Хехе хе хе

Дърто, не се ядосвай че ще пукнеш.
Не злепоставяй "ТВОЯ УЧИТЕЛ" с тези си постинги.

Хе хе хее
Дърт смрадлив, тлъст пенсионер- емигрант...хе хе хе
За мен е удоволствие да констатирам, че още се мъчиш ...и не си умрял напълно.

хе хехе


Някои моменти от разходката до Мусала.
Автор MУЛE (Нерегистриран)
Публикувано 01.01.04 17:27




Току що се прибрах от Рила - Мусала.
В следващия постинг,от тази тема, ще ви разкажа накратко:
-какво се случва с този, който вярва на хора и обърква пътя в Рила.
-как добре завършва всяко зло.
-как хората, замърсяват всичко, до което се докоснат.
-как въпреки това,това е много хубаво .
-колко е приятно, отново да съм тук/за да ви дразня/ - с вас.


Муле- отивам да си взема един душ, щото доста неща по тялото ми, ме болят приятно.И кво от това?






Тема Re: Някои моменти от разходката до Мусала. [re: MУЛE]
Автор Aнoним (непознат )
Публикувано 01.01.04 21:27



Я верно кажи как беше на Мусала?
Хехе прав си - в крайна сметка нещата се обръщат винаги на добро и се случват за добро, т.е всичко е хубаво






Тема Re: Някои моменти от разходката до Мусала. [re: MУЛE]
Автор MУЛE (Нерегистриран)
Публикувано 01.01.04 22:00




