"В Христовата църква благодатта се лее и спасението се постига не чрез самото духовенство, а чрез Църквата, но с помощта на нейното духовенство. Не духовниците са творци на благодатта - те са само нейни разпределители . Те са нещо подобно на проводници, по които благодатта Божия преминава, за да се излива върху вярващите, и без които е невъзможно да получаваме небесната благодат.
... Даже и духовници, които водят срамен начин на живот, си остават разпределители на благодатта, докато не настъпи моментът, в който да бъдат низвергнати от каноничната църковна власт и лишени от тайнството на свещенството, от благословената сила да разпределят Небесната благодат и да принасят пред Божия олтар молитвите на вярващите. В случай на недостоен духовник
Бог изпраща Свой ангел , за да извършва светите тайнства.

Тайнствата, извършвани от недостоен духовник, са за негово осъждане и проклятие, но също и за благодатен благослов над хората, които ги приемат с вяра. "
. . .
" . . . В църковната история познаваме немалко случаи, когато недостойни люде са заемали високи длъжности или когато патриарси са се превръщали в ересиарси. Знаем също така, че Вселенските събори, свиквани, за да разгледат и осъдят нова ерес, са изпращали по една, по две, по три покани към тези ересиарси, с които са ги призовавали да се явят на събора, и при това до последно са използвали обръщението „възлюбени в Господа”. И тогава, чак тогава - чак когато такъв ересиарх отхвърлял поканата им да се яви на събора, членовете на събора вече произнасяли анатема срещу него. Едва от този момент нататък подобен човек и тайнствата, извършвани от него, изгубвали своята благодат.

Погледнете, например, историята на константинополските патриарси през ХVII век. Турските султани били тези, които се занимавали с назначаването на патриарсите, и при това подбирали само хора, показващи, че са в състояние да дават възможно най-голям принос в султанската хазна. Някои патриарси запазвали своя сан по цяла година, други - по няколко месеца, трети - едва по няколко дни. На патриаршеския престол заставали също тайни йезуити и симпатизанти на протестантството. Султанът редувал патриарсите един след друг само защото всеки следващ изглеждал по-обещаващ приносител към султанската хазна. Колко бързи и неочаквани са били тези смени, можем да съдим по факта, че за периода между 1598 г. и 1654 г. са били сменени 54-ма патриарси. Само какво изкушение за вярващите!
Животът на гръцките християни от онова време бил безкраен низ от мъчителни страдания. Въпреки това обаче, те не се отделили от своите пастири и епископи. Нито пък престанали да посещават храмовете, въпреки че там се почитали имената на патриарсите, назначавани от мюсюлманския султан. Сред патриарсите от онзи период бил и св. Атанасий Пателарий - три пъти назначаван на патриаршеския престол, след като всеки път успявал да внесе в султанската хазна подобаваща сума пари. Той починал в Господа в Русия и бил канонизиран за светец.
Да не говорим също какво изкушение за православния руски народ е бил приближеният на цар Петър Първи, главата на Синода, архиепископ Теофан Прокопович - един пияница и женкар. Неговото изкусително поведение е могло да докара някои по-зилотски настроени следовници на вярата до истинска схизма. Но така или иначе, внимание в случая заслужават не схизматиците, а онези, които продължили да се молят в храмовете, където се споменавало името на архиепископ Теофан, и които

не изоставили Православната църква, а останали в нея, за да получават нейната благодат и благословение.

В наши дни изкушенията също не са малко. Но въпреки всички изкушения, нищо не ни дава основателно право да страним от общение с духовенството, което е в канонично отношение с патриарх Алексий."

Епископ Атанасий (Сахаров) (1887-1962)
"Да не грешим срещу единството на Църквата"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от TRl на 13.12.02 15:09.

Мт 7:16 От плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни, или смокини от репеи?
Мт 7:17 Също така, всяко добро дърво дава добри плодове, а лошото дърво дава лоши плодове.
Мт 7:18 Не може добро дърво да дава лоши плодове; или лошо дърво да дава добри плодове.
Мт 7:19 Всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и се хвърля в огън.
Мт 7:20 И тъй, от плодовете им ще ги познаете.

