|
Светител Николай Охридски
... и в една света, съборна и апостолска Църква
Пътници, ето го и корабът! Когато придошъл потопът, Ной се спасявал в сигурен кораб.
Потопът на безумието и греха бушува непрестанно. Затова Човеколюбецът Бог е създал
кораб на спасението. Питайте за Неговия кораб и бързо влизайте!
Да не ви измамят многото шарени лодки, украсени и накипрени отвън. Питайте за
здравината на мореплавателния съд и за изкусността на капитана. Христовият кораб
има най-яките стени и най-изкусния кормчия. Това е Сам Дух Светий, Всеведецът и
Всемогъщият.
Да не ви измамят и ония, които призовават към своите малки и нови лодки и които ви
предлагат отделни лодки, само за вас. Пътят е дълъг и бурите са опасни.
Да не ви измамят и ония, що казват, че от другата страна на морето няма друга земя,
нов свят, и затова не е нужно да се предприема далечно плаване. Те ви зоват на
риболов край бреговете. Толкова виждат и знаят. Наистина, в пропаст са паднали и вас
в пропастта увличат.
Не се оставяйте да ви измамят! Но питайте за Неговия кораб! Ако и на пръв поглед той
да е най-неугледен от всички, ала як е и сигурен. Макар по него да няма много шарени
знамена, освен кръстния знак, знайте, че на него животът ви е осигурен. А при морски
пътешествия първото и главно правило е да бъде осигурен животът на пътника.
Щом вярвате в Христа Спасителя, христоносци, вие вярвате и в Неговото дело. А
Неговото дело е Църквата, корабът на спасението. На него се носят воинствата на
спасените и спасяващите се. Това Свое дело Господ е основал върху вярата, яка като
камък. Както е рекъл и прорекъл: “на тоя камък ще съградя църквата Си и портите
адови няма да є надделеят” (Мат. 16:18) И наистина, досега не са є надделели, нито ще
є надделеят някога.
Църквата се нарича тяло Христово. Вие сте тялото Христово (Рим. 12:5, Кор. 12:27).
Затова Църквата е една единствена. Та нали не може под една глава да има две тела! А
Христос е назован и глава на Църквата (Кол. 1:18). Оттук: един Христос, една Глава,
едно тяло — една Църква.
Ако има отстъпничество и ереси, вас какво ви смущава? Всичко това е превидено и
предречено, както изкусният кормчия предвижда и разказва на пътниците за
предстоящите бури и несгоди. “Трябва да има помежду ви и ереси”, говори апостолът,
“за да се явят достойните измежду вас” (1 Кор. 11:19 по слав. текст). Ако една група от
пътниците в кораба си направи корито и се спусне в морето да си плува отделно,
изпълнете се с жалост към тях. И толкова. Техният отчаян пример, тяхното вироглаво
хвърляне в погибел утвърждава вашата вяра в кораба на спасението, който е един
единствен.
Църквата се нарича свята. Вие знаете защо се нарича свята. Първо, защото е основана
от най-Святия от всички святи. Второ, защото Господ я е събрал, изкупил, очистил и
утвърдил чрез Своята свята и пречиста Кръв. Трето, защото от нейното основаване я
ръководи, вдъхновява и оживява Светият Дух Божий. Четвърто, защото всички нейни
членове са призвани да бъдат святи, отделени от всичко несвято на тоя свят, гдето те
растат и през който пътуват. Пето, защото светите небеса са предназначени за нейна
вечна обител. Шесто, защото в нея са всички ония дадени от Бога средства, чрез които
човеците се освещават и стават способни да бъдат жители на небето. Затова се нарича
Църквата свята.
Църквата се нарича още и съборна. Защо? Първо, защото събира за живия Бог чеда от
всички земи, от всички племена, от всички народи. Тя не се ограничава нито с една
раса, нито с едно племе, нито с една държава. Подобна на човек, що стои на кръстопът
и зове пътници на царската трапеза (Мат. 22:9), е и Църквата. Светата съборна Църква
призовава и събира човешките синове и дъщери за спасение. И не отхвърля никого,
освен оногова, който я отхвърля нея, като по такъв начин отхвърля самия себе си. С
това се отличава новозаветната, всеобхватна Църква от старозаветната,
подготвителната, ограничената само с един народ.
