Всички знаем, че дъвчем само D-глюкоза и пр. Ако се замисли човек, как се е получило така, става интересно.

Знайно е, че енантиомерите проявяват съществено различни свойства единствено при взаимодействие с друг хирален агент. Това означава, че за да се получи някакво разделяне на енантиомери (да кажем, глюкози), е нужно преди това да е имало друг обособен хирален обект, за неговата поява пък е било необходимо да има друг, и т.н. Нещо като въпроса за яйцето и кокошката. Та е любопитно, ако проследим назад тази верига от кокошки и яйца, докъде ще стигнем.

Химията само я установява тази особеност.
Отговорът е по-скоро, във физиката: много се коментира: като как се определя в света, кое е ляво и кое дясно? Има ли реална (чрез физичен опит) постановка, при която е възможно да се определя ляво и дясно?; правен е опит с изотоп на бисмут, вкаран в бобина и след пускане на ток, разпадът в посока южен полюс се различава по брой с разпада северен. Така, физически е определимо кой полюс е южен и кой северен; но, това е основа и да се определи и посока "на навиване" на бобината: по часовата стрелка и/или обратно; дясно или ляво стават различими! Физически различими.

Обаче: къде е ... началния тласък за "десен" живот? Кое го прави преобладаващ? -Файнман в лекциите си ги разглежда подробно...
Най-вероятно: още в самото начало на образуване на Вселената, кривината на пространство-времето определя, кой ще е преобладаващия тип "завихряния" (знаеш - за хипотезата ми - поне тук да не досаждам...)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Е, надали трябва да ходим чак до Големия взрив (ако въобще е имало такъв, де), за да търсим предпочитанието на живата природа към D-глюкозата и L-аланина. Всъщност никой не знае. В действителност, струпване на определени еднакви форми на едно място може да възникне съвсем спонтанно, например, при кристализация (един прост и добре известен начин за разделяне на енантиомери под формата на енантиоморфни кристали). Как обаче е възникнал изборът на едната пред другата форма, е доста интересно. Ако ставаше въпрос за чиста случайност, логично би било да има и "опаки" форми. Разбира се, нищо не пречи и всичко да си е било чиста случайност: случайно избран общ предшественик, от който всичко живо е наследило познатата ни ориентация.

Когато става въпрос за "структурни съставни" - химията е следствие - тя "работи" с електронни слоеве, не по-дълбоко.
А причината: ляво завихряне-дясно завихряне, започва още от ... ядрено ниво на атомите - те "диктуват" движенията на свързващите електрони.
Още при разпад на неутроните "се дефинира": протонът е с външно непълно дясно завихряне, а реакцията на околните вакчастици (с цел да спре движението- действията се развиват върху неподвижна пространствена вак решетка на физ. вакуум) е с ляво завихряне -заряд на протон е тва.
При електронът - е обратно ВИНАГИ, щото се образува от остатък от разпадане на същия неутрон - той е с външно непълно ляво завихряне, а реакцията на околните вакчастици е с дясно завихряне - заряд, "обратен" на протона.
Но електронът не е античастица на протона - не е антипротон; имат по структура съвсем ... несъвместими форми и обеми - или общо : различно пространство-време. Затова - не анихилират.
Характеристиките им заряд подреждат околното пространство от вакчастици "по свой образ и подобие" - така, в пространството м/у частиците, защото се пресрещат ляво и дясно завихряне, взаимно се "гасят" с ефективно сечение на реакцията и това пространство става по-подредено от пространството извън сферата на която лежат - това предопределя непрестанното им образуване да е в покока към другата частица - казваме, привличат се; м/у тях възниква сила на привличане, щото при образуване се приближават.
Докога се приближават?
Докато "направят" обвивен фотон: излъчва се от протона, този фотон става подложка за образуване на електрона (приближава се към протона при образуването си), завъртва се електронът и излъчва погълнатото (без да се разпада - устойчива му е началната структура)- има откат при излъчване; излъчения фотон е подложка за образуване на протона - веднага се поглъща от него, но като тежък, почти не си променя точката на образуване ; завъртва се и излъчва погълнатото, което пък е подложка за "изтървания от надзор" електрон и т.н - се повтаря с честота окол 10 на степен 18 херца - едно и също. Фотонът за връзка обвива двете частици в общият им танц - той "дефинира" размер на водороден атом и прави "вероятност" електронът да е някъде там!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

- Видимо, это была неизбежность,- отвечает Леня на вопрос, что он думает о возникновении жизни. На том они сразу же столковались: академик такого же мнения. Гостю предлагается написать серию статей - Александр Иванович готов представить их в самый уважаемый научный журнал. Это весьма кстати: результатов накопилось изрядно, да не только для популяризации. Леня заново обдумал давнюю теорию Александра Ивановича и сообразил, на какие этапы, с учетом его предвзятой идеи, можно расчленить вошедшую в учебники схему, ранее изображавшуюся лишь в самом общем виде. На подходе и совсем новые опыты. На этот раз не в колбочках или трубочках, а прямо в вычислительной машине.

...Органические молекулы, накапливаясь в водах первобытного океана, усложняясь под действием облучения и нагрева, постепенно стали объединяться, обособляться в виде нерастворимых как капельки масла, коацерватов. Вещество, находившееся в них, не было полностью изолировано, оно продолжало совершенствоваться, обмениваться с окружающей средой молекулами и энергией. Постепенно зародились устойчивые, постоянно повторяющиеся циклы реакций, приводящие к одному и тому же составу капелек. А потом сотворился и каталитический аппарат, ферменты, помогающие этим реакциям совершаться с наивозможнои быстротой, и аппарат наследственности, закрепивший способность молекул-потомков в точности копировать прихотливое строение молекул-родителей.

