О с последното съм абсолютно съгласна с теб -ЦЯЛАТА история на НАУКАТ го доказва ,че много от великите учени ВЪЗПРИМЕАТ НАУКАТ със сетивата си и достигат по-много кратки и неясни пътища до велики открития.

Но в първото си твърдение -не си ме разбрала-НИКОГА не съм посдтавяла НАУКАТА НАД НЕнауката.

ПРИЗНАВАМ и УВАЖАВАМ всички пътища на ПОЗНАНИЕТО каквито и да са те.
Стига да носят удовлекворяващото чувство на ИНДИВИДА в неговите търсения.
Да му носи чувството ,че УСПЕШНО изпълняма мисията си./макар ,че много често е неосъзнато/
Изгаря ме ЖЕЛАНИЕТО да мога да обясня УСЕЩАНЕТО ...
ТОЗИ ВИД КОНТАКТ силно ме занимава ...


medea

Преди години стигнах до идеята-с ума си я стигнах...
Има нещо в мен, което знае. И това, което знае, е непроменяемо-дали сега или след 5 или 10 години, това знаене е абсолютно.
И има мозък в мен, който тръби, че знае. И това, което знае днес, утре се обръща на 180 градуса....Беше нещо по повод акупунктурата май. Дето първо я отричаха, после приеха...както и да е.
На ума знанията никога не са абсолютни. Той винаги има късче знание, отчупено знание...и самонадеяно веднага тръби, че това е то, великото, откритието...
А другото, което знае, знае. И явно няма съзнание да се себеотъждествява и да тръби. Но пък знаенето му е абсолютно.
Много искам да го изкарам на светло и да го себеосъзная.

Невъзможно е да не е възможно.

живея в съвремието. Не се безпокой!И умея да мисля. Доказано е дори, че добре го правя.. А това, че имам мишка, клавиатура и компютъра ми работи не е нещо повече от потвърждение, че хората умеят да мислят добре, а други от тях имат дарбата на евристиката.

"Тъйкато няма доказателства за съществуването на бог, се приема като аксиома че това е просто заблуждение" -
Страшна аксиома. Но не забравяй, че аксиомите са твърдения, които не се доказват и въз основа на които се градят последващи твърдения. Бих казала, че върху аксиомата "има бог" се изгражда един светоглед, а върху противоположната теза, друг. Кое е вярното за дадения индивид, зависи от неговото съзнание.

А що се отнася за детето, подобни предположения и експерименти са абсурдни, защото едно дете е винаги подложено на влияния отвън и кое ще възприеме като своя религия все пак зависи основно и, може да се каже, единсвено от неговия личностен избор.

Ти си уверен в собствената си правото. Вероятно отсрещния също. Искаш факти и аргументи!? Но може би това, което за теб е факт, за друг не е и това, което за теб е аргумент, за друг не е.

Според мене тенденцията е отново взаимното проникване на наука и религия, както е било в древността. Те отново ще се слеят.

А какви са били причините за това разделяне, което е факт сега, е доста дълга тема.

Във теб е вечният копнеж да бъдеш Жив!

Нима не вярваш в любовта?
Можеш ли да си представиш света без любов?







Бог е любов

Така, малко разяснение по моето писание-експериментът с детето"защото едно дете е винаги подложено на влияния отвън и кое ще възприеме като своя религия все пак зависи основно и, може да се каже, единсвено от неговия личностен избор"-ами ако няма външни влияния??? а? кажи ми, ти без баба ти да ти беше намилала за бог, без да беше чела, без някой изобщо да ти беше споменавал това понятие??? Щеше ли на теб някой ден, изобщо да ти хрумне за това че може да има и необикновени неща, а камоли да се сетиш за тая съвършена система в която участвал уж и бог??? или не, бог щеше да ти подхвърли барем една библия, нищо че той няма пръст в написването и... абе барем стария завет щеше сигурно да те замери с него за да е сигурен че ще го забележиш... можеби корана ако щеш...? кажи ми, как си го обясняваш това ти?

Защо да не вярвам, аз не съм книжен червей в крайна сметка, човек съм преди всичко и ме вълнуват и лиричните-платонични-абстрактни и тн. чувства мисли понятия... Колкото до втория въпрос, ми не мога, щото точно това чувство ме запази човек... колкото до това че бог е любов, не знам ко да ти кажа, хубаво че си мислиш така, аз не вярвам в богове... мисля че ще ти е невъзможно да докажеш че има бог, още по-малко пък да докажеш че той е едно човешко чувство...

Ей, Truth Seeker, много ме разсмя за Дарвиновата теория на приликите, с примера за Мерцедеса и трабанта. Благодаря ти, приятелю! Аз съм християнин, но имам проблеми с тази теория на Дарвин. Все ми звучи доста правдоподобна. Бог с теб!

Хой-хой, материалистите! Мозъкът "умира". Добре, да говорим за мозъка, а не за прехода материя-енергия и обратно. Ако там "се съхранява" каквото и да е материалистично парче душа, то след смъртта то изгнива и изчезва. Няма белтъци, няма аминокиселини, първична, вторична, третична, четвъртична структура на белтъците, няма сложни водородни и прочие връзки, има само прости вещества. И микробите ни изяли душите, а? Ще те питам аз после ... Не е тоя пътят към Бога.

И аз имах в мислите си конкретна представа за християнството, когато написах че има разлика между начина на живот, предписван от една книга - библията, корана, или друга, и този който не зависи от това, и е свърван със съвременните общества.

Как мислиш, библията вменява ли в хората понятието срам, усилено над обичайното?

библията вменява понятието грях в извънредни количества. А от греха идва и вината. А вината е сигурен инструмент за манипулация.

Невъзможно е да не е възможно.