Св. Игнатий Брянчанинов

Градина през зимата

През 1829 г. прекарах зимата в Площанския монастир. И до днес там, в градината, стои самотна дървена килия, в която живеех с моя другар. Когато времето бе тихо и дните — слънчеви и ясни, излизах на верандата, сядах на пейката и гледах широката градина. Нейната голота е заметната със снежно покривало. Наоколо всичко е тихо, цари някакъв мъртъв и величествен покой. Тази гледка взе да ми харесва. Замисленият ми взор неволно се устремяваше, приковаваше се към нея, сякаш съзираше там някаква тайна.
Веднъж седях и вглъбено гледах градината. Неочаквано покривалото се свлече от очите на душата ми — пред тях се разтвори книгата на природата. Тази книга е била дадена на първосъзданения Адам да я чете — книгата, която съдържа словата на Духа, подобно на Божественото Писание. И какво учение прочетох в градината? Учението за възкресението на мъртвите, учение силно, учение, което изобразява дело, подобно на възкресението. Ако не бяхме свикнали да виждаме как природата се съживява през пролетта, това съживяване би ни се сторило съвсем чудно и невероятно. Не се дивим само поради навика — виждаме чудото и същевременно вече не го забелязваме! Гледам оголените, изсъхнали клонки на дърветата и те убедително ми говорят на своя тайнствен език: “ще оживеем, ще се покрием с листа, ще заухаем, ще се украсим с цветчета и плодове — нима и сухите човешки кости няма да оживеят по същия начин, когато дойде тяхната пролет?”

Те ще оживеят, ще се облекат в плът. В нов образ те ще встъпят в нов живот и нов свят. Както дърветата, неиздържали на лютия мраз и изгубили своя жизнен сок, кога настане пролет се изнасят от градината за горене, — тъй и грешниците, изгубили своя живот, Бога, ще бъдат събрани в последния ден на тоя век, в утрото на вечния ден, и ще бъдат хвърлени в неугасим огън.

Ако може да намерите човек, който не знае нищо за промените, настъпващи при преминаването на едно годишно време в друго; ако доведете този странник в градината, величествено спяща мъртвия си сън през зимата, ако му покажете оголените дървета и му разкажете за великолепието, в което те ще се облекат напролет, той вместо отговор би ви погледнал с усмивка — словата ви биха му се сторили невероятна басня! Тъй и възкресението на мъртвите се струва невероятно на мъдреците, блуждаещи из мрака на земната мъдрост, незнаещи, че Бог е всемогъщ, че Неговата многолика премъдрост може да бъде съзерцавана, но не и постигната от ума на създанията Му. За Бога всичко е възможно — за Него няма чудеса. Слаби са човешките помисли — това, което не сме свикнали да виждаме, считаме за неизпълнимо, невероятно чудо. А Божиите дела, които очите ни постоянно и вече равнодушно виждат, са дивни дела, чудеса непостижими и велики.

И всяка година природата повтаря пред очите на цялото човечество учението за възкресението на мъртвите, като го изобразява живописно с предобраза на своето тайнствено съживяване!

Редактирано от TRl на 12.09.01 11:07.

Защо сама за чудеса говориш, когато сам Христос каза до кога искате чудеса и знамения. От него нищо не остана, всичко е задушено в чудотворства, които удовлетворяват един първичен ум.

Беше написано по тази тема в клуб "Религия":

"Род лукав и прелюбодеен иска личба, но личба няма да му се даде, освен личбата на пророк Йона (Мат. 16:4)

