|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | (покажи всички)
|
ъхъм, тая е неква гнусна
За да си щастлив в любовта не трябва да си сляп, просто трябва понякога да си затваряш очите.
| |
|
Живи и здрави!
| |
Тема
|
Райна
[re: Гaдняpът]
|
|
Автор | Myнчo (Нерегистриран) |
Публикувано | 08.10.02 06:59 |
|
*Редактирано от M™ на 02.01.03 20:06.
| |
|
Една любов красива
в сърцето ти изстива,
обречена да страда
без пощада.
От тебе имам нужда,
но вече съм ти чужда
и моля се горещо
да те срещна.
Обречена на самота,
Съдбата си със вятъра да споделя.
Обречена на самота
без теб какво е всяка земна красота.
А погледа ти още
долита късно нощем
и тихо във съня ми
той ме мами.
От тебе имам нужда,
но вече съм ти чужда
и моля се горещо
да те срещна.
¤I had a little love, now I'm back for more ¤
| |
|
Как при тебе да остана,
как безкрай да те обичам,
аз съм дива морска пяна,
през ръцете ти изтичам.
Как до край да съм ти вярна,
как греха да не изпитам,
аз съм дивото момиче
и на теб не се обричам.
Неотразима,
Непоправима,
Неуловима
С Горда Душа,
Неповторима
Незабравима,
Необходима,
Просто Жена.
Как безкрай да те жадувам,
как за тебе все да мисля,
аз вълна съм, аз те плисвам
и в морето пак се връщам.
Как до край да съм ти вярна,
как греха да не изпитам,
аз съм дивото момиче
и на теб не се обричам.
¤I had a little love, now I'm back for more ¤
| |
|
Колко ми липсваш
колко стенат от болка
моите устни ненужни
в нощите теменужни.
Липсва ми товето тяло
страстно и бяло.
То сега друг отпива,
а това ме убива. /х2
Припев:
Ще те чакам, грешнице, в ада
Ще те чакам, ще пламтя върху клада
и в царството на зноя
ще бъдеш вечно моя.
Колко ми липсваш,
колко рана дълбока
aз в душата си нося
ти до смърт ме жигоса.
Липсва ми твойта мъка и ярост
мойто гърло раздират
грешнице, аз умирам.
Припев: ...
Вятърът, който те докосва, са моите ръце. Морето, което те прегръща, е моето усещане...
| |
|
Мама на Радка думаше, Радке ле, мила, мамина
и мама нещо щa попита,недей я мама ти лъга.
Защото:
Тез червени домати, кой ги мама разклати?
Тез червени домати, кой ги мама разклати?
Кой та мама измами, кой та мама излъга?
Кой та мама излъга, кой ти го мама на …………?
Шът дума да не става, всичко скрито да остава.
Шът дума да не става, всичко скрито да остава.
Тази чушка без семи как я лапа без времи.
Тази чушка без семи как я лапа без времи.
Кой та мама измами, кой та мама излъга?
Кой та мама излъга, кой ти го мама на …………?
Шът дума да не става, всичко скрито да остава.
Шът дума да не става, всичко скрито да остава.
Тази риба без кости, как я лапна през пости.
Тази риба без кости, как я лапна през пости.
Кой та мама измами, кой та мама излъга?
Кой та мама излъга, кой ти го мама на …………?
Шът дума да не става, всичко скрито да остава.
Шът дума да не става, всичко скрито да остава.
Първия път как беше, много ме мали болеше.
Първия път как беше, много ме мали болеше.
Кой та мама измами, кой та мама излъга?
Кой та мама излъга, кой ти го мама на …………?
Шът дума да не става, всичко скрито да остава.
Шът дума да не става, всичко скрито да остава.
Втория път как беше, кат по релси вървеше
Втория път как беше, кат по релси вървеше
Кой та мама измами, кой та мама излъга
Кой та мама излъга, кой ти го мама на …………
Шът дума да не става, всичко скрито да остава.
Шът дума да не става, всичко скрито да остава.
Вятърът, който те докосва, са моите ръце. Морето, което те прегръща, е моето усещане...
| |
|
Няма път за мен в нощта,
към теб и радостта
няма маски, няма грях,
но зная аз щастлива с тебе бях.
Във безумна самота
оставяш ме сега,
даже с другата делиш живота си,
вътре в тебе ще боли.
Плаче вятъра самотен във нощта,
а една жена се прощава с любовта,
но не искам аз да знаеш ти
за болката.
Плаче вятъра с най-тъжните сълзи,
щом си тръгваш ти вратата затвори.
Искам да те спра,
но няма да се върнеш ти.
Но преди да тръгнеш ти
тъгата заключи
вън от моята душа,
а болката ти пази за себе си
Във безумна самота
оставяш ме сега,
даже с другата делиш живота си,
вътре в тебе ще боли.
¤I had a little love, now I'm back for more ¤
| |
|
Нима това е празник
на моя сватбен ден,
лица с усмивки празни
те гледат само мен.
Душата в мрак потъва
в този тъжен ден,
когато ти
не си до мен.
Бяла съм сега
с рози във ръка.
Бяла съм сега,
а душата - мрак и тъга.
Бяла съм сега
с рози във ръка.
Моите очи
болката превръщат в сълзи.
Ще блесне мълния страшна,
нощта ще пламне в искри,
луната в миг ще угасне,
ще се стопи.
През бури и урагани
ще търся твойте очи.
Душата с теб ще остане,
любов прости...
И пръстена венчален
не може да блести.
Във чашата кристална
и виното горчи.
A думите лъжовни щом ги изрека
проклинам своята душа.
Бяла съм сега
с рози във ръка.
Бяла съм сега
а душата мрак и тъга.
¤I had a little love, now I'm back for more ¤
| |
|
Тази вечер аз ще пия
тъгата в мене за да скрия.
За тебе плача със сълзи горещи,
за тебе паля златни свещи.
Студена си за мен сега,
обрече ме на самота.
Обърна гръб на любовта,
избра да легнеш във пръста.
Обърна гръб на любовта,
студена лягаш във пръстта.
Хладна Земьо, отвори се
и със нея прибери ме.
Да живея няма смисъл,
аз на нея съм орисан.
¤I had a little love, now I'm back for more ¤
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | (покажи всички)
|
|
|