Здравейте!

Нека поговорим за Любовта и любовта.

Какво искам да кажа?
Ми, то се вижда в написаното.
Искам да поговорим за онази Любов, която не прилича на любовта, седяща до омразата.
Защото човек е свикнал да определя нащата по техните противоречия.
Ако попитаме какво е любов, първо я поставяме до омразата и тогава й даваме определение.
Същото е и с омразата - определяме я като антипод (противоречивост) на любовта.

Споменавал съм го вече в не една тема, но причината да отворя пак дума за това е опитът на някои от тук пишещите да определят моята Любов, като нещо, което не е любов.

Ако знаеха те колко са прави в твърденията си!!!

Защо казват някои, че не обичам?
Защото Любовта ми не е лицемерната красота, която са свикнали да виждат.
Вярно е, че лицемера най-силно може да "покаже" любовта, която няма в себе си.
Лицемера ще сложи десетките и стотици маски на любовта, намерени в книгите и ще блесне с най-красивата любов.
Лицемера ще поучава с любовта прочетена в стиховете, но той никога няма да усети Любовта на поета.
Лицемера ще ви покаже "любовта" си, която всъщност е прочетената любов, за да ви накара да му се възхитите.

Лицемера не иска да ви научи. Той иска вашето възхищение. Защото с него, лицемера полива гордостта си, която пък е храна на Егото му.

Защо аз си "правя" неприятели между вас!?
Защо моята Любов не е "еднаква" за всички?

Няма различна Любов. Тя е една.
В Любовта няма "любов" и "омраза".
Любовта е САМА.
Любовта не е чувство.
Тя не трябва да бъде отношение към дугите.
Любовта е състояние на вашия Дух.
Състояние на безпристрастност, в която всички са равни.
Състояние на мекота и празнота.
Мекота, за да можете да оцелеете в твърдостта на чуждите пристрастия, наречени любов и омраза.
Празнота, за да може винаги да има място във вас, където да потънат чуждото неразбиране, омраза и любов.

Колкото и "грозно" и "нечовешко" да звучи, Любовта не е нещо, което може да дадеш на другите. Любовта можеш да покажеш, или да покажеш пътя към нея, но не можеш да я дадеш.
Любовта трябва да се познае и живее.

Аз не обичам с вашата любов, защото вече не мразя.
Приел съм Любовта в себе си, но на някои това не им прилича на познатата любов.
Дори един християнин спомена, че не иска да си има работа с мене, защото вече е приел Любовта на Исус.

Това ме накара да избера няколко места от Библията, за да ви покажа езика на Исус.

Иоана 3:18 Който вярва в Него не е осъден; който не вярва е вече осъден...
Това Исус е казал, когато не са вярвали в Него.
С омраза ли е казал това, и осъждане ли са били думите Му?

Матея 12:34 Рожби ехиднини! Как можахте да говорите добро, като сте зли? Защото от онова, което препълва сърцето, говорят устата.
Други Негови думи, изречени към нямащите в себе си Любовта.

Матея 12:30 Който не е с Мене, той е против Мене; и който не събира с Мене, разпилява.
Никак не звучат любвеобилно думите Му към тези, които Му противоречат и противодействат.
Значи ли това, че Исус го е казал с омраза? Не!

Матея 12:36 И казвам ви, че за всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден.
Матея 12:37 Защото от думите си ще се оправдаеш, и от думите си ще се осъдиш.
Ето ви и за празнодумците, с които е пълен и сега света.

Матея 23:33 Змии! рожби ехиднини! как ще избегнете от осъждането в пъкъла?
Дали не е обичал Исус тези, към които се е обърнал с горните думи!? С омраза ли е казано това?

Знам, че често моят език прилича на Неговия. Не е преднамерено, разбира се. Не, за да приличам на Него. А за да ви Го припомня по-добре.

Защото с лицемерната любов можеш да приспиш човешкия Дух, а с Любовта ще го събудиш.
Вече на няколко пъти ви казвам, че с думите си давам, но и вземам.
Тези, които имат Любов и смирение в себе си, ще получат.
Тези, които имат повече омраза и гордост, ще загубят и малкото, което имат.
Защото с противопоставянето си на думите ми, навлизат все по-дълбоко в тъмнината на Егото си, което ги отделя от връзката с Любовта, в която няма обида, гордост, омраза, лични интереси, наше и чуждо, "по" и "най".

