Проблемът е, че след перода на разгонване забелязах, че козината по корема на тригодишния ми котарак доста е опдала, после опада по и около ушите, сега и по вратлето от едната страна. Оголените участъци са на дребни черни точки, а по главата до ушите кожата е на черни петна. Котаракът отслабна и рязко замени любимата си гранулирана храна и пилешко месо с ...кашкавал. Преди месец, след като забелязах проблема направих консултация с ветеринарен лекар започнах мазане с Низорал, ефект нямаше, сега продължих с Клотримазол, купих и Зоомикол спрей. Невъзможно ми е да го заведа на лекар, този котарак е голям дивак и бяга от всичко и всеки, дори понякога от мен, страхува се дори от сянката си. Живее навън, зимните нощи прекарваше вътре. До сега редовно е обезпаразитяван - външно и вътрешно, хранен е добре, но никога не е къпан. Много трудно понася това мазане, което вече месец е без резултат. Зоомикол купих, защото оголената площ е много и мазането много ме затруднява, особено по корема и под мишницата. Има ли по-ефикасни средства от тези, които използвам? Ако имате опит с подобен проблем, моля, пишете ми, защото имам чувството, че няма да се справя. Разбрах, че има възможност да занеса материал от кожата за изследване, но ветеринарят не ми поиска, а направо ми предложи лекарства за мазане. Как точно се взема този материал? Хич не ми се иска да го наранявам допълнително, и без това така ме съска и ръмжи като го мажа, че чак лигите му потичат. Писах малко непоследователно, но ме извинете.

Котаракът изчезна, вече месец го няма. Всяка вечер продължавам да го търся с поглед на обичайните за него места, но уви...Последната вечер, когато беше си дошъл яде печено пиле...като за последно. Излишно е да казвам на хората в този клуб колко много ми липсва. Независимо, че имам още пет котки ( 3 големи и две малки), Мирчо за мен беше специален- с дълъг косъм, черна точка на нослето и прекрасен характер- никога не хленчеше за храна- стоеше и чакаше, беше много търпелив, изключително скромен, страхлив и боязлив, недоверчив. Красавец, с голяма черна пухкава опашка. Беше моя слънчо. Всеки път го молех за прошка, защото когато беше малък, го хванах и го занесох в близкото училище с надеждата, че някой дете ще го вземе, тъй като котките вкъщи бяха много. Обаче пак си го прибрах и все му се извинявах за това, което направих. Стана моя любимец. Всеки ден ме посрещаше от работа, тръгваше бавно и царствено с мен, влизаше вътре, търпеливо изчакваше да му наглася храната, постояваше, гушкаше се в мен, мъркаше и хващаше пътя навън. През зимата постояваше вътре, спеше при мен -спокойни мигове.
След като писах тук в клуба за кожния проблем, още на следващия ден занесох материал от кожата за изследване. След 2-3 дни излезе резултата - гъбички. Продължих ежедневното мазане с Клотримазол, преди това мажес с Низорал, но той много се противеше, имах чувството, че не прилагам вярното лечение, освен това усещах, че тялото му е по- горещо, носът-жълт, веднъж докатао го мазах - повърна. Имаше и нещо вътрешно, ветеринарят ме посъветва да му давам Низорал. Слагах му в месото от лекарството. Козината продължаваше да пада. Нямаше такива струпеи, за които четях, че излизат при мазане при гъбички. Понякога го мажех с мехлем от невен. Много го милвах и все му казвах, че много го обичам. Това милване го успокояваше.
На 1.06. вечрта не се прибра, и друг път се е губил , но за ден-два. При това беше болен, но все пак си хапваше добре. Не знам от болестта ли е умрял, бялка има в квартала- тя ли нещо му направи, дали някой го гръмна ( преди година се беше прибрал с един куршум), а един комшия каза, че една вечер видял лисица наоколо. Няма да разбера. Питам се дали направих достатъчно за болестта му.
В момента в семейството ми има болен човек от лаймска болест и започнах да се замислям дали горещото тяло, опадването на козината на котарака, повръщането- дали всичко това може да е било резултат от ухапване на кърлежи, защото независимо, че бях го накапала с Фронтлайн, всеки ден почти махах средно по два кърлежа от котето.
Мирчо не можа да види потомците си, единият е с неговата окраска, но с къс косъм. Мирчо, никога няма да те забравя, много те обичам и все още се оглеждам за теб.

в къща или на село.

И от трите котарака, които гледахме преди години и лятото оставяхме на вилата, често вадехме кърлежи, винаги, след като се прибираха след неколкодневно забягване.

Те забягваха от 2-3 дни до седмица, но никога месец.

Зимата си ги прибирахме в София.

Жалко за твоето любимо коте.

Знам какво е, да не се прибере любимият котарак, а ти и децата да го чакате.

Благодаря за разбирането.
Живеем в къща в не много голям град и независимо, че наоколо има много жилища, са се навъдили напоследък най-различни горски зверове. Котките са щастливи, когато не са затворени вътре, но вероятността им за оцеляване е малка. Няма да ви казвам какво изпитах преди 2 години, когато целия двор беше обсипан с кръв и всички вкъщи се втурнахме да търсим кой сладурчо е пострадал. "Нещо " беше извадило окото на котарака. Гледката беше ужасна- обезболяващи, капки, 2 месеца го лекувахме. Е, остана без едно око, но иначе беше жизнен, справяше се чудесно, след година и този слънчо изчезна. Преди това пък беше се прибрал с начупени крачета и се влачеше по корем, но ги првързвах много упорито и заздравяха. Това беше котаракът, който лежеше на мен на определено място, където се установи, че имам малко туморче и го отсраниха оперативно. А, бе много мога да говоря за тези слънчица...А бялка беше нагризала вратлето на едно придошло малко коте... и него оправихме с много превръзки. Но така е в джунглата...Всяка нощ излизам да ги наглеждам...моите хубавци и хубавици.