Човече е свръхчовекът

Архимандрит Юстин Попович

Приятели, вгледайте се в основните принципи на европейския хуманистичен
прогрес, в неговата метафизика. Нима не виждате, че тази култура системно
притъпява в човека усещането за безсмъртие, докато не го притъпи съвсем и той
не каже: "Тяло съм и само тяло." А това означава: смъртен съм и само смъртен.
Така хуманистична Европа живее под мотото: Човекът е смъртно същество. Това
съзнание постепенно ражда убеждението, че смъртта е необходимост. Смъртта -
необходимост?! Има ли нещо по-оскърбително и по-подигравателно? Оказва се,че
най-големият враг на човека всъщност му е необходим! Нима в това има логика,
макар и най-слаба, дори детинска?

Хуманистичният човек е опустошен, страшно опустошен, защото от него е
прогонено съзнанието за лично безсмъртие ... Позволете ми едно парадоксално
сравнение: мисля, че някои животни са по-близо до вечността и безсмъртието в
своите желания от човека на европейския хуманистичен прогрес. Повяхнал,
овеществен, дегенерирал, хуманистичният човек е напълно прав, когато
провъзгласява чрез своите мъдреци, че е произлязъл от маймуната. Веднъж
изравнен с животните по произход, защо да не се изравни с тях и по морал? Дори
грехът и престъплението се считат от модерното правосъдие за неизбежност в
обществото и природна необходимост. ... Не би могло да бъде различно, защото
само усещането за безсмъртие може да роди морал по-висш от животинския нагон.

Приятели, срещу така разбирания хуманистичен прогрес и неговия човек стои
Христовият човек и неговата вяра в безсмъртието. Побеждавайки греха и смъртта,
Христовият човек преминава в този живот през три главни периода в християнското
си развитие: раждане в Христа, преображение в Христа, възкресение в Христа.
Крайната цел на неговата борба е да възкръсне с Христа. А това означава да
победи смъртта. В очите ви виждам въпроса: как се постига това в тази воденица
на смъртта, каквато е нашата земя?

"Какво е безсмъртието? - пита великият християнски философ св. Исаак Сирин.
"Безсмъртието е усещане на Бога." Да усещаш Бога, означава да се чувстваш
безсмъртен. Безсмъртието е да усещаш Бога в себе си постоянно, във всяка
мисъл, във всяко чувство, във всяка постъпка. Ако от душа си повярвал във
възкръсналия Богочовек това означава, че вече си победил смъртта, защото Той е
казал: "Който вярва в Мене, има живот вечен,.. преминал е от смърт в живот..."

След като повярва във възкръсналия Богочовек, човекът започва да става човек,
защото се освобождава от греха и смъртта и придобива чувство за безсмъртие.
Затова Възкресението на Христос е най-съдбоносното събитие в историята на
света, от него зависи непреходната, божествената стойност не само на отделния
човек, но и на всички хора.

Ето това е християнската философия на прогреса, това е нашият отговор на
въпроса: Що е прогрес? Нищо друго освен преодоляване на смъртта.

Ние живеем на географския и духовен паралел между два свята, между две
култури, между Изтока и Запада. Душата на народа ни е пратена на този свят и й е
казано: живей на острието на меча! Може ли да се живее по този начин без
опасност за живота? И не трябва ли при такъв жребий очите ни да са незаспиващи
и цялото ни същество да бди?

От една страна, метежният Запад привлича душата ни със своя магнетизъм, а от
друга, спокойният Изток ни мами с тайнствената си красота. Под излъсканата кора
на Запада тътнат вулканични противоречия; под грапавата кора на Изтока шумят
богожадуващи бездни на духа. Тези два свята ни разкъсват. Накъде да тръгнем: на
Изток или на Запад?

Душата ни трябва да бъде херувимски прозорлива и серафимски слуховита, за да
може да тръгне и върви по пътя, който не ще и донесе смърт. Не казвай, нека се
раздели душата на народа, нека половината тръгне на Изток, а другата на Запад.
Приятелю, може ли окото да вижда ако го разделиш? Може ли сърцето ти да усеща,
ако го разсечеш? Може ли да просъществува царство, ако се раздели?