Всичко, което се случи тези дни беше приятно.
....................................
Качихме се с лифта до Маркуджиците.
Ваня и още няколко "кльомби", тръгнаха сутрина- рано.
Поради финансови задръжки, се качили пеша- някой ги излъгал, че лифта догоре струвал 18 лева, което се оказа лъжа.
И те, 5 "кльомби" без да проверят, това,марширували нагоре.
Но те са си луди баир-будали...хе хе хе , предуреждавам ви, да не тръгвате с Ваня и сие из планината, щото ще ви блокират коляново-мотовилковите лагери.
....................................
Мулето, с още няколко кльомби, буяме горе- на пистата, около 3 часа.
И една малка грешка,грешка- която беше потвърдена от двама- трима ски учители, ни изправи пред проблем.
Иначе лифта беше перфектен и цената за отиване и връщане е 10 лева.
........................................................
Напарвиха ми впечатление чужденците с които бяха пълни пистите и табелите на които пише -"ЗА БЪЛГАРИ С НАМАЛЕНИЕ" .
Ето едно нещо, което си е гавра и намеква за отношението на българите към българите.Отношението на българите към българите е второкласно.
Какво отношение може да имам тогава, примерно- аз?
............................................................
Вместо да тргнем по един хубав и утъпкан вече път,слязохме доста надолу и се оказа че трябва да правим пъртина по още неутъпкан път.
Ние не знаехме това иначе бихме се върнали.
Следвахме табелки, на които пише "ЗИМЕН ПЪТ", докато този зимен път не свърши и следите пред нас, замряха и останаха една- две.
Следвайки тези - една две следи, след час и половина катерене, застигнахме хората, които ги бяха оставили.
И те бяха от нашата банда, с която трябваше да се съберем горе- на х.Мусала.
Те много се зарадваха, че не са сами.Ние също. Но това, фактически , не промени нещата.
Едно разстояние, което обикновенно се взима за 30-45 минути, ни коствуваше около 4 часа.Силите ни се изчерпваха от дълбокия сняг, като се има пред вид, че той не беше и много дълбок, а не беше и студено имъгливо . Времето беше идеално, но стана тъмно още около шест часа.Никой не знаеше всъщност къде сме и колко ни остава.Разбира се движехме се по маркировка,изключено беше да не стигнем, но умората си казваше думата.
От белотата на заобикалящият те сняг, от умората и тежките раници, организма се пренатоварваше и започваше да се губи равновесие.Паданията зачестиха , а ставането беше много трудно.Масово получихме мускулна треска на гръдните мускули...и дишането ставаше почти болезнено.Сърцата ни, биеха така учестено, че имаш чувството ,че ще се пръснат.
Раниците бяха тежки и няколко пъти предложих, да ги захвърлим и да продължим нагоре без раници.Знаех че не може да сме далеко, нямаше как да се далеко от хижата.После , щяхме да се ръвнем да ги приберем.
Никой не прие.
Времето течеше...ставаше напечено и вс по тъмно.Започнахме да губим и маркировката.
Поддържах вече , по тутурута, регулярна връзка с Ваня и хижата - през 10 минети.
Обмислих вариант, да се върнем назад, до станцията на един от лифтовете, и да разбия катинара с която е заключена.Там имаше ток- чух трансформатора как бръмчи.Щяхме да караме нова година в лифтова стация.
..........................................
След като разбраха че сме се загубили и че не вървим по маршрута по който ни очакваха, ВАНЯ и другите горе, светнаха всички прожектори на хижата и излязоха да ни търсят.
Почти в същото време, ние излязохме на терен, който имаше визуална връзка с хижата и видяхме светлините .Въздъхнахме с облекчение и се разкрещяхме .Меко казано.......се почувствахме спасени.
След срещата, започна говоренето.
Докато катерехме нагоре, бяхме мълчаливи или говорехме само кратко и целенасочено.Когато вече стигнахме в хижата, взеха да се чуват наглас, споделени мисли,за това, кой какво мислел и как се чувствувал.
Последните стотина метра,след като видяхме хижата, бяха изключително трудни.Те бяха трудни, въпреки че посрещачите ни взеха раниците.С нас имаше и една жена- възрастна вероятно на около 60-65 години, която извика на посрещачите:
"Вземете ми раницата че повече не мога".
......................................
Стоях подпрян на раницата си, един камък...и нямах сила да продължавам.
Дишах като риба на сухо, загледан във фенерите на тези, които ни посрещаха.Знаех че ситуацията въобще не е сериозна, но си мислех, как ли изглежда една подобна "сериозна ситуция" за хора, които нямат комуникация и връзка с търсещите ги. А дори и да имаш връзка, с тези които те търсят, как можеш да им обясниш, къде си и как да стигнат до теб.Как?
...........................................
С какво облекчение влязохме в неугледната иначе хижа.
Беше рай!
Поне 20 минути след това, нямахме сили , да си развържем обувките и да се освободим от парчетата лед по чорапи, панталони и обувки.Всички бяхме мокри от пот- особенно пък Мулето.
И всичко това, става на терен, който е обозначен със табели и близък до хижата.
Хей така,като нищо, можеш да се загубиш, ако има мъгла или времето не беше така хубаво.
Днес, като се връщах, огледах отдалеко терена който сме преодолявали- нищо особенно.
Но се скапахме от катерене.
И всичко това, на фона на една красива природа, уважавана повече от чужденците, от колкото от българите.
...................................................
Срещата на посрещачите и на нас- изпадналите във беда, беше емоционална и весела.
Това беше урок.
Това беше придобита опитност.
..............................................
Легнахме си около 10 часа вечерта. Не чухме нито пиратки, нито кой влиза и кой излиза от "стаята ни".Стаята беше едно копторче с размери около 9 квадрата,в които имаше двуетажни нарове за 10 кльомби и едно малко прозорче.Отоплението беше от един маслено- електрически радиатор,който топлеше това помещение, защото беше малко.Завързах кабела на радиатора така, че кабела да не се допира до нагорещените части.
Замислих се, колко ли пъти, е могло да стане пожар...и колко ли пъти, може да стане пожар.Само на стотина метра стоят останките на старата и изхгоряла хижа.Нямах сили.В просъница си помислих, как ли ще дишаме десет човека в тази дупка, но си отговорих, че след като ние сме поредните тук, няма да умрем от задушаване./Чак после, ставайки за външна тоалетна, разбрах, че вратата стои леко отворена, за да има въздух./
...................................................
Не признавам този празник.
Имам намерение да потърся в беседите някъкв коментар за него, от "НЕГО", катосъм сигурен че няма да намеря такъв.Виж- не може да се каже същото, за 22 март или 22 септември, дати които "ТОЙ " е осветлил с много коментари.
Тези дати, са много по важни от този изкуствен и измислен празник.
С открито презрение слушах по радиото, пискливи и лицемерни гласове, които се поздравяваха едни други и си пожелаваха все неща,които нямат:
"Здраве, щастие и пари."
...........................................................
Бяхме около 30 кльомби- повечето от които сърби.Млади сърби,гарнирани със няколко ама много грозни сръбски дъртофелници, се напиха, пяха, скачаха и се правиха на щастливи.
Напиха се още рано,преди д си легна, и както Ирма ми каза, една от тях се оляла и щяла да пукне, задавена от повърнат алкохол и храна.
Ирма легнала около шест сутрин, след употреба на половинка водка.Тя е героинята и пияницата на бандата- беше най неподготвена за случая.
Не каза гък или мък.
Единстеното и преимущество беше, че раницата и беше малка и лека.
Но краката и бяха къси, а циците и задника- внушителни и тежки...хе хе хе хе.
Не съм ги мерил отдавна, но зная това.
Имам набито око.
Как се пропада в снега- вече мога да го споделя като личен опит.
Всичко ме боли- от трътката, до колената и рамената.
Вече съм специалист...хе хе хе хе