Църквата се нарича съборна още затуй, че не е ограничена и от времето. Тя обхваща не
само всички верни от Христа насетне, но и всички ония святи и праведни души от Адама
до Йоана Кръстителя, заради които Господ слязъл в ада.
Църквата се нарича съборна и затуй, че тя обхваща живи и покойници. Упокоените є в
Господа членове са също толкова нейни, колкото и живеещите сега на земята.
Пътниците, които корабът на спасението е пренесъл на новата земя, в безсмъртното
царство, както и ония, които той пренася днес и които ще пренася утре — всички са
членове на едната света съборна Църква.
И тъй, Църквата се нарича съборна затуй, че не се ограничава нито с една раса, нито с
един народ, нито от пространството, нито от времето, нито от смъртта.
Заради всичко това Църквата е съборна както по своето учение, тъй и по своето
устройство.
Светата Църква се нарича и апостолска. Тя се нарича тъй първо, защото нейни първи
членове са били Христовите апостоли — първи лични свидетели на чудесния живот и
дела на Сина Божий на земята и първи Негови следовници. Второ, защото апостолите са
я устроили и разпространили по цял свят. Трето, защото светите апостоли първи след
Господа са пролели кръвта си в нейните основи. Четвърто, защото нейното апостолство
до ден днешен не престава. Апостолството на Църквата днес се вижда от две страни —
заради своята апостолска мисия в света и поради своите служители* правата,
православната Църква носи непрестанно печата на апостолството.
На Църквата като учреждение не є е дадено да властвува, но да служи. Да служи на
Божиите народи до мъченичество, подобно на Господа Христа. Да освещава човешките
души, да ръководи духовния и нравствения живот на хората, да свети. Не да поробва, но
да освобождава. Защото всички човеци са призовани към Христовата свобода, към
свободата на Божии синове. Както е писано: “затова не си вече роб, а син” (Гал. 4:7) и
още: “стойте твърдо в свободата, която Христос ни дарува” (Гал. 5:1). Като кораб на
спасението, Църквата Божия носи не роби, но свободни деца, царски чеда, към
безсмъртното небесно царство. Няма по-драгоценен товар, няма и по-отрадна пристан!
Това е вярата на мъжествените и дружелюбните. Нея трудно я приемат страхливците и
саможивите. Мъжествени са ония, които имат смелост да въстанат против езическото
безредие на душата си и да въведат там евангелския ред. Дружелюбни са ония, които
желаят да пътуват в съдружие и гледат на своите спътници през зарята на оная вечна
светлина в далечината. И се радват на спътниците си като на свои братя, като на сами
себе си, като на оная вечна светлина, която всички тях ги осветява, милува и привлича
към себе си. Мъжествените и дружелюбните желаят да имат в себе си и около себе си
ред. Те ценят чуждата помощ и не отказват своята. Желаят да се стеснят, за да сторят
място на другите. Подобно на Бога, те горят от желание всички човеци да се спасят и
достигнат познание на истината. Като признават величието на живия Бог, те не виждат в
себе си нищо велико. На себе си те гледат като на малки органи от едно тайнствено и
велико тяло — Църквата, глава на която е Христос. Не се блъскат едни други, не се
боричкат за първенство. Не се боят от отвъдния живот, не се страхуват от смъртта,
хвалят добрите дела на своите спътници, а своите не показват. И така в съгласие, в ред
и радостно те пътуват като ято птици към топлите страни — към царството на
божествената светлост и родителската топлота.
Това е вашата вяра, христоносци, вярата на мъжествените и дружелюбните ваши
предци. Нека тя бъде вярата и на децата ви от поколение на поколение, на всички тях
до края на пътешествието, до тихото пристанище. Тази вяра е непосрамваща,
православна, спасителна. Наистина, тази е вярата на образованите люде, на ония, що
носят в себе си образа Божий. В Съдния ден, деня на Божията правда, когато Христос
ще съди по правда, те ще се назоват благословени.
© Превод от сръбски език, “Православна беседа”
Предлагаме на читателите на “Православна беседа” откъс от книгата “Верую во единаго Бога”, разяснение на Символа на православната вяра от Охридския и Жички светител Николай (Велимирович)
|