Так было дело или нет, в точности не известно, поскольку в нашем распоряжении результаты лишь одного-единственного опыта, который длится уже почти четыре миллиарда лет. Поставить второй опыт, пока не удается, в лабораторных же условиях можно проиграть лишь некоторые, очень упрощенные варианты реальных событий. То же самое, порой даже более обстоятельно, можно проделать и в машине...

Леня задается начальными условиями: левые изомеры идеально перемешаны с правыми. На экране перед ним послушно вспыхивает поле, расчерченное квадратами, как при игре в крестики-нолики, которой они когда-то скрашивали однообразие университетских лекций. Каждый квадратик занят - в нем стоит буква L или D, причем одноименные клеточки нигде не соприкасаются иначе, как углами.

Он нажимает кнопку. Вместо крестиков-ноликов загорается кривая распределения: узкий пик, торчащий посредине, там, где хиральная поляризация - нулевая. Заставив машину отпечатать на бумаге и квадратики, и исходную кривую, Леня запускает программу, заготовленную на магнитной лейте. Предоставляет этой машинной жизни, состоящей из неправдоподобно малого, но зато бессмертного набора фантомов, похожих на молекулы лишь своей асимметрией, развиваться сообразно уравнениям, сочетающим описание классической модели с зависимостями, выведенным я из его собственных наблюдений. В окошечке счетчика начинается пляска цифр, отражающая смену этих эфемерных поколений...

Выждав самое малое время, Леня тычет в клавишу - и видит новую кривую. Острый пик сгинул, взамен него по горизонтальной оси будто растекся студень, вздымающийся невысокими холмиками в самых непредсказуемых точках.

"Донт би ин сач э харри, сэр,- горячку не порите",- мурлычет он под нос, довольный и тем, что безжизненный пик растекся. Возвращает машину в режим счета. На этот раз следует потерпеть подольше, и у него находится время на перекур, даже на чашечку кофе. Он не прикасается к клавише, пока на счетчике не выскакивает "100".

Сто поколений... В человеческой истории это дистанция от нас до древних греков. Бесшумное же нутро машины прокрутило два с половиной тысячелетия менее, чем за полчаса. Клетчатое поле, вызванное на экран по мановению его пальца, вряд ли порадовало бы ценителей мертвой симметрии: вместо строгого шахматного чередования букв L и D появились островки из нерегулярных скоплений, похожих на пятна тающего снега. И распределение выглядит опять по-новому. Холмики сгладились, а около левого края экрана, где располагался символ чистой L-формы, появился небольшой, но хорошо заметный пичок. Справа - тоже пичок, поменьше. Леня приказывает машине распечатать на бумаге и это, а потом снова пускает счет.

Двести циклов... Шестьсот...

На клетчатом поле прорастает некое единообразие, скопления букв "D" сползают в углы, словно сдуваемые неким очистительным вихрем. И наконец, когда выскочили цифры "900", поле стало чистым, будто добросовестно прополотым судьбою. А кривая распределения, собственно, и кривой-то быть перестала, переродилась в гладкую нулевую линию, на левом конце которой, упираясь макушкой в указатель "100%", высится острый, прямой, победоносный пик "L". Он мог, конечно, вырасти и справа, ходом событий управлял генератор случайных чисел, однако то, что итог все же получился такой же, как в жизни земных белков, почему-то радует.

"Когда я работал господом 6огом" - напевает Леня, за время общения с популяризаторами заразившийся привычкой сочинять пародийные заголовки.


//

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от varban на 09.09.07 11:03.

Он мог, конечно, вырасти и справа, ходом событий управлял генератор случайных чисел...

Тъкмо по този въпрос няма единомислие. Могъл ли е, или не е могъл? Мен ако питаш, понастоящем никой не знае.

Он мог, конечно, вырасти и справа, ходом событий управлял генератор случайных чисел...

Тъкмо по този въпрос няма единомислие. Могъл ли е, или не е могъл? Мен ако питаш, понастоящем никой не знае.

Значи: не си ме разбрал.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Чел съм тази книга и мисля, че те разбирам.
Исках да кажа, че не е ясно (няма данни), кое от двете е вярно:
1. Някакъв случай в историята е създал едностранно положение, а оттогава насам "асиметрията " се е разраствала все повече и повече. Но веднаж възникнало положението, което наблюдаваме сега, ще продължава вечно.
2. Някакви по-дълбоко лежащи причини (като асиметриите, които спомена при слабото взаимодействие например, макар че може и да е нещо друго, да кажем взаимното положение на векторите на гравитацията и падащата светлина от Слънцето или кой знае какво друго), което да е обусловило именно такъв избор и да е направило другия невъзможен.

според мен е въпрос на икономия на енергия - природата дава шанс само на по-нискоенергийните състояния. Също така и на хаоса - подредените системи не са надеждни, пак от енергетична гледна точка.
Подробностите не са ми известни.


ПОДАРЯВАМ ТРИОН С ИДЕАЛНА ЦЕЛ-ГРЕДИ РЕЖЕ ВСЯКАКВИ

Амчи те двата енантиомера са абсолютно еднакви от "енергетична" гледна точка, а също и от "хаотична".

А природата е дала достатъчно шансове и на подредените системи - живо доказателство са пишещите тук

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите