|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | >> (покажи всички)
|
Тема
|
 В пещерата на Аладин или един чувал калиев
|
|
| Автор |
Kиpo ( ) |
| Публикувано | 22.04.10 11:46 |
|
|
нитрат.
Да ви разкажа случка от миналата година
Първо - малко предистория: в късните Байтошови времена, бидейки млад бомбаджия между 4 и 6 клас, калиевият нитрат бе с цената на златото за мен. Снабдяването с него бе на границата на невъзможното и може би това ме спаси само с опечена ръка и изгорен мокет в детската стая Бях се доближил(колкото и нескромно да звучи) до съвършенството в приготвянето на черен барут: сяра имаше без пари по селскостопанските дворове, дървени въглища си направих сам -от тия компоненти имах по един средноголям чувал. Но! Златният ми КNО3, май прешъс...!!
И тъй: Миналата година в една агроаптека, от която се снабдявам с торове, фунги-, инсекти- и пестициди, сред наредените чували гледам един с недвусмисленият надпис POTASSIUM NITRATE.
След 10-15 секунди истината получава приоритет и нахлува в мозъка ми:)))
Е, снабдих се само с 5 кила и повечето ползвам за торене, макар сърцето ми да се къса и част от мен да се бунтува срещу това съсипване на тоя златен прах, но...вече сме възрастни хора.
и ВСЕ пак, самият аз не мога да повярвам, че не съм се отдал поне веднъж, поне за малко на порока си от ранни младини:)
Представата как купчинката барут, запалена с пробна цел изгаря за част от секундата, оставяйки тъмни петна по ретината за почти час(ч. барут в идеалната си форма е фин, сивкав прах, който може да бъде издухан с леко подухване, за разлика от тоя, в който нитратът е заменен с перманганат, последният също става, при липса на нитрат, но е мръсен, обикновено оставя малки топчета окислен материал след себе си и кафяви петна, тоя с нитрата -не). Ех, млъкни сърце!
Моля, НЕ ВКАРВАЙТЕ в темата противната лаишка смес от "миниум и бронз", от която тъпунгерите правеха "бомбички"
Нарочно слагам всичко в кавички, тъй като тая хамалогия не е изкуство, за разлика от оригиналната китайска субстанция.
| |
|
Тема
|
Re: В пещерата на Аладин или един чувал калиев
[re: Kиpo]
|
|
| Автор |
Hateras (чакащ) |
| Публикувано | 22.04.10 12:20 |
|
|
мдам, едно време беше трудно :-) сега...
а колкото до заместителите - пробвал съм с перманганат и / или амониев нитрат /това беше лесно намираемо, пак като сярата - от складовете в ТКЗС-то/
но резултата е далеч от добър.
пий и пей!
| |
|
Тема
|
Re: В пещерата на Аладин или един чувал калиев
[re: Hateras]
|
|
| Автор |
Kиpo ( ) |
| Публикувано | 22.04.10 12:57 |
|
|
Бяха изхвърлили стари химикали от училищната лаборатория на градчето, в която живеехме с нашите тогава и си бях прибрал сума ти неща.
нАЙ-ценните бяха жълтата кръвна сол в един около половинлитров пластмасов буркан и почти трите кила НАТРИЕВ нитрат в друг такъв.
Сам стигнах до извода на прекомерната му хигроскопичност, тогава нямаше НЕТ, ас книжките се сдобивах постепенно по-късно, но му намерих цаката: ползвах го за направа на фитили
Поради въпросната хигроскопичност гореше бавно, но сигурно, а не светкавично, като оригиналния барут.
| |
|
Тема
|
 Re: В пещерата на Аладин или един чувал калиев
[re: Kиpo]
|
|
| Автор |
After_Dark (галфон) |
| Публикувано | 22.04.10 13:01 |
|
|
Аз си го приготвях у нас от амониева селитра и калиева основа. Като гледам новото поколение колко е зле... те не могат да пишат, какво остава да учат химия или друго...
тъй ще е и все по-тъй ще става...
| |
|
Тема
|
Re: В пещерата на Аладин или един чувал калиев
[re: Hateras]
|
|
| Автор |
Kиpo ( ) |
| Публикувано | 22.04.10 13:04 |
|
|
Потънах в спомени:))
Понеже нашите се бяха нанесли последни в един огромен апартамент в блок там, дебилните местни бяха заели всички мазета, а за нашите бе останало бомбоубежището: 100 квадрата площ, но понеже смятаха, че ако почне война всички ще живеят там, искаха тяхното да си е тяхно:))). Оборудвах си лаборатория(продаваха се готови в едни огромни кутии, а и от въпросното бунище се сдобих с всякаква стъклария, пособия, спиртни лампи и стойки за епруветки и колби)
Инак съм твърд рационалист и скептик, но ако е имало момент, в който са пипнали ангели-хранители, то това е било тогава: с тъпа упоритост бях решил да си направя на всяка цена нитроглицерин. Бях набавил всичко за опита. Е все нещо ставаше и тъй и не стигнах до тоя експеримент, после се преместих да уча в гимназия в друг град и ето ме: жив съм!
Редактирано от Kиpo на 22.04.10 13:11.
| |
|
|
|
КОН не успях да намеря, но се сдобих по-лесно (сравнително, имам предвид, не да ида и да взема две кофи!) с азотна киселина и дори успях да си направя известни количества от дървесна пепел, но разбира се, предвид достата примеси, не бе това, което трябваше да е...
| |
|
Тема
|
Re: В пещерата на Аладин или един чувал калиев
[re: Kиpo]
|
|
| Автор |
After_Dark (галфон) |
| Публикувано | 22.04.10 15:41 |
|
|
Почти всеки е минал по този път.
Аз бях решил вместо глицерин да е уротропин...
За мой късмет (поради незнание и недоглеждане) реакцията тръгна в друга посока... оооранжево небеето, оранжевоо мореето ... понадишахме се с азотни и какви ли не оксиди и оцеляхме.
Дето се вика: няколко месеца експерименти ни спестиха часове четене ...
тъй ще е и все по-тъй ще става...
| |
|
Тема
|
Re: В пещерата на Аладин или един чувал калиев
[re: After_Dark]
|
|
| Автор |
Изyмeн (Ненормален) |
| Публикувано | 22.04.10 18:10 |
|
|
Сега вече доста лесно се намира калиевата селитра, а от нея се получава отличен барут. Минаха годините, в които активно се занимавах с пиротехника, но сега е по-лесно от всякога.
Най-важното е невидимо за очите.
| |
|
|
|
... акъла е друг. Годините и те, а и не намирам смисъл да се занимавам, като мога да ида до магазина и да си купя пиратка примерно
тъй ще е и все по-тъй ще става...
| |
|
|
|
Смисълът не е в купуването.
Най-важното е невидимо за очите.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | >> (покажи всички)
| 
|
|