ЦВ, Брой втори за 1998 година

...

Юстин (Благой) Попович се родил на Благовещение във Брание, Южна Сърбия от
баша Спиридон и майка Анастасия. Своето образование той получил в
Богословската академия "Св. Сава" в Белград, в Оксфордския университет и накрая
в Атина, където защитава докторска степен по богословие. Познал рано суетата и
преходността на земния живот, той се замонашил рано. Като монах Юстин се отдал
изцяло на богословието, поради което не желаел да приеме епископското
достойнство, което му предлагали. Работил повече от година като учител по
богословие (Карловци, Призрен, Битоля) докато най-накрая намерил мястото на
своето призвание професор по богословие в Белградския университет. След края
на Втората световна война бил принуден да напусне катедрата си и столицата и да
се оттегли в един малък манастир, където като молитвеник и постник, продължил
неуморно духовната си и книжовна дейност. Починал в 1979 г.

http://www.pravoslavieto.com/docs/justin_popovich.htm

Pravoslaven skot,

"Ето това е християнската философия на прогреса, това е нашият отговор на
въпроса: Що е прогрес? Нищо друго освен преодоляване на смъртта. "

no nima tova ne e sashtinata na evropejskia humanizam? vechniat stremezh kam bezsmartie materializiran v izkustvata, literaturata, v naukata ako shtesh....

bivsh protestant zashto se otreche ot protestantizma,kakvo te otblusna,pitam te zashtoto i men mnogo me otbluska!No ne znam na kade da ida,pravoslavieto sushto ne mi dade otgovor na vuprosite!
Otivam kum direktna vruzka s Boga,ne mi trjabvat posrednizi,zurkvi,izpozvachi i lizemeri!

Ти ме обърка с Бивший, от което съм само поласкан.
Европейският "ренесансов" стремеж към безсмъртие в това тяло и увековечаване на страстите ни директно противоречи на учението на Христа в есхатологичната му част. Никой не ни е обещал прогрес чрез подобряване на битовите условия на човеците, докато постепенно се построи Царството Божие на земята. /Всъщност, нещо такова обещават комунистите и анархистите/. Христос учи, че в последните времена вярата ще оскъдее, ще започнат войни, трусове, междуособици....и когато животът стане достатъчно страшен, милосърдният Бог ще сложи край на сегашната му форма - земята и небето в пламък ще преминат...и тогава ще дойде ново небе и нова земя, на които обитава правда. Амин. Ей, дойди, Господи Иисусе.

Scio Qui credidi

Редактирано от Aмapтoлoc на 21.09.02 12:27.

Позволи ми да ти разкажа една случка, станала много много отдавна.

"...Отначало, когато някой от братята му казваше нещо, той унизяваше всекиго и възразяваше: "Какво ми важи еди кой-си? Никой друг не е достоен, освен Зосима и подобните нему". После почна да осъжда и тях, като казваше: "Никой не е достоен, освен Макарий". Не след дълго започна да казва: "Какво представлява Макарий? Никой не е достоен, освен Василий и Григорий". Но скоро взе да осъжда и тях, като казваше: "Какво представляват Василий и Григорий? Никой не е достоен, освен Петър и Павел". Аз му казвам: "Братко, ти сигурно скоро и тях ще почнеш да унизяваш." И повярвайте ми, след известно време той почна да казва: "Какво е Петър, и какво е Павел? Никой няма значение, освен св. Троица". Накрая той се възгордя и против Самаго Бога и така изгуби ума си".

Авва Доротей, Слово 2 - за смиреномъдрието.

Scio Qui credidi

Ех, най-накрая тема, с която си заслужава да кажеш нещо. Иначе от месец само гледам темите дето се пускат и направо се чудя...

Виж какво идеята за свеъхчовека на Ницше е правилна, неправилно е това, че я облече с воля за власт и нарече християнството "робска религия", понеже не успя да разбере тайната на смирението, прие го като примирение, а това са две различни неща.
Оттук този Попович му има зъб - защото облечен с воля за власт този свръхчовек му дава основание да хвърли идеята за смирението и да нарече християнството - робска религия. Иначе не е правилно да се каже, че свръхчовекът е човече. Ако е човече, как тогава ще бъде свръхчовек?

