Не намерих имена
по красиви от това
със което те наричат -
ти си любовта.
Не видях дори цветя
по-красиви от това
на което казва,
че прилича сутринта.

Не усетих самота,
щом във мислите ми тя
идваше и ми шептеше
ти си любовта.
Не видях дори звезда
и от нея по-красива,
с погледа си нежен тя
изгаря ме в нощта.

Руми, липсваш ми! Обичам те

Тази нощ дойде в съня ми,
спря сърцето ми и дъха ми
дъжд от спомени щастливи
заваля в нощта.
Беше юли, лято беше,
слънцето над нас блестеше
и в душите ни гореше
силно любовта.

Ах, защо не си до мен сега
да ме погалиш със ръка
и в моя тъжен ден да върнеш радостта.
Ах, защо не си до мен сега
да ме погалиш със ръка
защо си само сън болезнен във нощта.

Тази нощ дойде в съня ми,
спря сърцето ми и дъха ми
със горещи устни нежно ме докосна ти.
Във съня си и мечтаех
или буден те желаех
и самия аз не зная вече Господи...

Тази нощ дойде в съня ми
и не исках аз да съмне
да не си отидеш ти със идващия ден.
Нека слънце не изгрява,
нека ден да не настава,
искам като сън поне да бъдеш вечно с мен.

Руми, липсваш ми! Обичам те

На забрава ме обрече
и остави мен без мечти.
Само болка ми донесе,
щом изрече ти: “Ти прости."
На забрава ме обрече ти
И с раздяла всичко заличи

Ти замина - аз останах сама.
Твойта сянка скри се във нощта.
Таз раздяла спомени руши.
С тебе двама мъртви сме души.

Сълзи се стичат, как се стичат,
ти очите ми погледни.
Дори сълзите теб обичат,
ти събирай ги в шепи ти.


Руми, липсваш ми! Обичам те

Тъжен дъжд в мен вали,
както спомен си ти.
А когато заспя
ти нахлуваш в съня.
Топъл дъжд, капки грях -
с тебе бях и не бях.
Но съня се стопи
с мен, но тръгна и ти.

Моля те, от съня ми не бягай
всяка нощ с любовта
моля те на тъгата не давай
да ме буди в нощта.

Тишината мълчи
самотата руши
незаспало легло
тихо пита: “Защо?”
Бродиш сам във нощта
с мокра дреха в дъжда
как не спря да вали
и от мойте очи.


Руми, липсваш ми! Обичам те

Ти от мене много си далече,
свършено е всичко между нас.
Знам, че няма да се върнеш вече
и напразно те очаквам аз.
Нашата любов е невъзможна,
планини, морета ни делят.
Ще живея с вярата, че може
да те срещна някъде навън.
Ако Бог отново с теб ни срещне
в миг за изпита ни е роден
нека пламне във душите грешни
старата любов във теб и мен.

Ще те виждам нощем в моите сънища,
в моите мисли, в моите мечти.
Все до тебе водят всички пътища
по един от тях върни се ти.

Аз не искам повече да губя,
всичко вече дала съм от мен.
Искам само истински да любя
до последния си земен ден
Ако Бог отново с теб ни срещне
в миг за изпита ни е роден
нека пламне във душите грешни
старата любов във теб и мен.

Руми, липсваш ми! Обичам те

Бяхме две деца, живота бе игра,
обещахме си приятелство до край.
И по цели дни рисувахме мечти
аз и ти.

Аз те имах за приятел,
моя най-добър приятел.
Сляпа бях за нежността ти,
сляпа бях за любовта.
Много късно го разбирам –
търся те, не те намирам,
няма те и в мен пулсира
безгранична самота.

Твоят глас в душата ми звучи,
и никой друг не ще го заличи.
Скитам аз не зная на къде,
няма те.

Руми, липсваш ми! Обичам те

Самотно е сърцето ми в нощта,
ранихме двама с тебе любовта,
защо съдбата тъй за нас реши.
Звезда угасна в тъжното небе,
защо раздялата при нас дойде
и душата още ме боли.

От сълзи извор ще направя,
спри се ти, щом си жаден,
пий без дъх любовта ми,
чуй без глас песента ми.

Дъжда от спомени вали във нас,
а любовта си тръгва в този час,
защо съдбата тъй за нас реши.
Звезда угасна в тъжното небе,
защо раздялата при нас дойде
и душата още ме боли.

Руми, липсваш ми! Обичам те

Ще остана с теб да сме двама.
Ще остана аз и на клада.

Зная няма да си тръгнеш,
всички чувства да обърнеш
и да слееш зло и добро в едно.
Знай във тебе ще остана
като длани разгадана,
като миг,като стих най-красив!

Ще остана с теб да сме двама.
С теб ще остана.
Ти,само ти мой бъди!
Ще остана аз и на клада
щом с теб сме двама
ти неоставяй сълзи!

С теб потъвам в обич луда.
Аз не искам да те губя,
искам само теб сега в нощта.
Зная няма да си тръгнеш,
ти с любов ще ми отвърнеш.
Остани с мен завинаги!

Руми, липсваш ми! Обичам те

Литнах надолу без страх,
паднах във земния прах,
исках да бъда човек,
търсех се век след век.
Шумната хорска река
смаза тя мойта душа,
даде ми само печал
и думи кал.

Ангел във нощта -
бродя из града
лунните лъчи
сега ме милват и боли.

Мрака не галят щурци,
срещам все хор от лъжци,
някой доброто отне,
чувствам се без криле.
Утре денят е суров,
идва без капка любов,
дава ми само печал
и думи кал.

Къде съм аз във тази глуха нощ,
загубих се завинаги.
Не се виня
останах сам сама
и със мисъл безрадостна пак
отлитам аз.

Руми, липсваш ми! Обичам те

Пише го в очите ти,
че ти си пълен с изненади.
Много страст и грехове -
такава с теб е любовта.
Хиляди момичета
разтапяш като шоколади.
С хиляди желания по теб изгарям във ноща.

Обичам да ме караш да те ревнувам,
обичам да ме караш да се страхувам,
като на първа среща да се вълнувам,
да ме побърква любовта.
Обичам да ме караш да те ревнувам,
обичам да ме караш да се страхувам,
като на първа среща да се вълнувам,
да ме побърква любовта,
да те желая, да горя.

Толкова е хубаво,
да те усещам как ме палиш
и в света на любовта
изгарят нашите тела.
Няма по-добър от теб,
щом ме целуваш и ме галиш.
Искам те завинаги
при мене тази нощ ела.

Руми, липсваш ми! Обичам те