Трябва наистина да вземем да си уредим някоя среща скоро. :-)
домъчняло ми е за теб.
Напоследък съм много заета за съжаление :-(. Нали знаеш че в живота на всекиго има възходи и падения, Светли и хубави времена, тъжни и скръбни времена. В това май християните и нехристияните не се отличаваме.

Живота си е живот ... :-) може би единствената разлика е в това как се приемат нещата.
Християните намират образ вън от себе си на когото да уповават, но ако за един момент ни хрумне кощунствената мисъл че образа на Исус който имаме в главите си не е самият Исус. И още по-кощунствената мисъл че този Исус който сме си създали е коренно различен от бога към когото се стремим.
То тогава вярата е просто начин да излъжем съзнанието си че сме в сигурни ръце и че НЯКОЙ се грижи за нас каквото и да стане.

По този начин изнасяме отговорността за това което ни се случва извън себе си, но тъй като отговорността възлагаме на образ който самите ние сме си създали ... :-) то косвено възлагаме отговорността на себе си, само че съзнанието ти не е в час с това и си мисли че не е така.

Има хиляди такива самозаблуди ...
Например... имаш си някакъв комплекс .. че си грозен/на или какъвто и да било друг . И в погледа на другия постоянно виждаш присмех. Постоянно виждаш как другите те тъпчат и ти се подиграват... А всъщност дори и в техния поглед или дума да няма такова намерение, ти го виждаш "съвсем ясно като бял ден". Това пак е пример за изнасяне отговорността за това което се случва извън теб.

Още примери ..
Създаваш си илюзията че света е черен, че хората са използвачи и мизерници които се чудят как да те прекарат и тормозят... и след известно време наистина живота ти започва да се превръща в непрестанен тормоз.
Може човек да ти направи 100 добрини но ако един ден, един миг... той се поколебае да ти свърши услугата за която го молиш и искаш, значи той е "черен долен използвач и света е пълен с такива хора.. и нито един свестен човек няма.... "

:-)) Какъвто и да е света навън човек си живее в света който сам си създава. :-)
Ето например вие ( хаиде да не слагам християните под една шапка.. моля не се обиждайте. Говоря по-принцип) имате нужда от опование, от сигурност в лицето на Бога. Имате нужда да сте уверени че след смъртта има нещо защото мисълта че ще умрем се понася по лесно ако си представяш че след това те чака голяма награда. ....
И наистина си живеете в свят в който Бог се грижи за всичко, В свят в който можете да се обърнете към някой всевластен които има силата да направи всичко за вас.
Самата мисъл че такъв съществува ви дава сигурност и спокойствие и ви създава определена нагласа към света, която пък определя това какъв ще бъде света за вас. ( Дали ще крачите бодро като божии чада или ще се колебаете на всяка крачка като беззащитни грешници ).

Одолам извинявай че го пиша като ре на твоя постинг. :-)) не е лекция пряко насочена към теб. Май просто ми е дошла музата да пиша.

Моля християните в клуба да не се обиждат на това което казвам. То не е опит да ги категоризирам или да им казвам какви са или какви не са. Всеки сам си знае той какъв е. Просто разсъждавам на глас.
:-)

Май на живо не съм толкова разпален проповедник. Обикновено листът хартия пред мен е по-добър слушател и ме предразполага към повече мислене и обобщаване :-)).

:-) Апропо .. защо не си направите или направим една среща на клуб християнство :-).

Ще ми бъде интересно да видя усмивките ви :-). Определено тези които съм видяла :-) са много хубави и без значение в клубчето колко кръстосваме щпаги и езици :-)))) бих се радвала различията в идеите и начините на мислене да не застават на пътя на личните взаимоотношения и на взаимната обич и уважение :-).

Поздрави

не знам какво имаш предвид с това "в живота има всякакви моменти", но подозирам, че си в един от "онези моменти". ще кажа две думи за теб на един Приятел.
ами отново имаш изключително добри попадения. това особено че си измисляме друг Исус - проекция на нашите желания и прочее - е повече от вярно. това е изстрадана истина. блаженни ония който чуят думите на Морфей след горчивото хапче - Welcome to the real world! :-)

това също много ми хареса за мърморковците - веднъж някой ми разправи за съдбата, която все не можела да угоди на някого и накрая казала, ами добре щом толкова искате да ви е черен света ще ви бъде черен истина е че адски много неща зависят от нас (и вярата и любовта ни).

нюанса, който бих внесъл в твоите думи, е че християнинът като изтрезнее му се изяснява Кой е Истинският Исус, а не че такъв няма. нали чаткаш разликата?
и нещо друго - аз лично не съм повярвал, защото съм имал комплекси или нещо, нито защото съм се чувствал застрашен от смъртта, нито защото съм нямал сигурност. имах си всичко - и момичета и пари и компания и перспективи и всичко ... в един момент обаче бях уловен в "мрежата на Царството". ами сега?

аз съм за среща на Клуба. да пусна ли тема с обява? да поканим ли и "преподобни", ако приемем че няма да се ръкуваме с тях, да не се омърсят душките ...

"...каквото рече моя Бог това ще говоря" 3 Царе 18

:-)) само не знам кога би било най-удобно.
Измисли някоя удобна за теб дата и час около или след 19 вечерта. Аз по-рано не мога да присъствам. :-(
Пък ако на някой не му е удобно ще си каже. :-)


:-)) поздрав :-)))

нека уточним нещо
емоциите са си емоции и всяка дейност е осъдена да се провали без човек да е емоционално ангажиран в нея
познавам много хора като тези които споменаваш но те не определят реалността на вярата за други а единствено за себе си
ти само по човеци ли си се водила за да познаеш вярата

сега за любовта
тя не е само усещане
бих казал дори че изобщо не е усещане и емоция
тя е способност и възможност за човек да избяга от самотата на грешната си душа
не давам окончателни диагнози а само се опитвам да очертая нещата
всеки търси онова състояние на мир и покой независимо дали в църква, на работа, в изкуство, наука или другаде
и определено влага емоции втова
оттам и според характера си може да привлича или да отблъсква
видяла си един модел на вяра, но това не е всичко
самата ти можеш ли да сведеш вселената само до своя собствен космос
твоите усещания са актуални за тебе но не и за всички като правило

май твоето мнение за фанатизма на tilt може да се приложи и към теб самата

идеята ти аз среща е интересна а и odolam е интересен с мненията си за монашеството (или друг беше а той го подкрепяше за нещо - сега докато пиша не съм много сигурен кое беше)
но досега не съм мислил за това

В мнението ти за фанатизма си прав. Когато критикувам нещо обикновено то се просмуква в мен :-). Нормално е. Когато някой е агресивен към мен и аз заставам в агресия срещу него/нея агресията срещу която се боря е и в мен :-) т.е. започвам да се боря и срещу себе си... :-)

"самата ти можеш ли да сведеш вселената само до своя собствен космос
твоите усещания са актуални за тебе но не и за всички като правило "

Това което твърдя че винаги и навсякъде човекът вижда само своя собствен космос. За него това е вселената, околните, природата, всичко което прави и другите правят към него е неговият космос.
Микрокосмоса и макрокосмоса са свързани. Твоето вътре и твоето вън.

Естествено е моят микрокосмос и твоят микрокосмос да са различни. Това което усещаш и как осмисляш това което ти се случва е пряко зависимо от начина ти на мислене и на нагласата ти. За да разбереш какво има вън от тебе и от твоя микрокосмос трябва да спреш да бъдеш себе си и да излезеш.

Да спреш да се чувстваш обиден, или застрашен да спреш да гледаш от твоята точка какво те засяга и какво не те засяга, да махнеш емоцията. За да можеш да виждаш трябва да махнеш призмата през която гледаш света.

Мислил ли си си някога как изглежда света през очите на някой друг... да речем ... дори физически да си представиш как стоиш на неговото място и гледаш улиците, къщите и хората.

Случвало ли ти се е да ходиш редовно в някое заведение и след време да се хванеш да работиш зад бара... Заведението изглежда по коренно различен начин. ВЪпреки че и в двата случая ти си си ти.
Или да познаваш някой човек като бегъл познат и после да се сближите... та това не е същия човек.

Та .. къде е мястото на вярата в цялата работа.. Истината е че всеки говори за вярата, но никой не може да я определи. Какво е това ...
Всеки е убеден че е правоверен и ако започнеш да критикуваш вярата ще се намерят хора които да ти кажат... "ааааааааа... онзи тип вяра е грешният .. слушай сега мен :-)"
Говорим си с едни толкова хлъзгави думи които могат да означават и всичко и нищо ... всеки си ги чува и разбира както му изнася.
Можеш ли да говориш за божественото с точни и конкретни думи които да означават едно нещо и точно това ?

