|
И ние сме като апостолите, не виждате ли. . .
Внимание, един призрак броди из някой така наречени християнски храмове- това е призракът на езичеството, маскирано като християнство! И този призрак има много лица - и всичките благородни и святи - той се явява в образите на мъртвите светци- говори на и от задгробния свят , прави чудеса с икони, ароматизира вонящи мощи, пали свещи, размахва заплашително " честния" кръст, за да прогони еретическите мухи и прави ред още приятни неща, но едно нещо му е като че ли най- приятно- да бъде сравняван с апостолите, от които твърди, че е научил всички тия приятни неща.
И това е изключително учудващо, защото той не е научил тези неща от тях- и да би искал, не би могъл, тъй като те просто не са ги правили: нито са имали контакти с мъртъвци, нито са се покланяли на мощи, парфюмирани с парфюм " Кротък бяс" , нито са въртели търговийка с лоени свещи, щото видиш ли, и те хляб трябва да ядат, нито са размахвали заплашително " честния кръст", а просто са го носили на гърбовете си, нито пък, за капак на всичко са си подавали ръцете, за да им ги целуват, както правят някои с изтънчените си ръце, /по-изтънчени от ръцете на апостол Павел, който си изкарваше прехраната с тях/, нито пък са целували едни картинки, които някои наричат иконки, нито пък смятаха че майката на Исус е по- милостива от Самия Него дотолкова , че да ходатайства пред Него за тях. . .въобще много неща не им бяха ясни на апостолите.
Обаче минаха времена, и дойдоха едни просветени приемници на апостолите, които пуснаха призрака от бутилката и гледай какво става- като легна една сянка над земята- плътна и черна! Закри слънцето, ама и то много напичаше, не се издържаше! И стана любимата сянка на много люде по земята, и името й стана славно между людете- то им стана любимото име- православие!
Ех, ти, сладко православие, колко блажено се живее под твоята сянка! Как чудно се спи, какви чудни сънища се сънуват и как сладко говорят умрелите- и Богородица и всичките светии, и как лесно се побеждава злото насън - пускаш анатемички по поднебесната поща и всичко вече е наред!
Ех, православни братя,ама вие просто сте си блажени! И ако не бяха еретическите мухи като нас да ви смущават спокойствието, щяхте да сте дваж по- блажени, но съдба, нали все пак и вие трябва нещо да пострадате, че иначе, току виж, се разминете с рая.
И все пак! Тия еретически мухи, ах, тия еретически мухи, колко са нахални! Сложили сте си специална мрежа от църковни правила, ама те хич и не я признават! Големи досадници, брей!
И тия апостоли и майка Му, как пък веднъж не изконтактуваха с някой задгробен светия, как пък веднъж не направиха задушница, как пък веднъж не се помолиха на някоя икона, как пък веднъж не помирисаха благоуханни мощи, как пък веднъж не взеха пари за лоени свещи,как пък веднъж не си подадоха ръцете да им ги целунат! Големи будали, ей! Такива сладки работи, а пък да не ги правят! Ама добре, че сме ние, православните, да станем техни приемници, та и те нещо да приемат от нас! Така де, няма да им се даваме я! Ние Вселенски събори свикваме, църковни правила правим, царе коронясваме, закони променяме, та с какво сме по- назад от тях!
Те какво правеха- просто ходеха като голтаци, без заплати, без осигуровки,/ брей, какви будали, една заплатка да не могат да си осигурят/, ама, нищо простено им е, щото поне говореха хубави работи, па и ние говорим като тях, нали затова сме и техни приемници! И то най- вече в това, дето можем да говорим хубаво! Дето и Исус каза: " Слушайте ги какво говорят. . ."
Абе, малко ни е остарял езикът, ама говорим напевно, мелодично, чак да заспи човек и особено съвестта му. Добро правим на хората! Защо да ги мъчи съвестта! Не са ли казали апостолите да облекчаваме хората от болките им? Казали са! И ние облекчаваме хората от мрънканията на тая досадница- съвестта и то по един толкова деликатен, толкова безболезнен начин, защото обичаме хората, съчувстваме им, пък и нали трябва някоя и друга пара да се завърти, хич пък няма да сме будали като апостол Павел, дето се отказал от правото си да го хранят и обличат и всичко правел със собствените си ръце! И как ги облекчаваме! Много евтино! Не като на Запад- там летят луди пари по психолози, анализатори и тем подобни. А при нас е евтинийка, братче, демокрацийка, палнеш свещичка , целунеш иконка, или направиш задушница или курбанче и . . . съвестта е задушена- няма чувство за вина, няма дявол! Това не е ли добро, не е ли апостолско чудо- да даряваме простия народ с чувство на упокоение и мир. И после ще ни бръмчат еретическите мухи, че не сме били следовници на апостолите, че не сме правели чудеса! Че не е ли чудо по такъв прост и евтин начин да се приспи съвестта!
И най- важното - и вълкът сит, и агнето - цяло. Щото ние тия свещички, иконки, житце и други атрибутчета сме си ги пуснали в обръщенийце- така де- алъш вериш ли му викаха ония, неверниците от Мохамеда. Та ние си докарваме някоя и друга пара от тия атрибутчета/ разколниците им викат идолчета/,ама това е защото съвестта им е будна и ги тормози, горките! Ние им казваме да дойдат при нас да ги упокоим, а те не, та не! Не искали от нашия опиум! Е, ами като искат да ходят като гламави, да ходят!
Ние вълчето сме си го нахранили, да си нямаме проблеми, и агнето ни е цяло! Ама май само в поговорката е цяло, щото ний си правим курбани, като ония от Мохамеда! Па да не сме по- балами от тях! Макар че апостолите и те бая балами са си били- хич пък веднъж как не направиха един курбан! Поне не пише да са правили! Може тайно да са правили, както ние правим тайно някои работи! А може и тайно да са контактували с мъртъвците, тайно да са целували иконки, тайно да са продавали свещи, тайно да са благоухали мощи,тайно да са получавали заплатки,тайно да са правели задушници, тайно да са се наричали православни, щото и това, за православните, не го пише в Писанието! Те просто са си били скромни, като нас, какво ще ни дразнят еретическите мухи, че нищо не сме приели от апостолите!
И ние сме като апостолите, не виждате ли ?!
|
[
