пак ме бъзикнаха по темата и пак се порових из нета.
не е лесно , толкова тонове компютри изхвърляме, как да не се съблазниш.

та намерих някои материали - електролиза на златосъдържащите елементи в р-р на концентрирана сярна к-на. златото оставало като утайка, на прах. катода въгленов или оловен

как мислите? става ли, и дали ще има иконом. ефект ?

и няколко въпроса по предлаганата технология -
1. добавят малко глицерин в киселината - не е ли опасно, няма ли да пламне?
2. колко волта ще е достатъчно - пишат за 6, ама сигурно и 3 ще са достатъчни
3. прахообразното злато след това, както е на филтърната хартия го горят и топят с газова горелка (с MAPP газ, почти като ацетилиен температура) и боракс. няма ли да е по-лесно в пещ ?

видях и дриг начин, както се ецват печатни платки, със солна киселина и перхидрол, но като че ли по не го харесват метода, може би защото разтвора се ползва само веднъж?

електролиза на златосъдържащите елементи в р-р на концентрирана сярна к-на.
Колко концентриран е разтворът? Мисля, че не става върос за 98%-на к-на, а за нещо по-ниско - все пак ползват оловен катод, а това означава разредена к-на. Все едно, само като си представя тази вана и почват да ме болят зъбите...

1. добавят малко глицерин в киселината - не е ли опасно, няма ли да пламне?
Ми не, сярната к-на не е силен окислител, освен ако не се нагрее до температура на кипене. Знам, че глицерин се добавя в много вани, но не се сещам защо точно. Поне до някаква степен ще намили изпаряването на разтвора.

2. колко волта ще е достатъчно - пишат за 6, ама сигурно и 3 ще са достатъчни Тук да се обади Алкохолока. Но, освен волтажа на клетката ти трябва и плътността на тока.

3. прахообразното злато след това, както е на филтърната хартия го горят
Това, че е на филтърна хартия означава, че к-ната не е концентрирана - концентриранта к-на овъглява филтръната хартия.

и топят с газова горелка (с MAPP газ, почти като ацетилиен температура) и боракс. няма ли да е по-лесно в пещ ?
Tова няма да стане в муфелна пещ - хроммагнезитни плочки издръжат до около 1700 *С, а ацетиленовият пламък е към 3000 градуса. От друга страна може и да стане, защото златото се топи при 1064 °C -т.е. трябва да се пробва и да се види кое е по-бързо и ефективно. Боръксът е флюс, но е странно, че го използват - все пак златото няма да се окисли, нали?

---------
e^(i*pi)+1=0
Euler

странно, че пишат "virgin sulfuric acid" никъде не споменават концентрация, но и никъде не пишат за разреждане , така че се подразбира 98%

а нали спирта са палеше от к-на сярна киселина, доколко си спомням, правехме такова нещо в училище

за плътност говореха около 6-10- А , при условие , че катода е около 100 кв.см

значи пак ще чета как са го правили, да не са пропуснали да споменат разреждането някъде...

а толкова гадна ли ти се струва ваната ? аз просто си помислих, че е доста по-безопасна от азотна к-на или царска вода , цианиди , живак

"virgin sulfuric acid" е свежа, неизползвана к-на; може да бъде с всякаква коцентрация

А не- ваната не е *толкова* гадна - но по принцип е гадна.
Имал ли си неприятното чувство да те болят зъбите по време на и след работа? А като се прибереж и отиваш да се къпиш да отриеш, че дори потникът ти мирише на сярна к-на,а ... на дънките ти има нова дупка, защото пристилката не покрива долната част на крачола? Не е приятно. Вана с концентирана сярна к-на - това нещо като се нагрее фунти, а и малките аерозолни капчици, които неменуемо ще се получат...
Успех в начинанието - обмисли добре как и къде ще работиш и си подбери изкуствени или вълнени дрехи

