Re: Хелатиране! / Наука / Природни науки / Химия

Дву-валентното желязо е податливо на окисление, дори хелатирането му с EDTA не променя тази податливост: атмосферният кислород може и окислява феро-едта комплекса при стайна температура и pH около неутралното. Причината е проста - фери-комплексът е по-стабилен, поради което редокс потенциала на двойката е занижен. Без разбъркване и барбутиране, реакцията не е много бърза, но протича с измерима скорост - за няколо седмици, ако разтворът има достъп до въздуха, той ще се окисли.
Всички останали хелатизиращи агенти, които си посочил, имат същия ефект като EDTA, защото са предимно карбоксилни лиганди.

Със занижаване на pH, стабилността на всички хелати намалява като правило, защото хелатизиращите агенти обикновено са киселинни йони или N-съдържащи групи, които се протонират при ниско pH; но пък стабилността на дву-валентното желязо също нараства при по-ниско pH.

Това са малко общи приказки, но поне ти дават идея, надявам се. Аз доста съм работил с желязо - дву и три-валентно, но при други условия: по-ниско pH и лиганди от вида на бипиридин.

Каква точно ти е целта? Да имаш разтвор, готов за употреба (след разреждане) или твърдо вещество? Второто може да по-трудоемко и енергоемко, но пък получената сол може да се съхранява по-лесно.

И последен въпрос: защо точно дву-валентно желязо, растенията и животните могат да усвояват и три-валентно, те си го превръщат в дву-валентно, както им е нужно.

----
бял подпис на бяло поле