Изповедта на Щуреца / Религия и мистика / Християнство

Има песни, които се помнят от вече три поколения българи. И ще се помнят поне още няколко десетилетия. Песни, които ги няма на върховете на класациите. Но без които не минава нито един купон на стари приятели - когато някой подрънква на китарата и всички останали пеят. Може би малко фалшиво - но от сърце.
И една огромна част от тези песни са песните, изсвирени от "Щурците" - в тяхната над 30-годишна дейност. Песни като "Бяла тишина", "Две следи", "Среща", "Хамлет", "Не умирай", "Клетва" - може би стотина, че и повече неувяхващи песни. Български песни. Които и днес звучат толкова актуално. И всички тези песни имат едно общо нещо - в тях звучи китарата на Пеци Гюзелев. Признат от всички за най-добрият български рок китарист.
Имах възможност днес сутринта да чуя на живо неговото свидетелство за дългият му път към Христос. Една искрена изповед на един наистина голям музикант. Постигнал големи успехи. Но и невероятно смирен. Човекът, "взривявал" не една зала с невероятни сола, без никакво високомерие беше сред обикновените вярващи на неделната служба в една евангелска църква в Пловдив. Сред хора от най-различни слоеве на обществото. Обединено от едно - любовта си към Бога. И от желанието да изявяват тази любов, получена от всеки християнин даром.
Да, вероятно има и много по-добри музиканти от Пеци Гюзелев като техника на свирене. Но надали с по-големи от неговото сърце. Изпълнено с любов към Бога. И към Неговите деца като към собствени братя и сестри. И наистина мога само да благодаря на Бога за тази невероятна възможност да се докосна до личността на този наистина голям музикант с голямо сърце!

Животът е хубав - изживей го докрая!