Човече е свръхчовекът

Архимандрит Юстин Попович

Приятели, вгледайте се в основните принципи на европейския хуманистичен
прогрес, в неговата метафизика. Нима не виждате, че тази култура системно
притъпява в човека усещането за безсмъртие, докато не го притъпи съвсем и той
не каже: "Тяло съм и само тяло." А това означава: смъртен съм и само смъртен.
Така хуманистична Европа живее под мотото: Човекът е смъртно същество. Това
съзнание постепенно ражда убеждението, че смъртта е необходимост. Смъртта -
необходимост?! Има ли нещо по-оскърбително и по-подигравателно? Оказва се,че
най-големият враг на човека всъщност му е необходим! Нима в това има логика,
макар и най-слаба, дори детинска?

Хуманистичният човек е опустошен, страшно опустошен, защото от него е
прогонено съзнанието за лично безсмъртие ... Позволете ми едно парадоксално
сравнение: мисля, че някои животни са по-близо до вечността и безсмъртието в
своите желания от човека на европейския хуманистичен прогрес. Повяхнал,
овеществен, дегенерирал, хуманистичният човек е напълно прав, когато
провъзгласява чрез своите мъдреци, че е произлязъл от маймуната. Веднъж
изравнен с животните по произход, защо да не се изравни с тях и по морал? Дори
грехът и престъплението се считат от модерното правосъдие за неизбежност в
обществото и природна необходимост. ... Не би могло да бъде различно, защото
само усещането за безсмъртие може да роди морал по-висш от животинския нагон.

Приятели, срещу така разбирания хуманистичен прогрес и неговия човек стои
Христовият човек и неговата вяра в безсмъртието. Побеждавайки греха и смъртта,
Христовият човек преминава в този живот през три главни периода в християнското
си развитие: раждане в Христа, преображение в Христа, възкресение в Христа.
Крайната цел на неговата борба е да възкръсне с Христа. А това означава да
победи смъртта. В очите ви виждам въпроса: как се постига това в тази воденица
на смъртта, каквато е нашата земя?

"Какво е безсмъртието? - пита великият християнски философ св. Исаак Сирин.
"Безсмъртието е усещане на Бога." Да усещаш Бога, означава да се чувстваш
безсмъртен. Безсмъртието е да усещаш Бога в себе си постоянно, във всяка
мисъл, във всяко чувство, във всяка постъпка. Ако от душа си повярвал във
възкръсналия Богочовек това означава, че вече си победил смъртта, защото Той е
казал: "Който вярва в Мене, има живот вечен,.. преминал е от смърт в живот..."

След като повярва във възкръсналия Богочовек, човекът започва да става човек,
защото се освобождава от греха и смъртта и придобива чувство за безсмъртие.
Затова Възкресението на Христос е най-съдбоносното събитие в историята на
света, от него зависи непреходната, божествената стойност не само на отделния
човек, но и на всички хора.

Ето това е християнската философия на прогреса, това е нашият отговор на
въпроса: Що е прогрес? Нищо друго освен преодоляване на смъртта.

Ние живеем на географския и духовен паралел между два свята, между две
култури, между Изтока и Запада. Душата на народа ни е пратена на този свят и й е
казано: живей на острието на меча! Може ли да се живее по този начин без
опасност за живота? И не трябва ли при такъв жребий очите ни да са незаспиващи
и цялото ни същество да бди?

От една страна, метежният Запад привлича душата ни със своя магнетизъм, а от
друга, спокойният Изток ни мами с тайнствената си красота. Под излъсканата кора
на Запада тътнат вулканични противоречия; под грапавата кора на Изтока шумят
богожадуващи бездни на духа. Тези два свята ни разкъсват. Накъде да тръгнем: на
Изток или на Запад?

Душата ни трябва да бъде херувимски прозорлива и серафимски слуховита, за да
може да тръгне и върви по пътя, който не ще и донесе смърт. Не казвай, нека се
раздели душата на народа, нека половината тръгне на Изток, а другата на Запад.
Приятелю, може ли окото да вижда ако го разделиш? Може ли сърцето ти да усеща,
ако го разсечеш? Може ли да просъществува царство, ако се раздели?

ЦВ, Брой втори за 1998 година

...

Юстин (Благой) Попович се родил на Благовещение във Брание, Южна Сърбия от
баша Спиридон и майка Анастасия. Своето образование той получил в
Богословската академия "Св. Сава" в Белград, в Оксфордския университет и накрая
в Атина, където защитава докторска степен по богословие. Познал рано суетата и
преходността на земния живот, той се замонашил рано. Като монах Юстин се отдал
изцяло на богословието, поради което не желаел да приеме епископското
достойнство, което му предлагали. Работил повече от година като учител по
богословие (Карловци, Призрен, Битоля) докато най-накрая намерил мястото на
своето призвание професор по богословие в Белградския университет. След края
на Втората световна война бил принуден да напусне катедрата си и столицата и да
се оттегли в един малък манастир, където като молитвеник и постник, продължил
неуморно духовната си и книжовна дейност. Починал в 1979 г.

http://www.pravoslavieto.com/docs/justin_popovich.htm

Pravoslaven skot,

"Ето това е християнската философия на прогреса, това е нашият отговор на
въпроса: Що е прогрес? Нищо друго освен преодоляване на смъртта. "

no nima tova ne e sashtinata na evropejskia humanizam? vechniat stremezh kam bezsmartie materializiran v izkustvata, literaturata, v naukata ako shtesh....

bivsh protestant zashto se otreche ot protestantizma,kakvo te otblusna,pitam te zashtoto i men mnogo me otbluska!No ne znam na kade da ida,pravoslavieto sushto ne mi dade otgovor na vuprosite!
Otivam kum direktna vruzka s Boga,ne mi trjabvat posrednizi,zurkvi,izpozvachi i lizemeri!