---------
e^(i*pi)+1=0
Euler

Това което си чел не може да има практическо приложение поради ред причини, които няма да изброявам.
В практиката се използва следния метод:
Натрошаваш, изскубваш, изрязваш и прочие вандализми на всичко което ти прилича на златно или позлатено, разтваряш всичко в азотна к-на ( много е гадно ), промиваш остатъка многократно, обработваш го и със солна к-на, пак промиваш многократноооооооо, и остатъка топиш с горелката под боракс и сода. Златото остава под формата на капчици ( при доста старание съм получавал 8 грамова капчица).
От отработената в първата фаза киселина ( азотната ) след обработка с натриев хлорид може да се извлече и среброто. Имаше наскоро тема в която технологията беше описана подробно и достоверно.
Това което си описал със сярната к-на напомня много процеса за рафиниране на мед. ( всички медни руди съдържат малък % злато и сребро). Там постановката е следната суровата мед( наречена още черна мед ) служи за анод като катод най-често се използва полирана неръждаема стомана. Напреженията са доста по ниски от 6 волта ( зависят от конкретната инсталация) плътностите на тока са от 1 до 2 ампера на квадратен дециметър, като обикновено са около долната граница ( може да се работи и на 0,5 А и на 5 А но практиката е наложила 1-2). Разтворът е сярна киселина и меден сулфат, при електролизата медта от анода се разтваря и преминава в разтвора, а от там се отлага на катода( съвсем чистичка), среброто, златото и всички останали метали които са след медта падат на дъното на ваната под формата на шлам ( утайка ), от тази утаика се извлича златото, но пак след редица обработки.
На теория би могъл да използваш този метод ако си събрал де що има метални части, претопил си ги и си отлял блокчета които да използваш за аноди. По платките основно има следните метали: мед( предимно и основно), калай, сребро, злато, никел, олово, така че на теория методът би сработил. Би сработил и при масивни позлатени предмети ( при условие че няма сребро ). На практика за платки и електронни компоненти е наприложим.

Понеже предполагам че питането е породено от темата за златните процесорни крачета в хардуерния форум. Отговарям и на този въпрос. Процесори със златни крачета няма, но всичките са позлатени, при по стари процесори като пентиум 90-166MHz, пентиум про, всякакви AMD-та за сокет7 и тям подобни спокойно се вадят до 2грама злато на бройка.

да,както ти казваш, споменато е , че трябва да си направиш скрапа на един анод, а не можеш цялата платка да обработваш.

а все пак разредена ли трябва да е киселината? аз пак четох, и никаде не видях да се разрежда, а почти навсякъде където проверих с гугъла "virgin sulfuric acid" го обясняват 98%. а това не се връзва с хартията, както споменаха преди.

миналата година имах възможност да си купя 2000 бр ППРО за няколко стотин $ , това са 5-6 кила злато, ама не посмях заради киселините.
мисля си някак процеса да се организира в доминикана, и там маймунковците да го бачкат...а не аз лично

разредена естествено, концентрираната ще ти пасивира анода, но пак ти казвам не е това метода.

Два грама на бройка е наистина е невероятно.Аз поне не съм срещал такива като почнеш от старите руски серия 580... със съдържание около 30 милиграма и стигнеш до по-старите пентиуми със съдържание около 0.3 грама като зависи от много фактори.С една дума докато не ги преработиш не може точно да знаеш колко има.
Относно пререботката наистина не е това пътят.Вярно че е трудоемко но не е невъзможно.И не е чак такава философия.Крайният продукт е с чистота над 95% (при домашни условия).За по-висока се дава в рафинерия за да го докарат до 9999.

не просто трудоемко, опасно е. аз мислех латиноси да го бачкат, а те са доста безотговорни.

а за процесорите това са практически данни 2-3 грама на големите стари разбира се - те имат много и дебели и дълги изводи, това е голяма площ, сметни си я сам, а и тогава и капаците правеха позлатени, не знам за къф чеп.

виждал ли со П-ПРО какъв кютюк е?
а големите стари слотове?

но явно си трябват китайци, дето не им дреме много... пък и те трябва деца да хранят