Светото Евангелие на св. Апостол Йоан - любичият ученик на Спасителя, завършва така:
"Има и много други работи, които извърши Иисус и за които, ако би се писало подробно, чини ми се, и цял свят не би побрал написаните книги. Амин."

Господ Иисус Христос "никъде не е поръчвал на апостолите да изпишат дори някоя кратка дума, но въпреки това неговият образ е описан от апостолите и се съхранява и до днес" (преп. Теодор Студит ). Христос не е поръчвал да се пише Евангелие, но това не е повод за неговото отменяне като "неевангелски утвърдено".

"...ако би се писало подробно, чини ми се, и цял свят не би побрал
написаните книги".

Двете свети литургии които се извършват в Църквата, например - Св. Василиева и св. Златоустова литургии ги няма в Новия Завет, но ПРОИЗХОЖДАТ от богослужебната литургия на св. ап. Яков, която е дълга 7-8 часа, но заради гоненията на Христовата Църква през първите векове, е накъсана по вечерни и сутрешни часове и брой ектении и тн.

Предлагам на желаещите да прочетат нещо от Преданието /публикувано вече, но виждам че на някои трябва да се повтаря и потретя, също като на мен, за да разберат, ако искат)

При молитва християните се обръщат на изток

Винаги, когато се молим, ние, православните християни, се обръщаме на изток — към Бога, от Когото получаваме преизобилно всички небесни дарове. Св. Герман казва: “Да се молим [с лице] на изток... ни е предадено от светите апостоли. Това е установено, защото духовното Слънце на правдата, Христос нашият Бог, се явил на земята в тия страни, откъм които изгрява физическото слънце, както е казал пророкът: Изток е името Му (Зах. 6:12 по слав. текст). И пак: ‘възпейте Господа, възлязъл на небето на небесата на изток’ (Пс. 67:33-34 по слав. текст). И още: ‘И ще застанат нозете Му в оня ден на Елеонската планина... към изток’ (Зах. 14:4). Така говорят пророците и поради туй, че на изток чакаме пак да се сдобием с едемския рай и се надяваме да срещнем второто светло явление на Господа и пакибитието”. Още по-подробно ни обяснява това преп. Йоан Дамаскин (кн. IV, 12): “Затуй, че Бог е духовна ‘светлина’ (1 Йоан. 1:5) и Христос в Писанията е наречен ‘Слънце на правдата’ (Малах. 4:2) и ‘Изток’ (Зах. 3:8 по слав. текст, Лука 1:78), за поклонение на Него следва да посветим изтока. Понеже всичко прекрасно трябва да бъде посветено на Бога, чрез Когото всичко добро става добро. И божественият Давид казва: ‘Земни царства! пейте Богу, възпявайте Господа, възлязъл на небето на небесата на изток’ (Пс. 67-33-34, по слав. текст). Писанието още казва: ‘И насади Бог рай в Едем, на изток, и там настани човека, когото създаде’ (Бит. 2:8); него, съгрешилия, Бог изгони ‘и засели срещу рая на сладостта’ (Бит. 3:24, по слав. текст), без съмнение — на запад. И тъй, търсейки нашето древно отечество и обърнали взора си към него, ние се покланяме Богу [на изток]. А също и завесата и очистилището на Моисеевата скиния били на изток (Лев. 16:14). И Юдиното коляно, като по-почетно, разполагало стана си на изток (Числа 2:3). А също и в славния Соломонов храм Господните врата се намирали на изток. Но, разбира се, и Господ, когато бил разпнат, гледал на запад, и затова ние се покланяме, с очи, устремени към Него. И при Своето възнесение Той се издигал към изток и [обърнати] на изток Му се поклонили и апостолите; Той ‘ще дойде по същия начин’, както Го видели те ‘да отива на небето’ (Деян. 1:11). Подобно на това, както Господ Сам е казал — ‘както светкавицата излиза от изток и се вижда дори до запад, тъй ще бъде пришествието на Сина Човечески (Мат. 24:27). И тъй, очаквайки Го, ние се покланяме на изток. Това е неписано предание, [завещано нам] от апостолите. Защото те много неща са ни завещали, без да ги изложат писмено”.
Че това е апостолско и древно предание, доказва и св. Василий Велики в книгата си за Светия Дух (глава ХХVII.): “От запазените в Църквата догмати и проповеди някои имаме от писмено наставление, а други сме приели от апостолското предание, по наследство, в тайна. И едните, и другите имат една и съща сила за благочестието... Кое писание ни е научило да се обръщаме на изток при молитва?... Не [правим ли това] по премълчано и тайно предание? Затова всички гледаме на изток, когато се молим. Но малцина знаем, че като правим това, ние дирим древното отечество (рая), което Бог насадил в Едем, на изток”.