Защото въпроса, който трябва да си зададем е, кое е това, което над човека, за да се роди такава идея за свръхчовека? Ангела ли, Бог ли?
Ницше казва: "Между животното и човека има един мост и той се нарича свръхчовек". (цитат по памет).

А Учението Път на Мъдростта казва, че "човекът е един бог в развитие", един зрим теогон (зрим бог).

Е, тогава? Човече ли е свръхчовекът или идея, която ни отвежда към това, че човекът е един бог в развитие?

Друг е въпросът, че размисъла ти за хуманния човек има своето основание.
Ама за това ще си говорим по-нататък.

az ne mislia, che ima neshto pogreshno v tova chovek da se opitva da stroi i carstvoto Bozhie ne zemiata pak i dori tova da vodi samo da tehnicheski ili bitov progres. ne mislia, che tova e antihristiansko. chovek vse pak e obraz i podobie Bozhie, a i Hristos e kazal "Radvaite se i se veselete". Chovek e v tarsene na harmonia mezhdu svojata dusha i bremeto na tialoto/ resp. duh i materia i e zavisim i ot dvete. Ne mislia, che triabva da se nastrojvame da chakame "poslednite vremena", zashtoto niama smarten, kojto da znae koga shte nastapiat. sam ti znaesh kolko protestantski mesii ot USA sa obiavali nastapvaneto im. dotogava dokato nastapiat she e tozi sviat i nie , koito v edin malak moment ot vremeto zhiveem v nego.

Разбира се. Няма нищо лошо в това, че можем да общуваме чрез интернет, че на много места тежкият и опасен труд се механизира, че хората не мрат от туберкулоза по на 18-20 години както преди BCG-то. Но и интернетът за нас е начин да обмениме мисли, а за други - източник на порнографски материали; увеличената продължителност на живота не значи безсмъртие и т.н. Въпросът е да се избегне хилиастичното възприемане на прогреса. Да ползваме благата на тоя свят, все едно не ги ползваме, ако перифразирам Апостола.

Scio Qui credidi

Trjabva da vnimavash kogato kontaktuvash direktno s Boga ! Imaj predvid vinagi obstojatelstvoto, qe tezi vzaimootnoshenija sa neravnostojni i A+B, ne e ravno na B + A !

Zashtoto kogato qovek govori na Boga - tova se nariqa MOLITVA !

A kogato qoveka poqne da quva kak Boga mu govori, tova si e SCHIZOFRENIJA !

Mozhe li da ni otkrehnesh kade go pishe tova, qe v skoro vreme ... tova i ... tova ...
Nali poslednoto, koeto e kazal Hristos e bilo predi 2000 godini ?
Vsiqko ostanalo sa izmishljotini i svobodni talkuvanija na samozvani proroci, bogoslovi i dr. pod. fantazjori ! Da ne upotrebjavame po-grubi dumi.

