Христос е осъден, разпнат и свален от кръста в
деня, когато иудеите се готвели за Пасха (18:23, 19:14, 19:31), следователно
са употребявали още квасен хляб.

2) Евхаристийният хляб е наречен навсякъде „артос“, което произлиза от
глагола „еро“, означаващ „въздигам“ и означава втасване на замесено с квас
тесто. В Св. Евангелие навсякъде е употребена именно тази дума (Мат. 26:26,
Марк. 14:22, Лука 22:19).

3) Според св. ев. Матей Христос е седял при преломяването на хляба, а ако
хлябът е бил пресен, Той според закона е трябвало да стои прав.

Могат да се приведат още доказателства. Но най-красноречив е фактът, че до IX век
римската църква също е употребявала квасен хляб.

Причащаването на свещениците и вярващите с отделни хлябове разрушава онзи дълбоко
мистичен смисъл, изложен от св. ап. Павел във 1 Кор. 10:16-17:

„...Защото един хляб, едно тяло сме ние, многото, защото се причастяваме от
един хляб“.

В римската църква само свещениците се причастяват и с Кръвта Христова, докато Сам
Господ, предузнавайки техните отклонения, заповядва: „пийте от нея всички ...“ (Мат.
26:27).

По повод на забраната да се причастяват деца абат Гете пише: „Западната църква е
извършила престъпление, премахвайки причастието на децата. Когато западните църкви,
въвлечени в схизма от папството, се отдалечили от православния Изток, те дотолкова
изгубили християнското си чувство, че техните богослови обвинявали източната Църква, че
причастява децата.“ Тази практика също е съществувала до XII век на Запад, а в някои
области и до XVI век.

Но най-същественото отклонение е премахването на епиклезата — тайната молитва, с която
свещеникът призовава Св. Дух да пресъществи предложения хляб. Римската църква счита,
че пресъществяването става и без призователна молитва, при думите: „Вземете, яжте, това
е Моето тяло ...“ и „Пийте от нея всички — това е Моята кръв ...“ „Ние не се страхуваме да
кажем,“ заявява абат Гете, „че този довод е смешен. Иисус Христос, произнасяйки думите,
не ги е казал като разказ за случило се събитие, а като акт, извършващ се в момента, тъй
като у Бога словото е и дело. Но може ли да се твърди, че това е така и при свещеника?“

Призователната молитва към Св. Дух е съществувала във всучки литургии на древните
западни църкви. (Гете твърди, че по негово време тя все още съществува в Шотландия).
Древните литургии на св. Иаков и на св. Климент Рилски съдържат епиклеза, така както
Златоустовата и Василиева литургии.

„Следователно“, заключава с тревога абат Гете, „ние имаме пълното право да се
съмняваме, че в римската църква съществува св. Причастие.“

Редакторите на френското издание завършват тома със статията от „Юнион Кретиен“ —
„Смущаващият свидетел — Православието“. С неизменното си свидетелство то е мълчалив
обвинител срещу нововъведенията, обезобразили западното християнство. Затова
папството плете интриги да го подчини, като преди векове използвало кръстоносците, а в
наши дни — политиката и парите. Но о. Владимир Гете спокойно заявява: „Каквото и да
прави, то няма да успее.“

Превод от френски език

© 2002. Девически монастир „Покров на Пресвета Богородица“
© 2002. Православна беседа [http://orthodoxinfo.com/pravoslavie]

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здрасти
В подкрепа "Царството прилича на мая която жената сложи и втаса три мери брашно "
"Пречите ли на децата да идват при мен"
Иисус казва "Яжте мойто тяло , пийте мойта кръв "
Мисля си :
Тялото му е символа на жертвоготовността , носи удовлетворение на участвалите в угощението .
Кръвта му е неговото милосърдие което омилостивява ,пречиства от греховете .

Затова очистете стария квас, за да бъдете ново тесто, както сте безквасни, защото Христос, Пасхата наша, биди заклан за нас, нека празнуваме прочее, не със стар квас, нито с квас от злоба и лукавство, а с безквасни хлябове от чистота и истина

Zdrasti,

eto i edna hubava beseda po temata:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В Библията много ясно е показано, че квасът е символ на греха и злото. Който празнува Господната вечеря с квасен хляб, не спазва символизма и следователно причастието му някаква стойност.