Vsitchki dihatelni i meditativni uprajnenia se praktikuvat s litze na iztok ili pone ottam se potchva...
Pozdravi.

Ако никога не съм се молил през живота си с лице към изток, какво ще последва според Светото предание? Ще се спася ли?

.

НЕ БЪДИ ЛЪЖЕЦ
"любимият ученик на Спасителя"- за Йоанн става въпрос....ха ха ха
Цитирам те....де...за да се замислиш...
КОЙ НЕ Е БИЛ ЛЮБИМ ЗА ИИСУС?
И ТИ СИ МУ ЛЮБИМ НА ИИСУС...УСЕТИ ТОВА...
Недей да лъжеш....изкарвайки Йоанн...като по- любим за Иисус от другите , които ИИСУС Е ЛЮБИЛ.....
"Не лъжи"....
Майчиния език на Иисус , бил арамейски език...в който няма дума Христос.
Подобна дума, не съществува и в иврит...езика на равините и евреите.
Думата "христос", се внася триста години по късно, когато еврейската дума "месия", била преведена на гръцки език.
Едва по- късно и то повече от 300 години, тази дума , станала нарицателно определение за същества, които наричат себе си, " последователи на Иисус".
Пиша това, за да внеса яснота...по отношение на думи, на които ХРИСТИЯНИТЕ МНОГО ВЯРВАТ....., толкова много, че са готови да убият човек за това

И пак той - любимият ученик на Исус


Откровение на Йоана

18 Аз свидетелствувам на всекиго, който слуша думите на пророчеството в тая книга: Ако някой притури на тях, Бог ще притури върху него язвите, написани в тая книга,
19 и, ако някой отнеме от думите на тая пророческа книга, Бог ще му отнеме дела от дървото на живота и от светия град, които са описани в тая книга.

НИМА ТОВА Е ПОСЛАНИЕ ОТ ВСЕЛЮБЯЩИЯ БОГ???
Глупости.....за глупаци...от ...да не казвам от кой е това.....
Има и друг окултен смисъл,на написания цитат, за който няма да ти пиша...ДАЛЕЧЕ СИ ОТ НЕГО.

Евангелистът Иоан Богослов бил възлюбен ученик на Христа. Той бил син на галилейския рибар Заведей и Саломия. Заведей очевидно бил заможен, понеже държал работници; освен това, изглежда, е бил уважаван член на иудейското общество, защото син му Иоан бил познат на първосвещеника. Майката Саломия се споменава между жените, послужили на Господа с имуществото си: тя придружавала Господ в Галилея, последвала Го в Иерусалим за последната Пасха и участвала в донасянето на миро за помазване на Неговото тяло заедно с другите жени-мироносици. Преданието я счита за дъщеря на Иосиф Праведни. Иоан отначало бил ученик на св. Иоан Кръстител. Чувайки от него свидетелството за Христа като Агнец Божи, вземащ върху Себе си греховете на света, той начаса заедно с Андрей тръгнал след Христа (Иоан. 1:37-40). Постоянен ученик на Господа той станал малко по-късно, след чудесния улов на риби в Генисаретското (Галилейското) езеро, когато Господ Сам го призовал заедно с брат му Иаков. Заедно с Петър и брат си Иаков той бил удостоен с особена близост до Господа, придружавал Го в най-важните и тържествени моменти от Неговия живот. Така той се удостоил да присъства при възкресяването на дъщерята на Иаира, да види Господнето преображение на планината, да слуша беседата за знаменията на Неговото второ пришествие, да бъде свидетел на Неговата молитва в Гетсиманската градина. А на Тайната вечеря той бил толкова близо до Господа, че по собствените му думи се бил облегнал на гърдите Иисусови (Иоан. 13:23-25). От смирение неназовавайки се по име, но говорейки за себе си в своето Евангелие, той се нарича ученика, когото Господ обичаше". Тази любов на Господа към него се проявява и когато Господ, прикован на кръста, му ПОВЕРЯВА Своята Пречиста Майка, казвайки: "Ето майка ти!"" (Иоан. 19:27).

