Здравейте. Разработвам допотопна постановка за електролиза за добиване на водород с експериментални цели. Държа да го уточня тъй като напоследък са много модерни тези шашми при които искат да си карат колите едва ли не само на водород или поне смятат че им спада разхода на гориво като вкарват браунов газ в смукателния колектор. В случая изобщо не става въпрос за търсене на свободната енергия или икономия.
Та за електроди си набавих тръбички от нисковъглеродна неръждаема стомана 316L (18% Cr /10% Ni). Тествах първо за електролит воден разтвор на NaHCO3. При около 2-4% разтвор получавам задоволителна проводимост но анода започна да ръждясва и то доста бързо. Разтвора придоби кафяв цвят после се оформи утайката от ръжда. Викам си това няма да го бъде така. Бях чувал че в алкална среда неръждаемата стомана уж не ръждясвала пък и съм чувал че за електролит в такива случаи се ползва натриева или калиева основа. Реших да пробвам с натриева основа, че така или иначе имам налично известно количество ЧЗА но не възлагах твърде големи надежди че нещо ще е по-разлино все пак атомния кислород не прощава. С 1% разтвор получих нужната ми проводимост и за огромно мое учудване установих че след същото време при същия ток при който с натриевия бикарбонат тръбичката беше ръждясала, тук няма никакви следи от корозия дори при внимателно оглеждане от близо няма никакви следи дори до къде е била потопена в разтвора. разтвора също бистър като сълза. Останах много изненадан и доволен тъй като до сега всичките ми опити за електролиза са свършвали с разядени аноди.
Сега основния ми въпрос тъй като електрохимията не я познавам толкова добре (инженер по електроника съм) искам да Ви попитам какво се случва с водния разтвор на натриева основа при електролиза? Интересува ме какви ще са резултатните съединения в разтвора след електролиза. Естествено водата се разпада на два водородни атома и един кислороден, но какво се случва с натриевия хидроксид. Като такъв ли ще се запази в разтвора или ще премине в други съединения (не се сещам какво друго би се получило). И същевременно като след продължителна електролиза спадне нивото на електролита от изпарение и разпад на водата каква е правилната методика за допълване с дестилирана вода, или отново с 1% разтвор на натриев хидроксид за да се запази относително концентрацията на електролита? То не че не може да се установи и опитно по проводимостта това нещо де.
Иначе в конструктивно отношение постановката е наистина много допотопна, за момента още не е и реализирана в окончателния й вид мисля си за варианта с U видна тръба затворена отгоре където електродите са потопени в електролита и двата газа се събират в горната част на тръбата от където по тръбички ще излизат предполагам в друга U тръба с вода за изравняване на наляганията от двете страни а и за пречистване на водорода от водни пари минавайки през студена вода. Постановката ще е силно неефективна поради това че се удължава много пътя на йоните и за същия ток и добив на същото количество водород ще трябва по-високо напрежение което единствено ще топли електролита но за момента не съм готов да конструирам т.нар. сухи клетки с мембрана от някакъв йонно пропусклив материал където ще могат да се добавят и неутрални пластини и ефективността и добива със сигурност ще се увеличат значително. Но за момента ми се иска да получа по-простичка и лесна за изпълнение постановка в която и ще бъда по-сигурен в чистотата на водорода (при любителските постановки с мембраната дори при поддържане на еднакво налягане от двете страни съм чувал че има смесване на газовете в известна степен).
Та във връзка с описаната вече постановка и използван електролит искам да попитам дали е разумно да се използва PVC тръба? Четох че уж PVC има добра устойчивост на натриев хидроксид но все пак тук температурата вероятно ще се повиши до към 40 градуса макар че предвиждам охлаждане на електролита. Също така ще бъде ли безопасно съхранението на електролита във въпросната тръба от PVC продължително време (месеци)? Имал съм лош опит със съхранение на 3% разтвор на натриев хидроксид в PET бутилка, и то се чудя защо не съм прочел че този материал е крайно неподходящ за тази цел. В случая може би по-добре от PVC е полипропилен или полиетилен с висока плътност, но не ми идва на ум от къде мога да си набавя такива тръби за изработката на постановката.
Благодаря много за внимението и отделенот време! Димитър.

Тролеите напред!

качил съм ти една статия, която може и да ти е от полза, то не че в нета няма ресурси де.
не съм в кондиция за смислен отговор, сори ;)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от hladnika на 30.01.16 21:06.

Иска ми разрешение за да го изтегля, не съм работил с тази платформа. Дали трябва да се логна в някакъв мой акаунт на гугъл драйв за да го дръпна?

Тролеите напред!

Полипропиленовите тръби не са ли тривиален материал? А графитен анод не е ли подходящ за твоите цели? Може би пък ще ерозира при работа, т.е. графита ще се явява консуматив. С интерес бих чел за работата ти – мислил съм за проста клетка, газовете от която да подавам към високотемпературна малка горелка.

Пробвах с графитен анод, резултатите са твърде незадоволителни. Ясно е че анода попринцип винаги е консуматив, но просто с графита се отделя изключително много боклук за кратко време работа. С неръждаема стомана 316L в разтвор на натриева основа експериментите показаха нулева корозия или каквато и да било видима с просто око промяна на анода същите тези експерименти които показаха тежка деградация на графита. Така че материала на електродите и електролита са уточнени вече, сега обаче конструкцията на клетката търпи развитие. Тъй като първоначалния замисъл с U - видната тръба се доказа експериментално че ще дава прекалено ниска ефективност и добив, сега се замислям за друга конструкция. В търсене съм на решение, основно уплътняващ материал устойчив на натриева основа и концепция за сглобяването на цялата клетка.

Тролеите напред!

внимавай с водорода!
сериозно е, не си играй :)

*ба бъ** дир* бля
св. св. електрон и неговите протони
чукча-читател

Ся последно, двата газа ще ги делиш ли?

Ще ги деля в клетката, то няма шанс да ги разделя след това, поне не с общо достъпни методи. А смес между кислород и водород не ми трябва по никакъв начин. Просто обмислям използване на мембрана от много фин плат за ситопечат да кажем така че електродите да са по-близо един до друг и пътя на йоните да е кратък.
Иначе съм запознат с рисковете които крие водорода, даже обмислях да направя устройство за измерване на концентрацията му, обаче в момента нямам източник от където да закупя датчика.

Тролеите напред!

Редактирано от Origo на 20.02.16 21:18.

Е, разбира се че после нямат разделяне. Иначе ще получиш гъзът на Бай Браун.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами за различни експериментални цели ми трябва, основно експерименти с горене и някои левитационни експерименти. Попринцип знам че става и по химичен път например с натриева основа и алуминий. Електролизата е оновно да не си правя сметка на количеството макар че в случая наистина не е най-лесния вариант и в крайна сметка цената на единица обем може да се окаже по-висока с електролиза. Абе и за самата занимавка за изработката на електролизната клетка също си е някакво удоволствие.
Иначе принципно на открито мисля да правя експериментите та смятам че няма да стигна до там да се взривя.
Гъзът на бай Браун не ме вълнува - прекалено взривоопасен е, горенето му е рисковано защото гори и в маркучите и всичко където се намира, все пак си има окислителя в себе си в точното съотношение. Освен това не е достатъно лек, по-лек е от въздуха но не достатъчно - няма да се получат добре експериментите с летенето.

Тролеите напред!