Predrasuduk.
A pritchata na Gospod za Bozhieto Carstvo kato kvas? To da ne e 'Carstvo na zloto', prijatelju?!
A vinoto? Mozhe bi grozdov sok (shira)?

Svidetelstvoto na edin prezviterianec:

Early Christianity, so far as we can tell, used leavened bread in the Lord's
Supper - Justin Martyr refers to it as "common bread" (koinos artos; First
Apology, LXVI) - though there were some sects that argued for unleavened
bread. Interestingly, one technical term for the consecrated bread of the
Eucharist in early Christianity was "fermentum", the Latin word for "yeast."
[The Study of Liturgy, 233; The Shape of the Liturgy, 25 and passim] In early
Christianity, the bread and wine used in the sacrament was brought by the
people out of their own pantries. It was, thus, ordinary bread and ordinary
wine. The Western church went to unleavened wafers in the Middle Ages. The
Eastern church continued to use leavened bread. Predictably, the difference in
practice became controversial. The one side was called "fermentarians" the
other "azymites" (from the Greek word used in the NT for "unleavened").
[Turretin, Institutes, vol. 3, 430] Many of you have at one time or another
received the little paper thin wafers used by Roman Catholic, some Anglican,
and some other Protestant churches for the communion bread. The old joke is
that it takes more faith to make Roman Catholic school children believe that
communion wafers are bread than it does to make them believe that the bread
becomes Christ's body. [J.F. White, Introduction to Christian Worship, 252]

The bread in Calvin's Geneva was leavened, ordinary bread, as was the bread of
Presbyterian Scotland's Lord's Supper, though unleavened bread, the custom of
the medieval church, was continued in some places, often with what we know
today as Scottish "shortbread." [McMillan, The Worship of the Scottish
Reformed Church, 199ff.]

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Бивши, привет!

Аз съм повече практик. Разсъждавам що-годе добре, но не съм голям богослов. Затова винаги насочвам нещата в друга посока.

Много се е говорило за католическото причастие. Все теоретически неща.
Твърде съм огорчен и обезпокоен от тези страшни нововъведения. Но никой до сега не е успял да ме убеди категорично, че католическото причастие няма никаква тайнствена сила, тоест, че това тайнство - Евхаристията при католиците е просто дъра-дъра и губене на време.

Можеш ли да предположиш поне, какви са реално нанесените вреди в това отношение? Причастие ли са им картонените "хлебчета" в края на краищата или не? Имаш ли някакви доказателства за това? Защото аз имам практически доводи в подкрепа и на едното и на другото мнение. Говоря за благодат, чудеса и т.н. мистични свидетелства за това, че все пак причастието при тях, макар и "осакатено" не е точно това, което мисли "Апостол Тимотей": заблуда и радост за бесовете.

Объркан съм и искам яснота в това отношение. Кажи какво мислиш! Би ли проявил Христос снизхождение към това неправилно тайнство "по милост" заради голямата вяра на тези, които участват в него?

Поздрави на всички, Господ да е с вас!

Ма, гледай сега, познавам и много петдесятни, които се причастяват с квасен хляб, от някои от тях изпитвам истински респект.
И какво от това?

Zdrasti Vlado,

Vuprosut ti opira do edin drug - dosta vazhen:

IMAT LI BLAGODATNA SILA TAINSTVATA NA ERETICI I RAZKOLNICI?

Az dokolkoto znam - opredeleno ne. Dori Krushtenieto. Obache, ako e spazena formata, po curkovna 'ikonomia' e dopustimo da ne se prekrushtava (naprimer armenec ako iska da stane pravoslaven).
Ne sum bogoslov, no sega se seshtam za edin ruski svetec ot 11-ti vek, deto dori kazva, che ot latinskoto prichstie trjabva da se gnusim, t.e. v nego njama blagodat.
A inak celta na nastojashtija posting e da se vidi (za poreden put) koi pazi drevnata vjara i obichai i koi e hlutnal v novizmi i suetno mudruvane.
Pozdrav.