Чувствайки Христовата любов към себе си, но още не бидейки просветен с благодатта на Светия Дух, той решава да измоли заедно с брат си Иаков най-близкото до Господа място в Неговото бъдещо царство, в отговор на което получава предсказание за очакващата ги чаша на страдания (Мат. 20:20). След Господнето възнесение често виждаме св. Иоан заедно със св. ап. Петър. Наравно с него той е считан за стълп на Църквата и пребивава в Иерусалим (Гал. 2:9). След разрушаването на Иерусалим място на живота и дейността на св. Иоан става гр. Ефес в Мала Азия. При царуването на император Домициан той е изпратен на заточение на остров Патмос, където написва Апокалипсис (1:9-19). Върнат от заточението в Ефес, той написва своето Евангелие и почива с естествена смърт (единствен от Апостолите) по предание в дълбока старост, бидейки около 105 годишен, при царуването на император Траян.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Кой е променил нещо в пророчеството на ТАЯ КНИГА? Забележи, че в стиховете, които цитираш изразът "тая книга" е употребен 4-ри пъти и се има в пред вид боговдъхновеното пророчество на тая книга /не на друга/. Очевидно тук става въпрос точно книгата -"Откровение", една от 77-те книги в Библията.

Но Свещеното Предание НЕ Е ПРОМЕНИЛО НИЩО от която и да било книга от всичките 77 събрани в Библията - имено книги, защото това означава от гръцки език думата "библия".

Малко необходимо отклонение - следващите слова не са мои, а на една моя съмишленичка в Христа:

Необходимостта от Свещено Писание се е появила поради опасността от изкривяване и изопачаване на Свещеното Предание, което е съществувало и до Мойсей и е продължило в новозаветното време.

Както е известно например от Стария завет, по времето на Мойсей, Господ Бог изпраща десетте заповеди, гравирани лично от Него (забележете). И както добре е известно около тези паметни събития, появили са се първите недоволства и изкушения от страна на верните към Бога. Същата схема на отношения ще се повтори и при Новия завет, когато се появяват трите "благовестия" - Евангелия, за живота, смъртта, възкресението и възнесението на Божия Син, и четвъртото, от св. Йоан Богослов, написано по молба на ефесянските християни като допълнение на първите три и в отговор на бързо появяващи се ереси като тези на евионитите, керинтите и гностиците. По него време философията е била модерната форма на интелектуално общуване и много философи, привлечени от Новото учение, правят опити да погледнат в него от философска гледна точка. Това е наложило събирането на писмените знаци на християнството - евангелията, деянията на апостолите и писмата до поместните църкви да се съберат, сравнят и обсъдят на няколко Вселенски събора - 7 на брой, за да се утвърдят, пак забележете, с ПЪЛНО ЕДИНОМИСИЛИЕ постулатите на християнската вяра. Тоест, един отец да не бил съгласен и да е имал някакви съмнения, проблемът оставал за решеване. Но тъй като вярващите в Христа имат Духа Светаго със себе си, очевидно са взимали решенията си въпреки разногласията, в абсолютно смирение и любов.

Съборите били предизвикани и от появата на тъй наречените апокрифни, тоест, отречени, книги. Такива били "Първоевенгелие от Йаков", "История на дърводелеца Йосиф" и др., които не само не предават достоверно историята на Сина, но дори нямат и това за цел. Те приличат на легенди с притурените размишления на авторите по темата. И сега, внимавайте: съборите ги отхвърлят, въпреки че тази литература пряко подкрепя християнството. (Редно е да не се бъркат вълните от апокрифна литература, които се раждат през различните векове. Става въпрос за тази апокрифика, която се е появила заедно с последните боговдъхновени писания на апостолите през 1-ви век и има пряко отношение по въпроса за достоверността на библейските книги).

К а т о ч е л и истината предстои!

Дори така да го приемем, факт е че преданието и писанието си противоречат!
Знам че ще искаш да ти покажа точни места - не ги знам / мога да проверя / , но много от допълненията които са внесени в православието се дължът именно на Светото предание, въпреки че се водят ортодоксални.

Пр. Пример - какво е като резултат от смесването на религия и езичество - подкрепено с някое Свето предание.

Друг пример - почти по темата - дракони , сам може да се сетиш къде. Е и тези които са чели.
Такива и други приказки за мене не са сериозни.