Ирма е стояла до сутринта и е оказвала първа помощ, на пияната сръбкиня, която драйфала по пода и се задавила.Вероятно и е спасила живота, ама кой знае това? Никой от сърбите не и оказал първа помощ- всички я зарязали и си легнали.
Ирма е спасителка.Героиня.
..................................................
На сутринта, сърбите със сълзи напуснаха хижата и се повлякоха надолу.Това ни донесе облекчение, че няма да правим отново пъртина.
.................................................
В хижата няма чешма.Вода се носи на буци лед от езерото и се топи.Държат е едно семейство от Самоков, едни дебелички- бойлерчета, ама приятни същества.
За да си напълниш бутилка с вода, се изисква опитност.
.................................................
Разговорите ставаха около масата.Надвиквахме се със сърбите,но неуспешно.
Това не ми попречи, да вкарам десетки въпроси в главите на тези, които ме слушаха .хе хе хе хе.Някои от събеседниците ми , останаха с увиснали
чейнета.
.............................................
След вечерта, участвувах в почистването на хижата.Заедно с хижаря , запалихме печката и очистихме масите.Всичко което можеше да бъде изгорено, беше сложено в печката.
Не може да се каже същото, са последиците от престоя на хората навън.
Когато стигнахме горе всичко беше чисто.На сутринта всичко беше опикано.
Десетки жълти петна по снега, бележеха пътя на хората към тоалетното.
Интересни оценки...нали?
Пикльовци.
Аз стисках,стисках, ама като видях какво е станало там...и рекох.... /няма значение какво рекох/... хе хе хе х е
.........................................
Изживяването си струваше.Докато катерехнагоре а и после, във всеки момент, бях на "прослушване" и внимателно слушах ефира на касмоса.
Много звезди блещукаха на небето.
Чух и видях много неща,които следва да узреят в съзнанието ми.
Зная , че всичко това, което се случва не е случайно.То е намек, з анещо, което е много по важно, и което следва да откриеш сам.
Някой път, ще споделя част от тези "неща".
Учителят не случайно е водил тази паплач- "учениците си" по тези места.
Той им е показвал неща, които те така и така не са видяли.
Едно от нещата, които е трябвало да видят и изживеят, е радостта от това, че мърдат и могат да се катерят по камъните и по баирите.Камъните и клековете,никога няма да изживеят тези моменти.Тялото ме боли,в момента, но това не е повод за скръб, а за радост.Радвам се че ма боли, че не съм камък или клек.
Съчувствувам на камъните и клековете.
Те някога, ще изживеят това съчувствие.Може да е след милиони години, вече като хора,ще изживеят подобен момент на радост.
Съчевствувам и на тези, които сега секат дървета.
Те прекратяват еволюцията на отсечените дървета и ще им с наложи, да изживеят животът им.
Същото става и с тези, които ядат животински трупове.
Животното така и така ще умре някога.
Но този,който насилствено прекратява тяхния живот , ще го изживее.
Затова "ТОЙ" КАЗВА:"Кажи ми какво ядеш, за да ти кажа, какъв си."
......................................
Муле- това ми идва на главата сега.Беше много готино.Вероятно ще има и други неща но друг път. И кво от това?