|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | >> (покажи всички)
Тема
|
енергия-сила
|
|
Автор |
Epaтocтeн (пристрастен) |
Публикувано | 25.02.09 19:59 |
|
Средно, енергият примерно на връзката С-С е 346 kJ/mol.
Ок, но погледнато в нютони ... колко нютона трябва да приложим, за да разкъсаме тази връзка?
Eнергията е равна на работата A извършена за разкъсване на връзката или иначе казано A=F.s (силата по разстоянието). Да, обаче не знаем s, а и F се мени, като нараства с увеличаване разстоянието между атомите и става макс. в т.Х
Търси се именно това Fmax=? в т.Х
Предполагам, че ситуацията изглежда така: dA=dF.s
След интегриране за енергията трябва да се получи горната стойност 346 kJ
Но колко ще е Fmax?
Когато "ветровете" са бурни, има опасност да попадне "песъчинка" в окото ни.Редактирано от Epaтocтeн на 25.02.09 20:46.
| |
|
За да се извърши въпросното интегриране, трябва да се знае
да се знае как точно изглежда F=f(s). Ако е известна дължината
на връзката С-С (определена по някакъв друг начин) няма да има
нужда да се решава интеграл, защото от функцията може да се
изчисли търсената сила. Ако, обаче, дължината на тази връзка е
неизвестна, то от решението на въпросния интеграл, може точно
да се определи колко е тя, при условие, че F=f(s) е позната.
| |
|
А на теб ти трябва да изчислиш тази силв за точно определена връзка, или просто искаш да видиш от какъв порядък е величината на силата?
По принцип енргията на хим. връзка е прието да се описва с формулата на (не се сещам името):
U=A/r^6-B/r^12, където U - енргия на връзката, r - разстояние между атомите, А и В - константи (има ги в справочниците). Съответствено, знаейки дължината (или енергията) на връзката можеш да изчислиш колко енергия трябва да вложиш в системата, за да разделиш атомите на определено разстояние. Имайки енергията и разстоянието можеш да намериш силата.
П.П: това никога не съм го правил и не съм съвсем сигурен, че е правилно. Но при липсата на други предложения (засега) можеш да пробваш - от опит глава не боли.
| |
|
Целта ми е знаейки енергията на хим. връзка (в случая 346 kJ/mol) и знаейки броя връзки в едно сечение на опитен образец (подложен на опън) да определим здравината му на якост, т.е. силата (сигма), необходима за скъсването на образеца.
Обикновено якостта се дава в МРа, но то е все едно N/m2
Но май няма да може да стане
Когато "ветровете" са бурни, има опасност да попадне "песъчинка" в окото ни.
| |
|
Хммм... А образецът да не е от полимерен материал? Защото тогава със сигурност не може да се сметне по този начин...
А колкото до дължините на връзките - има ги в много справочници...
| |
|
от инженерната практика знам,
че С-С връзката се скъсва при деформация 4% от междуатомното зазстоание.
двете полу-молекули могат почти свободно да се въртят една спрамо друга като СС връзката е ос. При огъване пак около 4% по тангентата.
Значи можеш да направиш инженерна сметка
F = E/s = 346 / (0.04*10^-12)/ (6,23*10^23) [N]
последното е числото на Авогадро
Тук съм за да разговарям с философи, овце си имам!
| |
|
според мен въпроса не е правилен. От кривата се вижда че енергията на привличане (потенциална енергия) е сложна крива, силата е нейната производна и явно силата се мени с отклонение от равновесното положение. Така че колкото повече се опъва връзката толкова повече намалява силата, докато силата стане = 0 , т.е. връзката се е скъсала. Най много да намериш работата , а тя е точно дълбочината на минимума.
| |
|
Никакви химически връзки не се разкъсват при разкъсването
на какъвто и да е образец. Напълно погрешно предположение!
| |
|
Работата се знае. Тя е равна на енергията на връзката или в случая 346 kJ/mol.
Когато "ветровете" са бурни, има опасност да попадне "песъчинка" в окото ни.
| |
|
"Никакви химически връзки не се разкъсват при разкъсването
на какъвто и да е образец. Напълно погрешно предположение!"
Така ли? Обоснови се!
Когато "ветровете" са бурни, има опасност да попадне "песъчинка" в окото ни.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | >> (покажи всички)
|
|
|