Знам, че грешна е с теб любовта,
знам, че ти си обречен на друга,
но не мога, не мога да спра
да се страхувам, че ще те загубя.

Прости ми ти –
прости, че искам да съм с теб, да те обичам.
Прости ми ти –
че твойто име във молитвите изричам.
Прости ми ти -
че всичко свято във живота си проклинам.
Прости ми ти –
че в грях през Ада минах аз за да те имам.

Като въглени живи горя,
в душата ми пари жарава,
търся капчица жива вода
да отпия от любовта.

¤I'll Be Back!..¤

Мога да бъда нежна сълза,
мога да бъда златна звезда,
мога да бъдa вълна в морето,
мога да бъда греха на сърцето.

Диви ангели неземно красиви сме,
мистерия която нежно отпивате,
неустоими и желани жадувани,
неуловими и дори не сънувани.

Аз ще съм слънчице твое в деня,
вечер ще бъда бяла луна,
тайна загадка ще бъда в нощта,
нежна фантазия на любовта.

Любовта е емблема на сляпата необмисленост

Спомен далечен в мен се завръща,
моята нежност по тебе изгаря.
Тъжното в радост пак се превръща,
плуват желания в тиха омая.
Някои пак шепне във мене
от живота всичко да вземем
и да превърнем всяка минута
в нежна любов.
И вече зная, и вече зная, вече зная…

Непростимо е да съм сама,
а навън да чака любовта.
Сякаш този свят е късче лед
щом те няма, щом не съм до теб.

Думите няма да стигнат
цялата обич аз да опиша.
Моите мисли твойте достигат
пак сетивата по тебе въздишат.
Някои пак шепне във мене
от живота всичко да вземем
и да превърнем всяка минута
в нежна любов.
И вече зная, и вече зная, вече зная…

Щом те няма, щом не съм до теб.
Щом те няма, щом не съм до теб.

Любовта е емблема на сляпата необмисленост

Za tebe ja sam poslednja i nikad ona jedina
A srcu mom si svetinja i robinja
samo za korak ili dva, opet mi bezis kao pre
Moja te suza nestize i nebrise

Ti si moj greh i sto me manje volis vise bolis
Ti si moj greh koji mi krade uzdahe
Ti si moj greh samo zbog tebe hocu u samocu
Prastam ti sve, jednom se voli i jednom umire

I zadnji voz mi prolazi, a talas tebe dolazi
Uvek u gluvi nocni sat gubim rat
Samo za korak ili dva opet mi bezis kao pre
Moja te suza nestize i nebrise

Pripev

За друга обич няма да помисля,
мисля аз само трябваше да съм до тебе,
всяка част от мене вземаш
и на парчета я
и живота ми да определяш.

ПРИПЕВ:
Няма след теб да тичам.
Няма да ти се вричам
и няма друга да обичам. /х2

Най-добре сам да бъда в този свят жесток.
Нищо, че била си най-красива
само да те прегърна,
но назад няма да се върна.
Знам, че всичко е било въпрос на време.

Припев:... /х2

Реквием за една мръсница

Вали в очите ми, вали, не си признавам - не, не са сълзи,
как искам да те разбера, как искам да върна деня!
Не мисля вече за това, аз търся само своята вина,
че те пазих и те исках само за мен!
Живях по твоите правила - красиво беше всичко досега
видя ли, че навън вали, отивам си тръгвай и ти!
Не виждам смисъл и не знам защо те търся и защо съм сам,
и не мога, и не искам да разбера.

Времето спря и дъжд не вали,
виждам се пак през твоите очи!
Времето спря и спомен си ти!
Искам сама да си…!

Вали в очите ми вали, не си признавам, не, не са сълзи,
кажи ми как да продължа, кажи ми защо заваля?!
Не виждам смисъл и не знам защо те търся и защо съм сам,
и не мога, и не искам да разбера….

Любовта е емблема на сляпата необмисленост

Няма Любов

В моето сърце някой пак е влизал, някой всичко е разбил –
ти ли си това?
С късчета от лед от замръзнали сълзи някой е рисувал мен -
ти ли си това?

Няма любов! Не намерих любов...
Преобърнах всичко, ала не намерих любов!
Няма любов! Нито лъч, нито звук
или просто всичко ти си дала вече на друг!

Виждам водопад, полудял внезапно, тръгнал да тече назад –
ти ли си това?
Някой в пепелта от угаснали мечти ще остави пак следи –
ти ли си това?

Любовта е емблема на сляпата необмисленост

Редактирано от Heжнa Cълзa на 13.12.02 00:46.

Един Приятел

Под звездите повървях, разни чудеса видях –
искаш ли да си ги разделим?
Мъничко любов събрах, малко болка, малко страх –
искаш ли да си ги разделим?
Искаш ли да оставя тук нещо и от мен?
Горе бях и долу бях, сто живота изживях –
искаш ли да си ги разменим?
Вече много тайни знам, други – ти открил си сам,
искаш ли да си ги разменим?
Искаш ли да оставя тук нещо и от мен?

Остане ли ми тук един приятел
и моето сърце остава тук!
Остане ли ми тук един приятел,
ще остане тук и моето сърце!

Пазя всеки миг щастлив, имам хиляди мечти –
искаш ли да ти ги подаря?
Всеки изгрев, всеки ден, всяко слънце пазя в мен –
искаш ли да ти ги подаря?
Искаш ли да оставя тук нещо и от мен?

Любовта е емблема на сляпата необмисленост

Редактирано от Heжнa Cълзa на 13.12.02 00:56.

И Обичам! ..

Спри, нищо не е свършило, само тъй ти се струва…
Спри, още твърде рано е някой да се сбогува!
Да - става тъй понякога, любовта уморява,
но пламъкът в телата ни винаги побеждава!

Ей, по-живи сме от всякога и не сме по-различни!
Ей, истински, както никога пак съм тук и обичам! И обичам…/3
И дори ако раздялата наистина е малка смърт,
значи, че за нас сега пак ще възкръсне любовта!
Всички пътища приплетени, всички думи неизречени пак при тебе ме доведоха…

И обичам…/3

Любовта е емблема на сляпата необмисленост

Редактирано от Heжнa Cълзa на 13.12.02 00:57.

Това е твоят глас

Луд забързан свят, знат и непознат между теб и мен!
Хиляди съдби и безброй мечти само в две очи.
Но дори да си далеч от мен те чувам, когато вали,
милваш моите ръце с лъчи, така да не бъдем сами!

Обичам те! Обичаш ме, кажи – това е твоят глас!
Обичам те! Обичаш ме – пиши! Това е твоят глас!

И открий любов и бъди любов, за да бъдеш мой!
Подари живот, за да имаш свой, за да имаш нов!
Винаги ще чувам песента, която запяхме преди!
Вече си отива есента – ела да не бъдем сами!

Любовта е емблема на сляпата необмисленост