Може ли някой от тук присъстващите да определи на какво е стъпила вярата му. Но точно и конкретно ... Защо вярва в бога ???

Но не желая отговори от сорта "защото ТОЙ". Опитвали ли сте се да си отговорите на този въпрос със "защото АЗ" и къде във аз-а ви е заложен стремежа към бога?

Аз все още се боря с тези въпроси и макар отговорът на пръв поглед да изглежда лесен ... ако се позамисли човек може да открие много подводни камъни.

Сори :-) пак стана много дълго :-).
Поздрав :-)

Защо повярвах ли? Повярвах защото видях (АЗ) Божиите чудеса. Видях свръхестествените обещания изпълнени. Защо вярвам? Защото познах и се убедих и във верността и любовта на Бог. Това е малко егоистично, но е и библейско. Това се разбира с времето. Не можеш да чуеш за някого и да кажеш какъв е той. Дори да ти каже човек, който познава този някой, пак това няма да е достоверно. Единствения начин да кажеш за някого, че е лош или добър е като се запознаеш с него и прекарате време сами. Казвам "сами", заштото в компания хората имат навика да си слагат маски и стени около себе си, да се правят на нещо, което не са. Този Бог когото познавам е Бог на отделния човек, а не на тълпата. Той е нежен и любящ. И нещо много важно за мен - Той е верен.
От друга стана вяра в нещо което знам и виждам се нарича факт, а не вяра.
Искам да задам един въпрос: Ако от Господ не зависеше спасението, вечния живот, това къде ще отидем след смърта, чудесата и всичко което Той дава като Бог, тогава за какво ни е Той???

:-) уместен въпрос :-)))

А не приписваме ли на бога повече черти отколкото има, защото на нас ни се иска той да ги има ?

Ако вярваме, 4е сме създадени по Негов образ и подобие този въпрос е неточен. Ние сме само образ на истинските и пълни чувства в сравнение с Бог. Например ние обичаме, а Бог Е любов. Ако вярваш, 4е Той е Създателът и Богът в пълния смисъл на думата, не можеш да кажеш че Той няма нещо, което ние имаме.
А относно въпросът, който зададох, исках да кажа, че хората търсят само облагата. Например ако от друг зависеше да дава спасението, всички него щяха да почитат и да "обичат". Това е гаден егоизъм. Може би с това се започва, но не би трябвало така да продържи. Днес на почти никой не му пука за Бога, пука им за ... себе си, да се докопат до спасението. Но Бог не е сляп. Лицемерието в повечето "християни" ще ги довеве единствено до "Никога не Съм ви познавал".

:)))))))))

Добре .. да поставим въпроса така..
ако Богът въпреки че може да ти даде спасението все пак не ти го даде, въпреки че си му верен и му служиш и т.н. и т.н... тогава какво ?
Т.е. във вярата си към бога изобщо не те интересува дали ще си в рай или ад ... или където и да е.
Дали би могъл да бъдеш с бога заради самото пребиваване покрай него, дори и да нямаш абсолютно никаква облага?

А би ли могъл да бъдеш покрай човек например който когато си покрай него нито те забелязва нито ти говори, нито общува с теб по какъвто и да е начн, само заради самото пребиваване покрай този човек ? ( не прави аналогия с горния въпрос.)

Поздрав

НЕ приемаш много съвети относно правилността на книжовния израз май...
Някъде наскоро ти бяха намекнали относно правилото за пълния и краткия член. Разбираемо е, че намека е профучал покрай ушите ти
Доста грозно изглежда тази грешка, комбинирана със съществително като "Бог"

Толкова за правилността на книжовния изказ.

А що се отнася до въпросите, които поставяш по-нататък,
отговора, който целиш да провокираш, е съвсем прозаичен :
НИКОЙ съществуващ човек не е достигнал на такова ниво, че да
е способен на тези подвизи - "да бъде с някой друг само заради самото пребиваване" .
Това рано или късно омръзва... и или идва часът на разплатата, или
пътищата се разделят...
Друг е въпросът, че някои хора практикуват двоен стандарт - спрямо Бог
едно, спрямо хората - друго.