Сега, когато някой от вас реши да противоречи на казаното от мен, нека първо добре да помисли:
в какво може да ме обвини?
къде водят моите думи и къде неговите твърдения?
какво по-различно от Исус казвам?

Любовта за Която ви говоря не е красива.
Защото до нея не можеш да поставиш грозното с което да Я сравниш.
Любовта, за Която ви говоря е Всичко. В Нея се намира онази заключена клетка, от която вие съдите кое е "добро" о кое "зло".
Ако разбиете тази клетка наречена Аз, ще сте свободни в Любовта и ще Бъдете.

Желая ви успех и Любов.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

... мекота и празнота ...

тръгваш с нагласата, че трябва да ти противоречи някой и това би трябвало да е свързано с обвинение?

Защитаваш се преди да си нападнат?!

Когато човек дава Любов той е готов да каже от кръста: "Прости им, те не знаят какво вършат!"

"Състояние на безпристрастност, в която всички са равни.
Състояние на мекота и празнота. "

Матея 12:34 Рожби ехиднини! Как можахте да говорите добро, като сте зли? Защото от онова, което препълва сърцето, говорят устата.


Духът е, който дава живот.

Някога за нещо, ти си решила, че аз съм ЛОШ. Аз не знам защо.
Най вероятно не съм бил съгласен с тебе

Не мислиш ли, че "правейки" ме ЛОШ, ти страдаш повече от мен???

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Малко допълнение и корекция .

Благодарноста е висша форма на любов.

Омразата е същата тази любов ,но със знак минус.

Любовта може да бъде дадена и тя се дава - но ако ти хвърла 5 стотинкова монета и ти не я хванеш и я изгубиш - друг след теб ще я намери така и с любовта ти я даваш ,но този който е сляп за твоята любов я изпуска , но обезателно някой друг ще я намери.

Хубава тема си отворил.
И трудна.
Мисля, чи да излъчи от себе си любов човек трябва да постави всичко в себе си под контрол-да овладее себе си.
Първо трябва да се опознае като Велико Творение на Бог и бавно и внимателно да премине към самоконтрол използвайки житейските срещи и случки. Може би това е смисълът на живота?
Вярвам, след като се тръгна по този път Любовта се проявява и ние се приближаваме към това състояние. То ни носи спокойствие, радост, сигурност, топлина, уют... Никои, човек среща или случка не ни е приятел или враг-те са наши учители за Любовта.
Да, изън нас няма нищо друго. Всичко е в нас самите. И Любовта е в нас и ни чака да я проявим. Докато я чакаме да дойде отвън, от друг, то няма да я открием.
За всички от нас е трудно да я проявим винаги и всякога.
Остава ни единствено учението.
Целия заобикалящ ни свят ни предлага идеални условия за проявата на любовта.
Увлякох се май.

Прекрасно казано , но това не е истина

"То ни носи спокойствие, радост, сигурност, топлина, уют... "

Любовта е преди всичко болка , болка която трябва да преодоляваме и колкото повече боли толкоз повече трябва да обичаме.

Топлотата спокойствието и уюта несъществуват и никога не са съществували.
От момента на зараждането на вселената то този момент - те ще настъпят при топлинното равновесие но кога ще бъде никой не го знае.

Привет.
Логично, много логично заключение си направил.
И въпреки това написаното от мен е вярно.
Друг е въпросът дали можем да творим любов или не можем и какво е любов.
Накрая уморения човек е много по- близо до състоянието любов.
Не мога да приема освобождението от любовта като свобода.
Светът в който живеем е двойствен и имаме нужда тук от равновесие.
Но, дали там е така? На равновесие ли само да се учим или на любов?

На равновесие и упорядаченост - чрез любовта/търпението и благодарноста/!

Надявам се, че знаеш , че словото, знанието и действието са различни неща.
Тук много говорим, но като погледнем мислите си , а те са дела, словото, знанието и делата ни се разминават. Така е не отричаш.
Това не е любов. Това не е уважение и към самите нас.
Това сми ние.
Бог да ни пази! Амин!