Красива си, когато плачеш
със сълзи от капчица роса.
Красива си, когато страдаш
като скрита в облаци луна.

Кристалните сълзи
на твоите очи
ще събирам в шепите си
с болка до зори.
Сълзи от самота
превръщат във нощта
хиляди звездици
във запалени слънца.

Красива си, когато плачеш
горда в свойта тайнствена тъга.
В очите ти с кристален блясък
се оглежда твоята душа.

Руми, липсваш ми! Обичам те

Когато аз те искам тебе все те няма,
когато нещо искам, трябва да крещя,
защо ли трябва аз в сълзи да съм обляна,
а ти над мен да властваш всеки божи ден.

Полудявам ли когато съм без теб?
Полудявам ли - любов ли е се питам?
Полудявам и погубвам се без теб,
виждам твоите очи да ме изпиват.

Полудявам ли и кой ли ще ме спре?
Полудявам ли - от спомени треперя.
Полудявам и погубвам се без теб,
как ми липсваш, искам пак да те намеря!

Руми, липсваш ми! Обичам те

Вярвах в тебе сляпо,
бях наивно млада
и безумно те обичах аз,
но сърцето мое
хвърли върху клада
с парещи от въглени лъжи.

Не, не искай аз да ти простя.
Непростимо има в любовта.
За сълзите във очите,
за мечтите ми разбити
не, не искай аз да ти простя.
Непростимо има в любовта.

Казваш, че в живота
грешки се прощават
и ще върнеш времето назад,
ала в мене живи
раните остават,
любовта уби със своя грях.

Не, не искай аз да ти простя.
Непростимо има в любовта.
За сълзите във очите,
за мечтите ми разбити
своя грях ще носиш сам сега!

Руми, липсваш ми! Обичам те

В очите криеш само грях.
Любовта ми стъпка я на прах!
Любовта я няма,
спомен е в забрава,
любовта я няма между нас!
Дори живота ми вземи,
за миг поспри и разбери:
Нека съм в забрава
и любов да няма,
но надежда ти ми остави!

Прости ми ти, прости, прости,
без любов от мен далече си.
Любовта я няма,
спомен е в забрава,
любовта я няма между нас!
Простиш ли ми прощавам аз,
че е празно всичко между нас.
Нека съм в забрава
и любов да няма,
но надежда ти ми остави!


Руми, липсваш ми! Обичам те

Не оставяй пламък в очите -
любовта измамна.
Даже белег от греха в душите няма.
Чувствата ни бяха птици в полет
под небе от обич,
но жестоко им отряза ти крилете.

Вярвах в любовта ни,
тя бе всичко за мен
и не исках да я губя.
Сбогом, моя любов,
моля те върви си
ти отново ме излъга!
Сбогом!

Как живота ни се преобърна
в оня ден съдбовен.
Ти ме лъжеше в очите твърде дълго.
Аз без тебе вече ще живея
и от мъка пея
аз оставам с болка,
ти върви при нея.

Руми, липсваш ми! Обичам те

Спря луната, спря земята,
щом се сляха в нас сърцата.
Има вятър, има бури,
прегърни ме ти без думи.

Какво от туй, че много ме обичаш,
когато идваш и си тръгваш ти.
Не е ли грях - нима си безразличен
и тъжни пак са моите очи.

Обич няма без да страдаш,
огън пламва и изгаряш.
Малки грешки, думи тежки,
безнадеждна обич нежна.


Руми, липсваш ми! Обичам те

Моля се тебе да забравя,
но не знам как да го направя.
Тръгвам си, но при теб се връщам –
искам те любов.
Може би, може би се струва
любовта с тебе да рискувам
и дори всичко да загубя
вярвам в любовта.

Любовта е лудост и съдба,
всеки е усетил пулса й в кръвта.
Любовта е лудост за това,
щом се слеят две тела.

Нощ ли е, ден ли е не зная,
моля се да не идва края.
Всеки път всичко се повтаря -
лудост е това.
Може би, може би се струва
любовта с тебе да рискувам
и дори всичко да загубя
вярвам в любовта.


Руми, липсваш ми! Обичам те

Гарантирам - никога не съм била така!
Нямам думи - само твойто име на уста.
Обвинявам те!

Ти си виновен, влязъл си под мойта кожа!
Ти си виновен, никой друг така не може!
Ти си виновен, че обичам те за двама!
Ти си виновен, забранявам да те няма!

Гарантирам - ще заплача, но не е тъга.
До сълзи се смея, и отново за това.
Обвинявам те!


Руми, липсваш ми! Обичам те

Може би малко те познавам,
може би малко ми личи.
Знаеш ли много се надявам
да ме стоплиш, да ме стоплиш ти.
Може би малко те познавам,
може би малко ми личи.
Щом ръце нежни аз протягам
протегни, протегни и ти.

Можеш, можеш ли ти,
усещай топлината в мойте очи,
които парят, мога, мога и аз
за теб да вляза боса в огнена страст.

Може би малко те познавам,
може би малко ми личи.
Щом ръце нежни аз протягам
протегни, протегни и ти.
Искам аз нежно да се галят
двете ни ръцете ни в ръце,
по страстта те да се познаят,
щом се търсят, щом се търсят те.

Руми, липсваш ми! Обичам те

Къде си не зная,
без теб далеч от мен е Рая.
Сама съм в пустиня,
сама обречена.
Ще падам, ще ставам,
за тебе в огън ще изгарям.
До болка копнея,
да бъда твоя не умея.

Луда съм, луда съм, че те обичам,
вечно ли, вечно ли след теб ще тичам?
Луда съм, луда съм, че те желая,
дори лъжите ти да зная.

Фатално ранена
и пак за тебе ще живея.
Начално смирена
без дъх от любовта.
Ще падам, ще ставам,
за тебе в огън ще изгарям.
До болка копнея,
да бъда твоя не умея.


Руми, липсваш ми! Обичам те