Belezkata ti e vjarna - qoveka e bog v embrionalno sastojanie. I Nitsche e kazal neshto podobno : qoveka e vaze opanato mezdu majmunata i svrah-qoveka. T.e. qoveka trjbva da zagine [izqezne] za da se prevarne v SVRAH-QOVEK. Taka kakto e izqeznal neandertaleca, sinantropa i vsiqki predshestvenici na savremennija Homo Sapiens. Ot tuk - i bezposhtadnoto iztreblenie na nedagavite [fiziqeski i mentalno], kakto i onezi, koito sa bili objaveni za "nepalnocenni" narodi po vremeto kogato sa upravljavali posledovatelite na ideologijata na Nitsche.
Trjabva da se otbelezi, qe ideite za svrah-qoveka sa bili mnogo populjarni v kraja na XIX vek - ima gi i v "Morskijat Valk" na Jack London, v razliqni variacii gi ima i v uqenijata na mnogo socialisti i tehnite priemnici - komunistite.
Te vsiqki smjatat, qe naukata veqe e dostignala takiva visoti, koito pravjat qoveka raven na gospoda i veqe izzemvat negovite funkcii na zemjata i se razporezdat kato biogove sas sadbite na celi strani, narodi i kontinenti. Primeri za tova sa vsiqki diktaturi na XX vek - korenite im sa v socializma : Musolini e bil socialist i se e poznaval liqno s Lenin. [Qrez balgarskata k... Balabanova] Lenin dori e kazal, po povod otdeljaneto na Musolini ot socialistite, qe te sa zagubili naj-sposobnija si qovek. Posledvashtite sabitija dokazvat, qe precenkata na Lenin za liqnite kaqestva na Musolini e bila proroqeska. V Germanija fashisteite sashto se nariqat nazional-socialisti. Taka qe prizraka na komunizma i socializma brodi dejstvitelno v cjala togavashna Evropa i njama nishto qudni,qe mnogo hora se povlijavat ot nego.
A i ima zashto - ideite na socialistite ne se otliqavat mnogo ot tezi, koito propovjadva Hristos : bratstvo, ravenstvo, obiq i uvazenie kam bliznija, i t n. [Drug e vaprosa dali teyi idei kato popadnat v neqisti race ne se izopaqavat - tam ima kavo da se kaze i ot naj-savremnnata istorija, a i ot po-starite dejania naj-veqe na katoliqeskata qerkva]
Iskam da kaza, qe pljuejki socializma i/ili komunizma da si dadem smetka qe ima razlika mezdu ideite, koito te propovjadvat i tjahnata realizacija. I da ne zabravjame, qe mnogo hora dejstvitelno sa vjarvali i prodalzavat da vjarvat v tezi idei, sashto kakto tova pravjat s ideite na Hrista.

Да, Скептик, благодаря ти за уточнението относно цитата.
Нямях време за фактологическа справка, затова я карах по памет. Ама паметта често е уморена, затова без оправдание - фактологическата справка си беше наложителна!

Точно така: "Човека е въже опънато между маймуната и свръхчовека".
Иначе другото дето го говоря не изглежда достоверно, ако цитатът не е точен.
Но принципно е верно.
Човекът си е бог в развитие, нищо че е, ако можем така да приемем - още ембрионален бог. Но е бог в развитие! Започва да носи динамика на осъществяването си като божество, започва да води битка за извеждане на вложения в него Бог, вложеното му Дихание на Отца.

Но ти си прав тука - че характеристиките на националния дух на един анрод се обуславят от това, което азовите му личности са дали като идеи в областта на духовността, културата и социологията на дадения народ.

Но динамиката на богоосъществяването на човека като бог не е прерогатив на науката, а на ново духовно Учение, което по-нататък формира нова религия.
Науката след това доказва и потвърждава това, което духовните Учения са оставили като Откровения. Или ако можем така да кажем: относно динамиката на богоосъществяването на човека Лъчът на науката (доктрината) следва Лъчът на религията (молението).

А по отношение социализма е така - идеите си той взе (по-точно) от два направления:
учението на юдаизма дадено от Мойсей, материализирано в идеята за класовата борба и класовия враг и (по-точно) от материализацията на Христовото учение в религия от страна на апостолите.
Защото, ако бяха разбрали идеите на Хриството учение в неговата дълбочина и го бяха приложили - щеше да има правопропоржционална връзка между идеите на учението и тяхното приложение, т.е. ще е налице чистотата и дълбочината на приложението - нещо, което Учението на Мъдростта нарича Приложна молитвеност.

