Приятели бих искала да ви задам няколко въпроса относно електронната плътност и мезомерен ефект. Много ще се радвам ако ми отговорите по подробно като за глупачка :)))) защото изобщо не ми е ясно
Въпроса ми е: Що е електронна плътност, за какво помага и определя ли се количествено? Някой може ли да ми обясни това

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Когато между два атома има ковалентна връзка, те си поделят една електоронна двойка. Само че вместо за два единични електорна е удобоно да си имислим за електорнния облак, който тези електорни заемат. Всъщност, вместо за облак, говорим за електронна орбитала: пространството, в което можем да намерим електорните с 90% вероятност.

Ако двата атома не са еднакви, единият ще има по-голяма електороотрицателност и ще придърпа електорнната орбитала към себе си. Казваме, че при този атом има повишена електорнна плътност и частичен отрицателен заряд (делта -). При по-електроположителния атом има частичен положиелен заряд (делта +).

Ако имаме повече от два атома, тогава има възможност да възникнат допълнителни ефекти, свързани със съседните връзки: индукционен и мезомерен ефект. Индукционният ефект действа само по сигма връзките и него няма да го обяснявам тук. Мезомерният ефект е по-интересен: при него част от електорнната тплътнсот се предава по пи-връзките, с участието на p-атомините орбитали. Мезомерният ефект може да се представи със дъгообразни стрелкички или резонансни структури.

В случая с в-вото 3-диметиламиноакриладехид, при азотния атом има свободна електорнна двойка в p-орбиталата (p-AO), а съседният въглероден (номер 3) е в sp2 хибридизация и има една p-AO, свързана в двойна връзка с въглеродния атом под номер 2, който е също в sp2 хибридизация. Първият въглероден атом отново е в sp2, и е свързан със силно електроотрицателния кислород.

Какво става: електронната двойка при азота може придава част от плътността си на връзката N-C3, при което връзката става частично двойна. Ако го нямаше кислорода на другия край, азотът би бил даже с лек отрицателен заряд. Но в случая, спрежения се получават не само между N-C3, но и между C2-C1, заради ефектна на кислорода. Така електорнната плъност от азота се придава към връзката N-C3, а част от електорнната плъност C3-C2 - към С2-С1, като в крайна сметка от връзкта C1-О, електорнна плъност отива към кислорода и той придобива частичен отрицателен заряд.

Двете резонанси структури са двата крайни варианта: (а) азотът си пази електорнната двойка и няма заряд или (б) азотът отдава цялата си двойка за да получи двойна кратност по връзката N-C1, а кислородът е отрицателно зареден.


----
бял подпис на бяло поле

Много ти благодаря. Мога да кажа че ми стана ясно още при първото прочитане. Благодаря ти много.