Я ми отговорете на следния въпрос :
По дефиниция Бог е всеопрощаващ.
Да предположим ,че по една или друга причина някой от организаторите на онези пъклени дела ,след известно време се разкае наистина съвсем искрено за извършеното от него деяние.
Ще бъде ли той опростен ?
Предполагам-да.

А да вземем един ...безбожник ,смятащ ,че Бог ,създал света в този вид не заслужава неговото ( на безбожника )уважение.Инак ,живее много праведно ,помага на ближния етц етц ,и т, н, и т . н. Най -много да понаруши заповедите в частта за катъра и жената на ближния .
И умира невярващ.
Та
Сещате се какво ще попитам ,нали ?
На едно и също място ли ще идат и двамата ?

Benefacta male locata malefacta arbitror

"Заплатата за греха е смърт." И в това отношение, ти не си много по-различен от този, който е извършил тези неща. Ако можеше да видиш своите престъпления през Божиите очи, престъпленията, които сега виждаш у другите, ще избледнеят. И въпреки това, което сме - бунтари, надменни и богохулници, Бог ни обича толкова, че даде Сина Си в Жертва за да имаме ние живот в Него.
Така че ако човека, за когото говориш, се покае искрено и приеме лично чрез вяра това, че Бог го е изкупил чрез смъртта на Сина Си, а ти не си готов да се покаеш, тогава за какво говори това?
Бог не гледа на дела, а гледа на сърце. И делата, които вършиш не могат да те направят повече виновен от това, което вече си, нито пък могат да ти изкупят вината.
Ние наистина не разбираме, че всичко, което имаме на този свят е по Божия милост. А Неговата милост е предназначена да ни води към покаяние. Така, че докато все още Бог ни търпи, имаме надежда.

А това, което Той ни дава в замяна е несравнимо по-ценно от това, което толкова здраво сме стиснали и треперим да не би да го загубим :) за да се окаже един ден, че всичко е било суета. Нещата, които Бог ни дава са ИСТИНСКИ. Какъв Бог би бил Той иначе?

Неговата милост е предназначена да ни води към щастие и любов.
Бог няма нужда от нещастни сенки, дето се каят, повярвай ми.
А, ако не вярваш, то не се опитвай да вкарваш другите в покаяние, когато са щастливи. Бог няма да ти прости този грях.

Невъзможно е да не е възможно.

нямам ни най-малки основания да ти вярвам. Ти дори признаваш, че за теб не е важно дали си противоречиш.
Предпочитам да вярвам на Бог и това ще посъветвам и теб.

Ако забеляза, Ивчо, аз съвети не давам.
А ти защо реши, че бог не е противоречив?
Я виж повече от половината от човечеството смятат, че е. Те всички ли са по-глупави от теб?

Невъзможно е да не е възможно.

защото и многото ум развращава ако сърцето не е смирено.

"Страх от Господа е начало на мъдростта, но безумните презират мъдростта и поуката." (Притчи 1:7)

Не е логично по-голям шанс за спасение да имат тези, които имат повече умствен багаж. И Библията е свидетелство за това. Истините, казани там са толкова дълбоки, че и най-мощният човешки ум не може да ги обхване. В същото време и най-простият ум може да схване същността.
Въпреки, че едно време много от простите хора са си представяли Бог като белобрад старец, качен на някой облак, наистина мисля, че те са знаели много повече за Него, отколкото някои много учени днес хора.
Защото сърцето им искрено Го е търсело. И виждането за Себе Си, Бог ни го дава, според това, което можем да схванем. Затова, ако Го търсим искрено, ако Го приемем в живота си чрез покаяние и чрез вяра, че сам Той ни е откупил със смъртта на Сина Си, тогава можем да сме сигурни, че свидетелството, което Той дава за себе си е ИСТИНСКО.

Благодаря ти, че се обърна към мен по име :)

Браво, Ивчо!
И аз мисля, че не е въпросът до ум. Тогава какво те шокира фактът, че съм противоречива. Нали противоречието е от ума. Или се отмяташ от обвиненията си?

Невъзможно е да не е възможно.

за да дадеш оправдание на безумието си. И това идва от сърцето ти.

Но Бог ни е дал разум, за да можем да Го познаем и да открием Правилният Обект на нашата вяра. Без разум какво е вярата ни? Руска ролетка.
Така е и в съзнанието на безумните, тези, които отхвърлят Бога. Уповават на първото нещо, което им попадне, без значение, че ги води към погибел.

Исках просто да ти кажа кога разумът дава плод и кога води към истината. Тогава, когато Бог е основата. Това означава: "Страх от Господа е начало на мъдростта."

"Пълнотата", за която говориш, Nianan, и с която оправдаваш противоречията в разбиранията си е смесване на лъжата с истината, на мръсотията с чистото, на правдата с фалша, така че да се изгуби всяка здрава основа, на която човек да стъпи. По този начин няма нещо на този свят, което да не може да бъде оправдано, но тази твоя "пълнота" води към погибел. Защото Бог е свят и ако ти смесваш истината с лъжата, няма начин да стигнеш до Него.

Ти пак се опитваш да поучаваш.
Кой си ти, че да го правиш?!?
Какво смирение имаш ТИ, че да се мислиш за намиращ се на правия път за разлика от мен.

Невъзможно е да не е възможно.

Nianan, винаги когато християнската позиция ти се противопоставя, подхващаш темата за смирението.
Аз вярвам, че имам мир с Бога. Ти ли си критерият, според който трябва да се смирявам?
Ако аз обаче се смирявам с теб, вече няма да съм в мир с Бог. Кое ще избера според теб?