Мат.15:8 " Тия люде ( се привлижават при мене с устата си и) ме почитат с усните си; Но сърцето им далеч отстои от Мене.
Мат.15:9 Обаче напразно Ми се кланят,
Като преподават за поучения човешки заповеди"

Даже и духовници, които водят срамен начин на живот, си остават разпределители на благодатта Епископ Атанасий (Сахаров)

Тогава какво? Да речем ли: Нека останем в греха, за да се умножи благодатта? Да не бъде! Ние, които сме умрели към греха, как ще живеем вече в него? Римляни 6.1,2

Изворът пуща ли от същото отверстие сладка и горчива вода? Яков 3.11

Защото ще дойде време, когато няма да търпят здравото учение; но, понеже ги сърбят ушите, ще си насъберат учители по своите страсти 2 Тимотей 4.3

"...каквото рече моя Бог това ще говоря" 3 Царе 18

Да, хубаво е човек да цитира, но да цитира в пълнота е още по-хубаво:
[7:13] Влезте през тесните врата; защото широки са вратата и просторен е пътят, който води към погибел, и мнозина са, които минават през тях;
[7:14] защото тесни са вратата и стеснен е пътят, който води в живота, и малцина ги намират.
[7:15] Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас в овча кожа, а отвътре са вълци грабители:
[7:16] по плодовете им ще ги познаете.
. . .

Да, по плодовете трябва човек да се ориентира. Но за кой плод става тук въпрос - за плода от това, че някой човек (било то и свещеник) се напил в местната кръчма, или че някой си (човек) набил жена си? Или става въпрос за нещо много по-важно: за плода на истините – за тяхното пазене и изпълнение. Приятелю, въпреки кусурите на свещениците, Православието е съхранило и съхранява п р а в и л н о Христовото учение. Тоя плод е добрият плод, а не оня, за който става въпрос: лъжливия, който донасят вълци грабители каквито са еретиците, например.
За това и в Църквата се пази свято в с и ч к о: както от Светото Писание тъй и от Светото Предание.

Там още е казано:
"Не всеки, който Ми казва: Господи, Господи! ще влезе в царството небесно, а оня, който изпълнява волята на Моя Отец Небесен.
... И тогава ще им кажа открито: никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие. " [7:21, 23]
- Значи трябва да се изпълнява Божията воля и Божият Закон. Вършилите противозаконни дела - дела против Закона Божий - не ще влязат в царството небесно според истинните думи на Спасителя.

А Закона се състои от заповеди, една от които е например тая:
"И тъй, братя, стойте и дръжте преданията, които научихте било чрез наше слово, било чрез наше послание." [2Сол.,2:15]

Без Светото Предание, което е част от Божиите разпоредби, търсещият истинският плод прилича на зажаднял за вода човек, който попадайки сред пустинята, вижда в далечината оазис и се насочва към него. Но след време разбира, че това е мираж и вярната посока е биле и е точно противоположната. Но вече е твърде късно, защото няма нито време нито сили да достигне целта. А този човек е можел просто да се обърне и да поеме по верният път, защото целта е била съвсем близо, но се е оставил жегата да помрачи ума му до такава степен, че да не може вече да разсъждава нормално – дотолкова, че дори да не се огледа внимателно.

Заповедите нали са затова, за да се изпълняват и пазят, а не да се умуват и да се изменят и дори подменят, както правят протестантите, например. Защото "вълците грлабители" точно това правят - видоизменат и подменят, т.е. НЕ ПАЗЯТ. И колкото и да са хрисими пред другите човеци, т.е. облечени в овчи кожи, то това не носи полза нито за тях, нито за другите. Нали е казано: “Ако Ме любите, опазете Моите заповеди” [Иоан, 14:15]. И още: “Защото любовта към Бога се състои в това: да пазим заповедите Му.” [1Иоан, 5:4]. И на още други места . . .
Църквата, която е стълб и крепило на истината, пази в с и ч к о свято, и затова Нейният плод е чист и съвършен, както е съвършен и чист е Нейният Глава и Владика Господ Иисус, на Който в едно с Безначалния и Единороден Негов Отец и Светия и Животворящ Дух въздаваме слава, чест и поклонение сега и вовеки. Амин.

Редактирано от TRl на 16.12.02 14:05.