"Светото Евангелие ни разказва, че фарисеите, неудовлетворени от чудесата, които извършвал Господ, искали от Него особено чудо: знамение от небето (Марк. 8:11). Искането на такова знамение, съобразно някакви странни понятия за знамения и чудеса, се повтаряло неведнъж, както и Господ е засвидетелствал: този род иска знамения (Марк. 8:12). В искането на фарисеите вземали участие и садукеите, които така много се отличавали във вярванията си от тях (Мат. 16:1). Понякога и народът изразявал желание да види знамение от небето. Например след чудодейното умножаване на петте хляба и насищането с тях на голямото множество от пет хиляди души мъже, без жените и децата, очевидците на това чудо, участващи в тази трапеза, казвали на Господа: Каква личба даваш, за да видим и Ти повярваме? Какво вършиш? Бащите ни ядоха мана в пустинята, както е писано: „хляб от небето им даде да ядат” (Иоан 6:30-31). На тях им се видяло недостатъчно дивното умножаване на хлябовете в ръцете на Спасителя: то станало тихо, със свято смирение, с каквото били проникнати всички действия на Богочовека, а на тях им трябвало зрелище, нужен им бил ефект*. На тях им трябвало небето да се покрие с гъсти облаци, да затрещи гръм и да засвятка мълния, а хлябовете да падат от въздуха. Такъв характер имало и искането за чудо, отправено от юдейските първосвещеници и началници на народа към Богочовека, когато Той благоволил да бъде издигнат на кръст. Също и първосвещениците, заедно с книжниците и фарисеите и стареите се присмиваха и думаха: други спаси, а Себе Си не може да спаси. Ако Той е Цар Израилев, нека сега слезе от кръста, и ще повярваме в Него (Мат. 27:41-42). "

По вече за чудесата и знаменията на нашия Господ на адрес:
/http://www.pravoslavie.domainbg.com/06/ib_znamenia.html#foreword/


-----
Искаме личби, искаме чудо. И ще се даде, на тия, които дочакат идването на антихриста и които очакват имено него, ще имат възможност да видят такива "божествени чудеса".

За атентатите в Америка: Как реагираме, когато гледаме случилото се по телевизията на живо, т.е. наистина, и как, ако ги гледахме на игрален филм - не наистина.
Гледаме "in live" потресаващите сцени и много хора, дори неверващи в Господа, казват:"Боже, опази", "Да пази Господ"...Ако ли пък стане въпрос за Господ, почти всички от неверващите в Него, ще попитат: "Защо Господ допуска всичко това, да се случи".
И почти никой, няма да търси причината в ЧОВЕКА, в самия себе си, че това което се случва, това заслужаваме като човеци. "Род лукав и прелюбодеен..."
И горделив със знанието си, с моженето си, че САМ може да се справи с всичко, дори без Божията помощ. Сам обаче Господ говори:

Йоан, гл.15:
5. Аз съм лозата, вие пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод; защото без Мене не можете да вършите нищо.
6. Ако някой не пребъде в Мене, бива изхвърлен навън, както пръчката, и изсъхва; и събират пръчките, та ги хвърлят в огън, и те изгарят.

Апокалиптични сцени във филмите има в изобилие. И какво правим по-вечето - гледаме захластнато ефектните сцени и ако не кажем нещо от рода "страхотно", "жестоко", най-малкото ще си кажем - "тези американци са велики кино-майстори" . А това, че загиват /умират/ ХОРА, дори на кино? Е, това нали не е истина, ще кажете. Но все пак ГЛЕДАМЕ, гледаме и се учим. Учим се как е нормално един "ДОБЪР ЧОВЕК " ДА УБИЕ ДРУГ "ЛОШ" ЧОВЕК, и дори аплодираме убийството, защото оня "лошия" тъкмо това заслужава.

Илюзията, т.е. лъжата, приехме за истина, и забравихме кой е нейния /на лъжата/ баща - тоя, който пръв се възгордя, че може да "придаде на ръста си един лакът" без Божията помощ - Сатаната, който си помисли че творението може да се сравнява с Твореца, и който САМО заради един грях - гордостта - се сгромоляса от Небето.
А колко грехове имаме човеците - неизброими са- не ги виждаме, но и тия които осъзнаваме не искаме да признаем че са наши и търсим причината в другите. /или дори в Господ - Господи, помилуй нас, грешните/

Адам "се оправда" пред Господа с жената - "тя ми го /плода/ даде", каза, а пък жената "се оправда" със змията, че тя и дала плода. А това, че имаше заповед от Господа, че това, което извършиха е нарушение, че е ГРЯХ пред Него...?
А можеха да се покаят заради греха си но потърсиха причината в другия -ИЗВЪН СЕБЕ СИ, за това и паднаха и загубиха общението си с Твореца. До преди 2000години, когато дойде Изкупител за греховете и ни даде възможност да станем чеда Божии /Йоан, 1:12/
И оттогава, който /човек/ иска може да си върне общнието.
"Искайте и ще ви се даде..." /Мат.7:7-12/

Редактирано от TRl на 13.09.01 09:54.