Ти ме обърка с Бивший, от което съм само поласкан.
Европейският "ренесансов" стремеж към безсмъртие в това тяло и увековечаване на страстите ни директно противоречи на учението на Христа в есхатологичната му част. Никой не ни е обещал прогрес чрез подобряване на битовите условия на човеците, докато постепенно се построи Царството Божие на земята. /Всъщност, нещо такова обещават комунистите и анархистите/. Христос учи, че в последните времена вярата ще оскъдее, ще започнат войни, трусове, междуособици....и когато животът стане достатъчно страшен, милосърдният Бог ще сложи край на сегашната му форма - земята и небето в пламък ще преминат...и тогава ще дойде ново небе и нова земя, на които обитава правда. Амин. Ей, дойди, Господи Иисусе.

Scio Qui credidi

Редактирано от Aмapтoлoc на 21.09.02 12:27.

Позволи ми да ти разкажа една случка, станала много много отдавна.

"...Отначало, когато някой от братята му казваше нещо, той унизяваше всекиго и възразяваше: "Какво ми важи еди кой-си? Никой друг не е достоен, освен Зосима и подобните нему". После почна да осъжда и тях, като казваше: "Никой не е достоен, освен Макарий". Не след дълго започна да казва: "Какво представлява Макарий? Никой не е достоен, освен Василий и Григорий". Но скоро взе да осъжда и тях, като казваше: "Какво представляват Василий и Григорий? Никой не е достоен, освен Петър и Павел". Аз му казвам: "Братко, ти сигурно скоро и тях ще почнеш да унизяваш." И повярвайте ми, след известно време той почна да казва: "Какво е Петър, и какво е Павел? Никой няма значение, освен св. Троица". Накрая той се възгордя и против Самаго Бога и така изгуби ума си".

Авва Доротей, Слово 2 - за смиреномъдрието.

Scio Qui credidi

Ех, най-накрая тема, с която си заслужава да кажеш нещо. Иначе от месец само гледам темите дето се пускат и направо се чудя...

Виж какво идеята за свеъхчовека на Ницше е правилна, неправилно е това, че я облече с воля за власт и нарече християнството "робска религия", понеже не успя да разбере тайната на смирението, прие го като примирение, а това са две различни неща.
Оттук този Попович му има зъб - защото облечен с воля за власт този свръхчовек му дава основание да хвърли идеята за смирението и да нарече християнството - робска религия. Иначе не е правилно да се каже, че свръхчовекът е човече. Ако е човече, как тогава ще бъде свръхчовек?

Защото въпроса, който трябва да си зададем е, кое е това, което над човека, за да се роди такава идея за свръхчовека? Ангела ли, Бог ли?
Ницше казва: "Между животното и човека има един мост и той се нарича свръхчовек". (цитат по памет).

А Учението Път на Мъдростта казва, че "човекът е един бог в развитие", един зрим теогон (зрим бог).

Е, тогава? Човече ли е свръхчовекът или идея, която ни отвежда към това, че човекът е един бог в развитие?

Друг е въпросът, че размисъла ти за хуманния човек има своето основание.
Ама за това ще си говорим по-нататък.

az ne mislia, che ima neshto pogreshno v tova chovek da se opitva da stroi i carstvoto Bozhie ne zemiata pak i dori tova da vodi samo da tehnicheski ili bitov progres. ne mislia, che tova e antihristiansko. chovek vse pak e obraz i podobie Bozhie, a i Hristos e kazal "Radvaite se i se veselete". Chovek e v tarsene na harmonia mezhdu svojata dusha i bremeto na tialoto/ resp. duh i materia i e zavisim i ot dvete. Ne mislia, che triabva da se nastrojvame da chakame "poslednite vremena", zashtoto niama smarten, kojto da znae koga shte nastapiat. sam ti znaesh kolko protestantski mesii ot USA sa obiavali nastapvaneto im. dotogava dokato nastapiat she e tozi sviat i nie , koito v edin malak moment ot vremeto zhiveem v nego.

Разбира се. Няма нищо лошо в това, че можем да общуваме чрез интернет, че на много места тежкият и опасен труд се механизира, че хората не мрат от туберкулоза по на 18-20 години както преди BCG-то. Но и интернетът за нас е начин да обмениме мисли, а за други - източник на порнографски материали; увеличената продължителност на живота не значи безсмъртие и т.н. Въпросът е да се избегне хилиастичното възприемане на прогреса. Да ползваме благата на тоя свят, все едно не ги ползваме, ако перифразирам Апостола.

Scio Qui credidi

Trjabva da vnimavash kogato kontaktuvash direktno s Boga ! Imaj predvid vinagi obstojatelstvoto, qe tezi vzaimootnoshenija sa neravnostojni i A+B, ne e ravno na B + A !

Zashtoto kogato qovek govori na Boga - tova se nariqa MOLITVA !

A kogato qoveka poqne da quva kak Boga mu govori, tova si e SCHIZOFRENIJA !

Mozhe li da ni otkrehnesh kade go pishe tova, qe v skoro vreme ... tova i ... tova ...
Nali poslednoto, koeto e kazal Hristos e bilo predi 2000 godini ?
Vsiqko ostanalo sa izmishljotini i svobodni talkuvanija na samozvani proroci, bogoslovi i dr. pod. fantazjori ! Da ne upotrebjavame po-grubi dumi.