vse oshte tursja,zashtoto ot opita mi v hristianstvoto za 11 godini,vsichko e bilo naprazno,vidjah kolko sa lizemerni hristianite,edno propovjadvat,a drugo vurshat.
Ideala ne moje da se materializira.Osobeno v USA zurkvata(protestantizma)e nachin da zabogateesh za pastorite,nabljaga se na davaneto na desjatuk i ofering
,koito chesto pati e po-goliam ot samia desjatuk.Hristianite tursjat da izpolzvat drugite,a propovjadvat che trajbva da si pomagame vzaimno ili na drugite.Az kato imah pari gi razdadoh na bednite i nujdaeshtite se OKI,kato imam obeshtanieto,che njama da ostana v nujda kato vursha blagodejania,no kakvo se okaza.Ne samo che obednjah,no kato se namerih v tova nezavidno polojenie,ot 2000 dushi v zurkvata v usa,nikoj ne iska da mi vidi problemite,az iskam rabota,no nikoi ne mi kazva kade da ja namerja.Izobshto sam oburkan,no trjabva da izljaza ot tova polojenie njakak si.Njamam dokazatelstvo za hristianstvoto,che raboti,t.e.,che kakvoto e obeshtano stava,ot opit znam che ne stava i tova e !\
a inache sam vjarvasht v nevidimoto i nedokazanoto!

Prijatelju,
Njamal sum bash tvoite problemi, no i az se ubedih, che v protestantsvtoto ima gnili neshta (ne vsichko razbira se, no dostatuchno za da se resha da go napusna).
Zatova stanah pravoslaven!
Slava na Boga!

kaji mi zashto napusna protestantite?

Zashtoto:
1) zapoznah se s Pravoslavieto
2) ubedih se che to e istinskoto, avtentichno i spasitelno hristijanstvo
3) razbrah che ne moga da buda pravoslaven i protestant ednovremenno

Хермес имаше една много силна мисъл за Истината. Той казва така: "Човече не търси Истината вън от себе си, а в себе си" (перефраза). Виж още в кои времена е казано къде човек да търси Истината.

А когато Пилат попита Христос: "Що е Истина", Той какво му отговори? Не дефинира що е Истина, не каза: Истината е това, това и това. Не, той просто в последие на своя предшественик Хермес, че Истината се търси вътре у нас, йерархира: "Истината ще ви направи свободни".
Не я дефинира като същност що е Истина, но я посочи като действие!
Какво прави тя? Прави ни свободни! Свободни!

Затова скъпи събожнико, Учението Път на Мъдростта (Ваклуш Толев) дава Истината като Духовна вълна, която ще стане ново духовно Учение и ще дойде след Учението Път на Мъдростта. Тази Духовна вълна на Истината ще даде и последната религия на планетата, защото след нея, човечеството свободно ще живее в Бога и няма да има нужда от религия.

Но най-важното е, че Учението Път на Мъдростта дефинира вече що е Истината.

"Истината е победена съдба от Човешката божественост". Ето това е Истината - победена съдба от Човешката божественост или от събудения Христос в тебе, изведен в живот.

За Православието какво да ти кажа - правилен избор. В него е най-дълбоко съхранено в чистота Христовото учение. Но и то няма да ти даде още Истина, но поне ще те държи винаги буден в потребата за нея.

За Щатите няма какво да коментираме - там няма нито култура, нито духовност, там има само цивилизация.

...Сега влиза в доктрината Пътя на Мъдростта, която е, както казваме, че човекът е бог в развитие, но в развитие. В Истината той ще владее това, което демонстративно направи Христос, защото сега в Пътя на Мъдростта той ще научи самокръщението като възможност за Възкресение. Значи на този нов Христос или Иисус не е необходимо кръщението на Иоана. Водата е отживяност, потребен е това, което е казано – Огънят. А той е да направиш самокръщение. Не отвън да дойде, отвътре да дойде. И така, в Учението Път на Мъдростта идеята за самокръщението е идея за Възкресението, а тя е свобода в идеята за Истината. След това ще дойде и последната Духовна вълна, която се нарича Живот, а Животът е съзнанието на Бога, както го казвам: само Бог живее, човекът още съществува. Тогава, когато влезе в тази своя духовна, така да се каже, Книга на Живота, както добре е казано в Откровението, той ще може да каже: Аз и Той сме едно. Това е хармонията. Значи пътят е начертан, олтарят е осветен, остава една голяма идея, която Учението Път на Мъдростта ни оставя – Служение без себе си!
(Извадка от Интервю за Канал 3; 22.09.2002 г)